Отче наш.
Бог е Любов.
Сега ще ви прочета само десет стиха от десета глава на Евангелието от Йоана, от 1–10 стих.
Духът Божи.
Човечеството представлява един колективитет, сбор от много разумни същества, които живеят на едно място. Съвременните хора искат да достигнат щастието, но те искат да го постигнат извън човечеството, извън природата. Там е погрешката им. Създаване на съвременния дом, на съвременната държава лежи все върху същата основа, която не е вярна, вследствие на което имаме прошения и оплаквания. За да бъдеш щастлив, ти трябва да имаш въздух, който да дишаш, светлина, която да възприемаш. За да бъдеш щастлив, ти трябва да възприемаш звуковите вълни през ушите си, уханието на цветята чрез носа си. За да бъдеш щастлив, ти трябва да приемаш добрата храна чрез устата си. За да бъдеш щастлив, ти трябва да знаеш добре да ходиш, пък и сърцето ти да звучи ритмично, музикално. Докато сърцето ти свири добре, и за тебе е добре. Но щом почне малко да прескача в такта си, не е добре за тебе. В какво седи силата на едно въже? Силата на едно въже не седи в неговата дебелина, но в хилядите нишки, които са съединени на едно. Това въже минава за здраво, за силно, но силата му седи в тези тъкани, които се съединяват в едно и образуват въжето. Често съвременните хора мислят, че всичко зависи от човека. Не, човек е преплетен от милиони конци, от които зависи неговото щастие. Ако един от тия конци се скъса, веднага ще дойде твоето нещастие. Едва сега човечеството се е пробудило да учи. Мнозина мислят, че много знаят. Някои казват, че човечеството страда от много знание. Не, човечеството страда от незнание. Знанието на съвременните хора е подобно на това, което имал един българин в турско време. Той навсякъде се хвалил, че знае турски език много добре – фарси го знаел. Един ден един турски бей дошъл в същото село, дето бил този българин и поискал от селяните да му направят една малка услуга, да му дадат един от своите коне, понеже неговият бил много изморен. За да разберат какво иска беят, те повикали онзи, който се хвалил, че знае турски добре. Беят му казал какво иска. Той излязъл пред селяните и казал, че беят искал един сак да лови риба. Като донесли селяните сака, турчинът им казал: „Благодаря ви за този сак. Като се върна от разходката, ще ми потрябва и той, но сега ми е нужен кон.“ Беят продължил да се разправя с учения българин. Селяните го запитали: „Какво още иска беят?“ – „Иска един кожух.“ Селяните донесли на бея един кожух. Той го погледнал и казал: „Наистина, след като наловя риба, ще ми е потребен и кожух, но за сега не ми е нужен.“ Чудят се селяните какво иска беят. Ученият българин седи при него като многознаещ, но нищо не разбира. Като излязъл от търпение, беят го изпъдил навън. Селяните го запитали, защо беят те изпъди навън? – „Наддумах го. Беят ми каза: Аз не мога да говоря с тебе, ти знаеш много. Хайде излез вън.“ Така и съвременните хора мислят, че много знаят, че всичко, каквото природата е създала и те го знаят. Те мислят, че знаят всичко, но само животът си не могат да наредят. При такова знание животът им и до днеска не е още уреден. И хората днес умират по единствената причина, че не знаят онези закони, които регулират живота. Всеки лист, откъснат от дървото, той умира. Докато се държи за дървото, той е зелен. В който ден се откъсне от дървото, той умира. И след това казваме: Такава е волята Божия. В свещената книга отдавна е казано, че Бог не съизволява в страданията на хората, нито в тяхната смърт. Та сега се изисква от хората да спазват великите закони на живота. Ние трябва да разберем, че животът е колективен. Следователно, човек първо трябва да работи за цялото. В какво седи човек? Първо, човек трябва да работи за стомаха си, после за дробовете си, за мозъка си и най-после ще работи за себе си. Кога? Когато легнеш да почиваш. Това само е работа за тебе, а всичко останало е работа за твоя господар, който ти заповядва. Често хората изпадат в такова положение, да задават въпросите: Не може ли без господари в света? Не може ли без ядене? Не, работа се изисква. Ако работиш за стомаха си, той ще ти даде нещо. Ако работиш за мозъка си, той ще ти даде нещо. Хората мислят, че те са господари. Те мислят, че лесно могат да се справят със стомаха си. Какво ще се справят със стомаха си? Господар е той, много лесно може да те уволни. В 24 часа може да те изключи, да каже, че те уволнява и лишава от изпълнение твоето предназначение. И при това положение, ти преставаш да съществуваш в света като индивид. Често хората обичат да се сърдят на Господа. Аз се чудя, какъв може да бъде поводът за тази сръдня. Господ е дал на хората изобилно вода, изобилно въздух, изобилно храна, изобилно светлина. Той им е дал уши, с които да слушат сладките думи. Дал им е очи да виждат красотата на света. Дал им е нос да възприемат уханието на цветята. Какво ли не им е дал Господ. При това положение, за някои малки инциденти, които се случват в живота им, те ще се разгневят на Господа. Питам: Какво са допринесли Иван, Драган, Стоян за цялото човечество? Ако хората отварят войни, за да си доставят някои блага, това ни най-малко не е работа за цялото човечество. Това е лична работа, това е лично разбиране. Днес хората едни други са ненавиждат. Но и този, когото ти ненавиждаш, и него майка го е родила, както тебе. И на него майка му е пяла песни. Нещастието в света седи в това, че малко хора се родени с любов, а много са родени без любов. Писано е в книгата, че всеки, който е роден без любов, е осъден на смърт. Следователно, вие, които (сте) осъдени на смърт, трябва да се родите с любов – нищо друго не може да ви спаси. Ако ме питате какво трябва да правите, казвам: Вие трябва да се родите с любов. Христос казва на Никодима: Ако се не родите отново от вода и дух, всички сте осъдени на смърт. Роденото от духа, дух е, роденото от плътта, плът е. Роденото от духа, това е вечният живот, роденото от плътта, това е страданието, това е грехът. Никодим пита Христа: „Възможно ли е човек да влезе в утробата на майка си отново и да се роди?