В начало Бог създаде небето и земята

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета сaмо един стих от Битието: „В начало Бог създаде небето и земята, и земята бе неустроена и пуста.“

„Духът Божи“

В съвременния век хората говорят за неща реални и съществени. И в миналото хората са говорили за реални неща, и сега говорят за реални неща. Но малцина са разбирали това, което говорят. Само посветените хора са разбирали това, което говорят. За обикновените хора, за народа, всичко е било иносказателно. Те никога не са знаели какво нещо е истината. Посветените хора са били еднобожници, а непосветените – многобожници. Посветените са били учени хора, а непосветените – невежи. Това са два процеса.

Често ние казваме, че нещата са създадени. Да създадеш нещо, това още не показва, че това нещо е устроено. Казва се в Битието, че Бог създаде небето и Земята, и Земята бе неустроена и пуста. Значи, първият процес – създаването, е процес, който се грижи за великото в света. Създаването не се грижи за малките работи. Това е обща скица на вселената. Когато вселената е започнала да се създава, тогава Божият Дух, Който се грижил за това, се е занимавал с най-малките работи, с детайлностите. Сега ние сме във втория процес. И цялото човечество да изчезне, това нищо не значи за Бога. Казва Христос: „Бог може да издигне човеци и от тези камъни.“ Ако едни изчезнат, други ще дойдат на тяхно място.

Сега ние искаме от Първия Принцип онова, което не е в Него. Ние искаме човешки неща. Понеже ти си заинтересуван от твоето здраве, например, искаш здраве. Ти искаш тогава и Първият Принцип да се интересува от твоето здраве, а Той не се интересува. Ти искаш после да бъдеш учен човек, но Първият Принцип не се интересува и от твоето учение. Ти се интересуваш от богатството, но Той и от това не се интересува.

Този принцип е изразен в следното: „Не се противи в нищо.“ С други думи: Не влизай в стълкновение с природата – нищо повече. Щом влезеш в стълкновение с природата, ти ще станеш на прах и пепел – нищо повече. Защо е така, никой не говори. Така е – нищо повече. Когато хората отварят войни помежду си и се бият, това се дължи на Първия Принцип. Като се избиват, хората си мислят, че така поне светът ще се уреди. Дали ще се уреди светът по този начин, то е друг въпрос. Първият Принцип в света не може да уреди нещата. Когато човек се гневи, това е Първият Принцип. Когато се гневи, човек губи вярата в нещата. Всичко отрицателно в света, това е Първият Принцип. Защо се гневи човек? Човек се гневи, за да покаже, че силният в него не иска да се занимава с пигмеи. Каква вяра може да има един силен човек в комара? За него комарът не съществува. Комарът може да има голямо мнение за себе си, обаче този комар за човека не съществува. Често по отношение на Първия Принцип и човек иска да играе голяма роля, но за Него човекът не съществува.

Човек понякога казва: „Защо светът е създаден така?“ Как трябва да бъде създаден? Преди всичко, когато светът се е създавал, човек не е бил там, той не е играл никаква роля. Светът е създаден мимо нашата воля. Пък и безпорядъкът в света съществува мимо нашата воля. Ти съзнаваш, че войната не е на място, а въпреки това тя става. Ти не искаш да боледуваш, а при това боледуваш; ти не искаш да умираш, а въпреки това умираш; ти не искаш да се раждаш, а въпреки това се раждаш; ти не искаш да се родиш от един беден баща, а въпреки това ти го налагат. Това, което не желае човек, него му налагат.

Често хората искат да разрешат в дома си онези въпроси, които не се разрешават. За пример можете ли обикновеното желязо да го направите да не ръждясва? Можете ли да направите така, че позлатеният предмет никога да не се изтърква? Сега ще ви дам едно обяснение. Представете си, че двама млади, мома и момък, се обикват и казват: „Ние не можем да живеем един без друг.“ Оженват се, но след 2 години и двамата казват: „Ние не можем да живеем един с друг.“ – Защо? – „Не се обичаме вече.“ От това аз вадя следното заключение: Тези двама души бяха позлатени. В продължение на двегодишен съвместен живот, от търкането, което ставаше между тях, златото се изтри и остана медта, бакърът, който постоянно ги трови. Че не се обичат вече, това показва, че те започват един друг да се тровят.

Щом нямате едно положително убеждение, вие сте позлатени. Ако сте слаб човек, вие сте позлатени; ако сте безверник, вие също сте позлатени. Навсякъде се срещат все позлатени хора. Казвате за някого: „Чудно нещо. Този човек беше вярващ, вярваше в Бога. Какво стана с него, че изгуби вярата си?“ – Той е бил позлатен. – „Учен човек беше еди-кой си, но сега изгуби учеността си.“ – Той е бил позлатен само. – „Тази жена беше много красива, но нищо не остана от нейната красота.“ – И тя е била само позлатена.

Природата не обича позлатени неща. Ние сами се позлатяваме. Щом се позлатим, природата веднага ни изпраща на пазара да ни изпитат. И тя има специален камък, специални киселини, с които изпитва хората доколко са чисто злато или само позлатени. Щом види някой позлатен човек, тя му казва: „Твоето щастие може да трае още само един, два, три месеца, или най-много година–две, и след това ще изчезне.“ Щастието на съвременния човек продължава само докато трае златото, което е наслоено отгоре. Щом златото се изтрие, щастието му се изгубва. Истинското злато подразбира онова, същественото в човека, което при никакви условия не може да се изгуби. Такова нещо представят и природните закони. Един природен закон при никакви условия не може да се изопачи.

