Отче наш.
Пишете върху темата: „Право и безправие“.
Сега, всички хора, както и вие, сте занаятчии. Все трябва да научи човек някакъв занаят. Стремежът на хората към известен занаят или към някакво изкуство се свежда към това, че те искат да бъдат щастливи. Представете си, че вашето тяло е направено от захар, или от някаква материя, която не може да издържа на всички условия. Какво ще стане с вас? Като дойде водата, ако тялото ви е направено от захар, то ще се стопи, ще се разтвори. Човек се топи и при топлината. Виждате един пълен човек, но като дойдат усилни условия на живота му, той започва да се топи и изгубва 10, 15, 20 и повече килограма от теглото си. Понякога човек губи от теглото си или при някаква болест, или при някаква мъчнотия. Ако се случи да гладува много, човек пак губи от теглото си. Ако пък яде повече, той напълнява, увеличава теглото си.
Сега, от какво зависи щастието на човека? Щастието на човека зависи от добре организирания му ум, от добре организираното му сърце и от добре организираната му воля. Тъй щото, човек трябва да знае, че щастието и нещастието му зависят от неговия език. Като каже една дума при известни условия, човек вижда от какво произтича неговото щастие или нещастие. Казвам: Сегашните хора трябва да изучават много добре химията. Казвате, че има специалисти по химия. В химията съществуват различни отрови, които химиците ги познават. Както има различни отровни газове, така има и различни отровни мисли, отровни чувства и отровни постъпки, които също така трябва да се знаят, както се знаят и отровните газове. Както по състояние материята бива твърда, течна, въздухообразна, етерообразна и светлообразна, така и мислите, чувствата и постъпките на човека могат да бъдат твърди, течни, въздухообразни, етерообразни и светлообразни. Ще кажете, че сте се объркали от тия неща. Всеки, който не разбира, всякога се обърква. Че и най-добрият певец, който пее хубаво, може да се обърка. Той, като минава от една октава в друга, като взима цели тонове, както и да е, но понякога дохожда до полутонове, които много (трудно) се взимат. Който разбира от музиката, веднага схваща, че е взел криво някой тон и бърза да го изправи. Сега, като наблюдавам лицата на съвременните хора, виждам колко криво мислят. И наместо да стават свети хора, те повече се объркват в живота си. Та като гледам и вашите лица, аз си мисля: Накъде ли отиват тези хора? Казвате: „Какво има в лицата ни?“ Лицето на човека е един барометър, който показва, че времето ще се развали или ще се оправи. Лицето на човека показва дали той ще бъде щастлив или нещастен, праведен или грешен, учен ли ще бъде или невежа, страхлив ли ще бъде или смел, добър или лош ще бъде. Всичко е написано на човешкото лице. Като знае това, човек трябва постоянно да се оглежда, да знае накъде отива, както капитанът на кораба постоянно следи накъде отива, каква посока взима движението на кораба. Капитанът пътува в океана, на 10–15 километра навътре, затова трябва да следи посоката на движението, да знае на кое пристанище да спре. Например, когато човек иска да предприеме една работа, предварително той трябва да знае на каква посока ще върви. Мнозина са идвали да ме питат, ако започнат някакво предприятие дали ще вървят работите му. Дойде някой и ми казва, че иска да отвори една малка търговийка – търговийка-бакалийка. Казвам: И това може. Но виждам, че този човек, който иска да отвори търговийка, е със сприхав характер, той не може да разположи клиентите си. Дойде някой клиент, иска добра стока, той му казва сопнат: „Такава е моята стока, ако искаш вземи, ако не искаш, можеш да си вървиш.“ Така той прогонва клиентите си. И после се чуди, защо работата му не върви добре. Гледате друг някой, отворил дюкян и посреща клиентите си усмихнато. Като му искат добра стока, той им казва: „Бъдете спокойни, ще ви дам много хубава стока, на ваше разположение съм. Каквото искате, ще ви услужа.“ И какво виждате? Върви му на този човек. Онези хора, които стават религиозни, и те приличат на първия търговец. Те си поставят сериозни лица, стават мълчаливи и се отнасят с хората като аристократи. Те мислят, че са разрешили кой знае какви въпроси. А те стават по този начин смешни. Религиозният човек първо е един занаятчия. Той се учи първо да плете чорапи. Религията е нищо друго, освен плетене и разплитане. Ако някой е православен, в какво седи православието? В православието има една практическа страна. Правили ли сте вие на ден по сто, двеста, петстотин до хиляда поклони? Правили ли сте такава гимнастика? Ще кажете, че това е епитимия. Правили ли сте вие по хиляда поклони на ден, да знаете какво нещо са поклоните? Един калугер казва на друг: „Ти си много набожен човек.“ – „Отде знаеш това?“ Той мисли, че има работа с някакъв ясновидец, който го вижда как се моли. А този човек познава по мазолите на големия му пръст, които са станали от много поклони. Този калугер правил на ден по 500–600 поклони, от които са излезли тия мазоли. Казвате: „Няма да правя никакви поклони.“ – Да, но този, който е правил много поклони, и който изобщо прави поклони, е всякога здрав човек. Който не прави поклони, той всякога боледува. Не е лошо човек да прави поклони. Правенето на поклони се отнася към физическия свят. Какво означава правенето на поклони? Да прави човек поклони, това значи да се навежда. Минаваш покрай някоя ниска врата, ще се поклониш, т.е. ще се наведеш, за да влезеш вътре.
В един анекдот се разправя за едно от старите времена, когато живели някакви хора, които никога не се покланяли, не се превивали, всякога ходили съвършено изправени. Те не знаели какво значи да се наведе малко човек. Ако рече човек да се наведе малко, това било голямо прегрешение за тях. Те били принудени всякога да ходят много изправени, без никакво навеждане или огъване напред, настрани или назад. Затова те всякога правили на къщите си високи врати, за да не става нужда да се навеждат. Случило се обаче, че едно семейство направило вратата на къщата си по-ниска, отколкото били всички други врати. Синът в това семейство бил доста висок. Като се заженил един ден, той си избрал една невеста, която била над метър и половина висока. Тъй щото, за да влезе през вратата, тя се намерила в невъзможност, главата и стърчала над вратата. Събрали се всички близки и роднини на булката и започнали да мислят какво да правят, за да влезе булката в дома на своя избраник. Трябвало да се отреже главата и, за да влезе вътре. Но това значело да умре. Всички започнали да плачат, но не знаели какво да правят. Всички започнали да мислят, какво да правят. Ако не отрежат главата и, трябвало да развалят прага на вратата, да се издълбае, но и това означавало някакъв лош признак. Ако се отреже главата на булката – лошо. Да се развали прага – и това лошо. Всички започнали да плачат – не знаели как да разрешат този въпрос. Те започнали да се молят на Бога, да им даде някакво разрешение. В това време ги чул един човек и ги запитал: „Защо плачете, какво се е случило?“ – „Случи ни се едно голямо нещастие. Прагът на вратата ни е много висок, вратата ни е ниска и булката не може да влезе в дома, трябва да се отреже главата и.“ – „У нас тия въпроси се разрешават много лесно. Какво ще ми дадете, ако накарам булката да влезе в къщата?“ – „Ще ти дадем всичките и нанизи.“ Той се качил на врата на булката, и тя се навела. – Теглете я сега вътре. По този начин булката влязла в къщата на младоженика. Така дали нанизите и на онзи, който я вкарал в дома на младоженеца. Казвате: „Е това е анекдот.“ – Не, това се случва всеки ден в живота на хората. Понякога ние мислим, че някои работи не могат да станат, а щом се качи нещо на врата ни, те веднага стават. Старият мисли, че никога няма да остарее, никога няма да вземе тояга в ръка. Гледате го, обаче, след 50–60–70 години той се навел, прегърбил се и се подпира с тояга. Старият, който по-рано не можеше да минава през ниската врата на къщата, сега минава вече.
