Четирите струни

Отче наш.

(Чете се темата: „Ползата от огъня“.)

(Изпяхме: „Венир – Бенир.“)

Огънят е един резултат. Него тепърва ще учим. Не сме усвоили законите на огъня, следствие на това имаме много неприятности от огън. Всички щастливи работи, всички блага на земята идат от огъня. И всичките нещастия все от огъня идат. Огънят е причината на всичко – и на добро, и на зло. От нашето незнание произтича това. Като не знаем как да се обхождаме, ние си докарваме нещастието. В един случай, ако знаеш как да се обходиш с коня, той може да те носи; ако не знаеш, той ще те ритне. Децата често отиват и хващат коня за опашката, конят като даде един удар, детето се търкули на земята. Често ние хващаме огъня за опашката. Като идем, че го помилваме по главата, той тогава дава своето благословение. Трябва знание, трябва да се учи човек. Елементарни работи на знанието са буквите: А О У И Е Ѣ Ю Я Ѫ. Цялата философия на знанието. Много работи в света за да се разбират, трябва един опит. Учителят по педагогика започва той да запитва децата. Той започва с О-то, обяснява какво нещо е О. О-то деца, това е един кладенец, от който ние можем да извадим вода да пиете и другите да пият. О-то е кладенец, от който трябва да се извади вода. О-то е един плод, който е турен като една дреха. Знаете ли колко хубава ябълка е! Децата разбират сега. Казвам: В туй обяснение на този педагог има ли философия? Да кажем от философско гледище как ще предадете вие О-то. Казвате: „О-то, това са условията благоприятни и неблагоприятни, които помагат за подигането на човека“. Следователно, парите са едно условие, силата е едно условие. Човек е едно условие. О-то – това значи. Научно ще обясните. Религиозно как ще обясните О-то? Той ще каже: „Деца, всичко от Господа става. Господ тъй направил. Каквото Господ направил, туй трябва да бъде“. Господ е направил, но ние вървим ли по Неговия път? Господ направил всичко, но хората не вървят по Неговия път. Не вървят, защо? Защо хората не искат да вървят по Божия път? Защото с Божиите пътища са построени много други пътища. И в Америка преди години са се състезавали две богати компании. Направили успоредни линии от Бостон до Ню Йорк, едно пространство от 250 мили, около 300 километра. Най-първо вземат по един долар – 80 лева на билет за отиване и връщане. После дадоха билетите по половин долар, после по четвърт долар, най-после почнаха да возят пътниците даром, конкурираха се, докато едната компания фалира. Другата взе железниците в свои ръце и тя си взе парите. Та и в Божиите пътища има линии, които конкурират сега. Следователно, вие сте хора практични, дето е по-евтин този път, там пътувате. Та Божиите пътища не са много евтини. Като идеш там без пари не носят, ще си платиш тъй скъпо. Божите пътища определена цена имат. Човешките пътища са много скъпи, но понякой път даром носят. Като се конкурират тия две компании, вие сте свикнали да се возите даром. То е по човешки. Всички ония лесни работи, нали ние търсим лесните пътища. Казвате: „Добрият живот мъчно се живее, малко по-лесно да си поживеем“. Вика ви един приятел да влезете в една кръчма: „Ела Драгане, да те почерпя. Дай половин кило вино“. Ти вземеш наздравица, чукнеш се. Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало да извадим вода от кладенеца“. То е първата буква И. Чашата е като една кофа, ще я пуснете в кладенеца. Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може да извадят вода от кладенеца. Научно как ще го обясниш? Сега научно как ще го турите? Сега всеки от вас е педагог, може да си тури правило каквото иска. Никой няма да ви заповядва. В себе си да бъдете педагог и да употребите всички правила, които вие знаете, не чужди правила. Аз не съм и за мъчните правила. Защото мъчнотиите в живота произтичат, когато не знаеш. Тогава е мъчно, когато не знаеш. Когато знаеш лесно стават.

