Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на нещата. Правилното разбиране носи обновяване. Човешкият дух трябва да се обновява. За тази цел, всеки ден човек трябва да прибавя по нещо ново към своите разбирания. Ето, откакто светът съществува, хората говорят за любовта, но ако ги запитате, какво представя любовта, ще получите толкова отговори, колкото хора има на Земята. В разбиранията на хората за любовта няма единство. И за вярата нямат еднакви разбирания. И за надеждата също така нямат еднакви разбирания. Изобщо, хората страдат от липса на единство в техните разбирания. Това се дължи на факта, че всеки иска да наложи своите разбирания за меродавни. Когато отваря очите си, човек не създава света, но го вижда такъв, каквъто е в действителност. При това положение на нещата, в разбиранията на хората ще има единство. Обаче, когато художникът започва да рисува една местност, той я представя в такива краски, които не отговарят на действителността. Когато се произнасяте за даден човек, вие казвате, че той е моного добър или много лош. И това не е вярно. Защо? Защото го сравнявате по отношение на човека. Сравнявате ли го по отношение на някой ангел, вие не можете да кажете, че е добър или лош човек.
Какво представя думата “добър” в конкретен смисъл? Доброто е съществена храна на душата. Доброто има отношение към злото. Обаче, ако човек едновременно приема и доброто и злото като храна, той ще се разстрои. Например, докато пие чиста, балканска вода, човек е в естественото си състояние. Започне ли от време на време да употребява ракия, вино, ром и други спиртни питиета, естественото му състояние се нарушава. Човек трябва да бъде трезв, да пази своето естествено състояние на духа, на мислите и на чувствата си. Вие сте в естествено състояние на вашите чувства. Приятелят ви иска да му услужите с известна сума, като ви обещава да я върне в скоро време. Вие му услужвате, но той не връща парите ви. Защо? По две причини: първо, той мисли, че като ваш приятел, може да ги върне, когато си пожелае. Второ, той мисли, че е все едно дали парите ще бъдет във вас или при него. Това, обаче, разваля естественото състояние на вашите чувства към него. В края на краищата вие се скарвате. Какво печелите от това скарване? Едно ново чувство – неприязненост, омраза. Значи, старото е заместено с ново нещо – нова снаха е дошла. Доброто е първата жена на човека, а злото – втората, лошата жена. Доброто е първият, добрият мъж, а злото –вторият, лошият мъж. Значи, доброто се жени за злото. В този смисъл човек се жени по няколко пъти на ден: ту за доброто, ту за злото.
Какво представя женитбата? Женитбата е закон на съчетание. Това съчетание трябва да става непреривно. Както животът е непреривен процес, така и женитбата е напреривна. Като се ожени за доброто, човек трябва да изключи злото от своя живот. Защо? Защото доброто изключва злото от себе си. Но и злото изключва доброто. Значи, доброто и злото са две неща, които взаимно се изключват. Понякога човек е недоволен от доброто. В помощ му иде злото – тонира го. Злото казва на доброто: има един човек, който не е доволен от тебе. Моля ти се, прати го при мене. Доброто веднага изпраща недоволния при злото. Щом почне да въздиша, да страда, доброто казва: прати този човек при мене. Злото го изпраща, защото знае, че в случая доброто ще го тонира. Две школи има в света: школа на доброто и школа на злото. Когато някой ученик от школата на доброто е недоволен, веднага го изпращат в школата на злото. И обратно, когато някой ученик от школата на злото е недоволен, веднага го изпращат в школата на доброто. Двете школи си услужват взаимно.
Като ученици, вие трябва да имате правилни разбирания. Кои са правилни разбирания? Много просто! Да разбира човек една дума правилно, това значи, да влага в нея само онова съдържание, което тя има. Например някой казва: аз съм господар. Това значи: всеки, който иде при мене, трябва да ми слугува и точно да изпълнява моите заповеди. Аз съм слуга. Това значи: аз съм човек, който изпълнява всичко, което му се каже. Аз нямам свое мнение. Следователно, кажете ли в себе си, че сте господар, запитайте се, слуша ли се думата ви. Ама аз съм слуга. Щом си слуга, запитай се на кого служиш.
