Отче наш.
Имате ли зададена тема? – /Имаме: „От какво зависи успехът на човека?“/
От какво зависи? В прав смисъл щастието от нищо не зависи. Когато казваме от какво зависи щастието, то е за вас, да разберете. От какво зависи успехът, то е друг въпрос. От какво произлиза думата „успех“? /„Успети“ значи узрял/. Имате френската дума „монсйо“, англичаните казват „сър“. Англичанинът е практичен, французинът разполага с повече време, казва „монсйо“. Ако дойдете до съдържанието „сър“ или „сйор“, какво означава? /От френското „сенйор“, което означава стар/. Понеже французинът усеща, че ще стане стар, на стария му дали повече време.
Фиг. 1.7Сега има философия в живота. На какво се дължат противоположностите в света? Какъв би бил света, ако нямаше противоположности? Ние не разглеждаме света в неговите крайни резултати, но първично какъв би бил светът, ако нямаше противоположности? /Фиг. 1.7/ Правата линия се взима за мярка. Има ли единство в правата линия? Да допуснем, че в тази права линия двете страни са отрицателни, следователно като се отблъснат те са се отбегнали. Те не се съгласуват. A и B седят на две страни, имат две мнения – мнението A и мнението B. Следователно, ти като начертаеш линията, най-първо туряш A, вземаш мнението A и после вземаш мнението B. Значи, за да ги примириш, започваш с A и после вземаш B. Практически вземаш. Туй прави една единица. Една нова идея ви давам. Вие не сте мислили върху това. Тя е толкова нова мисъл, че и философитe не са мислили. Как да съгласувате нещата. Ти само противоположните неща може да съгласуваш. Като вземеш мнението на единия и мнението на другия, казваш: „Tова е една единица, съставлява цяло“. То са отрицателната величина и положителната величина някъде в пространството. Фиг. 2.7Следователно, що е триъгълникът? Що представлява триъгълникът? /Фиг. 2.7/ Триъгълникът е фигура, която показва законът на примирението. A има стремеж към C, и B има стремеж към C. Какъв е знакът за означаване на стремеж? Двете се съгласуват в C, макар да сa противоположни. Може да направите една фигура, може да дадете нещо. BC – промени може да станат. Линията AC може да се продължи. Когато линията AC се продължава, какво става с линията BC? Линията BC се скъсява. Ще имаме един прав ъгъл. Тогава в замяна на съкратяването на линията, ъгълът който се образува от AB и BC се увеличава. Същият закон имаме във въздухообразните тела, увеличава се неговата експулсивност. И в живота имаме същото нещо: Колкото условията стават по-тесни или неблагоприятни, толкова вие ставате по-активен; колкото по-голям простор имате, толкова вие сте по-пасивен. Понякой път вие искате всичко да ви е наред. Но знайте, ако всичко ви е наред вие ще отслабнете. Ако имате богатство, тогава ще искате да ходите по концерти, по разходки, ще имате 4–5 чифта обуща, дрехи, шапки, ще се чудите кои дрехи да си турите, коя шапка, кои обуща. Всичко ще ви интересува, но малки работи. Всички искате да бъдете богати за да можете да заповядвате. Сега, ако вие сте един цар, какво ще направите? Вие сте един цар, и още не знаете, че сте цар. Вие имате десет милиона поданици в стомаха си, които работят в кухнята, десет милиона готвачи, които приготовляват храната. Кой цар на земята има толкова готвачи, колкото един човек? Значи ти си един цар, който разполага с големи възможности. Но да оставим това – то може да смущава вашите умове, понеже вие не вярвате. Казвате: „Какъв цар?