Право и безправие

Отче наш.

Четоха се темите: „Право и безправие“.

Правото човек трябва да приложи на себе си. Човек не може да знае какво нещо е сладко, докато не го е вкусил. Човек, докато не е приложил правото, не може да знае какво нещо е право. Правото в човека са известни възможности, които му са дадени, за да се прояви. То е право в него. Щом не се прояви в него, то е безправие. Да допуснем, че двама души търсят правото. Трябва да се проявят. Един може да търси право, но щом не се проявява, то е вече безправие.

Правото е една от съдържателните думи. Англичанинът я означава с думата „right“. Думата „право“ на български и английски имат същия корен: „пра“, „ра“. На турски знаете ли как е? – „Дуру“. Жена, която иска да покаже своите права, тя се показва много умна, угледна, ще измаже къщата си и пр. А мъж, когато иска да покаже правото си, ще покаже силата си, че може да изоре нивата, да я посее, да я ожъне. Правото на човека е да проявява онова, което му е дадено и в пространството, и извън пространството. Съвременните хора имат за пространството понятие като нещо, което се простира. Под думата „пространство“ се разбира една същина, която включва в себе си. Има едно пространство безпространствено. Има едно пространство, в което всичко се простира. А има едно пространство, в което нищо не се простира, понеже не достига дотам. Какво е то? От безпространствените неща идат пространствените. Наричат го вечност, вечности. Вечността е нещо пространно. И зад вечността има нещо, което човек не знае.

Сега пишете на тема: Защо е пратен човек на земята, или защо сте пратени на земята. Пишете малко по-конкретно. Искам да имате една ясна представа за думите: Бог, природа, човек. Народ, държава, личност. Питат някои: „Какво нещо е държавата?“ Същината е народът, а държавата е външната страна на народа, който трябва да се прояви. Казват: „Вярата на този народ.“ Вярата е за личността. Там влизат и религията, и вярата, значи връзката с Бога. То е вътрешната страна. Държавата е външната страна. Следователно, на държавата трябва сила и тя трябва да се управлява от разумни хора. Държавникът да не води този кораб – държавата така, че той да се сблъска някъде. На държавата трябва управители, разумни хора, които да държат връзка с Бога. Държавата по същина е едно Божествено учреждение. Вярата е друго едно учреждение, институт, за да държи връзка с Бога. А самите хора – това са елементите, които съставят народа.

Когато задавате някой път въпрос, много трябва да се мисли. Например питат: „Какво мнение имате за любовта?“ Нямам още мнение, понеже не съм опитал още това. Това, което не съм опитал, за него нямам мнение. И за правото имаме мнение дотолкова, доколкото сме го опитали. Някои от вас сте вече тридесет години на земята. Когато сте млади като деца, преди да сте израстнали, във вас има усилие да станете, да не пъплите. Казваш: „Аз не искам да пъпля като животно.“ У детето има усилие да се избави от влиянието на животинското. То най-първо почва като животно, пъпли, пъпли, но не му се харесва това, и трябва да се изправи. След като се изправи, това дете трябва да чувствува, то иска да опитва нещата. И след това, това дете трябва да се научи да мисли. И сега в това съществувание вие сте дошли на земята, за да се научите да мислите. Защо ви трябва един ум? За да използувате тези блага, които Господ ви дал.

Ние не знаем какво нещо е любовта. Под „любов“ разбираме проявлението на Бога. Любовта аз я считам Божествена държава, а пък Духът, това е същината на нещата. Духът е, който твори. А пък като дойдем до истината, това е вътрешната връзка, която имаме, която Бог има към нас. Стремежът на тази любов е да се даде на всяко същество свобода да се проявява така, както Бог се проявява. Истината значи, да се проявиш така, както Бог се проявява. Що е любов? Любовта дава. Ти като обичаш и ти трябва да даваш. Любовта има две страни: едната страна, която дава и другата, която взема. Във всички неща на проявление има две страни – образува се цял един кръг. Това, което дава, е това, което е огрято, а пък това, което не дава е туй, което не е огрято. После се сменят нещата; това, което дава, трябва да взема, и това, което е вземало, трябва да дава.

