И видях ново небе и нова земя

„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преидоха; и море нямаше вече.“

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще взема само един стих от 21-а глава от Откровението, 1-ви стих: „И видях ново небе и нова земя.“

„Духът Божи“

Евангелистът казва, че е видял ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преидоха.

Всички страдания в живота на хората произтичат все от стари работи. Но и старото е потребно. Аз не употребявам думата „стар“ в тесен смисъл, защото ако я взема в широк смисъл, тази дума има съвсем друго значение. Под думата „стар“ аз разбирам неща, които стават вехти, които се изтощават, които изнемощяват. Така се разбира тази дума в обикновения и смисъл. В това отношение тази дума има двояко значение.

[При] сегашните условия, при които хората живеят, те са се разделили в своите възгледи. Всички хора са родени от един човек, от един човек са излезли, но ако ги питате, те не знаят това, те са се разделили на разни народи. Ако срещнете един англичанин, той ще гледа на нещата съвършено различно от един българин. Ако отидете в Америка или в Англия, там ще чуете всеки да казва: „Аз съм англичанин“, „Аз съм американец.“ Те се считат много по-културни от българите. Ако отидете в Индия и срещнете един индуски брамин, и той ще погледне към другите хора малко отвисоко. Всеки народ, всяка държава, която се счита носител на известна култура, все поглеждат отгоре на другите народи и държави. Това е повърхностно гледане на нещата. Това същото става и с растенията и с животните. Минавате покрай едно дърво, погледнете го отвисоко и казвате: „Дърво е това.“ Вие даже и не помисляте, че имате голяма нужда от дърветата. Ако растенията не съществуваха, не зная как хората биха живели на Земята. Хората считат, че житото е невежо, няма тези знания, каквито имат хората, но при това те придобиват всичките сили от житото. Те считат, че овцата е много глупава, а при това се нуждаят от нейната вълна, от нейното месо и мляко. Лекарите, учените хора при това ни препоръчват да се храним с някои растения специално, като доставчици на хранителни материали.

Та казвам: Хората сега се намират на големи противоречия. Те не са намерили един път, по който да вървят. Що се отнася до хигиената, истинската хигиена едва сега започва. Науката едва сега е започнала да синтезира нещата, да ги сглобява, да ги приспособява. Науката трябва да остане като ръководство на човека. Тя не е измислица на човешкия ум. Всички изобретения на великите хора показват, че всички велики хора работят за благото на човечеството. Това е във всички области. Ако има нещо погрешно, то се отнася до разбиранията на техните ученици. Сегашните разбирания на учениците на учения свят, на великите хора, могат да се уподобят на разбиранията на учениците на един виден жрец, за когото се говори в един митически разказ от времето на християнската епоха. Един светия, един жрец имал двама ученици, много способни. Той ги изпратил да проповядват някъде вън в света. По пътя си те срещнали един езически жрец. Спрели го и му казали: „Сине дяволски, къде отиваш?“ Жрецът бил снажен човек, понеже живял по морални правила, та могъл да ги събори на земята и да ги наложи добре. Той им казал: „Така се разправя един дяволски син.“ След малко техният учител срещнал същия жрец и му казал: „Добър ден, братко, къде отиваш? Много ми е приятно, че те срещам.“ – „Как така да ти е приятно? Преди малко аз наложих твои двама ученици.“ – „Много добре си направил, дал си им добър урок.“

Та казвам: Ние трябва да излезем от рамките на онези ограничени схващания, които не допринасят нищо за хигиената. В едно криво разбиране няма никаква хигиена. Дали това схващане е религиозно, научно или обществено, безразлично е. Щом то е криво схващане, нищо не допринася за хигиената. В каквото отношение и да е, ограниченото схващане всякога спъва човека.

Ние имаме ред спънки, но и микроорганизмите са спънати. Защо? Защото, когато дойдоха на Земята, те мислиха, че по-учени същества от тях няма. Обаче това нещо съвременната наука не го признава. Има си причини за това. Наистина, че тези микроорганизми бяха много учени, но те се разделиха на две категории. Едните от тях почнаха да прогресират и образуваха по-сложните форми. От тях се образуваха растенията, а после и животните. Другата категория, по-консервативните, си останаха в същата форма, в сегашните типове, каквито днес ги виждаме. И тогава ние четем в Библията, дето се казва, че Бог рече да направи това и то стана. Рече Бог да направи много неща, много същества в света, но Той не създаде микроорганизмите. Някои от разумните същества създадоха формите на микроорганизмите. Съвременната наука приема тяхното съществуване, а кой ги е създал, защо ги е създал, това не е тяхна работа. Те са прави. Ако почнат да работят в тази посока, те ще се отклонят от своето истинско предназначение и направление.

Ти казваш, че някой човек е много добър, но преди да кажеш, че е добър, ти трябва да видиш как е устроен той, как е устроено тялото му. Като видиш един човек, ти трябва да разгледаш дали стомахът му е здрав, какво е положението на черния му дроб, на белия му дроб, на мускулите, на жлезите в него и т.н. След това ще видиш дали мозъкът му функционира правилно. После ще видите дали предната част на мозъка, в която се помещават умствените способности, функционира правилно или не. После ще видите добре ли са развити или не в този човек домашните и обществените чувства.

Човек, у когото домашните чувства не са добре развити, той е като циганите чергари. Днес ще го видите на едно място, утре – на друго място. Те нямат в себе си това чувство да седят на едно място. Има хора пък, които постоянно се губят. Даже и 20 пъти да е минал през една мeстност, той пак ще се изгуби. Има хора, които, достатъчно е един път само да минат през една местност, и като ги пуснеш сами, ще могат да се ориентират, да намерят същото място. Aко разгледате главите на тези хора, които се губят, ще видите, че в главата им липсва нещо, има някой център, който не е добре развит. А на главата на тези, които лесно се ориентират, този център е добре развит. Те лесно намират пътя си.

Aко разгледате главата на един гениален и на един обикновен човек, които се занимават с музика, ще видите, че главата на гениалния е добре развита в музикално отношение, когато главата на обикновения не е така добре развита. Те се различават и по челата си, и по главите си. Главата на гениалния човек е съвсем другояче създадена, той има други центрове в себе си развити, каквито обикновеният човек ги няма.

Следователно новото е у човека, който твори, който създава. Животните нямат такива чела, заради което те нищо не могат да създадат. Те имат някои унаследени неща, които са взели отнякъде, но са останали с него само, със старото си. Такива хора има много и те се водят по инстинкт, като животните. Много животни се водят според своя инстинкт. За пример паякът знае кога ще вали дъжд и взима мерки да заякчи своята паяжина. И пчелата може да познае същото нещо. Затова пчелите взимат мерки, когато усетят, че ще вали дъжд.

У хората, понеже умът се е развил, до известна степен те се ръководят от своя инстинкт, а не напълно, както у животните. Инстинктът е едно вътрешно самочувствие, което подтиква човека да върши това или онова. Силен е инстинктът у животните. На едно животно ти не можеш да дадеш два пъти една лоша, развалена храна. Щом веднъж яде от тази храна и пострада от нея, втори път то по никой начин няма да приеме същата храна. Обаче това с човека не е така. Ти лесно можеш да излъжеш човека с лоша храна, която веднъж е ял, достатъчно е да измениш формата на храната, и той може да се излъже да я приеме пак. Не само с храната, но с всички работи може да се излъже. Лъжат се хората. Те мислят, че втори път може би нещата да са се изменили.

Сега евангелистът казва, че видял „ново небе и нова земя“. Ако и аз ви кажа, че всичко, каквото имате, може да се измени, вие ще кажете: „Ами къде ще отиде нашият сегашен живот? Какво ще стане с нас, с нашите стари разбирания?“ – Ами, сегашното ви разбиране е основа на бъдещото ви разбиране. Ако вие нямате сегашни разбирания, и за бъдеще няма да имате. В детето се крие малка сила, която в големия може да се развие. Тогава именно вие ще бъдете това, което сте сега, и плюс нещо. Този плюс именно представя новото. Но новото, което ще дойде у вас, трябва да видоизмени естеството ви. Евангелистът е видял голямата промяна, която става сега в света. И умственият, и духовният, и общественият, и органическият – целият свят се е видоизменил. И този свят постоянно се изменя. И казва се, че в този, новия свят, в новото небе и в новата земя нямало море. Щом нямало морета, и реки нямало там. Е, какво имало тогава? Реките и моретата са символ на нещо. Морето е образ на страдания. В него стават всички катастрофи. Като казва, че там нямало морета, това значи, че там нямало страдания.

Казвам: Иде време, когато всичко ще се измени. Ако остане на нас да видоизменяме нещата, нищо няма да излезе. Светът е така устроен, че всички промени ще стават постепенно, според законите, които го управляват. Науката допуща, че всичко в света еволюира – и растения, и животни, и хора, но те не обясняват как става тази еволюция. Те казват, че до човека светът се е развивал, но какво ще стане след човека, и те не знаят.