Та казвам: Ние не трябва да очакваме на хората. Това е един анормален живот. При отдалечаването си от Бога, ние сме се отдалечили доброволно. Сега, запример, вие не знаете кога една мисъл е Божествена и кога не е Божествена. Също така често вие не познавате кога едно чувство е Божествено и кога не е Божествено. Не знаете (кога) една постъпка е Божествена и кога не е Божествена. Можете да предполагате само, но положително не знаете. Понякога вие казвате, че нещо ви е подшушнало вътре, казало ви е нещо. И тогава казвате, че Духът отвътре ми каза това и това. Такива случаи има много в спиритизма. Едно време, когато беше жив доктор Миркович, нашите приятели често устройваха сеанси. Та един ден, като се събрали неколцина в Бургас, казали на доктор Миркович от страна на тия духове, да отиде в Сливен, че като се върне, щяло да му се открие някаква голяма тайна. Доктор Миркович отива в Сливен, връща се, но никаква тайна не му се открила. Защо не му се открила, после му казали, че ако тази тайна се открие, целият Бургас щял да се покрие с жаби. Доктор Миркович се примирил с това положение. Той предпочел да не му се открие тайната, отколкото градът да се покрие с жаби. Трябва да се даде тълкувание на този език. Жабите са символ на материалистически живот. Значи, не може да се открие една тайна на човека, ако мястото, дето се намира той, е обхванато от материалистически живот. Този материалистически живот ще помрачи и мислите, и чувствата, и постъпките на човека. Следователно, при това положение той не може да има никакво откровение. В него ще настане такава мъгла, че той не може да знае посоката на движението си, дали е на север или на юг. И след всичко това хората ще спорят дали съществуват духове или не съществуват, и дали могат да се разговарят с духове. Те не могат да си представят какво нещо е духът. Духът не е нещо материално. Духът е една същина, която минава и през най-малките дупчици. Духът като дойде, може да мине и през едно шише, и през стена, и през железни обръчи, отвсякъде може да мине той. Ти не можеш да туриш на Духа никаква преграда, не можеш да го затвориш на едно място. На земята ти по никой начин не можеш да хванеш Духа и да го ограничиш. За да се види Духът, непременно трябва да му се придаде някаква гъстота, да стане видим. Вие трябва да имате една ясна представа за Духа. Не се старайте да му придадете външна, видима форма. Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота. Великото в света, това е духът. Силата на човека седи в неговата разумност. Ако си разумен, ти ще имаш сила. Не си ли разумен, нямаш сила в себе си. Всички неща в света стават все чрез сила. Казано е в Писанието: „Духът Божий се носеше върху бездната“ – този Дух именно строи цялата земя. Той се е носил на повърхността на земята, но Той я е построил. Какво значи „повърхност“? Че се е носил на повърхността на земята това означава една материя, която не е била организирана. Това е представлявало един свят, в който нямало никакви закони, всеки си е живял както иска. Това е така, ако посоката е била една, но ако посоката на движението е станала разнообразна? Знаете ли колко нещастни биха станали при това положение? Вземете, когато на земята стават големи бури, всичката материя, всичкият прах се повдигат във въздуха, и хората започват да се задушават. Пътниците, които са минавали през големи бури в Сахара, са се задушавали и умирали от тази материя във въздуха. Тази материя задръства дробовете на човека. Също такива мисли има, като тази материя, които задръстват човешката мисъл. Например, в ума на човека влезе мисълта, че или ще го убият, или ще му се случи нещо, и той не може да се освободи от тази мисъл. Какво трябва да направи, за да се освободи от тази вредна мисъл? Например, аз съм срещал много малко хора, които могат да представят нещата така, както са в действителност. Те винаги или ще ги увеличат, или ще ги намалят. Човек преувеличава нещата, защото в него има едно чувство, което преувеличава нещата. Някой път, като турим ръката си върху някой предмет, казваме, че един предмет е топъл, а друг студен. Това зависи от възприятието на нещата. Някои хора са чувствителни към топлината, а други не са толкова чувствителни. Други хора обичат да преувеличават нещата, като говорят за тях. Слушате някой да казва: „Този човек е планина човек.“ Той иска да каже, че този човек е висок и голям като планината. За друг човек казват: „Висок човек бе, цели три метра височина.“ Това е преувеличено. Невъзможно е човек да бъде три метра висок. Даже и Крали Марко, българският герой, не е бил три метра висок. Да е бил два метра, хайде да е два метра и половина, но не е бил три метра. Друг пък се оплаква от някого: „Страшно ме обиди този човек.“ – С какво го обидил? Казал му една обидна дума, нарекъл го „дръвник“, „дърво“. Какво лошо, какво обидно има в думата „дръвник“? При известни условия човек все трябва да бъде дървен. Какво означава думата „дърво“, „дръвник“? Това показва, че този човек не може да мисли. Главата на този човек като на растенията, е заровена в земята, че с главата си човек е обърнат към центъра на земята, а с краката си към центъра на слънцето. За да не си дръвник, обърни главата си нагоре, а краката надолу. Ето, по този начин няма да бъдеш вече дръвник. Обаче, всеки човек, на когото главата е обърната надолу, а краката нагоре, е дръвник. Щом си материалист, ти си един дръвник. Това е де факто така. Ако някой ми каже, че съм дръвник, ето какво ще му отговоря: Прав си, защото всичките злини в света произлязоха все от дървото, от дърветата. Злото в света произлезе от дървото. Бог постави това дърво в рая и го нарече Дърво за познаване на доброто и на злото, и каза на първите хора да не го пипат. Тогава първите хора казаха: „Какво страшно има в това, да не буташ едно дърво?“ И те го бутнаха. Господ им каза да не бутат това дърво и от плодовете му да не ядат. В Библията е казано за това дърво: Покрай това дърво няма да минаваш, отдалеч ще вървиш, ще го обикаляш, плодовете му няма да вкусваш, листата му няма да четеш. Така и днес се казва за някои неща, които са подобни на дървото за познаване на доброто и злото. В посоката, дето е това дърво, няма да гледаш, от плодовете му няма да ядеш. Подразбира се, че близо до него няма да минаваш. Ако попаднете близо до това дърво, не трябва да се изкушавате, от плодовете му да ядете.
