Три фази

Отче наш.

Ще се развеселя.

Обичаят в хората да говорят за миналото и затова аз ще ви прочета 15 глава от Лука, какво се е говорило в миналото и после ще ви кажа какво може да се говори сега. /Учителят прочете цялата глава./

МИЛОСЕРДИЕТО.

Реалността сама по себе си има три фази, те са три статически фази и една същинска фаза. Три статически фази значи, когато ние се движим, ние се движим по земното кълбо. Туй, което става зад нас, ние сме го изходили, ние го наричаме минало. Туй, в което сме сега, е настоящо, а туй, в което има да вървим, е бъдеще. Някой път ние мислим, че миналото не съществува, мислим, че само настоящето е реално. Мислим, че и бъдещето не е реално. Но от туй гледище едновременно миналото е тъй реално, както настоящето и бъдещето е тъй реално, както настоящето. Някой казва: „Как може да се докаже?“ Тъй е от нашето гледище. Миналото, настоящето и бъдещето, това са фази на нашето движение. Някои неща са минали, понеже показват движението, посоката, от която изхождаме. Посоката, в която се движим, е бъдещето, а туй, в което сме сега, е настоящето. Туй, което сме изминали, е миналото.

Та казвам: Знанието е опитността, която имаме. Някой казва, нашият минал живот има една връзка. Миналият живот има връзка с настоящия, а настоящият има връзка с бъдещия. Ако ние така не схващаме, тогава нашият съвременен живот е разпокъсан. Някой казва: „Има ли бъдещ живот?“ Има, разбира се. Казвате: „Защо съществува безверието?“ – Защото вярата го роди. Ако нямаше вяра, не щеше да има безверие. Казват: „Защо съществува безлюбието?“ – Безлюбието съществува, защото има любов, ако нямаше любов и безлюбие нямаше да има. Има насилие в света, защото има сила. Казвате: „Не може ли без сила?“ – Може. – „Какво ще бъде?“ – Без любовта в живота има страдание, ще опитаме опакото на живота. Казвам: Ние се спираме единично върху живота, искаме своето благо. Представете си, че един лист, който мисли само за себе си, не мисли за цялото дърво, няма да му е добре. Възможно ли е на едно дърво само един лист да е добре, а пък на другите да не е добре? Законът, който съществува, е: Ако на цялото дърво е добре, ако на всичките листа е добре и са в цветущо състояние, и на единият лист ще му бъде добре. Казвам: Ако един лист изсъхва, изсъхва по единствената причина на безлюбието на другите листа, че са намразили листа, затова изсъхва. И в дърветата има омраза. Щом изсъхне, казвам: Мразят се, скарали се и виждаш 10–20–30 листа изсъхнали. Като се скарат дърветата, като умрат 20–30 листа, ще се примирят. И хората умират. Караница, омраза има. Омразата произвежда в света смърт. Един закон има, щом започнат хората да си завиждат, някой ще умре. Сега вие схващайте смъртта като един Божествен метод за примирението. Когато някой човек не живее на земята, както трябва, Господ казва: Повикайте този мой син, нека се върне. Кои са причините, че той не иска да живее както трябва? Казва: Доведете го. Защо е умрял? Питам сега: Този баща казва: Този мой син мъртъв бе и оживя. Какво разбирате? Вижда бащата, изглежда много добре. Значи синът като излязъл от бащата, забравил за баща си. Като дошъл в големите страдания, значи с любов към баща си да се върне. Дали вече ще го обичат или не, той не пита, но казва: „Не съм достоен за твой син, но като един от твоите слуги да ме приемеш.“

Вие в света сте дошли и искате вашето щастие. Вие се намирате в положението на този младия син, който взел наследството си и казва: „Да си поживеем в този свят.“ Че после ще остане гладен, че ще го качат на полето свините да пасе, това не му иде на ума. Всичките хора казват: „Туй нещастие е.“ Аз ви казвам: Всички ние, хората на земята, сме осъдени на най-големите страдания. Какво по-голямо страдание от смъртта? Като умреш, ще идеш в митницата и като минаваш тази митница от онзи, физическия свят за другия, като те хванат, ще разчепкат мозъка, сърцето ти, да не би да откраднеш нещо. И ти ще останеш без тяло, без уши, без крака и с експреса ще те изпратят някъде. Тебе ще те залъгват, ще те турят в един ковчег, при митничаря те носят. Малки митничари има, които разглобяват. Един българин ми разправяше, който бил във Виена и като дошли германците и него набедили за евреин. Взели и разхвърляли куфарите му. Казва: „Намерих се в чудо. Казвам: Българин съм, не ми хващат вяра. Отнася се като с евреи.“ Та и като умреш, ще ти кажат: „Ти си евреин.“ Щом отиваш в другия свят, казват: „Евреин си“, всичките куфари ще ги разчепкват. Казват хората: „Умря и отиде при Бога.“ Това не е философия на живота. Чрез умиране не се отива при Бога. При Бога се отива чрез любов, когато възлюбиш Бога чрез сърцето. Казвате: „Де да го видя?“ Чудни сте. Всеки ден виждате Господа, а казвате: „Де да го видя?“ Ако ти в светлината не може да видиш Бога, ако ти в плодните дървета не може да видиш Бога, ако ти в изворите не може да видиш Бога, ако ти в звездите не може да видиш Бога, ако във ветровете не може да видиш Бога, ако във всеки гениален човек, ако във всеки музикант, във всеки един художник не може да видиш Бога, тогава де ще го видиш? Някой се напъва и казва: „Да стана ясновидец.“ Казвам: Ти си сега ясновидец. Та всинца не сте ли ясновидци? Жена си не виждаш ли, мъжа си, децата си не ги ли виждаш, приятелите не ги ли виждате? Има някои работи, не може да видим, понеже сме надалече. Щом дойдем близо, ще ги видим.