“, то е една фирма. Поставете се вътре да работите. Никакви поданици не са. Вие имате съвсем особено мнение. С хиляди години са ви учили и са ви проповядвали, че телото е особено направено, че вие ще го напуснете. Вие мислите за нещо идеално, но какво е идеалното, не го знаете. Казвам: Вие имате една формула, с която може да подобрите вашия живот. Когато имате едно противоречие в себе си, как ще премахнете това противоречие? Да допуснем сега, че вие сте били богат, богатски син. Баща ви имал 3–4 слуги, вие само сте дръннали на звънеца, каквото искате ви дадат – дрехи, обуща, храна. Искате да се разходите, дойде автомобила, идете, върнете се. Имате такова едно положение. Но един ден обстоятелствата се сведат, че вие беднеете, нямате ни слуги, ни автомобил. Нищо нямате, слугите ви оставят, автомобила ви остави, дрехите ви оставят като се научат, че сте беден. Останат само някои вехтории, някоя вехта дреха, някоя вехта шапка, една се решила да остане при вас. Хубавите дрехи остават при богатите хора, скъсаните при сиромасите. Ние представяме работите каквито са. Тия хубавите дрехи, не искат да останат при бедния, който изгубил своето имане, казват: „Tой е простак, изгуби всичко. Ние, ако останем, ще изгубим нашия авторитет, нашето достойнство“. Хората мислят, че нищо не разбирате, невежа сте. Какво ще правите сега, като изгубите положението си, като изгубите парите си, нoвите дрехи, какво трябва да правите? – Ще идете да работите като един от вашите слуги. Вие ще станете един слуга, ще идете някъде да слугувате, както един от вашите слуги. Виe ще кажете: „Чакай да видя какво нещо е слугуването? Едно време мене ми слугуваха, сега аз да опитам туй изкуство, което те имаха“. Вие какво наричате това положение? – Понижение на живота. Условията са се сменили и вие съзнавате това като едно нещастие за вас. Но вие ни най-малко не сте съзнавали по-рано, че е нещастие за онези, които са ви слугували. Вие не сте имали тази идея. Вие сте мислили, че това е в реда на нещата, че те трябва да ви слугуват. Вие мислихте, че това е нещо естествено. Сега и на вас остава по същия начин да се учите. Сега аз виждам между вас доста князе, които са изгубили своя род, наследство, се са барони, графове, контове. Се сте такива от високо произхождение. Но сега не сте такива. Едно време сте били, но сега не сте. Питате се: „Kакво да правим?“ Казвам: Ще работите, ще слезете при слугите и ще се учите. Какво правеха вашите слуги при вас? – „Какво да правим?“ – Ще правите точно онова, което вашите слуги правеха при вас. По същия начин и вие ще работите. Друг изходен път няма. Другояче не може. Едното положение е – господар да бъдеш, да заповядваш, другото положение е – да се подчиняваш. Кое е по-хубаво в дадения случай – Да заповядваш или да слугуваш? Ти никога не може да заповядваш, ако не си направил нещо. Не може да заповядваш на нещо, което не е твое. Ако си дал нещо от себе си може да заповядваш. Ти може да заповядваш на парите, които си създал. Но, на онова, което не си направил не може никога да заповядваш. Какво ще заповядваш на една планина? Ако кажеш на Витоша да се оттегли, ще те послуша ли? Или на едно дърво, ако кажеш ще те послуша ли? Или на една река, ако кажеш, ще те послуша ли? Даже и на мухата не може да заповядваш. Една муха трябва да я изгониш и се таки ще свършиш една работа, да я изгониш. Тази малка муха, ако и кажеш: „Знаеш ли кой съм“, ще те послуша ли? Ако и кажеш да излезе от прозореца, мухата ще излезе ли? Сега това са примери за изяснение на тия разсъждения, защото вие имате стари схващания.
Казвате: „Условията са лоши“. Но най-първо, кои са причините, защо условията са лоши? Вие ги наричате лоши условия. Значи слезли сте в положението на вашите слуги и това положение го считате за лошо. Но положението дето вие сте били като господари и то е било положението на другиго. Първото положение на господар не било ваше и второто положение на слуга и то не е ваше. Мястото на господар не е ваше и мястото на слуга и то не е ваше. Тези и двете неща са чужди. Ако едно дърво го поставят, посадят го, на едно място и то след 10 години израстне, стане голямо дърво, то ли спечели туй място? Поставиха го. Дойде този, който го поставил, вземе брадва, отсече го. Свърши се с правата на неговото господаруване. То вече не е господар. Вие сте господар на една мисъл, която вие сте създали, вие сте господар на едно чувство, което вие сте създали и вие сте господар на една постъпка, която вие сте създали. С новите започнете, нищо повече.