Човек едва е почнал да се развива. По разбиране човек е едно малко дете и за в бъдеще неговият ум, неговото сърце, неговата воля, неговата душа и неговият дух ще се изменят. Защото съществените неща у човека, това са неговата душа и неговият дух. Най-реалното нещо, което се знае, което е създало всичкото знание, това е човешката душа. Тази душа, която някои отричат, други твърдят, че душата е някакъв сбор. Не, душата съдържа всички сборове, които съществуват в света, но тя самата е независима от всякакви сборове. Тя е сбор, но същевременно тя е единственият вечен принцип, който свързва човека с Бога. Това, което свързва човека с Бога, това е душата. Щом отричаш душата си, ти отричаш връзката си с Бога. Щом признаваш душата си, ти по принцип вече възприемаш, че имаш връзка, и тази връзка трябва да я развиваш и подобряваш.

Христос казва на едно място: „Ако ви казвам земните работи и не вярвате, как ще повярвате, ако ви кажа по-отвлечени работи“, т.е. небесните? За небесните работи се изисква едно съвсем друго разбиране. Право е това. Как ще мислиш ти за небето, за ангелите, когато имаш жена, деца, които те спъват? Ти имаш къща, деца, жена, а отвън има студ 25 градуса и ти мислиш за въглища, за отопление. Какво ще мислиш за живота на ангелите? Ти казваш: „Тук зъзна.“ Не е да умреш и да се свърши всичко.

Да, с умиране, със смърт въпросите не се разрешават. Смъртта разрешава съвсем други неща. За да се разрешат трудните въпроси, не е нужно да умрете. Само животът разрешава трудните въпроси. И трябва да се признае, че в „новото небе“ се подразбира новият живот, който иде органически в света и който трябва да възприемем. Първо ще се приеме като присаждане, а после – и по същество.

Сега вие знаете, че тези, които присаждат, правят чудеса. Чудеса стават с растенията. И човек може да се присади, но и присаждането е опасно. И в присаждането има опасност. Каква е тази опасност? – Че и присадката може да падне. И тогава човек ще се прояви такъв, какъвто си е. Турете и най-добрия, най-възпитания, най-образования човек при лоши условия, и той може да се измени. В някои случаи някои хора се изменят, а други остават такива, каквито са си. Някои американци са правили опит да култивират някои индуси, които са живели в Америка. Те са им давали възможност да следват висша наука, но един ден, когато се връщат в своя си народ, те се проявяват пак такива, каквито са били в първото си положение, като забравят всичко, което са получили. Виждате един човек, който поддържа, че има Господ, има Провидение, но щом го поставят при лоши условия, той забравя своето верую, докато най-после съвършено се усъмнява в своя си народ, във веруюто, което е поддържал. Такова нещо представят за някои хора нещастията, които ги сполетяват. Не е въпрос само да кажете, че има Бог в света, че съществува Промисъл в света, но трябва да се докаже, че наистина има Промисъл в света, че Бог промишлява за всички. Тези хора трябва да постъпват като английския проповедник Спържен, който проповядвал в една от големите баптистки църкви в Лондон. На едно от събранията се свикали всички богати членове на тази църква да се помолят на Господа да им помогне по някакъв начин да основат един фонд за някакви благотворителни цели. Като ги изслушал, най-после проповедникът Спържен казал: „Слушайте, братя, нека да не изкушаваме Господа. Ние всички сме богати. Не можем ли сами да свършим тази работа? Ето, аз давам 1000 английски стерлинги.“ Друг се обадил: „Аз давам 2000 английски стерлинги.“ Трети казал: „Аз давам 3000 английски стерлинги.“ И така се събрала нужната сума.

Така трябва да се постъпва. А тъй, вие вярвате в Господа, а не искате да платите нищо. Ти мислиш, че си далеч от Господа. Щом проповядвате за Господа, вие трябва да бъдете носители на Божественото. Ако всички хора така вярваха в Бога, тогава, когато един беден изпадне, другите могат да му помогнат, без да изкушават Господа. Всички говорят, че има Господ в света, а когато дойде да докажат това, те се скриват.