Вземете един знаменит цигулар-виртуоз, който свири, играе си със своята цигулка. Ако вземеш ти да направиш тия фокуси, тия позиции да вземеш, ще ти побелее главата. Той не мисли как да си тури ръката. Гледаш човекът замижал, пък ръката играе по цигулката. Ти като гледаш цигулката, не може да направиш нищо. Казвам: В света за да живее човек той трябва да бъде виртуоз. „Вир“ – значи, който извира; „ир“, разбира, извира, все едно е. Ако той не знае да извира хубаво, „тоз“ – прах ще стане. Като не знае, тогава прахът ще влезе в очите и ще станеш „тоз“. Някои хора са „тоз“, не са виртуози в живота. Значи знае да свири, знае да живее. А пък някой казва: „Животът е бреме“. Животът е бреме, когато не знаеш как да мислиш, тогава се образува прах около тебе и тогава този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите. Не че прахът иска да ти направи пакост. Той като тръгне, дето намери отворена врата, влиза. Понеже очите са отворени, той току влезе: „Добър ден“. Като влезе вътре прахът, затваря очите. Като влезе вътре, ти мигаш, затваряш очи, да не влезе друг.

Сега тъй както представям живота е смешен. Но когато в живота ние не знаем как да живеем, ние се намираме в същата мъчнотия. Някой път вземете идеята: Ти искаш да обичаш всички хора. Но законът на обичта е нещо неразбрано. Ти искаш да обичаш хората, но първоначално ти искаш те да те обичат. Ти започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук е един колониален магазин с най-хубава стока, евтино продава. Показваш се, че си един голям благодетел. Като влезат вътре, каквото искат за ядене и пиене се намира. След като купи покупките, не го пущаш навън. Казваш: „Сега плати“. Той се намира в чудо. Ти виждаш, че е скъпо. Той вижда, че е скъпо, но хванал се, трябва да плати. Казват: „Заповядайте, пак ще обичаме вашето присъствие, нас ни е много приятно, че вие почетохте нашия магазин“. Ако ти си умен човек ще кажеш: „Мене ми е много приятно, че поразтоварих от товара, който носех. Като влязох във вашия дюкян ми беше по-тежко, сега като излизам ми е по-леко.“ И ние като идем на земята, идем с големи, тежки идеи и с капитали. Като дойдем при този търговец на земята, като ни обере, всичкото той го вземе, та излизаме много леки. Тогава вече тръгваме за духовния свят. За духовния свят трябва да си облечен хубаво. Един момък може да има пари, но ако има скъсани дрехи, неговата възлюблена няма да го хареса. Като отиде да си даде част от парите, ще бъде хубаво облечен, с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка. Тя не гледа дали има пари в джоба. Като го види хубаво облечен казва: „Бива го този“. Кое е по-хубаво сега? Дотук работата върви много добре. Има много анекдоти. Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма да си купи, а трябва да се жени. Той минава за благороден, че е богат човек. Той отиде за 100, 200 лева взема дрехи под наем и се венчава. В Европа се венчават така, като вземе дрехи под наем. Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен. На втория ден той трябва да върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи. Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи. Казва: „Ще ме извиниш, но на работа отивам“. Той новите дрехи трябва да ги върне и остава с окъсаните. Не е лошо, че той на работа отива, но лъжата. Той туря бялата лъжа, не иска да каже, че дрехите не са негови, че под наем ги е взел. Той остава със скъсаните дрехи и казва: „С онези вече се венчах, втори път като се венчавам, ще ги взема пак“.