“ Христос му отговори: „Ти си учител израилев, не знаеш ли това? Вятърът вее, дето си ще и гласът му чуваш, но не знаеш отде иде. Така е със всеки, който е роден от духа.“ Учените знаят много работи, но не знаят отде иде и накъде отива вятърът. Ако една муха дойде на носа ми и кацне, достатъчно е да духна и тя да отскочи. Не се чуди отде дойде този вятър. Тук е тихо и спокойно, а тя отскочи на разстояние. Аз чета книга, тя дойде, кацне на книгата. Като духна, тя отскочи настрана. После пак дойде, пак я духна. Като отскочи няколко пъти и тя се чуди, какво е това явление, което става около нея. Казвам: Това е една струя, това е вятър. А вятърът иде от разумното. Тя не подозира, че при нея има едно същество, много по-умно от нейната мухешка глава. Какво търси тя? Аз чета, а тя търси храна по книгата. Това са наблюдения. Вярно е, че мухата ходи, обикаля, туря хобота си, навсякъде бута. Тя тури хобота си по книгата, и каквото намери на нея, взима го. После като духна, питам я: Какво е написано на книгата? Тя казва, че има доста храна на книгата. За нея е за ядене, а на мене ще ми даде ум, знание. Ако аз остана да се храня с това, което е храна на мухата, с мене всичко е свършено. За мене обаче същественото е знанието, което мога да получа от тази книга.
Казвам: Хората трябва да се изменят, да изменят своите стари възгледи. Хората ги е страх да изменят възгледите си. Дали искат да изменят възгледите си или не искат, въпреки желанието им, възгледите им ще се изменят. Как е възможно това? Гледам онази 85 годишна баба и я питам: Бабо, защо не ходиш да играеш на хорото? – „Е, синко, това беше едно време. Сега вече не мога.“ – Че къде отиде твоята младост? Едно време тя ходеше с китка на главата, очи хвърляше на този, на онзи момък, а сега се е сгушила. Къде отиде твоята младост? – „Остарях.“ – Защо остаря? Защото си лъгала момците, нищо повече. Аз взимам лъжата в най-широк смисъл. Всяка лъжа, каквато и да е тя, хвърля отпечатък върху лицето на човека. Ние постоянно се лъжем. Стане нещо и ние се излъгваме и криво тълкуваме нещата. Този те лъже, онзи те лъже и ти от своя страна лъжеш, докато най-после остарееш от тревоги. И тогава казваш: „Животът няма смисъл.“ Но след това иде другата лъжа. Ти мислиш, че като умреш и отидеш в другия свят, там поне ще бъдеш щастлив. Вашето положение ще бъде като положението на един вол, който спокойно пасъл в гората. Той си пасъл спокойно със стадото и за нищо друго не мислил. Един ден дохожда при него един от учените волове от техния род и му казва: „Какво пасеш тука? Знаеш ли, там между хората има голяма култура, те имат железници, аероплани, автомобили на разположение. Там има хубав, щастлив живот. Ела с мене да видиш тази култура, да видиш какъв щастлив живот има там. Ние тук нямаме никакви къщи, никакви удобства.“ Този вол се съгласил да отиде между хората. Като го видели, те веднага го впрегнали на работа, турили го да оре. Всички волове, кото идат в нашата култура да се учат, ще ги впрегнат на оране, нищо повече. После те ще кажат: „Това е човешката култура.“ Да, тази култура е много добра за хората, но ние сме осъдени да орем за тях. Питам: Какво ще добие волът с това оране? Не е лошо и да оре човек, не е лошо и волът да оре. Защото всеки трябва да знае, че никой в света не е свободен. И ние на общо основание орем. Няма човек в света, който да не оре. Аз виждам, как някой земеделец влязъл в мозъка на човека и със своето микроскопическо рало и цял ден оре, хвърля своите семена, които напролет ще изникнат. Този човек учи, непрестанно учи и от това, което ще израсте в ума му, очаква да получи нещо. Като се зароди някаква идея в ума му, той иска да я прокара навън. Не е лошо това, но от човека се изискват солидни разбирания, свободни от противоречията на сегашния живот. Сегашният живот е една прелюдия, едно предисловие на онзи живот, който иде. Както животът на растенията беше предисловие на органическия свят, както животът на рибите беше предисловие на птиците, както животът на птиците беше предисловие на млекопитающите, както животът на млекопитающите беше предисловие на човешкия живот, така и човешкият живот сега е предисловие на нещо по-високо, което иде сега в света. Като говорим за човека, ние разбираме колективния човек, а не този, който сега познаваме, отделния човек. Защото, като нашата цивилизация е имало много цивилизации още, но в сравнение с миналите, нашата седи много по-високо. Обаче в сравнение с бъдещите, нашата остава назад. Бъдещата цивилизация ще бъде по-висока от сегашната. Бъдещите хора ще имат много по-високо разбиране за нещата. Съвременните хора страдат от материално претрупване. Те се намират в положението на търговци, които произвеждат повече стока, отколкото може да се пласира. Стоката им няма пазар. Те произвеждат повече жито, отколкото може да се продаде. Вследствие на това стоките се обезценили. Градинарят изкарва плодове повече, отколкото могат да се продават. Не може да става правилна обмяна.