Мнозина от вас нали знаете да пеете гамата. С, До. Да кажем, че С е равно на „до“. Имате най-после „си“. Кое съответства на „си“? Но всичките тия тонове от „си“ до „до“ са възможности на „до“. Туй наричат в музиката тоналност – минаването по тази лестница. Туй показва възможности, видоизмененията като този тон. Значи от С до Н всичко туй седи в „до“ в дадения случай, което представлява един затворен кръг. Ти си в „до“, търсиш едно място отдето да излезеш от това затворено положение. Търсиш, обикаляш, въртиш се, искаш да намериш някоя врата да излезеш. Намериш вратата, излезеш навън. То е вече „ре“. Дето се движи. Туй „ре“ като тръгне иска пособия, малко по-лесно да върви. Дойде до „ми“. „Ми“-то са по-благоприятни условия. След туй за „ла“ може да се подобрят условията на „ми“, иде „фа“. „Фа“ – значи малко пари, малко масълце да се намаже оста, за да върви по-лесно. „Сол“ значи, тия възможности, като на един цвят, са станали на една чаша, в която да се налее винце или водица. В „ла“ ще опиташ съдържание, а в „си“ ще платиш всичко, каквото си ял и пил. Тогава ще дойдеш, ще влезеш във втората октава, до горно „до“. По какво се отличава горно „до“? Първата октава е мъж, втората октава е жена. Ще дойде мъжът, първата октава да работи, после ще дойдеш до втората октава, до жената, ще я намериш. Тогава ще почнеш да мислиш. Някой казва: „Нищо не мога да мисля“. Ти си в първата октава, мъж си, какво ще мислиш? Каквото да мислиш ще има само движение, много елементарна работа. Музиката тъй не се учи. Музиката се учи по друг начин. Защото, ако учим тия работи нищо друго не можем да научим. Вие трябва да станете видни музиканти, да изучавате, запример, тоновете, да можете правилно да взимате „до“. Когато ти може правилно да вземеш „до“, тогава правилно може да разрешиш тия мъчнотии. Когато правилно може да вземеш „ре“, ти правилно може да разрешиш мъчнотиите на „ре“. Като можеш правилно да вземеш „ми“, ти правилно може да разрешиш мъчнотиите на „ми“. Когато правилно можеш да вземеш „фа“, ти правилно може да разрешиш мъчнотиите на „фа“ и т.н. Тогава щом пееш „до“, какво ще подразбираш, каква идея ще имаш за „до“-то. За „до“-то ще имаш една идея, че имаш един плод, който трябва да го посадиш в земята. Аз, ако пея „до“ ще кажа: Има едно семе, което трябва да го посея, или пари имам турени там в касата, или някаква добродетел да я туря някъде. То е значи „до“. Ако вземем сега основния тон, може да разрешим тази мъчнотия. Значи щом разрешиш, ще намериш някоя подходяща почва, ще го туриш на два пръстта в земята, ще го полееш и туй семе започва да расте. Като вземе да расте то е „ре“. Тогава ще му кажа тъй: Дайте ми „до“. Когато се вземе правилно един тон няма дразги. Като вземеш неправилно, чувстваш в себе си да не достига. Има една мярка вътре, чувстваш трептения. Като вземеш правилно „до“, той като основен тон в дадения случай си има едно специфично трептение. „До“ има специфични трептения, когато всичките ги включиш ни повече, ни по-малко той е правилен. Някои вземат 16, някои 32 трептения. Ако имате едно трептение, имате един тон. 32 трептения са турени, ако ги разделите на две ще имате 16. От тях 16 са положителни, 16 от трептенията са отрицателни. Отрицателните трептения се отблъскват и положителните се отблъскват, но отрицателните и положителните се привличат. Туй привличане образува тона. Дисонанса произтича от отблъскването, след туй иде привличането на трептенията и се образува този тон. Понякой път аз ви давам начин на разсъждение. Много пъти във вас има борба, един вътрешн смут, не знаете, какво мислите, какво чувствате, объркали сте се. Туй показва, че сте решили да тръгнете в един път, но става една борба. Както в един тон положителните и отрицателните сили се разредат, става отблъскване, но след туй става привличане. Докато дойде привличането в тебе, стане един смут на положителното и отрицaтелното, едни тръгват в една посока, тази посока в която се постигат техните желания. Ако ти си отрицателна частица, ти никога не може да постигнеш своя идеал в областта, в която живееш. Ти ще бъдеш в стълкновение с всичките други частици от твоя род, с всички ще бъдеш на нож. Ако си в положителното, или ако си в отрицателното се същото отблъскване ще бъде. Обаче щом излезеш от отрицателното в положителното, в положителното разрешаваш въпроса. И положителното щом излиза от своето положение към отрицателното, и то постига. Сега считайте, че това са полюси на живота. Положителните енергии намират своето разрешение в отрицателните и отрицателните енергии намират своето разрешение в положителните. Радостта намира своето разрешение в скръбта и скръбта намира своето разрешение в радостта. Вие казвате: „Защо трябва да страдам?