Отче наш.
(Изпяхме „Грей мощно слънце“.)
Пишете върху темата: „Ползата от огъня.“
Огънят е станал много обикновен, затова е неразбран. Ще ви задам сега един въпрос: Какво е предназначението на младия? Каква е неговата мисия в света? Каква е мисията на стария? Да разберат този въпрос литературно да цитирате. Този въпрос може да го развиете. Но всеки един въпрос като се развие има една добра страна и всеки един въпрос като се развие има една лоша страна. Може да развиете един въпрос по най-лошия метод и може да го развиете по най-добрия. Младият може да тръгне по най-добрия път, пък може да тръгне и по най-лошия път. Старият може да тръгне по най-добрия път, пък може да тръгне и по най-лошия път. Следователно, ако тръгне младият по най-лошия път, какво ще има? – Ще има нещо. Ако тръгне младият по най-добрия път, пак ще има нещо. Вие казвате, че сте окултни ученици. Какво означава един окултен ученик? Не, нека погледнем на въпроса тъй както е. Има окултни ученици, които вървят по най-лошия път; има окултни ученици, които вървят по най-добрия път. Всичкото е в пътя, по който вървите. Казва: „Той не е окултен ученик“. Има фактично разрешаване на въпроса. Казвате: „Аз не обичам тъмнината, нали?“ Защо не я обичате? Някой път има една тъмнина, която върви по най-лошия път. Има една тъмнина, която върви по най-добрия път. Следователно, има тъмнина, която може да се обича. Сега вие според вашите стари възгледи казвате: „Как може да се обича тъмнината.“ Че в нея живеете. Тя ви хваща, целува ви всяка вечер. Тогава какво ще кажете? Значи прегръща ви тъмнината. Сега не искам да разберете криво. Сега представете си, че аз срещам няколко души с копринени торби. На едного торбата е напълнена с няколко килограма злато; на другия, торбата е напълнена с няколко килограма жито. Третият носи торба пълна с черна пръст. И най-после иде един хванал в ръцете си една книга и той я носи. Сега коя от тия торби има най-голямо съдържание. Във всичките торби има съдържание, но в дадения случай коя торба има практическо приложение. Коя торба е най-практична? – Златото. Тя е най-практична, защото при сегашните условия, където и да ходиш все пари трябват. Тия хора се препират, коя торба е най-важна. Другият носи една торба с жито. Тя е най-практична за гладните хора. При гладните хора торбата със златото не струва. При гладните трябва торбата с житото. Ами тази торба с черната пръст за кого е потребна? Пръстта то е ценно лекарство за ония болните хора. Те с четири очи гледат на тази торба. Най-после гледате този човек, който държи книгата. Та казвам: Знанието в света ще придобиете. Придобийте едно знание, което в дадения случай има приложение. Знанието върви по най-лошият път и по най-добрия път. Когато вървиш по най-лошия път ще изгубиш всичкото; когато вървиш по най-добрия път ще спечелиш всичкото, не изведнъж, но постепенно.
Сега понякой път хората спорят и казват: „Ние не сме добри хора“. Какво разбирате под думата „добър“? Според мене човек, който е много добър има изящни крака, художествени. Този човек никога не се уморява, когато ходи. Той е добър човек, без разлика кой е той. Може да е светия, щом краката му не са хубави, той не е добър. То е едно качество. Вие казвате за някого: „Той не е добър“. В какво не е добър? За едного е добър, за вас не е добър. Значи при известни условия е добър, при други не е добър.
Сега вие се спирате кои религиозни вярвания са най-добри. Кой живот е най-добър? Живот, в който няма никакви болести, живот в който няма никакви страдания. Ама вие ще цитирате думите ми, понеже някой път съм казвал, потребни са страданията. – Потребни са при сегашните условия, но ако влезете в един възвишен свят при съвършените същества, те нямат страдания. Тогава ще показвате вашето учение, че страданията са потребни. Потребни са при дадени условия. Или казвате: „Няма какво да се прави, сиромашия, ще се носи“. Сиромашията при сегашните условия е потребна, но при един съвършен живот не е потребна. Богатството при сегашните условия е потребно, но при съвършения живот не е потребно. Казвате: „Как богатството да не е потребно“. Богатството има контраст сиромашията. Сиромашията е следствие. Понеже едни са богати, други са сиромаси. Понеже едни са сиромаси, други ще бъдат богати. Сега практическото приложение в какво седи? Срещат се един религиозен човек беден и двама, които са даровити: художник и един цигулар. Религиозният им казва: „Вие нищо не разбирате, аз като се помоля и всичко става“. Онзи, който знае да рисува казва: „Аз не зная да се моля, но каквото пипна с ръката си, го правя“. Другият казва: „Аз като хвана едно сухо дърво, че като му туря няколко струни, като засвиря, всичко излиза из туй сухо дърво“. Питам сега: Кое е най-доброто положение – на онзи, който се моли, положението на онзи, който рисува, или положението на онзи, който свири? За себе си кое бихте избрали? Вие ще си дадете едно мнение и за самите вас не е право. Ама да се молиш. Какво ще се молиш? За какво ще се молиш. Думата „моление“ е много ограничена. Ученикът, който се учи какво е неговото положение? Моли се кой? – Когото бият. Бият някого някъде, той се моли да не го бият. Моли се кой? – Който няма пет пари. Моли се кой? – Който няма дрехи. Моли се кой? – Който здраве няма. Моли се кой? – Който шапка няма. Казвате: „Да се молим“. Питам ви аз: Здравият, ученият, човек който всичко има, трябва ли да се молят? Казвате: „Трябва да се молим“. Аз трябва да стана болен за да се моля. Казвате: „Трябва да го чука Господ, за да се моли“. Ами той без да го чука не може ли да направи същото нещо?