Сега хората са се спрели върху отрицателната страна на живота и се питат: Какво трябва да се прави при това положение. Ние намираме, че в живота на съвременните хора липсва нещо. Единственото нещо, което липсва на съвременните хора, това е правилното им разбиране. Те нямат правилно разбиране за любовта. Щом някой ви обикне, той иска и вие да го обичате. Той няма право да иска да го обичат. Всеки има право да обича, но той абсолютно няма право да иска другите да го обичат. Защо? Защото това, което искаме от даден човек, е негово право, да ни обича или да не ни обича. Същото се отнася и за него. Той може да обича когото иска, но няма право да изисква същото и от другия. Другият е свободен да обича или да не обича. Та и ние искаме често Бог да ни обича. Питам: Било ли е време някога, когато Бог да не ни е обичал? Да искаме Бог да ни обича и да мислим, значи, че Той не ни обича, това е първото човешко заблуждение. Когато някой казва, ча Бог не го обича, аз мисля, че той сам не обича Бога. Бог му е дал вода, въздух, светлина, храна, къщи, пари, жена, деца, а след всичко това иска Бог да го обича. След всичко това той казва, че му липсва нещо. Какво му липсва? Той има деца, но децата му не го обичат. Има жена, има приятели, има пари, но казва, че никой не го обича. Значи, нещо съществено му липсва. Той чувствува, че е дошъл до едно противоречие. Но противоречието не е в хората, не е вън от него, то е в самия него. Аз съм виждал лятно време при 30 градуса топлина, някой лежи под юргана и трепери, цъкат му зъбите, студено му е. Той казва: Изстинал съм нещо. Да, тресе го този човек. Не се минава половин час и го хвърля в огън, изпоти се. При това треперене става търкане, триене между клетките, вследствие на което се явява топлина, огън и той цял пламва, цял се зачервява. Следователно, щом кажете, че ви е студено, това показва, ча никой не ви обича. След това треперене ще стане триене между клетките, в резултат на което ще дойде топлина. Но треската си е треска. Българите сполучливо са я кръстили „треска“, значи нещо, което разтърсва човека и после го хвърга в огън. Обаче треската е едно анормално явление в живота. Тя не е на мястото си, не трябва да съществува. Хората не страдат от треска.
Между българите има доста хубави анекдоти, приказки за треската. Един млад овчар, като се връщал от селото, дето ходил да седянкува с момите, спрял се под един мост и се замислил. В това време той чул някакъв разговор и дал ухо да види, какво се говори. Оказало се две сестри, трески, се разговаряли помежду си. Те били във форма на две моми. Едната казала: „Какво мислиш да правиш, сестро, къде ще отидеш?“ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила да го разтърся добре. Ще отида да го хвана, че и с мене да си поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш?“ – „Аз съм го следила, зная как живее. Всяка сутрин, като издои млякото, той започва да пие от него. И затова, като рече да вземе първата лъжица, аз с нея заедно ще влеза в него и така ще се разправям с него цяло лято.“ Като чул тези думи, младият овчар си записал заканата на треската, за да вземе мерки против нея. – „Ами ти къде мислиш да отидеш?“ – „Тук има един турски кадия, ще влеза в него, той е богат човек.“ След това двете сестри се разотишли. Първата отишла при младия и красив овчар да се любува с него. Случило се, обаче, седмица преди това, една от неговите овци умряла и той си направил от кожата и един тулум, в който мислил да тури сирене. Обаче, след като чул заканата на треската, той всяка сутрин, като пиел мляко, турял първата лъжица в тулума, който после добре завързвал. По този начин той успял да завърже треската в тулума и се освободил от нея. Като дошло лятото, треската започнала да тресе тулума. Цяло лято го тресла, но от това тя отслабнала много. Като дошла есента, овчарят отворил тулума, пуснал треската на свобода, а тулумът употребил за сирене. След това двете сестри се събрали пак под моста и започнали да се разговарят. Младият овчар отишъл да ги слуша. Втората сестра запитала първата: „Защо си толкова слаба? Какво направи със своя възлюблен?“ – „Остави се, той ме завърза в един мех, че цяло лято тресох меха, но нямаше какво да ям, че отслабнах.“ – „Аз пък, както ме виждаш, оправих се. Бях при кадията.“ – „Хайде тогава да отидем и двете при него.“ Двете сестри отишли при кадията и започнали да се редуват: едната сутрин, другата вечер, докато най-после одрали кожата му.
