Размишление
Аз съм лозата, вие – пръчките. В този стих Христос взима лозата като символ на нещо. Човек дълго време трябва да изучава живота на лозата, за да разбере дълбокия символ, който Христос е вложил в нея. Човек, дълго трябва да изучава хляба, за да разбере, какви енергии се крият в него. Без вътрешен опит на нещата, човек никога не би разбрал техния смисъл, нито би могъл да си състави истинско понтие за тях. Христос казва още: аз съм живият хляб, слязъл от Небето. Тази идея е напълно разбрана за човека, защото той сам си прави хляб и знае, каква е цената му. Той знае, че без хляб няма живот.
Съвременните хора казват, че разбират живота, че разбират нещата. Как ги разбират? Едни ще кажат, че те мислят за живота, за явленията в природата по един или по друг начин. Други пък ще кажат, че чувстват нещата. Трети ще кажат, че разбират нещата, само когато ги приложат. Според мен, обаче, не е вярно това, което човек само мисли, само чувства или само върши. Ако човек мисли нещо и счита, че така и Бог мисли, той не е прав. Ако човек чувства нещо и счита, че и Бог чувства по същия начин, той не е прав. Ако човек върши нещо и мисли, че и Бог върши същото, той не е прав. Абсолютно верни и истинни неща са ония, които и по мисъл, и по чувство и по действие са съгласни с мислите, чувствата и постъпките на Първата Причина, на Великия принцип на живота. Не е вярно, например, когато бащата казва на сина си, че го е хранил. Ако бащата, наистина е хранил сина си, кой е хранил бащата? Ако учителят казва, че учил учениците си, тогава кой е учил самия учител? Един е този, който храни хората и който ги учи. Като разсъждавам по този начин, това не значи, че трябва да отхвърлите вашите разбирания. Докато не дойдете до същината на нещата, до новите разбирания, дръжте старите си разбирания.
Всяка дума, всяко изречение, което човек изговаря, трябва да бъде напълно разбрано. Разбрано е онова нещо, което изразява не само формата, но и съдържанието, и смисъла си. Например, ако кажете на един болен човек да стане, а той не става, разбрал ли е тази дума? Не я е разбрал. Ако кажете на друг болен да стане и той веднага става, това показва, че е разбрал смисъла и силата на тази дума. Кажете ли на човека да стане, той непременно трябва да стане. Кажете ли на човека да мисли, да люби, той непременно трябва да мисли, да люби. Това значи разбиране смисъла на думите и използване на тяхната сила.
Когато се натъкват на неуспехи в живота си, хората започват да се опрвадават с това, че са грешни, че имат големи дългове и т.н. Ние не се занимаваме с дълговете на хората. Неприятно е да се занимаваш с дълговете на човека. Неприятно е да кажеш на човека, че той ти дължи и трябва да плати дълга си. Обаче, няма по-голяма радост в живота на човека от тази, когато дойде при него един от приятелите му в момента, когато той се вижда объркан, на всички задлъжнял и му каже: приятелю, днес получих голямо наследство. Искам да споделя радостта си с тебе. Давам ти една голяма сума, с която да изплатиш всички свои дългове. Каква по-голяма радост можете да очаквате? И двамата се радват: единият се радва, че взима, а другият се радва, че дава.
Следователно, две правила трябва да има човек предвид. Те са следните: взимай, когато Бог ти дава. Давай, когато Бог ти казва да дадеш. Ама аз не съм достоен. Щом ти се дава нещо, взимай, складирай го и мълчи. Ти искаш да бъдеш опашка, а Господ иска да те направи глава. Опашката е стражар. Тя пъди мухите да не безпокоят великия господар – главата. В големите горещини модерните дами си служат с ветрила, във вид на опашка. И природата си служи с ветрило – вятърът. Това ветрило, обаче, носи благословение за хората, за животните и за растенията. Всичко сухо, всичко старо събаря, а растенията разклаща, препраща соковете им от корените към клонете и ги заставя да работят. Вятърът подтиква човека към мисъл, кара го да мисли за благословението, което всеки ден получава. Кара го да мисли, да търси начин, как по-разумно да употреби благословението, което е получил. На човека е дадена светлина, за да се научи да мисли. На човека е даден живот, за да се научи да цени чистотата. Човек не може правилно да расте и да се развива, докато не разбере и проучи пътищата на светлината. Светлината разкрива цялото битие, както и всичко онова, което се крие в човека и което му предстои да учи не само в бъдеще, но още днес. Миналото, настоящето и бъдещето са все настояще – начало на нещата. От човешко гледище, миналото може да се разглежда като начало на нещата, настоящето – като зенит, а бъдещето като край.
