Бал маске

Отче наш.

Бог е Любов.

Сега ще кажа първите няколко стиха от първата глава на Евангелието от Йоана: „В началото бе Словото. И словото бе у Бога. И словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана.“

Духът Божи.

Ще прочета един малък цитат от беседите.

Стр......

Философията на живота седи в това, да се избягват еднообразията. В живота съществува едно еднообразие, което носи всички неприятности. Щом започва да ти става мъчно, ти си вече в еднообразието на живота. Даже ако пее човек, ако пее една и съща песен, и тя става еднообразна. Разнообразие е нужно в живота. Но трябва да знае в какво седи разнообразието. Ами не е ли еднообразие, ако всеки ден четем молитвата „Отче наш“ все по един и същ начин? Днес я четем, утре я четем, ред дни я четем, все по един и същ начин, докато най-после тя стане еднообразна. Всякога, когато четеш „Отче наш“, трябва да внасяш една нова мисъл. Всеки ден човек трябва да внася едно ново тълкувание в нея. Ако два пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече на крив път. И през целия си живот, и през цялата вечност все трябва да се притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите. Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл. Такова еднообразие има и в съвременната математика и геометрия. Те стават вече дедуктивни, сухи науки. Например, в геометрията имаме теоремата, че срещу равни страни лежат равни ъгли и срещу неравни страни лежат неравни ъгли. Защо е така, това геометриците го доказват. После има и друга една теорема, че сборът от вътрешните ъгли в един триъгълник е равен на два прави ъгла. И това геометриците го доказват. Има начини, по които го доказват. Трите ъгла в равностранния триъгълник са равни помежду си. И това се доказва, но защо са равни, не се обяснява. Друго едно твърдение: От равни окръжности излизат равни радиуси. Три точки, които са еднакво отдалечени от трета, са на еднакво разстояние една от друга. Правите линии, които свързват тия точки, са успоредни помежду си. Това обаче са математически и геометрически семенца. Такива твърдения съществуват и в окултната наука. Всяка математическа или геометрическа проблема трябва да се тури в почвата, да израсте и после да се разгледа, да живее и да се определи отношението, което съществува между нея и останалите проблеми. Под думата „точка“ ние разбираме само нещо разумно. Само разумните неща образуват точка. Точката е нещо подобно на зародиш, който съдържа всички възможности. Разумността е точка, която съдържа възможности. А правата линия е движение на тази разумност. Правата линия представлява най-малката възможност, която се прилага в даден случай. Човек трябва да се запознае с тези разумни центрове. Цялото човечество, всички хора страдат от това, че те търсят разумността там, дето не е. Възможността за придобиване на разумността е вложена в твоя мозък. Там са турени всички апарати. Следователно, ако човек не знае как да функционира с тези апарати, разумността не може да се прояви в него. Ако търсиш разумността вън от твоята глава, вън от твоя мозък, ти си на крив път. И любовта си има свои центрове, свои апарати. В сърцето, във връзка със симпатичната нервна система и с белите дробове, има известни апарати, и ако ти не знаеш, как да употребяваш тия апарати, любовта няма да се прояви. Ако търсиш любовта вън от себе си, ти никога няма да я намериш. Вън от човека любовта не може да се прояви. Идейно любовта може да съществува, но този въпрос трябва да се докаже. Като говорят за своята любов, мнозина казват, че любовта им е голяма. Как се измерва любовта? Много просто може да се измери, но това измерване не трябва да стане преди още човек да е обикнал някого. Тогава той се намира в нормално състояние. Представете си, че един човек има врат, широк 32 сантиметра в обикновено състояние. Измервате врата му след като е обикнал някого. Ако вратът му тогава е 31 сантиметър, това показва, че не само че няма голяма любов, но даже любовта му се намалила. Ако като обикнеш някого, вратът ти се разшири с един сантиметър, това показва, че любовта действа в тебе. Ако не със сантиметри, то поне с милиметри ще се увеличи окръжността и врата, и ръцете, и очите – навсякъде ще стане едно увеличение. Това показва, че животът в човека се е увеличил. Щом животът изчезне, всички части на тялото се намаляват по обем поне с милиметри. Тази мярка – милиметри е много голяма, но поне с десета, стотна, хилядна част от милиметъра може да правят измервания. Може да се правят измервания и още по-нататък, с десетохилядни и милионни части от милиметъра, но това са много тънки мерки. Ние си служим с мерки, които днес са достъпни за нас.

