Усет, влечение, чувство, стремеж

Добрата молитва.

Кои бяха основните мисли на миналата лекция? (Един брат ги каза.)

Тая област, която ние разбираме в живота е много ограничена. Т.е. ония мисли, които влизат във вашите умове в сегашния живот имат най-ниска степен. Ние изучаваме само това, което е било потребно, и даже и то не е било приложено както трябва. Някой казва: „Аз зная всичко“. Човек не може да знае всичко. Например, ти можеш да имаш знанието на един усет, можеш да имаш знанието на едно влечение, можеш да имаш знанието на едно чувство, можеш да имаш знанието на един стремеж. В един усет какво можеш да добиеш? Или в един стремеж, или в едно разбиране? Да допуснем, че вие виждате един автомобил, който се движи. Какво сте разбрали? Вие сте видяли нещо. Това не е още една реалност. Видял си един човек, какво сте научили от него? Това е виждане, не е разбиране. Видиш една бучка захар. Какво сте разбрали? Като я вкусиш, тогаз ще имаш една вкусова представа. Другояче ще имаш само един зрителен усет, една зрителна представа. Сега казваме, че Христос проповядвал едно Учение. Аз говоря ти слушаш това, но не усещаш нещата. Ти нямаш един опит, нямаш един усет вътре, нямаш едно влечение, едно чувство, един стремеж. Всичките те трябва да се съединят в едно. И тогаз се заражда у чоевк едно желание да се повдигне. Той иска да се повдигне. Той казва: „Аз искам да се повдигна“. Но то е стремежът на растенията. Растенията не се ли повдигат? Кой човек има днес такъв ръст? Човек като се повдигне като израстне 1 1⁄2–2 метра, казва: „Аз съм израстнал“. И широк става. И после иде някоя малка идея. Например казват: „Да имаме Братство“. Но това трябва да бъде не само един усет, едно влечение, едно чувство или един стремеж, но всичките тия неща трябва да се съвокупят. И после за живота много неща има, които ние чувствуваме и не можем да си ги изясним. Някой път сте разтревожени нещо и не знаете откъде е причината. Отдаваш причината на Иван, Петко, Стоян, на социалните условия и пр. Например, сега изучават Софийското поле; то се повдига нагоре. От няколко години то се е повдигнало на половин метър. Стара планина като отива на юг, като натиска тия две планини, то полето между тях се повдига. Няма накъде да се плъзга. Виждате, че всички къщи, здания и прочее отдолу се пропукват. Тротоарът като се направи, пропуква се. Представете си, че вие ще дойдете в едно налягане между две планини – Родопите и Стара планина и ти ще се повдигаш нагоре, но това повдигане не зависи от тебе, друг те повдига. Представете си, че те хвалят хората, че си бил умен, добър и пр. И ти се повдигнеш, но това не е твое, то е чуждо. Те те повдигат. Правят те хората богат, дават ти пари, и ти се мислиш за нещо, но ти не си разбрал още живота. Някой път говорят за Любовта, но Любовта не се изучава така. Един момък е запалил чергата на една мома. И казвате: „Влюбил се“. Това е чужда Любов. Утре умре жена ти и ти пак клюмнеш. Това не е твое, то е чуждо. Това е една чужда тояга, на която си се подпирал. Счупва се тоягата и ти пак не можеш да ходиш. Или ходиш с патерица, вземат ти патерицата и ти не можеш да ходиш.

Някой път вие се спирате върху това, какво мислят хората заради вас. Хората са много практични. Като дойдат при тебе, гледат дали имаш пари или нямаш; здрав ли си или болен. Ако си здрав, онзи гледа какво може да стане от тебе. Той те употребява за слуга. Ако е богат човек, а ти си умен, той ще те тури за някой финансист в неговото предприятие, за някой агентин. Ти си учител, учен си. Държавата ще те хване да учиш децата, но ти нямаш понятие да им преподаваш някакво знание. Аз не казвам, че не знаеш, но много малко е това, което знаем. Учиш хората; съвременното учение аз го наричам копиране. Копират картината на някой велик художник. Хубаво е донякъде. (Учителят показва картината на Христа в салона) Ти виждаш Христа. Какво си разбрал от Христа? Ти казваш: „Хубава е тая картина! Угледен човек е! Умен е!“ Но нямаш вътрешно чувствуване. Няма една връзка между Него и тебе, да видиш Неговия ум, да видиш какво мисли Той, какво чувствува! Или пък Любовта като мине покрай тебе, да имаш усет, влечение, чувство, стремеж и те да се превърнат в реалност.

Някой път дойде неразположение в живота и казваш: „Аз съм неразположен. Много ми е мъчно.“ Ти си неразположен, понеже не си ял, нищо повече. Или не си разположен, понеже в дихателната ти система е влязло нещо чуждо и не дишаш както трябва. Ето два фактора, които могат да изменят разположението ти. Някой път казваш: „Има нещо лошо да се случи“. Нищо лошо няма да се случи. Ще се промени атмосферното налягане или влиза в атмосферата повече влага, отколкото трябва. А ти веднага си неразположен. Казваш: „Не зная защо, криво ми е“. Аз гледам на барометъра. Сега правя научни изследвания. Някои хора са крайно неразположени, краката ги болят. Това е от времето, което се изменя, атмосферното налягане се променя. Заболят те зъби. Това може да е от атмосферното налягане. Един отличен барометър имаш в себе си. Болят те зъби: или ще има сняг, или голям вятър, или дъжд, или мъгла ще има. Измени се това време: „Не ме болят зъбите!“ Хубаво, има един човек, когото го болят зъбите, краката или ръката и той не знае как да ги поправи. Един шофьор като се развали автомобила му, взема си пособията, почва да работи и накарва автомобила си да тръгне. А ти представете си, че нищо не разбираш от автомобила и ще търсиш някой техник да ти поправи автомобила. Ще минат 4 часа и още два – стават 6 часа. И време си загубил и пари ще платиш, и ако си шофьор и караш хората, те ще останат недоволни от тебе. Аз разглеждам живота така: пътниците са хора, които имат автомобили и счупили са ги, и всеки е загазил някъде. Ти казваш: „Еди кои си идеи не ги разбирам.“ Загазил е автомобилът ти! Има социални автомобили. Има религиозни автомобили. Има семейни автомобили. Има приятелски автомобили. После има автомобили на прогреса. Гледаш, загазил е тук-таме. Автомобилът му не върви. Пари няма, автомобилът му на парите загазил някъде, не отива!

