Отче наш.
Имате ли зададена тема? – /Имаме./ – Четете. /Чете се темата „Твърдост и постоянство“./ – За следния път пишете върху „Взаимните отношения на слуха и зрението“.
Изпейте „Духът Божи“.
Какви бяха положенията в миналата лекция? /Каза се/.
За какво служи честността? За какво служи справедливостта? Какво предназначение има честността и какво предназначение има справедливостта? Те в живота имат смисъл като един закон, който оформява нещата. Човек се родил и тепърва трябва да се учи, как да живее. Има всичките възможности. Но как трябва да живее, той трябва да се учи. Имате един музикант, той трябва да учи да пее, да свири. Но за да се научи да пее и да се научи да свири, трябва да направи известни усилия, трябват няколко години. Да кажем, някой път ние казваме, че някой човек е добър, че някой е справедлив. Добрият човек, като идеш в дома му, ще те нахрани, а справедливият човек ще ти помогне в някакъв мъчен въпрос, да го разрешиш. В добротата има една мекота, а в справедливостта има някой път една вътрешна строгост. Справедливият не може да бъде мек, добрият не може да бъде твърд. Ако добрият човек изгуби своята мекота, доброто в него не може да се прояви. Когато моралните качества в живота се проявяват, трябва да се допълват. Много хора, които стават чрезмерно справедливи, ако не влагат доброто, те ще станат сухи. Справедливостта носи сухота.
Запример, вземете синия цвят, вземете виолетовия цвят, вземете и розовия цвят. Ако ги изучавате, по какво се различават синият от розовият? Синият цвят е сухо и хубаво време, розовият – влажно. Като погледнеш, небето е синьо, защото е сухо. Та казвам: Виждате един човек, който има розово лице – значи има повече влага в организма. Ако лицето посинее, това показва отсъствие от влага, и се явява болезнено състояние. Като посинее, изгуби своята влага. Следователно, синият цвят на физическото поле вредно действува, ако се пренесе от физическия свят в духовния, той означава чистота. Със синия цвят може да виждаш, небето ти ще бъде ясно. Ти със синия цвят може да бъдеш отличен астроном, да наблюдаваш звездите. При розовия цвят може да бъдеш отличен градинар, ще имаш достатъчно вода. Следователно, ако градинарят замени розовият със синият цвят, той ще фалира. И ако астраномът замени синият с розовия, и той ще фалира. Често хората правят погрешки в своя избор. Някой, да кажем, иска да придобие в науката. Той не знае, кой цвят да привлече. Запример, ти искаш да бъдеш добър човек. Кой цвят трябва да привлечеш? Или пък искаш да станеш умен човек. Кой цвят ще привлечеш? – Жълтият цвят, който е в умствения свят, ако го пренесеш във физическия свят, означава известно болезнено състояние. Ако се пренесе в организма, разстройва черния дроб. Жълтият цвят усилва мозъка, разстройва черния дроб. Следователно, много хора страдат от черен дроб защото не мислят. Когато почне човек да мисли, мисълта е, която може да погълне жълтия цвят от ума и да се тури на работа.
Те са отвлечени работи, вие не сте ги наблюдавали. Сега ви говоря на теория. Туй твърдение е теоретическо. Да кажем, че аз ви казвам, че ако вие изпеете една песен, вие може да си поправите положението. С една песен може да си поправите положението за цял живот, и с една песен може да си развалите живота за цял живот. Един американец повикал един европейски виртуоз да му попее и само за половин час, като му свирил, толкоз харесал, че му дал хиляда долара. Половин час свирил и получил хиляда долара. Хубаво, ако му беше свирил обикновено, щеше ли да даде тия пари? Кое е онова, което го разположило? Значи в онази музика трябва да се вложи нещо и в пеенето трябва да се вложи нещо. Един тон може да го направиш сочен, да му дадеш качествата на една череша, може да му дадеш качествата на една слива, може да му дадеш качествата на една ябълка, може да му придадеш уханието на един цвят, на някой карамфил, на някоя роза. Та казвам: Съвременните певци, които се учат да пеят, искат да ги харесват другите. Когато пеете, най-първо трябва да изучавате, кое е основното в музиката вътре. Ти за да познаеш, че си добър певец, пей на себе си най-първо. Ако си неразположен, изпей си една песен и ако тази песен измени твоето състояние, което имаш, ти си добър певец. Ако състоянието остане същото, не си прави илюзии. Цигулар си, свириш. Ако си добър цигулар и свириш, когато имаш лошо състояние, трябва да се измени твоето състояние. Ако не се измени, ти не си добър цигулар. Искаш да знаеш, че си красноречив, може да говориш. Кажи на себе си десетина думи. Ако от говоренето се измени твоето лошо състояние, ти знаеш да говориш. След като говориш и не се измени твоето състояние, не знаеш да говориш. Сегашните хора едва са започнали, не знаят да говорят. Някой оратор може да говори, колкото иска. Те са празни работи. Те са камбани, които бият някъде „дан-дун, дан-дун“. Или може да говорите колкото искате. В природата има един закон: Всяко нещо е осмислено. Когато