Вие ще дойдете един ден до положението, че няма да знаете какво представяте, ще изгубите понятие за себе си; ще останете във въздуха, като че нямате импулс. Сега се молите на Бога, но ще дойде един ден, когато ще мислите: Защо трябва да се молим, защо трябва да ям, защо трябва да спя и пр.? Най-после, какво трябва да прави човек? Тези въпроси са повдигнати, но като че ли не могат да се разрешат, влизаме в едно стълкновение. Вие се радвайте, че можете да ядете. Благодарете за това, защото чрез яденето, вие влизате в съприкосновение с реалността, с тези хубави неща, които Бог е създал. Радвайте се, че можете да гледате, понеже гледате хубавите неща, които Бог е създал. Радвайте се, че слушате, понеже слушате хубавите думи. Духът на въздуха носи най-големи блага. Като приемеш въздуха и като го вкараш, говориш най-приятните работи. Ти казваш: „Колко те обичам!“ – Какво си направил при тези думи? Само си изпратил едни трептения на въздуха.

В любовта има една друга връзка. Когато ти кажеш на един човек: „Аз те обичам“, ти ще почувствуваш, че е влязъл повече живот в тебе. И всеки човек, който ти казва „Аз те обичам“, то е вложил живот в тебе. А пък всеки, който не ти казва:„Аз те обичам“, то той ти е взел нещо.

Що е любов? Любовта дава живот. Христос казва: „Дойдох да им дам своя живот“. Ти казваш: „Трябва да ме обичаш“. Да, трябва да те обичам. Тогава аз може да попитам: Как да те обичам? – Ако си гладен, ще те нахраня. Ако си жаден, ще те напоя. Ако нямаш обуща, ще ти направя. Аз съм обущар, зная да правя обуща. После, ако нямаш знание, ще ти помогна да го получиш. Знанието е това, което придава сила на човека. Знанието, което не носи сила в себе си, то не е знание. Мъдростта носи сила. Силата се отнася до вашата държава. Вашето тяло трябва да бъде силно. Защото държавата, това е вашето тяло. И в тази държава вие трябва да знаете как да управлявате вашите крака, вашите ръце, вашата мисъл, вашите способности. Много пъти имате неразположение – може да произтича от областта при ушите ви. Може да произтича от задната част на главата или отдолу на главата. Че е така може да направим опит с когото и да е. Някой има неразположение. Бутна го на едно място на главата; там има той повече отколкото трябва и като го бутна и му взема от излишната енергия, той казва: Колко ми е леко! Някой казва: „Много съм скръбен. Разболя се детето ми, умре“. Казвам му: Той умре, понеже не беше както трябва. Но идната година ще ти се роди друго по-добро. И му стана леко. Това дете умира, защо? Умира, понеже Господ изпраща едно същество на земята и му казва: Разгледай тази къща как е направена. Онова същество докладва: Такава къща не може. И се дава нареждане да се събори. Идната година пак ти дадат план за къща и пак я събарят. Та някой път ти съградиш седем къщи и ги събарят. И най-после и ти като не живееш добре, съборят и твоята къща. Тогава какъв ставаш? Бездомник. Бездомникът не съществува ли? Съществува, но под наем. А пък не е хубаво да бъдеш наемател. Все е хубаво да имаш собствена къща. Влизаш в един хотел, лягаш на едно кресло, дето какви не хора са лягали. Не си струва това. Един ден ще дойде, може би в бъдеще, като отидеш в един хотел, ти ще имаш специална стая, специален креват ще има за тебе. Казвате: „Така ни залъгват“. Но всичко на земята е все залъгалка. Учи се едно дете, залъгват го. Казват му: „Ти ще израстнеш, ще станеш министър“. И това дете, което е станало министър, после остарее, пусне дълга брада и се прегърбва, казва: „Как стана тая работа?“ Каза: „Станах министър и (на) какъв хал дойдох“.