Сега аз бих желал да ви говоря за някои неща основни. Може би вие очаквате някои от вас да се разочароват в това, което мислите. Понеже всеки един от вас има нещо, което обича, иска да му кажат. Иска да му кажат за това, което обича, а пък аз няма да ви говоря за неща, които обичате, понеже са интимни работи, пък аз не обичам да се меся в интимните работи на хората. Оставям ги, то е тяхна работа. Ако ме осведомят, така и аз не обичам да се меся в живота на хората. Много мъчно може да се проникне в човешкия живот. Това, което вие знаете, веднъж като укорявали един учен човек, той казва: Много добре. Казват му, не чуваш ли като говорят? – Аз зная два пъти отколкото той казва за мене. Но и той като ме хвалеше, аз зная повече. Някой ще казва, че съм лош или че съм добър. Аз зная толкоз, колкото той не подозира. Че ме хвали, че съм учен човек, в какво седи учението? Учението ми седи в това, че аз мога да превърна желязото в злато. Разрешението седи в това, че аз може да излекувам проказата. Учението седи в това, че аз само с едно духване може да излекувам онези, които боледуват от туберкулоза. Учението седи в това, че онези, които имат повреда в мозъка, само като махна с ръка, умът им идва на място. Това е знание. На мене някой се оплаква, че бил гладен. Аз на глада само като стисна вежди и той се уплаши, и хлябът дойде. Като намръщя вежди, жаждата си отиде, цяла река потече към мене. Това знание ли е? Туй реално ли е? Трябва да бъдете при златото и при реката, за да разберете реално ли е или не. Отидоха японците да воюват, една цяла катастрофа. Китайците предполагат, че повече от 200 войници са издавени и повече от милион китайци. Предположения, вестникарски работи. Колко са верни, не са проверени. По-напред казваха, че повече от 2 и половина милиона хора са издавени. Казвам: Какво е сега тяхното положение? Защо става туй наводнение? Японците искаха да подобрят своето положение, китайците се защитават. Сега аз ви навеждам понякой път. Ние, хората, мязаме на японци, че отваряме война на Господа. Казват: „Аз вече не вярвам.“ Безверието е родено от вярата. Когато и да е, туй безверие ще стане верую и ти като блудния син ще кажеш: „Отче, съгреших пред небето и пред тебе, направи ме като един от слугите си.“ Представете си, че един богат човек не вярва в никакво страдание. Докато има пари, докато има слуги, не вярва в страданието. Утре като изгуби всичкото богатство, попадне в голяма сиромашия, никой не му помага, не му прави услуга, затворят го като шпионин в затвора, дойдат всичките страдания. Тогава други възгледи за живота ще има. Всичките болести не са ли един затвор, и на какво се дължат болестите? Казваме: „Едно наказание на Бога.“ Не, всичките болести са продукт на един по-низш живот. Дали сме достъп на един низш живот в себе си. Казваш: „Аз не искам болестта.“ Не искаш болестта, но даваш достъп. Всички болести се дължат на един низш живот. И според степента на този живот са и болестите. Колкото болестта е по-лоша, толкоз степента е по-ниска. Колкото болестта е по-мека, степента е по-висока. Хремата е най-слабата болест. Като кихнеш няколко пъти, то е болест. След кихането иде хремата. Това са низши организми, които като влязат в човешкото тяло, произвеждат болезнени състояния. Болезнените състояния произтичат от изверженията на тия малки животинки, които живеят в човека. Те със своите извержения уморяват човека. Запример, холерата в 24 часа може да те умори. Ще умреш от милионите микроби, които светкавично се размножават, че след 24 часа или след 2 денонощия може да заминеш за другия свят. От тинята, от калта, която те оставят вътре в човешкия организъм. Грехът не е нищо друго, и те са микроби, наричат ги духове, това са микроби, низши същества, които влизат. И нечистите мисли са същества, и нечистите желания са такъв низш живот, който влиза в живота. Следователно, животът е разделен на две категории, низш и висш живот. Всякога, когато се съединява с низшия живот, идват болезнени състояния. Всякога, когато човек се съединява с висшия живот, иде радостта. Следователно, всяка една радост е една връзка с висшия Божествен живот, признак на нашата връзка с висшия Божествен живот и всякога нашите страдания са един признак на една връзка с низшия живот. Казвате: „Тогава какво трябва да правим?“ – Ще напуснеш низшия живот, ще се свържеш с висшия. И всякога лекарите препоръчват на един болен да напусне местността и да иде в планината, да подиша чистия въздух, чистата храна.