кажете български десет лева или сто лева, или хиляда лева, то е се едно. Добре, не е се едно. Най-първо, човек когато произнася една дума, като каже „добро“, какво казва? Доброто си има свои качества. В доброто влиза закона на равновесие. Един човек, който няма равновесие, не може да бъде добър. Доброто е едно уравновесяване между ума и сърцето, между човешките мисли и човешките чувства. Доброто съдържа един закон за равновесие. Следователно, за да задържаш една права стойка в себе си, ти трябва да имаш доброто. Тогава ще бъдеш свързан с двата центъра: центърът на слънцето и центърът на земята. Тогава ти ще бъдеш трети център – човекът, който разсъждаваш, ще ходиш. Ако ти нямаш туй равновесие, ти на всяка стъпка ще падаш, ще ставаш. Защото падане има не само физическо, или крака ще удариш, или ръката, или лакета. Има и духовно падане. И чувствата, и те падат, и мислите падат. Една човешка мисъл и тя може да падне. Една хубава мисъл, която имаш, може да се изгуби. Едно хубаво чувство, което имаш, може да се изгуби. Казваме: „Изгубило се чувството“. Но всяко изгубване е падане. Изгубил си равновесието. Как се изгубва едно чувство? След като си се ударил, ти ще изгубиш онова настроение, което си имал. След като изгубиш едно чувство, пак ще последва падане от друга една категория. Когато изгубиш равновесието на своя ум, пак има падане. Казвам: В света има три закона на равновесие: равновесие във физическото поле, равновесие в духовния свят и равновесие в умствения свят, в Божествения свят. Сега, когато човек се разгневи, в гнева има една възможност да паднеш. Гневът не е падане, а гневът е подтик. Но ти в този гняв може така да се засилиш, че да паднеш. Ще изгубиш своето равновесие. Запример, някой казва: „Без гняв“. Гневът е излишна енергия. Ако изучавате научните теории, гневът винаги дава широта на човека. Ако измервате главата на един човек, ако има 14 сантиметра един човек на 25 години, или ако има 12 сантиметра или 15, или 16, 17 сантиметра, това е голяма разлика. Сега вие не сте правили наблюдение и за вас това са само цифри. Какви качества има една глава, която има широчина 12, или 14 сантиметра, или 15, 16, 17 сантиметра? – Голяма е разликата. Един човек със 17 сантиметра широка глава е крайно устойчив. Трябва с топ да го избиеш, за да го изкараш, да го изместиш от мястото, трябва да го убиеш. Този с 12 сантиметра широка глава е миролюбив човек. Ако е на бойното поле казва: „Тази работа не е за мене“. Този с 17 сантиметра, ако е на бойното поле, залости се там, за да го изместят, трябва да го претрепят. Та казвам: Числата в живота на човека не са случайни. Когато човек е създаден зависи от съчетанието на числата, как са положени числата. Запример, отношението на 1 и 2, или отношението на 2 към 3, или на 3 към 4, или отношението на 4 към 5, на 5 към 6, на 6 към 7. Някой казва: „Тия работи при известни условия не са важни“. Но вземете един цигулар, който туря пръстите на струните, той измерва. Всеки тон е отмерен. Мерки има на цигулката, зависи на кое число ще измериш струната, колко е дълга. Правилността на тона зависи колко точно си премерил, колко точно си турил тия пръсти; трябва да има разстояние на един тон от друг. То са се числа. Правилните числа дават правилни тонове. Онези от вас, които сте цигулари, ако вземете при сегашното измерване на метричната система, ако вземете разстоянието между струната „ре“ и „ми“, между „ми“ и „фа“, и „фа“ и „сол“, може да измерите да видите какво е разстоянието. Туй е вярно. Ако вземете един човек, който има нос 3 сантиметра и друг човек, който има нос 6 сантиметра, че ги турите дипломати и двамата. Мислите ли, че ако турите един човек с 3 сантиметра и друг с 6 сантиметра за дипломати, ще бъдат еднакво полезни на своята страна? Онзи с 3 сантиметра чело и да иска да бъде умен, не може. Неговият ум не може да проникне далеч. Дългите носове не са за деца. Късите носове са за деца, средните за възрастни и дългите носове за стари. Тогава законът за младостта и старостта има отношение. Законът как седи в природата? Съвременните научни изследвания какво показват? Фиг. 1.32/Фиг. 1.32/ Ако тази част дето са поставени веждите, представя младите – децата винаги живеят над веждите, така може да кажем. Те постоянно наблюдават. Вземете едно малко дете, ще отвори стомната, ще погледне, ще отвори, ще разкъса, наблюдение прави. В своите наблюдателни способности, човек започва да расте постепенно. Като мине 7, 8, 9, 10, 15 години идва в средата на своите способности. Тогава започва да се развива времето, изучава понятието за времето, или за музиката. Тя спада към средната възраст. В стари години човек започва да мисли за причините, ще започне да мисли, защо е остарял, защо се е родил. Той като дете, ни най-малко не е мислил има ли оня свят, или няма, но сега като остарял и ще напуща земята, започва да мисли. Дошъл отнякъде, отива някъде, мисли. Следователно, какъв ще бъде другият свят?