“ Трябва да страдаш за да може страданието да намери своето разрешение в радостта. Защо трябва да се радваш? За да може радостта, да намери своето разрешение в скръбта. Радостта като намери скръбта, тя намира своето разрешение. Ако твоята радост не може да намери твоята скръб – не е радост, тя живот няма в себе си. И една скръб, ако не намери една радост – тази скръб няма живот в себе си. В природата така седи въпросът. Вие сега имате друго тълкувание. Вие сте поставили живота по старому. Поставете го на новото разбиране. Страдаш, значи ще намериш радостта. Ти няма да се радваш на скърбящите хора. Не търсете, които са загазили в скръбта, ти ги остави, излез навън, търси хора, които се радват, дето и да са, дали са растения, или животни или реки – всичко туй, което носи радост тебе да те интересува. Камъни като видиш, и на тях се радвай. И камъните, и растенията, и реките, всичко може да носи радост. Ще се учите от тях. Но вие седите и казвате: „От камъните радост не искам“. Ами, че ти като съградиш една къща, кой ти помага? Нали камъните ти помагат, направиш една сграда да ви пази от студа, от лошо време, услужва ви. Вие казвате: „Аз нищо не искам да взема от тях“. Казвате: „Това дърво е невежо, то е голям простак“. От плодовете на този, големия простак, вие се нуждаете, нуждаете се и от всички други средства, които ще ви дадат. Това е една голяма философия за живота. И в най-простите неща, ако вие разбирате, съдържат всичките възможности за един щастлив живот. И най-малките неща в живота съдържат възможности за едно голямо щастие. В голямото богатство има всичките възможности за нещастие, има и всичките възможности за щастие. Щом приемеш богатството ще дойде нещастието. Ти ще изгубиш много от своите неприятности, много от хората, които са те обичали, ще ти станат неприятели. Богатството ще влоши положението. Като осиромашееш ще дойдат неприятности отвън, но поне няма да те мразят хората. Ще престанат да те преследват. Апаши няма да те преследват, ще бъдеш свободен. В единия случай твоето положение ще се влоши отвън, отвътре ще се подобри. В другия случай е обратното. Та казвам: Във всеки случай, в който се намирате, вие разсъждавайте. Да кажем вие сте болен. Защо е дошла болестта? След всяка една болест, след като оздравееш ще имаш повече здраве в себе си. Всяко здраве донася повече възможности за болести. Но идеята не е така ясна. Ти като си здрав мислиш, че всичко можеш да направиш, пресилиш се и може да се разболееш един ден. Здравият яде повече, има повече желания, а болният има по-малко желания. Сега именно ние не насърчаваме нито едното, нито другото. Те са крайности. Много желания са плюс и малкото желания и те са друг плюс. На човека за да разреши въпроса са му потребни само две неща – една положителна мисъл и една отрицателна мисъл, трябва му едно А, едно В, и най-после му трябва още едно С. Две отрицателни мисли се стремят винаги към една положителна мисъл; и две положителни мисли се стремят към една отрицателна мисъл. Идеята е се същата. Какво ще имате тогава? – Плюс и плюс ще се стремят към минус, а минус и минус ще се стремят към плюс. И в природата какво правят? Когато на малките деца хвърлят един камък, то се огъва на една, на друга страна, за да може ударът да бъде по-слаб. Тия деца преди да са учили геометрия знаят, като хвърлят камък – огъват се навътре. Когато ще удариш някой и той се огъва, за да може да се намали ударът. Откъде е дошло това знание? То е учило законът на тази геметрия, с нея се ражда то. Но когато едната част на тялото се огъва, какво прави другата? Когато едната част е отрицателна, другата става положителна. Правите едно упражнение или вървите напред, или свивате крака си, положителното се съпоставя с отрицателното. В дадения случай вие с единия крак сте положителни с другия – отрицателни, после отрицателния крак става положителен, положителния – отрицателен. Движението върви плюс-минус, плюс-минус и най-после имате плюс. Плюс и плюс дава плюс. Минус и минус, какво дава? – Плюс. Минус и минус, и плюс и плюс се отблъскват, еднакви са резултатите, но постиженията са различни, отблъскване има, но резултатите са различни. Защо двама бедни хора се отблъскват и двама богати се отблъскват? Но като се отблъскват сиромасите и богатите, пък един богат и един сиромах се привличат. Ами, че винаги богатия се привлича от сиромаха и сиромаха се привлича от богатия. По какво се отличават? Те се отличават по външното. Богатите мислят, че те имат богатство. Не, че в дадения случай имат повече, но известна материя има и мисли, че има нещо повече. Единият има повече сила, другият няма. Слабият се привлича от силният, понеже има нужда от неговата сила. Силният се привлича от слабия, понеже може да прояви своята сила. Двама силни хора, като се видят ще се бият. Единият от тях, като стане слаб, ще се счита за победен. Сега, да кажем, ако вие станете сиромах, как ще се помирите със сиромашията? И как ще се помирите с богатството? Да ви представя идеята малко по-другояче. Една овца никога не може да намери подходяща храна при вълка. И един вълк никога не може да намери подходяща храна при овцата. Ако той дойде на гости при овцата, с какво ще го угости тя, с трева или със сено? Ако овцата иде на гости у вълка с какво ще я угости? С месо. Несъвместими работи. Тогава питам: Трябва ли овцата да ходи на гости на вълка? Погрешката на младите е там, че често младите овци ходят на гости на старите вълци. Погрешката на старите вълци е там, че ходят на гости на младите овци. Разбирайте онова съдържание, което природата е внесла, и от което вие не можете да се освободите. Не ти трябва да ходиш на гости на вълка. Защото и да има желание да ти даде храна, ще ти даде храна с която той се храни. Овцата, като дойде вълкът при нея казва: „Аз с това се храня, не може повече да ти дам“.
