Да сторя

„Отче наш“

„Бог е Любов“

Ще прочета само няколко стиха от 6-а глава от Евангелието на Матея, от 1-ви до 4-ти стих.

„Духът Божи“

Сега ще се спра само върху две думи, които вие ще намерите някъде из Писанието: „Да сторя!“ Англичаните имат една дума, която също така се произнася – story. Тя означава „приказка“. Българите пък казват: „Е, стори го вече.“ Англичаните казват: „стори“ [story], което означава „приказка“, „разказ“.

Като наблюдавам съвременния свят, виждам, че светът никога не е бил така удобен за наблюдение, както сега. Като се вземе предвид миналото на Земята, миналото на Слънчевата система, вижда се, че никога не е имало по-удобен момент за наблюдение, както сега. Сегашните хора правят големи погрешки, че не наблюдават. Те наблюдават дребните работи. Не трябва да се наблюдават дребните работи, но работите на природата. Това, което природата е направила, е ценно.

Всичко има в природата. Всичкото богатство, всичкото знание, което търсите, всичко ще намерите в нейните библиотеки. Нейните библиотеки са пълни с най-хубавите книги на видни поети, философи, учени, скулптори, музиканти, художници, алхимици. Каквото пожелаете, всичко ще намерите в библиотеките на природата. Там алхимиците превръщат желязото в злато. Там учени, лекари търсят начини как да се справят с различните болести. Всичко има в библиотеките на природата. Но там има следните надписи: „Човек, на когото краката не са чисти, да не влиза в библиотеката на природата. Онзи, на когото сърцето не е топло, да не влиза в библиотеката на природата. Който има някаква мрежа на очите си, да не влиза в библиотеката на природата.“ Той трябва да има съвършено здрави очи. Ушите, ръцете, всичко трябва да бъде здраво на човека, който иска да влезе в библиотеката на природата да чете. Иначе, ако човек има най-малък някакъв недъг, не му се позволява да влезе в библиотеката на природата. Докога? Докато не се освободи от този дефект. Там пише още така: „На любители не се позволява да влизат в тази библиотека.“ Отвън могат да седят, но вътре не им се позволява да влизат. Онези, които търсят своето лично щастие, могат да седят отвън, там да наблюдават и да гледат, но вътре не им е позволено да влизат.

Идеята седи в това. Човек търси своето лично щастие, но то не може да бъде негов идеал. И да го търси, той никога няма да го намери. Личното щастие не прави човека щастлив. Защо? Понеже щастието не зависи от човека. Ако си дете, щастието ти зависи от твоята майка и от твоя баща. Ако си женен, щастието ти зависи от твоята жена. Ако си чиновник, щастието ти зависи от твоя господар, от твоя началник. Ако си министър, щастието ти зависи от царя. Ако си военачалник, щастието ти зависи от по-горния от тебе. Каквото и да направиш, ти не можеш да направиш това, което искаш. Щастието ти не зависи от тебе.

Понякога ние мислим, че сме свободни. Свободата е нещо относително. Свободата, която хората търсят, е нещо относително. Има една свобода в света, която изисква спазване на известни закони. По-свободно нещо от природата няма. Какво ли не е правила тя? Какви ли опити не е правила? Следователно, ако искате да бъдете свободни, ще отидете при нея, тя ще ви покаже как можете да бъдете свободни. По отношение на нея често ние постъпваме като малките деца. Като кряскаме, като се сърдим, като искаме това-онова, ние мислим, че тя ще отстъпи. Не, природата никога не отстъпва. Повидимому нам се струва, че природата ще отстъпи и ние ще възтържествуваме. Не, природата никога не отстъпва.

Влизат разбойници в къщата на един маг, искат да го оберат. Те влизат със своите оръжия, готови за обир. Магът веднага ги поканва и им казва: „Заповядайте, господа. Всичко, което имам, е на ваше разположение.“ Той излиза вън, а тях оставя в къщата си свободно да се разпореждат. Щом влиза в стаята си, той бутва едно копче и стаята се напълва с вода. Разбойниците се виждат залени до гуша с вода. Тогава той ги запитва отвън: „Ще се опитвате ли втори път да обирате един маг? Ако ми дадете честна дума, че втори път няма да си позволявате това нещо, ще ви пусна. Ако не, ще ви оставя в това положение.“ Питам: ако се намерите в това положение в стая, в затвор, пълен до гуша с вода, какво ще правите?

Съвременните хора се намират именно в това положение. Те са затънали до гуша във вода и не знаят какво да правят. Те са влезли като разбойници в Божествения свят и мислят, че могат да правят каквото искат. Обаче положението им е опасно, те са затънали до гуша във вода. – „Какво трябва да правим?“ – Трябва да бъдете послушни деца, да учите. Бог е направил света заради нас, да учим.

Ако искате да знаете какво представя светът, в който вие живеете, ще ви дам следното изяснение. Светът, в който ние живеем, е свят за забавление на ангелите. Когато ангелите се уморят от голямата работа, която имат, тогава те слизат на Земята да се занимават с нас. Те се занимават с нас като с малки деца. По този начин те си почиват. Като им разправяте за своите нещастия, за своите несгоди, те веднага уреждат работите ви и си заминават за другия свят. Те знаят всичко.