Изучавайте светлината със седемте й краски. Седемте краски на светлината представят седем пътища, през които човешкия ум е вървял в развитието си. Тия седем цвята са седем правила, които умът трябва да прилага за своите постижения.
Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слухът на човека се развие силно, той може да чуе тона на червения цвят. Най-много червеният цвят се вижда по лицето на младите. Когато младата мома съзнае, че е красива, веднага червеният цвят се явява на лицето й. Червеният цвят е израз на съзнателния живот на човека. Като се разболее, човек постепенно губи червения цвят на лицето си, което показва отсъствие на здраве. На главите на младите булки турят венец от бели и червени цветя. Белите цветя символизират чистота, а черветите – здраве и живот.
Сега като говоря за червения цвят като символ на живота, аз имам предвид целокупния живот, а не този който хората разбират. Хората имат представа за частичния, а не за целокупния живот, вследствие на което те нямат реално понятие за живота. Може ли да се нарече реалност онова, което се представя на сцената? Всичко, което се представя на сцената е предметно учение, но не е реалност. На сцената се разиграват разни случаи из живота на хората. Там ще видите любовни сцени, семейни недоразумения, разрешения на научни и социални въпроси и т.н. Някой актьор играе роля на крадец, но като слезе от сцената, всички го поздравяват, че изиграл ролята си добре. Докато е на сцената, актьорът минава с чуждо име, дадено му от автора на пиесата. Щом слезе от сцената, той е известен на всички със собственото име.
Днес аз ви говоря като на актьори, защото и без това всички хора на Земята са актьори. Във великата световна драма на всеки човек предстои да изиграе някаква роля. В тази драма няма място за апаши, за крадци, за разбойници. Когато се разгневи на някого, невидимият свят се справя лесно с него – разкъсва старите му дрехи, съблича ги и го облича в нови, като му казва: хайде, иди сега на работа! Ако недоволството на невидимия свят е отправено към някой сиромах, ще заповядат да му хвърлят старата кесия и да му дадат нова, пълна със злато. Като видят, че сиромахът е радостен, ще му кажат: хайде, иди сега да работиш и да не грешиш! На други пък невидимият свят дава угощение. Тъй щото, радвайте се, когато гневът на невидимия свят е върху вас, защото ще имате нова дреха, нова кесия, угощение и т.н. Ако гневът на невидимия свят не е върху вас, нищо няма да получите: нито пари, нито дрехи, нито угощения. Правете и вие същото с онези, които ви обиждат, които ви хулят и огорчават. Обиди ли ви някой, поканете го в дома си, да се запознаете с него. После го нахранете, облечете го с нова дреха, дайте му пари и кажете: благодаря, че ме обиди, за да се запознаем, да разбера, че си добър човек. Иди сега и бъди благословен!
Сега, като ме слушате, мнозина се запитват, вярно ли е всичко това. Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил? За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример. Представете си, че един здрав човек влиза в болница, между болни хора, на които са счупени крак, ръка или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат очудено и не му вярват. Един след друг му задават въпроси: с патерци ли ходят тия хора? Не, те ходят свободно, без никаква чужда помощ. Ами ръцете движат ли свободно? Да, свободно ги движат. Кой ги храни? Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас? Не, те сами се хранят. Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат? Никой не им помага. Те сами се обличат и събличат. Болните слушат всичко това и не могат да повярват, че същетвуват здрави хора в света. Обаче, щом оздравеят, те ще разберат нещата, както здравите ги разбират. Те ще могат сами всичко да си правят, както здравите.