Щастието на съвременните хора не почива на нищо. Ние виждаме днес някой човек, който живее добре, здрав е, яде, диша, спи добре, но въпреки това все му липсва нещо. И съвременните хора, особено учените, констатират това, но още не са дошли до убеждението какво липсва на човека. Те казват, че човек се нуждае от магнетизъм. И ако той няма този магнетизъм в себе си, той не може да живее добре, не може да бъде доволен. Днес цели томове, цели трактати се пишат върху магнетизма. Магнетизмът е сила, която съдействува за развитието във вселената, за развитието на всички живи същества. Те казват, че движението на всички най-малки частици около един център, движението на Луната около Земята, на Земята около Слънцето, на Слънцето около други слънца, всичко това се дължи на магнетизма. Магнетизмът поддържа хармонията в живота, в цялата вселена. Ако магнетизмът изчезне, животът не може да се проявява.

Първото нещо, когато човек изгуби магнетизма си, това се познава по недоволството, което настава в него. Когато изгуби магнетизма си, човек става мрачен, песимист, недоволен от живота. Някой казва: „Не зная какво ми е. Добре ям, спя добре, мисля добре, но нещо ми е криво.“ – Нямаш достатъчно магнетизъм в себе си. Който има малко магнетизъм, и на топло да стои, пак трепери, все му е студено. Като не знае какво да прави, виждаш го взел тамбура, свири. „Зная да свиря“ – казва той. Какво ще свири? Вземе тамбурата и дрънка една песен. На втория ден – пак същата песен. На третия ден – същата песен. И след като свири 20 години, той казва: „Аз зная да свиря вече на 4 струни.“

Наистина, съвременните хора дрънкат на тамбура. Току слушаш някой: „Дрън!“ – свири на ума си. „Дрън!“ – свири на сърцето си. „Дрън!“ – свири на душата си. „Дрън!“ – свири на духа си. „Дрън-дрън“, докато умре. И като умре, казват, че душата на човека е дошла отнякъде и отива някъде. „Аз бих желал да взема един билет за онзи свят и да отида с онзи, който разправя, че душата отивала някъде. Искам да ме заведе на онзи свят, да го видя.“ Такова е схващането на сегашните учени за онзи свят.

Според мене онзи свят е този свят. Онзи свят, за който вие се готвите, е този свят. Вие трябва да мислите право. Ако вземете една микроба, вие не можете да я видите с просто око. За да я видите, за да знаете нещо за нея, вие трябва да я поставите под микроскоп, който увеличава няколко хиляди пъти и тогава да я видите. Същата тази микроба, която едва с микроскоп може да се види, живее, влиза в човека, без да знае нещо за човека, за човешкия живот. Същото може да се каже и за човека. Същият този човек влиза и излиза от онзи свят, движи се между ангелите, между серафимите и херувимите, отива понякога и при Бога, без да знае това нещо. Остава нещо у вас, като че сте чели някаква приказка, нищо друго не помните. Същественото се заличава от съзнанието ви.

Вашето положение е подобно на приказката за плъховете, дето се разправя за един мъжки и за един женски плъх, госпожа и господин Плъхови, които имали една красива дъщеря, плъхица, която искали да оженят за някой много силен момък. Тръгнали те да търсят някой силен зет. Отишли първо при Слънцето и му казали, че идат при него, като при много силно същество. Слънцето им казало: „Идете при облаците, аз не съм най-силен в света. Често облаците ме засенчват.“ Отишли при облаците, но облакът им казал: „И аз не съм най-силен. Често излизат такива ветрове, че нищо не остава от мене. Идете при вятъра.“ Те отишли при вятъра. Вятърът им казал: „И аз не съм най-силен. Като духам, аз срещам на пътя си такива силни стени, че не мога да ги съборя. Те ми се противопоставят. Идете при една от тези стени.“ Те отишли при стената, и тя им казала: „И аз не съм най-силна. От мене има по-силни – това са плъховете, които така подронват основите ми, че могат да ме съборят.“ Тогава господин и госпожа Плъхови отишли при своя род и там си потърсили зет за своята красива дъщеря.

Аз разглеждам плъха като символ на малкото знание, с което хората разполагат. Като не знаят колко е това знание, хората често мислят, че знаят много. Добре е човек да мисли, че знае, но това знание той трябва да го използува в живота си. Дойде ли ви една болест, трябва да знаете, че тя представя едно любовно писмо, изпратено ви от невидимия свят. Някой изгубва богатството си – това е едно писмо от невидимия свят. Умрял някой – това е един тържествен прием в невидимия свят. Там ще ти направят хубава баница, ще те угостят добре. „Отде да зная дали ще ме приемат добре или не?“ Който не знае как ще го приемат, той представя една от малките микроби, които често влизат и излизат от Царството Божие, без да съзнават това нещо.