Казвам: При сегашните условия хората само се страхуват. Дойде някое страдание и казват: „Какво ми дойде до главата!“ – Какво ти дойде до главата? – „Много, казва, страдам.“ – Че защо страдаш? Страданието има и добра страна. Ти никога не си мислил за крака си. Ходиш и не знаеш колко се хубави, колко са полезни краката. Блъскаш ги, ходиш по земята, мяташ ги, за какво ли не. Един ден, като заболее кракът ти, ти го милваш. Тия крака никога не са милвани, а като те заболят, ще вземеш, ще ги измиеш, ще обърнеш внимание. Ще обърнеш внимание на големия палец, ще го разгледаш оттук, оттам. Хубав е този крак и той се радва, казва: „Колко е добър моят господар.“ Ако те боли кракът ти, ще го мръднеш, ще бъдеш внимателен с него, ще го намажеш с масло, няма да ходиш на работа, постоянно за него мислиш. Ако те заболи пръста, дойде лекарят, казваш: „Господин докторе, виж пръста.“ Като дойде приятелят ти, казваш: „Виж пръста“ и като оздравее пръстът, направиш угощение. Казваш: „Оздравя пръстът.“ И ще дадеш угощение. Това е благородно състояние. Колко ти струва този палец? Вие имате една ръка и никога не оценявате вашия палец. Но всичкото наше нещастие в света, дали си музикант, дали си философ, дали си поет, дали си генерал или цар, каквото и да е, животът ти напълно зависи от палците. Те са, които заповядват, те са генералите. А пък тия, другите, са войници. Четирите са войници, които спомагат на генералите. Това са десет души, с които човекът отива да воюва навсякъде. Всеки един човек от вас има по 10 войници, двама генерали отгоре – палците. И двама генерали долу и осем войници отгоре и осем войници отдолу, всичко 16 и 4 – 20 и от тия двете /Показва палците на ръцете/ зависи вашето бъдеще щастие. Някои хора мислят (че нямат) късмет. Ти не може да бъдеш късметлия човек, ако твоят палец не е късметлия. Ти не може да бъдеш умен човек, ако твоят палец на крака не е умен. Ти не може да бъдеш умен, ако твоят палец горе не е умен. Този шашкънин става понякой път. Ако остане така, не се мърда. Ако той стане шашкънин и ти ще станеш шашкънин. Всичките хора, които умствено заболяват, психолозите забелязват, че палецът започва да не се мърда, става повреда в мозъка, но не трябва да ги носиш палците да ги показваш. Ще станеш сутрин, ще видиш мърдат ли генералите. Кажи: „Господин генерал, как си ти?“ Като кажеш туй, свиеш ръката си. Ще се учиш на послушание. Онези, страхливите, си държат палците свити. Сега аз ви разкривам една азбука в природата. Когато едно животно се уплаши, то си подига опашката. А когато то чувствува своето достойнство, навие опашката си, накъдри я. Кучето като те види, маха си опашката, казва: „Добър ден. Добре дошъл. У нас и мъже, и жени, всички живеем много добре.“

Сега онези, които са набожни, казват: „Говорете за свещени работи.“ За мене най-малките работи са свещени. За мене, когато кучето върти опашката, е свещено. Туй куче ми казва: „Благодарение на моята вяра аз мога да си мърдам опашката.“ Както вижаш в дома, при всичките условия, макар че господарят му е тука и кучето си мърда опашката. Понякой път казват: „Какво се разговаряш с кучето?“ Казвам: Много умно ми говори това куче. Като ме види, веднага ми отваря устата си и казва: „Господине, моите зъби са бели, аз поддържам доброто.“ Някой казва: „Озъбило се кучето.“ Кучето казва: „Доброто е в мене.“ Ако речеш да хвърлиш един камък, ти си невежа, не разбираш и то започва да те хока, да лае.