Сега приспособлението на този пример. Ние започваме една идея – чужди дрехи са то. После като искаме да приложим новите идеи, оставаме със своите стари дрехи, туряме бяла лъжа. Пък вече не върви. Ти туряш дрехите, не те приемат хората. Ти не само трябва да имаш работнически дрехи, но трябва да знаеш да работиш. Да кажем може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш да свириш, какво ще те ползува. Ако знаеш да свириш, то е лесна работа. Ако нямаш цигулка, може да вземеш от един свой приятел и да дадеш концерт. Ако не знаеш да свириш, може да имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш. Казвам: Сега в живота тия основни правила трябва да се знаят. Туй, което вчера ви било полезно днес може да не ви бъде. Ако вчера въздухът, който си го дишал, ако го беше турил в някой тулум на съхранение, че днес идеш да вземеш тулума и да туриш този стария въздух, какво ще спечелиш? Казва: „Вчера както преживях“. Вчерашното е минало. Онова, което си преживял, онзи въздух, който си пуснал при тебе няма да се върне. И благодари, че няма да се върне. Ако той се върне, за теб е непотребен. Тогава ще стане една обмяна между растенията и тебе – туй, което е непотребно за растенията, за теб е потребно. Растенията денем изпущат кислород от себе си, а кислородът е потребен на човека. Денем растенията всмукват въглената киселина, която е непотребна на хората. Та когато ти отиваш да почиваш, други трябва да свършват една работа, която е потребна за тебе. Ти трябва да почиваш в даден случай, за да дадеш място за други същества, които да свършват една работа и да приготвят нещо заради тебе, ти да можеш да живееш. В много случаи ние трябва да почиваме, да чакаме. Интересно е, хората казват, че ние трябва да чакаме Господа. То значи, ти трябва да бъдеш търпелив, когато Господ работи. Ти не бързай, когато Господ работи. Казваш: „Господи, не може ли изведнъж?“ Умните работи изведнъж не стават. Умните работи векове се изискват, за да станат. Те се появяват изведнъж, но туй, което ние го наричаме изведнъж, то е приготвено. Една свещ изведнъж може ли да я запалиш, драснеш кибритена клечка, запалиш я. Веднага става. Но докато се образувала една свещ, докато се образувала кибритената клечка, колко хиляди години са изминали. Не е така лесна работа.

Сега няма да пренебрегвам онзи вътрешен процес на вашия живот. Не мислете, че туй, което става във вас е лесна работа. Има много мъчни работи. Вие имате една мъчнотия в живота си и не може да и дадете никакво тълкувание. На какво се дължи тази мъчнотия? Мъчнотията може да произтича от стомаха, мъчнотията може да произтича от дробовете, мъчнотията може да произтича от вашия мозък, мъчнотията може да произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има. Ако е от стомаха, трябва да измените храната. Ако е от дробовете, трябва да измените въздуха. Ако е от мозъка, трябва да измените вашата мисъл. И ако е от волята, трябва да измените постъпките си. За да можеш да разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може да разрешиш. Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може да четеш, разсеян си. Ако си разсеян, сега има учители, които учат хората, как да помнят. Най-първо този учител ще те научи да не бъдеш разсеян. За да не бъдеш разсеян, едновременно не трябва да мислиш за две неща. Животът на земята изисква да не мислим за две неща. Щом мислиш за две неща, ще се раздвои умът ти и при туй раздвояване твоята памет постепенно ще отслабне. Природата не обича разточителността. Тя не е пестелива, но тя крайно икономисва своите енергии.