Казвате: „Защо Ева яде от плодовете на това дърво?“ – Че и вие всеки ден минавате покрай това дърво. И ако не ядете, искате поне да близнете от неговите плодове. Вие не ядете плода му, но изплезвате езика си и го близвате. Щом го близнете, веднага усетите горчивината му. Отровен е този плод. Запример, дойде човек в дома ви, но вие нямате доверие в него. Гледате го, очите му играят на четири. Казвате: „Този човек не ми харесва“. И ако имате жена и дъщеря, вие сте нащрек вече. Или пък виждате, че ръката му е дълга, обича да пооткрадва това-онова. Като излизате, все гледате да не открадне нещо. Ако имате каса, ще я затворите. Ако имате пари, ще ги скриете някъде. Все ще гледате да вземете предпазителни мерки. Ако не вземете предпазителни мерки, парите ви ще се влюбят в него и ще му пристанат. И после ще трябва да го търсите. Казвате: „Така ли трябваше да стане?“ Често вие говорите за окултни сили. В какво седи една окултна сила? Ако бутнете по задницата един пъргав, подвижен кон, той така ще ви бутне, така ще ви ритне с крака си, че ще отхвръкнете настрана. Виждате една кобра, която си дигнала главата нагоре и вие казвате: „Какво си дигнала главата?“ Речете ли да я бутнете малко, тя веднага ще ви клъвне. След една минута ще се намерите на земята. Не само кобрата е в състояние да умъртви човека, но има отровни мухи, които също така умъртвяват. Много хора са умрели от такива отровни мухи. Тяхната отрова е заразителна. Тези мухи пренасят както своята отрова, така и отровата на различни болести. Изобщо, мухите могат да пренасят заразата от едно място на друго. Такова нещо са и окултните сили. И ако човек не знае как да се справи с тях, те могат да го уморят.
Често хората говорят за любов, но аз се чудя на тяхната любов. Казвате, че имате любов към Бога, а се обиждате лесно. Онзи, който има любов към Бога, той е глух за лошите работи. Каквото лошо и да му се каже, той е глух, нищо не чува. В любовта си към Бога, той е готов всичко да носи. Влюбените хора са търпеливи и благоразумни. Светът страда от това, че не е влюбен в нещо високо. Хората казват: „Ние разлюбихме.“ – Кажете ми, били ли сте някога влюбени. Както ви виждам, досега вие не сте били още влюбени. Аз не съм срещал още влюбен човек. Докато човек се сърди за нищо и за никакво, той не може да бъде влюбен. Гледам, жената и мъжът в един дом са се разсърдили един на друг, обърнали се гърбом, не си говорят. Тя се обърнала на една страна, а мъжът – на друга страна. Защо? Мъжът казва: „Изучавам Северния полюс“. Жената казва:„ Аз пък изучавам Южния полюс“. Тя казва, че не може да го търпи. Той казва, че тя му е омръзнала. И двамата искат някакво разнообразие. Сега, това, което ви говоря, вие го знаете. Няма човек между вас, който да не е обръщал гърба си на някого. Ако има такъв, ето още сега ще извадя хиляда лева да му дам. Но ако река да ви глобявам по хиляда лева, аз ще спечеля, а вие ще изгубите.
Сега, ние говорим за човека. Докато в живота си човек не се влюби, той нищо не е разбрал. Трябва да се влюби човек. Влюбването е най-добрият, най-разумният живот. То не е някакво захласване. Влюбването разрешава всички противоречия в живота. Като се влюби, човек приема една нова посока на живота. Влюбването е Божествена сила, която носи щастие за човека. Между влюбените хора сиромашия няма. Ако хората не са влюбени, между тях цари сиромашия. Според мене, ако някой иска да бъде богат, да се влюби. Ако иска да живее добре, да се влюби. Казвате, че хората страдат от влюбване. Не, от безлюбие страдат хората. Влюбването носи в себе си изобилие от мисли, от чувства, изобилие във всичко. Когато човек се влюби, в умствения свят има изобилие. Когато се влюби, в чувствения му свят също така има изобилие. Тогава неговите мисли и чувства започват да текат. Той не е подпушен. В любовта няма никакво подпушване, никакво спъване. Неговите мисли, чувства и постъпки текат правилно. В Писанието е казано: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.“ Това значи да се влюбиш, да възприемеш Бога в себе си. Любовта е разумна сила. Ако ти с духа си не обичаш Господа, сила няма да имаш в себе си. Сега, вие седите и казвате: „Как да възлюбим Господа?“ Други пък се молят, искат Господ да прости прегрешенията им. Какви са техните прегрешения? Като се молите на Господа, вие трябва да знаете какви са прегрешенията ви. Като отидете при Него, Той първо ще ви пита: Яде ли днес от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото? – „ Ядох“. – Щом си ял, ти трябва да знаеш какво да правиш, как да се лекуваш. Ако някой мине покрай касата на някой богат човек, погледне към парите в нея и си помисли:„ Да имах тия пари, щях да живея добре“. Щом помисли за парите, този човек е близнал вече от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото. Той се е заразил вече от него. Един беден християнин се молил дълго време на Господа за пари. Като вървял по улиците, един ден той видял една голяма торба с пари, която била забравена от един богат човек. Той веднага взел торбата и благодарил на Господа, че чул молитвата му. В това време друг един го проследил и започнал да го дебне, да търси начин да открадне парите му. В един момент бедният се захласнал и последният му задигнал торбата. Като се обърнал, първият видял, че парите му липсвали, но веднага забелязал крадеца близо до себе си. Той тръгнал подир него и завел дело, задето откраднал парите му. Първият, който откраднал торбата с парите, казал на съдията: „Господин съдия, ако отсъдиш делото в моя полза, ще ти дам половината от парите“. Съдията отсъдил в негова полза и получил обещаното възнаграждение. Вторият, който откраднал торбата, бил осъден на две години затвор. Наскоро след това се разбрало, че съдията бил подкупен, и затова го осъдили на три години затвор. Случило се, че той бил поставен в същата стая с крадеца, когото осъдил на двегодишен затвор, но съдията не го познал. Съдията запитал престъпника защо е затворен. – „Остави се, затвориха ме за една торба с пари, която не можах да открадна както трябва“. – „ Ами тебе защо те затвориха?“ – „ И мене ме затвориха за същата торба“. Тази торба не е нищо друго, освен плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото. Ако питате жената защо е нещастна, ще ви каже, че е нещастна, задето откраднала торба с пари. Ако питате мъжа за нещастието му, и той ще ви каже, че е нещастен заради торбата, която откраднал. Ако питате учителя, свещеника, защо са в затвора, всички ще ви кажат, че са затворени все за тази торба. Всеки казва: „Човек трябва да има торба, пълна със злато, че дето отиде, в гостилница, в дрехарница, в хотел, навсякъде добре да го посрещнат. Няма ли тази торба със злато, никой не му обръща внимание, никой нищо не му дава.