Казвам сега: Ония спорове, които стават в нас, на какво се дължат? В човека вътре, в неговата мисъл стават спорове. В неговото сърце стават спорове и в неговото тяло стават спорове. То се дължи на онова неразбиране на Божествената Любов, която прониква навсякъде. Защото Божията Любов ние трябва да я приложим. Не може човек да познае любовта. Той не може да приеме любовта, ако не я познава. Трябва да се приложи любовта. Целият живот, който ние имаме, е едно приложение. Целият свят, това са възможности за всички нас, които живеем. Всеки човек може да постигне всичко, което желае, но едновременно не желай много работи. В даден момент аз подразбирам ето какво. В този момент, който е извън времето и пространството, може да е хилядна, три хилядна от секундата, но в дадения момент трябва да поставиш само една мисъл, която трябва да реализираш. Съсредоточи ума си върху нея, върху нищо друго. Ти не показвай, че трябва да бъдеш едностранчив. Ако хората бяха станали едностранчиви, те щяха да преобразят тялото си. Запример, ако вие стискате вашите чувства, ако постоянно реагирате върху вашата любов, този да не обичаш, онзи да не обичаш, ще ви изтънеят устата и ще започнат да побеляват. Като станат твоите устни тънки, тънките устни не са за препоръчване. Някой път носът изтънее. Като изтънее носът ви, не е за препоръчване, охтиката е готова. Като изтънеят устата, охтиката е готова. Като изтънеят очите, ушите и вие най-после като изтънеете, че никъде няма да се намерите. Следователно се изисква от Божественото становище. Дай ход на своите чувства, не реагирай върху никое чувство вътре в себе си. В съвременната окултна наука казват: „Убий всяко желание!“ Желанията и чувствата са две неща различни. Желанието в човека е нещо скроено от самия човек. Ти имаш желание към едно нещо. Чувствата в човека са нещо Божествено, на което ти трябва да дадеш ход. То е един извор, който трябва да канализираш. Всичките нещастия на съвременния живот произтичат от подтискане на нашите чувства. Има един начин. Когато дойде един човек радостен, ние не сме доволни. Казваме: „Много се радваш.“ Ако дойде много тъжен, пак сме недоволни. Ако някой рече да се хвали, пак сме недоволни. Ако ни пее много, пак сме недоволни. Но има едно пеене, ако идеш в някоя воденица, която постоянно дрънка, пее ли тя? Кой пее? – Камъните пеят. Тия камъни не искат да пеят, човек ги е накарал да дрънкат. Казват: „Нека слушат дрънкането на тази воденица.“ Често ние си създаваме известни воденици, мелим брашно. Тия воденици дрънкат и се научаваме на неестествено дрънкане. Често пъти вие искате да знаете какво нещо е педагогия. Виждам колко са невъздържани съвременните хора. Невъздържани са, ще избухне, някой устата си мърда, на някой окото се мърда, на някой се мърда ухото, някой като започне да си мърда, той може да е далече и ти ще го бутнеш, дето не трябва. Аз съм правил хиляди опити и съм дошъл до следното. Казвам: Човек в света никога не може да се поправи. Всеки един, който мисли, че може да поправи някого чрез съвет, той се лъже. Човек по естество е непоправим. Защото човек е добър създаден, а по проявление е лош. Следователно ние искаме да поправим човешкото естество. То е добро, но има една лъжлива теза. Казват: „По естество човек е лош.“ Не, по проявление човек е лош. Тогава какъв смисъл има? Човек е направен по образ и подобие на Бога. Щом е направен по образ и подобие, той е добър. Тогава трябва да търсим де седи злото. – В проявлението на неговата воля. Във волята на човека седи злото, не в неговата душа, не в неговия дух. Така трябва да знаете. Аз ви казвам на вас: В ангелите съгреши мъжът, а в хората съгреши жената. В ангелите се изопачи волята, а в хората се изопачи сърцето. Сърцето представя човека. Началото на греха е сърцето. Жената изопачи сърцето си. Не говоря за вашата форма. Във всеки човек има една жена. Вашата жена в проявлението си разваля вашия живот. Какво трябва да правите, за да поправите жената в себе си? Трябва да я обичате, да и дадете пример. Човек може да се излекува. Ето какво разбирам: Чисто физиологически, чисто психологически какво разбирам: Ако човек пречисти своята кръв, че няма никаква храна за ония низши микроби, понеже всичките микроби в човека трябва да намерят храна, за да живеят. Ако твоята кръв е чиста, като влезе микробът в чистата кръв, умира. Следователно, мъжът, който иска да повлияе на своята жена, той трябва да бъде абсолютно чист. И жена, която иска да повлияе на мъжа си, трябва да бъде абсолютно чиста. Учител, който иска да повлияе на своите ученици, трябва да бъде абсолютно чист. И ученици, които искат да повлияят на своя учител, трябва да бъдат чисти. Слуга, който иска да повлияе на господаря си, трябва да бъде чист и господар, който иска да повлияе на слугата си, трябва да бъде чист. Чистота навсякъде е необходима, за да имаме едно влияние. Някой казва: „Влияние.“ Влиянието е резултат на Божествената чистота, която се проявява в нас. Чистотата е един резултат на любовта. Направете наблюдение. Мене са ми разправили, много майки са ми казвали: „Много несретен, не се държи чист, нацапан е.“ Казвам: Той ще стане чист, нека се влюби и тя ще стане чиста. По три, четири пъти ще се мие, ще се чисти, петна да няма, къщата ще си маже, пометено, изчистено. Изгуби ли любовта, наш Петко пак стане същият. Не изгасяйте пламъка на Божествената любов, която гори във вас. Сега ще ви кажа: Аз говоря за една Любов, която не изгасва. За мене Божествената Любов седи в следното: Четири неща ще ви разправя, те са ценни. Те са тъй ценни, милиони струват и милиарди струват. Аз разглеждам Любовта от четири становища. За мене Божествената любов, само като зърна Бога, целият ден съм весел, както младата мома като зърне своят възлюблен, целият ден шета радостно. Вторият ден като го види, пак е радостна и доволна. Радостна е и туй е Божествената Любов. Сега, според мене ангелската любов казва: „Усмихна ми се той.“ Но и там се ражда едно противоречие. Някой път се случва, че не се усмихва. В Божествената Любов няма туй различие. Като го видял, в ангелската любов има раздвояване, че се е усмихнал. И тези от вас, които се усмихвате, във вас работи ангелската любов. Щом не се усмихвате отвътре, има едно неразбиране на ангелската любов. В какво седи човешката любов? Като прегърнеш някого, казва: „Целуна ме“, и то е хубаво. То е човешката любов. В какво седи животинската любов в човека? Тази любов, която ви измъчва. Вие виждали ли сте между животните един вол мине, мушне друг вол. Навсякъде, дето ходи, все мушка. В животинската любов има постоянно мушкане, че този бил такъв, онзи бил такъв. Това е животинска любов. Аз наричам животинската любов, любов на работата. Щом работиш, животинска любов има. Щом целуваш, човешка любов е. Щом се усмихваш, ангелска любов е. Щом назърта, виждаш, Божествената любов е.