Да допуснем, че вие сте българи, както сте сега. От окултно гледище дали сте българи е друг въпрос, но де факто. Как трябва да се каже де факто, или де фактум. Ако кажем де фактум има много спънки. Де факто е по-хубаво, може да станат работите. Де фактум сто думи да кажеш, не става. Кое е онова, при което като кажеш, стават. Де факто става. Де фактум много мъчно става. Следователно, при мъчнотиите думите ще ги отстраниш.
Но да се повърнем сега към онова реалното в живота. Кое е реалното сега? Вие седите някой път и правите едно различие. Казвате: „Този брат не е като мене“. Каква погрешка има? – Той не мисли като мене. Ние сега не се споразумяваме. Този брат знае няколко езика, ти знаеш само един език. Някой път той като знае тия езици се поставя по-високо. Казва: „Той се възгордял“. Думата „гордост“ сега какво означава? Писанието казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“. Вие ще цитирате това. Но всички неща, които цитирате, трябва да ги разбирате. Сега носим живота нали. Сега ние се примиряваме, казваме: „Няма какво да се носи този товар“. Че злото трябва да го носим. Ние се оправдаваме с невежеството в света. Добре, в какво седи невежеството. Има неща, от които трябва да се освободите. Непременно трябва да се освободите. Ти имаш един цирей, ти трябва да се освободиш от него. Имаш едно петно на кожата, трябва да се освободиш от него. Станал си сух, трябва да се освободиш от сухотата. Станал си тлъст, трябва да се освободиш от тлъстината. Казва: „Напълнял този човек или той станал много сух“. Това са две противоположни състояния, които не са здравословни. Пълнотата не е здраве. Сухотата не е здраве. Пълният човек има много материал, който не е обработен, мазнини се натрупали отгоре му. Ако така се натрупа много, ще се строшат осите на колата му. А пък сухият мяза на коне, които изпостели толкоз, че ще спрат някъде на пътя, ще оставят колата сред пътя. Пълната кола насред пътя ще се счупят осите. Ако много сухи са конете, насред пътя може да спрат. Питам сега: Кое е по-хубаво – да ти е пълна колата и насред пътя да се счупят осите, или да си сух, че конете насред пътя да спрат? Кое е по-хубаво? Нито едното, нито другото, нито пълната кола, нито сухите коне. Всичко онова, което имаш трябва да бъде фино, добре изтъкано с най-хубави нишки, които да не се късат, най-фините нишки.
Тогава да ви представя един пример: Казват, че един атом е толкова малък, че 25 милиона атоми могат да се съберат в един милиметър. Представете си сега, че имате 25 милиона конци направени от атоми и може да се вместят в един милиметър. Питам: Вие 25 милиона конци може ли да ги вместите в един милиметър? Колко време ще ви вземе вие докато ги вместите? Колко место ще завземат? Една 25 милионна част от милиметъра какво пространство ще стане. Много малко пространство има. Понякой път вие имате усети, туй състояние понякой път вие само го чувствувате. Състоянието на атомите е крайно неразположение. То е състоянието на една материя толкова дребна, че ви причинява едно неприятно чувство. Да допуснем, че във вашите очи е станало възпаление. Набира се материя толкова тънка, фина, че се забелязва, заболяват очите ви. След туй трябва да направите червенината на очите? Казва: „Червени ми са очите“. Ако не вземете мерки при туй зачервяване, може да боледувате. Сега и религиозните хора, понеже завземат най-високото положение, може да си създадат неприятности. Ако един религиозен човек няма отличен ум, той може да си създаде най-голямата беля на главата. В един човек, който е религиозен, ако няма един отличен ум, може да се създаде една анормална гордост. Той ще започне да мисли, че вече има с Бога познанство, че с Господа се разправя, по три пъти на ден говори. В неговия ум седи идеята, че той се запознал с Господа, пък ти нищо не разбираш. Ако търсиш големите горделивци, ще ги намериш между религиозните хора. Онези патриарси мислят, че Господ ги поставил да ръководят хората. Казва: „Кой ме е поставил знаете ли?“ Свещениците и те мислят, че Господ ги поставил, проповедниците и те мислят. Най-после и вие се изявявате и казвате: „Аз се познавам с Господа“. Казвате понякой път: „Духът ме научи“. Научил го Духът! Този, който казва, че го научил Духът, едва ли говори на един език. Гледам друг Духът не го учи, но говори четири езика. Чудна работа, този казва, че Духът му говори, а пък той едва знае български език. И български не го знае както трябва. Някъде българите пишат Ѣ. И най-големите писатели не знаят защо пишат Ѣ. Славяните както пишат Ѣ, така пишат англосаксонците Т-то. Когато ти искаш да станеш енергичен, трябва да имаш препятствие. Ти за да накараш парата да върши работа, ти трябва да ограничиш тази пара, да я туриш в един котел и да направиш малка цев, през която да минава. Ако ти кажеш: „Както обичаш, както знаеш свърши работата“. Тя нищо няма да направи, нищо няма да свърши. Но ако я впрегнеш, ограничиш я, пък и направиш релси, коли може да кара, колкото искаш.
