„Но ти говори това, което приляга на здравото учение.“
„Отче наш“
„Венир Бенир“
Ще ви прочета 9 стиха: от 1-ви до [9]-и стих от 2-ра глава на Посланието към Тита.
„Духът Божи“
Ще говоря само върху думите: „Здравото учение“. В нашия век има една опасност човек да стане разсеян. Понякога в хората се заражда голяма амбиция да знаят много. Желанието им да имат много знания, много къщи, голямо богатство, да имат много ниви, много деца, да имат хубави мъже или хубави жени не са естествени. Хубави работи са тези, но в тях има една неестественост. Това са прекалени работи, а българите в такъв случай казват: „Прекален светец и Богу не е драг.“ Да знаят хората много, това не е в реда на природата. Невъзможно е човек да знае всичко. Да иска човек да знае много, това е абсолютно невъзможно. Природата, която е правила всевъзможни работи, е разпределила труда равномерно. За всяко нещо има съответни органи. Всяко животно е специалист в известна област. Всичко това природата сумира на едно място. Вземете за пример слуха на човека. Човек не може да чува всичко, което се произвежда в природата. И това е толкова по-добре за човека. Знаете ли какво нещастие щеше да бъде за вас, ако вие имахте възможност да чувате всичко, което става по лицето на Земята? Ако вашето ухо би било толкова деликатно, че можехте да чуете всичко, което става в цялата природа, ако бихте могли да възприемете страданията на всички живи същества, вие бихте желали да затворите ушите си, да не чувате. Ако бихте чували всичко, вие нито за минута не бихте били свободни от всякакъв род изненади. Или какво щеше да бъде вашето положение, ако бихте имали толкова силно развито зрение, че да виждате всичко, каквото става по лицето на Земята? Тогава щяхте да виждате всички видове насилия, които се вършат. Земята е място на насилие. Вие говорите за любов, но от единия до другия край на живота навсякъде съществува само насилие. Доброто е само по повърхността на нещата. В науката има насилие, във възпитанието на децата има насилие, в растенията, в животните, между хората – навсякъде има насилие.
Сега ние си въобразяваме, мечтаем си за неща, които не съществуват. Представяме си нещата по-идеално, отколкото всъщност са. В някои области има такъв живот, но те не са между нас, хората. Този живот, за който си въобразяваме, зависи от нашите разбирания. Сега може да си зададете въпроса защо е така. Аз пък ще ви отговоря: защото не е иначе. Аз изхождам от реалното в света. Всяко нещо, което оспорваш, трябва да бъде видимо. Значи, за да оспорвате нещата, те трябва да бъдат видими. А всяко нещо, за да го отречеш, трябва да бъде невидимо. Следователно това, което твърдите, че е така, това е, което виждате. Казвате: „Аз го видях.“ Или това, което схващате със своето съзнание, казвате: „Така е.“ За онова, което отричате, казвате че не е така, че на ум не ви е идвало за него. Следователно въпрос става само за тия неща, които ние виждаме.
За пример често става въпрос дали има бъдещ живот или няма. Други пък казват: „Има ли духове или няма?“ И този въпрос е спорен. Този въпрос може да се отрича, но въпросът има ли въплътени духове, този е реален въпрос. Ето, всички вие, които сте на Земята, сте все въплътени духове, облечени в материя. Отде дойдохте? Сега аз не искам да ви доказвам това нещо, но ви давам един нов възглед, като кога сте на кинематограф и гледате някоя нова картина. Не е въпрос да защищавам една теория. Всяка теория е наполовина права и наполовина не е вярна. Една от максимите на една стара окултна школа е: „Всяка истина е наполовина истина, и всяка лъжа е наполовина лъжа.“ Значи в лъжата има половина истина и в истината има половина лъжа. Когато някой човек ви говори за Бога, вижте какви са съображенията му, защо ви говори. Когато някой човек ви дава пари назaeм, той започва да ви говори, че има Бог, има друг свят, има ангели, има стремежи, най-после има закони, има и държава. Той говори много добре, и то само защото се страхува да не би да му ги не върнете. По този начин иска да ви обвърже. Когато някой не ви е дал нищо, никакви пари, той не се интересува от нищо, не се интересува има ли Господ или няма.
Та казвам: Във всички вярвания хората са заинтересувани. Не е лошо това, няма нищо лошо в това, че човек е заинтересуван от нещо. Че, ако човек не е заинтересуван от нещо, какво ще прави? Казват за някого, че е заинтересуван. Добре, че е заинтересуван. Но и в заинтересуваността все има някаква норма. Ако някой е заинтересуван от мене, за да ми помага, това е един въпрос, но ако е заинтересуван, за да ме използува, да ми одере девет кожи от гърба, каква заинтересованост е тази? Има богати хора, които ходят да обикалят здравите хора, бедните, но със здрави зъби, и им предлагат да им дадат от [техните] здрави зъби, за да ги присадят вместо своите, които са изгнили или съвсем паднали. Като намери такъв човек, богатият му казва: „Ще те моля да ми дадеш един–два от твоите здрави зъби, за които скъпо ще ти платя. Какво да правя, когато имам нужда от здрави зъби?“ Лекарите знаят как да присаждат зъби. И по този начин зъбът минава от здравия в болния човек. Затова хората казват, че с пари всичко става. Но природата е един банкер. В края на краищата тя хваща и богатия, който е взел зъби от бедния, от сиромаха, и тогава на него взима не само един–два зъба, но всичките му зъби. Още в турско време имали обичай, когато някой яничар отивал да яде в някой дом, за всеки зъб му взимали по един грош. Значи, за 32 зъба трябвало да плати 32 гроша.
