Добрата круша

Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета част от 36 глава от пророк Йезекил, от 24 стих нататък.

Духът Божи.

В старо време хората са говорили по един начин. В новите времена се говори по друг начин. Децата говорят по един начин, възрастните – по друг, старите – по друг. Има три начина: Детинско, възрастно и старческо говорене. Всяко говорене е на своето място. Децата, като говорят, разбират по детински. Туй, което говорят за тях, е право. Възрастните, което говорят, и то е право, и старите, което говорят, и то е право. Сега, пророкът се пренася в бъдещето, което Бог ще направи в света. Едно уподобление. Ще отнеме каменното сърце. Сърцето на човека не е направено от камък най-първо. Един фигуративен език има. Че камък има, твърди работи има. Земята е покрита с камък, после е обвита с една мека обвивка. Лицето има една каменна плоча отвътре, а само е обвито с една мека обвивка. Онова, което е приятно в живота, това са обвивките, а пък другото, това са стълбовете, които поддържат цялото здание. В природата има едно повторение. Туй, което отначало е станало, става частно и с хората. Съвременният свят не е бил такъв, какъвто е сега. Едновремешните хора не са като сегашните и сегашните не са като едновремешните. Сега аз може да ви кажа, че едно време имало хора по 25 метра, по 30, 40, 50 метра високи. Какво ще кажете? Това са приказки от 1001 нощ. Сега слонът е най-високото животно, но слонът е една малка (илюстрация) на ония допотопни животни, мамонти. Но, разбира се, тия високите хора са били направени малко от по-друга материя, отколкото сегашните хора. Сега не можем да кажем, че те са били по-добри. Сега по-икономически е работата. Виж на хората какъв голям ръст, то не е практично. Ако човек би имал по сто крака, колко ще му струва само да се обуе? Най-евтино по 100 лева ако струват, 100 крака по 100 лева, това са 10 хиляди. Имаш 4, 5 деца, от чисто икономическо гледище е много непрактично. Запример, сегашните социални въпроси разрешават и казват, че са лоши условията. Материалните условия не са толкоз лоши. Природата днес е много по-щедра, но има едно неразбиране. Някои хора желаят повече, отколкото им се пада и всичката погрешка седи в това, че някои са взели повече, отколкото им трябва. Никой не е взел, колкото му трябва. Един взел повече, отколкото му трябва, а друг взел по-малко. Сега всичките държави в света промислят икономически как да подобрят положението на своя народ. Отлична е тази идея, защото в природата има една отлична икономия. Ако по нейните закони ние бяхме поставили една икономия, която е вложена в нашия организъм, тази конструкция, която е направена, ония образи и начини за живеене, както тя е изработила, ако ги приложим, земята щеше да бъде един рай.