Казвам: Трябва да се образува цял един кръг на тази Любов. Като срещнеш един човек, най-първо трябва да го видиш отдалече. Господ казва: Този човек аз го създадох. Като дойдеш до този човек, ще се усмихнеш. Ангелите казват: Ние го направихме така да се усмихва, да е красив. Затова ти трябва да го уважаваш и да го почиташ. Като дойдеш до хората, те ще кажат: Понеже този човек Бог го направи и понеже ангелите го научиха да говори, ще го разцелувам, за неговите сладки думи, за хубавото, което от Бога носи. Животните ще кажат като дойдат до него: Понеже Бог го създаде, ангелите го направиха толкоз умен, ние ще работим за него, тъй, както майката работи за своите деца.

Та казвам: Вие понякой път се спирате на животинската любов и искате да имате подаръци. Не търсете подаръци. Най-първо този, който ви обича, трябва да ви зърне, той да ви е видял с Божествената светлина. Казва: „Ето едно същество, което Бог е направил.“ Онова, което Бог е направил, то е съвършено. Радостен си, че срещаш едно същество, което Бог е направил. Ангелите ще дойдат и ще се усмихнат отдалече. Ще се зароди интимна връзка, ще дойдат всичките връзки, ще дойдат и хората, и животните, трябва да благодарим на тия наши братя, ученици са те при нас. Те работят, учат се при нас. Няма нищо, че оре цял ден на нивата. Няма нищо, че тегли каруцата цял ден. Сега вие може да имате възглед и да кажете: „Аз не съм животно.“ Ти не си животно, нямаш формата на животно, но постъпваш по животински. Като дойде някой го мушнеш. Гледам, някой път мушкате. То са рогата на вола. Защо мушкате? Животното мушка. По човешки хората се мушкат със своя език. Аз досега комуто съвет съм дал, комуто каквото съм казал, никому добро не съм направил. Всеки прави това, което знае. Правил съм няколко опита, ще ви приведа. Не съм намерил още някой опит, дето някой да ме е послушал. Тръгвам аз за., спирам се в едно село и казвам на едного, че след три години в еди кой си месец, еди кой си ден, ще си счупи крака и него ден да не излиза никъде. „Как ще го счупи?“ – Него ден не излизай. – „Чуден човек. Защо ще си счупя?“ – Казвам: Него ден ще си счупиш крака, ако не се пазиш. След три години получих едно писмо, в което ми пише: „Господине, както каза, така стана. Ти разбра, че ще си счупя крака, но аз не разбрах и не послушах.“ Моето желание беше да не си чупи крака. Казвам на този човек: До обед да не излизаш. Не му казвам причините, то си има причини. Причината може да бъде той да седи на желязната линия, може да мине трен и ще го прегази или пък може да го прегази трамвай. Не стой на пътя, като може да ти се случи.