“ Лъжете се, всички сте излъгани. Ако мислите, че хората могат да ви почитат за парите, вие се лъжете. То е една квадратна лъжа, за парите човек не може да се почита. Онова, за което хората могат да ви почитат, това е вашата душа, вашият дух, вашият ум и вашето сърце. Всички други работи в света са произлезли все от тия четири сили в човека. Това са ценности, които ние трябва да изучаваме. Докато вие не изучавате ценностите на вашето сърце, на вашия ум, на вашата душа и на вашия дух, вие никога не можете да намерите щастието. И по десет пъти на ден да се молите, вие можете само да се самоизлъгвате, но щастието никога няма да намерите. Една гражданка ходила в Ерусалим и разправяла на една богата селянка, която наскоро загубила мъжа си, че в Ерусалим имало една тясна врата, и на нея една малка дупка, през която могло да се виждат заминалите за онзи свят. Селянката обичала много мъжа си и затова решила да отиде в Ерусалим да го види. Като се върнала оттам, тя срещнала гражданката и казала: „Всичко видях в Ерусалим: големи свещи се палят, свещениците добре служат, облечени със скъпи дрехи, но до тясната врата не можах да отида, възлюбления си не видях“. Това, което търсих, не можах да го видя. Сега и вие сте в Ерусалим. Всичко сте видели, но още не сте минали през дупката на вратата. Вратата на любовта не е отворена още за вас. Значи, всеки има нещо, което обича, но не може да го намери. Някой казва, че има голяма вяра. Какво означава вярата? – Да имаш вяра, това не значи да отидеш при течащия извор и да си налееш от него вода. Да имаш вяра, това значи да отидеш при един сух извор, като пожелаеш да потече, той да потече. Да отидеш при извора, който тече и да напълниш от него шишето си, това не е вяра, това е користолюбие. Обаче, ако пресъхналата чешма накараш да потече, това значи вяра. Вие искате да бъдете щастливи, но като се намерите пред една мъчнотия, веднага я избягвате. Не, като се намерите пред мъчнотията си, която представя пресъхналата чешма, опитайте се да прекарате от водата на другите чешми в нея. Успеете ли да направите това, да потече и пресъхналата чешма, вие сте се справили с вашата мъчнотия. Че ако вие не можете да прекарате водата и във вашата пресъхнала чешма, де е знанието ви? Де е вярата ви? Де е вашата любов?
Сега, аз не искам да ви навеждам на механизиране на нещата. Често вие искате да ви се даде нещо, но трябва да знаете, че може да ви даде нещо само онзи, който ви обича. Никой нищо не може да ви даде без любов. Всяко движение в света е образ или изражение на любовта. Ти се движиш, но това движение не произтича от самия тебе, друг някой те е подтикнал към него. Нали сте забелязали, как децата играят с карти на войници. Те нареждат по особен начин, че образуват от тях пирамиди. Ако една от картите се бутне, всички останали се събарят. Това не става от само себе си, някой друг ги е бутнал. Всяко разумно движение се произвежда от друга някаква причина, вън от нас. За самите нас изглежда, че движенията са механически, но те се предизвикват от външни причини. Някой иска, като направи едно добро, хората да го обичат. Ако ти мислиш, че с една добра постъпка хората могат да те обичат, ти си на крив път. Силата на човека не седи в това, което хората му дават, защото това, което днес хората ти дават, на Великден могат да си го вземат. Силата на човека седи в любовта, която той проявява. Силен е онзи, който проявява любовта си, а не онзи, към когото проявяват любовта. Силен е Бога, понеже Той проявява Любовта Си, Той е създал света и не се нуждае от нищо. Той казва на хората: Ако искате да бъдете щастливи, вие трябва да проявите любовта си. Но като проявявате любовта си, не съжалявайте, че сте я проявили. Някой казва: „Съжалявам, че съм обичал еди кого си.“ – Ако ти съжаляваш, че си обичал някого, то това показва, че не си разбирал любовта. Други хора пък ще съжаляват, че тебе са обичали. Ако синът не изпълнява волята на баща си, бащата няма ли да съжалява? Ако вие не изпълнявате волята на своя Баща, Той няма ли да съжалява? Ако ученикът не изпълнява волята на учителя си, той няма ли да съжалява? Ако слугата не изпълнява волята на господаря си, и последният ще съжалява. Ако слугата съжалява, че е обичал господаря си, той не е разбрал любовта. Някои от вас искат да бъдат господари. Аз виждам, че всички сте господари. По какво познавам, че сте господари? – Понеже имате глави. Всеки, който има глава, е господар. В този смисъл няма нито един човек в света, който да не е господар. Всички хора са все господари. „Господар“ означава служене на Господа. А „слугата“ означава служене на себе си. Следователно, когато видя човек, който служи на себе си и казва, че е слуга, казвам: Ти си слуга, но служиш на себе си. Вие служите на себе си. Всеки ден виждам как хората служат на себе си. Ръцете са слуги на този господар. Той отваря устата си и вие му служите. – Аз съм слуга, казва някой. – Няма нито един човек, който да не е слуга. На кого? – На себе си. Сега вие искате да ви говоря за неща, които не съществуват в света. Сега вие искате да влезете в онзи свят и си представяте този свят такъв, какъвто не е. Вие си представяте ангелите, същества с крила, с бели пояси. Това е вярно, но не знаете, че ангелите са същества, които горят. Който се допре до един ангел, той ще се запали и ще изгори. Енергията на ангелите е толкова голяма, че който се допре до тях, съвсем ще се разтопи. Колкото пъти ангелите са дохождали до някой човек, той веднага е падал на земята. Даже и пророк Данаил, който бил един от видните пророци, като видял ангел, паднал на земята. Ще се прострете и вие, като видите ангел. При вида на ангела никаква сила няма да остане у вас. И след това ангелът трябва да ви дигне от земята. Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават. Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам. Дохожда един и ми разправя, че изровили от земята една икона, която била там цели хиляди години. С това той иска да покаже, колко старинна е тази икона и с това да увеличи нейната цена. Поглеждам иконата и виждам, че тя е от християнски времена. А това, дето той иска да докаже, че тази икона е била в земята от няколко хиляди години насам, това не е вярно, защото християнството не е съществувало преди толкова хиляди години. Той не разглежда нещата научно и изпада в грешки и заблуждения. Питам го как са намерили тази икона. Той казва, че духовете са я открили. Сега да не бъда краен, трябва да се съглася с вас, че ангелите идват на земята. Но когато идва на земята, ангелът не се проявява в своето естество, но той се облича в много скромни дрехи. И Христос, като дойде на земята, не се облече в своите дрехи, с всичкото си великолепие, но взе рабски образ, за да бъде достъпен за хората. Ако се беше явил в своята същина, всички хора щяха да се разтопят. Второто пришествие, което хората очакват, ще се ознаменува с това, че като слезе Христос на земята, хората или ще се разтопят, или ще се обърнат към Бога. Там, дето Христовият крак стъпи, или ще се разтопи човек и умре, или ще се обърне към Бога. Като дойде Христос втори път на земята, няма да казвате, че искате да си поживеете малко, но ще знаете, че или ще умрете, или трябва да се обърнете към Бога. Как ще ме разберете сега? Ще кажете: „Какво очакваме ние от нашия Учител, а Той какво ни казва.