Сега ще ви приведа друг един пример. Един благочестив американски проповедник имал обичай след всяка своя неделна беседа да взима по едно бедно дете от улицата и заедно с него да седне пред трапезата и да се нахрани. Така правил той в продължение на десет години. При това, той имал обичай, като дойде бедното дете в дома му, заедно с него да коленичи и да чeтат на глас „Отче наш“. След молитвата започвали да ядат. Един ден той намерил едно бедно дете и го завел у дома си да го нахрани. Преди да започнат да ядат, проповедникът му казал: „Хайде сега, да коленичим и заедно да четем „Отче наш“. Проповедникът започнал да чете и детето повтаряло след него. „Отче наш.“ Детето повторило: „Отче наш.“ – „Който си на небето.“ Детето мълчи, нищо не казва. Проповедникът му казал: „Чети по-нататък: „Който си на небето. Да се свети името Твое.“ Чети!“ Детето не иска да чете. – „Слушай, ако не прочетеш „Отче наш“ с мене заедно, няма да ти дам да ядеш.“ Детето тогава се обърнало към проповедника с думите: „Бог наш Баща ли е?“ – „Разбира се, че е наш Баща.“ – „Значи ти си мой брат и си ме оставил досега аз да се скитам.“ Детето вече мисли. „Твоят брат се връща.“ Тогава проповедникът разбрал, че не е само да се даде един обяд на детето. И друго нещо се иска. Лесно е да се нахрани един човек и да го изпратиш да си върви.

И Христос дава един пример. Когато блудният син се връща у дома си, бащата заповядал на слугите си да заколят за него най-угоеното теле, да се съберат всички заедно и да ядат и да пият, че син му се е върнал. Сам бащата прегърнал, целунал сина си и пръстен му турил на ръката. Всички трябвало да се веселят, че блудният му син се върнал. Бащата казал на слугите си: „Този беше моят мъртъв син, но сега се върна.“ По-големият брат се ядоса на баща си, защо трябва да покаже любовта си към блудния син по този начин, след като той изяде и изпи всичко, каквото баща му беше дал.

Всички хора, които са на Земята, трябва да покажат любовта си именно към своя блуден син. Те още не са показали своята любов. Малко хора на Земята са показали своята любов. С това аз не искам да хвърлям упрек на никого, но всеки е опитал това. Опитът от тази любов, която хората са показали на Земята, е налице. Колцина са онези, които са показали Божествената любов, че сами те да са доволни от себе си? Като се говори за Божествената любов, вие казвате: „Де ще му отиде краят? На мене ли остана да оправям света? Нека Бог оправя света.“ Но има един велик закон на коопериране между хората. Когато ти решиш да направиш едно добро, с тебе заедно се кооперира и цялото човечество, които мислят като тебе. С тебе заедно се кооперират всички разумни хора, които мислят като тебе. Не мисли, че си сам. Някой път ние се обезсърчаваме. Не само обикновените хора се обезсърчават, но и просветените се обезсърчават.

Един израилски пророк се намерил в стълкновение с еврейските духовници и като се почувствувал сам, той се уплашил много. Той се обърнал към Господа с думите: „Господи, аз останах сам.“ Господ му отговорил: „Не бой се, в Израил има още 7000 като тебе, които мислят по същия начин, както и ти мислиш.“

Сега ми разправяше един приятел, че в Англия се образувало едно малко дружество от двама члена: мъж и жена. Те предприемат едно ново начинание, за което издават ред брошурки. С тях те правят позив към всички хора в света, от каквото верую и да са, да започнат обща работа. Те казват: „Ние сами нищо не можем да направим. Всеки не може да бъде като Христа. Ако речем да Го чакаме да дойде втори път на Земята, дълго време ще мине. Затова нека всички се съединим, да направим един Христос. Нека всички братя от целия свят, от Франция, от Германия, от Англия, от Америка, от Турция, от България, се съединим и направим един общ Христос.“ Тези двама души, мъж и жена, са тръгнали из цяла Европа да пропагандират идеята си. Права е тяхната идея.

Сега един френски писател, който се занимава с изучаване на шестото чувство в човека, е писал един много хубав трактат по този въпрос. „Сега мнозина могат да ме обвиняват защо не проповядвам за онзи свят. В това отношение аз съм профан. Аз искам да установя има ли в човека шесто чувство, за което се говори, и като го установя, тогава ще говоря за другия свят.“ Така казва този писател. Той е правил ред опити в това отношение. Той е критикувал всички хора, критикувал е и себе си, докато най-после е признал, че в човека има шесто чувство.