В съвременния живот трябва да се изучава живота много основно. Трябва да се образуват ония истински отношения. Вие може да ме слушате и да кажете: „Каква цел има този човек, защо е дошъл той тук? Че нямаме ли религия, свещеници, учители нямаме ли?“ Че какво зло има като има служители? Какво лошо има, ако има повече свещеници, ако има повече учители, какво лошо има? В България имате много министри, ако дойде още един министър, ще има ли вреда България? Аз съм дошъл да помогна на българите. Аз нямам никакви интереси, аз нищо не печеля. Не искам нито славата на българите. Искам да им помогна като народ. Понеже мен ми е приятно да служа на Бога, както трябва. Значи, ако те служат на Бога, ще бъдат един добър народ. А ако не служат, нищо няма да станат. Туй да го знаете. Ако не служите на Бога както трябва, ще си счупите крака. Ако ме слушате и служите на Бога, краката ви ще бъдат здрави, ще бъдете един виден народ, Бог ще ви благослови. Сега да се върнете и да кажете: „Досега така живяхме, но отсега нататък ние ще живеем, както ти искаш.“ Сега дали ще ме послушате, ще видим. Досега никой не ме е послушал. Дали ще ме послушате е друг въпрос. Аз съм длъжен да докажа. Ако ме послушате и не се сбъдне и ще каже, че не се е сбъднало. Някой път аз зная като кажа, че не се сбъдва. Онова, което съм предсказал, няма изключение. Българите оставил съм ги свободни, дали ще изпълнят волята Божия. Има едно нещо. Дали българите ще изпълнят Волята Божия, аз го зная. Но какво ще стане, няма да го кажа. Като стане, ще го видите. Аз искам да ви въведа в Божествения План. Господ иска всички да живеете добре, защото човек без Божественото в света, той е нищожество, утре ще изчезне и няма да си намери името. Като влезеш в гроба, къде ще идеш? Казваш: „Ще ида в оня свят.“ Ходили ли сте някъде? Къде се намира онзи свят? Ако ви попитам от кой път дойдохте от онзи свят, помните ли пътя? Нито един от вас не помни откъде е дошъл, нито пък знаете де ще идете. Разправят много окултни разкази, които донякъде са верни. Понеже (е) една свещена зона, не искам да се спирам върху нея. Тя е материалната страна, но казвам: Защо не помните вие? Вие не помните по единствената причина, че вашият живот в миналото не е бил чист. Понеже сте минали през една тъмна зона, не помните и понякой път ви е страх, че ще се върнете. Защо ви е страх? Всички се плашите. Даже и светиите се плашат. Даже и Христос, като дойде да замине, казва: Ако е възможно тази чаша да замине от мене. Туй страдание да мине. Има едно страдание, през което хората ще минат. Има страдания, които са нежелателни. Ние не желаем хората да умират. Бог казва: Не благоволява духът ми в смъртта на никого. Бог знае, че като минавате в смъртта, един, който вас може да ви избави от тази дълбочина, от ноктите, от зъбите на смъртта, е само Бог. Нито ангелите, нито светиите, нито никой не може да ви избави, да ви спаси. Единственият, който може да ви спаси, е Бог. Значи казваме: Бог е, който спасява хората. Та аз ви проповядвам онова, което е написано в живота. Някои мислят, че религиозният живот е само в молитвите. Не. Животът във всичките свои форми, които съществуват, всички те са Божествени. Но трябва да видим хубавата страна. Тия форми са окаляни. Майката е окаляна, бащата е окалян, синът е окалян, дъщерята е окаляна, слугата, ученикът е окалян, генералът е окалян, управляващият, навсякъде кал и кал. Всичката кал е от греха. Представете си един млад момък. Аз съм влизал в училището и виждам, като погледна онези млади момчета, в лицето му какви черти, какво падение. Влизам в един дом, какво падение в мъжа, в жените. Трябва да се върне чистотата. Сега се изисква чистота. Ако не се повърнем към Бога, без тази чистота сме осъдени на смърт. Такава смърт, каквато никога не сте си въобразявали. Ако се решите да слугувате на Бога, ще ви дойде такава радост, каквато не сте сънували. Такива блага ще ви дойдат, ако обичате Господа и в този свят ще ви дойдат такива блага, каквито не сте ги сънували. Казва апостол Павел: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Господ е приготвил за тия, които го любят.“ Две неща ще дойдат. Безлюбието ще създаде нещастието, а Любовта създава щастието. Мъдростта ще създаде нашето щастие, а безумието ще създаде нашето нещастие. Истината ще създаде нашето щастие във всяко едно отношение. И за мене, за личния живот и за духовния, учението трябва да има Божествен произход. Ние криво разбираме нещата. Считаме, че едни хора са светски. Аз считам хората, които живеят за себе си, животът, който имат, ще го изгубят. Христос казва: Който изгуби живота си за Бога, за Любовта, той ще намери живота си.