Понякой път отивате по света и искате хората да ви приемат по вашему. Прави ли сте? Светът си има свои традиции, свои разбирания. Вие не считайте, че като отивате на гости на вълка, че той трябва да има знание да ви приеме по вашему. Той не е толкова невежа, той има знание много повече. В известни отношения той знае много. Той си направил такива зъби и после развил голяма хитрина, много голяма ловкост. Казвам: Къде сега седи погрешката? Погрешката на овцата седи в това, че тя иска да превърне вълкът в овца. Възможно ли е? И във вълка има желание да превърне овцата във вълк. Възможно ли е? Овцата се заканва на вълка: „Аз сега няма да те изям, но като влезеш в земята, каквато трева изникнеш ще те изям“. Следователно той като стане трева овцата го наказва. Вълкът, той не чака тя да стане на трева, той е по-практичен, като хване овцата казва: „Още сега ще те изям, преди да си станала на каквото и да е, такава каквато си много си ми угодна“. Овцата е взискателна, трябва да влезе в земята, да го преработи природата, да го измeни, и когато го сготви така, тогава да яде от вълка. Вълкът казва: „Както те е направила природата, Господ както те е създал, добре те е направил“.
Сега аз констатирам факти такива, каквито са при сегашните условия, без да вземам под внимание, какви са далечните причини: Защо овцата станала овца и защо вълкът станал вълк, защо таралежът станал таралеж, от добро желание ли станал или от неволя станал таралеж, защо турил тия бодли да ги носи. От неволя, той се въоръжил с щикове.
Кажете ми сега, какво разбрахте? Какво може да направи единицата? Когато две единици се съберат на едно място, направят двойка, каква промяна е станала? Имате една единица, туряте още една единица, казвате, че е равно на две единици. В какво е станало изменението? Количеството се е увеличило. Хубаво, казвам: Същият закон е и за вашият ум. Ако вие извършите една работа с вашия ум, трябва да знаете в дадения случай, имате известни мисли за да ги постигнете, вие трябва да знаете, какво количество енергия е необходимо за постижението на тия енергии. Допуснете, че в природата съществува една мисъл като зародиш. Представете си, че и едно желание и то съществува като зародиш. Представете си и една постъпка и тя съществува като зародиш. Вие трябва да направите известни усилия, да намерите този зародиш на мисълта, да намерите този зародиш на чувствата и да намерите този зародиш на постъпката. Ако може да ги намерите, и ако имате достатъчно енергия да ги посадите, ако поставите мисълта на нейната почва, ако посадите чувството към който род спада. Мисъл, една мисъл – от женски род. Едно чувство – от среден род, и една постъпка, и тя е от женски род. Мъжки род къде отиде? В турски има само един род; един мъж, един жена, един дете. Като се превеждат родовете от български на турски не върви. Значи родът е по-добре изнесен в българския език, по-голяма пластичност има в българския език.