Сега във вашите умове ще мине друга една мисъл: „Какво представя другият свят?“ Наистина аз ви говоря за онзи свят, но вие не сте го виждали. Някога можем да ви представим някои екземпляри от невидимия свят. Ако искате да видите някое рядко животно или птица, каквато е, за пример, райската птица, вие трябва да отидете в тропическите страни и там да я видите. Струва ми се, че в нашата зоологическа градина няма райска птица. Ако речете да пренесете една райска птица от тропическите страни у нас, тя тук не може да живее. Тя е облечена като царска дъщеря, с хубава премяна. Сега, това ще ни отдалечи от онова, което искам да кажа.

„Да сторя!“ Какво иска да стори човек? Всичко е сторено заради него. Само едно нещо му остава – да учи. Да прави крака – той ги има; да прави ръце – той ги има; да прави пръсти – той ги има; да прави очи, уши – и тях има. Какво трябва да прави? Ако рече да си направи стомашна система – и нея има. Ако му трябва въздух – и него има; ако му трябва вода – и вода има; ако му трябва светлина – и светлина има; ако му трябва храна – и храна има. Човек има всичко, но само едно нещо не му е дадено – знание не му е дадено. Всичко си има човек, само знание няма.

Знание, работа ви трябва! Това знание вие сами ще го придобиете. Учение е нужно на човека. И за това знание, за това учение ние сме принудени да служим. И цар да си, и княз да си, и патриарх да си, и владика да си, и какъвто големец да си, ще свалиш своята царска, патриарска, владишка дреха и ще започнеш да учиш. Ще се учиш, за да добиеш смирение. Иначе ще четеш надписа: „Онзи, на когото краката са нечисти, да не влиза в библиотеката на природата.“

Сега нас ни казват, че като умрем, ще научим това, което ни е нужно. Други пък казват, че като умре човек, всичко с него се свършва. Вие ще се намерите в противоречието, което изживял един англичанин от Лондон, богат човек, който отишъл един ден в една от катедралните църкви да послуша какво ще се проповядва и да се успокои малко, понеже единственият му възлюбен син наскоро бил умрял. Той слуша проповедника, който говори за онзи свят, че душите на всички умрели отивали при Бога. Като се свършила проповедта, богатият господин се приближил при проповедника и го запитал: „Какво има на онзи свят? Къде е моят син сега?“ – „Той е при Бога.“ До богатия господин седял един господин и казва: „Твоят син е при тебе.“ – „Откъде знаеш?“ – „Виждам го.“ Богатият човек се видял в чудо: проповедникът казва, че син му е при Бога, а този скромен човек казва, че син му е при него. Питам: Кой от двамата е по-прав? Външният господин започва да говори на богатия: „Ако искате, да ви опиша сина.“ И започва: „Той на ръст е такъв и такъв, облечен е с еди-какви си дрехи, очите му са кестеняви, веждите – тънки“ и т.н. „При това, синът ви говори с Вас и Ви казва да не се безпокоите за него. Тук той се учи. Сега разбира нещата по-добре, отколкото по-рано.“ Той казва на баща си: „Татко, твоята педагогия не я разбирах така добре, както сега разбирам.“ Питам: Кой от двамата е по-прав – проповедникът, който е на амвона, и казва, че синът на богаташа е при Бога, или външният господин, който казва, че синът на богатия е при него и се разговаря с него?

Ако ние разбираме, че Бог е на небето, това не е право. Бог е навсякъде. Бог е Същество, Което живее навсякъде. Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Въпреки това ние Го търсим някъде. Това е физическо схващане на въпроса. Но според духовното схващане Бог наистина е небето, но под думата „небе“ ние разбираме образ, символ, идеал на един възвишен, уреден живот – живот на възвишена разумност. Небето е центърът на напреднали същества, които живеят в самата вечност, които творят, които са създали материалния свят. Това представя небето – един уреден свят, който се грижи за всички същества около себе си. Всички звезди, които виждате на небето, това са все техни творби.

Цялата човешка раса живее разпръсната върху всички планети и звезди. Човек минава от една планета в друга, според степента на своето развитие. Красиви са планетите, през които ние минаваме своето образование, за да дойдем до една по-висока наука. Те представят светове, резултат на разумна деятелност. Всяка планета представя един университет. Детето първоначално постъпва в забавачница, после в първоначално училище, в прогимназия, в гимназия, в университет. Като свърши университет, човек се специализира и след специализацията си той влиза в свят, дето жъне плодовете на своя труд. Сега някои от вас са в забавачница, други – в първоначално училище, трети – в прогимназия, в гимназия, в университет, след което ще се приготвят за широкия свят.

Един учен на миналото е правил ред изчисления по въпроса колко хора могат да населяват Земята, и по този въпрос прави известна статистика. Как се казва този учен, вие сами ще намерите името му. Той твърди, че в света съществуват около 100 милиона земи и ако на всяка от тия земи живеят по 300 милиона хора, то след като се размножават тия хора, след 6000 години, те пак няма да могат да попълнят Земята. Обаче, на всеки човек той определя по 30 сантиметра. Той казва: „Всеки човек се нуждае от една къща от 30 сантиметра, на която може да живее.“ Значи, като се съберат всички тия хора на Земята, те ще могат да живеят още 6000 години. Някои хора казват, че ако хората се размножават така, както днес се размножават, те ще изпълнят Земята. Не, този учен твърди, че подигането на човечеството седи в размножаването му. Подигането на човешкия ум седи в размножаването. В Божествения свят, дето има размножаване, там става подобряване на нещата; дето няма размножаване, там става влошаване. Според него, според този учен, щом се размножаваш, ти се умножаваш и подобряваш. Щом се влошаваш, ти не се умножаваш.