Та казвам: Сега хората са определи. Онези, които са деца мислят за този свят, за физическия свят. Онези, които са станали възрастни, мислят само за своя си свят, старите мислят само за оня свят. Единствените хора, които мислят за оня свят, то са старите хора. Онези хора, които мислят за своя си свят, са възрастни; онези, които мислят за този свят са деца. Децата са на правата страна, възрастните и те са на правата страна, и старите, и те са на правата страна. Тия трите свята са свързани. Тук в долната част на челото, детето представя своите наблюдения – най-елементарната работа. После в средата ги оформява, после придобива смисъл, влиза в онзи правилен, Божествен свят където са причините. Казвам: Първия свят е Божествения, това е причината на нещата. Нашият свят е средата и детинският свят е резултатът П, С, Р. Следователно, всички физически тела това са деца, които се разхождат в природата, из пространството. Вие казвате: „Това е едно тяло“. Човекът и той имал една форма, която не е била както сегашната. Сега с видимата форма, се разхожда с нея. Дотогава, докато има тяло, той е дете. Като напусне тялото, той ще бъде възрастен. Като се научи, как да мисли, той ще живее в Божествения свят. Тогава ние казваме: „Какво нещо е мисълта?“ – Една мисъл е една връзка, която ни свързва с Божествения свят. Промените, които постоянно стават в света, те означават онази среда. Забелязваме, че в живота постоянно стават промени, понеже нито един човек не седи в едно състояние. Постоянно се сменят състоянията. Смяната на състоянията зависи от средата, през която минават. Запример, ако вие като един учен човек, който се движи от екватора към полюсите на земята, постепенно ще забележите, че става промяна с топлината, намалява се. Растителността става по-бедна и най-после ще дойдете до полюса. Ще се чудите, кои са причините за изгубването на топлината. Фиг. 2.32Най-очебийните причини са, че на екватора светлината пада перпендикулярно, а колкото отивате на север, пада под ъгъл, светлината пада полегато. /Фиг. 2.32/ Земята в тази област възприема по-малко топлина, понеже падат лъчите полегато. От този удар, от тази топлина става отражение. В природата има един закон: Когато лъчите падат перпендикулярно, тогава е най-силен ударът, на другаде става отклонение на светлината.
Често и във вас стават такива промени. Зависи една мисъл как пада във вашия ум, ако пада мисълта перпендикулярно, или ако пада под известен наклон вашата мисъл, вие ще имате две различни реализирания, две различни постижения. Ние считаме хубавите неща, Божествените неща, тия които падат перпендикулярно в нас. За да пада една тежест перпендикулярно, човек трябва да бъде умен. Падането е състояние, как силата трябва да се използува. Един умен човек трябва да използува своята мисъл. Ако не използувате тази мисъл, тази динамическа сила, която се заражда в него, ще му създаде ред страдания. Всички хора днес страдат от чрезмерни желания. Като наблюдавате искате всичко да постигнете. Следствие на това във вас се явява чрезмерна енергия, която ви създава излишни страдания. В даден случай, всеки един човек трябва да използува туй, от което той има нужда. Не трябва да има никакво натрупване. Представете си, ако един човек би имал тяло голямо като слона, какъв щеше да му бъде халът? На един слон му трябват 75 килограма ориз на ден. 75 килограма по 20 лева, колко ще струва? Достатъчно е един слон да вкарате в едно село, за да го обеднеете. Ако го турите на работа, той ще изкара прехраната си. Ако не знаете да впрегнете слона на работа, той ще бъде излишно същество. Често ние в нашия живот храним слонове. Някой слон го храним с години. Се даваш и казваш: „Ще стане нещо“. То е станало нещо. Чрезмерните желания – то са нашите слонове. Имате някой голям слон, имате някакво желание да постигате. Ще постигнете това, че вашия слон ще изяде по 75 килограма ориз на ден.