Та понякой път в живота вие почвате по турски: Един мъж, един жена, един дете. Та, че като ги преведете буквално, няма постижение. Буквата А мяза на натоварена камила, на А това е гърбица. А-то е една жена. Жената е един знаменосец, който трябва да носи някакъв товар, някаква бременност. Мъжът в света – това е неговият боздуган Ъ. На земята седи в работата. Тогава жената носи боздугана на мъжа. Тогава мъжът воюва с жена си, пък децата събират парсата. Аз искам вие да разсъждавате. Казвате: „Децата събират парсата“. Вие като събирате парсата, знаете ли какво остава за вас? Аз съм давал пример за един български абаджия, много добър абаджия, който със слугата си отишъл да шият у един богат човек. Българският чорбаджия за да му направят хубави дрехите, заклал една ярка, опекъл я, зачервила се хубаво. Абаджията, който много обичал да яде печени кокошки, за да не яде слугата му, казал, че слугата му кокошки не яде, той яде само боб. Яде абаджията печената кокошка, слугата му яде боба и го поглежда. Дошло му на ум да скрои един кюлаф на господаря си и той казал на българския чорбаджия: „От време на време моят господар го прихваща, та когато го видите да се обръща насам-натам, хванете го вържете го и го набийте“. Той му скрил напръстника и абаджията започнал да се върти да го търси насам-натам. Тогава хващат го, връзват го. Отива слугата му и му пришепва на ухото: „Иван кокошки не яде, а боб яде!“
Туй, което вие ядете, дайте и на другите. Туй, което вие обичате, не лишавайте другите хора от обичта, която имате към едно нещо. Не създавайте препятствие на онова, което вие желаете. За това, което ти желаеш, никога не препятствай нито на себе си нито на другите. Вземам думата „желание“ в правата смисъл – желание, което е общо за всички е добро. Желание, което е частично, което е добро, само за едного – има различие. Не препятствай на онова желание, което е общо на всичките хора. Радвайте се на туй. Иска някой да пее, съдейстайте му. Иска някой да учи, съдействайте му, не го спъвайте. Иска някой да бъде добър, съдействайте му. Иска някой да се облича, не му препятствайте. Къде сега ще прилагате тази философия.
Ха да направим едно упражнение. Събират се пръстите на всяка ръка в едно и се допират, така събрани, палец с палец, показалец с показалец и т.н. После бавно се отварят пръстите, като остават допряни с върховете.
Да допуснем, че ти си един човек, който си се докачил. Докачението иде от Юпитер, достойнството в тебе е докачено. Туй докачение как трябва да го смениш? С какво трябва да го смениш, да го уравновесиш? Докачен си, че в тебе се е набрала повече енергия отколкото трябва. Тази енергия трябва да я изразходваш някъде. Ако не я изразходваш, ще причини експлозия. Някой път ще я изразходва, някой път ще мине по естествен път. Сега направете един опит, да видим какви ще бъдат резултатите. Щом се докачиш нещо, допри двата средни пръста и кажи: „Какво трябва да правя сега?“ Чакайте за отговор. Кажи си: „Какво да правя сега?“ След това, ако няма отговор, допри си третите пръсти и кажи: „Какво ще бъде вашето мнение, какво да правя?“ Ако няма отговор допрете си малките пръсти и кажете: „Какво ще бъде вашето мнение?“ Виж какъв отговор ще дадат. Като допреш средните пръсти да бъдеш справедлив – ще видиш ти, в живота си обидил ли си някого? Ще търсиш своята обида, че те обидил някой, за да разрешиш въпроса, ще погледнеш на целия си живот, и ако не си обидил ти никога, тогава имаш право да се сърдиш. Ще видиш ти дали никого нe си обидил, и само ако не си обидил, имаш право да се сърдиш. Тогава ще си свиеш юмрука, ти ще разрешиш въпроса. Второто положение: Че ти за да смениш едно докачение, ти трябва да започнеш да мислиш за хубавото и красивото в природата. Да кажем, ти си отличен музикант, обичаш музиката. Дошъл някой велик музикант, някой виртуоз, гениален музикант, ти не трябва да казваш на другиго: „Ти си невежа, нищо не разбираш от музика“, ти не трябва да пропуснеш билета си, че да идеш да се ръкуваш с него. Ти го остави, кажи: „Аз ще ида да слушам, пък аз разбирам, не разбирам, ще ида да слушам музика“. Във всички противоречия на живота ние разрешаваме все задачи. Всяка спънка, всяко недоволство, всяко непостигнато желание, това са все задачи. Не мислете, че онова, което ви се случва е случайно. Това са задачи, предметно учение, което трябва да разрешите. Една обида, тя е едно предметно учение. Невежеството е едно предметно учение. Страхът е едно предметно учение. Сиромашията е едно предметно учение. Богатството е едно предметно учение. Ти като учен, какво ще направиш, или като силен, какво ще направиш? Ти като богат има да разрешаваш една задача: Не мисли, че като си богат си уредил всичко. То е едно предметно учение. Или като си силен не мисли, че всичко си разрешил и то е едно предметно учение. Ти като богат и като беден, като учен и като невежа, като силен, като добър, и като лош, все има да разрешаваш задачи. След като разрешиш