Сега, който не разбира закона, ще се обезсърчи. Той ще се обезсърчи така, както се обезсърчава една ябълчна семка, като я турят в земята. Казват и: „От тебе ще стане нещо много голямо“. Като я турят в земята, тя казва: „Втасахме я. Свърши се нашата“. И се заражда едно голямо страдание в нея. Но от тази семка ще излезе един нов живот. И след години тя ще види, как чрез големи страдания тя е излязла над земята. Сега вие прекарвате един живот на растеж, и трябва да дадете плод. Да допуснем, че сте в тъмна стая и пипаш, пипаш и ще намериш някой човек. Аз си представям една тъмна стая, дето има хиляди хора и един баща, който търси сина си. И пипа някого и мисли, че той е синът му. Но вижда, че не е. После пипа другиго, и най-после намира сина си. Но представете си, че вие сте детето и търсите баща си. Хванете някого и мислите, че е вашия баща, но не е. Знаеш, че баща ти е с брада, но той си обръснал брадата. Хванеш едного с брада, погледнеш го, но той ти говори на чужд език. Казвате на един човек „татко“, но той ти казва: „What do you want“?

Ние мислим, че имаме една ясна представа за Бога. Ясна представа имаш за Бога, когато си разумен човек, когато всички неща са уяснени в ума ти. И после, имаш ясна представа за Бога, когато ти си добър. Разумността носи светлина отвън, а пък добротата е топлина. Справедливостта е, когато тази светлина и топлина са правилно разпределени.

Ние имаме постоянно нужда от Божията любов, понеже, ако не сме свързани с Бога, ще умрем. Щом прекъснем връзката си с Бога, ще умрем. Щом прекъснеш тази връзка, ставаш тежък. Богат си, но казваш: „Не ми се живее“. А пък щом имаш тази връзка с Бога, ти може да нямаш пет пари, но си радостен, цялата природа е твоя, цялата земя е твоя. А пък щом прекъснеш връзката си с Бога, нищо нямаш. Това сега (са) нови схващания.

Какво нещо е вярата? Вярата е връзка с Бога – да знаеш, че ти разполагаш с цяла земя, понеже тя е Божия. Нали е казано: „Всичко, каквото аз имам е твое.“ И ние като изпълним волята на Бога, то Бог казва: Всичко, каквото аз съм създал е твое. Някой път ние очакваме Бог да дойде на земята да се прояви. Той вече се е проявил. Сега е вече времето ние да се проявим.

Сега отдалечавайте се един от други. Ето аз какво разбирам под тези думи: Ако аз съм цигулар, ще искам да сте малко далеч от мене, да мога да си движа ръцете. Вашето ухо ще чуе музиката. Добре, ако аз съм един художник, аз ще поставя своите картини, няма какво да съм близо. Моите картини – това е същественото. Ако избягвате платното, боите, няма да ме намерите. Човек е като една картина. Целият човек не е в тялото. Че ако тялото беше същината, на човека той като умре, къде ще отиде? Ако нашето тяло беше същината, то не трябваше да умира. Но има друга същина в човека. Това тяло, което сега човек употребява, той ще го остави настрани и ще го смени с друга материя, ще си направи друга една форма. Тези очи, които сега имам, няма да ги имам. Какво зло има, ако човек си направи по-хубави уши, по-хубави очи, по-хубави уста, по-хубав стомах, по-хубави дробове? Има ли нещо лошо в това? Трябва да се радваме, че ще се видоизменим. Някои от вас, като остареете, не може да чувате. Не ви се говори, не ви се ходи, не ви се работи. Старост ли е това? Аз наричам стар човек – той е като светлината, да тича. Сега ние си туряме мисълта за остаряването и казваме: „Остаряхме“. Остарели сте, понеже сте взели известни идеи, които нямат никакво значение за вас. Някой път има лъжливи идеи. Например казвате: „Белият носорог“. Козината на носорога не е бяла, но понеже го хапят мухите, за да не го хапят, той влиза в някоя локва, в калта, като изсъхне, става белезникав. И за това си носи името белия носорог, а пък той не е бял, но носи бяла кал. Ние ставаме бели, понеже носим бяла кал. Никакъв бял носорог няма, но калта е изсъхнала на гърба.