Сега се ражда друг въпрос, защо хората не мислят право? Защото не искат. Някой казва: „Защото бил невежа.“ Не е това. Невежа е той, понеже не знае какви ще бъдат резултатите. Има неща, които отначалото са красиви, хубави, та човек се лъже, че и краят ще бъде такъв. Работата на невежия човек е такава, че в началото е умен, а в края става глупав, безумен. Писанието казва: „Рече безумният в сърцето си, няма Бог.“ Човек, като разглежда света, казва: „Къде е Господ, да го намеря.“ И тогава се поставя този аргумент, отричането. Всеки човек, който отрича Бога, отрича себе си. Ние никога не може да отречем Бога, защо? Ние като кажем, че няма Бог, ние отричаме себе си. Следователно казва някой: „Няма Господ.“ Казвам: Ти съществуваш ли? – „Съществувам.“ – Ти отричаш себе си. Ти си Господ в света. – „Ами че ако аз съм Господ, защо хората не ме слушат?“ – Защото не си умен. Ти си един Господ, който не си умен. Ако станеш умен, ще те почитат хората. Казвате: „Отрича Бога.“ Всеки човек може да отрече себе си. Следователно, в Бога има едно съвършенство, че той нито себе си отрича, нито нас отрича. Понеже ние сме несъвършени, ние отричаме Бога. А пък не знаем, че ние като отричаме Бога, ние отричаме себе си. Сега, да не спирам върху въпроса, защо хората отричат Бога. Той е икономически въпрос. Аз съм следял, когато търговецът купува житото, ръката служи като пробен камък. Мушне ръката в житото и казва: „Не струва това жито, слабо е.“ Отиде при друга кола, бърка там, казва: „Не струва.“ Все не струва житото. Щом като купи това жито, той му подига цената. Та човек, който не оценява нещата, той купува, а който оценява нещата, той продава. Слугата, който отрича господаря си, той иска господар да стане, и господар, който отрича слугата си, той пък слуга не иска да стане. Сега аз искам да ви наведа на една нова мисъл: В света хубавите неща трябва да се поддържат. Погрешката на хората е в това, те мислят, че поддържат, че в света има едно статическо положение. Ако в този момент си в туй положение, в следующия момент може да се измени. Хубостта на живота седи в тази, вечната промяна, която става. Щом мислиш, че ти всичко знаеш, ти се намираш в едно статическо положение. Да знаеш всичко, то е едно статическо положение. А пък да учиш, значи да създаваш нещата. Всеки момент да проектираш. Много работи има, които знаеш, но трябва да ги проектираш в природата, да ги опиташ. Вземете един музикант, който работи. Той може да създаде нещо, но трябва да го опита. В реалност да види как звучи. Може да кажете, това, което мисля е идеално. Идеалните неща, докато не станат реални и реалните, докато не станат материални, ние не познаваме нещата както трябва. Сегашните духовни хора имат една погрешка, казват: „Нас не ни трябва стомах на земята.“ Ти трябва да знаеш, че всичката твоя религия зависи от твоя стомах. Само чрез стомаха човек може да бъде един отличен слуга и един отличен господар. Щом стомахът стане господар, тогава е лошо. Не че е лошо да имаш стомах на физическия свят, то е благословение. Може да опиташ всичките Божии блага, които е създал. Ще оцениш всичките плодни дървета и хляба ще оцениш, и водата ще оцениш, всичко ще оцениш. Тогава се зараждат ред убеждения, как трябва да ядете. Законът е, че ти трябва да се храниш с любов. Не с любов, но туй, материалното, което съществува, с любов трябва да го ядеш. А с любов да ядеш, ето аз как разбирам. Ето как трябва да се разбира: Тебе ти подаряват една книга, като отвориш книгата, започнеш да четеш, разбираш съдържанието. То е разумното разбиране. Като отвориш хляба и го опиташ, след като ядеш с любов, прочел си го. Туй, написаното, изпъкне в ума ти и ти навсякъде виждаш Божиите блага. Сега ти погледнеш на хляба, казваш: „Какво има в този хляб? Не е така културен.“ Не се лъжи. Във всяко парче хляб има такава разумност, която може да поправи цял един народ. Ако вие бихте разбирали, с едно парче хубав хляб бихте поправили живота си. Бихте били щастливи за целия си живот. И дето сте нещастни, да ви кажа коя е причината. Вземеш малко хляб и казваш: „Не струва.“ Тебе те уволняват. От невидимия свят казват: „Дайте му страдания.“ Дадат ти слива, казваш: „Не струва.“ – „Дайте му страдания.“ – Дадат ти круша. Пак не я харесаш. – „Дайте му страдания.“ Като вземеш хляба, благодари за хляба. Благодари за сливата, за крушата, за всичко благодари. Започни да благодариш и работите ще се оправят и в умствено отношение, и в духовно отношение, във всяко отношение ще се оправят. Сега туй вие още не сте проверили. Отчасти сте проверили това. Туй, за което аз говоря, ако имате туй учение и го приложите, тогава тази публика съвсем другояче щеше да бъде. И лицата ви щяха да светнат и не щеше да има никакъв шум тук. Всяко нещо, което ви се говори, вие казвате: „Дали това е истина или не?“ Имайте предвид, че аз не съм от глупавите хора. Онова, което го зная, го зная така на свят. Хубаво го зная, нищо повече. Ще кажете, защо? Защото мене не ми отърва повече да зная. Да зная нещо добре, то е най-икономично. Другояче не е икономично. Какво ми костува да кажа истината? Да кажа една лъжа, трябва да мисля дълго време как да я скроя. Цял ден трябва да мисля как да ви излъжа, а да кажа една истина, то е да кажа туй, което съществува. Може да ви заведа в една градина, да ви говоря върху цветята, върху реките, върху облаците, върху Слънцето.

Та казвам, нашата земя е минала, ние сме минали през едно състояние. Някога хората са били въздухообразни. Затова ръстът им е бил голям. 25, 30 метра, 30, 40, 50 метра. Може и 100 метра. Тогава ще ви наведа онзи анекдот. Ще кажете бива, бива, ама сто метра. Един американски проповедник обичал да преувеличава нещата, ще каже нещо, но ще го каже преувеличено. Много хубаво е говорил, но преувеличавал. Имал един приятел, на когото казал: „Когато нещо преувеличавам, предупреждавай ме.“ Да преувеличаваш не е недостатък, но има чувство, развито в мозъка, че винаги преувеличава, за да бъдат ясни. Много хубаво чувство на преувеличение. Един ден този проповедник държал една беседа за Самсона, който хванал лисиците и им турил запалени свещи и казал, че опашките на тия лисици били по 5 метра дълги. Приятелят му дава знак, че това е много. Той казва: „Не вярвам да са били толкоз, вижда ми се много, но трябва да са били 4 метра дълги.“ Приятелят пак му дава знак. – „Предполагам – казва – да са три метра.“ Като дошъл на половин метър, казва: „Не снемам повече.“ Всеки един може да хване една лисица и да и премери опашката. Няма защо да ходи, да търси аргументи. Като премери опашката на една, две, три лисици, казва: „Толкоз е дълга опашката.“ Един автор е писал нещо по астрономия, мисля в 45-тата година на миналия век, имало някаква епидемия в Лондон, голяма епидемия. Една вечер този астроном, като наблюдавал звездите, вижда един грамаден човек, с километри, но той се движил така медленно в орбитата на телескопа и се чудил, казва си: „Дали главата ми е побъркана?“ Един човек, дълъг с километри. Вика 10 души свои приятели, които се занимавали също с астрономия и между тях една жена и им казва: „Виждам едно особено явление в небето, да го проверим.“ Дошли към 10 часа и половина вечерта. Отива единият на телескопа, гледа, търка си очите. Казва си, какво виждам? Гледа вторият през телескопа и така се изредили всичките. Най-после гледа жената и казва: „Виждам един голям човек.“ Учен човек е този, който пише, трябва да му вярваме и той казва, че след като изчезнала епидемията, и този, големият човек изчезнал. Значи, свършва тази епидемия с туй грамадно същество, че коси наляво и надясно.

