Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto
search help
search in titles only
  FontSize-- FontSize++  



Ти си Христос, Син на Бога живаго

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета няколко стиха от 16-а глава от Евангелието на Иоана от 5-и до 18-и стих.

„Духът Божи“

„И отговори Симон-Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго.“ [16-и стих]. Сега ще се спра само върху няколко думи от прочетената глава, които не са толкова важни. „Христос запита учениците Си: Ами вие кого Ме мислите, че съм?“

Човек все трябва да има нещо, на което да се обосновава, тил трябва да има, или той трябва да има някаква цел пред себе си, към която да се стреми. Тил трябва да има човек, т.е. място, от което е излязъл, и към което се стреми. Същото се отнася и до нашата Земя. Ако Земята нямаше цел, към която да се стреми, нищо нямаше да излезе от нея. Слънцето е целта, към която Земята се стреми.

Отговори Симон-Петър и рече: „Ти си Син на Бога живаго.“ Тези думи имат значение само за онзи, който разбира нещата. Ако ви говорят нещо по астрономия, вие трябва да разбирате какво нещо е астрономията. В сегашния век не [е] както едно време е било. Днес знанието е проникнало навсякъде. Следователно днес не е както едно време, да вярваш във всичко, каквото ти кажат. Днес вече хората искат за всичко доказателства и при това не само от едно гледище, но от много гледища. Каквото им се каже, те казват: „Докажи това.“

Ние можем да докажем нещата не само по един начин, но по много начини можем да ги докажем. Дали съществуват нещата, ние можем да ги докажем чрез зрението си, чрез слуха си, чрез обонянието си, чрез вкуса и чрез устата си. Това са петте естествени мерки, с които ние мерим нещата, но не са само те. Много начини още има, с които ние можем да доказваме нещата. Нещата могат да се доказват и чрез интуицията. Интуицията е особено чувство, чрез което човек схваща нещата непосредствено. С интуицията ти можеш да видиш неща, които ще станат в далечното бъдеще. С интуицията ти можеш да знаеш как ще започнеш и как ще свършиш.

Понеже засега интуицията не е развита у хората, като се интересуват за себе си, те обичат да ходят по различни гадатели, да им предсказват какво има да им се случи, какъв е късметът им. Всеки ученик, който учи, добър късмет има. Който не учи, той е кутсуз човек. Като не учи, при който гадател и да отиде, всички ще му кажат, че така, както върви, никакъв късмет няма да има. Ако учиш, късметлия си.

Късметът на човека, това е неговият положителен ум и неговото положително сърце. Според мене късметът на човека седи и в друго нещо. Късметлия е онзи човек, от когото са заинтересувани много разумни хора. Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва да бъдат заинтересувани от някого, за да бъде този човек късметлия.

Когато Христос дойде на Земята, от Него се заинтересуваха трима мъдреци, но от най-великите мъдреци в тогавашния свят. Той беше малко дете още, когато от изток дойдоха тези трима мъдреци, да Го видят и да Го поздравят. Те казваха: „Този човек е късметлия, той носи нещо велико в света.“ Те Му донесоха подаръци: един подарък за Неговия ум, един подарък за Неговото сърце и един – за Неговата добра воля. Какви подаръци Му донесоха, това не е писано в Писанието, но аз казвам, че Му донесоха хубави подаръци.

Тъй щото, ако и вие искате да бъдете късметлия, от вас трябва да се заинтересуват умни хора, а не глупави. Ако от тебе се заинтересуват глупави хора, и ти глупав ще станеш. Ако се заинтересуват лоши хора, и ти лош ще станеш. Късметът на човека се заключава в това какви хора ще се заинтересуват от него.

Както виждате, и аз вярвам в късмета. За мене късметът, т.е. щастието, седи в разумните хора. Благословение е да имаш един умен приятел; благословение е да имаш един умен баща; благословение е да имаш една умна майка; благословение е да имаш един умен брат; благословение е да имаш една умна сестра; благословение е да имаш един умен слуга; благословение е да имаш един умен ученик; благословение е да имаш един умен учител.

Казвам: Сега се отваря една нова страница в живота. Като четете Откровението, ще видите, че Иоан се е намерил в трудно положение. Той извадил една книга от небето, която била запечатана с печати. Тогава не се е намерил нито един учен човек, който да може да я разпечата, да види какво има в нея. Тази книга трябва да се отвори. Този, който плака, е бил Иоан. „Не плачи“ – казва се. Най-после се намери един смел човек, който отвори тези 7 печата. Той е бил Иоан. Той показа какво е било написано в тази книга.

Ще питате коя е тази книга. Тази книга е вашата душа. Вашата душа е книга, запечатана със 7 печата. Вие сте човекът, който сте повикан да отпечатате тази книга и да видите какво има в нея. Вие можете да търсите вашето щастие отвън, но се изискват ред условия, докато го намерите. Ако семето търси своето щастие отвън, право е то – ние не отричаме това. Но ако това семе не се посее в някоя нива и ако то няма онези вътрешни сили, за да използува почвата, в която е поставено, това семе никога няма да разбере какво нещо е външният свят.