“ – Какво очаквате от мене? Вие очаквате да ви дам пари, да станете богати, щастливи или да придобиете криле като ангелите. Други пък очакват да разбогатеят, да си купят автомобил, да се разхождат с него, да правите каквото искате. Не, вие трябва да учите. На какво отгоре можете да очаквате всичко това? Не че желанията ви са лоши, но запитайте се, можете ли да оцените всичко това, което ви се дава? Ако река да подмладя една от старите сестри, да я направя красива, тя ще започне да се люби с този, с онзи, ще запали чергата на много млади момци и няма да знае какво да прави със своята красота. Има смисъл да направиш една стара сестра млада и красива, но ако тя съумее да обърне всички тия мъже, които се влюбват в нея, към Бога, и знае как да постъпва. Не е въпросът да запали чергата на младите момци, да се любува, целува и прегръща с тях, но да събуди в тях любов към Бога; да развие техните благородни чувства. Рече ли да се любува, да се прегръща и целува, това не е никаква любов. Целуват се хората, но кога? – Като получат нещо. Аз съм виждал как бедни хора целуват богатите. Като им даде някаква пара, те целуват. Като дам на някой беден човек десет лева, той бърза да ми целуне ръката. Като му дам още десет лева, пак целува. Като му дам сто лева, още повече благодари. Като му дам една хилядарка, той е много доволен и казва, че съм много добър човек. Всичко това става в света с цел да се проявите. Вие седнете някой път, не ви се дава пара на някого, казвате, че на вас трябват пари. – Не, парите спадат към човешкия порядък. Те не са нещо Божествено. Който живее в Божествения порядък, като слезе на земята, достатъчно е да бръкне в джеба си и веднага да намери една златна английска лира. В духовния свят книжни пари, банкноти не съществуват. Обаче в Божественият свят, когато поискаш, можеш да имаш по една златна английска лира в джоба си. Сега вие искате да знаете вярно ли е това, което ви говоря, или не е вярно. Ако вие носехте любовта в себе си, всякога щяхте да имате това, каквото пожелаете. Щом се съмнявате в любовта, нищо няма да имате.
Как се определя любовта? – Любовта се определя по следния начин. Единственото нещо в света, което не се обезверява, е любовта. Единственото нещо в света, което не се обезнадеждава, е любовта. Следователно, в любовта вярата е абсолютна и надеждата е абсолютна. Който има любовта в себе си, той лесно се справя с всичко. Като дойде хремата при мене, аз я поканя на гости, нахраня я, напоя добре, разговоря се с нея и после я изпратя. Хремата не е нищо друго, освен ненапреднали същества, голтаци, които посещават човека, за да получат нещо от него. Като се задоволят, те казват: „Покажи ни сега пътя, проповядвай ни нещо“. Казвам: Нищо друго не ви остава, освен да любите Господа. – „Че къде е Господ? Как да го намерим?“ – Ако река да ви разправям какво говоря с хремата и как и проповядвам, ще кажете, че измислям тия неща. Затова няма да ви говоря нищо. Виждам, че като говоря на някои хора, те не вярват, но се представят, че вярват. Други пък искат да ме излъжат, да ме сметнат нещо. Аз разбирам хората, няма защо да ми се представят. Виждам, че на някой човек умът му не стига. Не е упражнявал ума си. Какво ще искам от този човек? Питам този човек: Ти занимаваш ли се с Питагоровата теорема? – „Какво представя тази теорема?“ Той не знае, че квадратът, построен върху хипотенузата на правоъгълния триъгълник, е равен на сумата от квадратите, построени върху двата му катета. Много просто. Двата катета представят мъжа и жената. Следователно, силата, която мъжът употребява и силата, която жената употребява, се равняват на силата, която употребява детето, което се ражда от тях. Детето е хипотенузата. Следователно, силата, която детето съдържа, се равнява на двете сили, които майката и бащата са вложили в него. Детето е резултатът, който е равен на сумата от двата квадрата, построени върху катетите на правоъгълния триъгълник. Силата на нашия ум и силата на нашето сърце са вложени в нашите постъпки. Казвате: Всеки принцип си има свои закони, свой начин на приложение. И всеки закон има свои начини и методи как да се приложи. Ти не можеш да познаеш един принцип, ако не разбираш законите, които влизат в него. И ако не можеш да приложиш закона, ти не можеш да имаш никакво последствие. Аз съм срещал хора, които в движенията си, в махането на ръцете си са така хармонични, че те разполагат приятно. Други хора пък не те разполагат, движенията им не са така хармонични. Та като отивате при Бога, трябва да знаете как да отидете. Как да отидете при Бога? Някой казва: „Мене хората не ме обичат.“ Чудни са тия хора. Че и мене всички не ме обичат. Бог всички хора обичат ли Го? Не Го обичат. Мислите ли вие, че обичате Бога? Засега вие обичате само себе си. Вие сега се учите да обичате Бога. Засега хората от сутрин до вечер мислят само за себе си: Какво ще стане с тях, къде ще отидат, защо не им отдават нужната почит, защо никой не ги слави? Каквато работа и да започнат, хората мислят само за себе си. Някой казва, че служи на Бога. Той не е забравил за себе си, а мисли, че служи на Бога. Какво значи да забрави човек себе си? Да забрави човек себе си, това значи да оживее. Хората умират по единствената причина, че мислят само за себе си. Смъртта се дължи на еднообразието, в което човек често изпада. Еднообразието уморява човека. Във физиката се изучава действието на еднообразните процеси. Когато една капка вода пада продължително върху един камък, тя действува разрушително, благодарение на еднообразното и движение. Казва някой: „Какво ще стане с мене?“ – Какво ще стане с тебе? – Ще умреш, ще се разсипеш, ще се изпариш – нищо няма да остане от тебе. – „Ами какво ще стане с моите книги? Какво ще стане с децата ми, с жена ми?“ – Всички ще се разсипете. Помен няма да остане от вас, нито прах, нито пепел. – „Ние забравихме себе си. Какво ще стане с нас?“ – Щом сте забравили себе, Бог ще мисли за вас. Всички трябва да мислим по това, как да извършваме волята Божия. Ние сме дошли на земята да вършим волята Божия. Вярата, величието на човека седи в изпълнение волята Божия. Ние трябва да носим три неща в ума си. Първото нещо е да бъдем свети и в името Божие да забравим всичко, което се отнася до нас. Второто нещо: От всичкия си ум, сърце и душа да пожелаем да дойде Царството Божие на земята. И третото: С всичкото си същество да пожелаем да се изпълни волята Божия на земята. Наскоро в София е дошъл един англичанин, който ходил на Хималаите, ръководил една експедиция и разправя своите опитности. Но като разправя, в гласа, в очите му се чете едно спокойствие, като на човек, който е преживял нещата. Той носи реалността в себе си. Ако това същото го разправя човек, който не е ходил на Хималаите, съвсем друго ще говори. Той казва, че им останали още двеста–триста метра, докато стигнат върха, но това е една самоизмама, не е така в действителност. Това е една илюзия – не са близо до върха. При това, колкото по-нагоре се стига, дишането става по-затруднено. Там на всяка крачка, на всяка една минута трябва да се почива по 15 минути. Там движенията не са леки, с клатушкане се върви. Един метър разстояние се взима най-малко за половин час. Значи, триста метра ще се вземат за 150 часа.
