Мъртав бе и оживя, загинал бе и намери се

„Защото този твой брат мъртав бе и оживя, и загинал бе и намери се.“

Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще прочета 15 глава от Евангелието на Лука. Ще се спра върху 32 стих от прочетената глава.

Духът Божи.

Големите противоречия в живота произтичат от човешките възгледи. Хората искат да наложат на света своите разбирания и своите възгледи за нещата, и да се приемат за меродавни. С това те влизат в противоречие с основните закони в живота и в природата. Онзи, Който е създал света, той е поставил за основа един закон, който управлява целия свят. Онзи, който е създал човека, който му е дал ум, Той е поставил един закон, който управлява човешкия ум. Въпреки това, човешката мисъл е отрицателна. Положителната мисъл носи живот, а отрицателната носи смърт. Ние виждаме в свещената книга, че за непослушанието на първия човек дойде смъртта в света. Ето защо, като заключение може да се каже, че животът ще влезе чрез послушанието, а смъртта чрез непослушанието към Неговото учение. Христос е едно съединително звено. Той дойде в света, за да примири човечеството. Днес всички хора не вярват в Христа, но има 500 милиона християни вече, които вярват в Христа. Те поне трябва да се примирят. Има вярващи в Евангелието, но и те не се примиряват. Те цитират, четат и препрочитат Евангелието, но не могат да се примирят. Ако тия, вярващи в Христа, в Евангелието, не могат да се примирят в Негово име, тогава става въпрос, дали наистина следват Неговото учение. Други хора минават за будисти, вярват в Буда. Те вярват в Буда, но не изпълняват Неговото учение. Като четат Евангелието, православните казват, че каквото е могъл да каже Христос, всичко е казал вече. Не, по думите ние съдим другояче. Той казва: „Много още има да ви кажа, но още не сте готови да чуете и да възприемете това, което може да ви се каже.“ Казвам: Който и да се опита днес да изнесе истината, той всякога ще бъде подозиран. Във вярващите има едно подозрение. Като те чуят да говориш, веднага ще те питат: "Ти какъв си?" Ако отидеш в една православна църква, ще те питат: „Ти православен ли си?“ Ако си православен, ще те приемат. Ако отидеш в една евангелска църква, ще те питат, евангелист ли си? Ако отидеш в католическа църква, ще те питат, католик ли си и т.н. Все таки, човек трябва да има някакво име, но името не създава човека. Човекът създава името. Всички спорят върху въпроса, кой е на правата страна в света. В притчата за блудния син виждаме, че синът, който живял при баща си, се сърди на баща си, намира, че той не постъпва разумно. Той казва на баща си: Аз, който ти служа толкова години, нищо не съм получил от тебе, а този ти син, който изяде и изпи всичко, сега пак иде и ти му даваш от моето богатство. Баща му го успокоява и му казва: Нека се повеселим, защото този твой брат мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се. Това, което имам, твое е. Щом братът се гневи на баща си, това показва, че той няма любов. Не е ли добре мъртвият да оживее? Коя майка или кой баща не би се зарадвал, ако мъртвият му син оживее?

Новото възрение в света трябва да бъде това, че Христос е едно звено в сегашния човек. Всичко е добро в света, но едно нещо не достига на хората. Като вляза в православната църква, виждам, че всичко е добро там, но се приближавам при свещеника и тихо му пришепвам: Едно само не ви достига, любов нямате. Като отида в някоя евангелска църква, виждам, че и там всичко е добро, но едно им липсва, любов нямат. Отивам в католическата църква и виждам, че всичко е отлично там, но едно им липсва, любов нямат. Отивам при съдиите, виждам, че всичко е добро там, и законите им, и съдиите им, но едно им липсва – любов нямат. Отивам при учителите, при разните училища и виждам, че всичко е добро, но едно нещо им липсва, любов нямат. Дето и да отида, намирам, че всичко е много добро, но едно липсва – любов нямат. Казвам: Сега е времето, когато любовта трябва да дойде. И Христос каза на богатия: Всичко, каквото имаш, е добро, но едно ти недостига – любов нямаш. За да опита любовта му, Христос му каза да отиде, да продаде всичкото си имане и да го раздаде на сиромасите. Следователно, когато любовта дойде между хората, ще се решат и всички въпроси. Друго разрешение вън от любовта няма. Вие постоянно си задавате въпроса, кой е прав? Този въпрос, кой е прав и кой е крив, не може да се разреши на земята. Дали някой е правоверен или не е – и този въпрос не може да се разреши на земята. Той може да се разреши само като отидем при Бога. Когато човек умре, тогава отгоре ще се разреши, дали той е бил прав или крив, дали е правоверен или не. За да бъде човек правоверен, ето на какво трябва да отговаря. Той трябва да осветява името Божие. Той трябва да желае идването на царството Божие на земята. Той трябва да изпълнява волята Божия. Така казва Господнята молитва. Но това не става насила. Това трябва да бъде един вътрешен импулс в човека. Ако се освети името Божие на земята, ако дойде Царството Божие на земята и ако се изпълнява волята Божия навсякъде, дошла е любовта на земята. И тогава целият свят, при какъвто ред и порядък на нещата да е, ще приеме любовта. Любовта ще бъде такова нещо, каквото светлината и топлината за растителното и животинското царство. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е въздухът за хората. Това е същественото, което любовта носи със себе си. Всяко нещо, което носи живот в себе си, е Божествено. Всяко нещо, което отнима живота, е човешко.