Казвам: Ако вие имате разбиранията на този български овчар, ще дадете един добър урок на треската. Ако имате разбиранията на кадията, кожата ви ще одерат. Та всичките нещастия в света се дължат на това сдружение на двете трески. С това не искам да засягам съдиите, но такова обяснение са дали българите. Тези две трески хванали турския кадия, че едната – вечер, другата – сутрин, докато му одрали кожата. И той, като не могъл да си намери лек, заминал за другия свят. Само така могъл да се освободи от треската. Значи, изисква се от всички хора едно разумно разбиране на живота, но не такова, каквото сега имате. Да оставим всичко старо и да имаме вяра в Бога, Той да нареди работите както трябва. Само Бог може да уреди нашия живот. Учение трябва. Всички трябва да учим. Учители трябват на човечеството. Сърцето трябва да слугува на всичко онова, което до сега сме научили. За сега хорските сърца не слугуват на нищо. Всеки човек иска да му слугуват, а той не иска да слугува. Като дойде човек на земята, той трябва да има предвид първо две неща: Сърцето му да слугува, а умът му да се учи. По-хубаво нещо от това няма. Слугуването подразбира, че човек трябва да провери, да приложи онова учение, което някога в далечното минало е придобил. Да се живее добре, това значи да се слугува, т. е. да приложиш учението на действителността. Онова, което знаеш, трябва да го приложиш. И от приложението, онова, което е вярно, ще го вземеш, а онова, което не е вярно, ще го оставиш настрана. Така трябва да бъде.
Та казвам: В човека има известни мисли, които са положителни и други, които са отрицателни. Или има мисли, които са възходящи, има мисли, които са низходящи. Има мисли в човешкия мозък, които разрушават човека, а има и такива мисли, които го съграждат. Има чувства в човешкото сърце, които го съграждат, но има и такива, които го разрушават. Запример, в човека се явява гняв. Гневът е неизбежен процес. Гневът е едно триене. Ти си слязъл в екваториалната област на човешкия живот или в една вулканическа местност. Невъзможно е човек да попадне под едно течение, без това течение да го понесе. Не мислете, че хората могат да бъдат свободни от гнева. Гневът е стихия, която навсякъде се проявява. Някои я проявяват по-силно, а някои по-слабо. Гневът е една производителна сила. Ако човек може да впрегне тази сила на работа, той е придобил много нещо. Разгневиш ли се, впрегни тази енергия. Тя трябва разумно да се използува, да се впряга на работа. Някои хора искат да не се гневят, да бъдат кротки. Кротостта е учение, което има предвид да употреби всяка сила, всяка енергия на своето място. Не е въпрос да не се гневи, но той трябва да впрегне гнева на работа. В момента, когато се гневи, човек трябва да има предвид, че той стои по-високо от гнева и не трябва да се оставя на него, той да го управлява, но да бъде господар на гнева, да го впрегне на работа. Има известни закони, по които гневът може да се впрегне на работа. Вижте какво правят онези, които правят бомбите и когато искат бомбата да експлодира, те я запалват. За да не причинява никаква вреда или бомбата трябва да се изхвърли навън, или трябва да се пререже фитила и.
В прочетената глава Христос засяга въпроса за крадеца и казва: Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби. Има хора, които си служат с метода на крадеца, те разрушават всичко. Те искат от тук да задигнат нещо, от там да задигнат нещо. И казват: „Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, да погуби.“ Но законът е такъв, че всеки, който открадне нещо, той губи. Сега ще ви приведа един анекдот за един, който се занимавал с окултните науки. Той се сприятелил с един от приятелите на гномите, който знаел къде са скрити земните богатства и разполагал с тях. Този окултист бил виден княз на миналото, но обеднял. Като се оженил, окултистът един ден се видял в чудо, защото жена му обичала да живее много нашироко, но нямал средства, с които да задоволи нейните нужди. Като се видял на тясно, той отишъл при княза на гномите и му казал, че му трябва една торба със злато. – „Мога да ти дам торба със злато, но срещу нея ти ще ми дадеш три косъма от главата си.“ – „Добре, ще ти дам.“ Той си помислил: „Какво са три косъма? Толкова косми имам на главата си.“ Обаче неговата възлюблена се справила много скоро с парите. Трябвало пак да отиде при княза на гномите да иска още една торба. Така той ходил ден след ден да иска торба със злато, срещу която давал по три косъма, докато един ден съвсем оголял. Когато жена му продължавала да иска от него пари, той и казал най-после: „Не мога вече нищо да ти дам. Оголя ми главата, косми нямам. Главата ми е на тялото ми, но косми нямам вече. Нямам какво до залагам.“ – Какво ще залагаш! Ти вече нямаш косми на главата си. По три косъма, по три косъма, цялата глава оголяла. Три косъма не е много, но нямаш вече нито един.