Сега ние всички се молим на Господа и ходим при Господа. Как е възможно да ходим и да се молим на Господа и даже малка топлина и светлина не добиваме. Ако човек отива при Господа, той две неща трябва да добива. Всеки ден за две неща трябва да ходиш при Господа: Да придобиеш малка топлина и да добиеш малка светлина. Малка топлина да може сърцето да функционира, да живеем добре и да вършим Неговата воля. И малка светлина да имаме, за да може умът да работи. За две неща ние отиваме при Господа. Да му кажем, че малка топлина ни трябва за да може да живеем на земята и да вършим Неговата воля. И малка светлина ни трябва да можем да мислим добре, че да свършим работата.
Сега между вас много се търкате и казвате: „Не можем да се търпим“. В природата търкането между добрите хора е абсолютно забранено. Ева само като се потърка в дървото на познаването на доброто и злото трябваше да напусне рая. Тя най-първо само се потърка и близна от плода. Казва, че яла от плода. Всичката погрешка е, че се тръкнала до едно дърво, което е много учено. То било най-ученото дърво в райската градина. Да се търка до това дърво било забранено, който дойде трябва надалеч да седи. Тя нямала никакво почитание, мислила, че това е обикновено дърво, че е много невежо. Тя постъпила така, но и вие постъпвате по същия начин. И вие като дойдете съюзявате се със злото. Злото е много учено. Съюзявайте се с доброто. Вие се съюзявате и с доброто и със злото. Тогава какво сте направили я ми кажете? Вие си представяте злото и доброто много механически. Казвате: „Да спечелим доброто“. Но доброто, нещо материално ли е? Доброто е възвишен ангел, който завършил своето развитие в далечното минало. Ти сега искаш да го вземеш на своя страна и да ти стане слуга. Ти ще го оставиш на неговата добра воля. Ти ще бъдеш умен, той да стори за тебе онова, което той счита за добро. Ще оставиш на неговата добра воля, да стори онова, което той намира за добро. Ние отиваме при Господа да Му се молим. Ние искаме да му наложим онова, което ние искаме. Понеже ние сме направени по образ и подобие Негово, казваме: „Аз съм Син Божи“. Хубаво, нямам нищо против това. Казва: „Аз съм християнин“. Или: „Аз съм Христос“, ако кажете. Колко Христовци може да има в света? Всички сме синове Божии. Аз може да бъда човек в света без да съм генерал, и може да съм човек, без да съм цар. Аз го взимам конкретно. Не са ме произвели генерал, че съм бил в Америка, но може да бъда човек и туй ни най-малко не ми препятствува. Пък онзи, който е генерал и нему не препятствува да бъде човек. Още по-добре и да стане християнин. Християнин тя е специфична дума. Всички християни ли са? Не са всички християни. Казвам: Какво трябва да разбираме под думата „християнство“? Под думата „християнство“ трябва да разбираме човек, който в живота си може да побеждава всичките мъчнотии. Христос се бори със смъртта и на първата борба тя победи. После Той победи смъртта, следователно Той излезе победител. Та не е въпросът ние ще страдаме ли сега. В края на краищата вие уверени ли сте, че вие ще победите? Или вие чакате да дойде Христос и Той да победи за вас, Той да се бори, че после вие да минавате за победители, да казвате: „Ние победихме“. Писанието казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде“. Спасението ще се даде като награда. Ти ще дойдеш със злото да се бориш, пехливанлък ще има. Българите се бяха възгордели с Дан Колов, но дойде един 29 годишен Пиер. Дан Колов малко неразположен бил, имал инфлуенца, това, онова. Дан Колов като българин мисли, че ще го гътне. Ама не се гътва човекът. Онзи бърз, Дан Колов признава, че е много бърз. Мислите ли, че дяволът с който се борите, този младия дявол, с който се борите, който е на 29 години ще ви гътне на земята. Казвам: Славата на българите отиде за сега. Затъмне. Тази слава минава в Португалия. Хубаво е, че Дан Колов – харесва ми, хваща го за ръката и казва: „Има нещо в него“. Дан Колов иска пак да се бори, но по начините, по които вижда в този борец. Този младият е професор, Дан Колов е ученик, ще се учи. Сега ние да оставим Дан Колов. Понеже Дан, на български, какво значи? Дан – значи да даваш. Кол – може да се извади съвсем криво заключение. Ти не трябва да бъдеш като сух кол, нищо повече. Ти трябва да мязаш на едно дърво, което расте. Вие се спирате пред ония неща, които не растат. Старите сестри казват: „Нашето вече се свърши, на младите“. Защо вашето се е свършило? Защо на старите се свършило? Пък защо младите имат? Вие старите сега трябва да изучавате окултните книги, окултното знание. Старите трябва да учат законите на пестеливостта. Старите трябва да бъдат крайно економисти. Економията трябва да съставлява една отлична наука. Старият човек трярбва да економисва, нищо да не прахосва. Природата оставила економия, не скържавост. Никога за една работа да не иждивиш повече енергия, отколкото трябва. Младият трябва да се учи на щедрост. Той трябва да бъде щедър. Младите трябва да бъдат щедри, старите трябва да бъдат економисти. Единият ще го турим министър на финансите, пък щедрият – на благотворителността. Да се уредят работите. С туй знание, което имате в себе си, Пиер ще ви гътне на земята. Вие имате кашлица, хрема – тъй не отивайте да се борите. Който се бори в света, трябва да бъде здрав. Сега вие имате надежда в лекарите. Ще викате един лекар, ще му платите 50 лева. Онзи лекар, който може да те излекува за 50 лева, той не е никакъв лекар. Даже вие имате в себе си един лекар. И той е най-гениалният, отличен лекар. Имате един преподавател на Божествената наука, един отличен преподавател в себе си. Трябва да изучавате неговия език. Често младите българи отиват в Англия, Франция, Германия при някой виден професор да се научат да почерпят знание от него. Ти ще почерпиш едно знание оттам, отдето може да го почерпиш. Нас ни трябва едно знание, гениално знание.