Та, по този повод има един анекдот, доколко е верен не зная, не съм го проверявал, така са ми го разправяли. Това е станало някъде във Варненско. Един делибашия отишъл при една вдовица да се нахрани. Като тръгнал да си отива, той не платил нищо, защото бил беден. Тогава вдовицата се оплакала на валията. Той казал: „Доведете този човек при мене, аз ще ти платя вместо него.“ Валията заповядал да го повалят на земята, да му извадят всичките зъби и казал: „Сега вече може да ходиш да ядеш където искаш, без да се страхуваш, защото за зъбите те караха да плащаш. Сега ще ядеш и няма за какво да плащаш, понеже нямаш зъби.“
Това е една несправедливост. Някъде несправедливостта е много явна, а някъде е много скрита, много деликатно се прокарва, не се вижда. Има една дипломация, така заобиколена, че ти не можеш да разбереш какво се крие зад нея. Аз не говоря само за хората, но даже и в животните се забелязва тази дипломация. Имам една котка, която така си държи очите и пред мене, както когато е пред мишката. Тя седи пред вратата ми със затворени очи, но така е концентриран умът и към това да намери нещо за ядене, да и се даде нещо, че при най-малкото движение из стаята, накъдето се подвижа, ушите и постоянно мърдат. Същото прави и пред дупката на мишката. Седи като някоя статуя и само мърда ушите си. Мишката пък, понеже е много любопитна, като излезе от дупката си и види котката в това положение, тя мисли, че е нещо ново и веднага се качва на гърба и, иска да разбере какво е това новото. Острата муцунка на мишката показва нейното любопитство. Тя казва на котката: „Чакай да се кача на гърба ти, да видя какво е това.“ Мишката обича, щом излезе от дупката, да се качи на гърба на котката. Питам: кой е научил мишката да постъпва по този начин? Кой я е научил да се качва на гърба на котката? Аз няма да разправям цялата история за това, но само констатирам един факт. Котката пък има интерес от това. Тя е придобила голямо търпение. Когато дебне мишката, тя никога не държи очите си отворени, страхува се да не придобива големи впечатления, но да бъде заета само с една идея. Тя отправя вътрешно погледа си към дупката на мишката и по този начин отправя вълните си към радиото на мишката, докато я изкара от дупката. Като приема котешките вълни, мишката излиза от дупката си и попада в обятията на котката.
Казвате: „Защо е така?“ – Така е наредила природата. Това е едно действие. В това отношение котката е един актьор, а мишката е друг актьор. Онзи, който е писал драмата, писал, че котката трябва да хване мишката и да я изяде – нищо повече. Че и вие играете на сцената, а на сцената има доста сърцераздирателни моменти. Като мушнат някой актьор и кръв потече от раната му? У нас това още не става, но в странство, когато мушнат някой актьор с нож, в дрехата му някъде е скрит един мехур с червена боя и като се мушне мехурът, кръв протича. Публиката мисли, че е в действителност. Актьорите си говорят помежду си: „Внимавай как ще мушкаш, мехура да мушнеш, да не пострадам аз.“ Докато видите, че актьорът е паднал на сцената, след малко го виждате станал и раната му заздравяла. Защо става това? Така е намерил авторът за целесъобразно, и така се играе на сцената.
Понеже природата е възпитателка на хората, тя им е дала много занимания. Затова ние трябва да изучаваме котките, мишките, скъпоценните камъни, водите, ветровете, горите – всичко трябва да изучаваме. Много работи, хиляди работи ни предстоят за изучаване и за занимаване. Вън от това, човек трябва да се занимава и със себе си. Сега идат човешките теории, теориите на религиите. Започват да се запитват накъде трябва да се обърнеш, когато се молиш: на изток, на запад, на север или на юг. При това, как трябва да седнеш, изобщо как да се държиш, като влизаш в черква. Това са все човешки инструкции. При възпитанието на децата има ред правила. Когато учениците пишат, някои деца се навеждат много и учителят им обръща внимание да не се навеждат много, да пишат изправени. Като пишат прави, силите на мозъчната и на симпатичната нервна система ще могат правилно да циркулират.
Сега ние сме дошли до положение, при което природата ни е дала 400 000 форми, по които човек може да действува. Това са все начини, по които човек може да действува. За пример имаме начини, по които растенията действуват; имаме начини, по които рибите действуват; имаме начини, по които птиците действуват; имаме начини, по които млекопитаещите действуват. И най-после имаме начини, по които различните раси действуват. После имаме начините, по които светлината, водата, въздухът и твърдата почва действуват. На пръв поглед ни се вижда, че светлината е нещо много обикновено, но тя е всъщност много сложно нещо. За да възприемете или придобиете едно понятие за светлината, безброй от нейните трептения трябва да влязат във вашето съзнание. След това тези трептения ще се превърнат в звук или щом дойде пределната граница на звука, тогава ще дойде светлината. Значи, има една междина между звука и светлината. В тази междина именно са нашите чувства, нашите чувствувания. Ние не схващаме чувствата като звук. Това се дължи на нашето недостатъчно развито ухо. Дойдем ли до светлината, ние се натъкваме на нейните 7 цвята. Червеният цвят на светлината е носител на живота. Който иска да бъде здрав, той трябва да изучава червените лъчи на светлината. Те представят определен род трептения.