Като казвам, че трябва да имаме любов към Бога, питам: Защо трябва да имаме любов към Бога? И защо трябва да имаме любов към ближния си? Ние трябва да обосновем на научна база, защо трябва да обичаме Бога. Ако ти не обичаш Бога, от тебе нищо няма да излезе. Бог не се нуждае от тебе. Той от нищо не се нуждае. Тъй щото, ти със своята любов нищо няма да му придадеш. Ако Го обичаш, нещата ще минат от Него в тебе, и от тебе човек ще излезе. Но ако не Го обичате, с тебе ще стане същото, каквото с дядото и магарето. Ще кажете, че това е обидно. Че през целия си живот човек върши неща, които обиждат неговата мисъл. Когато човек мисли криво, това е едно робство. Когато чувствува криво, това е робство. И когато постъпва криво, това е робство. Това всичко не е нищо друго освен едно робство. Кривата мисъл руши, кривото чувство руши и кривата постъпка руши. Някой казва: „Аз не искам да вярвам в Бога.“ – Това е за тебе. Като вярваш в Бога, ти нищо няма да му придадеш. Но като вярваш в Бога, ти ще намериш пътя, ще имаш светлина да се движиш из този път. Докато човек не намери Божествения път, той нищо не може да постигне в живота си. И най-великите хора в света са опитали тази истина. Изобщо всички хора в света са велики. Аз ги деля на четири категории велики хора: обикновените хора са велики, талантливите са по-велики, гениалните са най-велики, а светиите са над гениите. Обикновените хора разсъждават много обикновено, но те трябва да влезнат в света на светиите, да видят какво значи истинска мисъл и разсъждение. Те се коренно различават от обикновените хора. Често се говори за гениални хора на земята. Но тези хора, които се явяват на екрана на света, те не са истински гении още, те са представители на гениите. Ако видите един гений в истинския смисъл на думата, ще се учудите от това, което той може да направи. Запример, ако влезе в един салон, той ще може да го вдигне с едната си ръка. Ако срещнете един светия, ще видите, че той разполага с такава сила, че може да премести земята от място на орбитата и на друго. Но той никога няма да направи това.

Често някои мислят, че са талантливи хора. Нека се запитат какво могат да направят като талантливи хора. Други пък се мислят за гениални. Нека се запитат какво могат да направят като гениални. Те могат да направят това, което един обикновен човек не може да направи. Ето какво могат да направят обикновените хора. Обикновеният човек се сърди – това е гениално. Обикновеният човек може да се съмнява, това е гениално. Обикновеният човек може да те подозира – това е гениално. Обикновеният човек може да те излъже, това е гениално. Обикновеният човек може да се маскира и това е гениално. В това отношение обикновените хора са гениални. Едно време българските ученици, като изучавали гениалните писатели, като Шекспир, Гьоте, Гогол и др., те намирали техните недостатъци и казвали, че приличат на тях. Да бъдеш гениален по причина на някои свои недостатъци, това не е никаква гениалност. Талантливите и гениалните ученици мислят малко по-другояче. Това е цяла наука.