Някой човек, толкова щедър, че всичко дава, изпразва шишето. Всичко като дадеш какво ще остане? Ние казваме: „Всичко давай“. – Всичко давай и всичко вземай. Тогава има смисъл. Като дадеш всичко, ами после? И за това трябва да се каже: „Всичко давай и всичко вземай“. Като дам всичкия въздух, който е в моите дробове, после пак вземам и т.н. След всяко издишане на въздуха, ще вдишаш. Ще кажеш: „Благодарим Ти Господи, за голямото благо, което си ни дал“. И мисли. Не бързай във вдишването. Приеми въздуха и кажи нещо. Постой малко, не бързай. То е почивка. Трябва да си почиваш малко. Ти бързаш. Не бързай да вземеш въздух. Полека го вземай и плавно го издишай. Това ще бъде по-добро разположението ти. Някой път ние не знаем да дишаме, не знаем как да се храним, не знаем как да гледаме. Има закони за зрението. Зависи как гледаш един предмет. Онзи влюбеният човек, който има любов, само той може да гледа правилно. Някой човек ти не можеш да гледаш, понеже не може да намериш онзи фокус, за да видиш симетрията на лицето му. Като гледате някой човек, трябва да направите една връзка. Има едно гледане, при което ще направиш една връзка. Когато излезеш на планината, има една точка, и като намериш тази точка, планината е жива. При такова гледане, планината ще оживее. Или като погледнеш небето, трябва да знаеш на кое място да погледнеш. Аз бях ви препоръчал сутринта да ставате, когато изгрява Сириус или когато изгрява Зорницата. Ако искаш да внесеш нещо хубаво в душата си, стани сутрин и погледни Зорницата, когато изгрява. Стани 40–50 пъти за това и ще видиш какъв преврат ще имаш в душата си. Ставай сутрин не да гледаш слънцето както обикновено, но виж нещо особено. Виж първия лъч и после даже може да не дочакаш слънцето. Може да си отидеш преди да изгрее. Първият лъч на слънцето е като малка звезда. След като изгрее слънцето, никоя звезда не се вижда. Някой път Бог се отдалечава от нас, за да видим другите малки неща, по-малките наши братя; за да можеш да видиш по-дребните работи и да видиш, че и те са така важни.

Важна е новата мисъл за любовта, която носи великото Божие благо заради нас. Чрез него човек ще възкръсне. Най-първо човек ще мисли и чрез тази мисъл, като дойде любовта, той ще възкръсне. А пък възкресението трябва да дойде, понеже в него е подмладяването. Ако човек не се подмлади, така както сега вървим, работата не е на добро. Един ден къде ще ви намерим. Вие сте събрани тук сега, но един ден след 45 години, този брат го няма, онзи брат го няма. След 45 години къде ще бъдете вие, ще кажете, че ще дойдете в друго някое прераждане. Вие оставете сега другите прераждания. Вие за това си прераждане знаете ли нещо? Нищо не знаете, че какво тогава знаете за другите прераждания? Ако разбирахте Божия закон изведнъж щяхте да се преродите и щяхте да имате съзнание. Всеки един от вас може да се прероди. Може да се преродиш утре. Може да се преродиш, но за да се преродиш, трябва да имаш една непреодолима любов към Бога.

Писано е: Онези, които чакат Бога и които Го обичат, ще се обновят. Ние трябва да обичаме Бога, за да се подмладим. Ако не обичаш Бога, няма да се подмладиш. Ако не обичаш Бога, ще остарееш. Защо трябва да обичаме Бога? Ще обичаш Бога, за да се подмладиш. Ще обичаш Бога, за да станеш млад. Ще обичаш Бога, за да се храниш добре. Ще обичаш Бога, за да станеш умен. Всички тези велики блага в живота идат от любовта към Бога. Тя е разрешението на въпросите. Любовта към Бога е един процес на обновление. Що е любов? Процес за обновление на живота. Един ден като започна да обичам Бога, ще ми е приятно, няма да ме е страх от смъртта, ще прати Бог една колесница, ще се кача, няма да взема нищо от тук и ще отида при Бога. Колцина от вас сте готови да се качите на Божията колесница? Вие ще кажете: „Ако тя дойде“. – Я, отложете малко.