Човек може да се ползува от благотворното влияние на всички лъчи, ако знае как да се поставя към тях, какво положение да заема, как да посочва своите мозъчни енергии и енергиите на своята симпатична нервна система. Ще кажете, че човек трябва де се излага на действието на ранните слънчеви лъчи, когато Слънцето изгрява. Така е, но той трябва да знае накъде да бъде обърнат, когато Слънцето е перпендикулярно на зенита. За тази цел мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към Слънцето. Когато Слънцето залязва, мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена на запад. Когато Слънцето е на юг, мисълта на човека трябва да бъде съсредоточена към юг, а когато е на север, мисълта му трябва да бъде насочена на север. Следователно, за да може да се ориентира по отношение цветните лъчи, природата изисква от човека най-малко 5–6 положения. Само така вие можете да ги употребите като органически сили за вашето развитие.
В музиката, както и в речта, цветните лъчи играят много голяма роля. Ти не можеш да произнесеш една пламенна, една пълна реч, ако като човек не изобилствуваш с червения цвят. Червеният цвят е магнетичен. Такъв човек, у когото червеният цвят изобилствува, от него блика живот и сила. Красив е червеният цвят.
Аз не говоря само за първата гама на цветните 7 лъча, но и за останалите две. Направени са опити и се доказва, че светлината има 3 гами от по 7 цветни лъча. Първата гама е тази, която ние виждаме. Над виолетовия цвят идва друг червен, след който се изреждат останалите цветни лъчи. След втората гама иде и трета гама. Така се повтарят един цвят след друг, като запазват същото разположение, каквото имат в първата гама. Може да се минава от една гама в друга. За онези, които не разбират законите на светлината, това е едно чудо. Не казвам, че трябва да вярвате в това, но онези, които са правили опити, казват каква е тяхната опитност. Като се стигне над ултравиолетовия цвят, настъпва се в една толкова тъмна зона, че сред бял ден човек може да ослепее. Който има присъствие на духа и може да държи съзнанието си будно и да знае, че не е ослепял, след 30 секунди или след 1–2 минути пред него отново ще почне да се явява светлина. След тази светлина той ще влезе в друг един свят на своето съзнание. Такова съзнание са имали светиите. Те са минавали в тази, така наречена духовна гама на светлината и са я изучавали около 20–30 години наред. Така са минавали те в духовния свят. Никой не може да бъде запознат с духовния свят, ако практически не влезе в духовната гама и светлина. Затова се изисква концентриране на ума.
Вие можете да направите този опит, но като го направите веднъж, втори път няма да пожелаете. Някои от вас са толкова страхливи, че като направят опита веднъж, ще кажат: „Достатъчно ни е това.“ Не е въпрос дали има друг свят или няма. Не е въпрос за вярата. Вярата се отнася до онова, което не виждаш. А ти трябва да влезеш в друг свят и да опиташ нещата. Тогава ти ще видиш, че между всички неща има нещо подобно.
Що се отнася до реалните неща, човек има право да говори. За онези неща, които не са реални, той няма какво да говори. Те са само сенки на нещата. Ако влезете в света, дето ще срещнете хора, които се разхождат натук-натам, без да говорят нещо, това не е реален свят. Там всеки върви сам за себе си, вглъбен в себе си, и колкото и каквото да му говорите, той нищо няма да ви отговори, като че не съществувате за него. Това показва, че ти не си в реален свят. Като влезеш в реален свят, ти ще видиш нещо познато. Когото срещнете, ще можете да се разговаряте, но вече не на английски, или на френски, или на немски, или на руски, или на китайски, или на японски, [но] на един съвършено нов език. Тогава вие ще разберете, че сте знаели още един нов език.
Сега аз не искам да вярвате в това, но представете си, че ви разправям една приказка от „Хиляда и една нощ“. Все едно, че ви забавлявам. Не мислете обаче, че искам да ви заблуждавам. Ако е за заблуждения, светът е пълен с хиляди заблуждения. Ето сега, през месец май ще хвърлят една ракета до Луната. Дали тази ракета ще стигне до Луната, това е въпрос, но ще направят един опит. Един американец е приготвил тази ракета. Той е направил своите изчисления и ще видим доколко са верни. Това, което днес виждаме в грамофонните плочи, да говорят, не е малко чудо. Ако това някой би ви казал преди 20–30 години, вие не бихте повярвали. Но днес това е факт: грамофонните плочи говорят и пеят. Ще кажете: „Как може една плоча да говори?“ Но днес виждаме, че една игла се върти и плочата говори и пее. Ако не бяхте видели това, щяхте да кажете, че този човек, който ви говори, е излязъл малко от релсите на своя ум. Или, ако някой би ви казал, че с помощта на радиото ще можете да слушате какво се говори и пее в странство, пак не бихте повярвали, но и това е факт днес. Една кутия може да ви разправи всичко, което се върши вън от България. Не само че ще чувате, какво правят хората в отдалечените от вас краища, но в скоро време ще можете да виждате какво правят хората в далечните от вас места. По този начин светът ще стане близко до нас. Един ден ще дойдем до положение да виждаме какво се върши не само на този свят, но и на онзи свят. Не до висшите светове, но поне дотам, додето са стигнали нашите близки. Ще имаме поща, съобщение от онзи свят и ще можем да се разбираме със своите близки, заминали за онзи свят Ние ще получаваме поща от другия свят, с адрес до еди-коя си улица, еди-кой си град. И там има градове, както и на Земята.