Да кажем, ти боледуваш, но ти се уплашваш, казваш: „Може да умра. Ами ако умра и ме турят в черната Земя, да вземат да ме ядат червеите, да ме заровят отгоре, да слушам, че плачат отгоре ми.“ Ти нареждаш, уплашиш се. Пък няма да умреш. Ти хабиш енергията си напразно. Ти ще си кажеш: „Няма да умра, тази болест е един учител“. Болестта дошла по единствената причина, ти или разумно не си ял, или разумно не си дишал, или разумно не си мислил, или разумно не си вършил своята работа. То са четири причини. Ти казваш: „Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник“. Остави дали ти си най-големият грешник. Но ти си дал едно обявление, че ще държиш един концерт и ще го държиш на свят. Свириш хубаво, за да ти платят хубаво. Иначе, ако не свириш, ще кажат: „Взе ни парите напразно. Изяде ни парите. Този будала, този нехранимайко, като не знае да свири, как му дали салона да ни лъже“. Ако свириш хубаво, който как мине, ще каже: „Свири човекът“. Тук преди време дойде един пианист, казват изважда тоновете из пианото, свири човекът. Възрастен човек, вече на 50 години, 30 години той вече има една опитност на свирене. Той вече си играе, извлича тоновете. Другите свирят, но не може да извличат тоновете. Казвам: Сега и вие имате едно пияно вътре във вас. Пияното е хубаво. Пияно значи, И-то, ще заповядаш. И-то, то е най-високият тон. ПИ е хубав, Ян на турски значи човек, който ако разбира законите на И-то, тогава ще дойде Ян. Ако знаеш хубаво да свириш, за една вечер 50, 60 хиляди и тогава може да седнеш на стола да ядеш и да пиеш. Ако не знаеш в живота туй „И“ как да го кажеш, ти ще страдаш. Та и в живота, ако не знаехте как да произнасяте тия думи, животът ви другояче би се наредил. Дето казват, че човешкият език носи злато на онзи, който знае да говори. Но езикът може да носи и отрова. Често хората търсят разковничето, детелина с четири листа. Хората едно разковниче имат. Който го намери той навсякъде всичко може да направи. А пък туй разковниче човек го има, тук в устата е тази детелина и с четири листа е. Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата си добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш да говориш сладко. Ти искаш някой път хората да те погледнат умилно, да те погледнат сладко. Направи опит, като дойде един човек, кажи му блага дума. Направи опит, какво впечатление ще направи думата. Ако този човек, който е така сърдит, че иска да се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти. Трябва да знаеш как да говориш. Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не си знаел как да говориш. Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли. Сега има неща дето няма скрито покрито. Има един свят, който не е доволен от нашите мисли. Има един свят, който не е доволен от нашия говор. Има един свят, който не е доволен от нашето писане. Има един свят, който не е доволен от нашите постъпки. Навсякъде не са доволни от тия хора. Тогава какво трябва да се прави? Ще се научиш да говориш сладко. Но опитвали ли сте вие сладчината на човешкия говор? Виж аз коя наричам сладка дума. Ти си осъден да те обесят, осъден си да те застрелят. Всичко е свършено. Минава един човек, когото ти не познаваш, казва: „Пуснете го“. Всички войници са готови да те застрелят или да те обесят, остават оръжието. Тази е сладка дума. Като чуеш, тебе ти стане приятно. Казва: „Пуснете го, оставете го свободен, оставете неговите грехове“. Понякой път в древността имало царе, който като мине и види някой осъден, казва: „Пуснете го!“ Той като каже: „Пуснете го!“, на осъдения стане приятно. Понякой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден осъден си на смъртно наказание. Той казва: „Пуснете го!“ Прощават му се греховете, това значи, пуснете го. Тя е една сладка дума. Онази дума, която внася свобода в човешката душа, тя е най-сладката дума. Онова, което внася сила в човека е сладко. Ти си болен, почувствуваш, че си здрав. Имаш един живот, който е сладък.