Та, сега всички говорят за добрите условия на нивата. Добрите условия съществуват. Никой не може да отнеме добрите условия. Единствената спънка на човека в сегашния живот, това са вътрешните условия. Човек сам е една голяма спънка за своето развитие. Той сам е една голяма спънка за своето щастие. Той сам е една голяма спънка за своето умствено развитие. Той сам е една голяма спънка за обходата на хората спрямо него. Мъчно нещо е да се справи човек с лошите условия.

Знаете ли от какво произтичат страданията и мъчнотиите на Христа на Земята? Понеже Той даде голямо доверие към хората, Той вярваше, че ще излезе нещо от тях. Когато човек се е създавал, казва се: „Да създадем човека по образ и подобие Божие“; казва се, че е гарантирано за него, защото ще излезе нещо от този човек. Обаче, когато се създаде човекът, той не беше доволен от себе си. Адам не беше доволен от себе си. Той не разбра какво се крие в неговата душа.

Казват, че Господ създал един човек в света. Какво може да направи сам човек? Че, той не беше сам. В света тогава имаше и ангели. Какво ли нямаше тогава? Адам не се занимаваше с това, което Господ беше създал. Той не се заинтересува от всичко това. Но като видя, че животните си имат по една другарка, той каза: „Хубаво е и човек да си има една такава другарка. Животът му тогава ще се осмисли. Горните същества са много учени, трябва да ги слушам, да им се подчинявам.“ В Адама се криеше една черта на гордост. „А като имам една жена, тя ще ме слуша. Каквото и кажа, всичко ще прави.“ Така си мислеше Адам, но скри това нещо от себе си.

Когато Господ мина покрай Адама, Той видя неговото недоволство. Така и вие виждате по лицето недоволството на някой човек от вас. Един ден Адам срещнал Господа в рая и Го запитал: „Господи, какво ще бъде моето бъдеще?“ – „И много щастлив ще бъдеш, и много нещастен ще бъдеш.“ – „Какво значи това?“ – „Ще започнеш с щастието и ще свършиш с нещастието. Ще спечелиш много и всичко, каквото спечелиш, ще го изгубиш. Но след време твоята съдба ще се измени.“

Господ го остави свободно да се проявява. Тогава Адам си каза: „Така е то, така ще му пати главата на човека, докато е сам. Ако имах една другарка, нямаше да се случи това нещо.“ И тогава Господ го приспа един ден. И току погледнеш, виждаш, че не си сам. Така и Адам, като се събудил, видял пред себе си красивата Ева, модерно облечена, на съвременен език казано, с много хубави дрехи, каквито тогава съществували. Казва тогава Адам: „Господ ми каза, че ще се измени моята съдба. И наистина, отсега нататък аз ще бъда щастлив. Като дойде тя, всичко ще ми върви.“

Сега аз ви представям всичко това като един възглед, който и сегашните хора имат. Те мислят, че докато са сами, нищо не могат да направят. Те искат да разберат онези велики закони, които съществуват в природата. Те трябва да знаят, че не са сами в природата. Вие трябва да разберете и да изучавате законите в природата, която ви обикаля. За тази цел вие трябва да изучавате нейния език. Всичката погрешка на хората седи в това, че те искат някои неща преждевременно. Вие трябва да чакате да дойдат Божествените блага според определеното за тях време, според определените закони. Всяко нещо си има своето време.

Христос запита учениците Си: „За кого Ме мислите, че съм?“ И отговори Му Симон-Петър и рече Му: „Ти си Христос. Син на Бога живаго“. Христос знаеше за какво беше дошъл. Той дойде на Земята, за да изправи всички погрешки на хората. Една от погрешките на първите хора се заключаваше в това, че те си казваха, че тази работа няма да се поправи с любов, но живот трябва. Те се заблуждаваха с живота. Вторите хора казваха, че животът няма да оправи света, но знанието. После си казаха, че и истината няма да оправи живота, но свободата. А пък свободата без истината представя армия, която няма нито цел, нито тил, нито прегради, нито оръжия. Това е една армия от голтаци, които отиват като абисинците да се бият.

Всеки човек, който не разбира нещата, казва: „Аз вярвам в Господа и като се помоля, всичко ще стане.“ Ето един глупак. Той си мисли, че като си дигне ръцете нагоре и се помоли, всичко ще стане. Хубави са тези приказки, но те не са толкова верни.

Разправят за един руски владика един интересен случай. Той минал един ден покрай един овчар и го запитал: „Синко, какво правиш?“ – „Паса овцете.“ – „Пасеш овцете, но учил ли си се да се молиш?“ – „Не зная как да се моля.“ – „Как се молиш?“ – „Ето как. Турям си кривака пред мене и го прескачам ту на едната, ту на другата страна. Като го прескачам, казвам: „Господи, заради Тебе ще се помоля.“ – „Не, синко, така не се моли човек. Ти трябва да научиш „Отче наш.“ Заел се владиката да го учи и като го научил, казал му: „Ето, така ще се молиш, а няма да прескачаш кривака.“ Владиката си заминал с параход. Като започнал овчарят да се моли, видял, че забравил молитвата на едно място и решил да тръгне да гони владиката. Казал си: „Забравих молитвата. Какво да правя? Отиде новият начин на молене.“ Веднага туря кожуха си на водата, сяда върху него и тръгва по морето да гони владиката, който се е качил вече на парахода. По едно време владиката вижда, че някой тича след парахода. Вглежда се и вижда същия овчар, когото учил да чете „Отче наш“. – „Какво искаш, синко?“ – „Владико свети, забравих молитвата, която ме учеше.“ – „Моли се както знаеш. Карай си по старому.“