Сега аз ви говоря за онзи свят не така, както други са ви го описвали, но вие няма да ми държите сметка за това. Онези, които са описвали духовния, невидимия свят, те са го представяли като нещо недостъпно, нещо недосегаемо. Като влезете в този свят, ще видите, че там няма затвори, няма болници, няма гробища, няма престъпления, никакви обири не се вършат там. Всяка къща е отворена. Там нямат ключове, както тук. Ако ти трябват пари, можеш да влезеш в коя и да ти са нужни. Ако вземеш една монета повече, отколкото ви трябват, тази монета непременно ще излезе от джоба ти и ще се върне там, откъдето е взета. Ако отидеш в една библиотека и вземеш две книги, едната, която още не ти трябва, веднага ще излезе от ръцете ти и ще се върне назад. Ако отидеш в един магазин и си вземеш два чифта обуща, единият от тях ще падне от ръцете ти и ще се върне назад. Не е позволено да се взимат две неща. Всеки има право да вземе само по едно нещо от това, което му трябва. Ако се взима само по едно, това не се счита за престъпление. Обаче вземат ли се две неща, едното непременно се връща назад. Тъй щото, в онзи свят няма възможност за кражби. Там не може да се краде. В онзи свят не можете да чуете повече от една обидна дума. Кажат ли две обидни думи, езикът на човека се свързва. После трябва да кажете една добра дума, за да се развърже езикът ви. Там всичко се допуща само по един път. Ако се опитате да кажете една обидна дума, езикът ви се връзва. Ако дадете ухо на една обидна дума, ухото ви оглушава. След това трябва да кажете една добра дума, за да се възстанови слухът ви. Ще кажете, че това нещо е много добре измислено. И да е измислено, това показва, че се изисква ум, за да се измисли.
Казвам: Нищо в природата не може да се измисли, ако то не съществува. Гледате картините на някой гениален художник и казвате, че той е нарисувал хубави неща, хубава картина е измислил. Нищо не е измислил този художник. Той е нарисувал тази картина от природата. Природата първо я нарисувала и той после я копирал от нея. Той сам нищо не може да нарисува. При това, художникът не го е нарисувал толкова красиво, както природата го е нарисувала. Наскоро аз виждах една картина, която представя образа на Христа, рисувана от един италиански художник. Всъщност в действителния живот аз съм виждал много по-хубави картини, които могат да наподобяват донякъде образа на Христа, от тези, които художниците досега са рисували.
В село Чакма имаше една мома, родена красавица. Като нея друга не съм виждал. Толкова красива беше тя. Тя сега е в онзи свят. С красотата си беше запалила чергите на цялата околия. Отдето минеше, всички тръгваха подир нея. Но тя ни най-малко не съзнаваше това, вървеше си свободна. Но хората тичаха подир нея. Но до това време не се намери нито един български художник да я нарисува. Много красива беше тази мома.
Тъй щото, всички образи, които ни са дадени за Христа, са хубави, но Христос е бил по-изразителен. Както и да са рисували Христа, досега никой не е могъл да предаде същинските Му черти. Някъде са Го рисували по-женствен, отколкото в действителност е бил. Някъде са Го рисували по-мъжествен. Другаде са Му придавали по-голяма строгост, а някъде – по-малка. Някъде са Го рисували с по-голяма мекота, отколкото всъщност трябва. Някъде са Го рисували с по-широк поглед към нещата, а някъде – с по-тесен. Някъде са Го рисували тъжен, наскърбен, а някъде – така, като че от нищо не се интересува. Това са все човешки схващания. Христос е имал скръб, но имал е и радост. Ако нямаше радост, Той не би живял на Земята. Че е бил сериозен в своята мисъл, и това е вярно, защото Той е мислил, че тази работа, която е предприел, трябва да се доведе до един край. Той не е мислил като обикновен човек, как да свърже двата края на едно въже, но е мислил за благото на Своя ближен, както и за благото на цялото човечество.
Сега да се върнем към Христа. Христос е извършил работата Си на Земята много добре. Той е бил много съобразителен, казват, че е бил вдъхновен човек. Когато е бил между земеделци, Той винаги е давал примери из земеделския живот. На тях Той е говорил за онзи земеделец, който е посял лошо семе на нивата. Когато бил между рибари, Христос говорил на техния език. Той им говорил един пример за рибар, който, като ловял риби, лошите хвърлял назад, във водата, а добрите турял в мрежата. Когато говорил за царе, Христос бил между царете. Който не разбира това нещо, той се чуди защо Христос си служил с такива примери. А всъщност Той говорил на разните среди по различен начин, за да могат да Го разбират. Между учените хора Той е говорил на научен език. Когато е бил между равините, говорил им на съответен език. Ще кажат някои, че така е бил научен Христос от невидимия свят. Как така да е научен от невидимия свят? А пък във видимия свят се казва, че мислите, с които човек си служи, не са негови. Ще кажете, че мислите на човека са от дядо му. – Че, и мислите на дядо му не са били негови. – Тогава от прадядо му. – Мислите, с които прадядо му си служил, и те не били негови. Всички хора са проводници на онези велики живи сили, които работят в природата.
За онзи, който съзнава нещата, всичко е от Бога. Ние трябва да съзнаваме това. Всичко е от Бога, но и човек е вложил нещо. Когато водата минава през някои планински или подпочвени места, тя взима някои елементи оттам, които не са и свойствени. Казват, че водата е безвкусна. Не, тя има много приятен вкус. Същевременно тя има много приятен цвят, макар да се казва, че е безцветна течност. Тя е емблем, представител на живота. Ако бихте пили от тази вода, от която животът се ражда, вие никога не бихте ожаднели. Пийте от тази вода! И след ако пиете от тази вода, сегашната щеше да ви се види много блудкава, много безвкусна. Все така има места на Земята, дето тази особена вода тече. От тази вода пият само просветените адепти. Тя извира само от високопланински местности. Тя извира от такива места, дето става особено кръстосване на слънчевите лъчи с центъра на Земята. На такива места водата се особено пречиства. Който пие от тази вода, той може да живее 100, 200, 500, 1000 и колкото години желае. Само 100 грама от тази вода са в състояние да внесат в човека особена сила и живот. – Къде са тези извори? – Те са запазени, недостъпни са за обикновените хора. Хубавите работи са недостъпни за обикновените хора. Но в бъдеще те ще бъдат достъпни. Ако и вие учите добре, един ден тази вода ще бъде достъпна и за вас.
В бъдеще, когато Шестата раса дойде на Земята, тогава лекарите няма да ходят със своите губерки да лекуват хората, нито със своите горчиви хапове и лекарства, но ще носят със себе си по едно шишенце от тази вода. Като отидат при някой болен, който страда от треска, достатъчно е да му дадат 1–2 грама от тази вода, за да се излекува. Оттам насетне никаква треска няма да го хваща. Даже една десета част от тази вода, от капката на тази вода, е в състояние да излекува всякаква болест – ревматизъм, главоболие, нервни болести и т.н. Така ще може човек лесно да се лекува. – Какво ще се плаща тогава на лекарите? – Днес как се плаща на лекарите? Най-малко се плаща по 100 лева за една визита. Американците оценяват човека според както е застрахован. Най-скъпият човек в Америка бил един богаташ, който бил застрахован за 16 милиона долари. Ако отидете в Америка, ще видите, че даже и Айнщайн не струва толкова, колкото струва този богат американец, понеже се е застраховал за 16 милиона долара. Преведете тия пари на български, да видите колко струват. Тъй щото, според американците, [за] колкото повече си застрахован, толкова по-скъпо струваш.
И в природата е същото. Тези 400 000 форми, през които човек минава, това са 400 000 запалки, през които минава Божественото знание, Божествената мъдрост. Божественият живот минава също така през тия 400 000 форми. През всички тия форми минава човешкият зародиш. Следователно човешкият зародиш е последната форма. През човешката запалка влиза човешкият ум. До тази запалка всички животни нямат тези качества, каквито човешкият ум съдържа. Човек зависи от запалката, която има в себе си. Тази запалка именно го отличава от животните. Човек още не е спрял в своето развитие. Предстои му да мине през още една запалка. Христос казва: Вие сте родени като човек, но трябва ви още една нова запалка.
„Ако не се родите изново, от вода и Дух, няма да влезете в Царството Божие“ – казва Христос. Ако в Шестата раса, в новия живот нямате тази запалка, вие не можете да бъдете свободни. Ето защо трябва да се проповядва на хората, че трябва да се родят изново. Каквото възпитание да дадете на една мечка, тя мечка си остава, каквото възпитание да дадете на един вълк, той вълк си остава, каквото възпитание да дадете на змията, тя все змия си остава. Човек трябва да мине през новата запалка, за да се възпита. Това е Божественото. Този е новият път. Този е пътят на спасението на хората.
Когато дойде на Земята, Христос казваше, че всички хора трябва да възприемат запалката на любовта. Той не говори за онази любов, която в няколко години изгасва, но за онази любов, която, като се запали веднъж, постепенно се усилва. Тя всеки ден все повече и повече се разширява, докато живите неща стават обичани от всички. В тази любов и дърветата, и камъните, и изворите, и водите, и рибите, и птиците, и животните, и всички хора ти стават обични, всички неща ти стават близки до сърцето. И тогава нито болести ще има, нито ще имате желание да разправяте някому за болестите си. Ние ще бъдем такива, каквито Бог ни е създал. Сега човек може да убие някого без да му трепне сърцето. Такова желание, да се убиват хората помежду си, не съществува в Бога. Това е криво разбиране.
Хората умират по единствената причина, че не вършат волята Божия. Понякога човек трябва да умре, това му се налага. Не е лошо, че някой е умрял. Защо? – Защото животът на този човек е изопачен. Следователно, когато животът на човека се изопачи, той непременно трябва да умре. В сегашния живот в едно отношение смъртта е едно благо за човека. Човек трябва да умре, за да се обнови тялото му. Ако хората разбираха законите и ако възпитанието им беше друго, у тях не трябваше да се явява желание да се увеличават. Умножаването и увеличаването на хората трябва да става разумно. Хората не трябва да имат увеличаването на рибите, нито това на птиците, нито това на млекопитаещите. Хората трябва да се отличават по качество, а не по количество. Защо ни е едно голямо умножение, да имаме милиони хора, които ще се избиват? Защо ни са милиони хора, от които да се раждат престъпници? Защо ни са такива хора, които трябва да ги учим как да живеят? Преди всичко, тия хора нямат никаква идея за живота. И Бог не се нуждае от такива хора, но понеже е всеблаг, толкова богат, че и за най-лошите хора на Земята има какво да им даде. Ние привлякохме най-лошите хора на Земята. Нима онзи баща, който пиянствува, и като роди син, не носи отговорност за своя син, който наследява склонността на бащата към пиене?
Съвременната наука говори за наследствените качества на децата, които вървят или по линията на бащата, или по линията на майката. Понякога вървят по линията на своя дядо или прадядо. Сега аз не искам да оставям във вас мисълта, че наследствеността е нещо страшно. Наследствеността има своите добри и лоши черти. Бащата на някого е бил музикален човек и синът наследява тази способност. Без много труд той става музикант. Майка му е била добра певица и тя е предала това качество на сина си. Ако дядо му е бил добър поет, а прадядо му – филантроп, синът или внукът придобива същите качества. Тъй щото, по каквато линия върви синът или дъщерята – по майчина или по бащина, тия качества носи в себе си. Тъй щото, законът на наследствеността има две страни: човек може да наследи добрите черти на своите родители, а може да наследи и лошите черти. Природата е допуснала и двете страни, защото са потребни за човека.
Злото в света съществува по единствената причина на съществуването на свободата. Дето има свобода, там и злото съществува. Ако нямаше зло и ако нямаше добро, и свобода нямаше да съществува. Ако съществуваше само добро, свобода нямаше да съществува. И ако съществуваше само зло, свобода пак нямаше да съществува. Свобода има само там, дето едновременно съществуват и добро, и зло. Свободата е резултат на един вътрешен избор. Всеки човек е освободен дотолкова, доколкото може да избере от двете положения доброто или злото. Доброто и злото не се налагат на човека, но той е абсолютно свободен да избере едното или другото от тях – от него зависи.
Понеже хората не вярват в свободата на човека, затова понякога те кипват, гневят се. Човек не мисли, затова се гневи. Гневът се появява преди човек да мисли. Гневът е чувство, което се заражда под лъжичката на човека. Гневът се заражда и в областта, която е зад ушите на човека. Щом се засегне този център в него, той веднага избухва, кипва и после, като се размисли, като му мине, казва: „Не трябваше да постъпвам по този начин.“ Обаче, ако човек може да разедини мисълта от гнева и я изпрати в предната част на челото или в горната част на главата, дето е моралният, Божественият свят на човека, той ще започне да мисли и ще се почувствува свободен. И тогава, колкото и да го обиждат, той ще погледне на нещата с усмивка и ще каже: „Няма нищо, тези хора не разбират, какво правят.“ Аз съм виждал как лесно добрия господар се справя с работниците си. Някой работник се разярил срещу господаря си, иска да му отмъсти. Като го види в това положение, господарят му се приближава към него, потупва го по рамото и му казва: „Не се смущавай. Извини ме, ако нещо съм те обидил. Аз ни най-малко нямам желание да те обидя. Ти не си ме разбрал. Кажи какво искаш, аз ще ти помогна.“ Не се минава много време, слугата започва да омеква и отстъпва в исканията си.
Та казвам: Това е здравото учение – да отговаряме на всичко с любов. Какво проповядваме ние сега? Ние проповядваме как е страдал Христос на кръста. След това започват да описват страданията на Христа, как е страдал, как се е мъчил. Признавам, че Христос е страдал много. И мене да ме заковат така на кръста, ще страдам, разбира се. Не е лесно да те заковат с два гвоздея на ръцете и с два на краката и в това положение да увиснеш на кръста. И в това положение всички хора Го подигравали и оплювали. Не е лесно да се понесат тези физически и морални страдания. Той изпитвал как светът под Него се руши. А съзнава при това, че е дошъл с идеята да спаси света, да помогне на цялото човечество. В тези страдания ние виждаме как един човек, който минава за Син Божий, е бил оставен от Бога за посмешище на хората. Той извиква всред тези страдания: „Господи, защо си Ме оставил?“ Но най-после Той си каза: „Такава е волята Божия.“ И предаде духа Си в ръцете на Господа, с думите: „Оправи тази работа, както Ти знаеш.“ Ако вие бяхте на кръста, какво щяхте да кажете? Щяхте да се обърнете към тези хора и да се молите: „Моля ви се, отковете ме, искам да живея. Деца имам, жена имам, искам да живея.“ Като се молите, щяха ли да ви снемат от кръста? Случва се понякога, че Бог освобождава човека.
Разправиха ми един пример, който се е случил някъде във Варненско. Турците осъдили един българин на обесване. Като го закачили на въжето, случва се, че въжето се скъсало. Закачили го втори път, но въжето пак се скъсало. Закачили го трети път, въжето пак се скъсало. Тогава пашата казал: „Това е вече Божие дело. Пуснете го, не бесете този човек.“ В това отношение турците са человеколюбиви и вярващи. Ако бяха българи, те нямаше да го пуснат, щяха да употребят някакви железни вериги, но пак нямаше да го свалят от въжето. Те ще кажат, че законът трябва да се изпълни, трябва да се обеси този човек. Какво показва това? Това показва, че ние сами градим своята съдба много жестоко.
Миналата неделя бяха дошли двама млади свещеници на беседа и казали: „Вашият Учител се прави на Христос.“ Че, какво значи, че някой човек е Христос? Аз мога да кажа, че съм Син Божий, че съм дошъл да изпълня волята Божия. Аз не съм дошъл да изпълня своята воля на Земята, да стана господар, но съм дошъл на Земята като един слуга. Баща ми ме е изпратил на Земята като слуга, да изпълня волята Му и да не казвам на хората нито бяла, нито черна лъжа. Същевременно да не взема за себе си нито пет пари. Какво лошо има в това? Те мислят, че искам да стана владика или някакъв патриарх. Това са човешки работи. Аз нищо човешко не искам. Ако е въпрос да искам за себе си нещо, какво ще ми придаде положението на цар? Ако съм цар, всички ще се оплакват от мене. Ако съм владика, всички ще искат да ги благословя. Един ще дойде да го благословя, друг ще дойде да го благословя, ще ми целуват ръката.
Понякога съм се намирал в трудно положение. Като дойде някой да ми целува ръка, туря ми 100 лева в ръката. За да не го огранича, аз взимам стоте лева. Друг пък даде повече. С това те искат нещо. Питам ги: „Братя, защо ми туряте тез пари в ръката?“ – „Да ги дадеш на някои бедни хора. Ти знаеш къде има бедни хора, можеш да се разпоредиш с тях както знаеш и разбираш.“ По този начин те ме ангажирват като слуга, да правя добро на хората вместо тях. Ако 50 души ми оставят по 500 лева, по този начин ще се съберат 50 000 лева, които аз трябва да раздавам на бедни. Като им давам пари, бедните ще си съставят мнение за мене, че съм много добър човек. Къде ще намеря тези бедни хора, като са се научили да ме лъжат? Не е въпросът там. Но всеки човек трябва да пази чисто съзнанието си. Лесно мога да се освободя от това нещо. Как? Като прекратя целуването на ръка. След това пък ще кажат, че съм се възгордял, че не искам да ми целуват ръка. Обаче, и за едното, и за другото аз имам известни съображения. Сега трябва да направя избор, да избера от двете злини по-голямата или по-малката. От двете злини ще избера по-малката. Закон е: Малкото зло винаги има любов към голямото добро; малкото добро винаги има любов към голямото зло. Човек, който обича малкото добро, винаги ще направи най-голямото зло. А човек, който обича малкото зло, винаги ще направи най-голямото добро.
Сега аз не искам да вярвате. За мене въпросът седи така, аз съм го намерил в своята опитност, че е така. Ако разбираш нещата, предпочитай най-малкото зло, за да направиш най-голямото добро. Ако предпочетеш малкото добро, тогава ще направиш най-голямото зло. Като дойде малкото добро при мене, казвам му: „Иди да доведеш своята възлюбена при мене, че и двамата едновременно да се представите.“ Тогава дигам ръцете си и ги благославям. Това значи, че ги угощавам. Значи угощавам малкото зло с голямото добро и малкото добро с голямото зло. Така разрешавам въпроса. Това е Божественият закон. Казвате вие: „Да си върви малкото зло.“ Не, било голямо или малко злото, в него има нещо добро. В голямото зло винаги има нещо добро. Това е за онзи, който разбира Божия закон. За Бога, Който всичко е създал, всичко е възможно. Това се отнася до Бога, но не и за нас.
„Здравото учение.“ За да се дойде до здравото учение, от всички се изисква една вътрешна връзка. За в бъдеще ние се нуждаем от гениални хора. За в бъдеще трябва да се създадат три вида хора – талантливи, гениални и светии. Бъдещото общество трябва да се състои от талантливи, от гениални хора и от светии. Талантливите хора, това са точките в света. Гениалните хора, това са радиусите, правите линии, а светиите, това са кривите линии. Когато една неприятелска войска бомбардира някаква област, първо тя отправя своята граната нагоре във въздуха, по права линия. Като стигне до едно място, тази граната се изкривява и пада на земята във вид на крива линия. Тази крива линия е светийската линия. Значи, когато светията бомбардира злото, първо той отправя своето оръдие нагоре към Господа, в права линия; после то се изкривява и пада точно в неприятелския лагер, но по крива линия. Мислите ли, че светиите не се бият? Първо светията отправя една бомба нагоре във въздуха и като падне на земята, тя запалва хиляди хора. Бомбите на светиите са бомби на любовта. Това показва, че има нещо, с което хората трябва да воюват. Ако бяхме воювали за любовта, ние бихме свършили много повече работа, отколкото сега вършим. По-мощна сила от любовта няма. Ако воювате с любовта, вие бихте свършили много работа. Щом дойдете да воювате изпращайте бомби от любовта навсякъде. – По кой начин? – Като дойдете в мисловния свят, вие можете да изпратите на неприятеля си една силна мисъл, с която да го поразите.