Някои считат шестото чувство като интуиция, като прозиране в далечното бъдеще. Ако имаш шесто чувство, ти ще можеш да видиш какво става в съседната къща, ще можеш да проникнеш в миналото, в бъдещето на човека. С шестото чувство можеш да отидеш навсякъде. Тръгваш на път, и с шестото си чувство ще видиш има ли разбойници по този път, или няма. Започваш една търговска сделка. С шестото си чувство пак ще можеш да провериш ще ти върви ли работата добре или няма да ти върви. Ако имаш шестото чувство, ще ти върви търговията. Ако нямаш шестото чувство, няма да ти върви в търговията. Шестото чувство ще ти покаже да се свържеш ли с някои братя или не. То ще ти покаже дали са разбрани тия хора или не. То е една крачка напред. С шестото чувство човек може да има големи практически придобивки в живота си.

Като нямате шестото чувство, често вие влизате в известно стълкновение помежду си. Това, което се бълника в човека, показва, че като не може да вижда нещата, човек често се блъска ту в един, ту в друг предмет. Какво е положението на слепите? Има слепци, които с пръчка пипат, за да се ориентират. Други пък пипат с ръцете. Като се ударят в някой предмет, те веднага се оттеглят. Тази е причината, поради която и вие постоянно се блъскате ту в един, ту в друг предмет. Речеш да направиш нещо – блъснеш се. Постоянно страдания ни сполетяват едно след друго, и то поради тази голяма слепота. Ослепял е човек. Дали сляп се е родил или отпосле е станал сляп, то е друг въпрос. Има слепородени, но има и отпосле слепи станали. И когато запитаха Христа за слепородения, на когото Христос отвори очите, дали той е съгрешил сам, или родителите му са съгрешили, Христос им отговори: „Не е съгрешил той, но се роди сляп, за да се види славата Божия.“ Значи Христос имаше възможност да отваря очи и на слепи, за да се прояви славата Божия.

Та казвам: Всяко усилие, което правите, ще даде добри резултати. Не мислете, че за развиване на шестото чувство не трябва да се правят никакви усилия. Във войната през 1914 година шестото чувство се разви, вследствие на което те станаха ясновидци. Тази война допринесе това, че хората станаха крайно чувствителни от голямо напрежение. И сега казват, че всички хора са станали много нервни. Тази [нервност] се дължи на новата енергия, която е влязла в човека и иска да го изкара от старото му положение. Като влезе в новото положение, човек започва да се безпокои. И наистина, всякога, когато влизате в една нова къща, вие започвате да се безпокоите. Това се дължи на обстоятелството, че вие излизате от установения ред на нещата. Защо детето, когато излиза от утробата на майка си, плаче? Защото излиза от старите условия. И майката трябва да го утешава, да му казва да не се безпокои, защото тя ще се грижи за него и т.н. То се поутеши малко и после пак започва да плаче. Това се дължи на онзи вътрешен страх, който заставя детето да плаче. Това е едно вътрешно психологическо състояние, което се изразява чрез плача. Има деца, които не плачат, като погледне към майка си, то се засмее и не плаче. А някое се ококори, писне и след това трябва да дойде майка му да магнетизира отгоре, да не плаче повече.

Някои от вас сте пискливите деца, които по десет пъти на ден плачете, след което трябва да ви успокояват. Прави сте, не е лесна работа да се справяте с новите условия на живота. Как ще се справиш, ако се намериш между лъвовете като Данаила? Ти трябва да имаш вярата на Данаила. – „Ама ако я нямам?“ Ако я нямаш, кюркът ти ще отиде.

Сега се създава ново небе и нова земя. Това мислят всички учени хора. Казвам: Всички хора в света работят и казват, че искат да чуят нещо ново, нещо повече. Ние не можем да ви кажем повече. Ако искате нещо повече, вие сами трябва да търсите. Допуснете, че някой пита какво има на Витоша. Вие живеете в София, а не знаете нищо за Витоша. Затова ви казвам: Ето я Витоша, аз няма какво да ви разправям. Нямам време да ви разправям. Качете се на Витоша и сами ще я разгледате. Хубава ли е Витоша или лоша, вие сами ще я разгледате. Качете се горе и всичко ще видите.