Приви разбирания се искат от хората! Кривите разбирания развалят добрите работи. Един английски археолог намерил една монета, върху която имало ценни надписи, но понеже била зацапана, не могло да се прочете, какво е било написано. Като човек на удобствата, той не си напраил труд сам да я изчисти, но я дал на слугата си, той да свърши тази работа. Слугата взел монетата, погледнал я от едната и от другата страна и си казал: Навярно господарят иска така да я изчистя, че да светне, да види, каква е монетата. Той се заел грижливо да я чисти и като видял, че монетата светнала, понеже била златна, радостно я занесъл на господаря си и казал: Господарю, много добре изчистих монетата, цяла свети! Археологът погледнал монетата и със съжаление казал: да, ти си я изчистил повече, отколкото трябва, изтрил си и написаното върху нея. Монетата беше ценна не толкова като чисто злато, но като написана. Писаното върху нея я правеше ценна.
Съвременните хора правят същата погрешка, каквато слугата на археолога е направил. Като искат да изправят една своя храктерна черта, те усилено търкат своя характер, докато светне. Като светне, те се радват, че са чисто злато, но с туй заедно те са изтрили онова, което Бог от създанието им още е написал върху тях. След това, радостни и доволни, те отиват при Господа, да покажат, че са чисти и светли. Но за Господа не е важно да види, че сте направени от чисто злато. Той знае това. За него е важно написаното върху златото. По-добре е за човека да отиде при Господа като грешник със своите слабости, отколкото да се яви чист, светнал, без никакво съдържание в себе си, без нищо написано. Щом е дошъл на Земята, човек трябва да бъде доволен от написаното върху него. Това не значи, че той сам трябва да пише върху себе си, но да запази онова, което първоначлано Бог е написал в душата му. Човек представя археологическа монета, върху която Бог в началото още е писал. В процеса на своето растене и развитие, той се е цапал и чистил, но все пак са останали полепени непотребни частици, които говорят за терена, през който е пътувал. Днес му предстои да се чисти, но не да се изтърка, да заличи написаното върху себе си. Не ги заличавайте. Трябва ли ученикът да заличи знанието, което е придобил от своя учител? Ако рече да заличи знанието, което учителят му е предал с любов, това показва, че той е дал място на гордостта в себе си. Гордостта е една от непотребните частици върху неговата монета. Тя трябва да се заличи, а не знанието.
Момък обича една мома. Пише й любовни писма, нарича я ангел, божество, но щом се ожени за нея, нарича я дявол. Как стана дявол? Защо по-рано беше написал върху нея думата “ангел”, а след известно време заличи тази дума и я замести с думата дявол? Защо мъжът като се ожени, не вярва на своята възлюбена? Той й приписва ред отрицателни качества, цапа я отгоре, докато най-после тя реши да го напусне. При това положение и тя е недоволна от него и той – от нея. Защо се ожениха един за друг и защо се разделят? Вие и досега още се чудите, как е възможно мъж и жена, които са се обичали да са недоволни един от друг. Няма защо да се чудите. И вие се намирате в същото положение по отношение на Първата причина. Излезли сте от Първата причина, слезли сте на Земята да работите, да изпълнявате нейната воля, но щом нещата не стават според вашето желание, вие сте недоволни от себе си, от живота си, от окръжаващите. Щом сте недоволни от себе си, вие сте недоволни и от Бога. При това положение и той не може да бъде доволен от вас.
Какво трябва да прави жената, когато мъжът й приписва ред отрицателни качества? Или какво трябва да прави мъжът, ако жената му приписва отрицателни качества? Щом се намерят в това положение и мъжът и жената трябва да постъпят като Сократа, при когото отишъл един физиогномист и му изнесъл много отрицателни черти от неговия характер. Като го слушали така да говори, учениците на Сократа се възмутили от поведението му. Обаче, Сократ отговорил спокойно, без възмущение. Всичко това е вярно. Едно време аз бях такъв, но с усилия на волата си преодолях своите слабости. Днес аз живея нов, чист живот. Това е правилният начин за разешаване на въпроса. Така трябва да каже жената на своя мъж или мъжът – на своята жена.