Сега, от научно гледище, трябва да се изучи защо вярата на обикновения човек е слаба. Изобщо, корените на ума се намират в сърцето. Следователно, всяко дърво, което няма корени, не може да има плодове. Вярата е плод на това дърво. Често религиозните, като говорят за сърцето, казват, че то е покварено, опорочено. Това показва, че те нямат ясна представа за първичния човек, когото Бог създаде със сърце, пълно с всички възможности за проява на вярата. Първичният човек, това е космическият, истинският гений, който носи в себе си сърце, богато с възможности за проява на вярата. Човек не може да има вяра, докато не обича. В дадения случай умът е екран, върху който вярата на човека ще се прояви. Умът е екранът, върху който ще се прояви вярата. Върху това платно на ума ще се прояви и знанието. Че наистина умът е платно, се вижда по това, че каквото човек знае, всичко пише на екрана. Обаче, махнат ли се картините от екрана, човек нищо не знае. Има известни центрове на човешкия мозък, дето като бутнат, той всичко забравя. Има болести, след които човек всичко забравя. Той забравя съществителните имена, прилагателните и местоименията. После забравя глаголите и остават в паметта му само съюзите. Като започне да оздравява, всичко това постепенно се възстановява. Най-последни се възстановяват съществителните имена, понеже са от най-нов произход. Съвременните философи и учени се занимават с въпроса за създаване на земята, за произхода на живота, за което са писали ред книги. Те не са били свидетели на това създаване на земята. Въпреки това, някои от тях описват нещата много ясно, но все пак се нуждаят от една справка, по-точно да опишат процесите, през които е минала земята в пътя на своето създаване. Как е създадена земята, това е филмоване – цял филм има по този въпрос. Представено е създаването на земята в най-малките подробности, от единия до другия край. В този филм са представяни последователно всички геологически периоди. Ние трябва да намерим този филм и да четем от него. В този филм ще се види нещо прекрасно, как се създал света, не по описанията на учените, но както е в действителност. Има нещо вярно в описанията на учените и на духовните хора по този въпрос, но не е пълно, обясненията не са точно дадени. Щом имаме филма, от там ще почерпим абсолютната истина. Филмовано е и създаването на първия човек. Според теорията на Дарвина, човек е произлязал от едно малко животно, което постепенно се е развивало. За произхода на човека има две теории: Едната теория поддържа, че човек е произлязъл от маймуна, а другата теория поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Учените и до днес се занимават с този въпрос. Някои поддържат, че от човека са произлезли всички видове животни. Но това говори вече за израждане на човека. Няма какво да се спори по тези въпроси. И едната, и другата теория са прави. Вярно е, че човек е произлязъл от микроба, от протоплазмата. Това е според закона на еволюцията. Значи, човек е създаден по еволюционен път. Според друга теория, предполага се, че човешкият дух е слизал постепенно на земята и по инволюционен път е създаден човекът. Значи, човек постепенно си е създавал подходяща форма, с която е слизал на земята. Колкото по-надолу е слизал в гъстата материя, толкова в по-дебела обвивка се е обличал, докато е дошъл до формата на маймуната. Някои ще кажат, че това е противоречиво и на Библията, и на положението, в което човек се намира. Ще каже някой: „Нима аз съм произлязъл от маймуна? Нима моите прародители са маймуни?“ Нима водолазът, който слиза в морето, за да изпита неговото дъно, е истинският човек? Не, това е една форма, в която човек се облича, за да може да изпита дъното на морето, да направи своите научни изследвания. Като излезе от морето, човек хвърля своята обвивка и става пак същия човек. Маймуната показва, че човек е живял при неблагоприятни условия, заради което е трябвало да си тури маймунска маска ала и съвременните хора се маскират.