всичките задачи ще видиш какъв е смисълът на всички задачи. Някоя задача ще ти бъде приятна, някоя задача няма да ти бъде приятна. Казвам: Аз искам по-лесни задачи. Лесните задачи са при охлювите. Излязъл човекът, носи си къща на гърба. Побутни го, той пак се прибере. Но какво научи охлюва в туй положение? Ако човек би се задоволил с философията на охлюва, какво ще постигне? – Нищо няма да постигне. Но на охлюва идеята къде седи? Охлювът има висок идеал, той си поставил очите на високо, че от високо да гледа. Той казва: „Аз съм прост, но виждам“. Турил си очите за да може надалеч да вижда. Всеки трябва да има идеята на охлюва, да гледа отгоре. Всеки трябва да има идеала на охлюва, да гледа отгоре. Казвате: „Такъв прост е“, той е прост, но отвисоко гледа. Ти си учен човек, пък от най-ниско гледаш. При това аз го харесвам, той е вегетарианец. После той е много правдив, отдето мине ще остави цяла пътека, да покаже, че охлюв е минал тук. Една отлична черта. Казваш: „Tи ли си минал?“ – „Аз минах“. Той никога не крие, честен е. Не може да лъже, дето мине оставя пътека. Аз вземам факта така, както е. Тълкуванието не може да го вземе, но факта е, че оставя пътека. Какви са неговите намерения то е друг въпрос. Охлювът казва: „Дето аз минавам, никой не може да направи този път, както аз го правя. Аз правя такъв път.“
Ако ти така събереш пръстите /пръстите на ръцете събрани в едно и допрени върховете/, то е едно положително чувство в тебе. Пръстите са събрани на едно място. Ако не се разширят /отваряне на пръстите, като остават с допряни върхове/, ако не се увеличи този обем, има стремеж и противоречие. Колко отрицателни и колко положителни числа има? Изпъкналостта на пръстите са положителни числа, а вглъбнатините между пръстите са отрицателни. Четири вдлъбнатини имате и пет изпъкналости. Тогава в природата положителните числа са повече от отрицателните. Следователно, положителните числа са създали отрицателните. Две положителни числа създават едно отрицателно число. Това е философия, има какво да мислите. Върху това има много да се мисли. В съвременната наука в математиката, в музиката, навсякъде е казано, че отрицателните числа нямат смисъл. Две положителни числа създават едно отрицателно. Две положителни числа дават възможност да се реализира нещо. Аз вземам отрицателното число като реализиране стремежите на две положителни числа. Стремежите на две положителни числа създават едно отрицателно.
Следователно, две добродетели създават една скръб. Радостите в живота са повече, отколкото скърбите. С единица са повече. Същият закон е и за добродетелите, и те са повече. Винаги са повече добродетелите. Затуй казвам: Вие сте добри. Злото във вас не е по-силно от доброто. Доброто е с единица по-силно от злото. Следователно, в крайните резултати, победата е винаги на страната на доброто. В началото може доброто да няма успех. И учеността е по-силна от невежеството. Светлината е по-силна от тъмнината. Казвам: Тия понятия трябва да залегнат в живота. Казвате: „От мене нищо няма да стане“. Вие тогава туряте, че един ден, злото е, което ще победи. Доброто е, което ще победи. Защото светът не е създаден чрез злото, светът е създаден чрез доброто. Злото отпосле се явило в света, други са причините. Ние раждаме злото. Аз поддържам следното: Ние сме създали злото. Ето как, да кажем, вие сте дошли на земята и Бог ви турил един план. Вие сте дали обещание, като дойдете на земята, да го изпълните. Вие дойдете на земята, турите ваш план и целия живот изпълнявате вашия план – правите престъпления. След туй ще ви съдят, че не изпълнявате Божия план, но изпълнявате вашия план. Отде накъде, какви сте вие? Казвам: Не изпълнявайте вашите планове, какъвто и да е, изпълнявайте Божествения. Онзи, който разбира Божественото във вас, то сте вие. Вашите, то са заблуждения. Всичките нещастия идат все от вашите планове. Ние мислим, че сме нещо повече. Ти си роден в един живот да станеш умен слуга. Не се стреми да бъдеш цар. Остави го за другите. Роден си за цар, не се старай да бъдеш прост слуга, остани цар. Не се отказвай, не скромничи, защото щом се откажеш, ти изпълняваш твоя план. Казваш: „Не искам да царувам“. Всеки човек може да царува на своите мисли, да царува на своите чувства, да царува на своите постъпки, на яденето. На всичко туй господар трябва да бъдеш. И всеки, който мине трябва да знае, че има един умен човек, в държавата на когото има ред и порядък. Да бъдете добре уредена държава. Щом видя, че някой плаче, виждам, че държавата му не е добре уредена. Щом видя някой да кряска, държавата му не е добре уредена. Щом видя някой да се оплаква, казвам: Държавата му финансово закъсала. Не, не, човек трябва да бъде добре уредена държава, модерна държава. Така трябва да се разсъждава, трябва да има една философия за бъдещото развитие. С тази наша дървена философия ние никъде не може да идем. Тя е за плитко. Като идеш в океана, ще превърне всичко туй в една каша.
