Добрата молитва.
„Духът Божий.“
Трябва да се избягва еднообразната мисъл. Туй трябва да се избягва: еднообразната мисъл, еднообразни чувства, еднообразни действия. Еднообразната мисъл образува втръсване в мисловния свят. Еднообразните чувства образуват втръсване в чувствения свят или в духовния свят. И еднообразните действия внасят втръсвания във физическия свят. Втръсва ти се нещо, еднообразие има. Запример, някой ти говори нещо и ти казваш: „Аз това го зная“. Ако той ти говори нещо и ти не искаш да го послушаш, защо? Не казвай на хората туй, което те знаят. Кажи им туй, което не знаят. Сега, друго: Не храни ситите хора, но гладните хора. Не обличай облечените, но облечи голите. Не учи учените, но учи невежите. Нека се разбира думата. Най-първо учи себе си. Ако искаш да учиш, стани ти ученик, учи ти себе си. Та туй, което ти искаш да научиш хората, първо го опитай, ти стани ученик на себе си, научи го и като видиш какви са резултатите, поддържай това, което те не знаят. Има една еднообразна мисъл, тя е следната: Вие мислите, че това, което на вас ви се пада, че някоя мисъл дошла във вашия ум, и че тази мисъл може да иде в другите умове. Тази мисъл, която дошла във вашия ум, тя остава ваша, на друг не може да бъде. Ако някой каже, че и той е занят с тази идея, формата е друга. Никога една и съща мисъл с една и съща форма не се предава. Запример, вие говорите за Любовта, но всичките хора имат различни схващания за Любовта. И във всеки един има Любов. Тя не е това, което ти мислиш. Ти за Любовта мислиш едно, друг за Любовта мисли друго. Кое е същественото на Любовта? Кое е същественото на Мъдростта? Самата дума съществена ли е? Тя е неразбрана. Като кажеш кое е същественото на Любовта; ами кое е същественото на същественото? Що е Любовта? Каква е съществената Любов? Най-първо същественото на Любовта е, че ти като влезеш между мъртвите хора, те оживяват – това е Любовта. Същественото е, че ти като храниш един човек, който е гладен, той се задоволява. Ако не го храниш със същественото, той остава гладен. Ако оставаш гладен, същественото го няма. Там, дето се задоволява, същественото е влязло в тебе. Трябва да се разбира конкретно същественото. Същественото има връзка с реалното.
Та казвам: Често тълкуват Писанието. Един стих има, Христос казва: „Не трябва да си вземаш нито тържик, нито обуща, нито тояга, защото работникът е достоен за своята прехрана.“ Две тълкувания има: може да дадете на онзи, който отива надолу и онзи, който отива нагоре. Който отива нагоре, да кажем човек, който отива на небето; да кажем, че вие днес станете пътник – не насила да ви интернират със закон, но доброволно. Купите си билет и отивате на другия свят. Питам: Какво ще вземете от този свят да носите? Колко торби ще вземете? Когато някой човек умрял заминава да туриш „у“ – „Умира“, казва човек, който отива в широкия свят. Да умреш в малкия свят, да отидеш в широкия свят, то е умиране. Сега представете си, че рибата излиза из водата, престава да живее като риба, а живее като човек. Питам: Какво е изгубила рибата? Какво ще вземе рибата да носи в човешкия свят? Нищо няма да вземе. Нейните хриле са непотребни и нейните крилца, с които плувала, и те са непотребни, и люспите, които има, и те са непотребни. Когато казваме, че човек отива в небето, като тръгнете за небето никакъв тържик не ви трябва. Вие, които сте тръгнали да служите на Бога, нищо не ви трябва. По-напред ви казах, че като тръгнете да идете в света да работите, тържик да не вземате, а после казвам: Който има тържик, който има тояга, да вземе. Значи, отивате в човешкия свят. Щом отиваш в човешкия свят, ще си напълниш кесията със звонкови. А като отиваш в небето паспорт не ти трябва, нищо не ти трябва. Но щом тръгнеш в света паспорт ти трябва, ще се въоръжиш. Та някой път, когато се разговаряте с хората трябва да имате две неща предвид. Аз често наблюдавам: някой иска да убеди някого, говори му за Бога, а той му говори за човешкото, той няма тия знания. Аз го виждам, че джобовете са празни, билет няма, познания няма, не знае какво нещо е знание. Той казва: „Ще бъда научен отгоре“. Ти като идеш в света, тъй по човешки няма да си напълниш джоба. Ще се напълни, като работиш. Запример, ако един цигулар излезе на сцената и каже без да свири, публиката ще го вдъхнови? Какво ще го вдъхнови? Какво ще разберат хората? Те ще кажат: „Той искаше един концерт да даде, но не можа нищо да направи. Даже не можа нищо да свири. Той не знае да вдигне цигулката“. Ще кажат: „Изправил се на сцената като истукан. Не знае да погледне, но и какво ще пее?“ Какво ще разберете? Но свири човекът най-хубавото, което може по всичките правила, които музиката изисква. Ще изсвири и тази публика ще каже: „Този човек разбира от всичко в света“.
Та казвам: И вие трябва да разбирате вашето изкуство. Кое изкуство е това? Думата изкуство понякой път означава външната страна на нещата. Да даде един облик. Един музикант може да има изкуство в музиката и често публиката е недоволна, казва: „Техника има, но душа няма“. Той свири, но публиката не го въодушевлява. Изкуството не е техника. Той не е научил съдържанието на музиката, той не е музикален още. Но какво ще извадиш от музиката? Някой път аз ще ви попея да ви покажа какво нещо е музиката. Ще ви посвиря да видите музиката не като изкуство, но музиката като музика, като хармония в природата. Музиката като живот. Сега вие може да мислите какво ще бъде. Като го чуете, тогава ще разберете. В какво седи да ви дам едно малко определение. Да кажем, вземете, че вас ви дадат хубаво направени кюфтета, понеже сте вегетарианци, направени от пресни картофи. Има един начин, там ще ги направят, турят някои примеси, ще ги позачервят хубаво, с брашно ги правят, с малко лютивичко, със сос отгоре им турят и какво ли не? Щом ядеш кюфтетата, те са много вкусни на езика, но щом влязат в стомаха, казват: „Нещо се превръща в стомаха“. Туй не е изкуство на кюфтетата. Това сготвено е изкуствено. Друг ще ги сготви тъй хубаво, но и щом ги ядеш, става ти приятно, светло. Не такова лютивичко. Някои са просто направени, но като влязат у вас тези кюфтета придават. Та има едно знание, често се употребява в Писанието: Знанието възгордява. Знанието направено по човешки начин, примесва се това, онова, то възгордява. Всяка мисъл, която не се възприема добре от човешкия ум, всяко чувство, което не се възприема както трябва и всяка една постъпка, която не се направи както трябва, те всякога произвеждат гордост. Ти си направил нещо, ти мислиш, че никой друг човек не може да го направи като тебе. Представете си, че двама души сте певци, влизате някъде. Единият казва: „Като вляза всичките хора ми ръкоплескат“. Колко умрели хора има. И там всичките ги погребват на гробищата. Влезе вторият и като пее, не му ръкоплескат. Ще каже някой: Не му ръкоплескаха. Тия хора са толкоз заняти с мисълта си, която той им даде, та не им остава време да ръкоплескат. Запример, аз мога да ви накарам да не ми ръкоплескате. Аз мога да не ви дам нищо, вие ще ми ръкоплескате да изкарате нещо. Но, ако извадя и започвам да хвърлям златни английски лири, вие ще ми ръкоплескате ли? Вие сте заняти, че като събирате тия пари не ръкоплескате. То не е залъгалка, събирате. Казвам: Когато една мисъл влиза в човешката душа, става същото, човек не ръкоплеска, той отпосле благодари. Ръкоплескането го има, но на оня свят то е благодарността на душата. Благодарността трябва да дойде.
Сега ще ви прочета за тази седмица да размишлявате 10-а страница от „Свещените думи на Учителя“:
„Светлина – ученикът живее в светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси светлината, която няма сенка. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание. Глава на твоето Слово е Истината. Дето Истината грее, плодът цъфти и зрее. Ученикът разбира Истината само тогава, когато я прилага. Туй, което не може да приложиш, ти не може да го разбереш. Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му даде методите за работа. Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на вечната светлина, носителка на Любовта. Единственото същество, до което човек най-лесно може да се приближи е Бог.“
Да се пазите от следното, понеже в живота се говорят много излишни работи. Не говориш истината. Всеки ден говориш черни и бели лъжи, несъзнателно ги говориш. Запример, ти се оплакваш: „Бял ден не съм видял. Аз съм нещастно същество“. – Това е една квадратна лъжа, защото ако ти беше нещастно същество, от тебе нищо не щеше да остане. Не може да живееш. Ако и бял ден не си видял, ти на света не си излязъл. Ти бял ден не си видял. Ти очи имаш, значи лъжа е туй. В какво си нещастен, запример? Хиляди години си живял, Господ за въздуха още пари не ти е вземал. Хиляди години си живял, Господ за хляба, който си ял, пари не ти е вземал. За светлината, която си приемал, пари не ти е вземал. Ти имаш телефон и за вашите телефони нищо не сте плащали досега. После да се наръсиш с малко козметическа миризма, все ще платиш най-малко 10–15 лева, а за цветята, които пръскат тази миризма нищо не си давал. Всичко даром ви е дадено. И за светлината, и за въздуха, за мислите, за чувствата, всичко туй даром ви е дадено. Искат само едно, казват: „Деца, учете се, защото един ден туй училище, в което сега се намирате ще се дигне, че и да искате да учите, няма да можете, ще се затвори този университет“. Може този университет на земята (да е) 100–200 години, 10 хиляди; милиони, десет милиона, 100 милиона години и най-после този университет на земята ще се затвори. Вие сега разбирате – ще се затвори, ще се смени вече този университет. На земята, когато хората завършат, когато всичките хора, които са изпратени на земята, този университет е направен заради тях. И щом хората завършат този университет, земята трябва да си почине и този университет ще се затвори. Всичките ученици ще минат в друго училище, в някой друг свят. Казва Христос: Работете докато е навреме. Защото когато няма условия, вечерно време, когато хората спят какво ще им говориш, какво ще им проповядваш? Ще пееш на хора, които са будни, ще говориш на хора, които са будни. А които спят, няма да ги безпокоиш, ще ги оставиш да спят хората. Ние няма да ги съдим, нека спят. Не безпокой хората, когато спят. Знай, че след 8–9 часа ще се наспи, но едва легнал, той на първия час, ти да идеш да го събудиш. На втория, на третия, на четвъртия, най-малко да спи. Колко часа оставят децата да спят? Майката с каква философия да занимава децата си. Децата спят 9–10 часа. Майката със Сократа занимава ли ги? Какво е казал Сократ? Коя майка занимава детето си с Платон? Коя майка е занимавала детето си с Цицерона, с Демостена, с гръцкия онзи оратор, или пък с някой от модерните? Тия неща отпосле ще дойдат. Те са потребни тия работи, но не са необходими за детето. Отпосле ще дойдат. Майката говори, занимава се със съществените работи. Тя ще ги занимава с Любовта. Тя ще ги занимава с храната. Ще ги научи какво трябва да ядат. Най-напред като рече да заплаче, то иска да пее. Някога вие имате криво разбиране за живота. Когато детето иска храна от майка си, то започне да пее. И като разумно дете, майка му казва: „Добър певец си мама, хайде сега, ела мама“. Вие (не) разбирате и казвате: „Плаче детето“. А майката казва: „Стига толкоз“. И тя го туря да суче. Плати му. На певците плащат. Майката казва: „Толкоз е хубава песента. Най-хубавото, което имам ще ти дам“. Туря го да суче. Туй дете майката го погали, помилва го и казва: „Какъв отличен певец си. Благословен Господ, Който те е пратил да ми пееш така“. Вие, които не разбирате закона, казвате: „Тази майка как го търпи“. Вие не разбирате езика на децата. Не разбирате думите. Които не разбират сега, трябва да станат майки и трябва да станат деца, за да разберат тази истина. Майката без детето нищо не представлява. На едного казах три изречения: Нивата без земледелец може, но земледелец без нива не може. Грънчар без гърнето може, но гърнето без грънчар не може. Светлината без очите може, но очите без светлината не могат. Светлината създаде очите. Този постоянен напор на светлината. Светлината създаде очите. Очите само възприемат светлината. Светлината е била преди очите на човека. Нивата е била преди земледелецът. Земледелецът отпосле е дошъл. Любовта без нас може, но ние без Любовта не можем. Следователно, Любовта в каквато и форма да дойде, не роптай, приеми я. Може да е най-малката форма, ти благодари на Бога за тази Любов. Ако ти му благодариш, тази малката Любов, тя ще ти достави всичко онова, от което ти се нуждаеш. Тя е като малката ябълчна семка, която расте и се развива, иска се само време. Любовта иде, тя е много внимателна. Иде в най-малката форма. Тя е толкоз деликатна, че не иска като дойде да усещаме някаква тяжест. Тя иде в най-малката форма да не би да ни причини някаква вреда. Внимателна е много. После, след време се развива, става по-големичка. Като стане по-голяма вие започвате да плачете от Любовта. Често плачете от Любовта. Защото формата на Любовта е станала по-голяма. Щом се оплаквате от Любовта, нека формата и да се смени.
Аз съм ви дал оня пример, за онзи турски паша, който бил в едно село във Видинско и останал много доволен от селяните, та им пратил един слон. Пашата мислел, че тия хора могат да го употребят за работа. Слонът седял там и ял, и трябвало да му дават по 70 кг на ден ориз. След две години пашата среща един от селото и казва: „Как сте, доволни ли сте?“ – „Паша ефенди, много сме доволни“. – „Да ви изпратя още един слон?“ Сега правя едно сравнение. Често ти имаш един слон на Любовта, той ти изпоял и ушите и търсиш още един да ти изпрати. Мислиш, че вторият слон, който дойде ще ти донесе нещо по-добро. Несъвместимо е. Вторият слон трябва да го туриш на работа. Умът трябва да работи. Този слон трябва да го туриш на работа. Ако не туриш Любовта в себе си на работа, ако себе си не впрегнеш на работа, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Някой път ние сме недоволни, че Бог това не ти е дал, онова не ти е дал. Бог, Който знае всичко, Той не иска да ни направи нещастни. Той не иска да ни изпрати един слон и постоянно да плащаме. Понякой път ние искаме по навик да ни прати и на нас един слон. Ако сме богати е добре, но ако сме сиромаси, слон не ни трябва. Една малка овчица с едно малко агънце е на място, малко и млечице ще имаме, но слонът, който яде 75 кг., не ни трябва. Мнозина от вас искате да бъдете богати. Хубаво е богатството, но ако вие сте богати, вас ще ви припишат най-лошите работи. Ще дойде някой път някой, ще му дадете 100 лв. Той ще ви изпсува. Казва: „Този мръсник!“ В себе си ще каже: „Сто лева ми даде. Милиони има той“. Та всеки ден този ще ви напсува, онзи ще ви напсува, вие се ожесточавате в себе си. Богатите хора защо мразят бедните? Бедните хора сами ги заставят да ги мразят. Не си разбират те от езика.
В новия живот, в който сте влязли, вие се стремете към щастието. Вие не можете да бъдете щастливи, докато не разберете всичко онова, което ви се дава. То е разумно. Каквото и да ви се случи в света, то е разумно. Някой път някой ме пита: „Ти тази работа не знаеш ли?“ – Знаех, казвам. – „Ами защо я допусна?“ Казвам: Защото е разумно. – „Как е, казва, разумно?“ – Иде при мене, който боледува, има кръвоизлияние, страх го да не умре. Казват: „Кажи Учителю една дума, ще му престане кръвта“. Не е време да кажа една дума. Ако кажа една дума, освен че няма да спре кръвта, но ще тече още повече. Те не разбират. Казвам му: Слушай, ще вземете малко сердава вълна, ще вземете една свещ, ще я изгорите, ще я направите на пепел. И тази, вълнената пепел на върха на една лъжичка ще вземете и кръвта ще спре. Казва: „Лекарите дадоха лекарства, но не спира“. Сега, ще изгорите сердевата вълна, че тя да спре. Сега искат да им кажа друго. – „Не очаквах това. Пък тази пепел какво ще направи?“ Минава ден, кръвта не спира. После направят пепел и наблюдават, че спира кръвта. Аз казвам: Опитайте. – „Сега нас ни е страх пак да не потече“. Рекох: Пак вълна ще турите. Като потече някъде вода механикът коноп има, извади крана, завърти, туря конопа, докато престане да тече.
Казвам: Благодарете на Бога. Трябва да благодарим. Всеки ден трябва да благодарим на Бога. Ние сме същества, които не сме се научили още да благодарим. Да благодарим на Господа, защото е толкоз добър, да бъдем като Него. Обиди те някой. Казваш: „Кръвно ме обиди“. Какво кръвно те обидил? Размърдал въздуха, направил такива дълги вълни, дошли до ушите му, раздрусало тъпанчето малко повечко отколкото трябва. Не хлопай силно, тъй тихо похлопай. Казвате сега: „Какво трябва да правим?“ Ами ти, който не си благодарен, не обиждаш ли Господа? И колко пъти! Такива благословения Господ изпращал и Господ не е обиден. Господ може да стъпи отгоре ти и ще остане нищо от тебе. Ти казваш: „Господи!“ Той казва: Дайте му повече. Защо плаче? – Иска повече. Дадат ти три, четири и ние всякога сме неблагодарни. Господ дава, дава, досега все ни е давал. Ние страдаме от това, че сме така натоварени от това, което Бог ни е дал, че пъшкаме вече от многото даване. Първото нещо: Ще се научиш да благодариш. Който те е обидил, ще опиташ характера си заради Господа. Ще кажеш: Както Господ те е търпял, така и ти ще търпиш. Онзи, който те е обидил ще го търпиш. Може сега ти на него да не се обиждаш.
После отивате и ходите да носите новини, които не са верни, които не сте ги проверили. Проверете една новина верна ли е. При мене някой път дойдат и казват: „Знаете ли какво става на Изгрева?“ – Какво става? Казвам, чуете нещо, разправяте го. Казвам: На Изгрева става това, което става навсякъде. Светлината грее. Тия хора много хубаво си приказват. Казвате: „Две сестри се скараха“. Ни най-малко не се карат. Понеже едната глуха и другата глуха, високо си говорят. Често съм се запитвал: Ти чу ли това, което приказват? Друга сестра ми приказва за нещо. Казвам: Повикай другата сестра. Питам: Ти каза ли на нея? На нея казала едно, на мене казва друго. Казвам: Викайте онзи. Някой път съм проверявал. Тия сестри, които се карат и като се съберат, тя започва да се извинява. Казва: „Учителю, ще ме извиниш. Чух ги като се караха, но го преувеличих. Тези сестри те не се караха“. Казва: „Малко високо говореха“. Казвам: Как се карат хората? Връщам се назад, докато намеря извора. Двете сестри, които били глухи, които си говорили по-високо, за да се разберат високо говорели. Другата изтълкувала, че се карат. Ни най-малко не се карат. Приятелски се разговарят. Едната казала: „Каква си ти хубостница!“ А пък другата казала: „Колко си мазна!“ Какво лошо има в думата „хубостница“, или в думата „мазна“? Че де е лошото в думата „мазник“? Искате да сготвите малко, нали ще турите малко „мазник“. Казва: „Знаеш да наливаш зехтин“. Че кой не е наливал зехтин? – Няма нищо. Вие от тази школа, по-велика школа засега никъде не можете да намерите. Тази школа е 10 пъти по-хубава отколкото Питагоровата школа. Тия опити ги произвеждаха там изкуствено, а сега всеки ден, сутрин като ставаш ще те изпитат. Няма да мине дълго време, ще те изпитат. Онзи, когото изпитват, да се радва, че го изпитват. А онзи, чрез когото те изпитват, не обръща внимание. Радвайте се, че ви изпитват, защото мъртвите хора никога не се изпитват. Живите се изпитват. Когато човек умре, той се моли на Господа. – „Господи, съживи ме“. Защо умират хората? Понеже не искат да имат изпитания. Господ казва: Турете го. Остават те и ти оставаш забравен. Щом не те изпитват ти ще бъдеш от забравените. Кое е по-хубаво: да ти говорят или да останеш да бъдеш от забравените? Да не те смущават. Казват: „Оставете го. Никой да не му говори нищо“. Дошъл вятърът и някой казва: „Лъхна вятър“. Събудил се. Че кое е по-хубаво, да те лъхне вятър, или никак да не те лъха? Казвате: „Слънчасах малко“. Няма нищо, че си слънчасал, приел си повече слънце. Човек се грее 1 минута. На едного казват: „Главата ти е гола“. Препоръчват му да ходи гологлав, да му израстнат косми. Докато се приспособиш в началото ще ходиш по 5–10, 15 минути гологлав и ще увеличаваш все повече и повече. И като ходил няколко години, израстнали косми на главата му. Колко време ходил? Казвам: Много хубаво си направил. Много си взел. Казва: „Как да се изпразня?“ Много мъчно се изпразва главата. Напълнила се е вътре. Турям си ръцете отзад. Казва: „Какво правиш?“ – Моя работа. Затвори си очите. Той ги затвори и аз си слагам ръцете по главата му. Той казва: „Започва малко да ми олеква“. Казвам: Така не се ходи на слънце, целият ден гологлав. И ти си възприел повече електричество в мозъка, отколкото трябва. Може да се получи удар. Може да да се турят препятствия. Казвам: Навсякъде човек може да получи удар. Не пресилвайте нещата. Първото нещо: Благодарете на Бога, че ви е пратил на земята. Вие искате да бъдете между ангелите. Ангелите знаеш ли какво послушание имат те? Те работят. Вие мислите за ангелите, че седят. Те са същества на работа. Че ако вие идете между ангелите какво ще правите? Най-малките условия, които им се дават, те го считат за щастие. Вие за да идете при тях, тук на земята трябва да се научите. Ако на този живот, който Господ ви дава не сте благодарни, как ще бъдете благодарни там? Ще бъдете още по-недоволни. Тамън ще ти турят паницата и ще кажат: „Иди свърши тази работа“. Ще се върнеш и ти ще бъдеш недоволен. Щом в небето веднъж си недоволен, ти вече в небето не може да се върнеш. Тук на земята и 20 пъти да направиш погрешка, ще се върнеш. В небето между ангелите, ако направиш една погрешка, за 10 хиляди години не може да се върнеш. Затуй погрешките тук се изправят. Когато изправите вашите погрешки, вие ще станете жители между ангелите. Дотогава, докато не се научите да благодарите на Господа, при ангелите не можете да идете. Да благодариш, да кажеш: „Благодаря за благата“. В ума си имате нещо хубаво. Толкоз хубаво, даже вие не подозирате. Вие даже не сте го сънували.
Та Новото Учение заради вас лично седи, да възприемете всичките, Божиите блага, които ви се дават, да ги реализирате и в постъпките, и в чувствата, и в мислите. Всичко онова, което Бог ви дава, да го възприемете. Всичко, каквото ви се дава от Бога, възприемете го на радо сърце. Нещастни сме ние, защото си позволяваме някои работи. Казвам: Ти питай, туй, което не разбираш. Ако искаш обуща, намери някой майстор, който разбира от обуща, да ти вземе. Ако отиваш да си вземеш цигулка, намери някой майстор да избере. Ако искате да изучавате светлината, трябва да дойдат духовете на светлината отгоре да ви научат по кой начин да възприемете. Кой от вас знае как да гледа? Как гледате слънцето? Слънцето не се гледа направо. Не възприемайте слънцето направо. На слънцето крадешком ще хвърлите един поглед за 1⁄10 от секундата. Един бегъл поглед. Отдалеч ще погледнеш слънцето. Слънцето действува много силно и много хора може да повредят очите си като гледат слънцето. Светлината не е лоша, но ретината не е приспособена. Вълните на слънцето, които идат, са доста големи. Човек, който иска да гледа слънцето, да го разбира, трябва да има Любов към Бога. Да се заинтересува как Господ създал слънцето, да има Любов към него, да мисли за слънцето като живо същество. Тогава светлината ще ти говори, ще имаш друго понятие за светлината.
Та, единствената мисъл, която трябва да остане у вас е следната. То е новото в света: ЕДНА БЕЗЗАВЕТНА БЛАГОДАРНОСТ. Човек като стане благодарен на Бога, че той е останал да живее. Като се върнеш вечерта, благодари на Бога, че не те е премазала някоя кола. Аз виждам хиляди такива нещастия. Денем може да се случат. Да благодариш, че Бог ни пазил през целия ден при най-лошите работи, които може да се случат, при всичките злини, които може да дойдат, ти си останал. Някои неща допуща заради ваше добро.
Сега искате да знаете защо някои неща се случват. Всичко е за добро. Дотогава, докато вие не почувствувате в себе си един вътрешен мир, вътрешна радост, макар да не разбирате нещата, да ви стане приятно.
Та казвам сега: Сега трябва да създадем една атмосфера, не да създадем, но да не образуваме фронт на Божиите блага. Има опасност да се образува фронт, да се отбие едно Божие благословение. Всеки един от вас трябва да бъде един проводник на Божиите блага. Вашата работа никой друг не може да я свърши. Ако вие не бъдете един проводник, липсва нещо. В музиката една нота може да липсва. Някой път става замръзване. Един музикант една нота може да липсва, но като се вгледа, вижда че липсва нещо. Да се тури на мястото. Та в живота (има) много малки работи. Ние в живота наместваме работите. Човек е музикално съчетание, което Бог праща постоянно да се коригира. Всички неща да се наместят по местата. Постъпка ли е, мисъл ли е, всяка една клетка да се намести на мястото, тогава ще бъдем съвършени хора. Може да ви се говори. В човека има удове, с които Бог е снабдил човека. Човек може да знае какво има да му се случи. Вие имате един уред, който може да ви показва какво ще бъде времето утре. Вие имате уреди, с които може да знаете ще бъдете ли назначен чиновник, или поет, или философ, или музикант. Може да знаете. Едновременно човек всичко не може да стане на земята. Няколко предмета не може да се учат. Когато учиш музика, ще се предизвикат тия центрове, които се занимават с музиката. Щом искаш някой друг научен въпрос, други центрове ще се събудят. Казвам: Сега има една наука, която не допринася туй, което искаме. Ние четем Библията, много мъчно е да се чете. Взело е 1500 години, докато се напише в разни епохи, с разни разбирания. Вие не може да се върнете 1500 години да четете. Тълкувате. Вие четете например Псалмите. Трябва да знаете в какво положение е бил Давид, когато писал Псалмите. Или живота на Авраама. Или тия войни, които ставали във времето на Илия, или във времето на апостолите, или във времето на Христа. Тия работи, за да ги разберете, трябва да се повърнете назад, да пресъздадете туй време и да видите каква е истината в живота. Вие тълкувате всичко от ваше становище. Казвате: „Тъй е казал Христос“. Но Христос го е казал при известни условия. Христос е говорил за рибите, понеже се намирал между рибари, за да го разберат. Когато е бил между земледелци, говорил за семето. Защо говорил на рибарите, за рибите? Какво разбирал под думата „риби“? Под думата „риба“ се разбира: Ти трябва да бъдеш чист. Трябва да бъдеш в състояние да побеждаваш всичките мъчнотии в живота. Това е риба. В нея ще видиш каква гъвкавост има, ще бъдеш гъвкав. Тя върви навсякъде гъвкава. Ти искаш направо да си пробиеш път на земята. Рибата е много гъвкава. В характера си трябва да имаш нещо гъвкаво. Като рибата да се приспособяваш при всичките условия. Това значи риба. Когато говорил за житното зърно, съвсем друго разбирал Христос. Там няма да бъдеш гъвкав като рибата, ще бъдеш стабилен. Христос, когато изнася идея, за рибата е друга, а когато говори за житното зърно е друго. Вие сега туряте общ знаменател на житното зърно и рибата. Така не може да разберете истината. Някои мисли ще ги поставите по начина на рибите. Някои чувства ще ги поставите по начина на житното зърно. То е философия. Казвам: Благодарете! Едва сега сте влезли в училището, много има да учите още. Много има да учите, но ако не сте способни да учите, тогава какво трябва да правите? Ще турите: Не, способни. Не да спираш на отрицателната страна. Неспособен е всеки, който не учи. Всичко може да ви се даде, но вие трябва да учите. Ако не учите, вие ставате неспособни. Имате въздух, имате всички условия на земята. Единствената спънка е, че вие не учите. Това е най-лошата работа на земята. Единственото място, додето сме дошли сега, е да учим.
Та разсъждавайте сега: Ученикът трябва да ходи в светлина. Трябва да се учите, да благодарите на Бога. Понеже няма да се мине дълго време, няма да се мине повече от 120 години и Господ ще ви повика. Нито един от вас няма да остане тука. След 120 години всички, които сте тук, ще ви повикат. И след 120 години нито един няма да остане на земята. До 120 години нито един от вас няма да остане. Отсега, понеже имате 120 години на разположение, използувайте времето всеки ден. Използувайте времето. Нито един ден, нито един час, нито една минута да не остане неизползувана по възможност. Всяка една секунда има своето назначение. По възможност използувайте, нищо не отлагайте. Да кажете: „Има време“. Така разсъждават, които не разбират Божиите закони. Не отлагайте. Станете сутрин, благодарете на Бога. Имате работа, благодарете на Бога. Свършите работа, благодарете на Бога. Излезете навън, благодарете на Бога. Направите нещо, благодарете на Бога. Дойдете в къщи, благодарете на Бога. Понаквасите се от дъжда, благодарете на Бога. Духне ви вятърът, благодарете на Бога. Слънцето ви огрее, благодарете на Бога. Каквото и да се случи, навсякъде благодарете. Погледнал ви някой зле, благодарете. За всичко се научете да благодарите. Срещне те някоя мравя, благодарете, че ви е удостоил да срещнете мравята. Благодарете за облаците. Благодарете за дърветата, че ги виждате, благодарете за цветята, че цъфнали. То е един метод. По този начин ще приемете едно благо, което по никой друг начин не може да се приеме. Благодарното сърце приема всичките Божи блага.
Отче наш.
Сега на упражнения!
XVII година.
28 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 20 април 1938 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев.
Бележка /на координатора Вергилий Кръстев/:
На 13 април 1938 г. по каталога на Елена Андреева няма лекция.
|