Много безцеремонно ни пращат сега за другия свят. Онези, които ни обичат, ни заравят в земята. Не ни оставят да заминем нагоре, но казват: „От тук към центъра на земята и после от другата страна на земята ще излезеш“. Но знаете ли какво е това? Това е голямо мъчение. По-добре да не минаваш, да няма нужда да те заравят. Едно житно зърно или ябълчна семка може да я заровим в земята. Една човешка семка няма нужда да я заровиш в земята. Ти в земята не може да сееш човешка семка. Къде ще я посееш? Семето на твоята мисъл трябва да знаеш къде да го сееш. Семето на твоите чувства трябва да знаеш къде да го сееш. Не може да го хвърлиш на земята.

Ние се заблуждаваме като казваме: „Едно време ние се обичахме двамата“. Аз питам: Двамата като се обичахте, подмладихте ли се? И двамата остаряхте. Тогава казвам заключението си: Любовта ви към Бога и любовта ви един към друг не е била такава, каквато е трябвало. Защото вие братя и сестри, колко горчиви думи си казахте и после пак се наричате братя и сестри. Аз наричам идеална сестра тази, която никога не ви е казвала горчива дума. Идеалната сестра свети и топли като слънце, има живот. И от брата излиза живот. Ако сестрата е мъртва и дойде братът, тя ще оживее. Това е един брат. Сестра е оная, която като дойде при умрелия брат и той оживява. Баща е онзи, който като дойде при умрелия си син, той оживява. Син е онзи, който като дойде при умрелия си баща, той оживява. Кой ми е баща? Онзи ми е баща, който като дойде при мене, аз оживявам. Кой ми е брат? Този, който като дойде при мене, аз оживявам. Той ми е брат или сестра и всичко е за мене. Това е философията на живота. Някой казва: „Наука трябва“. Наука, от която побелява главата на човека! Ти казваш: „Побеля ми главата“. Това показва, че всичко си дал. После пък всичко ще събереш и тогава ще ти почернее главата. Онези от вас, на които главите са черни, раздайте всичко. И онези от вас, на които главите са бели, съберете всичко. На тези, които имат черни глави, те да побелеят. И на тези, които са бели главите, да почернеят. Ето правилната философия. Да стане една обмяна. Или другояче казано: Сиромасите да се учат и богатите да прилагат. Това учение трябва да го прилагате. Най-първо човек трябва да знае да почита своя господар. Ще туриш ръката на главата и ще кажеш: „Господарю, какво ще заповядате?“ – Главата – господар ще каже: „Ще отидеш на нивата да работиш“. После ще кажеш на краката и ръцете да отидат да работят. Главата е господар, а другите са братя и сестри. Братът е дясната ръка, а пък сестрата е лявата ръка. Главата е бащата, а пък дробовете са майката. Онзи баща постоянно мисли, майката работи, приема. Бащата отвътре дава, дава с мисъл – той мисли.

Питаш: „Къде е Господ?“ – Господ е вътре в мозъка ми, в моята глава е. – „Къде е Духът?“ – Духът е в дробовете. Духът е, който постоянно работи отвътре и аз усещам една приятност. Ти казваш: „Ние остаряхме вече, краката и очите ми отслабнаха“. Аз ви проповядвам един Господ, който да ви подмлади. Аз не ви проповядвам един Господ, който ви застарява. Досега сте служили на един Господ, който ви застари. Всички, които сте стари, служили сте на друг Господ. Аз не ви проповядвам за онзи Господ, който ви е взел силата. Проповядвам за онзи Господ, който ви дава сила. Аз не ви проповядвам онзи Господ, който е обезсмислил вашия живот. Аз ви проповядвам онзи Господ, който ще осмисли живота ви, Който носи светлина, топлина. Казвам: Живейте разумно. Днес искам да се приближите до Господа.