Та казвам: Вярвайте в онова Божественото, което във вас е вложено. Вярвайте в добрите пориви на светлината, която е във вашия ум. Вярвайте в онази топлина, която е във вашите чувства. Вярвайте в силата на вашата воля. Те са божествени неща. Радвайте се на вашия ум, радвайте се на вашето сърце, радвайте се на всичко онова, което Бог ви е дал, радвайте се на вашето тяло. Те са елементарни работи, които трябва да ги турите за бъдеще, да бъде една мярка. Вие казвате, да обичаме Господа, да обичаме нашите ближни. То е идея. Ако ти не обичаш своите мисли, ако ти не обичаш своите чувства и ако не обичаш своите постъпки, как ще обичаш Бога? Ами, че всяка мисъл има възможност, твоята мисъл е нещо божествено. Ако нея не обичаш, как ще обичаш Бога? Той те опитва чрез твоите мисли, опитва те чрез твоите чувства, колко го обичаш. Ако обичаш мисълта си, ти обичаш Бога; ако обичаш чувствата си, ти обичаш Бога; ако обичаш постъпките си, ти обичаш Бога. Бог е в твоите хубави постъпки, Бог е в твоите хубави чувства, Бог е в твоите хубави мисли. Бог е в светлината вътре. Светлината е разрешена задача. Тъмнината е неразрешена задача. Доброто е разрешена задача, злото е неразрешена задача. В моя ум тъй седи въпросът. Злото е неразрешена задача, доброто е разрешена задача, която като се разреши ще бъдеш доволен. Злото е неразрешена задача понеже всеки, който се опитвал да разреши злото се окалял. Неразрешената задача е злото, оставете го за далечното бъдеще. Оставете да разрешавате въпросите на злото. Вие сте се заели да решавате една от най-мъчните задачи. Сега като се върнете да примирите двата първи пръста, да примирите двата втори пръста, да примирите третите, четвъртите пръсти и най-после палците съберете. Туй представлява /пръстите на двете ръце събрани в едно и допрени върховете/ недоволството на човека. За да задоволите /отваряне на пръстите, като остават пак с допрени върхове/. Давам на всички ви една възможност да се развивате, да постигнете стремежите, както вие искате. После пак съберете пръстите, след туй пожелавам на всинца ви да се разбирате отваряне на пръстите. Идея има.
Туй не трябва да го разправяте, да кажете днес какво ни каза Учителят. Не, да имате един резултат. Легнете си някой път и сте неразположен като станете. Тогава съберете пръстите си и им кажете: „Давам ви воля всеки да постигне, каквото иска“ и отворете пръстите. Кажи: „Може ли сега да ми донесете всички резултати, всичко онова, което сте си спечелили“ /свиване на пръстите/. Като направиш сметката кажи: „Пак ви изпращам и в капитал да имате и да постигнете пак вашите желания“ /отваряне на пръстите/. Може да го направите три пъти, може да го направите четири пъти, пет пъти. Но започнете да го правите. Някой може да започне с две, някой може да започне с три. Направете го два пъти на ден. Един ден го направете два пъти, другия ден три пъти, четири пъти, пет, шест, и на седмия ден като дойде седем пъти, да си починете. Какви ще бъдат резултатите? Щом капнете или сте неразположени, веднага съберете пръстите, да имате разрешение на задачата. Вие сега ще кажете: „Ние до това ли дойдохме? Елементарни работи“. Философ да си, светия да си, ще дишаш правилно и ще благодариш на Бога. Кажи: „Благодаря ти Господи, че дишам“. И като дишаш да се радваш. И като вдишваш да се радваш, и като издишваш пак да се радваш. Тогава вече дишането има смисъл. Казвам: По-лесен метод от това няма. Като дишаш благодари, и като издишаш пак благодари, че си във връзка с живата природа, че ти е дала да се храниш така свободно и не ти казва: Ще платиш толкоз, но казва: Вземи колкото искаш и си върви.
Трябва да направите добре упражнението, за да видите колко е правдоподобно. Ако някой намери някое противоречие, да провери нещата. Това, което не се проверява постоянно то създава погрешки.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!
XVII година
7 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 12. XI. 1937 г., петък, 5 ч.с.
София – Изгрев.
|