Същият закон на движението съществува и в духовния свят. Когато човек започне да се приближава при Бога, той се клатушка, не може да върви прав. При Бога човек едва пристъпва. На земята се върви леко, но при Бога едва се пристъпва. Мнозина мислят, че лесно се отива при Бога. Не, който отиде при Бога, той съвсем ще се изгуби, нищо няма да остане от него. Той ще изгуби всякаква тежест. И тогава нагоре няма да може да върви; надолу – също, тогава ще остане някъде в пространството. Какво ще прави при това положение? Това ще се определи от неговия ум, от неговото сърце, от неговата душа и от неговата воля. Ако той разбира законите, ще се определи движението му от тия закони. Но ако не разбира законите, положението му ще бъде много лошо. Който иска да се движи в духовния свят, в неговата посока, той трябва да обича Христа. Като обича Христа, той ще се движи към Него, ще има един определен център. Ако обича Бога, към Бога ще се движи. Няма ли любов в себе си, той ще се клатушка. Всички хора в света, които се клатушкат, нямат любов в себе си. Някой казва, че станал въртоглав. Това показва, че той трябва да се влюби. – Ама аз се моля. – И аз се моля. Никой не се моли като Мене. Само че не ми се познава, колко се моля. За да не развалям пръстите си, да не ми стават мазоли на ръцете, аз правя поклоните така, че не допирам пръстите си до земята. Аз не искам да познават хората, че се моля. Гимнастиките, на които от толкова време ви уча, не са ли поклони? Човек трябва да се упражнява. Според мене, всяко упражнение е свето. Като се упражнява, човек трябва да развива съзнанието си. Когато иска да развива съвестта си, човек трябва да си тури средния пръст на мястото, дето е центъра на съвестта на главата. Изобщо, когато прави поклони, човек не трябва да се допира с пръстите си до земята, да се осакатява. Защо трябва да се допира с пръстите си до земята? С поклоните, които правят към земята, хората се заблуждават. Те не подозират даже, че по този начин се молят на един Бог, който е в центъра на земята. Бог, на Когото хората трябва да се молят, не се намира в центъра на земята, но в душата на човека. Аз не съм против поклоните, но те са заблуждение. Някой седи и се покланя. Друг пък се изпъчва. Правилната стойка на човека е, когато той има правилни отношения. Когато умът и сърцето, т.е. когато мислите и чувствата на човека се балансират, той има едно право положение. Ти не можеш да бъдеш прав, ако нямаш правилни отношения към сърцето и към ума си. Ако енергиите на вашия мозък и на вашето сърце не са правилни, вие не можете да имате право положение. Някой навел главата си към земята и мисли, че всичко е на земята. Не, всичко не е на земята. Човек е взел от земята, но всичко не е на земята.
Сега това, което дотук ви говорих, малко мяза на стевасница. Така поставяте вашите килими на стевасница, с цел да излезе нещо по-хубаво от тях. Така и аз искам да избухам вашия прах. Понякога аз обичам чергите да се изчистват с ръце, без бухалки. Щастието човек може да добие само при едно правилно отношение между своите мисли и чувства. И когато обичате някого, вие трябва да обикнете Божественото в него. Това значи вашата любов през целия ви живот да не се измени нито на йота. Ако не се увеличава или намалява, поне да не се изменя, каквато е била в качеството на живота ви, такава да остане и до края. Обаче, правилно е любовта да расте. Всеки ден към любовта ви трябва да се прибавя по един микроскопически придатък. Любовта е закон на разнообразие. Любовта подразбира безграничното щастие, в което вселената е потопена. Вие живеете в света, а сте затворили ума и сърцето си, а трябва да знаете, че Божиите блага се приемат именно чрез ума и сърцето. Как ще дойде щастието за вас, ако вашият ум и вашето сърце са затворени? Всеки ден трябва да блесват в ума ви и в сърцето ви по една светла мисъл, и по едно топло чувство. Безгранични мисли и чувства трябва да проникнат в душата ви. Умът и сърцето са спомагателни средства за душата. Душата е ваша майка. След това тази енергия ще мине към Духа. По този начин ще стане едно вътрешно движение между вашия баща – духът ви; между вашата майка – душата ви, между вашата сестра и вашия брат – умът и сърцето и най-после и вие, човекът, ще се съедините в една фамилия, между която ще се прояви Господ. Когато във вас се събуди вашият дух, вашата душа, вашия ум и вашето сърце, вие образувате една фамилия. Тогава Христос казва: „Дето са събрани двама или трима в мое име, там съм и аз“. С други думи казано, Бог присъствува в онзи човек само, в когото умът, сърцето, душата и духът са пробудени.