Ще ви приведа друг пример. Когато ви превождам някой пример, вие го взимате в много ограничен смисъл. Всеки един пример частично изявява живота, може да даде един подтик и един пример може да те спъне. Давам ви примера. Двама знаменити вълци в миналото намерили една тлъста овца и я подкарали. Започнали да спорят двамата, кой да вземе по-голям дял. Всеки искал да вземе овцата за себе си. Единият казва: „Аз я видях по-рано“, и другият има същото желание. Тогава казват: „Ще се борим и който надвие, ще вземе овцата“. Овцата стои. Започват те двамата да се борят. И двамата силни, не може да надвие единият. Тя чака да види кой ще победи. Минава един мъдрец и казва: „Какво гледаш дъще?“ – „Гледам, казва, кой ще победи.“ – „Ами знаеш ли какво ще стане с тебе, ако единият победи?“ – „Не зная какво ще стане, ще видим, доста силни са и двамата.“ Той казва: „Ела с мене“. Тя тръгва подир него. Той завел тази овца в своето училище и дълго време я учил. След дълго време я извел и видели, че тия вълци още се борят за овцата. Тогава той турил по един юлар на единия и на другия, впрегнал ги в колата и турил на каруцата овцата. Казвам: Кой е най-силен? Докато вие не впрегнете вашите вълци да возят вашата каруца и докато не научите вашата овца, и я качите на каруцата, и вие не вземете камшика, вие няма да свършите нищо. Ако гледате борбата на двата вълци, кожата ви ще иде. Ако не слушате мъдреца да се учите в неговото училище и онзи първия урок, който ви даде не го турите на работа, нищо няма да излезе. Борбата в света край няма. Вие искате да знаете кой ще победи в света. Писанието казва: „Побеждавайте злото с добро“. Другояче казвам: Оставете доброто да се разправя със злото в света. Вие не влизайте в пряк контакт със злото. Казва: „Не противи се злому“. То значи: Не влизай във връзка със злото и да се бориш с него. Аз съм привеждал на вас онзи пример, но малцина са го разбрали. Имало един калугерин, игумен в един монастир – из християнската история (е) това – в един от знаменитите монастири. Направил той големи злоупотребления и заминал така за другия свят. Следующият игумен, който дошъл в монастира, вижда че сметките са объркани. За да ги оправи той се молил и повикали от другия свят стария игумен да му покаже как да се поправят работите. Той се явил, но той бил турен за наказание в ада, изваждат го оттам и го завеждат в монастира и той показва как да се поправят сметките. Целият монастир така завонял, никой вече не идел в монастира и трябвало този монастир да се премести. Питам: Защо ви е старият игумен да ви каже как се поправят сметките? – „Аз, казва, този човек не мога да го търпя.“ Пък и няма защо да го търпиш. Той не е на гърба ти. Ти си предполагаш. Питате понякой път: „Защо Господ създал дявола?“ Господ не създал дявола. – „Ами как той измъчва хората?“ И хората не се измъчват, той дявола седи настрани. Хората гледат дяволите как се борят, чакат кой дявол ще победи. Сега в Испания се борят двете страни: републиканци и националисти. Защо? Какво ще добие испанският народ? Статистиката показва, че са избити повече от един милион и 500, 600 хиляди души. Не се знае точно, така вестниците пишат. Но един милион хора избити в Испания, това не е малко. И какво ще се постигне? Сега цяла Европа гледа кой ще победи. Тия образованите държави Англия, Франция, Италия седят и за неутралитет говорят. Те гледат накъде ще натегне. Сега ние ще извадим примера за себе си. Ние понякой път постъпваме като испанците. Казвате: „Колко глупаво постъпват“. Ти имаш същата война вътре в себе си. В теб тази борба не се завършила. Двете партии се борят, пък другите се потриват.