Често между религиозните се повдига въпроса за кръста, какво нещо е кръстът и трябва ли да се почита. Да се повдига този въпрос, това значи да не се разбира. Кръстът символизира вярата, котвата – надеждата, а сърцето - любовта. Който има вяра, той носи кръста в себе си. Кръстът разрешава мъчнотиите в живота. Кръстът подтиква човека към придобиване на знание, на мъдрост. Хората се страхуват от кръста, защото го свързват със страданието. Те не знаят, че страданието е свят, област, която няма нищо общо с кръста. Страданието отваря пътя на човека към божествената мъдрост, към познаване тайните на живота и на природата. В този смисъл страданието носи велики блага за човека. На Земята страданията са временни. И грехът е временен. Лошото в греха се заключава в това, че заличава красивото, великото, което е написано в човешката душа. Грехът заличава божественото в човека. Радвайте се, че грехът, престъплението са временни. Те минават – заминават, напущат човека и той остава чист, какъвто първоначално е бил.
Трябва ли да се носи кръст? Като наблюдавам хората, виждам, че те носят не един, а много кръстове. Човек може да носи много кръстове, важно е, обаче, да има вяра. Кръсът е символ на вярта, която човек има в себе си. Следователно, всеки чвек е жив кръст. Като не разбира това, той казва, че кръстът не трябва да се почита. Значи, той възстава против себе си. Той сам цапа кръста и той сам го чисти. Като не живее добре, цапа го, като живее добре, чисти го. Кръсът е в самия човек. Той не е вън от него. Човекът е, който вярва, който се надява и който люби.
Съвременните хора трябва да се различават от тия на миналото, от езическите времена. Днес те не са деца, както са били някога. Те са порасли малко, вследствие на което и разбиранията им трябва да се различават от тия на миналите епохи. Тъй, щото, дойдете ли до въпроса за кръста, вие трябва да разбирате и външния и вътрешния му смисъл. Външно той символизира вярата, а вътрешно – мъдростта. Вътрешното разбиране на кръста обхваща разбиранията на всички хора, на всички народности. Кръстът е потребен навсякъде в живота. Апостол Павел казва: “ ще се похваля с Христовия кръст” Който разбира смисъла на този кръст, той трябва да обича Христа. Който разбира кръста, той трябва да има мек, чист език като чистата планинска вода, като първия лъч на светлината. Хората спорят върху кръста, защото разбират своя кръст –човешкия, от който произтичат недоразуменията в живота. Има и друг един кръст – божествен кръст. Греховете, престъпленията, кривите разбирания на хората това е човешкият кръст, от който те трябва да се освободят. Когато човек се стреми към богатство, към сила, за да господства на другите, с това той си създава кръст, с който мъчно може да се справи. По този начин човек сам се ръзпъва и страда. За този кръст е казано в Писанието: проклет е онзи, който виси на кръст, направен от дърво! Когато не се обичат, хората сами създават кръста, на който се разпъват. При това, всички говорят за любов. Щом се обичат, къде е любовта, вярата и надеждата им? Христос казва: който вдигне кръста си и ме последва, той може да се нарече мой ученик.
Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, за да се освободите от кръста, който дяволът е турил на гърба ви. Като не мислите правилно, вие считате, че този кръст е турен от Бога и се хвалите с него. Така и убиецът се хвали със своя кръст. Като убие някого, скрива ножа си и казва: юнак съм! Победих неприятеля си със своя кръст. Наистина и ножът е кръст, но дяволски. Докато вярва в своя нож, човек носи кръста, който дяволът е турил на гърба му. Освободете се от този кръст и приемете Христовия. За този кръст Христос е казал: моето бреме е леко.
Правете всеки ден опити, да видите, с каква сила и разумност разполагете. Като дойде някой при вас и ви каже, че сте лош човек, невежа, скъперник, не му се сърдете, нито се обихдайте. Изслушайте го спокойно и кажете: благодаря ти за сладките и красиви думи, които ми казваш. Не бях слушал досега такъв мек език. Като говориш тези думи, мед тече от устата ти. Ще кажете, че това не е вярно. Вярността на тия думи се крие в ефекта, който те произвеждат. Като говорите на този човек така, вие му давате от себе си сладкото, меда, а взимате от него горчивото. По този начин вие трансформирате отрицателните сили в положителни. Няма да мине много време и същият човек ще се смекчи, ще започне да говори сладко. Това значи да предизвикате от устата на човека да потече мед.