Допуснете сега, че вие искате да бъдете най-силния човек на света. Питам сега, какво ще ви ползува? За какво ще я употребите вашата сила? Да допуснем, че наместо да имате голяма сила, имате голяма тежест. Представете си, че вие тежите 200, 300 килограма. Започвате да вървите по земята. Тази земя, която не е устойчива, ако затънете с тази тежест някъде, как ще излезете? 200 килограма, ако турите краката как ще ги извадите? Вие мислите, лесно е. Но вие трябва да имате опорна точка. Представете си, че нямате опорна точка. Силата има отношение, само когато имаш опорна точка. Сега в дадения случай, причината, това е опорната точка. Средата има свое развитие, трябва да има опорна точка, за да може да се използува силата на ума.
Сега да допуснем, че един организъм има достатъчно количество топлина, пък няма достатъчно количество светлина. Пък е познато, че без светлина човешкият ум не може да работи. Без топлина човешките чувства не могат да работят. Следователно при съвременното самовъзпитание трябва да знаеш, какво количество топлина трябва да има, за да се проявяват чувствата. Ако тази топлина се усили, тогава чувствата стават нормални. Светлината трябва да бъде определена. Ако е повече, тогава ще се роди анормалност. Тогава се раждат съвременните нервни болести. Нервността е суша, изсъхване. По-голяма светлина има, по-голяма топлина има, която изсушава. Нервните хора нямат влага. При това те са егоисти. Те мислят само за себе си. Един нервен човек от сутрин до вечер мисли само за себе си. Ако този нервен човек започне да мисли за своите ближни, веднага се изменя неговото състояние. Казвам: Ако човек мисли само за себе си, той ще стане нервен. Ако постоянно само наблюдава света, той ще стане материалист. Трябва да има опорна точка, за да започне да разсъждава. Следователно, ти като войник отиваш на бойното поле. Цял живот няма да воюваш. Като се свърши войната ще се върнеш дома здрав или ранен. Човек, който е дошъл на земята, той е дошъл да се учи. Той няма да остане во веки веков тук. За хиляди години може да остане, но и няколко хиляди години да остане, се таки трябва да се върне дома. Да се върне дома си с диплом, че е свършил, че е научил нещо. Ако се върне и нищо не е научил.
Вие казвате: „Да поживеем малко“. Какво разбирате под думите „Да си поживеем“? Често употребяват тези думи, казват: „Да си поживеем на земята“. Живот без любов, не може да има. Любов без знание, не може да има. Любовта без знание смисъл не може да има. Знанието без истина, смисъл не може да има. За да се осмисли животът – любовта е потребна. За да се осмисли любовта – мъдростта е потребна. За да се осмисли мъдростта – истината е потребна. Значи казвам: Ако в живота си човек няма опорна точка на любовта, опорна точка на мъдростта и на истината. Три опорни точки трябва да има: опорна точка на любовта на живота, опорна точка на знанието на мъдростта, опорна точка на свободата на истината. Човек за да бъде свободен трябва да има опорната точка на истината. Човек за да има знанието, трябва да има опорната точка на мъдростта. И човек за да има живота, трябва да има опорната точка на любовта. Следователно любовта във вас трябва да дойде като една опора, основа, върху която вие да може да градите. И мъдростта трябва да бъде една опора, върху която вие да градите. И истината трябва да бъде една опора, върху която да изхождате. Сега това са практически приложения. Ако един музикант знае как да приложи любовта, той ще има един отличен глас, мек, хубав. Ако той знае как да приложи знанието, тогава неговото пеене ще има простор. Един певец трябва да има три опорни точки, за да бъде добър певец. Като пее, трябва да пее с любов. Той като пее, трябва да пее със знание. И като пее, трябва да бъде свободен, трябва да обича истината. Туй, което дава на хората, трябва да бъде за тяхна полза. Като пее, трябва да има желание да подигне окръжаващите. Ако той една публика не може да подигне, в даден случай, той не е певец. Ако в даден случай певецът не може да хвърли светлина върху слушателите, не е добър певец. И ако не може да им даде въодушевление, няма любов вътре. Казвам: Не е лесна работа да си певец. Да пееш като жабите, които сега се учат. Аз ги слушам, те са нови певци. Доста музикални са жабите. Три месеца постоянно пеят. Казвам: В жабите има постоянство да пеят, не се уморяват. Само когато ще се развали времето, млъкват. Когато времето става сухо /пее/, като започне да става много влажно, размеква и се гърлото, че тя млъква да си почине. Когато жабите млъкнат да пеят, показва, че влага има. Казвам: При влажно състояние не пеят. Щом салонът е добре отоплен и сух, те крякат три–четири месеца. Казвам: Пейте на сух салон. Някой казва: „Жабите крякат“. По жабите познаваме времето. Жабата метеорологически познава времето. Когато е влажно времето не пее, за да не се развали гласът. Когато е сухо пее.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!
ХVII година
32 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 20. V. 1938 г., петък, 5 ч.с.
София – Изгрев.
|