Та казвам: Ние не трябва да залагаме нашите добродетели, т.е. нашите косми. Те не са създадени за залагане. Това са иносказателни думи. Докато имаш косми на главата си, ти можеш да изучаваш света. Щом космите ти изчезнат от главата, ти не можеш вече да разбираш света, нито да го изучаваш. Космите не търпят никакви мазилки. Мъже и жени, които обичат да мажат космите си, трябва да знаят това. От мазилките космите се развалят и не могат да възприемат впечатленията от външния свят. Природата е предвидила всичко. Ако е нужна известна мазнина, тя има своя козметика. От време на време тя намазва космите с някаква мас. Който спазва законите вижда, че космите сами се намазват. Не съм против намазването на космите, но само един път в годината с малко дървено масло, но всеки ден да се мажат няма смисъл. Ще развалите космите си. Аз не съм до буквата на нещата, но казвам, че след намазване на космите си, два, три часа след това трябва да измиете лицето си добре. Природата има своите мазилки. Птиците имат особени жлези, от които вадят мас, да намазват крилцата си, за да могат добре да хвръкнат. И човек може по същия начин да си понамаже от време на време космите. Космите са антени на главата, които възприемат от външния свят. Това се казва и в Библията, но какво ще разберете? Казва се, запример: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога.“ Под думата „начало“, вие разбирате времето преди хиляди години. Не, началото е днес, а не в миналото. Там е всичкото заблуждение на хората. Днес е началото. Моментът, в който аз говоря, е началото. Това, което е минало, то е последствие на нещата. В началото само Бог е създал света, а сега, каквото е, то е вече краят. Какво ще придобиеш в края? Ти ще дойдеш на лозето в края. Не, дойди на лозето в началото още, когато нито един грозд не е откъснат от лозата. Началото подразбира времето, когато гроздето е зряло.
Сега наскоро писаха в нашите вестници, че трябвало да се взимат мерки против дъновистите и против другите секти, че се размножавали, а не се явявали противници. Ако Господ започне да съди котката, че яде мишки, как ще се оправдае тя? Ще кажете, че тя лови мишки по заповед на човека. Господ ще пита: Аз дадох ли заповед котката да лови мишки? Котката трябва да се наставлява от мишката, понеже мишката е по-умна от нея. Умът не и достига на котката и тя трябва да се учи от мишката. Мишката страда от голяма любознателност. Като излезе от някоя дупка и види, че котката седи замислена, не се мърда от мястото си, тя се чуди какво е това същество, което стои с такова голяма спокойствие без да се мърда. И тогава мишката започва да мисли по кой начин да се качи на гърба на котката. Мишката има тънък ум, тя излиза, влиза и все това мисли, по какъв начин да се качи на гърба на котката. Оттук, оттам тя обикаля, докато най-после са качи на гърба на котката. Последната изведнъж я хваща и я запитва: Господин професоре, какво искаш да научиш? Тогава мишката започва да се чуди, как е попаднала в този капан. Не се качвай на гърба на живата котка. Този съвет е даден от една стара мишка. Хиляди мишки, които живяли в един хамбар, се събрали един ден да се посъветват, по какъв начин да се освободят от котката, да не ги лови. Една малка мишка дала следния съвет: Да закачат звънец на котката, че като се движи, отдалеч да я чуват. Всички единодушно приели съвета, но една стара мишка казала: Добър е съветът, но кой ще тури звънеца на котката?
Казвам: Всичко, което в даден случай може да се приложи, е добро. Желанието е добро, но не може да се приложи. Аз виждам, че желанията на всички са добри, но казвате, че светът не върви добре. Не че светът не върви добре. Напротив, светът върви много добре, нашата земя върви добре, но вашите работи не вървят добре. И слънцето си върши добре работата, върви в своя път, но като не вървят вашите работи добре, вие казвате: Светът не върви добре. Не, това не е право. Нашите разбирания за природата, за любовта Божия не вървят добре. Те не са в съгласие, не са в унисон с общия ред на нещата. Вие тълкувате нещата криво.