Та казвам: Всеки от вас трябва да бъде един екскурзиант, да бъде готов да тръгне за новия свят. Представете си, че вие искате да разберете нещо от новата философия. За тази цел вие трябва да четете книги от видни философи. Или пък искате да научите нещо от естествените науки. За тази цел вие трябва да четете книги на видни учени-естественици. Ако искате да научите нещо по музика, вие трябва да четете книги по музика и да слушате видни певци и певици или видни музиканти да пеят, да ви разкажат нещо по теорията на музиката. Хубавата страна в слушането на някой добър музикант или певец седи в това, че ако имате една малка дарбица, вие ще можете по този начин да я развиете. Защото казано е: С каквито хора дружиш, такъв и ще станеш. Това трябва да знаете, това трябва да имате пред вид, ако искате да прогресирате.

Ако вие отричате умните хора и кажете, че те не ви интересуват, вие ще изгубите и онова най-малко хубаво, което съдържате в себе си. Ако мислиш обикновени работи, обикновен човек ще станеш. Ако мислиш за същината на нещата, даровит човек ще станеш. Обаче малко време ти остава да мислиш за тия високи работи. Да кажем, че ти си богат човек, който си уредил всичките си работи: жена ти не ти препятствува, децата не ти препятствуват, общественото ти положение не е добро. За какво трябва да мислиш при това положение? Какво трябва да правиш тогава? Започни да учиш. Посети всички бедни, след това да ги поучаваш. По този начин ти ще научиш нещо от тях.

Страдащите души, това са онези напреднали души, които не мърморят, но с радост носят своите страдания, своето бреме. Посетете тези души, и вие ще добиете една отлична черта, ще видите какви хубави възгледи имат те за живота.

И тъй, ще започнете с новото. Новото небе иска нови хора. От сегашните хора нито един няма да влезе в новото небе и в новата земя. Разбирайте сега правилно нещата. Колко души депутати могат да влязат в камарата? Едно време, когато имаше камара в България, колко българи влизаха като депутати? – Само определен брой. Хайде, понеже сега в България няма камара, нека вземем английската камара или в Америка – колко души могат да присъствуват в техните камари? Целият народ може ли да присъствува? Могат ли всички хора да присъствуват в конгреса? Не, само избраните могат да влязат там. Те са новите хора, избраниците, а останалите са старите хора.

Следователно всеки в себе си ще избере представители, които ще изпрати в камарата, в конгреса на своята душа. От този конгрес ще изберете само ония членове, които ще изпратите в конгреса на вашия дух. И каквото решат там, тези закони ще ги изпратят във вашето сърце, във вашия ум и във вашата воля. И тогава всички ще почнат правилно да функционират. Или другояче казано: в един нов строй се изискват хора със съвсем други разбирания за правото. В новия живот не може да влезе един човек с отживели разбирания за правото и когато той мисли изключително за себе си. Защото, ако е въпрос за правото, тогава Бог има най-голямо право. Какво ще кажете на това? Аз ще кажа, че преди тебе Господ беше. Ако е въпрос за „аз“, само Господ може да каже за Себе Си „Аз“. Той няма съперник на Себе Си. Когато кажеш „аз“, ти мислиш, че ти имаш право. Кой ти даде това право? Когато един министър дойде да управлява един народ, от само себе си ли управлява? Не, той е поставен от своя народ. Всеки министър е поставен от царя, от народа си и след това той почва да функционира. Ако постъпва правилно, държат го като министър. Ако не постъпва правилно, изпъждат го.

И когато дойдем до живота, и там е същият закон. Ако вие още не разбирате този закон, ще го разберете. Вие сте пратени на Земята да живеете като колонисти и да се учите. Мислите ли тогава, че вие можете да живеете както искате? Могат ли депутатите да злоупотребяват? Щом хванат един депутат в злоупотребление, с него всичко се свършва.

Ето защо у всинца ви трябва да се развива онова съзнание на отговорност, но не на безпокойствие. Вие трябва да вложите в душата си едно голямо спокойствие и да кажете, че в света съществува едно велико Същество. Това Същество царува в света. После трябва да си кажете, че имате един велик Баща, Когото сте забравили. Вие сте родени някъде на Земята, но сте забравили вашия Баща. Вие трябва да съзнавате, че у вас се крие нещо хубаво, оставено от Баща ви, и като Го намерите, ще видите, че Той все таки е оставил нещо и заради вас. Той не е като земния ви баща.

Такива опитности мога да ви приведа много. И в България има много такива опитности. Понякога човек се намира в едно изключително състояние. Той е болен и лекарите му казват, че няма да оздравее, че ще замине за другия свят. Но вътре в него нещо му казва, че ще оздравее. И наистина, той оздравява. Тогава лекарите го питат как е оздравял. – „Не зная. Нещо ми казваше отвътре, че ще оздравея, и оздравях.“

И силата сега е в новото, което иде в света. Новото небе и новата земя сега се творят от Твореца, Който всичко създава. „Какво ще стане със съвременния свят?“ Съвременният свят в някои отношения ще се преобрази и в умствено, и в сърдечно отношение. Всички добри хора трябва да се обединят и да се радват на новото без страх. И от смъртта, и от беднотията, и от болестите – от нищо да не ги е страх.