Срещат се двама маскирани на един бал маске. Единият казва на другия: „Можеш ли да дигнеш малко маската си?“ – „Не смея.“ Той иска от маската да дигне малко, защото по гласа се крие, че това е неговата жена. Но и тя разбира, че под тази маска се крие нейният мъж. Тя му казва: „Не, господине, не мога да сваля маската си. Но ще ми бъде много приятно, ако я свалите.“ – „Да, на тебе ще ти бъде приятно, но на мене никак няма да ми бъде приятно.“ Срещат се на бал маске други двама, единият от които дължи известна сума от десет години насам. Кредиторът казва на длъжника си: „Искам да свалиш маската си да те видя. Много ще ми бъде приятно.“ – „Не смея да сваля маската си.“ Това са неща из живота на обикновените хора. Не е лошо, че са се събрали на бал маске. Като наблюдавам живота на хората, като изучавам животните, виждам, че всички са маскирани, всички се намират на бал маске. Срещам една мечка на бал маске и казвам: Можеш ли да си дигнеш маската? Ще ми бъде много приятно да те видя. На тебе ще бъде приятно, но на мене ще бъде крайно неприятно. Срещам един заек, пак на бал маске. Следователно, не мислете, че ние се познаваме. Тук сме дошли на бал маске. Един ден, когато напуснем този бал маске, ще се познаем. Сега, докато сте на земята, ще играете на този бал маске. Докато сме на бал маске, поне сме свободни. Всеки има свобода на своите мисли и чувства. Ако познават някого и го видят на бал маске, веднага ще го осъдят. А така поне е свободен. Там отиват и свещеници, и философи, и никой не ги познава. Иначе, ако видят един проповедник или свещеник на бал маске и го познаят, веднага ще го питат: „Нали проповядваш на хората? Защо си дошъл тук?“ Тогава ще кажат: „Мислите ли, че проповедниците са така набожни, както се представят? Ни най-малко не са така набожни, както се представят.“ Аз съм срещал мъже и жени, които се подозират, съмняват се един в друг. Ако знаят, че са на бал маске, те няма да се смущават. Те трябва да знаят, че са на бал маске и да не се смущават. Когато жената види друг мъж и се разположи към него, тя започва да се страхува от мъжа си. Няма защо да се страхува. Тя трябва да каже на мъжа си, че тази втора маска е на онова лице, което преди десетина години я извади от водата, когато се давеше. Значи, той я спасил. Кой е той? Не го зная кой е, но знам, че ме спаси от водата.