Та, на онези хора, които се страхуват, че когато хората се размножават, ще изпълнят света, ние възразяваме: вечността с нищо не може да се изпълни. Това, което е вечно, което е безпределно, никога не може да се изпълни. Размножаването е един разумен, духовен живот, от който не трябва да се страхувате. Ако ние мислим обратното, погрешката е в нашето схващане.

Един ден срещам един учен, който се занимава с болестите – лекар е той. Като ме видя, веднага започва да ме гледа отгоре до долу, да нямам някаква болест в себе си. Понеже той се занимава с болестите, когото срещне, все го поглежда да не би да има някаква болест. Аз пък го гледам де не му достига умът. Аз не му търся болести, но гледам какво не му достига. После му казвам: Според мене всяка болест е отклоняване от здравословното състояние на организма. След като някой е работил дълго време и се е уморил, най-после от невидимия свят му дават отпуск, да си почине. Той трябва да се подчини на неговите закони. Щом се подчини, той ще трябва да легне на леглото си и да не се мърда. След това милосърдни сестри ще дойдат около него и ще го наглеждат, няма да му позволят да се мърда – абсолютно спокойствие ще му се наложи. На всички болни хора се препоръчва да не мърдат от мястото си, да не се скъса някоя нишка, някой кръвоносен съд у тях, да не стане някакво кръвоизлияние. Щом си почине, щом оздравее, той ще дойде до едно здравословно състояние. Здравословното състояние иде само по себе си.

Та казвам: Това, което невидимият свят счита за почивка, ние го считаме за болест. Какво значи думата „болест“? „Бол“ означава „изобилие“; „есть“ – русите казват: „има“. Значи, в болестта има голямо изобилие, а хората не разбират това и казват, че са болни. Филологически ни най-малко болестта не е това, което хората я считат. Болестта подразбира едно голямо изобилие на нещата. Тъй щото, в думата „болест“ се съдържа съвсем друго нещо от това, което се съдържа според разбиранията на хората. Болестта е почивка. Когато някой човек заболее, той казва: „Досега мислех, че съм много твърд, че нищо не може да ме събори, но сега виждам, че не съм бил толкова твърд. Сега започвам да разбирам хората, да им съчувствувам и да моля Бога да им помага, да ги спаси. Сега започвам да виждам, че имам какво да дам на хората. Досега нищо не съм давал и съм живял само за себе си.“

Запитали един свещеник: „Накъде да се моля – на изток, на запад, на юг или на север?“ – „Ами като те бият, накъде ще се молиш? Представи си, че така те бият, че турят главата ти на север, а краката ти на юг. В каква посока ще се молиш?“ – „В каквото положение ме поставят, така ще се моля.“ – „Ами като те бесят, накъде ще се молиш?“ – „Накъдето ми падне, няма да избирам никаква посока.“

Човек трябва да се моли при всяко едно условие, безразлично дали е изложен на изток, на запад, на север или на юг. При каквито условия и да се намираш, отправи ума си в тази посока, дето е Бог. Де е мястото на Бога? Аз съм го определял така: там, дето всички хора отправят ума си, там е Бог. Следователно отправи и ти своя ум в посоката, дето всички хора отправят ума си към Бога. Това място е центърът на живота.

Сега да се върнем към по-приятна мисъл. Вие сте много богати хора, но вашият капитал не е в обращение. Краката на вашите банки се клатят малко. Защо? Защото капиталът ви не е в обращение. Щом капиталът се вложи някъде, той трябва да бъде в обращение. На същото основание казвам: Човешката мисъл трябва да бъде производителна. Ако всяка сутрин, като ставаш, не можеш да направиш едно добро на себе си или едно добро на своя ближен и ако не можеш да изпратиш едно благодарително писмо на Господа, ти не си турил своя капитал в обращение. Ако аз съм в едно училище и слушам лекциите на своя учител, аз трябва да му благодаря за светлината, която той е внесъл в моя ум. Когато учителят ви говори за аритметическите и за геометрическите прогресии, ако знаете законите, как се създават тия прогресии, вие ще можете да уредите вашия живот.

Представете си, че имате два конуса, които се срещат с върховете си. Тези два конуса представят две различни движения. Ако започвате да се движите от първия конус към втория, т.е. отдолу нагоре, първо ще минете през широката част на конуса. Колкото по-нагоре се качвате, толкова конусът повече се свива. В това положение вие се намирате в състояние на взимане – взимате само. Щом дойдете до най-тясната част на конуса, вие започвате вече да давате, влизате в обратното движение на конуса. Значи в първо време вие сте в закона на взимането, от другите взимате, а после влизате в закона на даването, от вас взимат.

Иосиф седя 2 години в затвор, в тъмница, за да научи закона на конусите. Как влезе в затвора, няма да ви разправям – важното е, че той трябваше да научи смисъла на конуса. Той влезе в затвора по единствената причина, че не искаше да се окаля. На Иосифа дадоха една висока служба, но същевременно му дадоха много хубави обуща и му казаха, че трябва да мине през една кална улица, без да се окаля. Той се отказа от тази си служба. Заради отказа му трябвало да лежи в затвор.