Казвам: Сега да се върнем към реалното. Не го вземайте като осъждане. Не мислете, че аз искам да ви съдя. Във вас има заблуждение. Вие мислите, че по естество хората са лоши. Не, по естество всинца сте добри. Трябва да се самовъзпитавате. Възпитанието трябва да седи в нашата воля, в нашето сърце. Сърцето на човека трябва да се подобри. Гледам, някои хора като дойдат при мене, аз ги чувствувам. Като дойдат лошите хора при мене, аз ставам лош, като дойде някой с нечистота до мене, чувствувам тази воня, която излиза от него и искам да бягам. Казвам: Изчистете се, измийте си краката, идете на баня, преоблечете се, турете си нови дрехи. Казвам: Не мислете, че вие създадохте тази нечистота. Казвам: Има един външен свят, който създава нашето нещастие. Това е един низш живот, който постоянно ви оплита. Мислите, че са външните условия, мислите, че сте сиромаси и като сиромах започваш да крадеш. Мислиш, с кражба ще уредиш работата. Щом си сиромах, тебе ти е дадена сиромашията да учиш. Сиромашията е условие за твоето забогатяване. Стани учен човек, започни да учиш, ще повярваш, че сиромашията е метод на Божествения свят да добиеш най-великите добродетели в себе си. А щом станеш богат, тогава има друга опасност. Ти не разбираш нищо. Казваш: „Пари имам, къща имам“, ще разполагаш с всичко, ти ще разполагаш, ще имаш всичките свои удоволствия, ще имаш като Соломона 300 жени и 900 наложници, ще удариш на ядене и пиене и твоето царство ще се раздели. Какво е състоянието на еврейския народ? Като видим евреите, трябва да кажем: „Не искаме да бъдем като евреите.“ Този народ, на който Бог е дал 36 хиляди обещания, които не са изпълнени. Тия обещания, като дойде Христос да го приемат, освен че не го приеха, но те го убиха. И две хиляди години ги възпитава Господ за тяхното престъпление. Мислите ли, че ако дойде Христос при тебе и ти няма да го разпънеш? Знаеш какво ще стане. Две хиляди години Господ ще те тласка по лицето на земята, безпощаден е Той. Та вие казвате: Христос ли е за мене? Отвън Христос няма да дойде. Христос ще дойде вътре във вас. Ако във вас Христос не е дошъл, отвън никога не може да Го видите. Вие в огледало ще видите себе си. Не, аз разбирам другояче що е Христос. Той е проявление на Бога. Може да ви кажа, в мене Бог се проявява и аз се радвам. Ако аз спра проявлението на Бога, Който ме е създал, да Го проявявам в Неговата слава, ще създам най-голямото нещастие. Ако дам ход и Му услужвам, тогава ще създам най-голямото благо. И всичките блага ще дойдат. Христос иде в света да бъде проводник на Великата Божия Любов, която ще внесе живот и безсмъртие на хората. Христос иде в света да бъде проводник на Божията Мъдрост, която ще внесе знанието и свободата. Христос иде да донесе истината, да освободи хората и всички да живеят братски. Той не иде да коленичат пред Него и да се кланят. Като Го видите, да ви стане радостно. Като Го прегърнете, да ви стане радостно. И като работи заради вас, да ви стане радостно. Не е ли работила вашата майка, вашият баща заради вас? Господ не е ли работил заради вас? Един учител в училището не помага ли на учениците? Че вие сте събрани тук, считайте Господ ви е събрал да ви каже тази истина. Казва: Кажи на тия деца да си не играят с огъня. Какво да ви кажа? Не искам да се опорочава Божията Любов. Бог ви обича и вие трябва да Го обичате. Че ви обича Господ, пратил ме е да ви говоря. Мене ни най-малко не ми е приятно да ви говоря. Мене ми е тъй неприятно да ви говоря, както на един говедар не е приятно да пасе говедата. С един кривак да седи да ги пасе. Какво аз се нуждая от говедата? Те и без говедаря ще си пасат. Те знаят да пасат. Ще дигне кривака, ще мисли, че обновява тия говеда. Аз не искам да играя ролята на говедар. Казвам: Бог ви е пратил в света и за вас иде голямо благо. Ако обичате Бога с всичкото си сърце, ако обичате Бога с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ако обичате ближния като себе си, ако обичате вашата майка, братя, сестри, слуги, ако обичате бедни, страждащи, немощни с всичкото си сърце, вас ви очаква едно велико бъдеще във всяко едно отношение. Не зная дали ще ме послушате. Ще видя след три години. На вас ви казвам: След три години аз ще зная дали сте забравили. Казвате: „Иска да ни занимава с празни работи. Ние сме слушали тия неща.“ Не, братя, не сте ги слушали. Аз не съм от тези хора, които да ви кажат: Ще ви дам, ще ви помогна. Казвам: Аржан конте. Ако днес ме послушате, най-малко ще имате една голяма радост, ако ме послушате, болните ще оздравеят. Ако умът е шукнал, като ме послушате, ще се намести. Най-малко, ако ме послушате, ще изчезне ревматизмът на краката и ще бъдете здрави. Ако някой от вас е беден, ще се оправят работите, ще му тръгнат напред. Аз не ви препоръчвам един апартамент. За да ви препоръчам апартамент, аз имам особено познание, как се поставям. Съвсем са други моите идеи за хигиена и за жилище. Тук искате да кажете дали е българско. Аз не искам да ви проповядвам български работи. Искам на вас като българи да ви проповядвам Божествени работи. Божественото във вас е, което ще ви подигне, като българи сте много добри. Но онова, от което вие имате нужда, то е Божественото, то е общочовешкото. Българите си имат своето място. Изпратени са като народ да служат. И дотолкоз, доколкото служат за благото на човечеството, дотолкоз може да имат благословение. Щом те ще живеят само за себе си, няма да имат благословение. Казвам: На първо място трябва да служат на Бога, а след туй да служат на себе си. На второ място, това е правото. Казвам: Внесете Любовта за в бъдеще, каквото и да говорите. За мене много са писали, и лошо, и добро са писали. Аз от всичко туй се ползувам. Когато един човек ме хвали, гледам, ласкае ли ме или говори истината. Когато друг ме укорява, пак гледам дали е верно. Ако е верно, казвам, че е верно. Ако не е верно, казвам: Престорено е. Преди години пътувам за Варна и във влака се разговарям с един. Той ми казва: „Знаете ли колко вестници пишат лошо заради вас?