И тъй, болният трябва да оздравее напълно, да излезе от болницата и да влезе между здрави хора, за да разбере техния живот. Щом разбере живота на здравите, той ще разбере и божествения живот. Докато е в болницата, човек вижда, че околните му помагат, но това не го задоволява. Той намира, че не го обичат и се чуди, защо е така. Като оздравее, вижда, че хората го обичат и пак се запитва: защо хората ме обичат? Защо човек обича крушата, която има плодове? Защото има какво да вземе от нея. Той ще си откъсне от нея една две зрели, сладки круши и ще бъде доволен. Ако крушата не е родила, той няма да отиде при нея – не я обича. Ще знаете тогава, че ако хората не те обичат, причината на това е, че нищо не си родил. Щом те обичат, това показва, че нещо си родил. Когато човек роди една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка, хората непременно ще го обичат.
Сега, като говоря по този въпрос, желая да не влезете в противоречие с вашата любов, нито с вашите разбирания. Колкото и да държите за вашата любов, трябва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степен. Докато дойдете до най-високата степен на любовта, вие трябва да минете през личната любов, през приятелската, през семейната, през майчината, през любовта на обществото, към цялото човечество, докато стигнете до любовта към Бога. Значи, първо човек започва с най-малката любов – любов към себе си и най-после дохожда до най-великата – любов към Бога. Който иска да се качва успешно по стълбата на любовта, той трябва да бъде ученик на новото. За да бъде ученик и за да го приемат в света на новите идеи, той трябва да пее и да свири. Музиката е необходима за ученика. Без нея той не може да пристъпи прага на Царството божие.
И тъй, който не може да пее и не иска да пее, той не може да влезе в новото учение. Който не може да оценява краските, цветовете на светлината, той не може да влезе в новото учение. Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да възприема портокаления цвят, той не може правилно да развива своя индивидуален живот. Ако не взема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т.н. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник или поет. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче Земята, както всички живи същества. Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен. Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си.
Това са ред изречения, които трябва да се превърнат в положителни сили. За да стане това, нужно им е само една запетая. Вместо да се казва “не може”, ще турим запетая след отрицателната частица “не” и ще излезе “не, може”. Човек може да постигне всичко. Запетаята представя буквата “иот” в еврейския език. Тя е буква, с която нещата се създават. Най-малкото нещо, което човек може да напише, е точката. После, ще кривне натук – натам, ще излезе запетая. Значи, той започва да създава.
Съвременните хора са недоволни от живота по единствената причина, че искат другите хора да направят заради тях това, което те сами трябва да направят. Един виртуоз може да ви покаже, как се свири, но вие сами трябва да свирите, да се упражнявате. И най-хубавата цигулка да ви дадат, ако не се упражнявате, нищо няма да излезе от тази цигулка. Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната сол представя духа в човека, ре – сърцето, ла –ума, а ми – душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната сол. Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната ре. Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната ла. И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната ми. Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод. Защо? Защото всеки зрял плод е плод на духа. Приятността, която човек изпитва при вкусване на всеки сладък зрял плод, това е основният тон на духа – тонът сол. Тонът ре е тон на сърцето.
И тъй, да взема човек правилно тона ре, това значи да върви из пътя си, без да се спъва, без да удря краката си, без да се наранява. Всяко най-малко отклоняване от правия път, всяко спъване, всяко охлузване на кожата някъде подразбира неправилно вземане на тона ре. Да взима човек правилно тона ла – основния тон на ума, това значи да е придобил такова самообладание, че дето и да седне, да се чувства разположен. Дали е седнал при някой извор, или на някой висок върх, той изпитва приятност и разположение. Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения момент той се чувства така спокоен и разположен като че всичко е разрешил. Да взема човек правилно тона ми – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голяма като Вселената. Кой може да я вземе? Къде може да се скрие? Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка. Щом душата на някого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа. Душата е велико, мощно нещо, което нито се краде, нито може да се скрие някъде. Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?
Сега, щом сте дошли на Земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се от тоновете на духа, на душата, на сърцето и на ума. Вземете своя естествен камертон, образуван от двата пръста на ръката – показалецът и средният, дайте тон, нагласете цигулката си и започнете да свирите. Нищо друго не се иска от вас, освен да учите. Вашето положение е подобно на положението на някое бедно дете, сираче, осиновено от някой милионер. Милионерът обиква детето и му казва: ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое. Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пеене, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми. Един ден моето богатство ще бъде твое. Каква мъчнотия има в това? Ако е въпрос на мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Същото може да се каже и за вас. Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Не учите ли, нищо не можете да получите. И вие като чада божии трябва да учите. Като чада божии именно от вас се изисква работа.
Съвременните хора очакват Христа, но когато дойде на Земята, той ще ги пита: какво работихте досега? Ето, Христос дойде на Земята при най-неблагоприятни условия. Той работи при тези условия и доказа, че който иска да върши волята божия, той може да работи при всякакви условия. Христос не дойде на Земята да благува, но да изпълни волята божия. Докато беше на Небето, Христос се ползваше с големи почести, но въпреки това той слезе на Земята да изпълни волята божия. Тук той беше подиграван, хулен, докато най-после го разпнаха.Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата му не се чу. Какво по-голямо противоречие за него от това – Син Божии да бъде поруган и разпнат на кръст? Но Христос понесе всичко от любов към Бога. Той знаеше защо е дошъл на Земята. Христос дойде на Земята да научи четири неща: да взима правилно тона сол, тона ре, тона ла и тона ми. Като научи тази неща, той стана спасител на човечеството. С други думи казано: Христос научи законите на духа, душата, на сърцето и на ума. Това, което Христос научи на Земята и вие трябва да го научите. Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение. Смиреният човек е деятелен, трудолюбив. Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот. За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава.
Аз съм лозата, вие - пръчките. С това Христос иска да каже, че онова, което той е учил и вие ще го учите. Онова, с което той се е хранил и вие ще се храните. Любовта, която Христос е приел от Отца си и вие ще я приемете. За вас това са незавършени процеси, през които трябва да минете. Радвайте се, че се намирате пред незавършени процеси, защото има какво да работите. Някои хора се считат нещастни, защото мислят, че няма какво да работят. Като говорят за любов, те мислят, че са я придобили. Те не разбират живота, не знаят, че нито любовта са придобили, нито са свършли работата си на Земята. Само онзи човек е придобил любовта, който може да влезе в положението на всички страдащи хора на Земята и да им се притече на помощ. Когато детето е научило само буквата а, това не значи, че е научило цялата азбука Много време има още да учи то, докато научи цялата азбука, докато започне красиво и правилно да пише.
Съвременните хора като децата, се намират едва в началото на азбуката на любовта. Много време има още да учат, докато научат цялата азбука. Някой говори за любов, а от очите му излиза тъмночервен цвят, какъвто често съм виждал да излиза от очите на куче, което носи в устата си кост и мисли, че който се приближи към него, има намерение да му я вземе. Не, човек не може да се бори с кучето за неговата кост. Следователно, който има любов в себе си, той не може да се сърди на хората, нито да се плаши от тях. От очите на такъв човек излиза приятна бяла светлина. Трябва ли красивата мома да се плаши от такъв човек? Тя трябва да знае, че човекът на любовта никога не си позволява да пипа красивите картини. Красивата мома, красивият момък или всеки красив човек, изобщо е божествена картина, която носи радост и веселие на всеки дух, на всяка душа, на всеки ум и на всяко сърце.
Сега и на вас желая да бъдете красиви божествени картини, на които всички да се радват и от които всички хора да се учат. Да бъдем богати! Не, това не ви пожелавам. Да бъдете богати, това значи, да бъдете картини, намазани с мед. Тогава пчелите и мухите ще кацат върху вас и ще ви цапат, но и хората ще се изкушават, ще искат да близнат малко от вашия мед. Ето защо, когато ви съветвам да носите сиромашията с радост, аз имам пред вид вашата чистота, да се запазите чисти. Сиромашията е картина, върху която няма никакъв мед.
Всички хора се стремят към новото. Новото се заключава в това, че Бог е призвал всички хора на работа, за което е вложил велик живот в техните духове, в техните души, в техните умове и в техните сърца. Той е приготвил за тях такива богатства, каквито те никога не са очаквали.
Радвайте се на онова, което Бог е приготвил за вас от началото на Битието!
Радвайте се, че Христос е лозата, а вие пръчките на тази лоза!
Христос е казал още: пребъдвайте в моята любов, както аз пребъдвам в любовта на Отца си!
Бог е любов, която Христос е приел.
Христос е любов, която ние сме приели.
Ние сме любов, която сега проявяваме.
Да бъде благословен Господ!
25 юли, 5 ч.с.
Беседа, държана от Учителя на 25.07.1937 г. на Седемте Рилски езера
|