Този е начинът, по който човекможе да трасформира състоянията на хората. Речете ли да отговорите на човека с неговия език, това значи да си навлечете голяма пакост. И без това вие възприемате състоянията и на добрите и на лошите хора. Като дойде някой лош, грешен човек при вас и вие се чувствате грешен. Като дойде някой добър и вие ставате добър. Дойде някой неразположен и вие ставате нерзположени. Дойде някой разположен и вие ставате разположени. И едното състоние и другото състояние са чужди. Вие трябва да различавате тия състояния и да знаете кое е ваше и кое не е. Що се отнася до извора, никой в нищо не може да го обвини. Изворът си тече, никой нищо не може да му придаде, нито ду ме отнеме. Ще каже някой, че налял едно шише вода в извора и му придал нещо от себе си. Нищо не му е предал. Тази вода той е взел от същия извор. Значи, никакво престъпление не може да се препише на извора. Изворът е глава на нещата.
Следователно, главата не върши престъпления. В този смисъл, нито бащата, нито майката могат да вършат престъпления, и богатият и сиромахът не вършат престъпления. Когато богатият греши и осиромашава, той може да направи някакво престъпление. И сиромахът като греши и започва да забогатява, също може да направи някакво престъпление. Например, ако богатият баща раздаде богатството си на бедни и лиши синовете и дъщерите си от наследство, в техните очи той минава за престъпник, за глупав баща. Ако сиромахът краде, за да достави срудства на децата си, да ги осигури, пред тях той минава за добър и умен човек. Това са положения, които срещаме в човешкия живот, но те нямат нищо общо с положенията на божествения порядък.
Божественият порядък на нещата изключва личните въпроси. Добър ли съм? Това е личен въпрос. Лош ли съм? И това е личен въпрос. Щом се учите, вие сте добри. Щом сте се качили в тази мъгла на планината, да слушате словото, вие сте добри. Пък и аз съм добър, защото съм дошъл да ви уча. Едно се иска от вас: и аз и вие да бъдем добри, да изпълняваме волята божия. Кога може да стане това? Още сега, без никакво отлагане. Да живеем в Бога и той в нас! Да прославим името му! Да бъде волята божия, да дойде Царството божие на Земята! Това трябва да пожелаем всички. Както Бог е признал в себе си, че сме добри, така и ние трябва да признаем неговата доброта и съвършенство и да пожертваме всичко в себе си, за да изпълним волята му. В изпълнението волята на Бога се крие вашето усъвършенстване, спасение на душите ви и придобиване на велики божии блага.
И тъй, да поставим всяко нещо на своето място! Кръстът представя човешките ръце, котвата – човешките крака, а сърцето – човешката глава. С ръцете си човек вярва, с краката си – се надява, а с главата си - люби. С ръцете си човек работи, с краката си – ходи, а с главата си –мисли. Главата е произлязла от сърцето. Затова е казано, че сърцето е майка на човешкия ум. Тази е причината, дето умът и сърцето на човека са свързани. Умът е възлюбеният син на сърцето. Сърцето е божественета майка, която ражда всичко в света.
Когато човек дигне ръката си нагоре, стова той изразява онзи принцип в себе си, който го подтиква да мисли, да работи, да твори. Ръцето представят кръста, която създава, както добрите неща, така и скърбите и страданията. Страданията произлизат от творческия прицип в човека. Който твори, той непременно ще страда. Като сътвори света, Бог едновременно създаде и кръста.
Сега, впрегнете сърцето си на работа, да служи на вашата душа, а не на вашия ум. Краката ви нека служат на вашия дух. Ръцете и краката ви заедно нека служат на Великия, от когото сте призлезли и към когото отивате. Впрегнете на работа сърцето и ума, ръцете и краката, духа и душата, да извършите волята божия, да дойде Царството божие, както на Небето, така и на Земята.
И тъй, както сме добри, вярващи, любещи и пълни с недежда, да тръгнем в един път, да изпълним волята божия.
Сега, желая ви, като слезете от върха, от устата ви да потече толкова мед, че всички пчели да се съберат около вас, да вземат част от меда и за своите кошери. Всяка пчела да пише на своя кошер: това е медът, който потече от устата на вярващите.
Желая ви да потече мед, не само от устата ви, но и от вашите сърца, умове и души. Желая да потече мед и от вашия дух и да се разнесе навсякъде като велик балсам за изцеляване на човечеството!
Бог е Дух, и които му се кланят с дух и истина да му се кланят!
6 август, 5 ч.с.
Беседа, държана от Учителя на 06.08.1937 г. при Седемте Рилски езера.
|