Сега, аз искам да ви заставя да мислите, но не така, както досега сте мислили. Това, което е било досега, то е за децата. Вие няма постоянно да останете деца. Това, което сега имате, е добро, но то е за възрастните, а вие няма да останете вечно възрастни. Това, което сега имате, е хубаво, но то е за старите, и вие вечно стари няма да останете. Тогава кое е положението, на което трябва да останете? Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.“ Благата на Царството Божие са достояние, на разположение на децата. Децата имат един отличен, непокварен ум и едно непокварено сърце. Следователно, всички ония хора, които имат непокварен ум и непокварено сърце, са деца на Бога. На тях принадлежи Царството Божие. Сега, като се върнете в дома си, вие трябва да се очистите. Как ще се очистите? Вземете тефтера си, в който сте писали, кой какво има да ви дава и вижте можете ли да простите. Като видите, че можете да простите, зачеркнете дълга на този, на онзи. Щом зачеркнете дълговете на вашите братя, на вашите ближни, вие сте се очистили. След това скъсайте тефтера. Разправяха ми един действителен случай, който го преживял един голям богаташ, български чорбаджия. Той заболял от някаква болест и се пренесъл на онзи свят. Като се върнал на земята, казал на сина си: „Синко, дай ми тефтера. Така не се живее“. Синът донесъл тефтера, и той започнал да къса лист след лист от него и да ги хвърля в огъня. После казал на сина си: „Синко, казаха ми на онзи свят, че ако продължавам да живея по този начин, кракът ми няма да стъпи в онзи свят“. Така изгорил той всички тефтери. Значи, да се пише в тефтерите, кой колко има да ви дава, това е неправилен живот. – „Без тефтери трябва да се живее, казал той на синовете си“. Сега аз ви виждам, всички седите с тефтерите си – и мъже, и жени. Като се върнете по домовете си, извадете старите си тефтери и ги изгорете. Без тефтери трябва да се живее. И тогава заемете се с новото. Новото седи в следното: Умът и сърцето ви трябва да бъдат детински. След това започнете да служите на Бога с любов. Ще кажете, че аз трябва да ви покажа как да направите това. Ще ви покажа как да го направите. Черното трябва да излезе вън от вас. Казвате: „Какво ще стане с нас, като скъсаме старите си тефтери?“ – Ще започнете с любовта. Пътят на любовта е нагоре. Снощи идва при мене една сестра, но аз не приемам никого този ден. Тя ми говори тихо, иска никой да не я чуе. В нея е силно развит страхът. Пък аз оставям отворена вратата, макар и да не съм малко разположен, искам да и покажа, че се излагам тъкмо на това, от което трябва да се пазя, да не ме лъха студ. Казвам и да говори по-високо, да я чуя, но тя не иска никой да я чуе, затова едва мърда устата си. Казвам и: Това, от което те е страх, отдавна е известно вече. Тебе те е страх от хората, а не те е страх от Господа. Така постъпват много хора, които не са вегетарианци. Те живеят между вегетарианци, и от страх да не им се смеят, те минават пред тях за вегетарианци, ако останат сами, нагъват рибата и месцето. Казвам: Мнозина се страхуват, какво ще стане с тях. Те обичат живота, затова се страхуват. Други казват: „Какво ли говорят хората за мене?“ – Това е човешко тщеславие. – „Какво ли мисли Господ за нас?“ Питам: След като умрете, какво ще мисли Господ за вас? За това вие не искате да знаете. Всъщност, докато сте на земята още, вие трябва да мислите за Господа, и като помислите за Него, да няма нещо невъзможно за вас. Докато още не сте дошли до Бога, както и да е, но дойдете ли до Него, кажете: „Всичко мога заради Господа.“ Така беше със светиите. Като дохождаха до любовта, и на кладата ги туряха, те издържаха. Те бяха радостни и весели, и пееха. Светията го горят, а той си пее, радва се, че ще се освободи от несносния живот.
Казвам ви сега: Влюбете се. Сега аз ви съветвам да се влюбите. В кого? Някоя жена се оплаква, че мъжът и се влюбил. – В кого? – В друга някоя жена. – Радвайте се. – „Как да се радваме? Мъжът ми взеха“. – Мъжът ви, това е вашият ум. Следователно, ако някой може да вземе ума ви, вие сте жалко същество. Жената ви, това е вашето сърце. Никой не може да вземе сърцето ви. Следователно, не се заблуждавайте от външните форми на нещата. Бог ви е дал един мъж, умът ви, който никой не може да вземе. Бог ви е дал една жена, една девица, сърцето ви, което никой не може да вземе. Вие говорите за обичта, но това, което наричате обич, още не е никаква обич. То е предисловие на обичта. Животът съществува преди обичта. Да обичате някого, това значи да спечелите нещо: и той, и ти. Когато двама се обичат, там е Бог. Дето е Бог, там иде щастието, там иде любовта. Аз бих желал, когато двама души се обичат, Бог да е между тях. Ако видя двама души, които се любят, и Бог не присъствува между тях, аз имам особено мнение за тяхната любов. Аз бих желал всички хора да се любят така, че Господ да е между тях. И тогава ще кажа: Блажени сте, че Господ е между вас. И като се обичат по този начин, любовта ще тече в техните умове и сърца като извор. Това означава безсмъртие. Когато Господ дойде между хората, всички ще оживеят. Когато умът и сърцето в човека се залюбят така, че каквото умът каже, сърцето да го приеме и каквото сърцето почувствува, умът да го поддържа, ние наричаме това истинска любов. Истинската любов подразбира единство в мислите и в чувствата на човека. Ще кажете: „Възможно ли е това?“ – Възможно е. Аз виждам практическата страна на въпросите и затова ви говоря за неща, които зная, които съм опитал и проверил хиляди пъти. При това положение всички въпроси са разрешени. Няма нито един въпрос, който да не е разрешен. Когато съм се намерил в тъмнина, в положение да не мога да реша въпросите, аз веднага отправям ума си към Бога. Щом отправя ума си към Бога, веднага всякаква тъмнина изчезва. Всяка мисъл, отправена към Бога, носи светлина. За Бога няма невъзможни неща. Когато някой казва, че е грешен човек, това значи, че той не обича. Щом почне да обича, веднага ще стане праведен. – „Ама аз съм нещастен човек.“ – Нещастен си, защото не обичаш. Щом почнеш да обичаш, ще бъдеш щастлив човек. – „Сиромах съм.“ – Сиромах си, защото не обичаш. Щом почнеш да обичаш, ще станеш богат човек. – „Невежа съм.“ – Защото не обичаш. Почни да обичаш и ще станеш учен. Любовта, която носи всички блага в света, може да развие всички способности и чувства на човека. Като дойде любовта в човека, той ще възкръсне. Всички трябва да възкръснете. Сега вие седите и се страхувате, какво ще мисли светът за вас. Вие не искате да знаете какво Господ мисли за вас, но се спирате върху въпроса, какво хората мислят за вас. Вие, които живеете на Изгрева, трябва да се запитате, какво Господ мисли за вас, дали живеете както трябва. – „Ама какво мисли светът за нас?“ – Оставете света. И в света е Господ, но и светът не Го познава, и вие не Го познавате. Господ е навсякъде: и във въздуха, и във водата, и в растенията, и в камъните, и в светлината. Като ви заболи нещо, викате: „Олеле Господи, боли ме коляното.“ Защо идат страданията? – Страданията идат, за да познаете Господа. Като се обърнете към Него, Той ви изцелява и казва: Не искам да бъдете толкова своенравни деца.