Питам: Как могат хората да се спогодят? За да се спогодят хората, те трябва да имат един баща. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не ме обичаш.“ Питам го: Ти обичаш ли баща ми? Ти искаш да те обичат, а не обичаш своя Баща. Ти си скръжав по отношение на Него, нищо не даваш. Как ще обичам такъв човек? Не може никой да го обича. Син, който не обича баща си, и Бог не го обича. Дъщеря, която не обича майка си, и Бог не я обича. Най-първо ние трябва да обичаме Бога. Каква култура е тази, в която хората нямат любов към Бога? Аз не разглеждам Бога като нещо отдалечено, отвлечено от нас, но като същина, която функционира в нас. Движението, подтикът на хората в света се дължи именно на този Бог, Който работи в нас. Ние не знаем къде е този Бог. Ние не знаем де Той се намира. Казват, че Бог е на небето. Под думата „небе“ аз разбирам разумния живот. За да разбират Бога, хората трябва да бъдат умни, добри, справедливи. Ако човек не е добър, не е умен и не е справедлив, не може да се очаква много нещо от него. При това положение не може да се очаква любовта. И тогава думите на Христа (не) могат да имат сила за нас. Без любов ние не можем да разберем Христа, нито можем да разберем неговите страдания. Ние не знаем още какви са били страданията на Христа. Ние още не можем да разберем противоречията, които съществуват в съвременното християнство. Ние не знаем още какви противоречия е внесло съвременното християнство в Духа на Христа. Мислите ли, че Христос, като вижда престъпленията, които се вършат в Негово име, е доволен? Не е доволен, но търпи. Страданията, които хората едно време носеха, са съвсем различни от тия, които сега преживяват. Христос казва: „Едно ви не достига.“ Какво е то? На всички ви трябва любов, в която всички трябва да отстъпите от стария път и да влезнете в новия път – в пътя на светлината, в пътя на доброто, в пътя на справедливостта, в пътя, който носи щастие на човешката душа. Вие разбирате тези неща. Аз вярвам във всинца ви и намирам, че всички сте много добри. Дето и да съм ходил, във всички намирам само една погрешка: Едно ви не достига – любов ви трябва. Днес хората се оплакват от любов, но тя е неразбрана любов. Всички казват: „Дотегна ни тази любов.“ Жената казва: „Едно време мъжът ме обичаше, а сега ме мрази.“ Учителят се оплаква от учениците си и т.н. Това не е любов. Учител, който се оплаква от учениците си, той не ги обича. Христос имаше 12 ученика. От тях само един изневери. Той го предаде за пари. Имаше слабост към парите. Останалите 11 издържаха, макар че и от тях някои в началото побегнаха, но после пак се върнаха. И в съвременните християни има нещо, което трябва да изпъдят от себе си. Кого трябва да изпъдят? Те трябва да изгонят Юда Искариотски, който игра ролята на шпионин, предаде Христа. Казват за някого, че не е правоверен, бил безбожник. По какво се отличава добрият човек? Добрият човек си има известни качества, по които се познава. Както плодът има известни качества, по които се познава, така и добрият човек има известни качества, които Бог е вложил в неговото сърце, в неговия ум, и в неговата душа, и в неговия дух, по които той се познава. Това, което е вложено в човека, то представя неговата същина.