Казвам: Помнете, че възгледите на съвременните хора за живота не са меродавни. Този живот е само встъпление към онзи велик живот, в който им предстои да влязат. Щом е встъпление, то е нещо подобно на първо отделение, гдето децата изучават азбуката и постепенно изучават съединяването на буквите в срички и после в цели думи. Вземете, запример, всеки народ си има своите добродетели. Англичаните – тяхното име започва с буквата А. Франция се пише с буквата Ф, Германия – с Г, България – с Б, Русия – с Р. Всяка буква си има свои характерни черти. Това, че Англия започва с гласна буква, показва, че англичаните са практични, опитни хора. Техният път е отворен навсякъде, защото започват с гласна буква А. Дойдете ли до Франция, Германия, до Русия, до България, всички започват със съгласни букви, което показва, че техният път е затворен. Дойдете ли до Япония, и те започват с гласна буква, както Англия. Японците и англичаните са еднакво амбициозни. Японците се считат за Богоизбран народ. Англичаните се отличават със своята честност, германците със своето трудолюбие, французите със своята външна деликатност и учтивост. Ако искаш да станеш честен, иди в Англия. Ако искаш да станеш трудолюбив, иди в Германия. Ако искаш да станеш с добра и деликатна външна обхода и да си учтив, иди във Франция. Та Бог е създал всички народи като огнище или като средища за възпитание на хората. Хората едни други се възпитават. Народите са възпитателни Божествени институти. Всеки народ в света носи в себе си една велика добродетел. И като дохождат народите в съприкосновение помежду си, те взаимно си влияят и възпитават. Казах вкратце по нещо за някои народи, а за останалите вие сами ще си мислите. Англичанинът е честен. Каквото изработят, те го поставят на изпит. За тази цел има комисия, която преглежда всички стоки, които се изработват в Англия, те го преглеждат. Което издържи на изпита, изнася се навън. Което не издържи, оставя се за Англия, там да се употребява. Те никога не пущат навън неизпитана стока, за да не се компрометира английската честност. Това е една традиция в тях. Не само народите, но и всеки човек индивидуално носи в себе си една велика добродетел. Той е изпратен на земята със специфична мисия. Каквато добродетел има един човек, никой друг не може да има като неговата, тя е специфична. Докато е на земята, човек трябва да работи специално за развитието на своята специфична добродетел. Ако Англия изгуби своята честност, всичко с нея е свършено. Ако Германия изгуби своето трудолюбие, всичко е свършено с нея. Ако Франция изгуби своята учтивост и деликатност в обходата, всичко е свършено с нея. Същото може да се каже и за другите народи. Всеки българин доразвива в себе си освен своята специфична добродетел като човек, но и като българин. Казвате: „Каква добродетел има българинът?“ И той има една добродетел, но вие трябва да я намерите сами. Има един анекдот, който разправя какво е дадено на българина от Бога. Първоначално, когато Бог създавал света, Той извикал всички народи да им даде нещо от своите блага. Той раздавал благата. Всички народи дошли един след друг и взели по нещо. Най-после дошъл и българинът. Каквото поискал, всичко било дадено. Най-после той си казал: „Ама работа, а.“ Господ му казал: Ето, работата ще бъде за тебе. Но и след българина имало още закъснели. Това бил циганинът. „Това е маскарлък вече.“ Тогава ще остане за тебе маскарлъкът, казал Господ. Следователно, когато се раздават Божиите блага, идете навреме, а не оставайте на опашката. Ако отидеш пръв, ще вземеш най-доброто, но ако останеш последен, ще вземеш маскарлъка. Все таки, българинът не е останал на мястото на циганина, защото работата му е била дадена. Работата е едно благословение. Българинът е научил работата, той работи доста добре. Има още да учи как да работи, но все пак знае работата си. Той винаги започва добре, а като дойде до края, винаги ще изкриви нещо. Той обича малко да кръшка от работата си. Англичанинът е честен, германецът – трудолюбив, французинът е с отлична обхода. В българите се забелязва същата черта и в писането им. Българинът започва писмото си красиво, четливо, но към края ще го сбута, ще го изкриви. Най-малкото човек трябва да почва писмото си красиво и да го свършва красиво, дори към края трябва да бъде още по-красиво написано. Същата черта българинът проявява и в религиозно отношение. В първо време той е много работлив, моли се по четири–пет пъти на ден, но на края казва: „Може и без молитва“ и престава да се моли, или се моли само от време на време. В първо време се моли по 4–5 часа на ден, после по един час, по десетина минути, по една минута, докато най-после се моли по един път в седмицата. В това отношение той мяза на онзи, който, като отишъл на църква, свещеникът казал: „С миром идите.“ Той отговорил в себе си: „И ние идем.“ Значи, този човек е отивал само по един път в годината на църква. Какво разбираме под думата „църква“? Църквата подразбира целия живот на човека. Не само един път, но цял живот човек трябва да се моли. Ако човек си мисли, че с едно добро може да направи нещо, неговата работа е свършена. Църквата е в самия човек, и през целия живот той трябва да и служи. Щом служиш на своята църква, ти можеш да принадлежиш към всички църкви. Не е въпрос към коя църква да принадлежим. Много църкви има, много листа и цветове има дървото, но едно е дървото. Всички хора имат различни идеи за Бога. Едни Го проповядват по един начин, други по друг начин. Бог е неизменен. Той изменя нещата, но сам е неизменен. Три неща определят Бога. Първият образ на Бога е Любовта. Щом любиш, ти си една трета от Бога. Щом разсъждаваш добре, ти познаваш две трети от Бога. Щом обичаш истината, ти познаваш три трети от Бога. Следователно, Бог е Любов, Мъдрост и Истина. От тях излизат други три: Бог е живот, Бог е светлина, Бог е свобода. От тях пък други три. Животът е движение, знанието е приложение, а свободата е изпълнение. Следователно, има девет категории всичко: любов, мъдрост, истина – едната категория. Живот, знание, свобода – втората категория. Движение, приложение и изпълнение – третата категория. Ако от любовта не излиза живот и от живота не излиза движение, подтик в тебе, любовта ти не се е проявила. Ако от твоята мъдрост не излиза знание, и това знание не е приложимо, то остава безпредметно. Това показва, че мъдростта ти не се е проявила. И ако от истината, която си възприел, не произлиза никаква свобода, и от тази свобода няма никакво изпълнение, и свободата ти, и истината ти са безплодни. Мъчнотията в нашия живот седи в това, дето мислим, че много сме постигнали. Това е самозаблуждение. Все пак много сме постигнали, но ние сега събираме известни факти, които трябва да разработваме. Например, някой иска да стане министър. Но като стане министър, той трябва да си зададе въпрос, какво добро ще допринесе на хората. Или ако някой иска да стане професор, цар или какъвто и да е друг, той трябва да се запита, какво ще допринесе с това свое високо положение на себе си и на своите ближни. Запример, като кажа за себе си: „Аз“, какво разбирам? Аз съм човекът, който отварям вратата. Като кажа „ти“ на тебе, употребявам второ лице, имам пред вид: приятел, ти си, който я затваряш. Като кажа „той“, трето лице, имам пред вид: Приятел, ти си, който я отваряш и затваряш. Значи, „той“ – третото лице, заповядва да се отваря и затваря вратата. Следователно: „аз“, който отварям врата, „ти“, който я затваряш и „той“, който заповядва да се отваря и затваря, това съставя господарят, истинският човек. Ако ти не можеш да отваряш и затваряш вратата, ако ти не си господар да заповядваш да се отваря и затваря вратата, ти не си още пълният, истинският, пълният човек. Тъй щото, когато мислим за Бога, ние трябва да бъдем готови да изпълним всичко онова, което Той ни е поверил. Най-първо Бог ни поверява любовта си. Значи, аз трябва да съм готов да отворя врата и да дам живот. И тази любов трябва да излиза навън. След това Бог ни поверява мъдростта си. Това значи, че аз трябва да зная, как и кога да затварям вратата. Щом е зимно време и стаята е отоплена, трябва да се затваря вратата, да не изстине стаята. Щом е зимно време, разумният човек няма да отваря всички прозорци и врати, да изстива стаята, но ще ги затваря, да се задържи вътрешната топлина. И най-после Бог ни поверява и истината. Като дойде истината в човека, той ще заповядва да се отваря и затваря вратата, според нуждата. Ако стаята е много затоплена и е много горещо, той ще заповядва да се отвори вратата. Ако намери, че е много студено, той ще заповяда да се затвори вратата. Някога вие трябва да отворите вратата на вашето сърце, а някога да затворите. Понякога пък трябва и да отваряте, и да затваряте. В окултната наука има известен род правила, които непременно трябва да се изучават. Тези правила сега са предадени на хората по един много неестествен начин. Един англичанин е написал една книга, в която описва колко молитви е направил в продължение на 90-годишния си живот и за резултатите, които е имал от тези молитви. В тези години той е направил един милион и 500 хиляди молитви, с помощта на които той можал да издържа около 2–3 хиляди бедни деца. Всичко това са проверени факти. С това той иска да подчертае какво нещо е силната молитва. Всичките си молитви той е написал с датите, когато ги е правил и какво е получено в резултат на всяка молитва. Той пише в книгата си, какво е получил от първата, от втората, от третата си молитва и т.н. Един ден, като се молил, при него дошъл господин и му казал: „Вашият институт има ли нужда от пари?“ – „То е твоя работа.“ – „Искам да ги оставя“. – „Както намираш за добре“. И като го запитал трети път, най-после външният господин казал: „Оставам тези пари тук, правете с тях, каквото искате.“ Ако вие бяхте на мястото на този англичанин, не зная как бихте постъпили. Може би щяхте да постъпите като него. Както и да е, но само един е този англичанин, който е правил опита. Втори англичанин не е постъпвал така. Никой до сега не е повторил опита. Ако вземем този пример за меродавен, ние не можем да го направим. Той е уникум. Този опит е единствен, но ако всички хора постъпват по този начин и никой не работи, какво ще стане с нас? Запример, мнозина мислят, че адвокатството не е работа за нас. Добре, но ако нямаше нито един адвокат, какво щеше да стане? Мнозина мислят, че слугинската работа не струва. Но какво щеше да бъде положението на хората, ако нямаше слуги? Мнозина се оплакват от господаря и казват, че и без господари може в света. Не, не може и без господари. Хората не разсъждават правилно. Какво щеше да бъде положението на човека, ако той нямаше глава, като господар на цялото тяло? Трябва един господар в света. Една глава трябва да заповядва на тялото. Ако главата се махне, какво ще стане с тялото? Вие искате да живеете без господари. Това е невъзможно. В слънчевата система има един господар – Слънцето. И всички планети се въртят около него. То е разумен господар. Някой казва: „Аз не искам никакъв господар.“ Тъй щото, не е лошо да бъдеш господар, нито е лошо да имаш господар, но господарят трябва да бъде умен човек. Слънцето е милион пъти по-голямо от другите планети, от другите слънчеви планети.

Та сега целта ми е, каквито възможности се крият у вас, да се развият. Мнозина от вас, които сте дошли на около 45, 50, 60, 70 години, казвате: „Нашата работа е свършена вече.“ Вие се самоизлъгвате, че вашата работа е свършена. След като мислите така, вие имате желание да умрете, да отидете в другия свят. Добре е човек да умре, но първо той трябва да се осигури, като умре, ще възкръсне ли. Ако умре и няма да възкръсне, не бих го съветвал да умре. Но ако умре и възкръсне, тогава нека да не се страхува. Тогава работата ти ще върви. Но ако не възкръснеш, не отивай на онзи свят. Тогава при смъртта, в онзи свят положението ти ще бъде десет пъти по-лошо от сегашното. Следователно, малкото страдание е за предпочитане пред голямото. Аз не съм против смъртта, но като умре, човек трябва да съблече кожата си, както змията се съблича и да се яви в него разумното, да влезе в новия живот. В Писанието е казано: „Да минем от смърт в живот.“ Смъртта е едно преходно състояние. Когато някой от по-старите се оглежда и вижда, че лицето му е старо, малко набръчкано, не му става приятно. Защо се самозаблуждавате от временния живот, от маските на живота? Защо се заблуждавате от маските на младостта, на юношеството? Преди всичко, вие не сте си турили сами маските, други са ви ги турили. Като влезете в един затвор и ви наметнат един халат, вие ли сте си го турили? Други ви го турят. Или като влезете в една болница и ви облекат с болнична дреха, вие ли я обличате? Други ви обличат. Там ви предписват ред правила, които трябва да спазвате. Около вас обикалят сестри милосърдни и ви наглеждат какво правите. Аз считам живота на човека и като млад, и като стар, и като юноша, все маска. Някой казва: „Виж на какво съм замязал.“ На какво? На маска. Че се е сбръчкала вашата маска, не съм виновен аз. Други я сбръчкаха. И след това ще ме заблуждават, че съм остарял. Не е вярно това. Излъгали са те. И хиляди хора да ти кажат, че си остарял, не вярвай. Можеш да повярваш само при едно условие, ако си станал умен. Затова, като ти кажат, че си остарял, кажи: „Дали станах умен човек?“ Ако си станал умен, вярвай, че си остарял. Но ако не си станал умен, на никого не вярвай. Ако приемеш, че си остарял, това значи да приемеш, че си отслабнал. Според мене старостта подразбира влизане в областта на Божествената мъдрост и придобиване на знания. Старостта е една служба. Но след като цялото човечество завърши своята работа, от милиони, милиони години насам, едва ще изкара един старец. Сегашната раса като завърши своето развитие, ще изкара един старец, представител на цялото сегашно човечество. Засега на небето има само 24 старци, представители на различни епохи. Сега се създава 25-ия старец. Засега в камарата на човешката раса няма много представители от старците на светлината. Другите разумни същества имат повече депутати. От земята имат само 25 старци, но 25-ият още не присъствува на заседания. Вие си давате вид, че сте остарели. Не, вие още сте много млади. Не мислете, че сте много остарели. Радвайте се, че сте още млади.

Сега, това, което мога да ви кажа на всинца ви е, да хвърлите своите маски. Сега човек трябва да ви убеждава, че можете да живеете и без маски. Че всеки от вас може да се подмлади. Как подмладяват хората? Ще вземат някого от вас, ще го хипнотизират и той ще се подмлади. Сега аз бих ви казал как можете да се подмладите, но ако ви кажа, знаете ли какво ще стане с вас? Всички вие ще пощуреете. С вас ще стане същото, което е станало с няколко ханъмки, които са ходили при един български чорбаджия да пият българско вино. Като пили от него, то било доста силно, те започнали да играят. Като се върнали при турския бей, казали му, че ходили при един български чорбаджия и пили от неговото хардалия вино. Те му казали, че от това вино се разиграли. Отишъл и той при българския чорбаджия и пил една чаша, втора, трета, но по едно време казва: „Ефенди, иска ми се да пея.“ – „Пей.“ – „Иска ми се да играя.“ Казал му после: „Играй.“ Първият признак на подмладяването се придружава с това, че всички ще се разпеете и разиграете, че никой няма да слуша. Всички ще започнат да пеят и играят. Който ви слуша, ще каже: „Какво стана с тия хора? Пощуряха ли нещо?“ Не казвам, че ще бъдете смахнати, но всеки ще изкаже радостта си свободно, а другите няма да ви разберат и ще дадат криво тълкувание на вашата радост.

Та казвам: Като ви дойде до пеене, пейте. Дайте ход на пеенето. Ако ви се играе, дайте ход на играта. Ще кажете: „Как е възможно, стар човек да играе?“ Старият именно ще играе. Когато старият цигулар свири, той свири с изражение. Външните условия на живота постоянно изменят нашите вътрешни състояния. Те изменят състоянието на нашето храносмилане, на нашето дишане, както и на нашата мисъл. Тези смени, които стават, действуват много неблагоприятно в живота на човека. Вследствие на това, човек придобива едно песимистично разположение. Човек говори за Бога, за любов, за мъдрост, за истина, а при това е тъжен. Всякога са осъждали християните в едно, а именно, че са много тъжни. Християнството не е наука на тъгата. И новото верую не поддържа песимизма. Песимизмът си има свои причини. Той се дължи на едно неестествено разбиране на великия живот. Ние живеем при големите блага, които Бог е вложил в природата и въпреки това, ходим да гладуваме и жадуваме и сме нещастни. Сега мощното е в любовта. Вложете любовта в сърцето си за подмладяването си. Вложете мъдростта, знанието и светлината във вашия ум. И това е за подмладяването ви. Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. Това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и никога не взимайте пред вид противоречията, които съществуват в света. От хилядите противоречия, които се зараждат във вас, те не са ваши. Понякога известни противоречия, които се пораждат във вас, не са ваши. Те са противоречия на птиците или противоречия на вълците, на тигрите, на змиите, на крокодилите, на паяците и т.н. Някои противоречия са на някои низши същества извън вас, които не ги виждате. Някои противоречия се дължат на внушение. Аз имах един подобен пример, който се случи с мене. Преди повече от 30 години се разхождам край брега на Варна, на южната страна, дето брегът е най-висок. Намирам се на разстояние около половин километър от брега. Изведнъж ми дохожда една мисъл, каквато никога не ми е идвала. Чудя се, отде е дошла тази мисъл. Наоколо си не виждам никакви хора. По едно време се наклоних малко настрана и виждам двама млади хора, мома и момък се целуват като брат и сестра. Като ги видях, си казах: Божа работа е тази. Помислих, че е дяволска работа. Отде дойде в ума ми тази мисъл? Като ги видях, казах си: Нека се целуват. Какво лошо има в поведението им? Те се целуват по бял ден, когато Слънцето ги гледа. Бог ги гледа отгоре. Защо трябва да се смущавам? Те не го правят в тъмнината. Беше един хубав, ясен ден, когато цветята цъфтят, птичките пеят. Какво има да се възмущавам от това? Божия работа е тази. Който не разбира, ще каже: „Как не ги е срам?“ Та ние не разбираме Божиите работи. От целувки ние не можем да се освободим. Слънцето ни целува, вятърът ни целува, водата ни целува. Понякога водата ни целува и краката, но като отидем на баня, тя ни целува навсякъде. Пък и хлябът ни целува. Вие се възмущавате и казвате: „Не може ли без целувки?“ Не може. Целувките дават живот на хората. Аз говоря за онези целувки, които носят живот в себе си, а не за онези, които носят смърт. Храненето е целувка. Дишането, слушането, мисленето са все целувки. Това са все Божествени целувки. Като разберем смисъла на целувките, ние ще влезем в друга една реалност, да разберем, какво нещо е животът извън целувките. Ако вие не разберете този живот в целувките, как ще разберете живота извън целувките?

Сега пожелавам ви само целувки на този свят!

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

2-ра неделна беседа от Учителя,

Държана на 3 октомври, 1937 г., 10 ч. преди обяд.

София – Изгрев.