Казвате, че криза има. Действително, страшно нещо е кризата. Представете си, че искат да ви изпитат, че се намирате пред изпитания. Има окултни общества, които поставят своите членове на изпит за храброст. Когато искат да изпитат един от новодошлите членове в храброст, те го поставят на следния изпит. Десетина души от същото общество се обличат с лъвски кожи, престорват се на лъвове и пресрещат своя другар в някое уединено място, в някоя гора и излизат срещу него. Ако той се уплаши и започне да вика за помощ, те разбират вече, че той не е човек за тяхното общество. Обаче ако се справи и започне в себе си да размишлява, че е поставен на изпит, и не се страхува, че ще бъде нападнат и изяден от тия лъвове, той се приема за член в това общество. Тогава лъвовете постепенно се отдалечават, прибират се в домовете си и събличат лъвските кожи.

Че, ако покрай видимите мъчнотии, които ви заобикалят, нямате и някои вътрешни, вие още не сте ученици. При това, трябва да се справите със своите мъчнотии. Болестта е една мъчнотия, беднотията е друга мъчнотия, смъртта е трета мъчнотия. И ако вие нададете вик, не се справите с тия мъчнотии, вие не сте за това общество.

Вие не трябва да се страхувате от никакви мъчнотии. Човекът на новите убеждения не трябва да парадира външно, но той трябва да бъде смел и винаги да съзнава в себе си, че Онзи, Който го е пратил на Земята, е с него. Има много примери за такива смели хора. Смелост е нужна на човека. И тази смелост се обуславя от вярата на човека. Човек трябва да има едно вътрешно спокойствие. Срещат един човек и му казват, че баща му е убит, майка му е умряла, брат му е болен и т.н. И този човек трябва да приеме всичко това с най-голямо спокойствие и самообладание. Случват се такива неща в живота. Но човек трябва да бъде смел, да носи страданията си.

В едно семейство, някъде в България, бащата бил касапин. Той клал много агнета и волове, с цел да забогатее. Един ден двете му деца си играли заедно. По-голямото братче, което виждало как баща му коли говедата, казало на по-малкото: „Сега ще ти покажа как татко коли агнетата.“ То взело ножа, с който бащата си служил при клане, и го забил в гърлото на братчето си. Като видяло какво направило, то хукнало да бяга, но в бързината си стъпило на ножа, паднало и се проболо в гърдите. Като чула писъка на децата си, тя, майката, която в това време къпала малкото си детенце, веднага се притекла на мястото, да види какво правят. Като видяла тази страшна картина, тя се ужасила и се отдръпнала назад. Но докато се върне да извади малкото детенце от коритото, тя го заварила удавено. В един час майката се лишила и от трите си деца. Стават такива нещастия в света. Този касапин е клал овце без разрешението им, вследствие на което е заплатил с всичкото си богатство, като се лишил от трите си деца.

Казвам: Има един вътрешен закон, който действува в света. Това ви казвам не да се страхувате за греховете си, но да имате любов, всинца да спазвате Божия закон. Вие трябва да имате съзнание за всичко, което правите. Аз виждам какви са вашите възгледи. Вие имате гениални възгледи, но като дойде да ги реализирате, затворите листа на книгата и казвате: „Не му е времето сега.“ После пак ви дойде една гениална мисъл, отворите книгата, искате да я реализирате и казвате: „Не му е времето сега.“ Пак затваряте книгата. Колко пъти мъжът обижда жена си и тя веднага се сърди.