Та казвам: Новото в света иде вече и ни се налага. Обаче, всички няма да влезат в новото. И една муха може да влезе в университета, да се качи на главата на професора, цял ден да слуша лекции, но през целия си живот тя ще си остане муха, нищо повече. Тъй щото, ако и вие мислите като мухите да влезете в бъдещия нов живот, ще си останете такива, каквито сте си сега. Така не се постъпва. Да влезем в новото, това значи да изучаваме онези закони, с които Бог иска да ни запознае. Той иска неговите чада на земята да учат и да се развиват. В невидимия свят има нови разбирания, нови разпореждания и Той казва на децата си: Нов ред, нов порядък на нещата трябва сега. И за всичко има нова програма: Как ще стават бъдещите женитби, бъдещите раждания, бъдещите назначавания, как ще стават хората майки и бащи, как ще се назначават слугите, как ще стават учители и т.н. За всички неща е определена нова програма. За в бъдеще всяка майка, която ражда с болки, ще я уволняват. Детето трябва да излиза от нея така тихо и без болки, както водата извира от земята. Сега аз не искам да ви доказвам това нещо, вие сами ще го проверите. Като отидете на едно представление, какво ви доказват там? Всичко, каквото се представя на сцената, вярно ли е? Не е вярно. Онзи, който играе ролята на цар, цар ли е? Не е цар. Онзи, който играе ролята на свещеник, свещеник ли е? – Не е свещеник. Онзи, който играе ролята на съдия, на прокурор, такъв ли е? Не е такъв. Онзи, който играе ролята на крадец, крадец ли е? Не е крадец. Това са само роли, които човек привидно играе. Често едно се представя, а друго се разбира. В турско време давали една от драмите на Шекспира, та един турчин, като гледал как се развиват действията и видял, каква роля играл Яго, на сутринта го видял в града и го запитал: „Яго, ти ли забърка снощи тази каша? Как не те беше срам да забъркаш такава каша?“ Та онова, което сега става в света, до известна степен не е реално. Това е едно преставление, на което ние сме актьорите. Като наблюдавам как хората играят ролите си на земята, мога да кажа, че те изпълняват ролите си много добре. Като гредам как плачат, те плачат от сърце. Всяка роля те я изпълняват много добре. Половината от тях в даден случай е публика, а другата половина са действуващите лица, актьорите. След време те сменят ролите си, които са играли, стават публика, а другите – актьори. Като дойде някой при тебе да ти говори, ти ще го изслушаш внимателно, той е актьор. В първо време ние изучаваме драмата, а не трагедията. Човек все трябва да изиграе някава роля в живота си. Същинският живот седи зад привидното. Онези неща, които ти преживяваш, онова, върху което в дадения случай ти мислиш, това не е реално. Онова, което ти чувствуваш, и това не е реално, понеже в чувствата има преувеличаване на нещата. Вие нямате норма да знаете, че нещата са така или иначе, а предполагате. Едно предполагате, а друго излиза. Възприел си нещо, но не си го възприел както трябва. От там се раждат кривите разбирания. И в науката, и в живота, навсякъде има криви разбирания. Често кривите разбирания аз съм ги изяснявал по следния начин. В Индия имало един голям философ, който се разговарял с движения на ръцете. Един от индийските шахове искал да види как се разговаря този философ и затова извикал един от видните брамини при себе си и му казал: Искам да се разговаряш с този виден философ с движения на ръце и то отдалеч. Браминът казал на шаха: „Не мога да се разговарям с този философ, не разбирам езика му.“ – „Тогава да се махаш от очите ми, да не стъпва кракът ти при мене.“ Браминът излязъл от двореца на шаха и дълго време мислил, какво да направи. Така замислен един ден той отишъл при един бръснар да се бръсне. Бръснарят го запитал: „Защо си толкова замислен?“ – „Остави се, не ме питай.“ – „Кажи, мога да дам лек на болестта ти.“ Браминът казал: „Шахът има един философ, който се разговаря с движения на ръце, та иска аз да се разговарям с него, но не зная езика му.“ – „Кажи на шаха, че аз ще се разговарям с философа, аз разбирам от неговия език.“ Браминът отишъл при шаха и му казал: „Намерих един човек, който може да говори с философа.“ – „Доведи го при мене.“ Шахът поставил двамата на две могили, които се намирали на известно разстояние една от друга и наблюдавал разговора. Философът показал единия си пръст, бръснарят показал двата. Философът дигнал ръката си и после с петте си пръста направил движение, с което изразявал валенето на дъжда. Бръснарят му отговорил по същия начин, само че с обратно движение, отдолу нагоре. След това шахът запитал философа какво се разговарял с бръснаря и какво последният му отговорил. Философът казал: „Аз му показах единия си пръст, с което му казах, че има един Бог в света. Той ми показа двата си пръста, с което искаше да каже, че има двама велики в света: Бог на небето и цар на земята. После аз му показах с движение на ръката, че ще вали дъжд. С обратното движение той ми показа, че тревата и цветята ще почнат да растат след дъжда.“ Шахът извикал и бръснаря да каже какво е разбрал от разговора си с философа. Бръснарят казал: „Философът ми показа единия си пръст, с което казваше, че ще ми извади едното око. Аз му отговорих, че ще му извадя и двете очи. После с движението на цялата си ръка той ми показа, че ще излезе срещу мен с пет души. Аз му отговорих, че и аз ще излеза срещу него въоръжен с пет души.