Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. Като символ, пробуждането на човешката душа представя разпукване пъпките на цветята, разцъвтяване пъпките на растенията. От божествено гледище, душата може да се уподоби на пъпка, която очаква момента на своето разпукване. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с божията любов. Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душя познава качествата на божията любов. Туй е изразил Христос със стиха: това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. От този стих стават ясни думите Христови: иди, продай всичко и ела да ме последваш.
Пробуждането на човешката душа е велико явление в Битието. То не е произволен процес. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в божествения свят. Всички ангели, всички възвишени, разумни същества се радват на това събитие. Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения, в които е бил потопен през вечността. Пробуждането на човешката душа, на нейното разцъвтяване подразбира събличане на човека от старото, от кривото, от неговите вековни заблуждения. В пробуждането на човешката душа се вижда величието на божията лююбов. Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия божествен лъч на топлината на любовта. Този лъч представя подтик на душата към нов живот. Подтикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъвтяване. На този подтик, именно, ангелите се радват. В него те виждат проява на Битието, проява на Божия Дух. Този момент в живота на човека е начало на истинска радост, начало на пълна свобода.
Когато душите се пробуждат, ангелите на Небето пеят и възхваляват Господа. Когато цвятята цъвтят, пчелите пеят, весело бръмчат.Те пеят за цъвналите цветя, за проявения живот. Пчелите пеят, радостно хвърчят от цвят на цвят и събират сладък сок за своя мед. Каквото са цветята за пчелите, такова нещо представят пробудените човешки души за ангелите. От тия души ангелите събират мед за своите кошери и се радват и на малките придобивки. Който се осмели да разруши живота на една от тия души, той разваля работата на ангелите, които са в небесата. Всякога дръжте тази мисъл в ума си, за да осмислите своя земен живот. Разцъвтяването на човешката душа осмисля живота на човека. Докато човек очаква този момент, земният му живот има смисъл. Престане ли да го очаква, изгуби ли надежда в него, земният му живот абсолютно се обезсмисля. Когато настъпи момента на разцъвтяването на някоя душа, цялото Небе се радва на това велико събитие и отправя погледа си към тази душа. Щом Небето се радва на пробудената душа, радвайте се и вие.
Радвайте се на своята пробудена душа. Радвайте се на всички пробудени души, както цветята се радват, когато цъвтят. Не се запитвайте, кой как е цъвнал и как е облечен. Безбройни са краските и цветовете, с които човешките души се обличат. Никъде няма да срещнете две души облечени по един и същ начин – в еднаква форма и с еднакъв цвят. Цветът, формата на дрехата представя външната страна на живота. Външната страна на живота не е още същественото. Който се занимава само с външната страна на живота, в края на краищата той ще изгуби същественото, той ще изгуби смисъла и съдържанието на живота. Какво се ползува конят от златото на своя господар? И стотици килограма злато да пренесе, конят си остава кон, нищо не се ползва. Трева, вода и въздух са нужни за коня, а не злато. При днешното развитие на човека, златото му е потребна само за физическия живот, но не и за неговия умствен живот. При това, златото е потребно за физическия живот на човека дотолкова, доколкото може да го превърне в дреха на своята душа. Не може ли човек да превърне физическото злато в дреха на своята душа т.е. във велики добродетели, с които да се облече, това злато е безпредметно. Облече ли човек душата си в златна дреха от велики добродетели, златото е изиграло своята роля на Земята. И тогава, бъдещата разменна монета ще се изразява чрез проявите на божията любов.
Радвайте се на пробуждането на своята душа! Радвайте се на пробуждането на всички души! Радвайте се, че можете да вкусите от хляба, който държите в ръката си! Първата хапка хляб в устата ви представя пробуждане на човешката душа. Първият дъх на живота, това е пробуждане на човешката душа. От първата хапка хляб, от първия дъх на живота зависи храненето и дишането на душата. От първия лъч на топлината като първа хапка като пръв дъх на любовта, душата започва да расте и да се развива, да богатее – злато да събира. В този смисъл, златото предтавя придобиване на светлина и знание, придобиване на красота и доброта. Светлина и знание, красота и доброта са необходими елементи за развиване на човешката душа.
Христос казва: не презирайте нито едно от тези малките. Това значи: не презирайте малките божествени мисли, които проникват във вашия ум. Не презирайте малките божествени чувства, които проникват във вашето сърце. Който презира ммалките божествени мисли и чувства, той нарушава божествената хармония в себе си. Наруши ли вътрешната хармония в себе си, той ще наруши и външната. Мислите и чувствата излизат от божствения извор и минават през всички човешки умове и сърца. Без тях човешките души не могат да цъвтят, не могат да се пробуждат.
Поздравявам ви с приятната сутрин, с чистото Небе и с красивия изгрев. Хубавото време днес показва, че през тази година големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето благословение.
Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от божията любов.
Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от божията мъдрост.
Пожелавам ви да придобиете първия крепки божи лъч на истината, който носи свобода за вашия дух.
Пожелавам в да бъдете топли, светли и крепки през цялата година.
Беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера на 18 юли 5 ч.с.
|