Ще ви приведа един пример из живота на един наш брат, евангелист, който сега е на онзи свят. Той разправяше сам една своя опитност. Преди да стане евангелист, той бил голям побойник, често биел жена си. Един ден, преди да отиде на нивата, взел остена си и с него добре наложил жена си. След малко той почувствувал голяма тъга в себе си, струвало му се, че главата му ще се пукне. Иска да отиде на нивата да работи, нещо го притиска вътрешно, не може да излезе навън. Така се мъчил почти цял ден. Най-после си казал: „Ще постъпя по християнски, ще искам от жена си извинение.“ Той се приближил към нея и казал: „Слушай, жена, моля те да ме простиш. Направих голяма грешка, не мога да се успокоя, не мога да намеря мир в душата си. Ето, вземи сега ти остена и ме набий, наложи ме както намираш за добре. Искам да видя какво нещо е остенът.“ Жена му го простила. В момента нещо се дигнало от сърцето му и той почувствувал голямо облекчение. Той закачил остена на стената и си казал: „Повече няма да оперирам с него.“

Аз ви приведох този пример, защото братът е вече на онзи свят. Човек трябва да бъде доблестен. Тъй щото, за да не правите погрешки, не отлагайте да реализирате една своя хубава мисъл или едно хубаво чувство, колкото и да са микроскопически. Виждате, че едно малко дете е паднало на земята. Каквато работа и да имате, спрете се и го дигнете. Това е една малка работа, която няма да ви отнеме и две минути даже, но тя действува освежително и благородно. След като помогнете на такова едно дете, и вашата работа ще се нареди.

Има ред примери из живота, които показват, че децата носят щастие за родителите си. В София имало един беден чиновник, който едва свързвал двата края. По едно време му се родило мъжко дете. Като вървял из улицата, той нaмерил една турска златна лира от 20 лева. Той се навел, взел парите и като отишъл у дома си, могъл да купи храна, пеленки на детето си. От този момент работите му тръгнали добре, веднага го повишили на службата му. И бързо след това той започнал да прогресира. След 10 години той е сбъркал някъде, вследствие на което детето му умира. С умирането на детето, и работите му тръгват назад. Той започнал да деградира, докато дошъл до същото положение, в което се намирал, когато нямал това дете. Законът е такъв.

Не скъсвайте връзките си с един свой добър приятел. Не скъсвайте връзките си нито с баща си, нито с майка си. Казвате: „Нали Христос е казал, че човек трябва да се отрече от баща си и от майка си?“ Вие трябва правилно да разбирате. Да се отрече човек е едно нещо, а да скъса връзките си с някого е друго нещо. Да се отречеш от баща си, това значи да го признаеш като брат и да му кажеш: „Татко, тука си ми баща, но горе ти си мой брат. Следователно ние имаме един и същ Баща. Когато отидем на небето, ти ще се отречеш от мене, ще кажеш, че си ми брат, а не баща.“

Това значи да се отрече човек от баща си и от майка си. Човек трябва да се отрече за онова, великото в света, за един следващ, по-велик порядък. Но казвам: Никога не късай онези свещени връзки, които Бог е поставил между твоята душа и другите души. Остави тези връзки, нека Бог функционира чрез тях. И тогава работите ще ти вървят напред. Такива са принципите в новия свят, който сега се създава. Аз не говоря само за религиозните хора, но всички хора в света, от каквото верую да са, каквото и да знаят, те трябва да спазват тези свещени връзки. Когото и да срещнете, да считате, че сте негов брат. И той от своя страна да има същите отношения. Само тогава ние можем да бъдем свободни.

И в света не трябват външни закони, външно разбиране, но едно вътрешно разбиране на законите. След като учат, всички хора трябва да проповядват онова вътрешно разбиране на нещата. Това е потребно за всички, а най-много сега. Всички религии, които съществуват в света, те трябва да насочат своята деятелност към вътрешните връзки, да се създаде едно братство и единство между всички религии. В това отношение и в Англия, и в Америка правят ред опити. Това трябва да става навсякъде.

Казва евангелистът: „Видях ново небе и нова земя.“ Само при новите разбирания ние ще можем да оценим това ново небе и новата земя. В новото небе и в новата земя любовта между хората трябва да бъде велик идеал, велик закон. Тя ще стопли сърцата им и ще им бъде светлина. Тя ще им бъде ежедневна храна и ще осмисли живота им. И тогава цялата вселена, онова, което е създадено, ще видят онези бъдещи възможности, които се крият тук, на Земята. Много блага ви очакват в бъдеще. Като напуснете Земята и отидете в онзи свят, и там ви очакват известни блага. На това вие можете да направите едно малко възражение: „Отде да знаем това?“ Когато опитате всичко това, ще си спомните. Не казвам да вярвате, но един ден, когато опитате всичко това, тогава ще си спомните. Като го проверите, ще кажете, че така е било казано преди много години. Тогава ще проверите доколко е вярно това.

Сега пожелавам ви доброто бъдеще, което е пред вас.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

4-та неделна беседа,

държана от Учителя

на 18.X.1936 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.*