“ Казвам: Както са се разбрали философът и бръснарят, така и ние се разбираме с природата. Ние мислим, че при всички нейни порядки, при всички постановления, тя иска да ни извади едното око. Това не е вярно. Казвам: Сега ви трябва едно училище. Но първо трябва да имате вяра. Като ви дойде едно страдание, не страдайте, но първо помислете малко, и после да ви е приятно, че това страдание е дошло. Ако съм млад момък, ще кажа на страданието: Сестричко, какво има да ми кажеш? Много се радвам, че си ме посетила. Като ми се оплаче, ще му кажа: Не бой се. Има Господ в света, Той ще те утеши. Той обича всички хора. Всичко е за добро в света. Кажете на тази сестричка, че светът ще се оправи. Казвате: „Като и кажа така, ще се оправи ли наистина светът?“ – Ще стане. Ще стане. Каквото кажа, ще стане. За онзи, който вярва, нещата стават. Има един закон в света, според който няма нищо в света, в което човек да е повярвал и да не е станало. Пазете се от този закон. Може да вярвате в нещо отрицателно. Пазете се, в каквото вярвате, положително или отрицателно, то непременно ще стане. Пазете се да не допущате отрицателни неща. Дойде на ум мисълта, че не можеш да живееш с мъжа си добре. Днес така, утре така, виждаш, че един ден станало така, както си мислил. Дойде ти мисълта, че детето ти ще се разболее. Виждаш, че един ден детето ти се разболяло. Дойде ти на ум мисълта, че слугата ти може да те обере. Днес така мислиш, утре така мислиш, докато един ден наистина те обере. После казваш: Аз така мислех и стана. – Ще стане, разбира се. На жената и дойде мисълта, че мъжът и ходи по чужди жени. И като поддържа в ума си тази мисъл дълго време, така става. Мъжът и тръгва по други жени. Какво лошо има в това, че мъжът и тръгнал по други жени? Това са изопачени човешки понятия. Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома?“ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа. За мене не съществува никакво тяло. Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие. Човек не представя едно същество, но милиони души, събрани на едно място. Всички тия души работят, трудът им е разпределен. Каквото помисля за тия души, лошо или добро, те вече го знаят. Каквато мисъл и да излезе от моя мозък, те вече го знаят. Каквото помисля, те всичко го знаят.“ Жената пита мъжа: „Какво мислиш?“ – „Мисля за това великото същество, което Бог е създал.“ – „Харесваш ли го?“ – „Думата харесване ни най-малко не определя това, което в дадения момент мисля. Това представя въпрос за учудване по-скоро, отколкото за харесване.“ – „Ама да не искаш да я вземеш?“ – „Че как ще я взема? Тя е толкова голяма като вселената, де ще я туря?“ – „Къща няма ли да направиш?“ – „Как ще се побере в една малка къща?“ Когато Соломон искаше да направи храм на Бога, питаха го: „Къде ще го направиш?“ В кой храм може да се побере Бог? Няма храм на земята, дето Бог може да се побере. Човешката душа с богатство не може да се задоволи – с нищо не може да се задоволи. Това е единственото нещо, с което човешката душа може да се задоволи, това е Божествената любов. Като погледнеш на небето онези светещи звезди, онова светещо слънце, ти чувствуваш в себе си Божественото, което дава. От Когото съм излязъл, Него мога да любя. Бог е единственият, Когото мога да любя. Заради Него съм дошъл. Следователно, всяка душа, която е дошла на земята, тя е дошла за Бога, а не за хората. Тя е дошла заради Неговата любов, понеже Онзи, Когото обичаш, обича всички хора. Душата е дошла да служи на хората от любов към Бога. Така е с всички, така е с ангелите, които са дошли на земята да служат на хората. Те са служащи души. Някой път се чувствувате тъжни, скръбни, но след малко време чувствувате, като че някой ви е взел скръбта и вие ставате радостен. Посетила ви е някоя душа, която е дошла от Божественото жилище. Тя е дошла при вас с бързината на светлината, за да ви помогне. Тя ви казва: Не се обезсърчавай. Има един в света, който ни люби, и Неговата любов е неизменна. Той е всичкото щастие. Защо тогава да не разберем това нещо според новото разбиране? Радвайте се, когато един мъж обича една жена. Радвайте се, когато една жена обича един мъж. Нека мъжът обича всички жени, и жената да обича всички мъже. Защо туряте такива изопачени разбирания на любовта? Това е безлюбие. В безлюбието, когато някой обича някоя жена, казваме, че това е любов. Не, това не е никаква любов. Любовта е нещо свещено. В любовта не съществува никакво зло. Има ли зло в любовта, това е безлюбие. Само безбюбието върши зло. Когато един мъж обича една жена или когато една жена обича един мъж, в дадения случай това е най-великото, което мъжът или жената може да направи. Такова е моето разбиране за любовта. Щом (има) изключение, това не е никаква любов. В любовта човек проявява най-великото, което има в себе си. Само по този начин ще се изрази Царството Божие и Неговата правда. Няма ли тази любов между хората, всичко друго е безлюбие.
Сега моята цел не е да ви поощрявам да обичате, защото всички вие страдате все от любов. От моето гледище всички страдания в света се дължат на една любов, която не е естествена. Направиш си една къща, обичаш я, но като я изгубиш, страдаш. Обичаш нещо, но като не можеш да го постигнеш, страдаш, защото не е станало така, както си искал. Понеже нещата се менят, ние страдаме. Аз се радвам, че нещата не стават така, както ние искаме. Защото ако всички неща ставаха така, както ние искаме, щяха да съществуват най-големите нещастия и страдания в света. Да благодарим, че слънцето изгрява и ни грее, както то разбира. Ако останеше ние да го подклаждаме, светът нямаше да остане. Ако всичко ставаше според нашите желания, не зная къде щяхме да бъдем досега. Да се радваме, че слънцето изгрява и залязва, както то иска, а колкото вземем от него, това ще ни остане. Ние не трябва да вземем всичкия въздух, но само толкова, колкото ни трябва.