Ние за Господа, за туй Същество, Което управлява света, имаме много смътно понятие. Понякой път наблюдавам човешкия характер и ние приписваме на Господа наши черти. Защото една мравя, ако мравите биха искали да си представят човека какъв е, то непременно ще си го представят като една голяма мравя. Мислите ли, че туй представяне на мравите за човека ще бъде верно? И ние си представяме Господа, каквото е сегашното наше състояние. И представата ни не е верна, понеже ние се намираме в едно отрицателно състояние. Нямаме една положителна мисъл за Бога. Положителната мисъл седи в туй, ти да бъдеш свързан с туй същество, че Бог влиза в твоето положение. И когато се обърнеш към Него, той да те послуша. Някой път може да се обърнеш, не те слуша, понеже имаш криво мнение заради Него, Господ мълчи. Господ мълчи дотогава, докато изправиш положението си за него. Тогава във вас ще остане мисълта: „Тогава кое е правото учение?“ Правото учение в света седи в следното: Правото учение седи в туй, което не лишава човека от неговата младост. Правото учение седи в това, което не лишава човека от неговия възрастен живот. Правото учение седи в това, което не лишава човека от неговия старчески живот, от неговия разумен живот. Правото учение е това, което не лишава човека от неговия ум. Не отслабва ума, но постоянно се усилва. Правото учение седи в туй, което не накърнява човешките чувства, но ги облагородява. Сега станеш възрастен, остарееш, след туй мислиш да умреш. Казвате: „Някои дойдоха от оня свят.“ Как, по кой път си дошъл? Казвам, по кой път дойде ти? Запример, помните ли? Какво представят окултистите? Окултистите представят следното. Колко е вярно, аз не гарантирам. Ето една теория, цитирам тяхния авторитет, без да се ангажирам. Нека се излагат те, не аз. Аз, като проверя работата, тогава ще си кажа мнението. Те казват, че когато се реши някоя душа да изпратят на земята, три ангела я взимат, дойдат, и 9 пъти ще обиколят земята. Има една врата и тази врата се отвори, влязат през тази врата и ще намерят майката, ще оставят детето в утробата и ще се върнат. Питам: Вас като ви носеха ангелите според тази теория, помнехте ли? После, казват, че имало езеро на забвението. Като минете, ще ви потопят там, че да не помните нищо за оня свят. Значи, от потапянето в езерото дотук нищо не помните, нищо не знаете. Преди да сте потопени в езерото, знаете. Ще кажете, всичките ли хора не знаят? Има хора, които знаят. Христос казва на друго място: „Аз не съм от този свят. Излязох от Отца си и дойдох в света и се връщам пак при Отца си.“ Казва на своите ученици: „И вие не сте от този свят.“ Сега да оставим тия спорни въпроси. Има въпроси, които са отегчителни. В дадения случай аз ви считам за хора много умни. По човешки говоря. Считам ви за много умни, защо? Защото, ако кажа нещо, което не е право, изведнъж ще ме коригирате. Я да кажа нещо на френски, веднага ще ме коригирате. Ако кажа нещо на немски, изведнъж ще кажете, че едикоя си дума не е вярна. Аз съм правил своите наблюдения. В германците има едно гърлено произношение, във французите има едно носово произношение, в англичаните има едно положение през зъбите, езика си турят и с края на езика си действуват. Англичанинът запитва с края на езика си, а пък българинът като говори, винаги си стиска зъбите си. В какво седи правилното говорене? Всяка една съгласна буква, тя е един велик елемент в природата, съответствува на някаква сила и всякога именно на тази буква всеки един език трябва да и даде съответно трептение. Запример, ти произнасяш буквата „А“ или „О“, или „У“, или „М“, или „П“, ще видиш къде туряш езика си. На „М“-то, на „Е“-то. Навсякъде буташ разни области в устата си вътре. Тия области са съединени с известни центрове и те произвеждат известни впечатления в тебе. И известни сили произвеждат. Запример, ти може да произнесеш думата „любов“ и да се събуди малкият ти мозък. И тогава ти ще подивееш. Ти може да произнесеш думата „любов“ и може да се събуди обич към децата, малко по-нагоре. Може да произнесеш думата „любов“, и ще се образува едно чувство да обичаш хората, приятели да имаш и ако се събуди още 2 пръста нагоре, щестлавието ти ще се събуди. Пак същата дума може да произнесеш. И още два пръста нагоре, ще дойдеш до Божествения свят. Като произнесеш, ще станеш твърд като магаре. Казват сега, той е крайно упорит човек. Че то е Божествено чувство. Човек не е отстъпчив. Някои хора са толкоз твърди, че едного като били, понеже направил нещо, от голямото напрежение, дето е твърдостта, черепът се разделил от силното напрежение, от изпъването на мозъка, за да не каже и да устои на своето си. Някои хора, които не са твърди, главата е спитена, той не е твърд човек, мисли, че има качество. Човек трябва да има качеството на твърдостта, че тогава да го задържи. За да възпитате някой, ако той няма това качество, сиромахът какво ще се хвали? Аз бих желал да има 20–30–40 милиона, че тогава да се види щедър ли е. Той няма 5 пари и мисли, че е много щедър човек. Казва: „Аз това ще направя, онова ще направя.“ Така не се говори. В живота, който говори, казва: Аз имам пари. Те са на мое разположение. Разумният човек трябва да знае как да постъпи най-първо. Вие, които сте забогатяли, сте много добри хора. Направете един опит. Вие, които ме слушате, че мислите, като вашите вярвания няма други, поне туй чета по вашите лица. Вие се считате не за фанатици, но считате онова, което знаете, е верно. Прави сте, приложете, в какво седят вашите възгледи, че са по-добри от възгледите на другите. Ако ние сравним две лупи, коя е по-силна? – Онази, която образува по-голям фокус на запалване е по-силна, по-голямо пречупване прави. Тогава, ако човек мисли, че има една вяра, нека да направи един опит. Ти си изгубил днес 20 хиляди лева. Ако ти си насочиш своята мисъл, ако ти си разбрал Божия Закон и ако насочиш своята мисъл, 20-те хиляди ще се върнат назад. Аз ви привеждам примера, че не може да се краде в оня свят. Всички неща там са отворени и всеки може да вземе торбата със злато на когото и да е и една, и две, и три торби може да вземе, но като ги занесеш в къщи, като ги оставиш, тия торби се дигат и отиват отдето си ги взел. В оня свят абсолютно е невъзможно ти да откраднеш. В оня свят, абсолютно е невъзможно да кажеш една лъжа, понеже хората в оня свят не може да крадат, не може и да лъжат. Слизат в тоя свят, за да го изпълнят. Това сега е теория, не е факт. За мене е факт, но за вас не е научен факт. От чисто научно гледище, то е едно предположение, но има вероятност, че е така. Защо водата, която слиза отгоре от невидимото пространство няма кал? Тази вода само тук, на земята, може да се окаля. Следователно, в невидимия свят не може да имате кални мисли, кални желания, понеже там няма условия, животът е чист. Те, като искат да знаят какво нещо е кал (идват на земята). Според моите възгледи, калта не е нещо лошо. Калта е лоша, когато не знаеш как да се справиш с нея. От калта стават най-хубавите грънци. Един умен човек, ако знае как да направи гърне, да го изпече, туй гърне ще го вземете.