Та казвам: Сега същественото кое е в живота? Същественото е, че трябва да имаш една малка топлина в сърцето си и да имаш една малка светлина в ума си. Преведете сега топлината. При тази топлина, за която аз говоря, ти щом имаш тази топлина, ти болен не може да бъдеш. И да дойде болестта, ще си замине. Ако имаш тази малката светлина, всичките мъчнотии, които имаш ще дойдат – ти ще ги имаш пак, но лесно ще ги разрешаваш. Тогава аз съм ви привеждал този пример и пак ще ви го приведа. Един прочут американски професор, който преподавал френски език в Америка на студентите и го считали там за авторитет, отива в Париж и там говори френски език, но не го разбират. Той говори, но французинът му казва: „Не ви разбирам господине“. – „Че как, не сте ли французин, какъв диалект говорите?“ – „Моля, казва, говорите ли английски?“ – „Разбира се, аз съм англичанин.“ – „Тогава, казва, говорете ми английски.“Започват да говорят и разбира човекът. Американецът говори на френски, не го разбират. Започва той да говори на английски, онзи го разбира. Той добре говори езика и двамата се разбират. Та казвам: Ако вие сте виден професор по френски език в България и идете във Франция пък не може да ви разбират хората, това знание ли е на френски език? Англичаните, които са много практични, като му кажеш нещо, че не го разбира, той казва: „Изговори го как се пише“. Ако ти знаеш да сречеш думата както се пише, той веднага ще те разбере. Ти трябва да знаеш всяка дума да я сричаш, трябва да знаеш как се пише всяка дума. Понякой път буквите са повече отколкото звуковете, които се изговарят. Англичаните са турили и аз виждам защо са турили тия букви. Понеже те имат големи мъчнотии, че тия при дихателните букви, които не се произнасят, с тях разрешават всичките мъчнотии. Наскоро разреших защо американците и англичаните се бръснат. Знаете ли защо се бръснат? Не го знаете. Англосаксонската раса добила сила, надмощие, има опасност да станат много груби и затуй постоянно се бръснат, за да бъдат като жените меки. Всичките искат да станат жени, искат да придобият тази мекота, която жените им дават. Затуй жените в тях са на голяма почит. Ако иска да обиди една жена, той ще бъде с брада. Той ще си обръсне брадата хубаво. Туй показва, ти не може да бъдеш обичен на една жена, ако нямаш в себе си мекота. Проповядват, че жените обичали силните мъже. Благодарим. Ако аз съм жена не бих искал силен мъж да ме бие. Че кое е по-хубаво: силен мъж или мек мъж. Нямам нищо против силата. Но ако една жена избира силен мъж, тази жена трябва да избира един мъж, в когото има светлина в ума му, нищо певече. Малка светлина да има. Мъжът трябва да избира една жена, в която има малка топлина. Защото жената има светлина, тя е по-умна от мъжа. Мъжът трябва да има светлина, пък жената топлина трябва да има, на нея липсва топлина. Ако имаше топлина, Любов, не би яла от плода. Тя яде, защото топлина нямаше. Тя казваше, поизстинала съм, ще ям малко да се постопля. Искаше по един крив начин да придобие повече топлина. И създаде всичките мъчнотии.
Гледам сега, вие сте изопачили думите ми. Учителят каза това, онова. Турили сте ми отгоре такива заблуждения, че ми трябват хиляди години. Вие сте станали тълкуватели, разбирайте нещата както съм ги казал. Гледайте да бъде вярно. Не правете погрешката на едного от провинцията, който беше заболял и казвам: Турете му млечен компрес. Мисля, че те знаят как се прави компреса. Казвам само направете млечен компрес, без да му давам обяснения. Той пише казва: „Направихме компреса, но не помогна.“ – Как го направихте? – „Гъстото изядохме, рядкото турихме на мястото.“ Ако в един пример, ако в едно учение гъстото изядете, вие не можете да имате никакви постижения. Понякой път аз като ви гледам, наблюдавам, виждам отклоненията, които сте направили. Не съжалявам. Срещам една сестра и я питам: Как си? Казва: „Много добре“. Тя най-първо не ми говори Истината. Много добре. Ни най-малко не е много добре. Аз смалявам, смалявам. Срещам друга, питам я как е. Тя казва: „Много зле съм“. И тя не говори както трябва. Ние казваме: „Много лош свят“. То е наше заблуждение. Ние казваме, че светът е много добър. То е друго наше заблуждение. Светът е във възходящ, прогресивен стремеж. Светът се подига. Следователно, хората трябва да минат във всички форми. Потребно е някой път да имаш тъмнина. Тази тъмнина е потребна. Един фотограф ако не знаеше законите на тъмнината, как щеше да снеме своята фотография. Ако светлината влизаше отвсякъде, нищо нямаше да излезе. Ако вашият мозък не беше турен в тази коруба на тъмнина как щяха да се образуват вашите идеи. Най-първо вашите идеи се посаждат, почва има в мозъка. После, като излезат на повърхността започват да растат, тогава иде светлината, отгоре работи. Тъмнината някой път е потребна в нашия живот. Защото всяко нещо, което съществува е потребно за природата, но не е потребно за нас в дадения случай. И злото вътре е потребно. Що е злото в света? Доброто е туй, което дава, злото е туй, което взима. Следователно, онова, което в даден случай отнема живота, то е зло заради мен. Онова, което дава живот е добро заради мен. Тъй разбирам аз. Ако дойде един човек, който дава живот, той е добър. Ако дойде един, който отнема моя живот, той е лош за мен. Няма какво да