Като влезе в затвора, Иосиф срещна там други двама души от двореца на фараона – единият бил виночерпецът на фараона, а другият – неговият хлебар. Те сънували една вечер по един сън и се обърнали към Иосифа с желание да им ги разтълкува. Виночерпецът сънувал, че пак давал вино на фараона да пие. Иосиф му казал, че Фараон ще го върне пак на старото място. Хлебарят сънувал, че носи хляб на главата си, но птиците небесни се доближавали до хляба, който носел на главата си, и го кълвали. Тогава Иосиф му казал, че наскоро ще бъде обесен и птиците небесни ще кълват тялото му. След това Иосиф се обърнал към виночерпеца с думите: „Като излезеш от затвора, спомни си и за мене, защото аз съм затворен по причина на това, че не исках да се калям.“

Както изтълкувал сънищата, така се случило. Виночерпецът бил пуснат на свобода, а хлебарят – обесен. Обаче невидимият свят си спомнил за Иосифа. По това време Фараон сънувал в една нощ два съня. Той сънувал, че от реката излизали 7 големи, тлъсти крави. След тях излезли други 7, но мършави. Мършавите крави изяли тлъстите. Фараон извикал всички свои сънотълкуватели, но никой не могъл да разтълкува съня му. Тогава виночерпецът си спомнил за Иосифа и казал на фараона: „В затвора с мене заедно имаше един млад човек, който знае да тълкува сънища.“ Иосиф знаел какво означават седемте тлъсти и седемте мършави крави. Седемте тлъсти крави, това е конусът, който дава, а седемте мършави – конусът, който взима. Иосиф изтълкува съня на фараона. Той каза на Иосифа: „По-учен човек от тебе не съм виждал.“ И затова постави го на високо място, даде му висока служба. Фараонът му каза: „Оставям на тебе да събереш храна, колкото може повече, според твоите разбирания, че когато дойдат седемте гладни години, да има храна в запас, да можеш да спасиш от бедствие целия еврейски народ.“

Мислите ли, че Иосиф беше прост човек, невежа? Не, той беше човек с големи познания. Той имаше достатъчно познания по окултните науки – с една дума, той беше човек в пълния смисъл на думата учен, който познаваше законите на природата.

Обаче съвременните хора, които считат, че светът е реален, той представя всъщност проекция на друг един реален свят. В реалния свят има перспективна и дескриптивна геометрия. В перспективната геометрия вие ще видите как са поставени нещата, а в дескриптивната геометрия според мене се изнасят седемте гладни крави, които ще изядат тлъстите. Според перспективната геометрия нещата са представени така, както са. Там има даване, а в дескриптивната геометрия има взимане. Докато виждаш един свой приятел, тебе ти е приятно, но един ден, когато започнат да ти описват какво е правил този твой приятел, тогава идва вече дескриптивната геометрия, тогава идват мършавите крави и ти започваш да вадиш от себе си това, което имаш.

Та, в геометрията има известни правила, проекции, как да се изчисляват нещата, как да работиш в перспективната и дескриптивната геометрия, в смисъл как да се приложат те в самия живот. Това не е лесна работа. Отвън е лесно да се пише, но да се разбере тази геометрия в умствения, в духовния свят и да можеш да я вложиш в себе си, това не е лесна работа.

Всеки човек трябва да бъде геометрик, да знае всяка дума къде да я постави – точно на своето място. Всяка дума представя едно тяло, следователно тя има своя форма и съдържание. Всяка дума, проектирана в пространството, съставя цял един свят. Тя трябва да бъде поставена на своето място и след това да и се начертае път, по който тази дума трябва да се движи. Същото се отнася и до мислите на човека. Който не знае законите и хвърля само нещата в пространството, без определен ред и място, той ще се натъкне на ред противоречия. Турците казват: „На всяко нещо трябва да се намери чарeто му“ – това значи да се намери мястото му.

Следователно човек трябва да се учи от законите, които съществуват в света. Ще видите, че Бог, който е създал човека, поставил го е на [неговото] място. Той е поставил на [тяхното] място и жената, и мъжа, и ангелите, звездите, Слънцето, Луната, всички планети и звезди – на всяко нещо е определил мястото и времето на [неговото] движение из пространството. Всеки човек иска да знае къде е неговото място. Може лесно да се определи мястото на всеки човек.

Ако един вол дойде при мене, аз веднага мога да му определя къде е неговото място и каква е съдбата му. Ще започна да му врачувам: „На тебе ти е определено от съдбата да бъдеш вол, да те впрягат в кола, да имаш хомот на шията си и с остен подир тебе да те мушкат и карат да вървиш напред. По 7–8 часа ще ореш на нивата, а след това ще ядеш слама в обора. Защо ти е така определено, не зная.“

След това дойде едно славейче при мене и на него казвам: „Ти няма да ореш на нивата, остен след тебе няма да има, нито хомот ще имаш на врата си, но ти ще бъдеш поставено в едно кафезче и там ще пееш. Ще бъдеш поставено в една малка къщичка, дето ще живееш през целия си живот.“

След това свинята иде при мене и ми казва: „Ти си гадател, кажи нещо и на мене.“ – „Ти ще бъдеш поставена в кочината, дето господарят ти ще дохожда по четири–пет пъти на ден да те храни, добре да те угои. Когато наближи българската Коледа, ще дойде същият този твой господар, но вече с нож в ръка, ще те заколи и след това от месото ти ще направят хубави работи. Маста ти ще стопят и ще си служат при готвене.“ Българите не мислят добре за свинята, но като дойде до месото и, там са на друго мнение. Свинската мас е много хубава за омекване на кожа. Когато кожата на някои обуща е твърда, намазват ги със свинска мас, за да омекнат. „Това ти е писано – казвам на свинята. – Защо ти е това определено, не зная. Съдбата ти е такава.“

Ако дойде някой човек при мене, и на него ще предскажа какво е писано. Първото нещо, което ще му кажа, е следното: пази се от безразборното ядене, да не ядеш какво и да е. Това е храната за човека, а всичко останало е храна за свинете, за говедата. Защо са малките семенца? За славейчетата. Не бутай тяхната храна. Яж онази храна, която е за тебе. Така е писано. Не се занимавай с онези мисли, с които животните се занимават. Не се занимавай с онези чувства, с които животните се занимават. Не се занимавай и с онова разположение, което животните имат.