Ще дишате и ще казвате: „Благодаря Ти Господи, подмлади ни, за да можем да ти служим“. Старите да станат млади. Че старите са млади всъщност. Младите да не искат да остаряват. Старият да се подмлади, а пък младият да не остарее. Или ако остарее, да знае как да се подмлади. Това е сега новата религия, която обновява човешката душа, човешкото сърце, човешкия дух и човешкия ум. Така ще дойде новата песен. Навсякъде любов да цари.

Оставете неестествените движения. Някой си стиска устата. Никакво стискане на устата. Никакво чесане на главата. Някой си стискат ръцете. Никакво стискане на ръце. Всичко трябва да бъде разумно. Ако си стиснеш ръката, трябва да вземеш нещо, трябва да имаш някаква цел. Като свиеш юмрука, да знаеш, че си силен човек и че защитаваш Божественото право в света. А пък като си отвориш ръката, това показва, че мислиш. Всеки пръст на ръката е носител на особени сили. Първият пръст – показалецът е израз на благородство; средният пръст на справедливост, на философия. Безименният пръст – на изкуството, малкият пръст на интелигентност и на практичност. Чрез тези ръце значи да излизат Божествените сили. Движението на ръцете изразява вътрешния живот. Майката стиска детето към себе си и казва: „Не те пущам“. Детето като се убеди, че майка му няма да го остави, отваря си ръцете и казва: „Аз ще те слушам, мамо“. Туря си ръцете на гърба и и я пипа, не я стиска.

Сега, аз бих желал вие да служите на Господа или на вашия баща, майка с отворени ръце. Това, което знаете е много хубаво, но то си е изиграло своята роля. С тези наши вчерашни мисли се отива към смъртта. Днес се изисква нова мисъл. Днес трябва да се подмладите най-малко десет години, поне с пет години, с една година, с един месец, с една седмица и поне с един ден! Та искам сега да се подмладите всички и затова трябва да работите. И за това сме дошли на земята да учим живота на подмладяването, живот на служене Богу. Казваш: „Човек трябва да мисли“. Но човек в своята мисъл трябва да знае какво трябва да прави. Отношенията ви един към друг трябва да бъдат правилни. В бъдеще нашите отношения един към друг да бъдат такива, каквито са нашите отношения към Бога. Първият закон е любовта към Бога. Второто отношение вече е към вашите близки. И щом установите отношенията си към вашите близки, то е вече отношение към всички. Законът е такъв: Щом възстановите правилни отношения към ближните си, ще имате правилни отношения към всички. Ако един син обича баща си, както трябва, той ще обича всички други хора. Баща му е стар. Синът му като срещне стари хора, ще му е приятно. Ако баща му е млад, синът като срещне млади, всички му са приятни, понеже баща му е млад. Като срещнете всички, да ви става приятно. И като почувствате, че това е една душа, която няма разбиране, да внесете новия живот в нея. Христос е казал: „Дето са двама или трима събрани, аз съм там посред тях.“ Така като мислите, Бог ще бъде вътрешната връзка на живота; вътрешната връзка, която ще ни обедини. Вие казвате: „Ние не сме организирани“. Трябва една организация, която Бог образува. Да сме организирани от Божествения дух, Който действува.

Сега, ако изправим някого от вас да пее, вие веднага ще кажете, че той не знае да пее и той ще се смути. Но ако се намерите в гениална среда между музиканти и ако турите един неспособен музикант да пее, те ще го накарат да пее добре. Те ще си концентрират ума. А пък сега, ако излезе някой да пее, другите ще кажат: „Този намери да пее“, и веднага той ще спре. А пък някой път, ако дадат някому правото да говори, той говори повече, отколкото трябва. То е както в църквата казват: „Господи, помилуй, Господи помилуй!“ – Хубаво, колко пъти трябва да кажете тези думи? След като си казал три пъти Господи помилуй, да кажеш: Господи, научи ме да помилвам най-хубаво, така както ти помилваш. Господи, научи ме да милвам другите хора, както Ти ме помилваш. Да милвам всички – и баща си и майка си и братята си и сестрите си и слугите и всички. Ти казваш: „Господи, помилвай!“ Хубаво, но още едно не достига, и аз трябва да бъда проводник. Вие много добре сте научили да казвате: „Господи помилуй“, но ще кажеш още: „И аз да се науча да помилвам, както и ти милваш. И като милвам другите, да се радвам на твоята милост“. Така ще се подмладите.