Та казвам: От лошата кал и от нея може да излезе нещо хубаво. Това са нашите вярвания. Някой път мислим, че сме лоши хора. Погрешката е там. В какво седи твоята лошавина? Лошавината седи в това, че не знаеш да направиш калта на грънци. Хубави печени грънци. Лошавината седи в това, че си отличен певец, но не искаш да пееш. Лошавината седи в това, че си богат човек и не искаш да направиш на хората добро. Че не го правиш, там е лошото. Лошавината седи в това, че си силен човек, може да помагаш, а не помагаш. Туй е лошото. А че си болен, че нямаш 5 пари, не е в това лошото. Лошото седи в нашите възможности, които ние имаме и не употребяваме за подигането на себе си и за подигането на другите. Защото твоето богатство остава само това, което ти може да употребиш за благото на другите. То остава. Онова, което ти не направиш за благото на другите, то се взема от тебе. Такъв е законът в природата. Запример, едно растение, като пусне всичките корени, взема само онази храна, от която има нужда, която растението взема в себе си. Тази светлина остава заради него. Тя влиза в строежа. Доброто, което ние правим в света, хубавите неща, които мислим в нас, хубавите чувства, с които всеки ден преминават, върху тях се гради нашето бъдеще. Питам сега, кое е по-хубаво, да кажеш: „Обичам този човек“ или да кажеш: „Мразя този човек.“ Може да лъжеш и при единия, и при другия случай. Може да кажеш, че го обичаш и да лъжеш, може да кажеш, че го мразиш и пак да лъжеш. Да говориш истината и в единия и в другия случай. Тогава как трябва да говориш? Бих желал да обикна този човек. Истината е тъй приблизително или бих желал да намразя този човек, да опитам какво нещо е омразата. Да кажеш, че мразиш, какъв повод имаш да го мразиш, кажете ми. Аз съм привеждал този пример. Един български чорбаджия, отива при него един беден студент, трябват му пари, но той му казва: „Нямам пари, търси на друго място, не разполагам със средства.“ Казвам: Знаеш ли, този ще стане за в бъдеще министър председател. – „Не думай, сега ще го стигна да му помогна.“ Ако ще стане министър председател, готов е да му помогне. Срещнеш един човек, за в бъдеще ще бъде министър председател. Може би срещаш един човек, който е министър председател в духовния свят, тогава? Може би срещаш един човек, който е ангел, дошъл с някава мисия, ти се отнесеш пренебрежително с него и той те записва. Казва: „Моля, може ли да зная адреса ви?“

Всеки един ден вие сами си чертаете, вие сами си създавате нещастието. Срещате един човек, казвате: „Този е един духовен глупак, той не знае нищо.“ Пък той е един от тия ангели, те минават. Срещне те една сестра, казваш: „Малко завеяна е.“ И тя е една от тези, които са писани в невидимия свят. Като идете в другия свят, ще питате на каква основа, на какви научни данни отгоре говорите. Това са ваши научни данни, на какво основание говорите.

Ще ви приведа един пример. Толстой разправя за една своя опитност. Написал една статия, която за пръв път дава в един вестник. Редакторът не го знае, че го накълцва, че е много невежа, не знае къде да тури точките. Казва: „Може да стане нещо от тебе, но много невежа работа е. Мога ли да зная името ви?“ Той казва: „Толстой.“ Като казал „Толстой“, редакторът казва: „Извинете“. Вече не е невежа. Аз гледам често музиканти, често съм дал някоя песен. И казват, не може ли тук да бъде „ла“, наместо „сол“. Не може ли да бъде „фа“, или „ми“, или „ре“. Не може и може. Но в дадения случай, като вървят по две линии, или по-меки, или по-силни линии вървят, или имат якота, или имат мекота в себе си. Всичките ония ноти, които падат на линиите, са яки, а които са между линиите, са меки. Забележете, че „до“, което е на спомагателната линия, минава през „до“-то, а във втората октава, вече „до“-то е между линиите. Значи от якото „до“ в първата октава, става меко. Ако го пренесете в третата октава, „до“ пада пак на линията.