„В начало Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена и пуста, и Дух Божий се носеше върху бездната.“ Духът Божий, Който влиза в нас, създава една непрестанна борба. Тази борба произтича от Първия Принцип. Божественото пък почва да сформирува нещата. То тика човешкия ум към ново разбиране, към създаване на вътрешна връзка. Ако не се образува връзка с нещата, те не могат да бъдат разбрани. За пример, ако един предмет не се освети, човек не може да го види. Ако човек няма връзка с един предмет, той не може и да го чувствува. Щом не може да го види, нито може да го почувствува, той не може да разбере какви са неговите качества.

Мнозина казват, че науката е доказала всичко. Щом всичко е доказала, нека докаже какво нещо е магнетизмът, нека докаже неговите свойства и въздействие върху човека. Методите и начините, с които науката си служи, са верни, но всички неща не са доказани. За пример, ако разгледате една микроба с микроскоп, който увеличава няколко хиляди пъти, вие ще видите прости работи, ще кажете, че виждате нещо, което се движи, и толкова. Обаче ако истинският учен погледне през този микроскоп, той ще каже небивали работи: как тази микроба се размножава, как живее, с какво се храни и т.н. Такова е отношението и на обикновените учени, както и на истинските учени към науката.

Тъй щото, мнозина имат добри методи за работа в науката, но не знаят и не могат да използуват онова, което тези методи им дават. Ако един обикновен човек погледне с телескоп към небето, той ще види много неща: ще види звездите, разните планети, но нищо повече не ще може да каже. Обаче ако един виден астроном погледне през телескопа, той ще каже много работи. Той ще каже какво е разстоянието на всяка една планета от Земята, какви елементи я съставят, има ли живи същества има там или няма и т.н. За него планетите представят съвсем друго нещо от това, което обикновените хора виждат и знаят. Обаче те не казват мнението си на другите хора, те го задържат за себе си. Ако в една плодна градина вкарате няколко малки деца, те веднага ще се нахвърлят върху плодовете и ще ги ядат, макар и недозрели. Те обичат киселите плодове.

Следователно, когато учените хора се въздържат да изказват мнението си, това се дължи на факта, че всяко тяхно мнение е един плод, узрял вече, но обикновените хора не са готови да го разберат още. Обикновените хора не са готови да възприемат новите идеи. Като малките деца, те обичат повече киселите плодове, недозрелите плодове, отколкото зрелите.

Ако дойде при вас някой виден учен, по какво ще го познаете и как ще го оцените? Ако дойде някой велик музикант, как ще го разберете? Двама души слушат един велик музикант, но единият е доволен от него, а другият е недоволен, не харесва музиката му. Този път, когато дохожда Пшихода, някои казваха, че сега не им харесал толкова много. Когато първия път го слушали, харесал им повече. Имал техника, но по-рано свирил по-добре. Други пък се произнесоха, че сега им харесал повече, много по-добре свирил. Кои са на правата страна? Чие мнение е по-вярно?

Мина покрай един човек, усмихна му се, поздравя го. Той казва: „Благороден човек е този.“ Мина покрай друг, не го погледна, замина си. Той казва: „Този човек не е толкова благороден, не е внимателен.“ Не, животът не трябва да се разглежда така. Усмивката не е всякога безкористна. Усмивката не е признак на благородство. Влизате, за пример, в един магазин. Господарят на магазина ви посреща любезно, учтиво, започва да ви предлага едни или други дрехи, убеждава ви любезно, но като си вземете дрехата, платите колкото струва, и той ви казва: „Благодаря, заповядайте и друг път.“ Всичкото ви отношение е дотук. Щом платите, вие си излизате и любезността на дрехаря се свършва.

Това положение е естествено, защото ние в сегашния си живот се намираме още при неблагоприятни условия. Ако един музикант не може да свири добре, за това има ред причини. И гений да е, как ще свири този музикант, когато вечерта жена му го е била? Той не може да свири, защото е бит. Тя го е ударила някъде по ръката и магнетизмът му не може да се прояви. Такъв музикант не може да даде никакъв концерт. С дърво ли го е ударила? Не, тя може да не го е била с дърво, но достатъчно е, ако му е казала само една експлозивна дума.

Една експлозивна дума може да предизвика цяла война. Сега американското правителство се извинява пред германското, че кметът на града Ню Йорк е казал няколко обидни, няколко непристойни думи по адрес на Хитлера. Американското правителство се обяснява по следния начин: „Ние съжаляваме за тези думи, казани по адрес на Хитлера, виждаме, че [кметът] не е постъпил добре, но в Америка всеки гражданин е свободен да се изказва, да има свое мнение. Следователно ние не сме отговорни за неговите думи.“ Ако гражданите в Америка не се ползуваха с такава свобода, тогава кметът щеше да намери затвора. Същият закон съществува и в природата. Ако ти си позволиш да кажеш нещо непристойно по отношение на природата, както този кмет е постъпил спрямо Хитлера, веднага ще ти искат извинение. И Америка е съгласна с това.

Казвам: Съвременните хора се нуждаят от здрава мисъл. Човек може да се опълчва против човешките работи, против всичко човешко в света, но дойде ли до великото, до Божественото, Което твори в него, там той трябва да има един отличен, дипломатически език. Нищо обидно не се позволява по отношение на Божественото, нито в ума, нито в сърцето, нито във волята. Нито една обидна мисъл, нито едно обидно чувство или обидно действие не се позволява от човека към Божественото в себе си или в другите хора.