Та казвам: Всички хора трябва да имат едно ново разбиране, едно ново учение за любовта. Да оставим настрана старата любов, която не се ражда, а да приемем новата любов, която се ражда като дете. Не че има стара любов, но хората са кръстили с името „любов“ това, което не е любов. На тази тяхна любов именно, ние ще направим един приют, а на младата, на новата любов, която сега се ражда в света, ще дадем на разположение цялата вселена. На нея ще дадем право да заповядва, както иска да нарежда живота, както намира за добре. Това е новото разбиране. Когато любовта даде своите разбирания, и ние се подчиним на тия разбирания, тогава светът ще се оправи. Всеки трябва да знае своите задължения. Най-първо учете се да обичате. Обикнете първо майка си, която ви е родила. Обикнете баща си, който ви е родил. Обикнете сестра си и брат си, с които си се родил. Обикнете слугата си, който ви служи. Обикнете всички хора, да ви бъде пълно наоколо. След това обикнете и всичко живо около вас, че като го видите, да трепне сърцето ви, че и него Господ го е създал. Каквото живо видиш, трябва да се зарадваш, че и тук е минал Господ. Той е работил и в най-малкото семенце. Като погледнете някое цветенце, прочетете колко листа има. Ще видите, че някои имат по пет листа. Какво искал да каже Господ с това? Той иска да каже на това цвете: Аз те направих с пет листенца, по образ и подобие на онова същество, на което турих пет сетива, и което се нарича човек. Когато човекът мине покрай тебе, ти трябва да му изпратиш своето благоухание. Той е твоят голям брат, на когото трябва да се радваш. Като те види това цвете, то ще почне да изпраща благоуханието си към тебе и да ти се радва. Ще ти каже: Братко, много се радвам, че те видях. Ще извиниш, че не мога да се мърдам като тебе. Това, което ти изпращам отдалеч, то е за тебе, да ти покажа своята любов. Приятната миризма на цветята, това е тяхната любов, която те изпращат. Всички мушици разбират тази любов и отиват да берат мед от нея. Като не разбираме този език, ние отиваме да берем цветята по полетата. Невидимият свят ни предупреждава, като ни казва: Деца, не губете своето време напразно. Деца, не се разделяйте на големи и на малки. Деца, не се разделяйте на знаещи и незнаещи. Защото в душите на всички хора Бог е вложил възможности да станат велики хора. Това е въпрос на бъдещето. Казвате: „Какво излезе от мене?“ – Та вие сте определени да станете велик човек. Сега може да сте обикновен човек, има талантливи, има гениални хора. Та казвам: И вие имате шанс да станете гениален. Какво значи гениален музикант? Гениалният дава винаги нещо от себе си. Ако е гениален композитор, той ще композира нещо от себе си. Ако е гениален музикант, той ще изсвири един концерт от себе си. Всички хора, които слушат неговата песен или свирене, ще се задоволят, това е геният. Ако поетът е гениален, той трябва да напише нещо най-хубаво. Поезията още не е в състояние да опише най-голямата скръб. Тя не може да опише и най-голямата радост. Обаче поезията за сега е единственото човешко средство, с което донякъде може да се изкаже скръбта и радостта на човека, затова всички прибягват към нея.
Та според новите идеи в света, според новите веяния, всичко, каквото вършите в света, вършете го с любов. Не считайте, че една работа е по-благородна от друга. Всички работи са благородни. Човек създава работата, а не работата човека. Сократ – един от видните гръцки философи, е бил метач, той отлично е метял гръцките улици. Да изправя своя характер човек, това е отлично метене. Да се справя човек със своите противоречия в себе си, това е отлично метене. Ако аз трябваше да мета, нямаше да мета както вас с метла, да дигам прах. Такова метене е много опасно, с него дигаш милиони и милиарди прашинки, които се поглъщат от дробовете. След това казвате: Аз изметох стаята си. Престанете да метете по този начин. Щом искате да изчистите стаята, вместо метла вземете една влажна кърпа и така попийте праха. Критиката, с която съвременните хора си служат, не е нищо друго, освен метене на стаята с метла и вдигане на прах. Ние не сме против критиката. Разумната критика е на място, но трябва да става с влажен парцал, с влажна кърпа. Прахът е вреден. Та ако сега вие се явите на събранието на вашите напреднали братя, с какво ще им се препоръчате? Ако се явите при тия ваши напреднали братя и в музиката, и в изкуството, и в художеството, понеже те са талантливи, гениални, вие ще се намерите в чудо. Като видите техните произведения, с какво ще се препоръчате вие пред тях? Вие ще им кажете, че сте били православни, или евангелисти, или католици, или окултисти, но всичко това не помага. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е степента на неговата любов, която владее в неговото сърце и в неговата душа. Единственото нещо, с което човек може да се препоръча в невидимия свят, това е светлината, знанието, мъдростта, която владее неговото сърце, неговия ум, неговата душа и неговия дух. Единственото нещо, което препоръчва човека в невидимия свят, това е свободата, която живее в неговата душа и неговия дух. Това трябва да носим в себе си. И ако с това нещо отидем, нашите братя ще ни посрещнат много добре и ще им бъде приятно, че сме ги посетили. Те ще ни свирят, ще ни разведат навсякъде, ще бъдат на наше разположение. Те ще бъдат готови на всякакви услуги по отношение на нас. Тогава между тях и нас ще се създаде една връзка, и ние ще кажем: Всичко, каквото придобихме на земята, е заради вас. И те ще ни кажат: Това, което ние сме придобили, и то е за вас. Така ще живеят хората в бъдеще.
Благословен Господ Бог наш.
Добрата молитва.
18-та неделна беседа,
Държана на 30 януари, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.
|