Сега, като ви говоря толкова много, има една опасност, да не ви преточа, както точиларят може да преточи един нож толкова много, че да развали острието му. За да вървите напред, вие трябва да изхвърлите съмнението в себе си. Вие се съмнявате, че като сте остарели, нищо няма да излезе от вас. Други се съмняват, че ще осиромашеят, защото нямат пари. – Какво от това, че нямат пари? Те нямат пари, но имат един отличен ум. Човек има ценното на ума в себе си. Той има едно сърце – ценното има. Той има една душа – ценното на душата има. Той има един дух – ценното на духа има. В човека е вложено голямо богатство, което той не подозира даже. Върху това богатство той трябва да работи. Когато човек не знае ценностите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух, той нищо не знае. Истинското знание седи в познаване на тия ценности. Докато презирате човека, вие не познавате ценностите на неговия ум, на неговото сърце, на неговата душа и на неговия дух. За да познавате брата си, вие трябва да имате за основа доброто и разумността.
Та казвам: Започнете с приложението, да станете силни, да живеете правилно. Престанете да живеете за себе си. Ако не живеете за себе си, всичко ще имате. Целият свят страда от това, че не обича Бога. Сега от всички се изисква любов към Бога. Тази любов включва благото на всички хора в света. Каквото правите, не дигайте шум около себе си. Каквото правите, правете го разумно. Много хора лесно се обиждат, други лесно се обезсърчават, а трети лесно се обезверяват. Като се обезвери, някой се самоубива. Едни искат да бъдат богати, други – силни, трети – да заповядват, да станат господари. Много неща желаят хората, но те трябва да знаят, че и без това са господари. Защо? – Защото Господ е турил на всички хора по една глава – господар на тялото им. Вие сте господари на себе си, но имате и две деца, на които трябва да слугувате. Вие всякога слугувате на себе си, на своя господар, а на краката си заповядвате. Те са вашите слуги. Каквото господарят – глава – заповядва, ние вършим. Краката се движат под влиянието на заповедите на господаря – глава. Някои казват: „Долу господарите!“ – Аз пък казвам: – Долу слугите, горе господарите. Това е законът, който съществува и в природата. Казвате: „Долу господарите!“ Това значи: „Долу главите!“ Какво ще ми разправяте? Възможно ли е това? Това са заблуждения. Главата всякога трябва да бъде горе. Ако главата на човека се тури долу, той преставя дърво, със заровена глава в земята. Кажеш ли, че главата трябва да бъде горе, това показва, че признаваш и разбираш ценностите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Бог ви е дал толкова блага, какво ще търсите своето право? Той ви е дал свобода. Казвате, ще ходите да воювате. Ще кажете:„ Долу господарите?“ – Не, долу слугите, горе господарите. Ето какво разбирам под думите: Долу слугите, горе господарите. – Горе правата мисъл. Горе доброто сърце. Горе благородната душа. Горе великия и мощен човешки дух. В този смисъл аз взимам господарите, а не така, както вие ги разбирате. Това е разрешение на въпроса. Всички други системи, каквито и да са, не могат да разрешат въпросите. При това положение хората ще се раждат и ще умират, а при новото положение те няма да умират, ще станат безсмъртни. Когато хората се обичат, работите се нареждат много лесно. Човек изобщо се нуждае от много малко. Той има нужда или от едни обуща, или от една шапка, или от една дреха. Хората се оплакват, че са бедни, но всъщност в света има голямо изобилие, а не недоимък. Обаче, погрешката на хората седи в това, че те са поставили господарите долу, а слугите горе. Това разместване на нещата създава страданията в света. Когато казвате: „Горе слугите“, аз разбирам, че вие имате предвид стомаха си и мислите какво ще ядете и пиете, а малко мислите как трябва да живеете. Благодарение на това се явява една безрезултатна борба. Колкото пъти и да изрязвате магарешкия трън, той все израства. И десет пъти да го изрязвате, той все ще поникне, и все магарешки трън ще си остане. Искате ли да го запазите, трябва да го пресадите. Само така той може да се облагороди. Но трябва да знаете как да го пресадите. Иначе, той все трън ще си остане, и все ще израства.
Казвам: Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да организира своята материя, да организира своите мисли и чувства. Често наблюдавам хората и виждам, от какви малки работи се смущават. Някой оставил парите си в къщи и се страхува да не го оберат, безпокои се. За да не се страхува, нека остави парите си в някоя банка. Пък от гледището на този, който краде, той си мисли, че е безразлично, къде ще бъдат парите, в тебе или в него. Ако разглежда човек нещата от Божествено гледище, двете му ръце представят аз и ти. Тъй щото, дали парите ще бъдат в лявата или в дясната ръка на човека, това не е важно. Все едно е, коя от двете ръце държи парите. И като дадете пари на някого, никакъв подпис не трябва да искате. Неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух не са нищо друго, освен подпис на човека. При такъв подпис човек трябва да бъде сигурен, че никой не може да го изиграе. Нито единият, нито другият могат да се изиграят. Ако единият или и двамата се страхуват, въпросът седи малко по-другояче. Аз бих желал да живея между хора, които не се лъжат, които мислят право, които са силни и благородни. Аз се радвам на силните хора, защото силата е качество на ума. Аз се радвам на благородните хора, защото благородството е качество на душата. Аз се радвам на хората, които носят светлина, защото светлината е качество на Духа. Аз се радвам на хора, които имат добри сърца, светли умове, благородни души и силни духове. Сега всички трябва да се уважавате. Всеки човек да уважава сърцето на другите. Всеки да уважава ума на другите. Всеки да уважава душите на другите. Всеки да уважава духа на другите. Това се изисква от човека. Всякога да си отдавате уважение едни на други. Изучете онова, което Бог е вложил във вас. И приложете любовта към всичко живо в света. По този начин ще се разрешат всички мъчнотии, които ви измъчват. Лесно се разрешават въпросите, но ако човек разполага с необходимите за това елементи. На онзи, който умира и се задушава, въздух му е нужно. На онзи, който ходи в тъмнина, светлина му трябва. На гладния трябва хляб. На жадния му трябва вода. Човек се нуждае, следователно, от същественото за своята душа, за своя дух, за своето сърце и за своя ум.
Това е учението на бъдещето, което сега иде в света. Това е учение, което ние трябва да носим в света.
Мото:
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
XVII година.
4 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 27 октомври 1937 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев.
Бележка /на координатора Вергилий Кръстев/:
На 20 октомври 1937 г. по каталога на Елена Андреева няма лекция.
|