“ – Аз се радвам, че пишат много лоши работи, поне ще бъдете уверени, че не съм им давал пари. Тия вестникари даром за мене писаха. Та казвам: Та и за вас, когато вестниците пишат лошо, зарадвайте се. Аз говорих днес за търпението. Това търпение е качество на гениалните, качество е на търпеливите хора. Търпението е едно качество на силните хора. Не говоря за неволята. Силният човек е търпелив човек. Богатият е търпелив. Сиромахът, който изнася сиромашията, той е търпелив, той е силен човек. Кротък човек сиромахът не може да бъде. Има една сиромашия, която препоръчвам. Аз съм всякога сиромах от престъпления. Нямам си парици. Соломон беше богат с жени. 300 жени и 900 наложници, но едно благо ли е това? Който не разбира 300 жени какво означават. Какво означават 900 наложници? 3 по 3 е равно на 9. Един човек, който има 300 жени, това са 300 деца. 900 наложници, това са 900 деца, родени не на време. 300 деца, родени на време и 900, родени не на време. Тия, които са родени не на време, съдбата им не е от щастливите. Всякога, когато се ражда един човек в света, не според онези закони, които са вложени вътре, в Божествения свят, то е незаконородено дете. Всякога, когато човек се роди, според законите на Божествения свят, то е законородено. Вие понякой път имате лошо понятие за многоженството. Човек е цяло едно общество от многоженство. Всичките клетки, все с любовни работи се занимават. Когато ти се жениш, всичките клетки в тебе и те се женят. Лявата страна е мъжка, дясната е женска. Дясната ръка е мъжка, лявата е женска. После се сменят. Дясната е женска, а пък лявата е мъжка. Левият крак е женски, десният крак е мъжки, а после левият става мъжки, а десният женски. Пръстите, и те се редуват. Какво означава жената? Жената е среда, през която минава топлината в човека, а мъжът е среда, през която светлината минава. Жената е необходимост за топлината. Мъжът е необходимост за светлината. Жената е необходимост за любовта, мъжът е необходимост за светлината, за знанието. Следователно, вие казвате: „Защо ни са жените?“ Вие криво разбирате. Жена, която се оженила, не е жена. Всеки, който е проводник на топлината, е проводник на любовта. Туй е женски елемент, туй е жена. Всеки, който е проводник на светлината, е проводник на знанието, на мъдростта. Той е мъж. Светлината и топлината са неразделни сами по себе си. Казвате, че има една светлина, която била студена. То е привидно така. Казвате: „Има една топлина без светлина.“ И то е привидно. Жените искат да се освободят от мъжете. Не. Жените да станат свободни и мъжете да станат свободни. Не желайте свободата. Свободата се добива чрез истината. Жената, за да стане свободна, единственото нещо, което може да я освободи, то е истината, тя трябва да възлюби истината. Жените обичат много лъжите. Женският елемент обича много да лъже. Аз ги считам само бели лъжи. Жената е отричане на истината. Дойде някой, пита: „Как си разположен днес?“ Какво да му кажа: Много добре съм. Аз не говоря истината. Аз съм се карал с този, с онзи, и казвам, че съм много добре. Един евангелист идва при мене, питам го: Как си? – „Много добре съм.“ Той цял трепери. Не говори истината. Човек в душата си трябва да има едно разположение. Казвам: Всички вие трябва да се събудите, да станете светии. Аз не искам са станете светии, понеже, ако станете светии, ще ви повикат на онзи свят. Там са светиите нужни. Тук са нужни хора, които да работят една полезна работа. С всеки един страх, с всяко едно недоволство трябва да се борите. Как ще се борите със сиромашията? При мене са идвали мнозина и ми казват: „Кажи ми един билет от лотарията, да печели.“ Аз зная, че по никой начин няма да му се падне. Ще кажете: „Отде знаеш?“ Иде някой при мене зимно време и иска да расте нещо. Невъзможно е, не е време за това. Не всякога билетът, който може да вземете от лотарията, може да бъде щастлив. Няма да печелиш. Казва: „Защо да не печеля?“ Някой човек няма да печели. Някой вярва, че сто на сто ще спечели. Който няма да спечели и когато вярва, и когато не вярва, пак няма да спечели. В човека има едно чувство, което му подсказва: Когато ще станат нещата, те ще станат. Туй чувство ти с години го носиш. Ако остане сега да му кажа, че ще спечели, аз може да кажа нещата, които са определени да станат, но не защото аз ви казвам, те стават. Те са определени да станат. Например, казвам ви, че вие ще наследите някой ваш роднина. Но той от 10–30 години е намислил да направи завещание. Ако този ваш роднина не беше направил това завещание, нищо не ви е писано.

Сега, понеже Бог, Христос ви е завещал нещо на вас, и в това завещание пише така: Всички мои роднини и наследници, на които съм завещал, ако изпълнят волята Божия, ще има наследство, ако не изпълнят Волята Божия, нищо няма да имат.

Сега ще ви оставя една мисъл. Радвайте се на светлината, която виждате. Радвайте се на усмивката, която виждате. Радвайте се на словото, което чувате. Радвайте се на работата, която се върши заради вас.

Тайна молитва.

34-та неделна беседа от Учителя,

Държана на 19 юни, 1938 г., 10 ч. преди обяд.

София – Изгрев.