„Отче наш“ без любов е владиката на парахода. „Отче наш“ с любов е овчарят, който гони по морето владиката. Хората мислят, че може и без любов. Не, една молитва, една реч, една дума, една мисъл, едно чувство или една постъпка, продиктувани от любов, те са мощни сили. Или, една молитва, една мисъл, една дума, едно чувство или една постъпка, които не са продиктувани от любов, те остават безсъдържателни.

Това нещо съвременните хора не го схващат така. Те мислят, че ако един човек се влюби, е първокласен глупак. Те казват: „С любов работите не стават.“ Или: „Много философия не се изисква.“ Знание трябва на човека, да си оплете работите. Всички се опитват да оплетат работите си, но в края на краищата всички умни хора са все в затвора. Вие не сте влизали в затворите, да видите каква философия има там. Там всеки си разправя своята философия. Всеки разправя защо е влязъл в затвора. Затворът не е нищо друго освен един университет. Най-учените хора в света се събират все по затворите.

В един затвор се събрали около 20 души, все убийци. Те започнали един на друг да си разправят своите престъпления. Един от тях разправял, че убил един човек. Вторият – че убил двама. Третият – трима и т. н. Най-после запитали един новодошъл между тях: „Ами тебе защо те туриха в този университет? Какво престъпление си свършил?“ Или, с други думи: „Какъв изпит си държал?“ – „Откраднах една кокошка.“ – „Ти не си кандидат за този университет.“ Всички станали от местата си и го набили добре. „Докато не убиеш един човек, ти не можеш да бъдеш в затвора. Срамота е за една кокошка само да бъдеш между толкова учени хора.“ Наистина, всички хора, които не могат да убият една кокошка, минават за глупаци, а всеки, който може да убие 10–20 кокошки, той минава за доста голям герой. Той минава и за смел човек.

Сега ние можем да пренесем тия неща и в себе си. Светът има свое предназначение. Защо е създадено Слънцето? Защо е създадена Земята? Защо са създадени всички планети, всички слънца в света? Те си имат своето предназначение. Те имат свой смисъл. За тези неща вие не се интересувате, но се интересувате само за земни неща, само за земния живот. Вие сте дошли до пристанището на тази Земя, но защо сте дошли там, това малко хора знаят. Много хора не знаят още защо са дошли. И като пътници на Земята, те искат да бъдат щастливи.

Щастието е само подтик, и то за човека, който мисли. Щастието е достояние само за онзи човек, който добре мисли, който добре чувствува и който добре постъпва. Тези 3 неща обуславят щастието. Щастието е само за онези хора, които разбират нещата. Вие не можете да бъдете щастливи по единствената причина, че главата ви е много малка и тялото ви е много малко. Ние, които имаме тяло, които имаме мозък, още не разбираме това богатство, което е вложено у нас. Много ни е дал Господ, но много малко още знаем.

За пример, съвременните хора постоянно се гневят, но още не знаят отде произтича гневът. Един германец, още в миналия век, като е правил своите изследвания, казва, че гневът се дължи на два мозъчни центъра, които се намират около ушите, в задната част на ушите. Когато тези два центъра са силно развити, хората са много гневливи. Според този германец центровете, които са в задната част на главата, около ушите, ако са силно развити, правят човека много гневлив. И затова в Писанието още отнапред е казано, че страхливите няма да наследят Царството Божие. Тогава кои ще наследят Царството Божие?

Страхлив е онзи човек, който не мисли. Всички хора, които мислят, не са страхливи. Всеки човек, който мисли, който има закономерност, не е страхлив. Следователно всеки човек, който не мисли, той не може да наследи Царството Божие. А кой ще го наследи? Всеки човек, който мисли, той ще наследи Царството Божие. Мнозина искат да бъдат безстрашни, но те трябва да знаят, че човек може да бъде безстрашен, смел, само докато мисли. Щом изгубят онази основа, върху която животът им почива, те стават страхливи. Когато богатият изгуби богатството си, той става страхлив. Когато ученият изгуби знанието си, той става страхлив. Когато музикантът изгуби способността си да свири, той става страхлив. Когато младата мома изгуби своята красота и своето здраве, тя става страхлива. Когато юнакът изгуби своята сила, и той става страхлив. Изобщо, когато всички хора изгубят същественото, върху което поставят живота си, и те стават страхливи. Следователно страхът е отричане на онзи разумен елемент, който ни води към постигане на нашето щастие.

Сега, ако съвременните хора си позволят да кажат на някого, че вярват в Бога или че Бог им е говорил, веднага ще бъдат осмени и подиграни. Сега в Румъния двама селяни разправяли на хората своите опитности. Единият от тях казвал, че Господ му се явил. Веднага започнали да се събират хора около него и да дават пари за построяване на една църква. Другият пък казал, че Господ му говорил да ходи между хората и да им говори да се обърнат към Него и да започнат един нов, добър живот. Той трябвало да ги учи как да живеят добре.

Не е достатъчно човек да вярва в Бога, но той трябва да се научи да живее добре. Сега хората се делят помежду си на различни религии и става въпрос дали даден човек е православен, католик, евангелист, окултист и т.н. Това не е никакво религиозно чувство. Това е криво разбиране. Православният трябва да представя един метод за любовта. Католикът трябва да е един метод за любовта. Евангелистът трябва да е един метод за любовта. Окултистът също трябва да е един метод за любовта. Всички религии трябва да представят методи, степени на любовта.

Така трябва да се разбира любовта. Не може да има любов там, дето няма разсъждение, дето няма ум. Любовта изключва страха. И тогава, като дойде страхът отвън, ние търсим хората, към тях прибягваме.

Така постъпваме и по отношение към Бога. Нас ни е страх от Господа и казваме, че не трябва да отиваме при Него. Чудна работа! Детето, което е родено от майка си, към кого трябва да отиде: при слугинята, тя да го заведе при майка му, или то само, направо трябва да отиде при майка си? Много естествено е, че то само, направо трябва да отиде при майка си. Когато детето направи някакво прегрешение, то се нуждае от слугинята, тя да отиде при майка му, да измоли прошка и тогава детето отива при майка си. Обаче, ако положението е естествено, детето само отива при майка си и си свършва работата, така, както си е.

Следователно когато Христос говорил за своя Отец, Той искал да каже, че Отец Му е по-умен от Него, и следователно Христос е дошъл на Земята да стори Неговата воля, а не Своята. Неговият Отец представя онова велико общество на разумни същества. Значи, около Бога живеят много разумни същества. И тогава, ние не можем да съществуваме, ако отричаме Божественото в себе си.

Аз разбирам отде е произлязло безбожието. Безбожието в света е произлязло от една лъжа. Когато излъжат човека 1–2 пъти в нещо, че няма никаква реалност, той започва вече да вярва в лъжата. И тогава казвате, че няма любов в света. Каква е тази вяра без любов? Или какво е това приятелство без любов? Не, в света, в който живеете, вие трябва да поставите за основа любовта. Като говоря за любовта, аз не я взимам в тази форма, каквато днес хората я разбират. Това, което хората наричат „любов“, това са известни интереси.

Сега аз не искам да ви убеждавам да вярвате в нещо ново. Вие сте напуснали това ново. То е вашето право. Аз искам да ви убедя да вярвате, че не сте сиромаси. Вие не трябва да мислите, че нямате дрехи, че нямате обуща, ходите със скъсани дрехи и обуща, или че нямате пари, нямате майка и баща, нямате приятели. Казвам: Всеки от вас има едно съкровище, оставено от баща му, но трябва да си намерите документите, с които да го освободите. Аз ви давам сведения за това и вие трябва да се освободите от вашата сиромашия. Казват ви някои, че нямате пари, че нямате баща, че нямате приятели, че сте глупав. Оставете всички тия лъжи настрана. Не слушай приказките на хората. Иди сам провери тия неща. Провери ги с очите си, с ушите си, с вкуса си, с обонянието си и с осезанието си. И след това ще провериш с интуицията си, със своето вътрешно чувство.

Сега всички вие сте дошли до положението да разберете Бога. Но за всички вярващи има едно място, дето като дойдат, започват да се отклоняват. Дойде някой и ти казва: „Ти не вярваш в Бога както трябва.“ Кажи си: „За да вярвам в Бога, аз трябва да имам съвсем друга любов. Сегашната ми любов е създала моето неверие.“ Кажете на този човек да ви покаже друг такъв, който да има любов каквато трябва. И като не може да ви покаже, кажете си: „И ти не си по-умен от мене.“ Тури този човек на опит. Кажи му: „Можеш ли да ме заведеш на Слънцето? И при това, можеш ли да ми платиш билета? Ако можеш да направиш това, аз ще дойда с тебе.“ – „Как ще те заведа?“ – „Щом не можеш да ме заведеш, тогава аз не приемам твоето учение.“

Съвременните хора вярват, че като умре човек, всичко се свършва с него и започват да го опяват, да му държат надгробни речи и с тарга го занасят на гробищата, дето го опяват и погребват в земята. Обаче един от еврейските пророци се възнесе на небето, той не остана на Земята, между другите умрели. Когато трябваше да се възнесе на небето, той каза на слугата си: „Ти ще останеш тук и ще ме чакаш.“ Илия не искаше да гo види слугата му, но последният каза: „Дето отиваш ти, и аз ще дойда, не искам да остана сам. Ти няма да се освободиш от мене.“ Другите пророци казаха на слугата му: „Пази господаря си, че ще го вземат.“ Тогава слугата каза на пророк Илия: „Аз виждам, че ти ще си отидеш, но остави на мене поне кожуха си.“ По едно време той вижда, че една огнена колесница слиза от небето. С колко коня е била тази колесница, не се знае точно. Едни казват, че била с два коня, други – с 4, трети – с 6. Приемете колкото искате коне, то е ваша работа. Важно е, че слугата на пророк Илия видя, че една огнена колесница дойде и взе Илия, който остави на земята само кожуха си. Както и да е, Илия се възнесе на небето с огнена колесница. Накъде отиде, не се знае. Навярно отиде на Слънцето, защото огнена колесница може да дойде само от Слънцето.