Такъв пример имаме от времето на пророците. Бог изпраща един от еврейските пророци, Иона, да отиде в Ниневия и да каже на хората там, че ако продължават да живеят така разпуснато, Той ще разруши града им и от тях нищо няма да остане. Обаче в ума на Иона съществувала мисълта, че Бог не държи на думата си. Той казва, че ще ги погуби, но ще се смили над тях и ще вземе думата Си назад, а Ион ще остане изложен. Ще мислят, че той ги е излъгал. И тогава Ион казал: „Не се наемам с такава работа. Не искам да се излагам.“ Той взел торбата си, турил в нея каквото имал и се качил на един кораб, който отивал за Испания. Той мислеше да започне някаква търговия, като евреин, разбира се, но не му се позволи. По пътя се яви голяма буря, морето се развълнува силно. Пътниците взеха да се запитват кой между тях е причина за това нещастие. Ион им каза, че той е причина за тази буря и каза да го хвърлят в морето. Хвърлиха го в морето и бурята утихна. Като го хвърлиха в морето, казва се, че един голям кит го глътнал. Като се видял в утробата [на кита], Ион започнал усърдно да се моли и казал: „Господи, извади ме от този гроб. Щом изляза, ще изпълня волята Ти, ще отида не само в Ниневия, но и зад Ниневия и никога няма да си позволявам да говоря против Тебе.“ Щом преседял 3 дни в утробата на кита, Ион веднага тръгнал за Ниневия и си казал: „Лошо е да не изпълниш волята Божия, но още по-лошо е да прекараш в утробата на кита.“

Ако Ион беше отишъл да каже на Ниневия това, което Господ му каза, той нямаше да пострада повече, отколкото пострада в утробата на кита. Ион обаче си каза: „Я стане това, което Господ казва, я не стане.“ Кое е по-хубаво: да бъде човек в кита, или да се посмеят хората върху него? По-добре нека хората да се посмеят, отколкото да бъде в утробата на кита.

Като наблюдавате живота на съвременните религиозни, които минават за набожни хора, за хора с будно съзнание, ще видите, че и те нямат това свещено чувство, това благородство, тази готовност да изпълнят волята Божия на всяка цена. Ако някой не вярва като тях, без да изследват работите, без да мислят много, те веднага ще кажат, че си безверник, еретик, какво ли не. Щом вярваш като тях, тогава си добър.

Те мязат на онзи турски кадия, съдия. В турско време съдиите са разрешавали самостоятелно и по-големи дела, а днес у нас самостоятелно решават съдиите само ония дела, които се отнасят най-много до 1000 лева. Та, при един такъв турски кадия отиват двама души да се оплачат, да им реши спора, който възникнал помежду им. Първият от тях отива при съдията и му казва: „Господин съдия, моят съсед се е заял нещо с мене, не иска да отстъпи. Но правото е на моя страна. Ето, аз ти давам сега една турска лира и като ти кажа да погледнеш на лицето ми, да помниш, че съм ти дал тези пари.“ Съдията турил парите в джоба си. След малко пристига и вторият и казва: „Господин съдия, моят противник не иска да се разберем. Той се настроил против мене, не може да ме търпи. Ето, аз ще ти дам две турски лири, да решиш делото в моя полза.“ Когато съдията ги извикал и двамата, да разправят причината за спора между тях, първият се обърнал към него и му казал: „Господин съдия, гледай на лицето ми.“ Съдията му казал: „Добре, синко, но какво да правя с онзи, който има две лица?“

Като наблюдавам хората, виждам как те не се спират пред нищо. Всеки момент са готови да обидят този или онзи, да се нахвърлят върху него с най-обидни думи. Видят някого, казват: „Този човек принадлежи към еди-какво си общество, той не е от нашите. Той е еретик, безверник“ и т.н. Какво ще кажете за рибата, която живее между риби? Тя сега ли е станала риба? Тя е родена риба. Птицата, която се движи между птиците, сега ли е станала такава? Не, тя е родена птица. Конят, който се движи между конете, сега ли е станал такъв? Не, той от хиляди години си е кон и сега е роден кон. И човекът, който се движи между хората, сега ли е станал такъв? Не, и той е роден човек. От хиляди години насам той все човек се е раждал.

И след всичко това ще турят на някой човек име, че е православен, или католик, или евангелист. В какво се заключава православието? Православието седи в това да вярваш в икони, в църквата, в светиите ли? Да вярваш в църквата, в иконите в светиите, в пророците, това е второстепенно нещо. То е дошло отпосле. Православният казва, че човек трябва да вярва в иконите, които са нарисувани по стените на църквите. Евангелистът пък ще каже, че човек трябва да вярва в това, което е напечатано в Свещената книга. Каква свещена книга е тази, която е напечатана с оловни букви? Ако това, което казали Христос и пророците, е стенографирано и останало още от онези времена, разбирам да е свещено, но какво свещено е останало от тази книга? Или, ако това свещеното в книгата е приложено в живота на хората и пуснало дълбоки корени, разбирам. То може да се нарече вече свещено. Но ако не е пуснало корени в живота на хората и само се чете и препрочита като един роман, какво свещено е останало от него? Ако иконата може да внесе една свещена идея в човека, разбирам, но ако нищо не дава, какво свещено има в нея? И след всичко това искат да ни убедят, че Библията, че иконите били свещени. Нямам нищо против това.