Та казвам сега: Не работите с вашите нови идеи. Имате стари идеи, казвате: „Като умрем, ще идем на оня свят“. Вие живеете в миналото. Хубаво е то. Но ние трябва да живеем в оня свят и оня свят трябва да живее в нас. Запример, аз до слънцето може да не ида, но може да ида. И билет нямам и пари нямам, но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един прозорец голям, да отворя, че да влиза неговата топлина и светлина. Може да се свържа и да черпя всички блага на слънцето. Следователно, направо аз няма да ходя на слънцето. Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе. Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето. Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас. Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете. Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши. Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас. Каква детска вяра трябва да има човек. Най-първо трябва да се отучите от сръднята. Запример, вие като ученици имате недоразумения. Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница. Според мене всеки ученик трябва да бъде на един метър разстояние от другите, да няма други близо до него, той да бъде свободен, той да няма кому да се сърди. Следователно и в човешките мисли не трябва да има влизане, да не се смущават мислите ни. Не трябва да има влизане и в нашите чувства. Нито когато чувствуваш да дойде някой да се намеси вътре. Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва да бъде абсолютно свободен, за да може да се прояви. То е Божий закон. Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света. Нито себе си оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни. Един други в света се измъчване. Човек трябва да бъде последователен. Двама души се разговарят. Казва: „Много жесток човек е този“. Казва: „Дал ми хиляда лева, ще ми извади душата, три години ме мъчи за хиляда лева. Ще ми извади душата, пък богат човек е“. Оттатъка съди другия. Единият богатият го мъчи за хиляда лева, другият и той го мъчи. Двамата се разговарят, казва: „Виж онзи, когото почитат, за хиляда лева този изедник душата ще ми вземе“. Друг казва: „Сто лева ми дал на заем, три години стана ме мъчи за сто лева. Пък богат човекът“. Този, който има да ми дава хиляда лева, казвам му: „Не си искам парите, които съм ти дал. Давам ти още хиляда лева, уреди си работите“. Той туря парите в джоба, отива при онзи, който има да му дава сто лева, казва: „Дай ми парите“. – „Ти нали имаш.“ – „Да, аз взех, но ми трябват за друга работа“. Казва: „Ти ще дадеш стоте лева. Парите ми дай!“ Казвам: На тебе ти простиха хилядата лева и хиляда други ти дадоха, ти не искаш да простиш твоите сто лева. – Аз съм човек, който мисля, пък и ти ще мислиш. Когато се отнася до нас, ние сме много умни хора. Трябва да приложим Божествения закон. Щом онзи човек ти простил хилядата лева и други хиляда ти дал и ти трябва да простиш стоте лева и да дадеш други сто лева. То е законът. Няма да дадеш всичките си пари. Казвам: Ако вие не постъпвате така, вие живеете по стария живот. Ще преведем тия неща в живота. Ако речеш този свят да се подобри и тогава да станем добри, тя отиде, че не се видя. Никога няма да го бъде. Ще бъде някога. Но ако в този свят вие чакате да се подобри светът, че тогава вие да станете добри, отиде че се не видя. Хич не го очаквайте. Да се ожени за някоя добра жена, че тя да го възпита, отиде, че не се видя. Вие очаквате едно дете, като се роди вие да му дадете нещо. Не, но туй дете трябва да носи всичките добрини в себе си, че да не очаква баща му и майка му да му дадат добрини. Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко да направят заради тебе. Не, не очаквай! Сега се заражда във вас мисълта: „Как да го разбираме?“ – Много лесна работа. Приготвил съм яденето и ви давам една паница. Питаш ме, как да го ядеш. Казвам: Яж го както знаеш. Как ядете вие? Вие мен не гледайте. Аз съм приготвил вие да ядете. Аз го сготвих, както аз зная, вие ще го ядете, както вие знаете. Аз го готвих, както аз знаех, то е моята работа. Аз, който готвя няма какво да ми се месиш. И аз не искам да ти се меся в твоята работа. Който яде, ще оставиш да сипеш яденето в паницата, дай хляб, да яде както знае. Каква мъчнотия има в това? – Никаква мъчнотия няма. Сега този въпрос аз го засягам принципално. Някой казват: „Ти, Учителю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш“. Трябва принципно да разглеждаме въпросите, не е въпрос личен. Ние не може да турим погрешката само на един човек. Ние не може да турим погрешката на Ева, тя не е първа, едно дете беше, тя се излъга. Туриха една ябълка, излъгаха я. Тя не измудри злото от себе си. Излъга се, не трябва да я съдим. После дойде Адам и той се излъга. После Господ ги прати при тия учители, които ги учиха, да се научат от опитността им. Господ ги прати да живеят при тия учители. Сега хората търсят вината от вашия пръв учител. Кой е първият учител? Вие ще си помислите върху това.