В еврейската история се разправя за един от еврейските пророци, как бил нападнат от войските на царя по това време, защото той откривал плановете на царя. Царят изпратил войските си да обсадят града. Тогава слугата на пророка казал: „Целият град е обсаден.“ – „Няма нищо –, казал пророкът. – Онези, които са с нас, са повече от онези, които са против нас.“ Пророкът отворил очите на слугата и той видял много войници, много конници със своите оръжия, скрити навсякъде из горите. Тогава пророкът ослепил всички войници на царя и ги праща при техния господар. Питам: Ако един пророк само можа да направи това нещо, съвременните християнски народи не могат ли да направят същото? – Могат. – Тогава, как мислите, защо не го правят? Защото те още не са решили въпроса де е Христос.
Според мене съвременното християнство не работи още за Христа. Те работят само за своите лични интереси. Те нямат още онова високо съзнание, че трябва да се работи, че един е господарят на света, един е Господ, един е царят на света. Един е Бог и Неговата правда. Това трябва да се съзнае от всички хора. Но това съзнание го няма още в хората. Ако отидеш при евангелистите, те ще те питат вярваш ли в Библията, вярваш ли в Христа, в това, което е казал? Ако отидеш при православните, и те ще те питат вярваш ли в тяхното верую. Ако отидеш между католиците, те ще те питат вярваш ли в непогрешимостта на папата. Около 200 милиона хора вярват в непогрешимостта на папата. Но ако аз кажа, че съм непогрешим, това е лошо. Тогава де е логиката на тия хора? – „Да, но папата имал някакво свидетелство от Бога.“ Не, хората са направили папата непогрешим, а не Бог.
Казвам: Всеки човек трябва да носи своя документ със себе си, че каквото говори, да е вярно. Не е въпрос човек да се представя такъв, какъвто не е. Хората мислят, че като наближи време да дойде Христос на Земята, Той първо ще съди хората, без да им се изявява. И като ги осъди, тогава ще слезе на Земята. Всички хора трябва да бъдат искрени. На този трябвало едно, на друг – друго нещо и всички очакват в края на краищата да ги възкреси Христос. Всички умрели ще ги възкреси и ще дойдат до едно място, едно стадо да станат. И оттам насетне смъртта няма да има власт над хората. Няма да има разводи, няма да има престъпления, няма да има омраза. Всичко това ще бъде един нов свят. Казано е в Писанието, че Бог ще създаде ново небе и нова Земя. Мнозина очакват нова Земя. Не, Земята ще бъде същата, но в нея ще станат известни промени. Тогава, дето и да мине човек, покрай дървета, покрай извори, покрай камъни, всичко ще му проговори. Тогава и дърветата, и камъните, и растенията, и животните, и птиците – всички ще ви поздравяват. Всички по братски ще живеят. Това е здравото учение, за което хората отсега трябва да се приготовляват.
Когато говорят за любовта, хората говорят за неща фантастически. Не, любовта не е фантазия, тя може да се опита. Когато страда, човек може да опита любовта. Благодарете, че страдате. Степента на страданието показва степента на развитието на човека. Колкото повече страда човек, толкова по-голяма възможност има той да се развива. Аз бих желал всички да имате страданията Христови. Според мене вие като страдате, ще можете да се подигнете. Без страдания вие ще бъдете обикновени хора. Всички светии са били хора на страданията. Но те са съзнавали смисъла на страданието и са го превърнали в благо за човечеството. Хората се страхуват от страданията. Естествен е този страх. Вие да се страхувате от сиромашията. Радвайте се на сиромашията. Страх ви е от болести. Радвайте се на болестите. Страх ви е от смъртта. Радвайте се на смъртта. От какво ли не се страхуват хората? Нека у вас остане само онзи свещен страх, че любовта може да закъснее да дойде. Човек трябва да се страхува да не би правдата да закъснее да дойде. Той трябва да се страхува да не закъснеят разумността, топлината и светлината да дойдат. От другите, странични работи ние не трябва да се страхуваме.
Сега вие ще ми зададете въпроса: „Ти опитал ли си всичко това?“ Не съм го опитал. Защото ако ви кажа, че съм го опитал, ще кажете, че това не е истина. Има неща, които трябва да се опитат. Тъй, както чувствувате нещата в дадения случай, те са реални неща за вас. Обаче това, което сега чувствувате, не е още онова, което в бъдеще ще се прояви. Вие още не сте срещали светии. Но в бъдеще, ако срещнете един светия, вие ще се уплашите и ще се прострете на земята. Един френски писател писал една книга против католическата църква, заради което бил повикан от папата. Като отишъл при него, той се прострял на земята със съзнанието си, че се намира пред един свят човек. Обаче след разговора си с папата той излязъл толкова ожесточен и озлобен, че излял всичката си злъч против него. Той излял всичкото си неверие срещу католическата църква. Ние благодарим за такива светии. Има смисъл да падне човек пред един светия, но като стане, да се почувствува изчистен, освободен от вътрешния страх в себе си, както и от греха в себе си. Бъдещите светии ще бъдат такива, че ще лекуват човечеството, ще помагат на бедни, на страдащи. Бъдещите гении ще учат хората на всички изкуства, на всички науки. Бъдещите талантливи хора ще подемат цялото човечество, ще помагат на хората, за да се оправи светът.
Сега аз ви желая който за какъвто иска да се кандидатира: за талантлив, за гений или за светия. Всеки трябва свободно да си направи избора. Кой каквото желае, това да си избере, за да може да работи за бъдещето човечество, което иде сега в света.
18-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 4.IV.1937 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.
|