Има нещо по-свещено и от иконите, и от Библията. Това са хората, които са писали Библията. Това е Христос, Който е говорил Словото. Те представят основата на живота. Ще кажете, че някой е измислил нещо. Никой нищо не е измислил. Какво ще измисли един човек като човек? Ще дойде някой човек да говори за създаването на света. Че, света не го е създал човек. Бог е създал света. Друг пък ще говори за създаването на човека. Че, той не е създал човека. Трети ще говори за човешката мисъл. Преди всичко, човек не е бил във времето, когато се е създавал светът, нито във времето, когато се е създавал човекът и неговата мисъл.

Всички хора трябва да съзнаваме онази сила, която туря основа на живота. Щом съзнаваме тази сила, ние всички ще се разберем. Бог има един общ план в проявлението Си по отношение нареждането на Втория Принцип – Принципа на Любовта. Той иска да се образува една нова, съзнателна връзка между всички хора. За това могат да отидат цели 1000 години, но за Бога това не е важно. В края на краищата Бог ще застави всички хора да признаят този принцип.

Някой казва: „Аз не искам да вървя по този път.“ – Много добре, свободен си. Обаче ще знаеш, че ако днес не тръгнеш в този път, кога и да е, ти ще тръгнеш. И щом трябва да тръгнеш кога и да е, по-добре тръгни с първия трен, отколкото с последния. Кое е по-добре: да отидеш на лозето, когато гроздето е узряло, или да отидеш, когато е вече обрано и е останало само баберки и ягорида? Разбира се, че е по-добре, когато гроздето още не е обрано, а е хубаво узряло. Винаги в началото е по-добре, отколкото в края. Всякога в края нещата са по-лоши. Ако очакваш края на нещата, ти ще бъдеш един стар човек с бяла коса и с бяла брада, с очи потъмнели и премрежени, с крака отслабнали. И тогава ти ще бъдеш на 100–120 години, а всички твои внучета и правнучета ще си дадат единодушно подписа и ще кажат: „Всички ние сме съгласни нашият дядо да дойде при вас, да направи една разходка. С нищо ние не го задържаме на Земята при нас.“ Щом всички твои близки подпишат и дадат съгласието си за твоето заминаване, ти не можеш вече да останеш на Земята. Докато има един човек, който те обича, ти можеш да останеш на Земята; няма ли нито един, който да те обича, ти непременно трябва да заминеш. Престане ли и този, последният, да те обича, ти непременно ще умреш. Искаш или не искаш, ти непременно ще умреш.

Сега искам да ви наведа на тази сила, която работи в света. Разбиране се изисква за това. Не е въпрос да изоставим една идея. Важно е да се спрем върху Божественото, Великото Начало. Аз имам пред вид всички хора, според степента на тяхното развитие, като започнем от най-ниското стъпало и стигнем до най-високото. Във всички хора аз виждам една възможност. Човек е създаден, но дълго време трябва да работи Бог върху него, за да го устрои както трябва. Той ще мине по своя път според степента на своето развитие, но дълго време ще седи на тази градация, на която днес се намира. Обаче всеки за себе си не трябва да се спъва от ония хора, които още не са готови за този път. Всеки ще дойде на времето си.

Онова, което спъва човека в днешния живот, това се дължи на факта, че той не е запознат с онази магнетическа сила, която работи в света. Хиляди имена са дадени на тази сила. В Евангелието я наричат „любов“, „мъдрост“ и „истина“. Това е онази сила, чрез която Бог спасява хората. Учените хора я наричат „животворен магнетизъм“, който съществува като силна връзка между ума, сърцето, волята на човека; тази връзка съществува и между членовете на семействата, на обществата, както и между цялото човечество. Учените хора я наричат и с други имена, но казват, че за да бъде човек здрав, той трябва да работи по различни начини върху себе си, за да добие тази магнетична сила. За да придобива тази сила, човек трябва да яде, но това още не е достатъчно. Той трябва да знае как да яде, с какво да се храни; той трябва да знае как да ходи, как да се движи. Ако човек се клатушка като някоя гемия, той ще изгуби и онази сила, която има, без да придобие нещо.

По-магнетични същества от малките деца няма. Малките деца са крайно магнетични, но те разпръсват тази сила, това богатство, което природата им е дала. Като остаряват, хората казват: „Имах в себе си голямо богатство, много магнетизъм, но сега го изгубих. И ако сега някой ме духне, ще падна на земята.“

Има методи, по които и старите могат да придобиват своя магнетизъм. – Как? – Има усул за това. Знаете ли какво значи „усул“? Като правих своите научни изследвания, срещнах един учен човек, който ме попита: „Кажи ми, как познаваш хората?“ – Не мога да ти кажа. За това се изисква усул. – „Но тъй, вкратце ми разправи.“ – Не мога да ти кажа. Ако ти кажа нещата тъй, както аз ги разбирам, ти ще злоупотребиш с тях. Ти ще познаеш техните слабости и ще почнеш да ги лъжеш, да ги заблуждаваш. Ако знаеш нещата, ти трябва да мълчиш. Един ден, когато почнеш да служиш на човечеството, ще ти се дадат принципите.

Сега, за пример, всички вие искате да следвате Бога, да вървите в Неговия път. Бог изисква от вас всички да бъдете магнетични и така да се обичате, [да съзнавате] достойнството си. Слугата трябва да съзнава достойнството на господаря си; господарят трябва да съзнава достойнството на слугата си. Мъжът трябва да съзнава достойнството на жена си, а жената трябва да съзнава достойнството на мъжа си. Братът трябва да съзнава достойнството на сестра си, а сестрата – на брата си. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора помежду им. Това е едно магнетично състояние.

Ние трябва да съзнаваме онези заложби, които са внесени у нас. Щом не ги съзнаваме, ние [сме] хора демагнетизирани, ние сме вредни едни за други. Всички хора не искат да бъдат сиромаси, не искат да бъдат болни. Какъв е лекът против беднотията? Какъв е лекът против болестите? За всичко това има лек, но човек трябва да го знае и да го приложи. Когато видиш един здрав човек, не съжалявай за това, но радвай се, че той е здрав. Ти трябва да изпитваш приятност при неговия вид и да благодариш на Бога, че имаш възможност да го срещнеш. Като видиш един човек с широка душа, любящ, радвай се, че си видял такъв човек, който ти е дал възможност да видиш как се люби. А ние, като видим такъв човек, веднага душата ни се свива. Ако господарят почувствува, че слугата му обича друг някой господар повече, сърцето му веднага се свива и той го намразява. Ако църквата, към която се числиш, разбере, че ти предпочиташ друга някоя църква, веднага ще ти даде пътя. Този е начинът, по който днешните хора живеят. Това е кривият път.

Бог еднакво обича всички хора на Земята. Не ме разбирайте криво. Бог познава стремежите на всяка една душа и познава до какви постижения е стигнала. Колкото по-големи са стремежите на една душа, толкова по-големи възможности има тази душа. Бог слуша молитвите и на светията, и на грешника. Обаче от хилядата молитви на грешника Бог ще изпълни само една. А от 1000 молитви на светията Бог няма да изпълни само 10. Не мислете, че Бог ще изпълни всички молитви на светията. Той няма да изпълни само 10. Обаче светията никога няма да пита защо Господ не е отговорил на всичките му молитви.

Казвам: Всеки от вас може да бъде здрав, всеки от вас може да води един сносен живот, всеки от вас може да обича и да го обичат и да бъде напълно свободен. Защо хората подигат въпроса за ревността? Отде е дошла ревността в света? Сама по себе си ревността не е нещо лошо. Тя е творчески принцип и спада към Първия Принцип. Ако не знаете как да се справяте с нея, ще се яви омраза, завист, злоба и т.н. Който не знае как да се справи с ревността, тя ще събуди в него ред отрицателни състояния. Ревността е голямо богатство.

Казват: „Бог е ревнив. Колко е наказвал Той хората и народите.“ Бог е възлюбил еврейския народ, но като не изпълнявали Неговата воля, Той ги е пращал да се скитат цели 40 години в пустинята, дето ги е възпитавал по различен начин. Как ще си обясните това нещо? Бог не обича привидните неща. Когато човек казва, че обича, той трябва да отговаря на две условия: да даде, без да очаква да вземе нещо. Когато някой дава, а другият взима, и двамата трябва да изпитват свещено чувство. Любовта, обичта, е едно свещено чувство. В това състояние човек не може да страда. Той се намира в едно магнетическо състояние. Някой казва: „Аз го обичам.“ Но един ден го намрази. Ти нямаш разбиране. Ако паднете в магнетично състояние, вие не можете да страдате.

Казва някой: „Утре Земята може да се разруши.“ При сегашните условия Земята не може да се разруши. Защото Земята е магнетически свързана със Слънцето и между тях има такава гореща любов, че Слънцето всеки ден обикаля около нея. Всеки ден гледа във всяко кьоше, да не се е вмъкнал някой. И по всички направления той я задоволява. Как няма да го обича Земята? Няма желание, което Слънцето да не задоволи на Земята.

Аз говоря за Слънцето от гледище на висшата наука. От това гледище Слънцето не е само груба материя. От това гледище Земята има душа, която живее и на която материалната Земя представя тялото. И в Слънцето живее един велик дух. Външната страна на Слънцето е това, което ние виждаме. Духът пък, това е разумното начало в Слънцето. Той е, който изпраща всичко на Земята.

По това има много теории. Ако четете тези теории, един ден ще видите дали всичко това е вярно. Дали е вярно или не, аз ви казвам: Не се бъхтете. Има лесен начин за проверка. Качете се на една колесница, която минава 300 000 километра в минута, и ще имате ясна представа за Слънцето. Оттам като го гледате, ще имате ясна представа за Слънцето, каква е неговата външна и вътрешна страна. Там ще видите какво има и какво няма. Като се върнете на Земята, вие пак можете да слушате теориите на учените и от онова, което вие сте видели, ще намерите грамадна разлика. Ония възгледи за Бога, които аз имам, това, което аз съм добил, реалното, аз държа на него. Могат на парчета да ме насекат, но аз няма да ги изменя.

Често аз слушам какво хората мислят за Господа и се усмихвам. Казвате: „Защо се усмихваш?“ Господ е накичен с толкова човешки работи, с толкова джунджурии, че за да Го видя, трябва да отделя настрана всички тия джунджурии. Той е като някоя дама, която си е турила 10 була. За да видиш лицето и, ти трябва да махнеш първото, второто, третото и т.н. була. Като слезе от планината Моисей, израилският народ не можа да го гледа и той се принуди да си тури було на лицето и дълго време трябваше да ходи с това було. Съзнанието на тогавашните евреи не беше готово да го разберат.

Сега вие казвате така: „Както говориш, ти рушиш нашите възгледи.“ Ако моят камък изтърква вашето позлатяване, не нося никаква отговорност. Казвам: Това е позлатено. Нямам нищо против, но трябва да се знае, че не е злато. Което намеря, че е злато, казвам: това е златно. Всеки от вас трябва да си зададе въпроса златен ли е или е позлатен.

Някои от вас очакват Христос да дойде от небето. Какво ще Му кажете, като дойде Христос на Земята? Най-първо някоя сестра ще каже: „Господи, освободи ме от мъжа ми, не мога да живея с него. Освободи ме от тия деца. Те ми дотегнаха вече.“ Слугата казва: „Господи, освободи ме от този господар.“ Господарят ще каже: „Господи, освободи ме от този слуга.“ Не, като дойде Христос, вие трябва да сте разрешили вече тези въпроси. Преди още да е дошъл, ти трябва да се примириш с жена си. Господари и слуги трябва да се примирят. Всички трябва да се примирят. Когато дойде Той, както Го описват, тогава ще има такъв дим, такъв огън, че всичко това ще се стопи. Казва апостол Петър: всичко ще се разтопи, цялата култура, и къщи, и железници. Всичко ще стане каша. И господари ще изчезнат, и слуги, и мъже, и жени. Все ще остане нещо, но какво ще остане, не зная. Писанието казва: Като не остане нищо, ние ще бъдем грабнати на въздуха да видим и да посрещнем Господа, а ония ще оставим на земята. Къде ще отидете, кажете ми?

Сега аз разглеждам нещата в техния широк смисъл, не давам една конкретна идея. Това е просто схващане. То е един образ. Това, за което ви говоря, представя един по-фин свят. Телата са облечени в една дреха по-фина, по-хубава. Значи не само вечер човек ще се разхожда във време на сън добре облечен, със златен колан и скъпа огърлица. С физическото си тяло ли си се разхождал? Не, друго нещо има в [съня]. В съня нещата са съвсем други от тези на физическия свят. Някой сънувал нещо. Казвам: С кое тяло си бил? Де беше? Като се събуди, няма никаква мантия, никакъв венец на главата си – всичко е изчезнало. Не че е изчезнало, но е някъде другаде. Ти си бил в един свят със своето духовно тяло. Значи човек не живее само на Земята. Като някой матрос е той, който влиза в морето с водолаз. Той има специална дреха за водолаза.

Та казвам: Като тълкувате думите на Писанието, че човек се облича с духовно тяло, това значи, че той ще хвръкне като пеперуда, ще остави тялото си и ще прослави Господа. И тогава ще говорим Неговия език, ще говорим Неговата истина. И като дойдоха ангелите, казаха: „Слава во вишних Богу.“ Търсете слава не от хората, но от Бога. Славата, това е външната страна на Божествената любов. Значи външният свят, със своята хубава, привлекателна страна, с всички свои форми, това е славата Божия. Срещате един красив човек – радвайте се. Срещате [един] учен – радвайте се. Аз говоря за положителната страна. Говоря за един добър, за един справедлив, милосърден човек – това са качества, за които трябва да се радвате.

Сега учените хора казват, че магнетизмът е разпръснат. Казват, че прави дифузия. Той дифузирал в цялата природа, разпръснал се навсякъде. Едно растение не може да го използува така, както хората го използуват. И в човека тази дифузирана енергия се събира, кондензира в едно и се изразява навън. Тя се изразява в тъй наречения възвишен човешки магнетизъм. Такъв човек има достойнство, една самоувереност в човека. Който има тази магнетическа сила в себе си, той никога не се колебае в своите постъпки, никога не съжалява за нищо. Всяко нещо в него е отмерено, той не прави никакви погрешки. Той е богат човек.

Та, сега и големите нещастия на американците се дължат на това, че те бързат много. Тези нещастия, които сега стават, се дължат на изсичане на хилядогодишни гори. Те сега носят последствията на своите необмислени действия. Днес американците няма отде да черпят този магнетизъм. Днес всички проповедници в Америка говорят за магнетизма. В Америка сега започват да залесяват. Те искаха да имат много ниви, да изкарват жито, да търгуват, но сега видяха, че и гори трябват.

Ние трябва да бъдем много внимателни спрямо растенията. Не можете да бъдете здрави, ако нямате правилни отношения към растенията и към дърветата. Аз съжалявам, че българите нямат правилни отношения към растителното царство. Наблюдавал съм някои българи как с брадва тук кълцат, там кълцат някое дърво, за да изсъхне и после лесно да го отсекат. Казвам: Добре е най-първо да се заемем със запазване на горите. После трябва да се учат да ги посаждат. Във всеки двор трябва да има плодни дървета, към които хората трябва да имат особено разположение, ако искат да бъдат здрави. Казвам: Като дойде новото, реалното в света, те трябва да се научат как да живеят. Ако не се научим да имаме добра обхода с растенията, хората сами между себе си ще се изпоядат. Благодарение на растенията, благодарение на житото, което е дошло да спаси света, животът е в добри условия. Ако нямаше жито в света, големи страдания щеше да има за човечеството. Ако нямаше плодни растения, ако нямаше гориво в света, хората щяха да бъдат подложени на големи страдания. Растителното царство е благо, което създаде Бог за човека.

Казвам: Човек трябва да бъде внимателен. Растителното царство е в човешкия организъм. Горите са също в човешкия организъм. Ако ти пренебрегваш растителното царство отвън, ти го разрушаваш в себе си. Щом го разрушиш и в себе си, всички болести идват около тебе. Ако ти се отнасяш така с растителното царство, същото ще стане и с тебе. Каквото съществува в голямата природа, това съществува и в малката природа – микрокосмоса. Като осакатиш всички растения в себе си, ти започваш да боледуваш.

И когато Христос дойде на Земята, Той даде много добър пример. Той каза: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец Ми е земеделецът.“ За Христа се казва, че Той е агнецът, агнето. А Христос даде друг образ за Себе си. Той казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките.“ По този начин Той показа какво трябва да бъде нашето отношение към растителното царство. Христос приема да бъде лоза, хората – пръчки, а Отец – земеделецът, Който обрязва тия пръчки. Казвате, че едно растение е бук, друго – дъб, а трето – габър. Не, вие можете да научите много работи от растенията, защото в тях има скрит Божествен запас. Растителното царство е запас на Божествения живот, който трябва да мине през човешкия организъм. Ако ние злоупотребим с този запас, неизбежно ще страдаме. И казвам, че за бъдещото възпитание всички деца трябва да се възпитават в този дух, да не злоупотребяват с растенията. Ако българите могат да възпитат децата си да се отнасят добре с растенията, 75 на сто от техните работи ще се наредят добре.

Българите имат eдна лоша черта: когато някой се разгневи на приятеля си, за да му отмъсти, той отива в градината му и отрязва някое плодно дръвче или го накълцва, за да изсъхне. В това отношение те мязат на слугата на един български свещеник, който се хвалил, че може да реже лозите. Отишъл той да обреже лозите. Като се върнал, свещеникът го запитал: „Добре ли ги обряза?“ – „Дядо попе, добре свърших работата.“ – „Плачат ли лозите?“ – „Плачат, плачат. Ако ги видиш, и ти ще плачеш заедно с тях.“

Ако хората не могат да се обхождат правилно с растенията, които седят на по-низко стъпало на развитие от тях, как ще могат да се обхождат помежду си? Хората, които седят на по-висока степен на развитие от растенията, са и по-взискателни от тях. Ето защо на всички ви препоръчвам да имате по едно растение, по едно цвете, което от време на време да наглеждате. Много нещо има да учите от растенията. Има неща, които са непознати за хората още. Сега ще си послужа с думите на апостол Павел, който казва: „Сега виждам мрачкаво, но един ден ще виждам ясно.“ Днес растенията не ги разбирате, но един ден те ще ви говорят. Тогава няма да ги сечете, няма да ги чупите, но като искате да си откъснете един плод, клонът на дървото сам ще се наведе, ще си откъснете колкото плодове искате и после пак ще се дигне. Един ден това ще стане, но вие трябва да имате непоколебима вяра. Това не се отнася до обикновените хора, но до гениалните.

Един мой познат ми разправяше следната опитност. Пътувал той през един горещ летен ден и се почувствувал много жаден. По едно време видял една круша. Доближил се до нея, но нямало нито една круша. Казал си: „Много късно съм дошъл. Всичките круши са обрани вече.“ По едно време се явил един малък ветрец и разлюлял клонете на крушата. В този момент на Земята паднали десетина круши. С това крушата искала да му каже, че отдавна го очаква и съзнателно е скрила тези десетина круши горе някъде в клонете си, никой да ги не види, да не ги откъсне. С това тя искала да прояви любовта си към него.

Ще кажете, че това е някаква случайност. Не, в природата няма никакви случайности. В разбрания, в разумния живот няма случайности. Случайности има само в неразбрания, в неразумния живот. Като погледнете към небето, Слънцето, Луната, звездите – в тях е Бог. Като погледнете към камъните, към растенията, към животните, към хората, към цветята, към водите, въздуха, светлината – и в тях е Бог. Той изпълва цялата природа. Навсякъде е Бог. Ако имате силно развито ухо, вие ще чуете, че Бог навсякъде и чрез всичко говори. Хиляди начини има, чрез които Той може да се прояви и проговори. Вие трябва да знаете Неговите езици, трябва да се вслушвате в тях и да ги разбирате.

„В начало Бог създаде небето и земята. Земята беше неустроена и пуста.“ И създаде в начало Бог вашата глава и вашето тяло. И днес още Той преустройва вашата глава, вашето тяло. Един ден вие ще бъдете много по-умни, много по-учени, много по-здрави, много по-богати и ще разбирате нещата много по-добре, отколкото сега разбирате.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

14-а неделна беседа,

държана от Учителя

на 7.III.1937 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.