Този въпрос в научно отношение е много голям и дълъг. Вие не трябва да се плашите от огъня. Огънят е едно благо за хората. Ако и ние един ден можем да се возим с огнена колесница, никога няма да се простудим. И към най-студените облаци можем да пътуваме съвсем безопасно. Тази светлина и топлина, на която ще се натъкнем, е приятна и не причинява никакви пакости, никакви простуди. Мнозина считат огъня за нещо неприятно. Тази колесница, която взе Илия, беше колесницата на живота. Всички хора, които са придобили вечния живот, са влезли именно в такава огнена колесница.

Казвам: Христос най-после умря по човешки, но след това възкръсна. Казано е, че Илия отиде на небето с огнена колесница, а Христос – без такава. Какво ще кажете: кой е по-голям от двамата – Христос или Илия? Ако гледате на външната страна на нещата, ще кажете, че Илия е отишъл на небето с по-големи почести. Какво представя огнената колесница? Огънят, огнената колесница представя условие за пречистване. Илия отиде с огнена колесница, защото трябваше да се пречисти. Тъй щото, всеки човек, който се качва на огнена колесница, това показва, че още не е пречистен, трябва да се пречиства, да мине през огън. Обаче, след като остави благословението си на хората, Христос почна да се въздига нагоре със своята мисъл и си замина. Мнозина питат как се е възнесъл Христос, с кое тяло се е възнесъл. За да се възнесе човек, ние нямаме предвид това смъртни тяло, в което сега живеем. Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко, и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.

Сега аз не искам да вярвате в това, защото, според мене, за да вярвате в нещата, вие трябва да имате любов, да ги проверите. Ако днес нямате нужната любов, ще чакате, докато я придобиете. Като я придобиете, тогава ще проверите нещата. Това, което днес ви говоря, един ден ще го проверите, ще видите, че е било вярно.

Сега може да не ви е потребно, но един ден, когато огладнеете, ще влезете в една гостилница да ядете. И ще бъдете доволни от това, което ще ви се даде. Вие може да влезете в колкото гостилници искате, но друго нещо ще изпитате, ако влезете в гостилница, в която яденето е хубаво. Ако влезеш в една човешка гостилница и се наядеш по човешки, ще умреш. Ако влезеш в една Божествена гостилница и се наядеш, ще станеш безсмъртен и никога няма да умираш. Ако се наядеш в една Божествена гостилница и умреш, веднага след това ще дойде ангел от небето и ще дигне камъка от гроба и ти ще бъдеш свободен. Божественото ядене всякога освобождава човека. Тогава вие всякога можете да управлявате Божествените закони.

Ние не отричаме сегашната деятелност. Защо? Защото всичко онова, което съвременният човек е измислил, е потребно. Няма нещо, което човек да е измислил и да е непотребно. Това са милиони методи и начини. Милионите хора, които са заети със съвременната наука, това са хора, които са минали към Божественото. Някой може да каже, че не се нуждае от астрономия или от други някакви науки. Не, трябва ти и астрономия, и биология, и физика, и химия – всички науки ти трябват. – „Не ми трябва химия.“ – Не, и химия ти трябва, понеже в стомаха се извършват всички химически процеси. – „Тогава психология не ми трябва.“ – Не, и психология ти трябва. – „Ама аз не искам да се занимавам с електричеството и с магнетизма.“ – Не, трябват ти, защото това са сили, които функционират в организма.

Вие няма да ставате калугери. Мнозина стават калугери, за да разрешат някой въпрос. Те мислят, че като отидат в монастир и се скрият там, че ще разрешат въпроса с жената; те мислят, че ще се освободят от жените. Всички калугери бягат от жените.

У Адам имаше една хубава черта, за която заслужава уважение. Той беше доблестен. Той казваше за Ева: „Добра или лоша, аз я изисках от Господа, и затова не я напущам. Аз ще отида с нея и каквато е нейната съдба, такава ще бъде и моята. Аз съм готов да споделя с нея съдбата си.“ В който ден Адам беше готов да се пожертвува за жена си, в този ден Господ каза: „Понеже ти се пожертвува за жена си, и Аз ще се пожертвувам за тебе и за нея.“

Наистина, ако човек не е готов да се пожертвува за онзи, когото обича, тогава и Господ няма да се пожертвува за него. Ако е готов да се пожертвува, и Господ ще бъде готов да се пожертвува за него. Ако ти се откажеш от този, когото обичаш, и Господ ще се откаже от тебе. Ако ти мислиш за ближния си, и Господ ще мисли за ближния ти и за тебе. Ако ти се откажеш от ближния си, и Господ ще се откаже от тебе. Законът е такъв. Това не са измислици.

Днес хората един други се преследват и гонят. Не, любовта е нещо велико и свето. Не спъвайте хората в любовта, понеже, като ги спъвате, вие създавате злото. Какво лошо има в това, че двама души се обикнали? Най-после Бог живее между тях. Ако мислите, че като се обичат, Бог се проявява между тях, вие сте на прав път. Но ако мислите, че като се обичат, те проявяват своята любов, вие сте на крив път. За да се обичат двама души, Бог трябва да е между тях. Христос казва: „Дето са двама или трима души, там съм и Аз посред тях.“ Дето са двама или трима души, които се обичат, там е и Бог между тях. Къде е лошото тогава?

Та казвам: Ние трябва да освободим душата си от онези вътрешни терзания. Вие искате да знаете кой е на правия път. Правото всякога е там, дето Бог присъствува. Дето Бог не присъствува, там никакво право няма. Дето е любовта, там е Духът. И обратно: дето е Духът, там е любовта. Дето е любовта, там е вярата; дето е вярата, там е надеждата. Дето е надеждата, там е животът. Дето е животът, там е човекът. Човек[ът] е крайният резултат на живота. Зад човека нищо друго не съществува. Човек е последното, в което животът се изразява. Сам по себе си животът се изразява във формата на разумния човек.

Сега вие искате да угодите на хората. Аз виждам, че всички се стремите към това. Добре, ще угодите на един човек. Какво ще кажат другите, на които не сте угодили? Добре ли е да се стремите да угодите само на един пръст на ръката си? Само него миете, само за него се грижите. Какво ще бъде положението на другите пръсти, които ще изоставите? Умно ли е, ако само този пръст милвате, гладите, мажите? Не, ще миеш цялата си ръка, цялото си лице. Ще миеш и двете си очи, и двете си уши, и носа си, и устата си – към всички свои удове ще бъдеш внимателен.

Всички хора в света съставят части, удове от Божествения организъм. Срещате един човек, виждате, че е облечен с някакви дрехи, но в него има една душа, един ум и едно сърце. Всичко това вие трябва да намерите в човека. Ако обърнете внимание само на външността на човека, на неговата къща, на неговата дреха, вие пренебрегвате всичко онова, което се крие в тази дреха, в тази къща. Това, което се крие вътре, то е Божественото. Тялото на човека представя една малка кутийка, в която се крият скъпоценности. Какви ли скъпоценности не се крият в човека?

И запита Христос учениците Си: „Мене за кого Ме имат да съм?“ Те отговориха: „Едни мислят, че си пророк Иеремия, други – пророк Илия, или друг някой от пророците.“ После се обърна Христос към Петра и го запита: „Ти за кого Ме мислиш, че съм?“ – „Ти си Христос, Син на Бога живаго.“ Христос му каза: „Това не си го открил от себе си, нито някой отвън ти го е открил, но открил ти го е Отец твой отвътре.“

Следователно всякога, когато Бог ни открива нещо, ние сме на правата страна. Сегашните хора казват, че те са открили някои работи. Какво са открили те? – „Ама аз виждам нещата.“ Очите, които Бог ги е дал, той вижда чрез тях. – „Ама аз чувам.“ И ушите, които Бог ти е дал, той пак чува чрез тях. Всички чувства, всички сетива, които имаме, чрез тях пак Бог действува. Той иска да ни постави в правата посока, в правия път. Когато правите погрешки, вие ще чуете Неговия благ глас: „Не ходи в този път. Този път не е за теб.“ – „Ами кой път да взема?“ – „Вземи другия път.“ И Господ ще ти посочи точно кой път да поемеш. „Ама хората ми казваха, че този път е лош.“ Не, който път Бог ви посочи, него дръжте. – „Ама какво ще кажат хората?“ Щом държиш за думите на хората, следвай тогава пътя, който те ще ти посочат. Всички хора страдат, понеже вървят по пътища, които хората им определят. Слушал съм бащи, които казват на синовете си: „Синко, какво ще кажат хората за тебе?“ Ако това, което хората казват, е на място, разбирам. Но ако думите им не са на място, няма защо да се вслушваш в тях. – „Какво ще кажат съседите?“ – Същото се отнася и до съседите. Ако думите на съседите са прави, вслушвайте се в тях, но ако не са прави, не трябва да ги слушате.

Срещам един православен свещеник, учен човек, който ми се оплакваше от сина си, недоволен бил нещо от него. Разправя този свещеник: „Чудно нещо, какво е станало сега младото поколение. Моят син, едва 15-годишно момче, ученик в шести клас, дошла му някаква идея, някакъв бръмбар в главата – да стане вегетарианец. Казвам му един ден: „Иванчо, иди да заколиш една кокошка.“ – „Не, тате, кокошка не коля.“ Отказа и нищо повече. Майка му сготвила кокошка, вика го да си хапне, но той и казва: „Мамо, не ям кокошка. Аз съм вегетарианец.“ – „Ти турчин ли си?“ – „Не съм турчин, но не ям кокошка. Ако искаш да знаеш, турците ядат кокошка, те не са вегетарианци. Турчинът е турчин само защото не яде свинско месо.“ – „Добре, не ядеш кокошка, не колиш кокошка, иди поне в избата да ми наточиш малко вино.“ – „Не, татко, и вино не точа.“ Видиш ли го този мой син! И вино не точи. Казвам му един ден: „Щом не точиш вино, иди поне да ми купиш една кутия цигари.“ – „Не, татко, и цигари не купувам. Ако и да ти донеса чиста изворна вода, готов съм да отида на десетина километра разстояние, но да ти донеса хубава вода. Обаче нито вино точа, нито цигари купувам.“ Какъв син е този, който нито кокошка може да заколи, нито кокошка яде, нито вино точи, нито цигари купува?“

Питам тогава свещеника: „Ти какво мислиш за сина си? Прав ли е той?“ – „По Евангелието е прав. Той е тръгнал в добър път, но важното е, че иска и мен да обърне. Пък ще иска да ме прави и вегетарианец. Какво ще правя при това положение, като ще трябва да опявам курбаните?“ Свещеникът ме пита след това: „Ти какво ще кажеш за тази работа?“ Казвам му: „Бог е влязъл в сина ти и чрез него ти проповядва. Така Той иска да те изпита вярваш ли в Него или не. Ако не вярваш в сина си, тогава ще излезе, че ти си един лъжец, понеже ти го създаде. Какво трябва да прави този син? Той трябва да слуша Бога в себе си. Когато Бог създаде Адама, накара ли го да коли кокошки или да яде кокошки, или да точи вино и да Му купува цигари? А ти, като заставяш сина си да прави всичко това, не се ли питаш какъв баща си?“ – „Е, много има да пати главата ми“ – въздъхна си свещеникът и престана да говори за сина си, да се оплаква от него.

Сега и на вас казвам: Вие трябва да слушате онова, което може да ви подигне, което може да ви освободи от ограниченията. Това е онази вътрешна дълбока мисъл. Дръжте тази мисъл в себе си. Дръжте в себе си онази Божествена мисъл, онази Божествена любов, която действува постоянно у вас. Дръжте в себе си онази любов, която носи знание, която носи свобода. Това е истината. И тогава всички ще вярваме така, както Христос е вярвал. Това значи да съзнава човек целта, към която се стреми. Това значи да чувствува човек, че има зад себе си тил.

Ако някои неща, към които се стремите, не станат в този живот, нищо от това, не се обезсърчавайте. Онова, което Христос искаше да постигне, да направи, стана ли? В Негово време стана ли това, което Той желаеше? Това беше един голям изпит за Христа. Ако Христос дойде днес на Земята, ще види, че работите са се обърнали. Той и днес вижда как работите се постигат. Едва след 2000 години работите Му се нареждат. Ако минат още 100 или 200 години, работите съвсем другояче ще се обърнат.

Сега вие се обезсърчавате и казвате, че светът не върви добре. Няма нищо лошо в света. Работите в света вървят много добре. Като казвам, че светът върви много добре, разбирам, че той върви към онази цел, с която може да се обясни истината. Всичко в света се развива така, че това, което днес противоречи на истината, както и всички ония хора, които днес не приемат истината, един ден Бог ще ги повика при себе си. Той ще каже: „Повикайте тези хора тук!“ Какво представят сегашните войни? Когато хората не вървят в Бога, Той казва: „Направете една война, според вашите разбирания, както вие си представяте нещата, и вижте тогава кой е на правата страна.“ И като се свърши войната, като видят колко хора са се осакатили, колко са избити, колко разрушения са станали, тогава едва могат да се доберат донякъде поне до истината. И след това всички народи искат да имат много войници. Те искат да имат много войници, но кой ще им ги достави? Кой създава децата в света? Ще кажете, че Бог ги създава. Те искат хората повече да се размножават, да се раждат повече деца. Но въпреки това ние виждаме, че днес хората се израждат.

Сега, като говоря по този начин, аз не отричам войната, но казвам, че човек трябва да воюва за истината, за Божествената правда, за идване на Божественото изобщо. Към това трябва да се съсредоточат нашите мисли. Това трябва да бъде нашата цел в живота ни. Ето, вземете сега какво прави Англия, която днес се въоръжава. Тя има за цел да поддържа мира в света. Тя ще даде гласа си само за онези, които искат да поддържат мира.

Царството Божие е само на страната на онези, които работят за мира в света. Аз не разбирам онзи пасивен, пацифистически мир, но [говоря] за онзи активен мир, който подига хората. Царството Божие е на страната на онези, които искат да се реализира Божественият план, който носи благото на всички хора, на всички народи по лицето на Земята. Когато всички хора почнат да живеят разумно, няма по-лесна работа от това.

Даже и при днешните условия, ако всеки човек би отделял по един лев всеки ден, въпросът би се разрешил добре. Тогава нямаше да има бедни хора на Земята, нямаше да има нещастни. Тогава нямаше да има бедни по света. Представете си, ако всеки българин би отделял на ден по един лев, а те са всичко 6 милиона българи. Значи на ден ще има 6 милиона лева. Ако те отделят по един лев в продължение на 100 деня, направете изчисление колко милиона лева щеше да има за това време. Ако пък това се направи в продължение на една година, много средства щеше да има за в полза на бедните хора на Земята. Този закон обаче не работи, защото всеки иска да вземе, а не и да даде. Ако у всички хора имаше желание всеки да даде по нещо, и богати, и бедни, и стари, и млади, тогава работите щяха да тръгнат напред. Не е въпросът както сега, да се проси само.

Ето каква трябва да бъде бъдещата система на даване. Върви някой и си мисли да има една ябълка, яде му се такава. Минава покрай него някой и незабелязано туря в джоба му една ябълка. Подир малко бръкваш в джоба си и намираш ябълката. Хапваш си и благодариш на този, който ти я поставил. Ти пък туряш друго нещо в джоба на някой минувач. Ако всички хора постъпваха по този начин, нямаше да има сиромашия в света. Кой каквото пожелаеше, щеше да го има.

Сега аз мога цели часове да говоря върху сиромашията и начините за справяне с нея, но които ме слушат, ще кажат: „Ако ние постъпваме по този начин, къде ще му отиде краят? Ако постоянно даваме, какво ще остане за нас?“ Не се безпокойте, Божиите блага са неизчерпаеми. Ето, тук, в София, срещу няколко милиона лева, се прекара от рилската вода. И днес всички софиянци са задоволени, имат достатъчно вода на разположение. Божиите блага са много, но не са разпределени правилно.

Сега всички имате една обща идея, мислите, че като дойде Христос, ще оправи всички работи. Добре, преди 2000 години Христос дойде на Земята, но не оправи всички работи. Той не постигна всичко онова, което желаеше. Понеже евреите не Го приеха, Той им разруши града Ерусалим, разруши и техния храм, който оттогава не може да се въздигне. Какво остана от великата Римска империя, която взе участие в разпъването на Христа? И тя се разруши. И от нея нищо не остана.

Следователно всички сегашни държави, които не вземат участие в живота на любовта, които не я приемат, и те ще се разрушат. Това ще го опитате. Така само ще разберете, че Бог е господар на света, а не хората. Казано е в Писанието, че всяка власт е от Бога дадена. Затова всички онези, които упражняват тази власт, трябва да имат това нещо предвид и да прилагат Божията правда. Властта трябва да бъде справедлива.

Сега да се върнем към въпроса. „Ти си Син на Бога живаго“. Какво е Христос? Христос е разбиране на Божествения Дух и послушание към Божията воля. Той казва: „Аз не дойдох да изпълня Своята воля, т.е. това, което като човек желая, но дойдох да изпълня волята на Онзи, който Ме е пратил. Дойдох да изявя онова, което Отец Ме е научил.“ Отец пък е емблем на разумната любов, на разумната мъдрост. „Аз дойдох да покажа на света, че само чрез една любов, която може да се приспособи към всички сърца, към всички умове, към всички души и към всички духове, светът ще може да се спаси.“ Това се разбира под думите „Син на Бога живаго“. Христос казваше: „Според старите учения слабите слугували на силните, а според учението, което Аз нося, силните трябва да слугуват на слабите.“

В бъдеще, за да бъде някой слуга, за да слугува, той трябва да е свършил 4 факултета. Господарят може да е свършил само един факултет, но от слугата си иска повече. Това е само за сравнение, да се види колко важна е службата на слугата. Всъщност и господарят трябва да е свършил най-малко 4 факултета. За в бъдеще слугите трябва да бъдат най-учените, най-способните хора.

В Царството Божие не се приемат невежи хора. Там и слугите, и господарите трябва да са свършили поне 4 факултета. Там и едните, и другите трябва да бъдат на еднаква степен на развитие. Там и господарят трябва да зачита достойнството на слугата си и слугата трябва да зачита достойнството на господаря си. Там има вътрешно равенство. Там има един вътрешен, духовен процес, съзнаване на правото на човека не по закон, но по любов.

И запита ги Христос: „Вие за кого Ме мислите?“ – „Ти си Син на Бога живаго.“ – Щом е така, живейте и вие по този закон. Изпълнявайте волята Божия.

Следователно в сегашната култура всички хора трябва да станат Синове Божии. И онова, което Бог е създал, ние не трябва да разваляме. Казано е в Писанието: „Не разваляйте онова, което Бог е създал.“ Значи да не разваляме законите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата душа, на нашия дух в живота. И тогава, като спазваме тези закони, ще видим, че не само в този свят, но и всички останали светове съдържат условия, възможности за нашето развитие.

И тогава, в бъдещето, хората ще учат не както сега, от състезание, но от любов. Днес професори, съдии, учени, всички се състезават, всеки иска да излезе над другия. Добро нещо е състезанието, но при състезанието се иска силни хора, както на физическото поле. Който иска да се състезава, ще му дадат един голям, тежък товар да го дигне. Който пръв го дигне, той е най-силен. Всеки трябва да има желание да дигне тежкия чувал. Всеки трябва да съзнава силата на другия. Като види, че може да дига тежкия чувал, да признае неговата сила.

Та, във физическо, в умствено или в сърдечно отношение, в различните тези светове ние трябва да отдаваме правото на онзи, който може да дигне тежкия чувал. Обаче дигането на тежките чували не разрешава всички въпроси. Всичко в света трябва да бъде за благото на всички. Като работите в тази посока, всички ще бъдете силни в живота.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

13-а неделна беседа,

държана от Учителя

на 28.II.1937 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.




 

Home English Russian French Bulgarian Polish Deutsch Slovak Spanish Italian Greek Esperanto

About    Search Help