Отде произлиза думата „свиня“? Аз взимам свинята като емблем на същество, което оценява живота. Тя толкова много обича живота, че когато предчувствува, че ще я колят, тя започва да вика толкова силно, че събира хората около себе си. Тя има силно желание за живот. Ако искате да създадете една приятност на свинята, идете при нея и започнете да я чешете по гърба. Тя веднага ляга на корема си и започва да се върти. Хубаво е това за нея, но свинята е закъсала в своето развитие. Тя е останала много назад в развитието си. Първоначално тя не е живяла така, но тъй както днес живее, тя е дошла в едно противоречие със своите по-раншни разбирания. Тя е дошла в противоречие със себе си. Следователно след няколко хиляди години свинята ще се употребява главно за маслото си. Всичкото и предназначение ще се свежда само към това – да я гоят и да я колят. Какво друго предназначение може да има свинята? Значи тя е една форма, която е останала извън общата форма на живота.

Ще кажете, че Бог е създал свинята. Не, времето, когато Бог създал свинята, тя не е била такава, каквато днес я виждаме. Формите на вола, на овцата и на всички останали животни едно време не са били такива, каквито днес ги виждаме. Първоначално животните са имали съвсем друго предназначение от това, което днес им се дава. И човек не мяза на онзи човек, който някога е бил създаден по образ и подобие Божие. Сега, дали вие ще приемете това нещо или не, то е друг въпрос.

Сега вие можете да зададете въпроса: „Какво трябва да се стори?“ Човек все е сторил нещо и за това, което някога е сторил, той носи днес последствията му. Значи в първия конус вие сте взимали, а сега трябва да давате. Казва се сега, че от съвременните хора нищо няма да остане, от тях ще се вземе. Сега всички искат да бъдат щастливи в живота си. Че как можете при тези условия да бъдете щастливи? Утре майка ви умира – вие не можете да бъдете щастливи; баща ви умира – вие пак не можете да бъдете щастливи; брат ви или сестра ви умира – вие не можете да бъдете щастливи. Всички съвременни хора боледуват. Това показва, че сте изгубили нещо. От друга страна, къщата ви изгоряла, земетресение станало, болести дошли. Как мислите при един такъв свят да бъдете щастливи?

В този свят щастието е изключено. Не че и това не може, не че целият свят е болезнен, но важно е, че днес щастието много трудно се придобива. При тези условия, така, както ние живеем, така, както ние мислим, не можем да бъдем щастливи.

Трябва да се проповядва на хората. Те казват: „Кажете ни истината.“ Като им се каже истината, те намират, че истината била горчива. Горчива ли е истината? Не, истината е най-сладкото нещо в света, стига да знае човек как да я каже. Чудни са хората! Като кажеш на човека една сладка дума, тя лекува.

Дойде някой при мене, пита ме как лекувам. Ако е болен, аз му казвам една сладка дума, казвам му, че ще оздравее. Той се оплаква, че има хрема. Казвам му: „Това е едно пречистване за Коледа.“ – „Ама, треска имам.“ – Това е едно пречистване за Великден. Докато те хваща хрема или треска, ти си за облажаване. При треската ще имаш огън, който ще изгори всички нечистотии. Като изгорят нечистотиите, ти се освобождаваш от тях. Хремата показва, че ти трябва вода. Носът постоянно капе, нещо постоянно изтича вън от него. Всички нечистотии, събрани в канала, излизат навън. Като мине това състояние, ти чувствуваш вече гласа си по-ясен.

Та казвам: Болестите в света съществуват като една предпазителна клапа, да не дойде нещо по-зло. Болестта е една предпазителна клапа, а здравето е нормалното състояние на човешкия организъм. Здравият човек всякога може да учи. Той трябва да учи и да слугува.

Мога да ви приведа много примери, но те са излишни. Има някои хора болни, но много малко се изисква от тях, за да оздравеят. Тук имаше един книжар, който е заминал за другия свят. Той ми разправяше една приказка. Той бил родом от едно село в Македония. Баща му имал воденица. Един ден го нападнали разбойници и го убили. Той видял всичко това и толкова силно го преживял, че цели 3 години го тресло. Цели 3 години го лекували и не могли да го излекуват. Един ден майка му решила да го даде в църква, да служи там, за да може по някакъв начин да се излекува. Един ден клисарят в църквата, заедно с един свой другар, и двамата млади, намислили да се пошегуват с детето. Те взели една кутия, вързали я с връв за една от иконите и от време на време дърпали връвта. Като дърпали връвта, иконите започнали да се движат. Те направили тази шега във времето, когато детето било в църква. Както седяло, то видяло, че някои от иконите започнали да се движат. То се уплашило толкова много, че припаднало от страх. Като го свестили, всички останали зачудени, понеже от този момент треската му вече не се повторила. Значи в него станали две движения: едното движение му докарало треската, а другото движение я излекувало.

Това е закон. Понякога едно нещастие освобождава, избавя човека от друго нещастие. Значи едно нещастие може да избави от друго нещастие. Една радост може да ти даде условия за друга радост. Това е закон. Така се проявява Божественото.

„Какво трябва да се стори?“ Създай първо в себе си условия, вяра в бъдещето. Веднъж си дошъл на Земята – ти трябва да знаеш, че някой те е изпратил. Ти трябва да се запознаеш с Този, Който те е изпратил. Той не само че те е изпратил, но Той е помислил за тебе. Той ти е дал светлина, въздух, вода, храна, заобиколил те е с баща и с майка, които те обичат, които те милват. Заинтересувай се от този добър човек, който те е изпратил на Земята, който ти е сторил всичко това. Заинтересувай се от адреса на този човек, да му напишеш едно благодарително писмо.

Сега аз мога да ви приведа много примери, но понякога примерите не дават нужното обяснение. Има един пример, който често съм привеждал, но малцина са го разбрали. Една кметица, жена на един български чорбаджия от старо време още, което се случило някъде из България. Докато бил жив кметът, тя имала на разположение много слуги, които вършели всичката и работа. Не се минало много време, кметът – чорбаджията – умрял, и работите му се така оплели, че кметицата се видяла в чудо, не могла с нищо да си помогне. Пък и ненаучена сама да работи, тя се затруднила много. Един ден отишла при един от своите съседи и го помолила да отиде в гората да и донесе малко дърва. Тогава съседът и казал: „Иди сама в гората, набери си дърва, вържи ги на един вързоп и започни тогава да викаш към Благата съдба. Тя е една много добра жена, която веднага се притичва на помощ.“

Кметицата отишла в гората, събрала си дърва, направила си един вързоп и когато трябвало да го дигне и да го занесе в село, тя започнала да вика Благата съдба. Викала един, два, три пъти, но Благата съдба не дошла. Слънцето залязло вече и започнало да се мръква. Тогава кметицата си казала: „То се вижда, че Благата съдба няма да дойде, ами аз да си взема сама вързопа и да го занеса на село.“ Тя дигнала вързопа дърва на гърба си и поела пътя към селото.

Благата съдба, това си ти сам. Дигни товара си, да видиш колко е тежък, да заместиш тези, които са ти слугували. Ти се оплакваш, че Бог взел мъжа ти. Защо Господ взе мъжа ти? За да те научи да учиш и да слугуваш. Мъжът пита: „Защо Господ взе жена ми?“ – За да се научиш да слугуваш и да учиш. Ти не обичаше жена си. При тебе тя беше цяла слугиня: готвеше ти, чистеше къщата, оправяше леглото ти и в края на краищата никаква любезност не отправяше към нея. Сутрин му държеше палтото да се облече. Мисли ли мъжът, че жена му е негова робиня? Ни най-малко тя не му е робиня. Затова именно Господ я прибра при себе си.

Днес навсякъде виждаме, че мъжът и жената спорят помежду си кой от двамата има по-голямо право. Казвам: И двамата имате право, но имате право да учите, имате право да слугувате – никакво друго право нямате. Тъй щото, дойде ли въпрос до правото на човека, казвам: Човек има само едно право – да учи и да слугува. И мъжът, и жената имат само това право, никакво друго право нямат. За другите работи нямат никакво право. – „Ами нямам ли право да обичам жена си?“ – Нямаш право да я обичаш, понеже Господ я обича. – „Как така?“ – Така е.

Ако питате мене, аз не искам любовта на хората, защото щом те ме обичат, аз трябва да платя за тяхната любов. Досега аз не съм срещал нито един човек, който, след като ме е обичал, да не съм платил за неговата любов. – „Че, аз от толкова време те обичам.“ – Да, обичал си ме, и аз трябва да платя за тази любов. Аз ви говоря искрено. Като дойде някой при мене и ми каже, че иска да ме обича или ме обича, аз му казвам: „Ти трябва да знаеш, че аз съм сиромах, нямам какво да платя за твоята любов.“ Така е, щом един човек ме обича, аз трябва да платя за неговата любов. Трябва да плащам, а аз нямам пари за това.

Сега, като ви говоря за любовта, искам да ме разбирате правилно. Аз не съм против любовта, но казвам, че такава любов, каквато повечето от съвременните хора имат, това е неразбрана любов. Ако аз обичам някого и после му кажа, че съм го обичал и той трябва да знае това, каква любов е тази? В какво съм показал своята любов?

Да обичам някого, това значи, ако този човек е бил сакат, от моята любов той се излекува. Ако ръцете или краката му са били схванати, от моята любов и ръцете, и краката му се освобождават. Това значи любов. И след като освободя човека от всички негови недъзи и болести, той започва да учи и да слугува, това значи любов. А тъй, и след като съм обичал човека, той си остава пак сляп и глух, какво ще му разправям за своята любов? Какъв смисъл има тази любов? Какво ще разправям на този слепия и на глухия човек, че го обичам? Нищо няма да разправям на този човек за своята любов. Кой от вас е чул досега от Господа, че Той го обича? Слънцето ми говори, че Господ ме обича; въздухът ми говори, че Господ ме обича; водата ми говори, че Господ ме обича и храната ми говори, че Господ ме обича. Всичко наоколо ми говори, че Господ ме обича, само Господ мълчи по този въпрос.

Когато човек направи една погрешка, нека се вгледа в лицето на Господа, да види какво ще прочете. Той непременно ще види, че по лицето на Господа като че минава една мрежа, което показва, че е недоволен от него. Този, който е сгрешил, като види Божието лице недоволно, той веднага ще почувствува в себе си едно голямо неспокойствие, отсъствие на вътрешен мир. Всичко ще му се вижда криво, хората около него – изопачени, всичко в него се разбърква. Като съзнае погрешката си, да се обърне вътрешно с молба към Господа да го прости, защото той е готов да изправи погрешката си. Щом съзнае и изправи погрешката си, мирът му ще се възстанови. Свободен бях, направих погрешката, но свободен съм и да я изправя.

Преди няколко деня получавам едно писмо, адресирано: „До добрия господин Дънов.“ Досега не бях получавал такова писмо. Мисля си: „Какво ли ще има в това писмо?“ Отварям писмото и вътре намирам два билета за някакво кино, което щяло да се дава. Билетите са на стойност от по 100 лева. Погледнах датата, когато се дава този филм – виждам, че за да отида на него, трябва да напусна беседата. Разбрах, че тези хора, които ми изпращат билетите, имат нужда от пари. Тогава турих в един плик 200 лева и им ги изпратих. Казвам си: Понеже те са ги изпратили за „добрия господин Дънов“, трябва да им дам 200 лева. Билетите дадох на други, те да ги използуват. Понеже тези хора се нуждаят от пари, казах си: „Дайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.“ Ако не бях дал тия 200 лева, трябваше да си създам голяма неприятност. Трябваше да им кажа, че нямам пари. Че нямам пари, така е, аз взех пари назаем. Трябваше след това да работя, да спечеля тия пари.

Аз държа като правило следното положение: всеки ден работя и каквото спечеля, тогава ям. Аз не ям без да съм работил. Сега наскоро седя в стаята си и мия своята паница и лъжица. Някой тропа на вратата ми, иска да му отворя. Аз пък съм зает с миенето на чинията си, гледам дали съм я измил хубаво. Понеже се тропа силно, тогава излязох насреща с чинията в ръка и му казах: „Ще ме извините, аз мия чинията си, зает съм, а вие мислите, че не ви отдавам нужното уважение и почитание. Господарят ми иска да измия тази чиния хубаво.“ Той се усмихна.

Казвам: Ние трябва да имаме едно понятие за себе си. Седя в къщи и мия чинията си – това е една длъжност, трябва добре да измия чинията си. А някой тропа вън. Нека потропа, нека почака малко, докато измия чинията си. Отгоре ме наблюдават как ще измия чинията. – „Ама друг някой да я измие.“ – Не е така. От мене искат да я измия, и то много хубаво, да не оставям никакви нечистотии. – „Това не е важна работа.“ – Как да не е важна? Отгоре ме гледат как ще я измия. След това ще им отворя и ще им кажа: „Ще ме извините, че съм занят.“

Питам: Знаете ли какво ще бъде, ако всички вършехме работата си сами, с най-голямо разположение? Аз сам върша работата си, никой не ми заповядва и на никого не заповядвам. Няма какво да проповядвам на другите как да я мият. Аз сам взимам чинията, измивам я добре и след това внимателно я преглеждам, да не е останала и най-малката нечистотия. Също правя и с метенето. Аз взимам метла и лопата и измитам добре, да няма никакви прашинки. Като измета, оставам и метлата, и лопатата на място. Въпреки че мета толкова внимателно, пак остават малки прашинки. Чудя се отде се взимат тези нечистотии. Толкова чисто държа и пак се събрат нечистотии. И най-после се утешавам по следния начин. Казвам си: „Ако мета по три пъти на ден, пак се събират прашинки; какво ще бъде, ако метях само по един път на ден, или ако никак не метях?“

Оттук аз правя следната аналогия: ако след като учим и слугуваме, пак имаме мъчнотии, какво щеше да бъде, ако никак не учехме и не слугувахме? Тогава щеше да има много повече мъчнотии.

И тъй, човек трябва да има разположение да стори нещо във всеки даден случай. Като вляза в стаята си и започна да мия чинията си или да мета стаята си, веднага ще ми дойде на ума колко слуги и слугини са бити само заради това, че не са изпълнили длъжността си както трябва. Някои от тях са бити, а други не са. И тогава си казвам, че има хиляди и милиони хора по света, които вършат тази работа. Тогава аз се свързвам с тях и разбирам положението им.

Не мислете, че само простите хора вършат тази работа. Един японски принц пожелал да изучи характера на американците и затова помолил един свой приятел да му намери място за слуга при някое американско семейство, без да казва, че е принц. Приятелят му го препоръчал на едно американско семейство, дето той останал за известно време като слуга. Той миел чинии, метял, вършел всичко, каквото го карали. Семейството било много доволно от него. Те казвали: „Много добър е нашият слуга, много добре си гледа работата. При това, във всяко свободно време чете някаква книга, учи нещо.“

След 3 месеца този слуга изчезнал някъде. Тогава американското семейство намерили приятеля, който им препоръчал този слуга, и го запитали: „Къде отиде твоят приятел? Ние искаме да му платим. Той ни работи много добре.“ – „Той не иска никаква заплата. Той е японски принц, който беше дошъл в Америка с желание да изучи американския живот. Той е доволен, че можа да научи нещо от живота на американците.“

Всички вие сте японски принцове, които сте изпратени на Земята да служите. И след като служите 3 месеца, след като учите 3 месеца, можете да отидете където искате. Но 3 месеца сте дошли да учите. Онова, което научите, научете го добре.

Сега от всички се иска смирение. Някой заболее или се намери в някакво трудно положение и се смущава. Не се смущавайте, но си спомнете, че всички ония същества, които създадоха света, не са болни, но са здрави. Онези, които създадоха света, не са сиромаси. При това, те са толкова чувствителни, че предвиждат всички ваши нужди. Това, което вас ви смущава, на тях е известно. Те искат да знаят до каква степен на развитие сте дошли и какво разбиране имате за реда и порядъка, който съществува в природата. Вие сте една книга и не сте прочели тази книга, не сте прочели себе си. Цялата история на вашия живот, историята на вашите деди и прадеди, историята на целия български народ, на цялото човечество е написана върху вас. Вие можете да си създадете една голяма история от „Хиляда и една нощ“. Вие не сте чели още това, което е написано върху вас. Какви ли не разкази, какви ли не поетически книги има написани върху вас, но вие още не сте влезли във вашата библиотека да четете.

Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Това значи: „Аз съм вратата за живота. Аз съм пътят, истината за знанието на онази велика библиотека, в която можете да влезете и да учите.“ Ще влезете, ще излезете и паша ще намерите. Жалко е, ако при това положение вие нямате знание и мъдрост. Вие трябва да имате знание и приложение на това знание в себе си. Знание в приложение на любовта, на онова, което си научил. Това, което човек е научил, той трябва да го приложи.

Ние виждаме примери. Не беше ли Христос, Който казваше: „Аз не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Онзи, който Ме е пратил.“ На друго място Той казва: „Син Человечески няма де глава да подслони“. Много знания имаше Той, но важно беше онова съзнание в Него, че е дошъл да извърши волята Божия, да лекува, да утешава. Когато при Христа беше дошъл един богат еврейски равин, той видя, че при Христа седеше една голяма грешница и през всичкото време Му целуваше краката и плачеше. Тогава равинът си помисли: „Този човек навярно не ще да е някой знатен учен, нито виден пророк, защото иначе би знаел каква ще е тази жена, която се докосва до него.“ Като разбра мисълта му, Христос му отговори: „Тази жена, откак съм дошъл, не е престанала да целува нозете Ми, а ти никакво целование не Ми даде. Затова за нейните грехове ще и се отвори път. Нов живот ще и се даде.“ На тази жена, която целуваше краката на Христа, Христос и каза нещо много важно, което не е писано в Евангелието. То е писано на нея. Ако искате да знаете какво и е казал Христос, намерете я, тя ще ви каже.

„Да сторя.“ Това значи на английски „стори“ [story] – една повест, която е писана за живота. Тя е писана у нас. Да сторим, да проучим онова, което Бог е вложил у нас в много широк смисъл. Това се отнася до всички, безразлично дали сте българин, англичанин, французин, германец, японец или китаец. Но японците и китайците, като от по-ниска култура, от по-ниска раса, те трябва да прогресират. И българите също трябва да прогресират. Бялата раса трябва да мине в една по-висока стадия на развитие. Това положение, в което тя сега се намира, ни най-малко не е последното.

Лицето на бялата раса, в сравнение с лицата на другите раси, е доста добре устроено, но далеч още не е тъй симетрично и хармонично, както на бъдещите хора, които идат. Тези, новите хора аз ги наричам хора на любовта, хора на висшето съзнание, които искат да оправят света чрез любовта. Те казват, че благото на всички хора трябва да бъде благо и на отделния човек. Трябва да се намери за това един начин.

В някои отношения аз съм се насърчавал от българина. Когато се намери някъде, дето няма нито кибрит, нито огън, той веднага вади от джоба си една кожена торбичка, в която има кремък, огниво от стомана и парче прахан. Веднага драсва кремъка в огнивото и се вижда искра. Приближава праханта до искрата и веднага тя се запалва. Така на бърза ръка той си приготвя огън. Ето една хубава черта на българина. Ако някой ме пита каква добра черта зная на българина, ще кажа: Българинът знае как да цъка. В това цъкане той ще изкорени своите слабости. Като цъка, искри излизат от кремъка. Някога искрите не попадат точно на праханта, но той повтаря и потретва цъкането, докато най-после праханта се запали. Знание е това. Има някои, които са толкова големи майстори, че още при първото цъкане, праханта се запалва. Други трябва да цъкнат няколко пъти.

Та, понякога нашият живот върви така, че каквото помислим, става. Понякога, като помислим веднъж, работите веднага стават. Някога за едно и също нещо трябва да помислиш два, три, четири и повече пъти, за да стане нещо. Като помислим няколко пъти, работите стават добре.

„Да сторя!“ Какво трябва да стори човек? Аз да ви кажа какво трябва да стори човек. Да стори да има широки обуща на краката си, да не му образуват мазоли. Обущата му да са направени така, че да не го притесняват. После, той трябва да си направи ръкавици и дрехи свободни, никак да не го притесняват. После, да не си туря очила за украшения. Без очила да е. Едно време хората си туряха очила за украшение. Ако днес носи очила, те трябва да бъдат много хубави. Ако носи шапка, трябва да бъде с много хубава форма. Ако яде, да яде най-хубавата храна; ако пие, да пие най-хубавата вода; ако диша, да диша най-чистия въздух; ако възприема светлина, да бъде от най хубавата; ако чете книги, да бъдат най-хубави; ако се занимава с някои въпроси, да бъдат най-възвишени и идеални и да ги разбира добре. Това е задачата на целия свят.

Ще кажете, че това са дребнави работи. Не, аз не ви препоръчвам дребнави работи. Дребните работи са за комарите; дребните работи са за жабите; дребните работи са за рибите; дребните работи са за птиците; дребните работи са за воловете, за конете, за говедата. За човека се изисква сериозна работа: да учи и да слугува на Бога, на ближния си, на себе си и на всички други.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

9-а неделна беседа,

държана от Учителя

на 31.I.1937 г.,10 ч. сутринта,

София – Изгрев.