Та казвам: Ти от едно меко състояние ще минеш в едно грубо състояние. От едно грубо състояние ще минеш в едно меко състояние. От едно религиозно състояние ще минеш в едно светско състояние. Не е лошо човек да бъде светски. Че в какво седи лошото? Тия хора, които правят фабрики, тия хора, които правят часовници, които правят научни институти, които се занимават с много неща, с много научни въпроси, какви са, лоши хора ли са? Те са хора на културата. Или, да кажем, онези, които се молят, и те са добри, но на своето място. Религиозните хора са женствени, а светските хора са мъжествени. Аз вземам в много хубав смисъл, женствени са религиозните хора. Светът има нужда от женственост. Но религиозният живот има нужда от мъжество. За да бъде човек мъченик, мъж трябва да бъде. Жената мъченик не може да стане. Тия, женствените жени защо не карат мъжете да раждат, ами жените раждат? Защото жените са много меки, за да ги накарат да бъдат по-яки, те раждат, да се мъчат. И чрез страданието в тях се внася този мъжествен елемент. Мъжът отвън като влиза, работи с физическия свят, търси груба материя. И става женствен. Жената казва: „Дотегна ми да бъда жена, да готвя.“ Мъжът казва: „Дотегна ми да ходя да копая, да ора, камъни да чукам.“ Вземам това в хубавия смисъл. Казвам, трябва да знаете едно нещо: Срещне ви една мома и във вас чувствувате едно добро разположение, във вас ще стане едно чувство да станете по-женствен. Като срещнете момък, искате да станете строг. Не е лошо човек да бъде строг. Не е лошо и човек да бъде мек. Но трябва да бъде милосърд. В мекотата трябва да има милосърдие, не да има такава лигава каша, да отстъпва. – Туй бяло ли е? – Бяло. Туй черно ли е? – Черно. Той е готов и черното да направи бяло, и бялото да направи черно. Казва: „Аз с никого не споря.“ Няма какво да спорим. Казва: „Нямам мнение. Този въпрос не съм изследвал.“ Какво мислиш за Бога? – „Нищо не мисля.“ – Кой направи света? И за него няма мнение, не знае кой го направи. Учените хора казват: „Знаем, че светът е направен, но кой го е направил, сега го търсим.“ Аз зная, аз искам да зная мене кой ме е направил. Ние всички търсим и докато не се научим кой ни е направил, ние няма да се освободим от смъртта. Да намериш Онзи, Който те е направил, то значи да влезеш във връзка с Любовта. И тогава смъртта е един господар, който те държи в заблуждение. Казва: „Тебе никакъв Господ не ти трябва, ти си роден да слугуваш и да страдаш. Ти трябва да се подчиняваш.“ А пък тогава, като умираш, Господ ти пришепва и казва: „Това е една лъжа.“ Ти, като умираш, смъртта казва: „Свърши се твоята.“ Господ казва, шепне ти: „Ти, като умреш, аз пак ще направя нещо от тебе.“ Този, Който казва, че ще направи нещо от тебе, Той е Бог. Този, Който при всичките моменти, и в най-тъмната нощ е с тебе, Той е Бог. Аз представям живота така: Един поет пише за любовта и казва: „В онази мрачна нощ, когато аз бях изгубил всичката своя надежда, когато бях изгубил всичката своя вяра и когато бях изгубил всичката своя любов, бях окован с железни вериги и турен в подземие“ – той помни онази нощ – „когато светна Твоята малка светлинка и Ти с твоята магическа тояжка побутна моите окови и те паднаха. Каза ми: Стани, излез вън, светът е създаден за тебе. Помни това.“ Този човек, който има тази опитност, какво ще му говориш? Той минал през страданията и оковите. Той казва: „Ти възвърна в мене моята надежда, Ти възвърна в мене моята вяра, Ти възвърна в мене моята любов.“ Това е реалното, това е Бог в света. Онзи, който възвръща нашата надежда в нас, Онзи, Който възвръща нашата вяра и Онзи, Който възвръща нашата любов, в най-широк смисъл, Той е Бог. Аз не турям в любовта никакви престъпления. В любовта не може да станат престъпления. И във вярата не може да станат престъпления, и в надеждата не може да станат престъпления. То е едно неразбиране. Надеждата, това е най-малкото приятно постижение, което ти може да имаш на земята. Вярата, това е най-малкото и най-доброто постижение, най-малкото добро постижение, което ти може да имаш в духовния свят. Любовта, това е най-малкото постижение, което може да имаш в Божествения свят. Това са най-малките работи. Надеждата е най-малкото постижение във физическия свят, вярата е най-малкото постижение в духовния свят, а любовта е най-малкото постижение в Божествения свят. Вие ще ми кажете: „Защо да не е най-голямото?“ То е статически закон. Най-малкото, то е свързано с най-голямото. И най-голямото е свързано с най-малкото. Ние голямото не можем да знаем какво е, то е непонятно и всякога ще остане непонятно. Ще имаме понятие за Бога. Този, новият телескоп, който сега правят, ще открива една вселена толкоз далечна, че светлината иде за един милиард години. За един милиард години иде светлината от най-далечното слънце. Какво ще си представите Господа, който създал тази велика вселена? Как ще разбере вашия ум? Един милиард години трябва да пътува светлината! Имате едно число 75 с 23 нули. Туй, което човешкият ум не може да разбере. И ние, малките хора на земята казваме: „Защо Господ ме е така направил?“ Защото Господ не иска ти да останеш в тази форма. Ти временно си облечен в туй. Туй е едно временно облекло, което имате. За в бъдеще, ако погледнете, ще имате друго облекло, което Той е приготвил заради вас. И в живота, ако погледнете, не е ли верно? Я фотографирайте едно ваше дете в първата, втората, третата и т.н. до 120 години, 120 образа. Като ги гледате, ще намерите ли туй дете да си прилича? Между детинството и старата възраст има такъв голям контраст, че ще се чудите къде е това дете. Хубаво, защо на стария човек му е израстнала брадата и защо на малкото дете му е паднала брадата? На малкото дете му е паднала брадата, понеже няма мъчнотии. Туй дете беше при един блажен живот, косми нямаше. Тук като дойде, като дойдоха мъчнотиите, брадата започна да расте. Всичките тия косми, веждите, всичките тия противоречия, всичко туй от зор е израстнало. Вие ще разберете криво сега. Има една форма на човешкото лице, която хората рисуват и която не се изменя. Като дойде до 33 години, оттам насетне човека не може да го познаеш. И хиляди години да живееш, не може да познаеш, че е на хиляди години. Гледаш го, млад е този човек. Има една реалност в света, на която времето не оставя никакъв отпечатък, обаче времето оставя отпечатък на нашето лице и хубаво е, че оставя отпечатък. В окултната наука има начини вашите бръчки, можем да ви дадем методи и да премахнете вашите бръчки от лицето си, и пак може да се подмладите. Няма да се присаждат жлези от маймуна. Казвам: Човек може да се подмлади без присаждане. Присаждат се дивачките. Но питам, каква нужда има питомното растение да присаждаш? Тогава с какво ще присадиш питомното? Казва Писанието: Ние живеем в един век, дето Бог снема тия окови от нас. Оковите на миналото са нашите лоши мисли. Като дойде човек, започне да мисли, че е голям грешник. Но има хора, които обратното мислят, че са най-големи светии. Има хора в света, като направят погрешка, никога не считат, че са направили. Казва: „Той е виноват.“ Той бил някого и обвинява друг. Понеже тази епоха е стара епоха, в която сега живеем, тя се сменя. Казват, че земята най-първо е била в едно състояние светлообразно, етерно състояние, после материята станала малко по-гъста. Тогава станала въздухообразна и сега част от тази материя станала твърда. Твърдата материя показва, че между духовната и физическата материя има едно съответствие, че едната е твърда и другата е твърда. Само че онази, Божествената материя, която е твърда, тя е еластична и никога не се чупи, а пък тази материя на земята, която е твърда, се чупи, разглобява се. Ако придобием тази, Божествената твърдост, ние ще станем меки, гъвкави, еластични. Ако добием твърдостта на физическото поле, сами ще предизвикаме смъртта. Ние сме предизвикали смъртта, че сме станали твърди. Физическият свят не отстъпва. Човек не отстъпва и целият пазарлък се разваля за 10–20 гроша или за 10–20 лева. Че туй, което купуваш, струва 1000. Ти за 50 лева искаш да развалиш сметките си. Гледам някой учител, който преподава по музика, бащата за 5 лева не се съгласява и търси друг учител, по-евтин. Но този, който взема по 25 лева, и знанието му е за 25 лева. Ако идеш да купиш ориз, ако дадеш 18–20 или 22 лева, ще вземеш най-хубавия ориз. А ако дадеш 14 или 12 лева, ще вземеш огризки, начукан.

Казвам: Когато дойдем в света, да се не щадим, но да избираме по възможност най-хубавите работи. Бог е решил да даде най-хубавото. Добрите хора ги прекарва през най-големите изпитания, за да им даде най-хубавото. Питат ме някои: „Не може ли без тия страдания?“ Казвам: Кажете ми един добър човек в света, който да не е страдал. Като вземем Христа, и Той е минал през страдания. Какви престъпления направи? Какви прегрешения имаше и при това този човек мина през най-големите страдания, мина през най-големите страдания но има и най-големите блага. Сега питат някои: „Кой е Христос?“ Не може да познаеш Христа, докато не станеш като Него. Не може да познаеш Христа, ако не дигнеш кръста си и не носиш Неговите страдания, да имаш този стремеж да служиш на Бога и да пожертвуваш всичко. Ти искаш да бъдеш един Христос без страдания. Христос умря заради тебе. Ти искаш като идеш, всички да те обичат. Много смешен е този рай. Този рай мяза на Мохамедовия рай. Не зная дали това Мохамед е казал. Представят цяла планина с пилаф и седят с лъжици, с паници, ядат само и при това хиляди нимфи играят най-красиви. Донякъде не е право. Малко преувеличено е. Може би учениците на Мохамеда, отпосле туриха на Мойсея много работи. Не е от Мойсея това. И сегашният век тури много работи в устата на Христа, че е казал Христос. Тия работи, в които християните вярват, Христос не е казал. Ще проповядват, че Христос казал да не се женят хората. Той не е проповядвал това. Той казал, че в началото не беше така да се женят. Няма право мъжът да напусне жена си, нито жената да напусне мъжа си. Щом се оженят, нямат никакво право да се напущат. Сега вече имат право. Ожени се за една, за втора, за трета. Окултистите казват: Той се преражда, понеже един окултист се преражда 777 пъти, за да постигне съвършенство, той ще има 777 жени. Той ще бъде женен за толкова жени и коя ще му бъде жена? То е едно неразбиране. Във всичките свои прераждания, той със своята жена ще има, само 12 пъти ще има своята жена, а другите, които остават от 777, като извадите 12, той ще се жени за сянката. 12 пъти ще живеят на земята. Тогава ще бъдат гениални, ще имат щастие. Това са окултни теории. Не е моя теория. И тъй ще бъде. Аз съм съгласен с това. Казва: Ще напусне човек баща си и майка си и ще се прилепи при жена си. При коя жена? Тази, която обича. Онзи мъж, който обича жена си, всичките мъже, които обичат жените, мязат си. И всичките жени, които обичат мъжете си, мязат си. Всичките деца, които обичат бащите си, мязат си. Всичките дъщери, които обичат бащите си, мязат си. Няма по-хубаво нещо да имаш една жена да те обича. Няма по-хубаво нещо да имаш един мъж да те обича. Няма по-хубаво нещо да имаш един син да те обича. Няма по-хубаво нещо да имаш една дъщеря да те обича. Няма по-хубаво нещо да имаш един слуга да те обича. Няма по-хубаво нещо да имаш един господар да те обича. Законът е всякога един и същ. Във всичките отношения любовта в света е нещо велико. Между големите и малките хора тя не изравнява нещата, но туря отлични отношения. Големият човек влиза в положението на малкия и дава възможност на малкия да дойде в неговото положение, дава му възможност той да се развива. Туй е идеята на Бога. Бог иска да ни подигне от туй паднало състояние и на обезсърчение. Всички тия учения, които съществуват в света, не се плашете от тях. Лъжливите учения да не ви смущават. Туй е тиня, която влязла във водата. Тази тиня, като мине през пясъчните филтри, водата ще се пречисти и отдолу ще излезе извора. Вас да ви не смущава временния живот. Окалял се е човек. – Окалял се е. През пясъка ще мине, или да се изпереш. Като се обърнеш на пара, калта ще остане долу. Сега човек може да се филтрира по три начина: Чрез своите постъпки, чрез своите чувства и може да се филтрира чрез своите мисли. Туй е филтриране. Сега има нещо, от което вие сте обременени. Казвате: „Толкоз години вярваме, остаряхме. Ето, къде отиваме, не знаем.“ Започвате да мислите, че ще умрете. Ами ти да умреш, какво значи? Значи да си купиш билет. Като кажеш „умира“, напишете „у-мира“. Който умира, отива в света. Всичките светски хора, като умрат, ще идат в религиозния свят. В оня свят всичките вие, религиозни хора като умрете, ще бъдете в светския живот на духовния свят, а пък светските хора като умрат, ще идат в религиозния свят. Ще си размените мястото и тогава вие ще бъдете в оня свят светски, а светските хора ще бъдат духовни. Как ще ме разберете? Благодарете, че е така. Понеже на този свят те са корави, а там ще станат меки.