После ние искаме да проникнем какво е искал Господ, като е създал света! Че ти трябва да развиеш едно ново сетиво. С тия пет сетива ти си формално животно! Даже в някои отношения животните знаят, чувствуват толкоз, колкото човека! Животните в някои отношения, когато ще се развали времето, вече вземат мерки. Да попиташ паяка, той нищо не знае за научните закони, но като ще идва вятър, той почне да си удвоява паяжината, че като дойде вятърът, да не се къса. Гълъбът, когато ще се развали времето, зимно време, когато времето ще стане много лошо, те се стичат да вземат за два–три деня храна в гушата си. Като луди стават те тогаз всички! Понеже времето ще се развали. Питам: Кое е онова вътре, което ги кара да вземат мерките? Та трябва за тия новите неща, които изменят живот, човек трябва да развие едно ново сетиво. Има един вид друго едно ново сетиво, което човек трябва да развие. Сега може да се говори за другия свят, нали? Сегашните хора казват, че това е празна работа. Той има 5 сетива! Ако имаше шесто сетиво, той щеше да види, че това е реалност. Ти щеше да видиш онзи свят! Това ново зрение е свързано с шестото сетиво. Много пъти можеш да знаеш неща, които стават на другия край на земята. Ще ги схващаш както радиото ги схваща сега! Има звуци някъде отдалеч и ти ще ги слушаш оттук! Питам: Една антена ще схване тия звуци, а пък човек, който минава за умен, не може да ги схване! Например, когато говорят в Англия, ти да го чуваш оттук! Да чуваш това, което говорят в английския парламент! Казва някой: „Това е невъзможно! Глупави работи са те!“ А пък сега с радиото това се осъществява, но този звук не е още ясен, радиото не лови добре нещата още. Вие сега казвате: „Да имам пари да си купя едно радио“. Че животните преди нас имат радио! Много насекоми имат отлични антени и схващат много добре работите! И носи си радиото със себе си! Където ходи, разбира! После те разбират и движението! Има насекоми, които хвърчат с бързина 1500 км/час! Още човек не може това. Човек още не е достигнал насекомите. Сега аеропланите могат да пътуват с бързина 500–600 километра, а пък насекомите с бързина 1500 километра! Ние за бързината не знаем още толкоз, колкото насекомите знаят! Значи, ние сме дошли до 1⁄3! Казвате, че надминаваме орлите! Орлите знаят по-малко от насекомите. Ние седиме и се занимаваме с обикновените работи. И разказваме за другия свят и казваме: „Какво ли място ще завземем в другия свят?“ Един вол може да се запита какво място ще завземе, ако влезе в човешкия свят. Един вол казва: „Какво място ще завзема, ако влеза в човешкия свят?“ Нали ще му дадат едно място? Нали знаете какво място завземат воловете? Една котка като дойде в човешкия свят, мисли какво ли място ще вземе? Нали ще и дадат едно място? Нали знаете какво място завзема една котка? Мислите ли, че ще завземе първостепенно място? Или един кон, като влезе в човешкия свят, или една риба? И рибите са учени. Те казват: „Ако отидем при човеците, какво място ще завземем?“ Някой казва: „Аз имам съобщение с другия свят!“ Радвам се, всички вие да имате съобщение с другия свят! Но какви са тия съобщения? Мнозина имат лъжливи понятия. Някой казва: „Аз видях Господа!“ Казвам му: Как Го видя? – „Един старец с брада, с бяла дреха!“ Видял си Господа, хубаво! Е, какво ти каза Господ? – „Нищо не ми каза“. – Ти си видял, но ти не си почувствувал. Той трябва да ти говори. И какво ще ти говори? Ти мислиш, че ще ти каже, че ще се оправят твоите работи. Не така! Не че ще се оправят! Ако някога Господ дойде да говори на хората, ще им каже: „Трябва да мислите добре!“ Т.е. да имаш един усет, влечение, чувство и стремеж. И всичките тия четири като ги туриш в работа, тогаз ще мислиш. И ще каже Бог: „Когато дойдат лошите условия в живота, трябва да мислите“. Бог е дал страданията на хората, дал им е живот. Под думата „живот“ разбирам една съвкупност на всички противоречия, които съществуват от памти века. Това е животът. Ти искаш да ядеш. Казваш: „Да ям оная кокошка, че после да пия малко винце“. Ти нямаш една идея, но щом се наядеш много добре, ще ти е тежко и ти ще престанеш да мислиш. Ще дойде един упадък. Ще забравиш да мислиш. Два–три часа ще почакаш и като се събудиш, ще почнеш да мислиш. Какво ще мислиш? Най-първо ще мислиш: „Много съм ял“. После ще кажеш: „Препих малко и сънят ми не беше добър“. Хубаво, ядеш, лягаш, спиш, сънят ти не е добър, после станеш, окръжаващите хора не са това, което ти мислиш. И най-после казваш: „Чакай да се помоля“. Викаш сега Господа,че Господ е едно същество толкоз разумно! Ти викаш като едно дете, което кряска и плаче. Какво ще те слуша Господ? Господ казва: „Дайте на това дете една круша, две ябълки. Дайте му малко злато да си поиграе!“. Или: „Дайте му една картина да се позалъже!“ Или: „Дайте му едно перо да се позалъже малко!“ И ти пишеш, дращиш поезия: „О, възлюблена моя! Като те видях, придобих всичкото щастие! Ти си светлина за мен!“ Че то е възможно, не отричам, може да е светлина, но там е една лъжлива светлина. Тя ти свети тая мома и утре тя ще отиде на друго място, а ти ще останеш в тъмнина. И тогаз той ще каже: „Сега, възлюблена моя, ти като изчезна, в мен дойде тъмнина!“

Или вземете Любовта сега. Що е Любов? Вземете един християнин, един православен. Той казва: „Онзи е еретик!“ По какво е еретик той, отгде го знае онзи? Той казва, че онзи е безбожник. В какво седи безбожието? Този човек е светски, но е здрав, пари има, децата му здрави, а пък ти си набожен и боледуваш, децата ти умират, жена ти ходи в безпътица. И казва: „Аз вярвам в Бога“. Че какво верую е това, което не може да изправи един живот. Ние искаме една вяра, която да изправи живота. Не външно да изправи живота, но вътрешно трябва да го изправи. Да знаеш защо стават нещата и къде са причините. Аз съм богат. Дойде някой човек, който ме мрази. Аз го викам. Потупвам го по гърба и му давам една кесия. Той си отиде и има вече добро мнение за мене. Ти ще кажеш: „Той го е подкупил!“ Че когато вие хвърлите хляб на кучета, не ги ли подкупвате? Когато един слуга работи и вие му давате пари, не го ли подкупвате с пари? Кажете ми сега, къде функционира Любовта както трябва? Ти казваш: „Работникът работи с Любов, от Любов работи“. Работи от Любов, но ти ще увеличиш заплатата му със 100, 200, 300 лева, тогаз има Любов. Хубаво, достигнал ли си до онова положение, да имаме една каса, та работникът след като е работил, да има това съзнание, това разибране на живота и да отиде до касата да вземе колкото има нужда? Да кажем, че при сегашните условия една каса е пълна със злато. Няколко милиона. Работникът е работил и ти му кажеш: „Вземи си от касата. Аз те оцених как можеш да работиш и какво можеш да работиш. Ти сега оцени работата си. вземи си колкото искаш, колкото оценяваш труда си!“ Представете си, че турим такъв един ред. Колко ще вземе той като му дадеш ключовете от касата. И като работят 100 души работници, след една година какво ще остане от касата, ако те си вземат сами, като сами оценяват труда си? Аз съм направил този опит. На всинца ви съм дал абсолютна свобода. Аз съм давал ключовете и казвам: „Вземете!“ И вие вземате. И гледам караници има. За какво са караниците, не можете да се споразумеете помежду си. Един дойде разправя за другите: „Онзи взел повече от касата“. Някой взема от касата повече, отколкото трябва. Той се е похвалил някъде. И сега казват: „Той взема на час по хиляда лева“. А пък друг е взел 2000 лева. Вие казвате: „Защо не оправиш тая работа?“ Какво има аз да я оправям? Че работата е толкоз проста! Не вземайте повече отколкото ви трябва! Аз го пращам, а пък той не взема колкото му трябва, а взема 5–6 хляба и ги носи. Казват ми: „Кажи му!“ То не е моя работа. Ако аз отивам за себе си, казвам на себе си: „Вземи си хляб, колкото ти трябва“. И някой ми казва: „Ами защо си толкоз будала? Ами за утре?“ Ти живееш само за един ден. Вземи само за един ден. Представете си, че сте от еднодневните насекоми. Ти казваш: „Как така? Аз не съм насекомо!“ Ти не мислиш! Насекомите имат повече вяра от тебе! Една пеперуда като отиде при един цвят, има достатъчна вяра, ще се наяде хубаво и ще си отиде и ще каже: „Добър е Господ!“ А пък ти казваш: „Да се осигурим!“ Разбирам да се осигурим, когато няма Господ, Който да регулира нещата. Аз говоря от Божие гледище. Той е оценил труда ни и работата ни, и ни е оставил всеки да вземе колкото иска. Тогаз всички вие страдате от многото вземане. И вие сте се натрупали с желания и с какво ли не. Един мъж не се задоволява с една жена. Бог му казва: „Теб ти трябва само една жена“. А пък той една жена взел, че две, че три, че четири. Еврейският цар Соломон имаше 300 жени и 700 наложници, и даже повече бяха те. Поне разбирам да има за всеки ден по една жена – 365 жени! Слабата страна на мъжа е това – многото жени. Тия жени като влезат в него, объркат го. Този умният човек, на когото Бог даде толкоз много знания, жените объркаха ума му и съсипаха еврейското царство; и досега евреите не могат да дойдат на себе си от мъдростта на Соломона. Учен човек е бил той. Опитал е той. Той е искал да опита винцето и го опитал, опитал е и парите, богатството, и всичкото, и най-после заключил: „Суета на суетите, всичко е суета!“ Свършил със своята философия без никакво заключение. Той казва: „Всичко е празна работа“. То не е така. Празна беше защо? Понеже в големия труд ти се изтощаваш и тогаз няма благото. Ако сте умни, благото седи в малкото. Микроскопическото благо ще ти донесе всичкото щастие. А пък онова благо, което е колкото земята, ще ти донесе най-големите нещастия. Представете си, че имате една грозотия жена, грозна. И никой не обръща внимание на нея. И който както те срещне, ще каже: „Отде я намери, няма ли по-хубава? Тая грозотия човек не смее да я погледне!“ Но представете си, че тая жена е толкова благородна, гледа си работата. Дрехите, всичко ти свършва добре. Разбира добре работите. Теб те мъчи нещо, защо жена ти не е красива. Друг се оженил за някоя красива, не готви, не шие, не се занимава с него, а само се конти и ходи да търси други мъже. Аз говоря за неща, които са реални. Ти се мъчиш сега. Защо се мъчиш? Тя ходи, търси други мъже. Какво има? Сега философията: Какво има като гледа другите мъже? Най-после тебе те шокира. Оная, беше добра в сърцето, но умът и не е красив. Това е най-малкото благо. Господ ти даде най-малкото благо. И ти когато искаш да имаш една красива жена, как ще станеш щастлив? Ти тогаз трябва да научиш това изкуство да влизаш вътре в жена си, тя да не търси някой дух отвън. Ти ще станеш един дух, да влезеш вътре в нея, и като ходи тя някъде, в някое опасно място, ти ще и казваш: „Пази се!“ И като мине през някъде и погледне този мъж, онзи мъж, ще и казваш: „Пази се от този мъж, от онзи мъж“. И вечерта тя като се върне, тя ще ти разправи. Но тя да не знае. Какво има да я подозираш? Че ти си бил с нея! А пък сега не можеш да влезеш в жена си и казваш: „Къде ти ходиш да хойкаш!“ Тя ще ти каже: „Там, гдето ти хойкаш!“ Тя ще му каже: „Много жени гледаш!“ Той ще и каже: „И ти много мъже гледаш!“ Какво има от гледането, вие сте чудни! Не какво гледа човек, но какво усеща вътре в себе си. В този усет, в това влечение, в това чувствуване и в този стремеж е важното! Ако Господ ти е дал нещо в минимална доза, в това е твоето щастие. Една сестра ми разправяше за захарина. Правила е опити, когато била учителка. И като вкусила захарин 24 часа все нещо и горчало. А пък захаринът е 700 пъти по-сладък от захарта. А все и горчало? Тя казваше: „Не мога да се освободя от горчивината!“ Как така сега? Сладкото да произвежда горчивина! Вашият живот е горчив, понеже много сладко сте яли!

Някой убил един човек. После убил втори, трети, четвърти, 7, сто души убил! Ти си взел живота на тия сто души хора. Защо страдаш сега? Тия сто души, които си убил, те са влезли вътре в тебе, искат да работят вътре в тебе. Те ще те разпънат. И ти ще кажеш: „Защо убих този човек?“ Те те разпъват. Той е влязъл вътре в тебе и ти не можеш да му дадеш място. Като навлязат тия 100 души в тебе, те ти влияят. Нека кажем, че са 10 души. Най-първо ти беше сам; никого не беше убил! Имаше стремеж само за една жена. Една обичаше и като влязоха сега тия 10 души, които си убил и те имат стремеж за жени. Един от тях обича една жена и ти казва: „Я дръж нея!“ Ти я хванеш, но той се ползува от нея. Тъкмо се освободиш от единия, дойде друг и ти казва: „Тая дръж!“ Ти я държиш, но той се ползува. И десет души квартиранти живеят в тебе. Аз казвам: Вземете грижа за вашите квартиранти, които са влезли! Гледам, че имате във вас по 10, 15, 20 квартиранти. Квартирантите се ритат. Вие казвате: „Еди кои си се карат“. Турете закон на болните. Турете ред и порядък. Хубаво е да имате квартиранти, поне стаите ви няма да бъдат празни. Ще имате приходи. Но тия кватиранти след като ви донесат приходи за кесията, ще ви направят някаква много по-голяма пакост. Тук живееха наши приятели в зданието на Малинов. Като дойдоха, искаха от мен за малко една електрическа печка. И после се оплакваше тая жена, че цяла година пускали електричеството по 5–6–7 часа и се набрали 1500 лева. И тая жена си състави много лошо мнение. 1500 лева. Казва тя: „Защо не си горял малко по-малко?“ За една година 1500 лева за електричество! Казвам сега: Като дадат свобода на хората, тая свобода не я използуват разумно. Не са много нещо 1500 лева в дадения случай, но ако всеки един за 2–3 месеца харчи 1500 лева само за гориво. Някои ще спечелят, но вие ще изгубите. Какво трябва да се направи сега? Онзи турил електрически часовник, който отбелязва колко горят. Представете си, че ти си „умен“ човек и прекъсваш този ток, та часовникът да не показва колко си похарчил. Аз имах един интересен случай в /Опълченска/ „66“. Там бяха турили един часовник да се види колко горя аз. Дойде чиновникът за да види колко е отбелязано че горя. Той видя за един месец, че часовникът показва 165. Вторият месец часовникът показва на същото място, т.е. пак 165. Третият месец пак същото: 165. Той се чуди какво е. И той си казва: „Никак не гори този човек.“ Някой път само много малко се завърти часовникът, само 2–3 части! А пък то на часовникът му се счупило едно колелце и часовникът не се движи. 4–5 месеца минаха така. Той ми казва: „Ти не гориш ли електричество?“ Казвам му: „Горя, как не!“ Най-после му рекох: „Вижте да не би във вашия часовник да е станало нещо!“ В долния етаж употребяват електричество и долният електромер се върти. А пък тук 4–5 месеца не показва. А пък аз употребявам горе електричество, някой път цяла нощ горя. Аз му говоря: „Вижте господине, аз подозирам вашия часовник. Той не показва право“. След като изследва той, смениха часовника. Туриха друг часовник. Казах му сега: „За 4–5 месеца не съм плащал. Какво да платя?“ Той ми казва: „Не знам колко си горил. Нека да мине сега!“ Той не знае колко да тури. Стават такива работи. Същото нещо става и във вътрешния живот и ти не можеш да мислиш. Божественият часовник се е развалил някъде. Ще повикаш да поправят ума ти. И човешкото сърце не се ли разваля? Може да се развали сърцето ти. Дойде някой и ти не можеш да го търпиш. Защо не можеш да търпиш? По простата причина, че и единият е натоварен и другият е натоварен. Уморен си. Търсиш някое място да си починеш. И като се съберат двамата и двамата не сте разположени. И ще се сблъсквате. Всеки иска да тури товара на другия. Не! Не може така! Ще намериш някой човек, който няма никакъв товар на гърба си и ще му кажеш: „Можеш ли да ми помогнеш? Половината от това, което нося на гърба си ще ти го дам“. Това е Божественото. Половината дай от товара. И хора, които не се обичат, много имат. А пък хора, които се обичат, единия има много, а пък другият няма нищо. Такъв е законът: Само двама хора, които не са еднакво богати, могат да се обичат. Само двама хора, които не са еднакво добри могат да се обичат. Вие ще ме разберете криво. Има една доброта, която няма никакви материални блага. Да ви изясня сега как разбирам нещата. Имате една почва богата, в нея има големи богатства скрити, но тя сама по себе си нищо не дава. И ако тая почва я посееш с жито, ще даде изобилно. Но ако я сееш много, почвата се изтощава и нищо няма да дава. По-малко ще изваждаш! Когато имаш един богат приятел, по-малко вземай, защото ако вземаш много, той ще изгуби доверие в тебе.

Все таки, трябва да има някой да те обича. Какво значи да те обича? Онзи човек, който трябва да те обича, ти ще посееш в него. Ти си беден човек. Разгледайте работата малко по-научно. Да кажем, че ти си богат човек, с пари богат, със знания и пр. Ти си една почва. Този, бедният човек няма, нищо. Но той трябва да знае да посее нещо в тебе. Като отиваш при един богат човек, изори я и я посей. Не питай почвата: „Да те изора ли или не?“ Тури си ралото, изори я и я посей! И тя ще ви даде това, което искате. Ти като отидеш при един много богат, добър човек, посей го. Посей нещо в него. Та сега, някои от вас трябва да се орете и да се посеете за да дадете. Богати сте. Трябва да дадете нещо и вие. А пък някой от вас трябва да орете, трябва да работите. Ти казваш: „Ние сме бедни“. Ти, бедният човек си способен да работиш. Посей! Като отиваш между хората, изучавай ги. Всеки един човек като го проучиш, ще знаеш какво да направиш. Ако се проучвате, ще знаете какво да направите. Някой път за да дойдете в съгласие, трябва да се приложи един закон. Аз разбирам този закон.

Сега, както сте наредени по този начин тук в салона, все ще има спорове. Ако един ден аз ви наредя, който дойде, да каже: „Ангели са тия хора“. Сега седи някой до тебе и ти си недоволен от него. Той има повече и иска да ти тури. Трябва да се тури при тебе някой бедняк и да ти е приятно, че е дошъл. А дойде някой, който знае повече. Той много знае и ти не можеш да му говориш. Ти речеш да му говориш, той ти казва: „Чакай, чакай да ти кажа!“ Като дойде някой, който не знае и е способен да възприема, ти му кажеш и той слуша, и теб ти е приятно да му говориш. А пък седнеш при някой учен човек и му разправяш, и той каже: „Чакай да ти кажа, ти не знаеш нищо!“ Ти му казваш: „Чакай да ти кажа!“ И той ти казва: „Чакай да ти кажа!“ Ти му разправяш своята опитност.

Разправяй своята опитност на ония, които са готови да те слушат и да я приложат. Аз ви проповядвам сега. Аз следя мислите ви. Някой казва: „То Учителят не го е проверил това нещо. Говори нещо за женитба, а Той не се е женил. Жена е това!“ Че какво разбирате вие под думата „жена“? Аз имам много по-големи главоболия от неженените жени, отколкото вие от женените. Че неоженената жена, прави 10 пъти по-големи главоболия, отколкото неженената. Те са вътрешни неща. Казва някой: „Ти не си женен“. По-опасна работа е да имаш работа с неженени. Те са връзки, това са отношения. Казва се: „Онова, което е Бог съчетал“. Бог е съчетал хората. Ти не можеш да избегнеш закона на Любовта. Ти не можеш да избегнеш закона на Вярата. Ти не можеш да избегнеш живота в неговия стремеж. Не можеш да избегнеш яденето. Ще ядеш нещо. От яденето не можеш да се избавиш. Как ще се избавиш от яденето? Как ще се избавиш от дишането? Какви трябва да бъдат сега вашите разбирания? Какви трябва да бъдат разбиранията на един мъж, като види една жена? Истинските възгледи на всинца ви, трябва да са тия: Като видиш една жена, ти трябва да влезеш вътре в нея, а не тя да живее в тебе. Ти ще живееш в нея. Тя да не те вижда отвън. Ти да бъдеш отвътре. Ако искаш човек да бъдеш, е живееш в нея. Тя да не те вижда отвън. Това е морал сега! Ако ти не приложиш това, ти ще имаш криво понятие за живота. Ти ще бъдеш вътре в жена си, с оная, която обичаш, да разполагаш с нейните богатства, а не отвън. Щом ти си вътре, а тя отвън, никакво зло не може да стане в света. При един извор никакво престъпление не може да стане. Изворът не може да открадне. Изворът не се краде. Но една щерна се обира. Едно шише се обира, нищо повече! И тогаз трябва да се знае: В самата реалност на живота никакво престъпление не можеш да направиш. В една щерна можеш да направиш престъпление, в едно шише можеш да направиш престъпление, но при извора, никога. Може ли един милиардер да има желание да краде, да обере един беден човек? То е невъзможно. И даже, ако види той, че някой е взел нещо от него, той ще каже: „Няма нищо“, но ако вземеш един лев от онзи, който има 5–10 лева, той ще прави въпрос.

Ще ви кажа един случай, който ми разправяше един познат. Не зная колко е верен. Изгубва му се една вещ. Той си казва така: „Слушайте, не си играйте, турете вещта на мястото и. Не си играйте с мен“. И отива право там и намира вещта. Той казва: „Ходил бях много пъти на това място. Нямаше там вещта!“ А казва той още: „Някое ножче се изгуби, пари се изгубят. Казвам: „Турете ги на мястото!“ И ида и ги намеря на мястото.“

Някой път хората са сомнамбули. Аз съм гледал някои хора, наблюдавал съм ги. Дойде като сомнамбул, влезе в къщи, вратата е отворена, взема пари и излиза. Но не може да ги употреби. И след това пак видиш, че взема парите и пак отиде в къщата и ги тури там, отдето ги е взел. Та някои кражби стават несъзнателно. Нали съм ви казвам за един пример в Америка: Един религиозен човек излиза от едно съживително събрание. Един банкерин който брои торбите с парите, забравя една торба на прозореца и бедният като минава, вижда златото и казва: „Бог е промислил за мене!“ И той задига оставената от богатия торба, носи я в къщи. Жена му го пита откъде е тая торба. Той казва: „Господ промисли и за мене“. И всички в къщи се радват. Казват: „Да благодарим на Бога!“ Оставят кесията, той се моли. Рече да се моли и кесията седи между него и Бога. И молитвата отива до кесията. Той казва на жена си: „Да благодарим на Бога, че Бог ни удостои с това богатство“. И молитвата им отива до кесията и се връща назад. И казва той: „Чакай, днес не минава молитвата ми! Утре!“ На другия ден пак същото. Той казва: „Жено, това благо не е заради нас. Връзките между нас и Господа почнаха да се късат. Не ни слуша Господ“. И отива при богатия и му разправя: „Минавах ноще и взех това богатство и мислех, че то е едно благо, но сега виждам, че ще си изгубя религията. Връзките между мен и Бога са по-важни. Вземи си го, това богатство е за тебе.“ И тогаз богатият човек почнал да праща на този човек всеки месец по малко, да му услужва. По 200–300–400 лева. Ще му дойдат по малко, отнякъде му идат. Това малкото благо струва повече, отколкото оная кесия, която сам задигнал. Сега аз ви говоря някой път, че и без пари може. На когото съм проповядвал, той като приеме моето Учение на края все казва: „Все си е хубаво човек да има малко парици“. Тогаз аз казвам: „Не отричам. Аз обичам онова богатство, което отива подир мен“. Ще се обърна и ще му кажа: „Какво търсиш?“ Той ще ми каже: „Искам да видя къде живееш!“ Парите идват да видят къде живея. И казват: „Харесваме това място. Искаме да останем тук. И каквото имаме е на твое разположение…“ Че парите са една привлекателна жена. Ти имаш една красива жена. И почнеш да виждаш, че я обикалят, минават край нея, писма и пишат по пощата. И всички обръщат внимание не на тебе, но на тая красивата жена, която е дошла. Дойде една нова идея в тебе, дойде едно ново чувство. Но хората разбират. Почнат да те обикалят. Не съжалявай! Една мома не трябва да съжалява, че я обикалят, че подире и вървят 10–20–30 момци. Една грозна мома и тя не трябва да съжалява, че е грозна. Някой като я види, плюе на земята и си замине. Какво е по-хубаво? Да плюе на земята или да ти пише любовни писма? Че мъж ти ще хване. Как ще се оправдаваш пред мъжа си? Сега искам да направите едно съчетание с вашия духовен живот: Какво е по-хубаво? Да плюе някой на земята, че си грозотия или мъж ти да хване едно любовно писмо? Аз казвам: Нито плюенето на земята, нито писма! Но казвам: При сегашните противоречия, кое е по-хубаво? Според Божественото, според закона на абсолютната свобода, както сте пратени на земята, животът седи другояче. В ангелският свят животът седи другояче. Но аз говоря за противоречията на земята. Всеки един от вас е пратен на земята и каквото и да му се случи, да го приеме. Много работи ще дойдат в твоя живот, които не обичаш. Но те ще дойдат. Ти не може да се избавиш. Противоречията ще дойдат. Най-лошите противоречия. Разбирайте ги. Да кажем, че един млад момък е дошъл сега тук. Подир него тръгнат 2–3–4 моми. Всички се увличат. Какво трябва да прави той? Най-първо, той не трябва да ги подозира. Те могат да се изказват в Любов. Те имат право да изкажат Любовта си. Те ще му кажат: „Обичам те!“ Той ще им каже: „Много се радвам, че изпълнявате Божия закон.“ Те ще кажат: „Искам да те прегърна!“ Той ще каже: „Радвам се, че искаш да ме прегърнеш!“ Че кой не ви прегръща! Въздухът не те ли прегръща? Но знайте, че това, което ви прегръща е друго. Има една реалност. Рибите не се нуждаят от вода. Те живеят в нея. Те търсят това, което го няма във водата. Това, което имаш, в което живееш, не е това, което ти търсиш, то е едно условие за тебе. А пък онова, което трябва да добиеш, което търсиш, то е извън тебе. Ти можеш да живееш в Бога, но този Господ не е онзи, Когото ти търсиш. Ти трябва да намериш друг някой Господ, Който не е в тая среда. Ти търсиш нещо, но онова, Реалното, което търсиш, трябва да е извън средата, в която живееш. Ние хората живеем във въздуха, но нашето благо не е във въздуха. Но нашето благо, към което се стремим, то е етерът. Ние ще образуваме нови органи, един ден ще живеем по-добре. Както рибите станаха хора и живеят във въздуха, така и хората трябва да станат светии и да живеят в етера. По-малко престъпления ще има тогаз.

Казвам сега: Откъде произтичат престъпленията? Престъпленията произтичат от следния факт: Вие не сте мислили досега по това. Има един прост закон: Едно престъпление става, когато Бог не е в нас. Всякога тогаз ще стане престъпление. Щом Бог е у нас, никакво престъпление не може да стане. Дойде някой и казва: „Съгреших“. Но не е бил Господ в тебе! Обидил си някого! Не е бил Господ в тебе! Щом е Господ у тебе, ти не можеш да обидиш никого. Тогаз в тебе има разположение. Обидиш някога, тогаз ще работиш Бог да влезе да живее в тебе. Ако Бог не живее в нас, ние не можеш да се избавим от противоречия. Ева не можа да се избави, понеже Бог не беше с нея. И Адама съгреши, понеже Бог не беше с него. Писанието казва, че когато съгрешили, те чули тогаз, че Господ дошъл отнякъде и Господ казал: „Адаме!“ Търсел ги Господ. Господ не е бил там, когато те съгрешили. Ти не можеш да бъдеш учен, ако Бог не е с тебе. Ти ще се заблудиш в знанието. В Любовта е същото. Всичко, каквото вършиш, ако Бог не е с тебе, ти ще се заблудиш. Тогаз как ще познаеш, че не си в заблуждение? Когато разбереш своя живот и почнеш по-малко да грешиш. Когато почнеш право да мислиш, право да чувствуваш, когато имаш прави усети, прави влечения, прави чувствувания и прави стремежи. Изведнъж няма да дойде, а постепенно. Ще те вика Господ: „Адаме!“ Иване! Иванчо! Ще дойде вечерно време. Ти ще Му кажеш: „Господи!“ Няма да се извиняваш. Ще се изповядаш! Всяка вечер Господ ще те повика. Ти като видиш, ще излезеш. Няма да кажеш: „Гол съм!“ Няма да кажеш: „Нямах знание!“ Ще кажеш: „Направих голяма грешка. Много съжалявам. Искам да я изправя сега. Само с мен не постъпвай така, както с Адама постъпи. Ти си направил всичко добро, но аз не разбрах Твоя закон. Сега го разбирам добре. И тая жена, която ми даде е много добра, но аз не я разбрах.“ Като кажеш така, Господ няма да те изпъди от рая. Жената върши същите погрешки. Жената казва: „Защо ми даде Господ този мъж?“ А мъжът казва: „Защо ми даде Господ тая жена? Тези деца защо ми даде?“ Тогаз ще излезеш из рая навън. Нищо повече! И тогаз за твоето поправление ще минат 8000 години, докато дойде твоят Спасител да се роди на земята. Помни го това! Ти можеш да кажеш: „Ама можеш ли да ми го докажеш?“ Ти ще го опиташ. Няма какво да доказвам. Тия неща не се доказват. Те се опитват. Опитът ще докаже, че е верно. Сега вие казвате: „Христос едно време пострада! Горкият!“ Ти цял ден ходиш като християнин, този критикуваш, онзи критикуваш. Дойде Христос и похлопа, а ти казваш: „Не съм разположен. Елате друг път“. И Той похлопа и си замине. Приел си някое ново Учение. Пак Христос похлопа на сърцето ти. Ти казваш: „Сега съм много занят. Ела, когато се поуредят работите ми!“ – Кога ще се поуредят работите ти? Когато си турите патериците.

Сега казват: „Обърнах някого“. В Америка има християни, които вярват само в такова обръщане. Те казват: „Ние вярваме в едно обръщане, в което кесиите се обръщат и всичко, каквото човек има се обръща. Това, което не се обръща, ние в него не вярваме.“ Когато християнин се обърне, но кесията му не се обърне, аз не вярвам в такъв християнин. И в усетите си, и във влеченията си, и в чувствуванията си, във всичко трябва да се обърнеш, всичко това трябва да се опразни. Ако обърнеш някой човек към Бога, той трябва да се изпразни. Щом го обърнеш, ще му извадиш от кесията парите, всичкото! Така се обръща! И ако той няма тая вяра в тебе, той не се е обърнал. Сега не вземайте буквално. Ще опиташ това. Ти ще станеш един праведник и Божественият Дух ще дойде, Бог ще дойде и той ще направи този опит с тебе! Какво има да се плашиш там, гдето е Бог! Страхът винаги произтича от дявола! Дявола в света е мъжки и женски. Той е лошото същество. В жените влиза мъжкият дявол. В мъжете влиза женският дявол. Не пущай женският дявол, нищо повече! Едно безразборно желание, което влиза в душата ти, това желание не ти е потребно. Този, женският дявол, като влезе в мъжа, всичките му работи ще тръгнат назад. И с доброто е същото. И в мъжа щом влезе женското добро, то всичките му работи ще тръгнат напред. А щом влезе мъжкото добро, то всичките ти работи ще тръгнат напред. И в човека ще се роди нормален вътрешен живот. А ти нямаш смущение в душата си. Ние като завършим гимнастичните упражнения, казваме тая молитва: „Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите души!“ Че като дойде Божият Мир в моята душа, това е благото, което аз търся! Искам да разберете така. Понеже всички ме запитвате. Казвате: „Да ни се даде нещо!“ Ето, аз ви давам един метод. Някои от вас имате възгледи. Казвате: „Еди кой си така мисли!“ Когато дойдете до това разбиране, вие оставете хората да мислят, както си искат. Не се месете в Божиите работи, за които нищо не знаете. Не давайте ум на Господа! Казваш: „Господ да беше направил така света“. Че как да го направи?

Търсете Господа! Търсете сега да се подмладите! Вие сте сиромаси. Търсете да забогатеете. Намерете основата на богатството. Някой се оплаква, идва при мен и иска. Ще дам 100 лева, казва: „Малко са!“ На друг дам 200 лева. Казва пак: „Малко са!“ Научете се вечерта, като си лягате да казвате: „Добър е Господ!“ И като станеш сутринта да намериш 200 лева! На другата сутрин пак намериш 200 лева! Втория път кой ги е турил? На третата сутрин пак 200 лева. По 200 лева. Представете си, че дрехи нямате и станеш сутринта и дрехите окачени там! Хляб и всички работи дошли! Ти ще кажеш: „Възможно ли е това?“ Възможно е! Има хора, за които е възможно! Но при тия разбирания, които имате, научни и религиозни вярвания, никога няма да бъде! Вие ще се освободите. Тогаз може да стане по този начин! Има закон, който действува! Ако вие живеете добре и служите на Господа с всичкото си сърце, ще стане това! Ще имате пълната вяра! Без вяра не може да се угоди на Бога! В света Бог живее във всички хора. Той на някой богат човек ще му тури мисълта, и този, богатият човек ще дойде, ще влезе в дома ти, и като погледне децата ти, ще схване и ще ви изпрати. Утре ще дойде друг богат човек и той ще влезе, и без да му кажете, той ще каже: „Заслужава този човек да му помогна!“ Че те са Божиите служители! Че Бог праща от невидимия свят своите духове. Той изобилно праща жито на земеделеца, после дето раждат кравите им. Богатствата дава, добрите условия и здравето! Всичко иде от Бога! Та се занимавайте с тая, новата идея. Вие чакате да се оправи светът. В света има нещо, което ще се оправи. Оправянето ще дойде един ден. За тия хора, които не искат да слушат, иде един Божествен ден. Всичко ще бъде тъмно! И месечината и слънцето, всичко ще потъмнее и ще има такъв мрак, че хората един други няма да могат да се виждат. Няма да знаят къде е изток, запад! Мрак ще бъде! И хляб няма да има. И вода няма да има. Ще има вода, но няма да могат да я пият. Хляб ще има, но няма да могат да го ядат. Въздух ще има, но няма да могат да го дишат. Когато някой човек умре, той се намира в такова положение. Лишат го от тялото и му дадат всички материални блага. Има всички материални блага, но не може да ги получава! Един американец пише писмо от онзи свят и казва: „Наредени маси с най-хубаво ядене. Ти отиваш към масата и тя върви, оттегля се. Имаш кон, искаш да се качиш, хванеш го, но не можеш да се качиш. Имаш слабост, някое желание за нещо. Отиваш към него и то бяга, оттегля се. Цял ден вървиш и не можеш да го пипнеш“. Това го наричат танталовщина. Това е нещастието. И това е, което мъчи хората сега. Ние се мъчим за неща, които желаем и не можем да постигнем. Сега можете да ми кажете така: „Да се научим да се молим!“ Аз ви уча на най-хубавото: „Научете се да любите Господа!“ Това е Любовта! Някой път аз ви давам пример. Аз имам котка, идват котки. Към животните нямам голямо разположение; но животните тъй както ги гледам и лъжат, и крадат и лицемерят. Още като дойде, виждам я. Като дойде котката, тя ме познава. Аз някой път ще взема хляб и туря на хляба нещо отгоре, и тя ще излезе вън, и ще и го дам. Някой казва, че се занимавам с котки. Не, съвсем друга идея имам. Аз когато искам да укротя един човек, виждам го от кой тип е. Ако е от котешки тип, тогаз ще намеря една котка и ще окажа всичките си услуги към котката, и този човек ще е разположен към мене. Ще я понахраня хубаво. Някой човек дойде и той е от котешкия тип. И той ще бъде доволен. Ако аз се отнасям лошо в котката, този човек ще бъде неразположен. Ако вие се отнасяте добре с децата му, той ще бъде доволен. Тая котка е негово дете. Аз като се отнасям добре с котката, мед му пада на сърцето. Котката и той са едно и също нещо. Вие казвате: „От котешки тип ли е човек?“ Ами Яков, избраникът, Бог го нарече червей! Нищо не значи! Този червея като го видиш, да ти стане приятно! Да го туриш някъде. Някой път взема една муха, извадя я навън, направя и една услуга. В малките работи ще приложиш! Че Бог като създаде света, Той напразно не го създаде! Той е мислил! Бог като създава едно животно на земята, Той е мислил. То е проявление на нещо. Бог се е интересувал като е създавал растенията и другите работи. Изучавайте живота! В една котка има какво да учите! Тя като дойде, ще се поглади и ще почне да си прави тоалета. Ще оближе гърба си, после ще обърне отдолу да чисти, ще си оближе краката. Какво показва това? Като чисти краката си, тя казва: „Добър трябва да бъдеш!“ Чисти си предните крака. С това тя казва: „Справедлив трябва да бъдеш!“. После си чисти очите чрез краката си. Казва с това: „Добре трябва да гледаш“. Чисти си ухото и с това казва: „Добре трябва да слушаш“. И аз разбирам. Чете лекции. Всичко очиства. Аз разбирам. Тогаз и намажа хляб. Тя е професор. Чела ми е лекция. Намажа и хляб, тя си излиза и си замине. Когато дойде един приятел, който е от котешки тип и седне в къщата ви, вие вижте какво ще направи той. Ще вземете урок от него.

Та ви казвам: Сега, ако ме слушате по закона на Любовта, вие ще разберете работите. В Любовта всички неща имат смисъл. В Мъдростта, всички неща имат смисъл. И в Истината всички неща имат смисъл. ВЪН ОТ БОГА Е БЕЗСМИСЛИЕТО НА ЖИВОТА! Там е адът, там е нещастието. Там е неразборията. И трябва да се стремим да дойде Бог да живее в нас. И ако не е Бог в теб и да искаш да направиш добро, не знаеш как. Като дойде някой човек, изисква се голяма прозорливост, да разбереш от какво има нужда той. Той има едно потайно желание, има нещо, от което той се нуждае и ако го намериш, то е важното сега. Една твоя дума може да го огорчи. Един твой поглед може да го огорчи. Ако няма прозорливост, ти няма да знаеш как да постъпиш. Като дойде той, ти можеш да го погледнеш така мило, че още като влезе той, отвори му се сърцето. Не е лесно човек да бъде в пълната смисъл човек! Не е в свиването на очите, но важно е съзнанието в дадения случай. Като видя някой беден човек, аз пазя моето съзнание да има правилно отношение към него, а не да кажа: „Този човек откъде е?“ Казвам: „Този е един човек, когото Бог праща при мене“. На библейски език казано: Този бедния човек Бог го праща при мене, да ме опита, какво зная и как ще постъпя. И като го видя казвам: „Божи пратеник е той!“ Той не знае това, но аз го знам. И казвам: „Заповядайте, влезте, седнете!“ И почвам да се разговарям с него. А иде някой, когото дяволът е изпратил. И той иска да ме изпита. Той е богат, учен. Тогаз като го видя, аз си свия веждите, навъся се и казвам му: „Ще кажеш на вашия господар, че тук лъжи не минават. То беше едно време. Едно време вашият род много е страдал“.

Отче наш.

Това е Учението. Ще се навъсите, като видите дявола, ще си свиете веждите. А пък като видите Доброто ще се поусмихнете.

6 ч. 30 м.

Гимнастически упражнения.

Небето облачно. Време меко и приятно. Ръми слабо.

XVI година.

4 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 14 октомври 1936 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев.