Отче наш.
Имате ли зададена тема? – /Да./ – Каква? – /„Външна и вътрешна зависимост на паметта“./ – За следния път пишете върху темата „Възможности в живота“.
Чете се темата „Външна и вътрешна зависимост на паметта“.
Какво трябва да разбираме под думата „зависимост“? Пишете от какво произтичат зависимостите. Гладният човек от какво е зависим? Или жадният от какво е зависим? Гладният човек е зависим от храната. Тя е едно условие за него. Ако има тази храна може да свърши каква и да е работа, пък ако няма храна, не може да работи. В дадения случай храната е един подтик.
Вземете сега в музиката, колко трептения има най-ниcкия тон? /16 трептения/. Как се образувало първото, второто, третото, шестнадесетото трептение? От какво зависи образуването на трептенията? Значи, ако имаме едно трептение не може ли да имаме един звук? После, защо са 16 трептения, а не са 17? Някои предлагат 16, други казват 32. Но тогава пак се задава въпроса: „Защо са 32, а не са 33?“ /16 дълги трептения, а 32 къси?/ Тогава, колко обертона има в един тон? /Много, но обикновено определят около 16–17/. Тогава може да допуснем, че всяко трептение дава по един обертон. Значи, за да се прояви един тон, 16 обертона трябва да има. Ако тия обертонове не се образуват, тонът не е пълен. Те са отвлечени работи, не са ясни. Тогава, ако вас ви зададат една тема, каква е музиката по същество, какво ще кажете? Какво представлява музиката по същество, как ще определите. Не само вие, но и най-видните музиканти не могат да кажат. Да кажем, музиката представлява неизброимите възможности на живота. Човек, който не е музикален, той е ограничен. Щом е музикален има много възможности. Възможностите се определят от възможността му. Сега има едно друго твърдение. Едно тяло, което се движи с по-голяма скорост ще иде по-далеч, отколкото едно тяло, което се движи с по-малка скорост.
Тогава определям: Страданията са предисловие на музиката, те са подготовка. Всяко едно страдание е подготовка за един музикален живот. Под музикален се разбира, че е разумен, има разумност. Във всеки живот, в който липсва разумността, страданието иде като едно последствие. Щом имаш страдание, показва, че разумността липсва. Да допуснем, че вие двама души пътувате по пътя, дойдете до един кръстопът и се спирате. Зародят се в двама ви две противоположни мнения. Единият казва: „По този път да тръгнем“. Другият казва: „По вторият път да тръгнем“. Колко възможности имате? Значи двама души сте, две възможности имате.
Запример, да извадя двама души от вас да изпеете тона „до“, ще го вземете ли правилно. Нито един от вас няма да го вземе, както е, все ще има едно различие, ще се образува един малък ъгъл. Щом в живота има нещо непостижимо, това показва, че не вземате вярно тона. Когато вземете верен тон, нещата стават възможни. Когато нещата стават, те са музикални; когато не стават – не са музикални. Имате, да допуснем числото 16 или числото 32. Ние ще образуваме друго число 12 и 32. Какво представлява в дадения случай числото 16? Не ви е познато. Какво представлява в дадения случай. Представете си, че едното представлява ябълка и в тази ябълка има 6 семки. Следователно, пишеш 16. Значи от тия семена колко ябълки ще излязат? 6 ябълки ще излязат. Какво показва 32? Тук, ако вземете този процес, шестте ще остане отзад. Шест, с колко е по-голямо от едно? – С пет. При три – значи с две е по-голямо. Какво тълкование бихте дали? Представете си, че тия тела се движат. Де има по-голямо движение в 16 или в 32? /В 32/ 16 е движение в планинските местности, а 32 е движение в долините. При 16 се качваш нагоре, а при 32 слизаш надолу. Къде движението ще бъде по-бързо? Сега каква е посоката? – Едното е слизане, другото е възлизане. Кога телата възлизат? Да допуснем, че едно тяло се движи по една повърхност. Ако представите на туй тяло съпротивление, на къде ще започне да се движи? Ако направите средата по-гъста, туй тяло ще започне да се изкачва; ако средата стане по-рядка, тогава движението ще се обърне надолу. И питам тогава: Движението на светлината как става от слънцето? По отношение на земята иде отгоре. А по отношение на слънцето, какво трябва да разбираме под думите „горе“ и „долу“? Значи светлината излиза от слънцето, отива към земята. Значи, земята е надолу. Следователно ще имаме една скорост по-голяма. Тогава какво трябва да се разбира? Значи в дадения случай слънцето изпраща повече енергия, която е необходима за земята. Сега с този въпрос е свързан друг.
Запример, по-малките тела са зависими от по-големите. На основание на физическия закон, от какво зависи зависимостта? Или може да видите същия закон. Да кажем трима хора са гладни; единият е гладен, другия е по-гладен, третият е най-гладен. Три степени имате. От трите степени по-нагоре има ли? – Има, разбира се. Някой е толкоз гладен, че от глад умира. Най-силната степен е, когато човек от глад умира. Тя е най-силната степен. Минава от едно състояние в друго.
Ако хвърлите едно тяло и среща на пътя си голямо съпротивление, какво ще стане? Ако скоростта (силата) на тялото не се намалява, а тази скорост постепенно се увеличава, какво ще стане с твърдото тяло? – Ще се образува триене, туй твърдо тяло ще се разтопи, ще се образува горение. Как обяснявате защо в човека се явяват страданията? Вие не искате страданията, а страданията идват. Как ще си го обясните научно, от какво идат страданията? Да допуснем едно просто обяснение. В съвременната култура вие обичате да имате хубави обуща, но да са модни, да имат парижки върхове. Кожата не е достатъчно мека, кожата не е направена според правилата на хигиената. Вие, с тези, тесните обуща излезете на една разходка. Сега, какви са ви побужденията, че искате тесни обуща? Ако искате тесни обуща значи, че тия тесни обуща не ги носите за вас, но за хората ги носите, да ви видят, че обущата са тесни, и че са модни. Вие вървите с обущата и гледате, дали другите обръщат внимание на обущата. Хората обръщат внимание на обущата ви, но те ви образуват мазоли. За да угодите на вкуса на хората, вие си образувате един мазол. Питам: Какъв е произхода на мазолите? От какво произтичат мазолите на краката ви? – Да угодите на хората. Какъв е церът, как се церат мазолите? Като престанеш да угаждаш на хората, ще изчезнат мазолите. Сега може да го вземете като правило. Питам: Колко неща произтичат от страха? – Страхът най-първо е накарал хората да бягат, страхът даже в някои животни е проточил техните крака. Други не ги накарал да бягат, но ги накарал да лъжат. Може ли страхливия да ти каже истината? Но то са психологически изводи. Много пъти вие срещате в живота известни противоречия. Казвате: „Труден е животът“, но нямате никакво обяснение.
Да кажем, музиката за някои хора е трудна. За кои хора е трудна? – Които имат слабо ухо, слаба музикална памет или нямат музикално разположение, за него много мъчна е музиката. Но за онзи, способния, лесна е музиката. Вие казвате: „Труден е животът.“ За кого е труден? За ленивия нали животът е труден, а за трудолюбивия животът ни най-малко не е труден. Труден е живота, какво подразбира? Под думата „труден е живота“ значи трябва да се трудиш. Даваме вече първостепенно значение на труда. Значи в живота си работим повече отколкото трябва. Тогава не можем ли ние да надвием? От какво произтича трудния живот? – От човешката лакомия. Искате много жито, сеете много ниви, трябва много да се жъне. Казвате: „Убихме се от труд“. – Сели сте много жито. Колко жито трябва на човека за една година? На човека е достатъчно по половин килограм на ден, за 365 дена – 365 половинки, колко килограма правят? – 187 и половина.
Сега да допуснем, че някой от вас е музикален и иска да хареса на другите, че пеете добре. Какъв резултат ще имате? Ако пеете за себе си, ще имате за резултат вашето здраве. Всички хора, които добре пеят на себе си, са винаги здрави. Всички хора, които пеят на хората, са болни. Знаете защо са болни? Ти като пееш казват: „Не ти струва пеенето, туй не можеш да го изпееш хубаво“. Изпееш на друго място, казват: „Последния пасаж не го изпя хубаво“. Ти вече започваш да се смущаваш. Ти като се смущаваш, от смущение не си здрав. Ти като пееш за хората, не си здрав; като пееш за себе си, си здрав. Сега един закон извaждаме ние – Живейте един добър живот не за хората, но заради вас. Защото, ако живеете за хората, ще ви намерят някоя погрешка. И тъй сега изваждам друго правило – Всички погрешки, които ги намирате в хората се са хорски. Ако вие имахте тетрадките от първо отделение докато свършите университета и ги прегледате, нали щяхте да забележите се поправките на вашите професори. Ще видите, че погрешките намаляват. Но поправките на тия погрешки, професорът ги е турил. Много от тия погрешки не са погрешки. Забележете в българското правописание. Ще видите колко грешки сте правили, които не са погрешки. Няма нещо установено в правописа. Да кажем, ако в правописа има Ѣ, когато пишете, постоянно ще има зачерквания, че не сте писали Ѣ. Но като изхвърлят Ѣ остане просто е, тогава де е погрешката?
Мислите ли, че ако вие вземете 15 трептения на един тон, тонът пак ще се чува? Не, ще има една малка неправилност, липса на едно трептение. Значи в природата, ако вървим по законите на природата, нещата са строго определени, ти не можеш да пристъпиш един закон. Можеш да го престъпиш, но ще имаш и последствията. Значи, всяко едно безпокойствие на човека се дължи на нещо. Някой път имате едно безпокойствие, не му знаете произхода. Казва някой: „Неразположен съм малко“. Има някакво нарушение. Ако нарушите закона на яденето, стомахът страда. Ако нарушите закона на дишането, дробовете страдат. Ако нарушите законa на мисълта, винаги вашият мозък страда. Боли ви глава, причината е в мисловия свят. Заболят ви дробовете, в чувствения свят е причината. Заболи ви стомахът, причината е на физическото поле. Тогава трябва да търсите причината. Щом е на физическото поле, ще измените хигиената на яденето си.
Сега как става, как ще моделираме, как ще изменим себе си? По колко начина може да се поправи една погрешка? Представете си сега, че имаме този фар, който е направен на французкото изложение, който дава една светлина от 500 милиона свещи, на който светлината може да се види от 200 километра. Ако да кажем, имаш ключ и по невнимание отвориш този фар изведнъж, десетина хиляди хора може да ослепеят. Значи, по едно бутване, по едно невнимание може за няколко секунди да ги ослепиш. Толкоз е силна светлината, че десет хиляди хора може да ги ослепите. Значи тези хора трябва да са на колко километра най-малко, за да се избегне слепотата?. Как се намалява светлината? – /Тя е обратно пропорционална на разстоянието/. Сега, да допуснем известни страдания, които произтичат от липса на светлина; пък има страдания, които стават от преизобилие на светлината. Следователно, вече в природата имаме два вида страдания. Едни, които произтичат от липса на светлина, не от съвършена липса, други произтичат от изобилие на светлина. Тогава, за да премахнем това страдание, което произтича от изобилие, трябва да се отдалечим, да дойдем до разстояние, където светлината ще бъде приятна. Слънцето е турено на 92 милиона мили, от което е нагодено съобразно с организмите на земята. Туй разстояние не е произволно, то е нагодено със съществата, които живеят. Ако ние се приближим два пъти по-близо до слънцето, може съвсем да се измени земния живот. Ако страданието произтича от изобилие, трябва да се нагодим, да се отдалечим; ако произтича от липса на светлината, тогава трябва да се приближим. Тогава някои страдания се премахват чрез отдалечаване, други /се/ премахват чрез приближаване. Трябва да се знае от какво произхожда страданието. Страданията произтичат от две възможности. Едни организми, на някои хора, страдат от преизобилна храна, те много ядат. Вземете раждането на болестта подагра се дължи на изобилна храна. Царска болест я наричат. Князе, царе боледуват. Сиромах никога не може да умре от подагра. Някои българи, които страдат от подагра, те много боб ядат. Бобът е много пищна храна. Ако някой беден българин страда от подагра, аз вече зная, че много боб е ял. Ако един човек много опусталява, сух е станал, той е сиромах. Изсъхването на човека произтича от сиромашия. Онези, които задебеляват са богати. Онези, които изсъхват са сиромаси. Тогава дайте ми движението: Дебелите хора приближават ли се, или се отдалечават?. Сухите хора отдалечават ли се, или се приближават? Или кажете ми, кои тела падат? Които са по-тежки ли? Запример, представете си, ако един човек би имал кокоша глава, а тяло на човек. Кокошата глава какво представлява, близо ли е до умствения свят или е далеч? – /Далеч/. Или представете си един човек, главата на когото е много голяма, но дробовете му са кокоши, стомахът му е човешки – едно такова противоречие. Този с кокошите дробове може ли да бъде духовен човек? Представете си, че този човек би имал стомах на една кокошка, какви ще бъдат отношенията му? – Ще има едно голямо противоречие. Значи, човек има известни отношения. Човек при сегашните условия е едно разумно съчетание от всички модели, които природата е направила. Защото всичките модели, които съществуват, те са само заради човека. Те са опити за човешкото подобрение. Сегашния модел на човека е най-добрия модел, който тя е измислила. Тя още не се е спряла на този модел. Той не е завършен. Още много тя има да прави, човек ще се моделира. Но в природата няма по-съвършен модел от този, в който той живее в сегашните условия. Да допуснем, че вие не сте доволни от сегашния модел. Защото някой път, нали сте недоволни от живота. Значи, вие сте недоволни от модела, който природата ви е дала. Питам сега, какво трябва да направите? Недоволни сте от нейния модел. Природата ви казва дайте си модел. Какъв модел сега искате за в бъдеще? Всеки от вас, който е недоволен от живота, какъв модел ще даде? Аз ви казвам, че има възнаграждение на всеки, който може да даде един по-добър модел от този.
Сега аз да ви кажа: Вие искате да подобрите живота си. В какво именно да се подобри? Да ядете повече ли? Да дишате повече ли, да мислите повече ли? Сега неестествеността на човешкия живот произтича, че няма правилна обич. Човек яде повече, диша по-малко и мисли по-малко. Следователно остава известна излишна храна у него, която не може да се трансформира, понеже физическия свят е резултат на духовния, духовния е резултат на умствения свят. Енергиите трябва да се трансформират. Всякога излишъкът, който остава в тази енергия, остава като в живота. Ако в тебе остане едно незадоволено желание, ти си незадоволен. Сега ще направя едно сравнение: Доволството на човека трябва да бъде като едно шише пълно с вода. Когато напълните едно шише с чиста вода, че да не остане никакъв въздух в шишето, тази вода ще остане за дълго. Ако оставите въздух в шишето, има една възможност да се развали водата. Значи едно задоволено шише подразбира, че не трябва да има никакъв въздух в шишето вътре.
Та казвам: Сега, при сегашния метод на възпитание, някой път казвате, че трябва да се възпитават хората. Който не разбира, ако вземе туй правило буквално, че му напълните стомаха хубаво, да не остане празно място, или ако напълните ума, че да не остане празно място? Не, в природата имате други методи вече. Имате онези мехове, с които се раздухва огъня. Ти напълниш меха хубаво, после този въздух трябва да го изкараш някъде и после пак поемаш наново, да има едно движение. Значи у тебе всичко трябва да бъде наполовина пълно. Твоят мех не трябва да бъде пълен, но да има оставено празно пространство, откъдето тази енергия трябва да я употребиш, трябва да има място да я туриш тази енергия. В природата съществуват, тия, двата метода. Положителната енергия е пълен мех, отрицателната енергия е празен мех. Следователно, пълния мех ще го изпратиш в празния мех. От пълния мех ще изпратиш течността в празния мех. Вие сега казвате: „Положителна енергия“, ако в природата нямаше една отрицателна енергия, да става една обмяна, да се образува движение. Обмяна трябва да става между положителната и отрицателната енергия. Но под думата „отрицателна енергия“, ние разбираме енергии, които в себе си имат положителна енергия, защото положителната енергия сама не може да се развие. Тази енергия след като мине в средата на отрицателната енергия, започва да се развива. Та отрицателните енергии са необходими. Човек трябва да има отрицателната страна на музиката за да развие положителната музика. Имате, запример, едно желание, нали така? Имате едно желание да ви дадат нещо. Туй желание да вземете нещо е отрицателно вътре във вас. Имате едно желание да давате. Туй желание е положително. Следователно, когато даваш е едно, пък когато вземаш е друго. Във вземането ти ще обработиш, това което си взел, в даването ще очакваш туй което си дал, други да го обработят. Тогава ще чакаш два различни резултата. Единият резултат, когато си възприел. Когато ти си възприел, от тебе зависи работата. Щом го възприемеш, може да го обработиш. Туй което си дал, то не зависи от тебе. То зависи от тези, на които си дал нещо, те трябва да го обработят. Следователно, хората се спъват по два начина: едни се спъват, понеже сами не обработват нещата; после се спъват като са дали нещо на другите и те не са го обработили. Ние може да се спънеме от външния свят, понеже сме дали нещо. Може да се спънеме и от себе си, онова, което сме възприели, ако не го обработим. Та сега човек трябва да бъде разумен по отношение къде влага своята енергия. Човек трябва да бъде внимателен по отношение положителните енергии, които възприема, как да ги обработва.
Казваме, че човек може да се възпита. Човек може да се възпита по два начина: По външен и по вътрешен начин. Ако го възпитават разумни хора, той ще стане разумен, ако го възпитават глупави хора, той ще стане глупав. Ако го възпитават музикални хора, той ще стане музикален, ако го възпитават немузикални хора, нищо няма да стане от него.
Та, когато ние говорим за Бога, ние подразбираме едно същество разумно, от което може да се възпитаме. Ние търсим Бога защото вън от Бога ние не може да се възпитаме. Единственото същество, което може да ни възпита, както никой друг е Бог. Тогава има смисъл, не както турят; Вяра в Бога е онова, което ние търсим в живота, може да го намерим само в Бога. И любовта към Бога, е че туй, което търсим може да го вземем само от Бога. Вярата в Бога ще ни покаже, къде може да го намерим. Ние трябва да обичаме Бога, понеже туй, което ние търсим може да го вземем само по закона на любовта. Ако ти нямаш любов към Бога, ти нищо не можеш да вземеш. Ако имаш любов, ще вземеш нещо. Ако нямаш любов, тъй ще си останеш. Казва някой: „Защо трябва да обичаме Бога?“ Ако ти не го обичаш ще умреш. Ако го обичаш ще живееш. Тогава има смисъл. Казваш: „Как да обичаме Бога?“ Ако го обичаш, живота ще дойде в тебе. Ако дойде животът, вече имаш една възможност.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!
XVII година
1 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 24. IX. 1937 г., петък, 5 ч.с.
София – Изгрев
|