Казвам: Това, за което аз ви говоря, е потребно. Вие няма какво да оправяте света. Аз виждам, че светът е оправен, но той страда само от недоимък на любовта. Аз вярвам, че по който и да е начин любовта ще дойде. Един ден любовта ще дойде, но вие трябва доброволно да отворите вратата и. Ако не отворите врата на любовта доброволно, тя насила ще влезе, но няма много да се ползувате. Какво прави съвременната държава? Когато властта иска да влезе в някой дом, тя влиза насила. Тя не пита, дали ще и позволят, не гледа на това, че домакинът е затворил вратата си, тя натиска и влиза. Но какво се ползувате от такова насилие? Вие трябва да разберете закона на любовта. По-добре да го разберете с любов, отколкото да го разберете без любов, с насилие. Всеки закон, който е разбран с любов, има смисъл, но разбран без любов, няма смисъл. Щом един закон е разбран без любов, в това разбиране е влязло известно насилие. Ето защо, хората трябва доброволно да отворят сърцата си за Бога. Когато хората държаха сърцата си затворени, те могат да имат някакви съображения. Те имат право да затварят сърцата си, но трябва да имат предвид, за кого трябва да ги затварят. Човек не може да отвори сърцето си за хората, докато не го отвори за Бога. Ако цветето не се отвори за Бога, за никого не може да се отвори. Слънцето е, което отваря цветята. Щом Слънцето отвори цветето, тогава от него излиза благоухание. Ако Божията любов не е в състояние да отвори нашето сърце, ничия друга любов не е в състояние да го отвори. Колкото една свещ е в състояние да отвори цветето, толкова и човешката любов е в състояние да отвори сърцето на някой човек. Обаче, ако слънцето изгрее, цветът ще се отвори. С това не искам да кажа, че не сте опитали любовта. Божията любов все още не сте я опитали. В човешката любов всякога остава един малък страх, едно малко подозрение, но в Божията любов няма никакъв страх, никакво подозрение. В човешката любов мъжът подозира жена си, жената подозира мъжа си, проповедникът подозира членовете, не ги харесва нещо, членовете подозират своя проповедник, и те не го харесват и т.н. В човешката любов нещата не са на мястото си, а в Божията любов всяко нещо е на своето място. Христос не казва за себе си, че е дошъл да властвува, да царува, но казва: Аз дойдох в света да дам живот на хората и да им кажа как да живеят. Христос дойде да проповядва на хората Божията любов, която разрешава всичките мъчнотии в света. Той понесе греховете на хората доброволно и прие най-големите страдания и противоречия. Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да му помогнат, но Той прие да изпълни волята Божия, да се пожертвува за човечеството. И затова Христос казва: „За този час дойдох.“ Значи, единственото нещо, което разрешава всички мъчнотии в света, това е Божията любов. Всеки човек има в себе си едно чувство, с което може да познае любовта. Всеки човек има очи, с които може да познае светлината. Всеки човек има уши, с които може да познае разумното Слово. Всеки човек има един нос, с който може да познае аромата на цветята. Всеки човек има една уста, чрез която може да възприема храната и да различи хубавата храна от лошата. В това отношение ние не можем да се съмняваме. Питат някои: „Кое е правото учение?“ Много лесно може да се познае това. Ако храните едно дете със здрава, доброкачествена храна, то ще бъде здраво и ще се развива добре. Ако го храните със слаба, лоша храна, то няма да се развива добре, няма да расте. Това дете постоянно ще боледува. В Божественото учение всички хора са здрави и весели. В Божественото учение противоречията лесно се разрешават, а в човешката любов – мъчно се разрешават. Чрез притчата за блудния син, Христос дава един пример, какво трябва да се прави с онези, които не вървят в правия път. Те трябва да се оставят свободни да научат урока си. Когато научат урока си, тогава те ще се върнат сами при Бога и ще бъдат добри негови служители. Онзи син, който бил постоянно при Баща си, имал голямо мнение за себе си, той мислел, че е праведен. Всъщност, блудният син имал по-високо съзнание. Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги. Той се обръща към баща си с думите: Татко, аз разбрах всичко. Направи ме сега като един от слугите си. Не само в православната църква, или само между християните, но и между будистите, мохамеданите и навсякъде има два вида вярващи, два вида религиозни. Едни от тях са ходили в странство и са хора със смирение, а другите не са ходили в странство и са горди, високомерни, с голямо мнение за себе си. Те всякога мислят, че Господ не е обърнал внимание на тях, не им е дал това, което заслужават. Те казват: „Ние сме се трудили много, но няма полза от нашия труд, никой не ни оценява.“ Бащата отговаря на тези свои синове: „Синко, всичко мое е на твое разположение. Всичко имаш.“ Сега аз ще туря в устата на бащата думи, които не са казани в притчата. Бащата казва на сина си: „Синко, всичко имаш на разположение, много си добър, но липсва ти малко любов. Трябва да вложиш любов в сърцето си. Това само не ти достига. Братът ти, който сега се върна от странство, донесе със себе си тази любов. Затова и аз сега отидох да го посрещна и прегърна. Зарадва се моето сърце, защото той донесе със себе си Божията любов. Да се повеселим заедно с него. Бих желал и ти да имаш тази любов в сърцето си.“

Сега пожелавам ви и вие да се върнете, и вашият баща да се порадва с вас наедно. Сега пожелавам ви и вие да влезете с вашия баща и да се порадвате на върналия се брат, който е изпоял всичко.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

5-та неделна беседа от Учителя,

Държана на 31 октомври, 1937 г., 10 ч. преди обяд.

София – Изгрев.