Сега аз ще ви приведа думите Христови и може да ви пипнат в една съблазън. Религиозните хора в оня свят са в ада. А пък светските хора са при Адама. Който свети, той е светски. Човек трябва да бъде светски. Религиозният човек се пази да не му виждат погрешките, каквото прави. Крият го. Някой път религиозни хора има, които обичат да похапват. Като дойдат приятели, крият пилето, турят отгоре коприва или спанак. Светските хора, те са по-други. Светските хора като ядат боб, като видят, че иде приятел, за да не се унижат, ще турят месо и ще скрият боба. В светските хора бобът се крие, а кокошката излиза отгоре. А в религиозните хора кокошката е скрита отдолу, а копривата излиза отгоре. Аз в туй отношение бих желал да бъда светски човек, да извадя кокошката, отколкото да туря отгоре копривата.

Казвам: В нашия век, като разглеждам развоя как става, сега има едно голямо изпитание. Защото светът минава през такива големи изпитания, каквито никога не е виждал. Някои от вас да доживеете да видите какво ще бъде второто пришествие. Второто пришествие е в Испания. 24 часа бомби хвърлят, от 250 кг взрив. Казвате, второ пришествие. 24 часа пукат, пукат. Какво ще научите? При туй второ пришествие ще има само разрушение. Но казвам: Тази война трябва да мине, туй е един неизбежен закон. Войната е едно зло, но е и едно благословение. Без нея светът не може да се оправи. Огънят е едно зло, но е и едно благословение. В него къщи изгарят, хора изгарят, хиляди злини стават. Но и добрините, които огънят принася, са много повече, отколкото злините. Казвате: Войната. Войната в едно отношение произвежда злини, но в друго отношение донася едно пробуждане на съзнанието на хората, че хората за в бъдеще от онова, което има да стане, ще се погнусят.

Казвам: Всички вие трябва да служите на Бога, че като се качите на този Божествен параход, ще ви посрещне една буря, трябва да бъдете мъжествени, да издържите тази буря, да няма тия ежби човешки. Да имате тишина на сърцето си, не да се интересувате от света. Казвате: „Не се интересувам от светския живот.“ Че ние не знаем какъв е духовният живот. Духовният живот има отражение в светския живот. Влизате между светските хора и аз съм виждал някой път в тях нещо отлично. Казваме, че са светски хора. В туй отношение ще турите едно широко сърце. В душата си за Бога да може да обичате всички ония, които Бог обича. Да бъдете готови да идете там, дето ви праща. Всеки един ще има вътрешен подтик да извърши нещо. Бъдете верни да извършите този подтик, за да се изправят тия работи. Защо всичките нещастия стават? Има едно състояние, една вътрешна борба, една глупава борба има в човека: Да направи ли нещо или да не го направи. Взел нещо и казва, да открадна ли или да не открадна. Че хубаво, мене ако ми дойде една мисъл на кражба, ето аз как щях да я излекувам: Дойде ми една мисъл да открадна някъде, аз тогава ще туря в ума си, че наместо да открадна, ще туря мислено 20. Дойде втори път мисълта да крам, 40, двойно ще туря. Аз така ще излекувам кражбата. Онези, които може да ме изкушават по този начин, ще видят, че туй не е играчка, те губят. Сега ти казваш: „Аз не искам да крам.“ Не е въпрос за кражбата. Идеш при някой човек, иде ти да го нападнеш, да му кажеш лоша дума. Кажи добро за него. Това не ти костува нищо, в себе си да кажеш добро. Аз говоря за отвътре. Има борба, която трябва да водим, да воюваме в себе си. Бог не обича в нас противоречията. Вие имате едно същество във вас, най-благородно, най-възвишено. То отвън може да допуска. Ти може да правиш каквото искаш, но вътре, по възможност, трябва да го слушаш. Ако не го слушаш, то ще се оттегли. То ще ти каже веднъж, дваж и ако не го слушаш, ще се оттегли и като се оттегли, ти ще започнеш да риташ. За да може да придобиеш живота, трябва да го слушаш, да имаш любов към него. Казвате, как тъй? Ние имаме един пример. Как постъпи Христос? То не е външна, но една постъпка вътрешна. Той казва: Прости им, те не разбират какви са последствията. Две хиляди години има да страдат и те ще видят, след 2000 години ще разберат. Прости им засега. Ако не беше се молил Христос, от евреите нищо не щеше да остане. Благодарение на тази молитва той се освободи и прие благословение, и то премина и в другите народи. Та някой път и вие искате да кажете нещо. Досега сте казвали, но какво сте придобили? Брада ви е израстнала и косми са ви израстнали. Казвате: „Разболяхме се, стомахът ни се развали.“ Ако започнем да живеем по новото учение, всичките болести ще си идат, сиромашията, несгодите, омразата, всичко ще си иде, и хората ще живеят братски. Но вътре трябва да се приложи, но не насила. Не може насила да се приложи. Аз в себе си този закон може да го приложа, но насила в другите не може. Бог, както е построил света, няма да остане в края на века нито едно същество, на което главата да не изтънее. Всичките дебели глави, колкото има, които не познават този закон, ще го познаят. Един ден ще дойде, когато всички ще се примирят. Засега вашето време е дошло, понеже виждам, че вашите глави са поизтъняли, няма защо да ги одебелявате сега. Понеже, казвате, как да проповядваме на света? Аз как проповядвам на света? Пита ме един: „Ти вино пиеш ли?“ – Казвам: Най-хубавото вино, отлично вино, което ти не си пил. Дето отида, от най-хубавото вино, което Господ е направил, от него пия аз. Аз не казвам да не пиете, но казвам: Пийте вода, пийте най-хубавата вода. И на хората не казвам: Не живейте. Живейте добре, най-добрият живот живейте. Другото оставам настрани. Миналото го оставям настрани. Счупените стомни оставам настрани. Как сте живяли в миналото, то е минало. Настоящето ще изправи миналото. Бъдеще е, което е пред нас, то ще ни въздигне по-близо до Бога. Имаме три неща: Минали погрешки, настоящи възможности и бъдещо повдигане. В миналото са погрешките, от него да се ползуваме. Настоящето са възможностите и тях да използуваме, а бъдещето, към него трябва да вървим. Там са всичките възможности, поставени от Бога за нашето повдигане. Всичките имате еднакво право, според възможностите на вашето сърце. И тогава имате възможност да се повдигнете. Не очаквайте да дойдат отнякъде да ви осиновят. Не обвинявайте Господа. Досега Господа вие не сте ли го срещали? Във вашия баща не видяхте ли Господа, във вашата майка не видяхте ли вие Господа, във вашия брат, във вашата сестра, във вашия слуга, не видяхте ли вие Господа? В един генерал, в едно дърво, не виждате ли Господа? В реката, във въздуха, навсякъде аз Го виждам, най-разно се проявява Той. Аз веднъж имах една малка опитност. Пътувах във Варненско през есента. Седнах под една круша, погледнах, всичко обрано. Казвам на себе си: Късно съм дошъл. Трябваше по-рано да мина през това място. Седя и задуха вятър и като подухна, 7 круши паднаха и като ги видях, казвам: Оставиха нещо и за тебе. Благодаря ви, казвам. Благодарих на тази круша. И тя е била толкоз внимателна, знае, че аз ще мина и оставила 7 круши за мене. Благодаря за вниманието. Туй аз ще го помня и ще разказвам. Няма да кажа името на крушата как беше. Аз я наричам „Добрата круша“. Всякога, когато дойде мъчнотия, казвам: Ако добрата круша остави 7 круши, аз не може ли да оставя 7 круши като дойде някой. Като дойде някой път някой съм склонен да кажа: Няма нито една. Казвам: Почакай. Ще подухне вятърът и все ще падне някоя.

Та желая вие все да имате 7 круши останали, когато мине някой пътник покрай вас, като подухне този Божествен ветрец, да паднат и да каже той: „Много благодаря на Господа за тия круши, които остави за мене.“

Благословен Бог наш.

Тайна молитва.

26 неделна беседа от Учителя,

Държана на 27 март, 1938 г., 10 ч. преди обяд.

София – Изгрев.