разисквам дал ли Господ право и власт на вълците да ядат овцете или не. Господ дал власт, но дали позволил вълците да ядат овцете е друг въпрос. Не му позволил, Той не позволява. Тогава казват: „Те ядат овцете за да станат меки и вълците“. Но виждам, че от хиляди години вълците се вълци остават, не са станали по-меки. Всичките вълци, които са се убедили, не останали като вълци. Други поддържат, че сегашните овци са преродени вълци, едновремешни вълци, които се прераждат в овци. Значи един прогрес вълците имат, минават и стават овци. Тогава може ли да вярваме в един вълк, който станал овца. Христос казва: „Вълци, облечени в овчи кожи, отвън овци, отвътре вълци“. Вие ще кажете кого аз визирам? Най-първо мене визирам. Кои сте вие да ви визирам. Ако вие сте с черна краска и описвам чернотата ви тъй както е, какво лошо има това. Или ако вие сте с бяла краска и описвам вашата белина, какво има. Описвам живота отвън, не описвам отвътре. Казвам: Ние сме такива в дадения случай, каквито сме. Та вие сте окултни ученици, потребно е на вас живот. Аз говоря за Любовта като наука, за да придобиете живота. Аз не говоря за живота, за временната Любов. За мен е важен великият закон, от който може да се придобие вечния живот, когато аз говоря за Любовта. Писанието казва: „Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго Бога на Любовта.“ От това произтича живота. После говоря за Мъдростта, понеже животът се поддържа само със знанието. Ако човек има живота, той не може да добие вечния живот, ако няма Божествената Мъдрост в себе си. Туй придобитото богатство той не може да го задържи, и не може да се развива.
Та казвам: Любовта е една наука, която трябва да изучавате. Вие обичате само онези хора, които вас обичат. Почти всичките хора обичат тия, които тях обичат. Кой е по-силен? Че и този, който ви обича и той иска вие да го обичате. Някой ми казва: „Обичам те, защото мязаш на баща ми“. Този човек ме обича, понеже съм мязал на баща му, затова ме обича, не заради мене, но защото мязам на баща му. Ако не мязам на баща му дали ще ме обича е въпрос. Даже младият момък, който обича младата мома, обича момата, защото мяза на майка му. Затова той я обича. Ако тя не мяза на майка му, той не може да я обича. В света законът е верен. Всичко онова, което донякъде мяза на Бога и донася Божествена сила, ние го обичаме. Дето видим Божественото, понеже човек е направен по образ и подобие на Бога, ние обичаме Божественото дето и да го видим. Тогава един човек, който те обича, той те обича, понеже имаш образа на Божественото, защото носи Любовта. Любовта е Любов, защото носи живота. Любов, която не носи живот, не е Любов. Понякой път виждате, ние много говорим. Ако аз много ви говоря, какво сте добили от много говорене. Кажете сега: Какво е същественото, което сте научили? Научили сте донякъде, имате съзнание, някои вече са помислили, че много знаят. Аз когато изучавах английски, за произношението на английски е много трудно. Българския език сега го изучавам и на него много трябва. Някой път в българският език като се срещнат „тата“, какво ще правите като се срещнат две „та“? Какво трябва да направите? Ако вие разбирате закона, ако вие имате два слога, едната гласна трябва да я измените. Каква гласна ще турите? Може да турите О, може да турите Е, може да турите И, може да турите У. Но в дадения случай двете А, както се срещнат едно подир друго, коя буква ще турите? Ако имате една болест с какво лекарство ще лекувате. Аз ако заболея ще се лекувам със светлината, аз се лекувам с топлината. Всяка една болест произтича от факта, че има малко топлина и малко светлина. Щом увеличите топлината и светлината, болестта веднага изчезва. Сегашните наблюдения показват, че свиването на капилярните съдове показва изгубване нормата на топлината. Изгубването на топлината е едно болезнено състояние. Изгубването нормата на светлината, потъмнее умът, ти не може да мислиш и тогава се зараждат нервните болести. Нервните болести се зараждат от малката светлина, органичните болести – от малката топлина. Това са данни. Следователно, всяка една болест в тялото показва, че имате малко топлина. Тогава и вашата Любов върви по същата категория. Малко Любов възприемате, малко живот имате. Ако сте нервен, малко светлина имате. Сега вие казвате: „Нервен съм“. За да може вие да турите нервите в едно нормално състояние, трябва да дойде тази светлина във вашия ум. Щом дойде, вие веднага чувствувате едно успокоение вътре. Сега вие, които ме слушате, ще започнете в ума си да търсите, кой е най-нервен между вас. Има една нервност, която е изявена, пък друга, която не е изявена. Всичките нервни хора си мязат. Те са от една категория. Те са добри 1⁄100, 2⁄100, 3⁄100. Нервната ви система трябва да бъде активна. Но вие никога не трябва да губите своята топлина. Никога не трябва да се изменят вашите чувства. Всяка промяна, която става, трябва да я държите вън от себе си. За външните промени, ние не сме отговорни за тях. А външните промени, които стават в нашия мозък, ние не сме отговорни за тях, също ние не сме отговорни за външните промени, които стават в нашите мисли. Но всички ония промени, които стават вътре в нас, ние сме отговорни за тях. Ама дали някой това го знае или не, той е вече отговорен. Сега правете разлика.
Сега вие правете разлика. Да кажем, вие имате едно жълто лице. То показва, че вашият черен дроб не функционира правилно. Вие имате един тъмен цвят. Това показва, че вашето кръвообръщение не е правилно, свързано е и с черния ви дроб. Вие имате едно опнато лице, мускулите на лицето ви са опнати. Това показва, че симпатичната нервна система и нервната ви система не функционират правилно. Опретнете се тогава, мислете за нервната система, повече светлина ви трябва. За вашия черен цвят и за вашия жълт цвят турете повече топлина. Казвате едно, друго, второ, трето, обърнете вниманието си към Бога. Тогава как ще обърнете вниманието (си) към Бога? Ти си представи, че Бог е едно същество толкова благо, толкоз добро, че Господ абсолютно не обича никакви престорени работи. Ти не отивай при Бога да се престориш. Никакъв страх от Него. Ти ще се боиш без да имаш страх. Ще се самокритикуваш, без да се самоосъждаш. Ти ще разглеждаш нещата отвън. Една своя погрешка ще я разглеждаш като нещо външно, тя седи отвън. Ако кажеш, че така си роден, ти туряш едно обвинение на Господа, че Той не те създал такъв, какъвто трябва. Причината ще туриш вън, с която ти сам ще се справиш. Туй сега за което ви говоря, то е потребно за вас. Вие ще дойдете някой път да питате: „Кой е на правата страна? Какъв трябва да бъде човек?“ Ние трябва да бъдем хора, да служим на Бога. С религиите няма какво да се занимаваме, понеже сте били религиозни. Вие се занимавате с учение. На всинца ви трябва наука. Ако е за религия и тя е наука. Религията е важна дотолкоз, доколкото може да даде топлина. Нас ни трябва наука. На хората трябва светлина, наука трябва повече. В религията понякой път имаме несъщественото, от което се раждат всичките спорове: кой е на правата страна, кой вярва повече в Христа, кой не вярва. Оставете вашите заблуждения с вярване в Христа. Казва: „Аз вярвам.“ Какво е, пълно ли е или празно. Аз не вярвам в празните каси, аз не вярвам в празните глави, аз не вярвам в гнилия лук, аз не вярвам в ронливите камъни, аз не вярвам в сухите дървета. В какво вярвам? Вярвам в пълните каси със злато, вярвам в учените хора, които всичко правят. Като маг е един учен човек. Идеш при него, знае човекът да ти извади едно леке. Има известна течност, като ти даде, отиде лекето. Ти ходиш, туряш, не излиза лекето. Вярвам в онази наука, която може да отнеме нашите несгоди. Седим ние и чакаме какво е щастието ни. Отивате някой път да си гадаете, какво е щастието ви. И аз зная да гадая. Влизам в една стая, гледам домакинята плаче, текат и сълзите. Изчистила стаята си, плаче. Казвам: Аз зная защо плачеш. Защото си кълцала лук, който бил лют. – „Отгде знаеш?“ Пък аз като влизам в стаята мирише. Тя се чуди отде зная. Откри ми се от невидимия свят. Като иде някой при мене, той помирише моя лук, казва, че от невидимия свят му открили. Казвам: Миризмата на лука ти открила. Да ви кажа, понякой път човек е смешен – ще бъда искрен. Тук някакво дружество на опълченците идат двама души от тях и ми носят два билета по сто лева. Нямам пари, пък и представлението се давало в неделя. Сега аз седя и си мисля: Кое е по-добре да ги изпратя, да не им дам нищо, и те да кажат „Много скържав човек, нищо не дава“, или да взема и да платя двата билета? Аз взимам двеста лева на заем, давам им парите. Гледам, втори път пак дошли и пишат отгоре „на добрия учител“. Добър съм защо? Пак най-малко за двеста лева. После идат пак от същото дружество, носят две книги, едната двеста лева, другата 150 лева, пак „на добрия учител“. Казвам: Кажете им, че съм много занят и че с търговски сделки не се занимавам, друг път да дойдат. Аз разбрах, защо така пишат че съм добър. Не ми е приятно да си напусна работата. Казват: „Искаме да го видим, да се разговорим, да ни каже нещо за бъдещето.“ Казвам: Не само двеста лева. Ще кажат, че съм много добър. Аз виждам в тях едно користолюбие. Те ще увеличат двестата лева. Тогава те ще извадят друго заключение: „Много пари има, два пъти дава човекът.“ Хубаво, аз разсъждавам, аз имам и друг начин, по който мога да ги върна. Като тръгнат от София може да накарам да вали дъжд, че да се върнат. Туй може да го направя. Но сега считам, че да накарам да вали дъжд ще ми коства най-малко хиляда лева. Да дам двеста лева е по-икономично. И за другото ще плащам, и оная енергия ще струва няколко хиляди лева. Да дам двеста лева е по-малкото зло. От две злини избирам по-малката. После другото. Пък съм и учен човек. Като дойдат аз може да съм на Витоша, ще ида да се разходя. Като дойдат, ще кажат, че ме няма тук.
Та казвам сега: И вие сте дошли като мене в едно противоречие. Двестата лева ще ги дадете. И аз не искам да ги дам. Трябва да избера по-малкото зло. Да ги изпратиш без да вземеш нищо, не може. Защото онова, което ще оставят, лошите мисли, които ще оставят, ще ми струва повече за да се очистя. Те ще оставят толкоз нечистотии, че мен ще ми вземе няколко хиляди да ги изхвърля. Най-хубавото е да дам двеста лева. На всинца ви казвам: Бъдете умни! Любовта трябва да я приложите като една наука. Трябва да се изучават силите на Любовта. Аз ви гледам някой път сте с измъчени лица, вие се измъчвате. Семейни мъчнотии имате, обществени мъчнотии имате, мъчнотии от дявола имате, мъчнотии от себе си имате, навсякъде мъчнотии. Какво да ви правя като ви гледам такива измъчени. Гледам ви, някой се мъчи, пари няма. Друг се мъчи, че син му не върви по правия път. Друг се мъчи, че дъщеря му не върви по правия път, мъчите се от много неща и виждате навсякъде измъчени лица. Някой се мъчи, че Господ не го обича. Някой се мъчи, че не могъл да се моли. Някой се мъчи, че нямал разположение. Някой се мъчи, че го някой го срещнал и не го погледнал както трябва. Всички се мъчите. Аз не искам вие да се мъчите. Тогава, за да не се мъчите, внесете във вашия ум светлина. Изберете в българския най-добрите думи, които носят светлина, изберете най-добрите думи, които носят топлина. Думи има, които носят светлина. Има думи, които като ги произнесеш, носят мека топлина. Пък има известни български думи, като ги произнесеш, дават светлина. Те са Божествени думи, произнесете ги. Вие всички грешите, че като дойдат мъчнотиите, вие произнасяте лоши думи: „Да се махнеш, не искам да те видя“. Ти съвсем ще загазиш. Сега понякой път не трябва да ви представям отрицателното, но аз искам само за образец да ви дам една форма.
Ние имахме един приятел, който е в другия свят, благороден беше, с един аристократически темперамент. Когато искаше от него някаква услуга, той имаше едно движение с ръцете, което правеше, като че той много жертвува от себе си. Той ще го направи и после ще погледне, казва: „Друг не може да го направи“. Той ще погледне, пак ще се усмихне, така, като че извършил нещо. После, аз говоря, че всички трябва да се обичате. Вие обичате ли се? Аз като говоря, вземам това не в тесен смисъл. Вземам думата аз в широк смисъл. В мене има едно, което се нервира, слабото в мене. Някой път нямаш разположение към един човек – на това малкото се дължи. Но има в човека едно аз, което е великодушно. Вижда една мравя, мъчи се, едно сухо дърво някъде, където минава едно съчувствие има към най-малките неща. Пък има едно, което се тревожи, дребнаво аз, и друго нещо, което е благородно, отдето минава, съчувствува, казва: „Аз всичкото мога да направя“. Искам вие всички да дадете място на туй великото аз. Като кажеш „аз“ да се отвори сърцето, че в тебе Бог се проявява. Аз бих желал вие всички да бъдете като Христа. При едно условие, (и) Христа Го изкараха из търпение в храма като вас. Сега всички употребявайте този метод. Тогава привеждате този пример и казвате: „Бич трябва на тия хора“. Ония хора, които изпъди от храма, те Го разпнаха. Казват: „Ние може да употребим този камшик“. Та не съм за този начин на насилие. Христос само веднъж в живота употреби този метод и сега всички го употребяват този пример. Много хубави неща направи Христос, на тях не подражават. Но в камшика всички Го подражават. Мъже Го подражават, жени Го подражават, синове Го подражават, всички Го подражават. Ританица има, биене има, всички подражават. Сега както сте подражатели на един живот, бъдете подражатели и на новото. Сега погрешката, която Христос направи, Той я изправи на кръста. Той ги изгони из храма, не Го разбраха. Но на кръста казва: „Ти Господи оправи тази работа, прости им“. Сега употребява другия закон: „Прости им“. Те един ден като страдат, страдат, ще разберат закона. Като дойдат на моето място, ще разберат. Като бъдеш на мястото на Христа, ще разбереш същия закон. На кръста закован си, ще кажеш: „Да бъде волята Божия.“ Нямаш никаква власт, никаква сила нямаш, когато сте в безсилие, ще разбереш закона. Тогава на Христа само главата беше свободна, светлина имаше. Той казва: „Да бъде сега волята Божия“. Светлина имаше той в ума си и топлина в сърцето си. За всинца ви аз искам да имате топлина в сърцето и светлина в ума ви, за да може да разрешавате хиляди и хиляди задачи, които имате не само за днес, но и за утре и за други ден. Като влезете в съвършения живот тази светлина ще ни е потребна, за да можем да служим на Бога.
Добрата молитва.
XVI година.
18 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 31 март 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.
|
