Отче наш.
„В начало бе Словото.“
Пишете върху темата: „Ползата и вредата от ветровете“.
Аз питам: Защо кашлят хората? – Кое е по-хубаво да кашлят или да не кашлят? – Вие се заразявате. Един като кашля и другите кашлят. Туй е хипноза. Внушава се на другите и другите се обаждат. В един салон може да накарате всичките да кашлят. Не че има нещо на гърлото им, започват всички да се обаждат. Децата боледуват. Хората боледуват. Една десета са болни, а другите девет десети са по внушение, вземат участие в работата.
Сега от всичко онова, което досега сте приложили, което досега е направено, каква е вашата опитност? – Да кажем, след като учи човек 10 години или една година, иска да знае какво е учил. Животът е опитна наука. Запример вие вярвате в Бога и постепенно гледате с вярата и пак остарявате. Как е възможно? – Всичката голяма вяра, която сте имали към Бога и пак да остареете? – Чудите се как е възможно? – При всичката голяма вяра, която сте имали в Бога, пак да остарявате и да отслабвате. При всичката вяра, говорите за любовта, за надеждата и пак човек изгубва силата си, настроението си, което има. После, като се говори, че човек е много богат, при всичкото богатство, което има, той се преструва, че е голям сиромах. Казвате: „Нервната система добре функционира“ и казвате при това: „Умът ми не стига“. Някои неща са по навик. Знаете ли по навик не се постигат нещата. Някой богат човек като го питаш, казва: „Аз не съм богат, сиромах съм“. Милиони има и казва: „Едва имам да преживявам“, а пък друг и пет пари няма в касата, казва: „Богат съм, много съм богат“. Единият намалява богатството, другият го увеличава. Този, който увеличава, той е умен; онзи, който намалява, това прави, за да не дава. А пък онзи увеличава, за да дава. Той иска да даде и сам си прави кредит. Онзи, който казва, че е богат, той сам се кредитира. Казва: „Богати хора сме“. Другият, понеже има пари, той ги крие, да не би да му вземат парите. Сега някой от вас минавате, че сте много добри и мислите, че сте много добри. Не че сте много добри, кредит си давате. Пък другите казват: „Не сме толкоз добри“, да не би да вземат нещо от тях. Казва: „Ние не изпълняваме Волята Божия“, понеже ако кажете, че изпълнявате Волята Божия, ще дойде някой странник отнякъде, ще каже: „Нали обичаш Господа, ще дойда тази вечер при тебе, ще ми дадете нещо“. Ти ще кажеш: „Едва съм тръгнал в пътя“, за да не би да дойде човекът у вас. Туй са вътрешни разположния. Питам сега: Коя е причината, че светии досега не сте станали? – Коя е причината, че не светите? – Че не можем още да минаваме без лампа. Тук като дойдете на всичките ви главите да светнат. Да няма нужда от лампи. Светлината преди нас още е станала светия, тя ни обнадеждва и казва: „Аз светя, тъй и вие ще светите“. Сега това е малко. Какво разбирате? – Туй е разнообразие. Ние сега поразместваме въздуха по един особен начин. Какво сте чули? Какво дойде до вашето тъпанче сега? – Вие светии не сте, но мислите ли, че сте Синове Божи? – Тогава светийството какво е? – То значи работа. Не сте дошли още да ви турят на светийска работа. Станеш светия, чиновник си, голяма служба завземаш, светийството не е нещо, че като станеш светия, веднага те настанят на работа.
Какъв е днешният предмет? – Защо 2 ×2 прави 4, а не 5? – Две по две е четири, разделено на 4 е 1. 5 ×5 е 25, разделено на 5 е 5. 5 ×6 е 30. Човек никога не може да събере повече, отколкото е дал. Човек винаги събира туй, което е делил. И всякога дели, туй което е събрано. Сега казвате: „Вземете за човека“. Едно дете цяло число ли е. Не, то е дроб. Не е цяло число. Ако разделите едно число, първата част винаги съдържа активност, а втората част, съдържа едно състояние пасивно, а третата част е неутрална. Щом разделиш една ябълка на 2 части, едната част е положителна, а другата пасивна. Например, представете си, че вие намислите да правите нещо добро. Трябва да знаете, че в дадения случай да направите туй добро какво показва събирането и изваждането, умножението или делението? – По кой закон ще направите доброто? – Посаждате едно житено зърно, с кой процес започвате? – Изваждате го от хамбаря, и туй, което сте извадили, хвърляте го в земята и го заравяте отгоре. Най-първо туй, което го изваждате е туй, което сте хвърлили в хамбаря, а след туй го изваждате. Житото израства и дава клас, ти си хвърлил едно, а 60 има на класа, значи житото се размножило. Например, вие не можете да си представите, че ако страдате, след всяко едно страдание ви иде едно благо. След сиромашията винаги иде богатството. След смъртта винаги иде животът. След животът винаги иде смъртта. Това е процес. Вие не може да си представите смъртта, всякога за смъртта имате едно понятие. След като умре някой на мястото му ще се роди друг. Като умре един, 1⁄10 ще се родят, които го заместват. Какво е този 1⁄10. Това е някое дребно растение, някъде се е родило и то с човека. Понеже, като се роди един човек, не се ражда само един човек. Но и други същества се раждат, известна пропорция има. Като се роди един човек, колко животни, колко мушици трябва да се родят? Като се роди един човек, с всеки един човек ще се родят известно количество растения, риби, животни, млекопитаещи. Всичко туй ще дойде заедно с тебе. Не, че сега е туй толкоз важно, но вие не знаете пропорцията. Колко растения са се родили с вас заедно. Той е прикя на душата, която иде на земята. Както една мома, като се жени, има прикя, чеиз донася. „Чеиз“ е турска дума. Дарове означава. Все таки младата мома ще носи риза предназначена за свекъра, за свекървата, за деверите, за чичовците, за вуйчовците. Някъде ще носят риза, а някъде не носят. Не зная още какво не носят. Сега знаете ли преди колко хиляди години е излязъл тоя (обичай) за подаръците? Кога момата е трябвало да облича с риза свекъра си и близките роднини на момъка? Той е бил голям изобретател този, който е измислил това. Той създал този обичай, за да накара младата мома да мисли. Тя дотогава е мислила само за себе си. Природата да научи човека да мисли, да излезе из едно положение на тесен кръг е създала една работа, да мисли за другите. Ще мисли не само за себе си да се облече, но ще мисли за някой свекър. Тя не го знае. За някаква свекърва ще мисли и за нея да и приготви и без да я знае, ще и скрои една риза. Колко време тя е трябвало да мисли, докато скрои тази риза. Женските дрехи се различават, женската риза е по-дълга. Като попски филон, до глезените, а пък мъжките ризи са по-къси. Сега защо женските са по-дълги, а мъжките по-къси. Има си някакви причини. Този обичай си има някакви причини. Аз няма да ви обяснявам това. Всичките ония растения, които растат нависоко, те се намират при стеснителни условия. Растения, които стават високи, се намират при много неблагоприятни условия. Ако посеете семената много близо едно до друго, във всичките тия растения има едно състезание, да растат нависоко, нагоре излизат. Ако едно растение расте самичко някъде, то става дебеличко. То казва:„ Господи, не ми трябва да раста нагоре“, остава по-нисичко.
Та казвам: Трябва човек да се намира при известни неблагоприятни условия, за да се създаде нещо от него. Ако човек не е поставен при тия стеснителни условия, той не може да се развива. Вие питате що е злото? – Злото в света, това са стеснителните условия. Без злото, добър ти не може да станеш, не може да имаш добрите стремежи нагоре към Бога. Злото, това са стеснителните условия, да те накарат да работиш. Тебе като те стегнат, в тебе се явява едно желание; всички добри хора са минали през много големи изпитания. Онзи, който не е минал през изпитания, той нищо не знае. Той нищо не е придобил. Но какво сте придобили? – Какво остава във вас? – На някой от вас е останало само възпоменанието. Аз като изследвам човешките физиономии, виждам в ред поколения преди години, преди векове са били по-красиви, а след туй цялото лице се изменя. Започва физиономията да запада. Фиг. 1Запример, като изучавам човешките носове, виждам преди хиляди години, носът се е отклонил. В някои хора са прогресирали. А в някои, носовете са деградирали, тръгнали по друга линия. На някои хора носовете са вдлъбнати. Те мязат на запетая, а на някои са права линия /Фиг. 1/. На някои хора очите са изпъкнали, а на някои са вдлъбнати. На някои носът е широк, а на други сплеснат. На някой ухото е прилепнало, а на други стърчи и искате човек да бъде красив. Но в красотата на човека има известна хармония.
Та казвам сега: Каква е била първоначалната красота, когато Бог създаде човека, всичките части са били правилно отмерени. Всяка една част е била отмерена геометрически, но чрез онзи нередовен живот в света, в ред поколения, не само в индивида, но и в семейството както е живял, и народа както е живял, и цялото човечество както е живяло, туй се е отразило върху формата на нашето тяло. Сега въпреки всичките ни желания, които имаме трябва да се премахнат всичките препятствия. Вземете у нас появяването на страха. Страхът се е появил при много неблагоприятни условия. Човек, който е страхлив е живял при много стеснителни условия. Той е живял при някой много лош господар, толкоз лош, че тия лошите господари така са го наплашили, че като поменат името му, се страхува. Аз веднъж гледах, една кокошка води пилците си, но като издаде един звук, всичките пилци моментално, изведнъж, като войници се скриха под крилата и. Тя седи, и те седят. После издаде друг звук и пак тръгнаха. После какво влияние имат понякой път животните? – Един ден аз бях в Търново, на един плет са се събрали повече от 1000, може би и 2000 врабци, но дигат такъв шум, разправят се нещо. Така ги слушах един ден, наблюдавам ги и казвам: Какво ли се разговарят, какви ли въпроси разискват в камарата? – Разправят, разправят, току изведнъж всичката глъчка престана. Всички се омълчаха. Казвам: Къде отидоха? – Да хвръкнаха, не ги видях. Всички се умълчаха, гледам на един плет кацнал един сокол. Гледам ги с очите си. Всички се наредили като ученици и той ги гледа и те мълчат. Наредили се като ученици, всички казват: „Господин учителю, какво ще кажеш?“ Гледат го, но не се мърдат. Не можах да ги фотографирам. Той казва: „Какво да ви направя, тук дигате шум на този човек, от вас не може да учи. Не може да преподава някаква идея. Толкоз шум не трябва да дигате. Знаете ли, че аз ще ви глобя. Някой от вас ще иде животът му, ако дигате шум“. Пък тях ги гледам, те не са излязли отвън. Той като ги вика да излязат навън, а пък те се вмъкват в плета, та колкото може по-далеч от учителя да са, не така близо, както ние. Но казват, по-далеч от учителя, че той като рече с крака си да грабне някого, да не могат да го достигнат неговите пръсти. Наблюдавам той си върти очите и те седят вътре в плета. По едно време, щом той хвръкна и веднага започнаха да чуруликат, казват: „Отиде си вече“. Започнаха да говорят всичките. Мене ми направи впечатление и си казах един ден ще дам пример за обяснение. Кога ще трябва да кажа този пример? – И мене, когато ми се случи някоя неприятност, казвам: Такъв учител, така преподава. И ти като онзи учител на птичките, сокола. Нито един от тия ученици не иска да бяга от плета навън. Защото, ако хвръкне, той ще го настигне. Влезе в плета, този плет е спасително средство. Аз считам, че лошите условия са плет, но в тия лошите условия иде животът. И там животът ти ще остане. Казвам: Лошите условия това са този плет, те са лошите условия. Сега, щом се разисква един предмет в класа, толкоз много се говори, много работи, верни и неверни. За очите има толкоз работи казани, верни и неверни. Някой казва, че човек, който не е изправен, надолу гледа. На някой човек ти му говориш, той гледа надолу. На някой човек като говориш, ще погледне пред очите си и пак надолу. Ти му говориш, а той си навежда очите. А пък някой си отвори очите и казва: „Какво искаш да кажеш?“ – Казвам сега: Като възпитавате децата, ако сте един народен учител, как ще възпитавате децата? Представете си, че ви зададат една задача да възпитавате. Как сега най-първо ще започнете? – Как ще ги наредите най-първо тези деца да седнат? – Вие сутринта като сте дошли, ни най-малко не ви е дошло на ум как да седнете. Да седнете на стола и тъй да имате едно празно място. Ще се облегнете назад, нито на едната страна, нито на другата страна и 5–10 минути тъй прави да седите. После да помислите малко за веждите си, за очите, за носа, за ушите. Може би едното ухо да е издигнато малко по-нагоре, а другото да е слязло долу. Може би носът, едната част да се е вдлъбнала, а може другата част да е изпъкнала. В една вечер стават чудни работи. Има една наука, която казва: Каквито са ти очите, такъв ти е и халът; каквито ти са веждите, такъв ти е и халът. Какъвто ти е носът, какъвто си, всичко ти е такова; и как станеш сутринта, такъв ще бъдеш. Най-първо вие ставате и мислите, че вашите работи не са уредени. Тя е една лъжлива идея. Вашите работи вие си представяте, че него ден ще бъдат объркани. Аз тази сутрин като се бях замислил така, та казвам: Оставаше ми да си стегна обущата. Рекох да ги стягам, скъса се връзката, пък нямам време. Казвам: Да сляза долу със скъсана връзка, едната обувка ще бъде вързана, а другата не. Свързах ги на един възел, пък той през дупката не иска да излезе. Малко се разсърдих и като дръпнах, излезе през дупката. Казвам: Скъса се връзката, защо се скъса? – Аз трябваше да предвидя, че като тегля някой път, може да се скъса. Човек тегли, понеже обущата не ги направили много хубави. Някой път разрезът не е правилен и трябва тия връзки да ги стягам, и в туй стягане може да се скъса връзката.
Та сега навсякъде и в Америка за някои работи хората са изправни в живота си, а в някои не са оправени. И у българите някои неща са изправни, а някои не са. И в англичаните някои работи са изправни, а някои не са. Във всичките народи и фамилии и във всичките домове, има някои неща изправени. Запример, свинете са причина за изопачаване на човешките носове, понеже те впрегнали носа си да ровят. Наместо да си направят една мотика или лопата, те турили носа постоянно да бучка, вследствие на това, носът се е вирнал. Свинята като дойде, всяко нещо с муцуната си го бута, а пък волът, като иска постоянно да се бори, в туй борене наместо да изправи веждите си, излязли неговите рога. Волските рога ги намирам на човешките вежди. В животните опашката съответствува на човешкия нос. Човекът не се нуждае от опашка. Турили му нос и го скъсили. Знаете ли каква е пропорцията между опашката и носа? – Вие на котките като пипнете опашката, но никой не знае какво е отношението на котешката опашка и вашия нос. Вземете волската опашка и намерете какво е отношението между волската опашка и вашия нос. Вие ще кажете: „То ми остана да меря опашката на котката и да гледам каква част съставлява носът от опашката и“. Че когато Господ със своето Слово създаде растенията, хиляди разумни същества дойдоха да помагат. Когато се създадоха растенията, върху растенията, ангелите помагат. Като каза Господ да прорастне земята, ангелите хиляди години работиха върху тях, впрегнаха своята интелигентност и растенията дават цвят. Когато Господ създаде животните, млекопитаещите, архангелите дойдоха да помагат. И най-после Господ създаде човека, и той трябваше да вземе участие. Казва: Аз ще създам сега човека. Те създадоха растенията, птиците, рибите, животните, а Господ казва: Аз ще създам човека. Писанието казва: Взе малко особена пръст и след като помисли малко как да го направи, дал му един подтик. Аз съм разправял този анекдот за един американски проповедник. Той казва: Господ направи човека от кал и понеже калта беше много влажна, Господ турил повече вода, турил човека на един плет, 3 дни да се суши, да изсъхне. Един го пита: „Господин проповедник, че човека го нямаше тогава. Плет хората правят, кой направи този плет?“ То не е, казва, твоя работа. Той турил един плет, на който човек е сушен. Той казал, че човек е направен от кал. Съвременните учени разправят, че човек е едно малко същество и от него е станал такъв. От туй същество е излязъл човекът. Онзи разправял, че взел пръст и от пръст е направен човек. Как го е направил Господ? – Учените казват, че от туй малкото същество е станал. Каква част от земята взел Господ? Колко материал е взел за да създаде човека? Вие не знаете какво е вашето отношение. Какво е отношението на вашето тяло към отношението на цялата земя? За в бъдеще ще учите, ще знаете закона какво е отношението на тялото спрямо цялата земя, каква е пропорцията? – Или вие не знаете какво е отношението на вашата слюнка по отношение на водата, каква част съставлява. Не че тия неща са най-важните, но потребни са. Сега при тия условия, кое е непотребното? – Ние говорим за доброто. Доброто има отношение към твърдата почва. За да бъдеш добър, непременно трябва да разбираш законите на твърдата почва и да знаеш, каква част от тази земя е обработена и с какво е разработена. Каква площ се сее и с какви растения. Площта с какви хора е населена. Доброто винаги съответствува на твърдата почва. В природата извън нашата земя има твърди неща. Ако във вашия характер някой път нямате твърда почва, всичко е само вода, променчиви сте. Някой човек го гледаш, каквото каже, не може да устои, понеже няма твърда почва, но ако пък всичко стане твърда почва, че няма вода, тогава ще се яви друго едно разногласие, от което вие ще страдате. Понякой път някои от вас съвсем изпостелявате. Ставате сухи, изсъхвате и каквото дойде, топи се, топи се. А пък някой от вас имате повече светлина, отколкото ви трябва, други имате повече суша отколкото ви трябва. А пък някои нямате достатъчно вода. Тия хора, които имат малко вода, са много сприхави. Кибритлии са те, а пък онези, които много вода имат, те са толкоз флегматични, че като говориш с тях, те мязат на дембели. От тях са се родили дембелите; които много вода имат, те са дембели. В турско време, в Цариград са се народили дембели, образували дембелхане. Един от турските султани намерил, че вече става опасно. Казва министърът на султана, да се отпусне (кредит) за дембелхането. Той казва: „По какво ги познавате, че не могат да работят?“ Султанът бил доста умен човек и казал: „Ще запалите дембелхането и които останат в дембелхането, след като останат те са хасал дембели, а онези, които избягат да идат да работят, за тях никакъв кредит няма да се отпуща“. И наистина запалили дембелхането, вие как ги наричате тия дембели? Мързеливци. Не мързеливци, но приют за тия стари баби и дядовци. Не зная дали е стар дядо или стара баба. Трябва този старият човек да се опита. Като запалили дембелхането, всички избягали, повече от хиляда, и останали двама да си лежат на креватите си. Единият казва: „Ще изгорим“. Другият му казва: „Как не те мързи да говориш“. Та султана казва: „На тия да се отпусне един голям кредит, за тия двамата души като особени, а другите да работят всички“.
Та казвам сега: Понякой път като се народят дембели ще запалите дембелхането, и които останат като се запали дембелхането, ще видите кои са дембелите. Мързелът се ражда във водата, а сприхавостта се ражда при сушата. Тогава има един закон: Ще научиш мързеливия да работи. Ще му отнемеш това, което има. Ако има мързеливци и ако аз ги възпитавам, ето какво щях да направя: никак вода няма да им нося. Те чакат да им се тури нещо. След туй правят въпрос, това не е хубаво, онова не е хубаво. Ни вода ще нося, ни хляб ще нося. И те като седят гладни, на третия ден ще кажат: Ще измрем от глад. Да идем да работим. Няколко сестри има, които постоянно идат при мене да ми правят услуги. Казват:„ Учителю, не можем ли да ти услужим? – Да ти донесем вода“. Хубаво, те искат да ми услужат, но те без да искат ми правят пакост. Аз очаквам този да дойде да ми донесе вода, онзи да дойде да ми донесе вода. Намеря се в друго положение, няма кой да ми донесе вода. Пък така е, че аз нямам време. Тогава казвам: Как тия хора да не знаят, че имам нужда от вода, разсърдя се. Сега разсъждавам: Да им дам ли дамаджаната или да не им дам? – Имам три дамаджани, които са станали жертва. Налял съм вода в тях от Рила и като съм занят в това студеното време, гледам потекла водата в стаята. Викам някоя сестра да изчисти тази вода. Три дамаджани като замръзнала водата, пукнали се. Сега като дошло хубавото време, искат да покажат, че тази вода трябва да тече. Казва водата: „Защо си ни затворил тук?“ – И водата тече. Друга сестра отвън мисли: „Защо ли е влязла тази младата сестра вътре?“ – Тя гледа през прозореца, а другата се навела по земята, с парцала. Онази отвън иска да види какво има, защо се навежда, какво ли има, има ли нещо за ядене? – Казвам: Слушай, трябваше да предвидиш тия работи. Не трябваше да оставиш да се пукнат дамаджаните. Виждам, че ледът малко се е разтопил и фалирали трите дамаджани. Хайде сега друго суеверие. Не е на късмет като се пукнат. Но казвам: По-добре дамаджаните, отколкото хората. Дето ще се пукат хората, по-добре да се пукат дамаджаните. На тази сестра аз не изяснявам. Понеже съм оставил трите дамаджани при 20 градуса студ, замръзнали. Като се стопли времето, водата потекла. Дамаджаните трябвало по-рано да ги пренесем. Сега и вие имате такива дамаджани в себе си. Не че вие сте виновни. Аз разсъждавам: Всякога в нашия умствен свят стават известни промени. Някои хармонични, някой път дисхармонични. Всеки път в нашето сърце, или в нашият чувствен свят, в света на усетите, стават известни промени. Някой път във физическия свят, в който живеем стават промени. Всичко туй трябва да се изучава. Когато човек изучи работите, тогава той ще може да живее. Сега що се говори, казвате: „Каква наука има?“ Ти не може да бъдеш учен човек, ако не си поглаждаш носа. Без да знаят хората мият лицето си. Ако ти не миеш лицето си, от тебе нищо няма да стане. Ако ти си миеш лицето по три, четири, път пъти на ден да си миеш лицето, тогава има едно практическо приложение. Казвате: „Туй нищо не значи“, но с туй миене въздействуваш за развиването на скулите, челото, носа, ушите. Измивайте ги отвътре, то е за полза. Казвате: „Не може ли другояче?“ – Не може. Защото всичките тия неща трябва да се изявят. Колкото по-хубаво е направено ухото, колкото по-хубав е направен носът, колкото по-тънки са веждите, тия хора се различават. Всичките хора, които са големи материалисти, те се отличават. Те имат вежди на Тарас Булба, и челото им е такова, като Тарас Булба от Гогол, веждите са големи, надвиснали. На старите българи има такива вежди, който гледа под вежди. Сега на мода са тънките вежди. Като ги гледам, мед ми пада на сърцето. Казвам: Много хубави тънки вежди. Какво чувство, какво прозрение, каква интуиция. Някой път и аз се лъжа. Като теглили ония хубави, тънки вежди, а те искат да ме убедят, че (не) са ги оскубали; жените искат да кажат: „Ние не сме материалисти“, искат да ни убедят, че са станали духовни. Пак е хубаво да ти търгат. Да се благодарим, защото цялото лице преди хиляди години е било обраснало, цялото лице. Но колкото повече се обработва челото, започват хората да стават възрастни. Космите се дигат, окапват. В Америка като отидете, всичките са обръснати, 400–500 души обръснати, опадали космите, всичките с голи глави. Казвам: Хубаво е сега лицето. Лицето не само да е голо, но и кожата трябва да бъде хубава. Когато човек живее добре, един порядъчен живот, познава се; кожата му започва да става деликатна, приятна. Аз съм против усиления труд, той покваря хората. Човек да си изкарва прехраната, но ненужният труд не е хубав, но и съвсем да не работи е лошо, но и много работа, пак е лошо. Като задебелеят ръцете, тази част, което е много гладка, трябва да бъде по възможност мека. Сега не искам да говоря за патологическите работи на човека. Но човек, трябва да има една добре организирана ръка и отгоре, и отдолу трябва да бъде мека. Сега, ако някой работи и ръката му е твърда; но ако вие никак не сте работили и ако вашата ръка задебелее отгоре и отдолу, тогава не е хубаво. От възприятията, които приемате, имате съвсем изопачена представа за света. Човек със своите мисли, желания и постъпки може да огруби кожата. Достатъчно е 10 години да бъдете недоволни, да стане кожата груба, да се напука. Казвате: „В този свят не си струва да се живее, това е лошо, онова е лошо“, навсякъде виждаш лошо: в растенията, в животните. Единственият добър човек, това си ти. Това е критика. От Молиера има едно съчинение за скъперника. На един скъперник открадват парите му, пита го съдията: „Кой ти открадна парите?“ – „Целият свят“. – „Кого ще дадеш по съд?“ – „Целия свят. Всичките ще ги дам“. Така не може да се разсъждава. Ако кожата е задебеляла отгоре, причината може да са 4–5, 10–15 поколения. Ще се върнеш назад и ще намериш по този закон. Някои хора искат да се занимават с душите на заминалите. Ще повикаш заминалия, да ти даде едно насърчение. Аз съм изучавал спиритизма, и като го изучавах три неща намерих. Някои казват, че много знаят, понеже те говорят на един език. Като удари един удар, казва: „Не“. Питам: Моята работа ще върви ли? – Удари веднъж; значи не. Ако ще си свърша работата, удари два пъти, значи да. Може да, може не. Колкото може, толкоз и не може. После питам пак: „Ще върви ли работата ми“, удари три пъти. Значи ще върви. Вече е положително. Ама казвам, питам го: Хубаво ще тръгне ли? – 4 пъти удари, това е без всяко съмнение. Четири удара ли направи, не правя въпрос. Като удари веднъж, значи не; два пъти удари, значи може да, може и не; три пъти е положително, а четири пъти е вече съвсем положително. Сега може да кажете, че това са посторонни работи, хората са ги измислили. Като седнете някой път на съзнанието духовете говорят, понеже, ако е някоя млада мома пита духа: „Аз ще се оженя ли?“ Да, ще се ожениш за един млад момък и богат и строен ще бъде. Мустачките едва подкарали ще бъдат. После тя вече се окуражи. Казва: „Ще се оженя“, но се ожени и после казва: „Не излезе точно тъй, както казаха“. Казаха, че ще бъде млад, ни най-малкото не е такъв както казаха. Най-първо тя е млада още. Нищо не знае. Пита тя: „Ще се оженя ли?“ – Тя още не е готова. Като минат години ще каже: Тин-Тин. Може да се ожениш, ако работиш може да се ожениш за някого, с когото да живееш, ако му готвиш. Какво иска да каже, два пъти удари? – Може да се ожениш, може да не се ожениш. Три пъти удари. Ще се ожениш най-после. Ами като се оженя деца ще имам ли? Удари един път. – Какво иска да каже? – Няма да имаш деца. Ти си още млада, не си се възпитала, не знаеш. Господ няма да ти прати деца. Казваш: „Ще се оженя ли?“ – Тин-тин. Те мислят сега какво ви казват духовете. Пита го: „Ще се оженя ли?“ Казва: Тин. Питам: Ще се ожени ли? – Казва: Тин-тин. После пак го питам: Кажи нещо разбрано. Най-после казва: Тин-тин-тин. Да, вече ще се ожени. Кажи нещо да се разберем. Удариш веднъж, два, три пъти. Най-после удари четири пъти: Тин-тин-тин-тин. Туй ще бъде. Рекох: Този език на духовете е много прав. Като удари веднъж, значи – не, като удари два пъти, казва: Може да, може не. Като удари три пъти, каже да. Сега къде е погрешката, като изучавате тия окултни науки? Аз гледам като се изучават тия окултни науки, физиогномиката не е така лесна работа. Един от най-знаменитите физиогномисти, аз мисля, че е Лафает, който е рисувал най-много, направил е най-много във физиогномията. Но той е бил рисувач. Нарисувал типове, около 500–600 типа. Много хубаво е схванал добродетелните хора, скържавите хора, умните хора.
Та най-първо вие не знаете дали сте набожни, или не. Вие минавате за набожни. Някои от вас не сте набожни. Туй чувство на набожност не е развито. Някои от вас мислите, че сте много деликатни. Аз казва, много чувствувам тъгите и скърбите на хората. Ами ти виждаш да кажем някой играе на сцената, играе една роля. Вие се разплаквате, че няма защо да плачете. Всичко туй не е реалност. Всичко туй се представя, че някой се измъчва или боледува. Актьорът си играе ролята. Пък няма нищо, той е здрав. Гледаш някой млад момък се дигизирал като старец, турил брада, пък няма брада. Или някоя жена играе ролята на мъж, а пък някой мъж играе ролята на жена. Казва и: „Играя отлично“. Това не е игра. Една женска роля, жена да я играе. Една мъжка роля, мъж да я играе. И една детска роля, дете да я играе, не голям човек. Актьорът донякъде да съответствува на реалността. Да не се заблуждава. Казвам: Първото нещо е, да влезете в положението на някой човек. Минавате и видите някой страда, вижте доколко той страда. Ако имате една ясна представа за страданието на човека, благотворно действува, но ако пресилите страданието на един човек в себе си, не действува благотворно. Никога не надценявайте доброто на един човек, нито неговото зло. Не преценявайте неговата наука. Някой път запример казвате: „Учителят всичко знае“. То е много казано: „Всичко знае“. Ние ще се намерим в това положение, дето се намерил един ходжа. Един турски султан имал много учен ходжа. И той всяка сутрин казвал на султана, че Господ пращал един ангел да му разправя какво правят на небето, какво ставало на слънцето. Султанът искал да провери какво знае. Повикал той един гръцки патриарх и той да дойде. Понеже, казва, той е много учен за небето и ти си много учен, та ги повикал да види какво знае патриархът и ходжата, понеже и двамата говорят за небето и за Бога. Вика ги с една голяма каравана, направена, събира 4–5 кг. мляко, топло, хубаво. Седят по турски ходжата, патриархът и султана. Султанът казва: „Ха, сега всеки да си надроби хляба в караваната“. Казва: „Ти ходжа ще дробиш хляба и патриархът ще дроби и аз ще дробя“. След туй казва: „Ха, сега да разбъркаме“. Султанът взема лъжицата и разбърква много добре хляба в млякото и казва на ходжата:„ Ха, ходжа ти ще ядеш хапките, които ти си дробил“. На патриарха казва: „И ти своите хапки, които си дробил и аз ще ям своите“. Ходжата казва: „Де ще зная кои са моите хапки и кои на патриарха?“ – Той им казва: „Туй, което дробихте не го знаете, а как ще знаете какво става на небето“. Ако един човек своите хапки, своите постъпки не знае, ако не е господар на себе си, как ще стане господар на другите работи в света? – За да стане човек учен в света, той трябва да е мислил за някои учени хора. Ти не може да станеш добър човек, докато дълго време не си мислил за Бога, да имаш ясна представа за Бога. Ако си мислил с хиляди години и ред поколения, ако са мислили, тогава хората са станали добри. За каквото мислиш, то ще стане. Което чувствуваш, то ще стане. И което правиш, то ще стане. За днес вие не можете да прекарате с онова, което знаете. За днес все ще трябва да идете на извора, да вземете прясна вода. Тя е по-хубава отколкото водата от 4–5 деня. И като се намесиха домашните, казвам: Донесоха вода от Рила, трябваше да я пиеш, не да я държиш като света вода. Водата казва: „Или ме пий, или ме остави да вървя“. Не дръжте водата да замръзне. Не чакайте да дойде студа, защото като дойде студа, ще пукне билниците. Не дръжте вашите пари в касата, защото ще дойде зимата и ще пръсне вашата каса. Все ще дойдат лошите условия. Понякой път съжалявате, че сте сиромаси. Сиромашията е велико благо в света, ако разбираш. Богатството е велико благо, но при какви условия? – Ако сиромашията ти се дава, то се дава здраве. Ако ти се дава сиромашия и ти се дават болести, ти не си на правата страна. Ако ти се дава богатство и здраве, твоето богатство е на място. Ако ти се дава богатство и ти се дава здраво сърце, туй богатство е на място. Но, ако си богат и не си здрав; ако си богат и нямаш добро сърце, туй богатство не е на място. Ако имаш богатство, пък не си здрав, туй богатство не е на място. Когато Бог дава радостно състояние, вие трябва да бъдете сиромаси, за да оцени какво нещо е за човек богатството. Сиромашията е сянка. Сиромашията може да покаже, какво можеш да направиш с богатството. А пък богатството има предвид сиромашията. Богатият, който след като стане богат, не мисли за сиромашията, той не е богат човек. Сиромахът, който станал сиромах и не мисли за богатия, той не е сиромах. Сиромасите постоянно мислят за богатите. След като мислят, мислят, и като не може да разрешат тази задача, в тях се яви желание да откраднат. Като мислиш за едно нещо, то само трябва да дойде при тебе. Турците имат една поговорка, която е вярна: „Ако е късмет, на краката ми да дойде.“ Ако, аз те туря в една долина, водата сама при теб ще дойде. Отгоре като се топят снеговете, сама ще слезе водата. Но, ако се качиш горе на планината, водата отгоре надолу няма да дойде. Отгоре по високите планини ще дойде като дъжд.
Казвам: Като ученици именно трябва да се освободите от ненужни болести. Някой път вие мислите, че сте добри. Вие знаете колко сте добри. Правили ли сте опит, колко сте търпеливи, колко е търпелив човек? Сега когото и да е от вас може да опитам. Сега, ако имам една игла и забия 1⁄20 от милиметъра, вие сте търпеливи, или ако намалявам 1⁄19, 1⁄18, 1⁄17, 1 милиметър разделен на 20 части и дойда, и забия 1 милиметър от иглата, дойде до мускулите, вие ще усетите, и тогава продължавам, от 1 мм, 2, ами че това в света става. Когато хората се бият на бойното поле, проверяват колко са търпеливи. Защо хората се бият? – Прави се опит, кой колко е търпелив. Че когато онзи мушне някого с ножа през корема и излезе от другия край, извади го и пак го мушне, този човек, който е мушкал, какво е разбрал? – Защо се мушкат хората в корема? – Казва: „Ако беше живял по Бога, нямаше да те мушна“, но понеже не си живял по Бога, мушне те. По Бога да живееш, затова го мушка в корема. Казвам: Защо са страданията в света? – Икономия има в природата. Страданията, които се дават на човека, то е едно възпитателно средство. Случайност в природата няма. Има случайности, които не разбирате. Всичките опитности, които се дават на човека, в какъвто и да е смисъл, туй е за да се уясни и облагороди човешкият характер. Имате някоя неприятност. Някои мислят, че като станат християни, ще си уредят работите. Ти като християнин ще станеш търпелив, както Господ те търпи, така ще търпиш другите хора. Господ те е търпял хиляди години, нито мислите ти, нито чувствата ти, нито волята ти са както трябва и Господ казва: От това дете, човек ще стане. Казвате: „Баща ни е много строг“. Дето бащата не е строг, винаги жена му заповядва. Щом жената заповядва, бащата не е много строг. Понеже, неговата другарка го възпитава и като намери децата, казва: „Заради вас, аз страдам“. Строгият баща бие децата, заради жена си. Щом майката бие децата, тя го прави заради мъжа си. Някой казва: „Много ме бие бащата“. Жена му го възпитава. Аз като вляза в един дом казвам: Кой бие повече, бащата или майката. Баща ми. Казвам: Майката заповядва. А когато майката бие повече децата, казвам: Тук петелът пее. Питам сега: Братчето или сестричето бие повече. Или когато братчето бие повече, казвам: Бащата бие. Когато майката бие, винаги дъщерята върви по характера на майка си. Един ден по-голямото сестриче, хване братчето, че го разтърси, казва: „Знаеш ли бащата как разтърсва главата?“ – Трябва да мислиш. Щом главата на брата се разтърсва, значи бащата я разтърсва. Сега понякой път братът дойде и се оплаква, казва: „Аман от тия сестри, разтърси ми главата, бие ме“. Правя наблюдение. Седя, един приятел идва, той ми казва: „Той не говори истината“. Казвам: Чудни са хората. Някои хора ги осъждат, че турили пердета на горния етаж, на третия, четвъртия етаж. На първият етаж, дето е над улицата, пердета трябват. Като се спуснат завесите пита някой: „Защо са спуснати завесите?“ Много естествено, каквото става в къщи да не се вижда. Някои мислят, че като се спуснат пердетата става нещо. Става, разбира се, или може да се къпе, или може да яде или може да прави нещо, което не иска да го гледат окръжаващите. Има неща приятни за гледане, пък има неща неприятни за гледане. Един ден вие ще дойдете да разберете. Някой човек върви спретнат. Казвам: Отлично е да срещнеш някой човек да има хубаво движение, а не да срещнеш един човек, който пъшка, да страда като върви, да се клатушка, лицето му омърлушено.
Отива един факир при едного. Той изважда една от големите змии, боа. Като вижда змията, хуква да бяга, и оздравява значи, той се преструва. Та казвам: Вие често като се преструвате пред Господа, Господ казва: Я пуснете една боа. На този краката държат да иде да работи. Някой път ние мислим за себе си, това което не е. Човек трябва да има едно благородство. Някой вземе една особена поза на щедрост. Някой път вие се свивате, това не е щедрост. Някой път този човек закъсал, тури ръцете си на кръста, изправил се. Какво иска да каже? – Мислите да го уплашите. Искате да кажете: „Тази работа ще се уреди. Нека да се уреди работата“. Ти като ставаш, казваш: „Ще се уреди тази работа“. Днес ги хукаш, не те слушат. Казваш: „Слушайте аз не ви ли дадох днес заповед да се оправи работата?“ Казвате: „Ще се оправи тази работа“. Ако се качите на един сал и обикаляте няколко пъти този сал, той ще тръгне. Казвам: Има един закон, само че той не става из един път. Може да повторите нещо 10 000 пъти, или 20 или 30, или 100 000 пъти за да има един резултат. Мислите като кажете: „Аз ще бъда добър“, ако го повторите 10 000 пъти, 20 000 пъти го повторите, законът работи. Ти имаш дете, казваш: „Ще стане умно, ще стане умно, ще стане умно“. Сутрин 10 пъти, на обед 10 пъти и вечерта. Цяла година така повтаряш и туй дете ще стане умно. Ти казваш: „Ти човек няма да станеш“. Туй нещо го повтаряш. И след това мислите да имате резултат. Това не е един истински метод за възпитание. Казвам сега: Мене ми трябват 10 души ученици, които да прилагат това, което уча. Аз съм много благодарен, отлично ме слушате. По-добри слушатели не съм намерил. За слушането, тъй както ме слушате – 6, но за изпълнението – 2, най-много три. Не че имате лоша воля. Вие казвате: Като ме слушате всичко ще стане. Право е, но тогава аз трябва да направя всичко. Този труд не съставлява за мене нищо особено, но не искам да се осакатявате. Ако аз всичко върша за вас, няма да се развиват краката ви, ръцете ви. Та ви съжалявам да не да се атрофирате. Ако ме карате аз да работя, аз печеля. Сега казвам: Приложение трябва. 10 души, които ще изпълнят. Всеки ден ще седиш на един нов стол. Няма да седиш на същият стол. Ти си пътник в света, не може да седиш на същото място. Ти щом пътуваш, ще местиш стола си. Тъй както ви гледам, вие не пътувате, седите. Искам само 10 души, които да се преместят. Сега онези, ще ми го кажете в тайно, да не ви знаят. Аз ще ви кажа какво трябва да правите. 10 души да си дадат кандидатурата. Кой как като влезе, веднага да знаят закона. Кое място да завземат. Движение трябва. Някой път от север към юг. После от изток към запад. Има и по-сложни движения. Всяко движение е свързано с известно постижение в света. Вие искате понякой път да станете справедлив човек. То не е произволно. Ако ти не станеш да посрещнеш слънцето, аз имам предвид справедливи да станете. Ако един човек посреща слънцето и не е станал справедлив, той не е намерил това течение. То значи, че не е намерил този Божествен извор на Божествената справедливост. А когато искаме да приложим истината в света, която носи свободата, то е течение, което иде от север. А пък когато искаме да станем добри, то е течението, което иде от юг. А пък, когато искаме да станем умни, да уреждаме работите, то е течението, което иде от запад. За мене тези неща са определени. Ако обичам истината, значи движа се към север. Ако ставам добър, движа се към южния полюс, ако зная да уреждам работите, движа се на запад. Ако ставам справедлив, движа се към изток. Всеки ден трябва да имам тия 4 точки. Казвате: „Бог е навсякъде“. 4 точки има, които са важни. Едната точка е на сърцето, другата е на ума, третата е за душата, а 4-тата точка е в духа. Ако ти нямаш движение към своето сърце, ако ти нямаш движение към своя ум, ако ти нямаш движение към своята душа, ако ти нямаш движение към своя дух, ти никакъв прогрес не може да имаш в света. То е новото в света. Казвате: „Душа“. Ти трябва да се движиш към душата. Трябва да знаеш кое течение съответствува на душата ти на земята. Аз ще говоря на 10-те души, не на вас. Вие сте на почивка, не може да ви говоря. Ще ви разваля рахатлъка. Ни най-малко не искам да развалям рахатлъка някому. Казвам: Земята е едно велико училище, в което трябва да се учите. Всичките учени хора, едва сега надигат тази завеса отвсякъде. Тази завеса е надупчена, отвсякъде иде светлина. Всичкото знание на земята е разхвърляно. То е като кости. За в бъдеще туй знание, което е като кости трябва да се съедини, да се облече в мускули. И като срещнеш науката, да можеш да се разговаряш с нея. Сега хванеш само една кост, мълчи като риба. Казвам: Сега влизаме в областта на живата наука, с която ще се разговаряш. В тази живата наука влизат ангелите, архангелите, влизат всичките тия Божества, светии, мъченици. Там влиза най-после и Бог, Той е главата. Ще помислиш: На това велико тяло, на този велик човек, за когото се говори, Бог му е главата. Казвам: За онзи човек и аз бих желал един ден Господ да бъде глава. Да бъде Господ глава на вашия дух, глава на вашата душа, глава на вашия ум, глава на вашето сърце. Туй е човекът, туй е божият човек. Божият човек, е на който главата е Бог на неговия дух, Бог е глава на неговата душа, Бог е глава на неговия ум, Бог е глава и на неговото сърце. Туй е определението. Щом сърцето ти не функционира правилно, Господ не е станал глава още на твоето сърце. Щом почнеш да мислиш, и ти е приятно да чуеш гласа на Господа, ще чуеш гласа на Господа, както Адам го чуваше и той ходеше гол из рая. Господ казва: Адаме, Адаме. Търси го Господ, а Адам седи скрит. Господ като влезе сутрин и каже: Адаме, той да каже: Ето ме, Господи. Адам изучаваше зоология, беше много учен човек по зоология. Като него зоолог нямаше. Един ден, той даде имена на всичките животни. Всичките животни минаха пред него, той им даде имена. Кой зоолог като прекарате хиляди и хиляди видове може да им тури имена. Учен човек по зоология беше. Жената с ботаника се занимаваше и там загази. Адам тури имена на животните, а пък Ева тури имена на всичките растения. Но тя тури само две имена на растенията. Едното нарече добро, а другото познание. Жената кръсти само две дървета. Всичките имена, които имаме все жената ги е турила, с ботаника се занимаваше тя. Но тя направи една погрешка. Какво има, че направи една погрешка? – Погрешката не седеше в изучаването на ботаниката. Сега вие знаете какво е ботаника. Туй са верни работи. Онези, които искат да развиват в себе си хубавото, мекото, те трябва да изучават ботаника. Трябва да изучават растенията. Който иска да стане активен, трябва да изучава животните. Туй не е произвол. В цялата наука, както се изучава сега, като изучаваш известна наука, трябва да придобиеш качествата на тази наука. Изучаваш естествените науки, ще развиеш наблюдателността. Изучаваш философия, отвлечените науки – от причината към следствие. Казвам: Ако сега вас ви дадат въпроса от причина към последствие, то е много труден въпрос, отвлечен въпрос, понеже предметът не е прост. В растенията има нещо велико. Ако вие изучавате цветята, като идеш при едно цвете, то те обича, щом се приближиш при него, изведнъж усещаш, че се отваря, ухание дава. Като отидеш ти при него, то като се зарадва, издава много приятен, много хубав мирис. Щом отидеш при някое цвете и не мирише, не те обича. Щом усещаш аромата, казва: „По-близо се приближи“. Те са научили неща, които трябва да ги знаете. Като се приближите при цветята ще знаете обичат ли ви, или вие дали ги обичате. Когато отидете при някой извор, ще наблюдавате, усилва ли се водата. Щом се усилва водата, изворът ви обича. Щом не се усилва водата, не ви обича, те са отвлечени работи. Аз имам научен начин да измервам тази вода. Като седя при извора половин час, правя своите наблюдения колко се увеличила водата. Намирам с колко тази сила се увеличила. Увеличението на извора съответствува на известно увеличение, което става в мен или в природата. Когато един извор измени своето отношение към мене, то се дължи на далечни причини. Щом един извор измени отношението, увеличи водата, значи свързан е с духа. Щом извора не измени своето отношение към мене, духът, който ме ръководи, не е доволен от мене, няма разположение. Някой път наблюдавам реките. Вие не сте виждали клокоченето, каква музика има в клокоченето на изворите. Слушал съм от изворите песни. Тънки наблюдения съм правил. Някой казва: „Извор, какво го гледаш?“ – Не им разправям. Казва: „Какво има?“ – Българинът като ви намери, казва: „Какво има, да не е заровено голямо имане там?“Аз зная, аз оттука определям колко е далече. Сега той не се интересува. Рекох: Трябва да изуча този извор. Той казва: „Гледай да го намериш. И един ден, когато намериш имането, и аз ще дойда да ти помагам“. Казвам: Заповядай. Като ме срещне някой път, казва: „Как е, намери ли онова имане?“ Така беше в Сливен, на Курт бунар. Един казва: „Какво гледаш?“ – Имане, но още не съм го намерил. Той казва: „Аз да ти кажа накъде е. Тук не е, на друго място има заровено имане“. Не го зная, казвам, кажете ми. Голямо богатство има заровено вътре във вас. Несметно богатство има във всеки едного. Вие седите и казвате: „Защо ли съм дошъл на земята, какво ли да правя?“ – Намери извора, гледайте извора, за да намерите туй съкровище.
10 души да знаете как да се движите. Никога не си туряйте ръцете така: (Учителят показва ръцете: Напред като на граблива птица, надолу обърнати).
Ха сега да направим едно упражнение. През лявата ноздра ще поемете въздуха. Ще направим две упражнения: 6 вдишки, 6 задържания и 6 издишки. Второто упражнение: 10 вдишки, 10 задържания и 10 издишки. Ще бъде тъй ритмично. Когато правите тия упражнения, за мярка вземете пулса, както бие вашето сърце, за да има един ритъм. Когато искате, правете упражненията с такта на сърцето, да се хармонирате. Започнете вдишките през лявата ноздра. Запушете двете ноздри и издишайте през дясната. (Три пъти направихме упражнението). Числото 6 е число на света на промените. Туй, което е в психическия език два удара: Тин, тин. Може да бъде, може и да не бъде. Наричат го света на промените или света на илюзиите. Сега да направим упражнението с 10. (Направихме едно упражнение.) Ще кажете: „До какъв хал дойдохме, нас учените хора да ни учат как да дишаме“. Такъв въздух никога не сте дишали. Има нещо във въздуха, което може само при тия упражнения да дойде. Иначе ще имате едно обикновено дишане. Има един елемент във въздуха. Във въздуха има прана. Някой път дишате без да има прана. Това е животворната енергия. Въздухът е носител на живота, и като дишаме ние дишаме по единствената причина да можем да възприемем живота, уханието на Бога да остане в нас. И дотолкоз, доколко остане, той се разпространява в цялото тяло. В дишането има един велик процес. Божието дихание като дишаме, както е диханието на Бога, така да бъде и нашето дишане. Да направим още две упражнения. Като дишаш, в това дишане, да получиш благородния импулс на Божественото. В туй дишане да получиш Божествения импулс. Като въздъхнеш, да остане Божествения импулс. Затова запушваш ноздрата, запушваш за да остане Божествения импулс в тебе, и възвишеният човешки импулс. Туй хубавото да остане. Туй е дишането, който знае. Пазете се от догматизъм. Туй ще го правите на свободен въздух. Всяко нещо, което човек прави, трябва да знае защо го прави. Туй, което не знаеш, не го прави. Ако го правиш някой път, не е лошо. Като правят едно упражнение, онези, които дишат, за Господа да дишат; те ще се подмладят. В Писанието е турено така: „Онези, които очакват Господа, ще се подмладят.“ Този, който мисли за Бога, той ще се подмлади. Щом се подмладяваш, добре мислиш за Господа. Като ставаш стар, да усещаш една младост. Онова желание да си готов всичко да направиш. Да имаш една готовност за всичко, за което съзнанието е будно. Малките работи, които правиш, да ти е приятно. Каквато работа да направиш, да даваш една приятна оценка. Които мислят за Господа, ще се подмладят. Сега желая тази година да се подмладите. Най-малко да смъкнете 10,15 бръчки от лицето. Не да се махнат всичките бръчки. Но някои бръчки не са на място. Например има хубави бръчки на челото. 4–5 бръчки показват как човек мисли. После и носът да е хубав. Има едно набръчкване, което е хубаво. Има известно набръчкване, което показва, че този човек е недоволен от всичко. По-добре е да бъде гладък, да върви правилно. Сега има идеал турен. С тия носове в Царството Божие не може да ви приемат. Такива каквито сте, до вратата на Царството Божие не можете да отидете; с тия носове не можете да идете. „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ Всички ще се изменим, като влезем в оня свят; ще бъдете млади, красиви, няма да се познавате. Някои искате да бъдете като малките деца. На някой израства брада, на някой не израства. На някои израстват мустаци, че лицето се набраздява. То иде отпосле. Гледаш някои деца не са родени добре. Гледаш го като стар човек. Гледаш някое дете, погледне те като ангелче, а някое като те погледне, една година има, и за себе си има една висока идея: „Знаеш ли кой съм аз?“ – Той ме гледа така, отстрани. Сега какъв трябва да бъдеш? Какъв си бил в миналото, туй не е придобивка. Сега какво ще направиш, каквото Господ е написал, то е придобито. Сега Господ пише. Гледайте през тази година да отворите тия листа, на които никой нищо не е писал и чакайте през деня. Като напише Господ, седнете да прочетете туй написаното. 365 листа написани от Господа. То ще бъде. Едно изречение от 1, 2, 3 думи. Господ повече от 3 думи не казва. Той като пише казва: Ще се оправи работата. Ще оздравееш. Дълго и широко няма да пише. Той казва: Ще се оправиш, ще оздравееш. Ще те обичат. Всичко е положително. Та турете на сърцето едно разположение, да замязате на деца. Една красива страна, което има в децата. Има една отлична светлина. Аз, ако съм художник, най-първо ще нарисувам светлината на децата. Старите са загубили това. Сутрин като станете, гледайте да имате тази светлина. Да не бъдете объркани, нито измъчени. Да стоите с двете ръце на кръста. Хиляди неща има. Или някой път (сте) любопитни. Или някой път със стиснати устни, то е неестествено положение. Някой път отворите устата, гледате любопитно, друг път стиснеш устата. Казвам: Ще се върнете. Всичките излишни работи ще ги изхвърлите. Светлина да излиза от вас, мисъл, любов, благородство. Казваш, че си беден човек. Изучавай сиромашията. Ако си богат, изучавай богатството. Ние нито сме сиромаси, нито сме богати. Човек е нещо повече от богатството. Човек е нещо повече от сиромашията. Той е повече от всичко. Но трябва да изучава сиромашията. Някой път се разболеете, изучавайте болестите. Някой път сте здрав, изучавайте здравето. Човек е повече от болестите, той е повече и от здравето. Казвам: Изучавайте в дадения случай туй, което ви се дава. И не го туряйте в едно статично положение. Казвате: „Болен съм“, изучавайте болестта. Изучавайте треската. Изучавайте нервните болести. Разсърдиш се, изучавай какво нещо е сръднята. (Учителят показва сърдит човек). Изучавай ги, там е смисълът. Той се сърди. Казвате: „Учителю, кажи на този брат да се не сърди“. Казвам: Много добре прави. Наука е това в него. Наблюдавайте как става скъсяването на мускулите, да видиш когато е сърдит. Лицето представя особена конструкция. Та във всяко положение вижте хубавата страна на лицето. Набожните хора искат да бъдат мълчаливи. (Учителят имитира набожен човек – гледа нагоре и си върти главата). Аз, ако съм, ще кажа: Господи, да ме избавиш от този лош навик. Не е хубаво туй сега. Веднъж дойде един православен на гости, турил кръста на челото си. Тъй иде един български светия. Посрещам го, казвам: Много ми е приятно, че имам такъв брат. Аз се обърнах към изток, а на него турих гърба към изток. Обръщам го към запад. Сядаме да ядем, турих му боб да яде, не желае, само взема от хляба. Прекръсти се и с ръката си прави големи махания. И много силно се пъчи. Аз опитах боба и казвам: Много си добър за бъбречните болести. Той ме пита: „Какво гледаш в тази лъжица?“ – Ами ти какво правиш? – „Моля се на Бога“. Казвам: С твоята ръка ли се молиш. Аз с ръка не се моля. Ти се кръстиш хубаво. Каквото правиш, и ако аз правя както ти правиш, двама светии не можем да се поберем на едно място. Казвам: Аз се радвам, че такъв човек срещнах. Не съм виждал друг човек. Той казва: „Тъй се прави“. И пак се кръсти. Той казва: „Като те гледам, виждам, че си набожен, но не показваш признаците на набожността, много си светски. Не носиш като мене кръст, модерно се носиш“. Казвам: Като тебе светия, такива дрехи в небето веднъж ги шият. На мене намериха тия светските да ги нося, па ми ги туриха да ги нося. Един ден като стана като тебе, може да ушият специални за мене. Казвам: Своите дрехи би ли ги дал да се разменим? – „Не, не може“. Та казвам: Носи ги, много хубави дрехи имаш. След като се разговаряхме, тръгна да си отива. Казва: „Ще ме извиниш, ние сме прости хора, не разбираме тия работи, ще ме извиниш“. Окръжаващата среда иска да се покажа, че съм набожен. Да се покажа пред хората, че се моля, че се кръстя. Ще ме извиниш, прости хора сме. Хваща ми ръцете. Е, да те благослови Господ!
Добрата молитва.
XVII година.
15 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 12 януари 1938 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев.
|