Сега, на онези от вас, чиито глави са бели, да почернеят. А пък на тези, чиито глави са черни, да побелеят. А пък има едно благо в света, което идва, без да побелее главата. Само че косата тогава добива мек отенък и става златиста. У ангелите има такива златни коси. Това е проводник на живота.

В този смисъл вярата е нужна за отношенията ни към Бога. А пък що е отношение към Бога? Подмладяване. В думата подмладяване има нещо свежо – млад си, доволен си от всичко. А пък като си остарял, замислен си. Младостта е велико Божие благословение, с което Бог дарява човешките души. Аз желая сега всички да се подмладите. Били сте млади, а сега постоянно да се подмладявате. Бих желал не само веднъж, но всеки ден да се подмладявате, поне с една минута, или с по една секунда. Да се подмладявате. Тогава справедливостта и добротата ще почнат да функционират правилно във вашия живот. И цялото ви тяло ще функционира нормално.

Как определихте правото? Правото е, когато човек проявява всичките възможности и способности, които има. Това е негово право. А пък безправието е, когато той не изпълнява това, нищо не придобива. Най-първо трябва да се освободим в себе си от нашето безправие. Всеки един да се освободи от безправието и да вложи правото. Казахме, че под право се разбират възможностите. Колко възможности седят в челото? На мнозина челото трябва да се повдигне нагоре най-малко с половин сантиметър. На някой челото трябва да стане по-широко. Имате много да работите върху челото си. Главата отзад не е оформена както трябва. И ръцете не са оформени. Трябва да се направи едно преустройство. Много работи има неоформени. Ако не е оформена главата, тогава и мислите, и чувствата не ще могат да се проявят както трябва и нашето тяло ще вземе такава форма. Вие казвате за някого: „Този човек остаря, стана кисел“. Ти ще видиш, че лицето му няма израз, недоволство има по лицето му. А пък човешкото лице трябва да има свежест, една вътрешна радост, един вътрешен мир, смелост. Лицето ни да бъде като предавателно радио, което предава. Отвсякъде от лицето: от очи, уши и прочее да излиза Божието благо. Щом Господ живее в нас, трябва да излиза Божественото от нас.

Изпейте сега песента: „Когато аз бях млад“. Как ще я изпеете? И после думите: „Когато аз остарях“. „Когато аз бях млад, аз пях, а пък когато остарях, заспах“. (Учителят изпя тези думи.)

Младостта пее, а пък старостта заспива. Следователно, всеки един човек заспива за да стане на другия ден. Това показва, че е възможно едно заспиване за остаряване, а пък на другия ден като стане, трябва да се подмлади. Като заспиш, казва се, че си остарял, но на сутринта трябва да се подмладиш, остарял си. Ще заспиш и сутринта да си станал млад.

Сутрин като станете каква песен пеете? (Учителят пее: „Тази сутрин като станах, колко бях недоволен.“) (Учителят пее: „Едно време аз бях млад, но остарях, понеже не обичах баща си. Едно време аз бях млад, но майка си не слушах и така остарях“.) Става ви весело. (Учителят пее: „Едно време аз бях млад, но майка си не зачитах и остарях“.) Сега новата песен. (Учителят пее: „Сега аз съм вече млад, и в пътя съм тръгнал, и баща и майка си обичам. И всякога аз ще бъда млад, млад, млад, млад, всякога ще бъда млад, млад, млад, млад, млад…“) Така трябва да се пее. (Учителят пее: „Едно време и баща си не слушах. Едно време аз бях млад и майка си не слушах. Сега съм аз млад и баща си обичам аз. Сега съм млад и баща си обичам аз. Обичам, обичам баща си аз!“)

Добрата молитва.

XVII година.

5 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 3 ноември 1937 г., сряда, 5 ч. с.

София – Изгрев.