Казвам: Ново трябва. Не че пътя, по който вървите е крив. Има временни противоречия, които ние разрешаваме. Ти вървиш по един неотъпкан път, нов път. Хиляди хора, като минават по този път, ще се поотъпчи. Или минаваш по едно шосе, което скоро е правено, казваш: „Кален е този път“. Скоро е валяло. Ти не си избрал хубаво време. Ако минаваш през сухо време, тогава прах ще има. Три положения може да има: може да минеш в дъждовно време и пътят ще бъде кален; ако минеш през сухо време, пътят ще бъде прашен. Ще избереш едно време, когато нито е сухо, нито е влажно, така че пътят да бъде отъпкан, хубав.

Сега виждам в очите ви седи една идея. Проповядвал един проповедник за Божиите блага на небето, че как щастливо живеят хората там. Казват: „Нека туй, което е на небето да потече и към нас“. И право е. Тук има шест прозореца, трябва да ги отворим, да влезе чист въздух. Въздухът е нечист, но като се отворят прозорците, отгоре някой ще почувствуват хладина. Погледнат, казват: „Ще се простудим“.

Та казват някои: „Времето е студено, а нашия Учител излязъл с тънки дрехи, как не му е студено“. Питат, защо не ми е студено. Казвам: Аз съм приятел на студа. Мен студът ми говори много хубаво. В студа има топлина. На студа като поговоря, той отпусне кредит, изпраща ми това онова. Но много сприхав е. Ако говориш сладко, ще кресне нещо. То студът зависи от разположението на човека. Когато човек мисли хубаво, чувствува и действува хубаво, всякога има достатъчно топлина. Щом си някак неразположен, явява се студенина. Отвътре студенината се дължи на излишното електричество, което минава през нервите и ги изсушава.

Сега не искам да ви представям най-мъчното изкуство. Като дойде някой виртуоз да свири, вие всички искате да бъдете при него. Вие ще се намерите в трудно положение. Аз когато вземах уроци по музика исках да намеря добър учител. Намерих един много способен, Валке се казваше, много музикален човек. Разбираше музиката. Като отивах доста ученици имаше да вземат уроци при него. Някой път като свирят, той маха с ръка, излезе навън, после пак се върне. Някой път излиза, влиза. Аз мислех, че е такъв характерът му. Той не обичаше да хвали. Аз като почнах да свиря, той дойде слуша, тури си ухото. На другите маха ръка, пък на мене не я маха. Слуша ме, поусмихне се малко. Прости работи свирех. Той слуша тона колко е верен. Вземе цигулката и той свири. Каза ми: „Ако така свириш както сега, ще излезе нещо. Но ако малко мръднеш.“ После разбрах, защо си махал ръката. Най-първо мислех, че на онези, на които си маха ръката, свирят много хубаво. На мен не маха ръката. Казвам: Аз искам да науча първоначалните неща. Тогава седя с цигулката и казвам: Първата струна баса сол, казвам: Тя е първият узрял плод. Втората струна, казвам: То е път на движение. Третата струна е място на почивка. Четвъртата, казвам: То е място, дето човек трябва да мисли. Като взема цигулката, казвам: Чакай да взема да ям този плод. Като взема „ре“, казвам: Да видя може ли по този път да се движа. Като взема „ла“-то може ли да си почина. Като потегля „ми“ струна – тогава гледам мога ли да мисля. И на вас казвам: Теглете лъка на първата струна – узрелия плод. А-то е то. А-то е първия узрял плод в света. То е клонче, на което стои първият узрял плод, който трябва да се изяде. Казвам: Да имате един плод да ядете. Да имате един път, по който да ходите. Да имате по едно място за почивка и да имате едно място да мислите. Само така може да се постигне онова, за което сме дошли на земята. Всеки може да постигне. Имате четири струни. Имате един отличен ум, имате отлично сърце, имате отлична душа, имате и отличен Дух, слушайте ги, вършете туй, което ви диктуват и ще станете отлични ученици.

Добрата молитва.

XVI година.

19 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 7 април 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев.