Петък, 5 часа сутринта
Добрата молитва
Духът Божий
Имате ли зададена тема? (– „Да.“) Четете!
(Чете се темата: „Влиянието на добрите мисли и чувства.“)
Кои бяха основните положения на миналата лекция?
Да допуснем сега, че вие по някой път сте тъжни. Тъгата, която често ви посещава, вие от нея сте недоволни. После радостта и тя ви посещава, от нея сте доволни. Ако човек ви зададе въпроса: по какво [се] отличава тъгата? Отличителните черти на тъгата, на скръбта или на радостта кои са? Мъчно може да отговорите. Трябва да правите сравнение.
Много пъти вие може да лижете една храна, без да дъвчете. Ако остане само с лизане да живеете, без да дъвчете тази храна, може ли да се ползувате? Тази храна може да се сдъвче, трябва да се възприеме. Сега защо сте недоволни от скръбта? Защо сте доволни от радостта? Скръбта е един регулатор, скръбта винаги взема нещо от тебе, радостта донася. Те са два процеса. Та отрицателните мисли, с които се занимавате, те са тъжни, които вземат постоянно от вас. Вас ви е неприятно. Туй, което взема, постоянно внася нещо във вас, вас ви е приятно. Но влизате вече в духовния свят. Да кажем, страдате или сте разположени и изведнъж се сменя вашето състояние. Някой път иде една тъжна мисъл, някой път тази тъжна мисъл е много неопределена. Някой път, всичките хора изискват да не скърбят, т.е. техният живот да бъде добър. Но за добрия живот, тъй както сега са поставени, изискват се известни условия. Допуснете, че вие сте земеделец, хамбарят ви е пълен с жито, искате част от това жито да посеете някъде. Но мястото дето живеете е каменисто. Питам на една камениста почва какво може да посеете? Трябва да има чернозем, пръст трябва да има, за да може житото да расте. Вие сега не познавате, че известни положения се изискват. Вашето щастие се изменя по единствената причина, че почва нямате. Доброто няма къде да се посее, почва няма. Вие не виждате това. Тогава какво ви остава, за да измените вашите условия? Тази камениста почва трябва да превърнете да стане мека, чернозем да стане.
Другото положение, вас ви учат всякога да избягвате лошите хора. Какво нещо е лошият човек? Той е един бряг, който няма никакви растения, тревуляк. Като дойде дъждът, там се стичат пороища. Кой е лошия човек? Той е лош по единствената причина, че ще слезат пороища от него и каквото слезе при тебе, все ще завлече нещо. Ще пренесете. Да кажем, вие имате една лоша мисъл. Една лоша мисъл е мисъл, сега обективно разсъждавам, тя взема нещо от тебе. Една добра мисъл е, която внася нещо в тебе.
Съвременните хора говорят за материя, говорят за атоми, говорят за йони, за всичко туй. Всичко туй са материали. Ако вие не признавате законите на атомите, на йоните, ако не признавате законите на електричеството, магнетизма, какво е тяхното отношение, това трябва да се разбира. Казва: „Да бъдеш добър!“ Ти да бъдеш добър, трябва да дадеш нещо от себе си. Злото в света винаги идва, когато хората само вземат. Има едно състояние, което вие не съзнавате, че вие само вземате, вземате, вземате. Искате само доброто, а не давате нищо. При това положение злото се явява във вас като процес да отнеме онова, което вие вземате. Този закон работи и във растителното царство. Онези плодни дървета Господ им даде най-първо малки плодове. Туй, което им даде, казва: „Тебе ти стига малкият плод като орехче, като лешник.“ Но в това растение има желание да образува голям плод. Защото растенията и те имат очи. Те виждат и им е приятно. Тогава и друг закон има. Този плод, като стане голям, растението не може да издържи вече, то напуща дървото, узрява и капва долу. Кажете ми, какво е положението на едно растение, на което плодът капва на земята? Във вашия ум седи, че растението е едно глупаво същество, то няма скръб. Като падне плодът, нищо не страда. В нашето съзнание тъй седи мисълта. А при това от туй глупаво същество вие отивате и се ползувате от неговия плод и очаквате да придобиете някаква сила. Сега психологически един плод не може да се увеличава. Всеки плод си има свои граници на развитието на физическия свят. Аз не искам да ви убеждавам.
Вие казвате: „Търпение!“ Каква служба изпълнява търпението? Търпението какво допринася? Ти в търпението, ако търпиш, ще дочакаш времето на онова, което трябва да дойде при тебе. Ако бързаш и ако отлагаш и в двата случая, ти не разбираш. При търпението бъди спокоен да разбереш ония закони, по които нещата може да дойдат. Но някой път сега вземете от физическия свят, казвате: „Защо се случи това нещо?“ Имаш една кола, която си направил. Ти не разбираш нищо, направил си осите на тази кола от върба. Тази кола е много хубаво боядисана, въобразяваш си, фантазираш си, че с тази кола ще стигнеш кой знае къде. Впрегнеш конете, насред път се счупи оста. Казваш: „Има нещо.“ Казва: „Съдбата ме гони, гони ме нещо.“ Е има ли нещо да те гони? Кой те гони? Ти туряш изяснението на някаква съдба. Съдбата е, че ти си турил върбата да ти помага в дадения случай, нищо повече. Де се проявява съдбата? Съдбата в света, провидението в света не се занимава с ония неща, които вие знаете. Съдбата се проявява там, дето вече се прекъсва човешкият порядък. Когато никой не може да ви помогне и вие кажете: „Тази работа е свършена!“, тогава ще се прояви провидението. Вие искате провидението да се прояви, дето вие може да уредите работите, там то да се прояви. Докато работите вървят добре в света, казвате: „Господ помага!“ Щом не вървят, казвате: „Господ не помага.“ Сега защо в единия случай Господ ви помага, а в другия не ви помага? Трябва да разсъждавате право. Отиваш ти на разходка, направил си добра разходка, казваш: „Помогна ми Господ!“ А пък някой път се върнеш от своята разходка, казваш: „Не върви тази работа днес.“ Слушайте, не вървете на разходка с онези коли, направени от върба.
Пишете върху темата: „Ползата, която допринасят върбите.“ Каква полза допринасят върбите?
Сега трябва да знаете законите на материята. Човек гради. Вие трябва да знаете свойствата на атомите, от които желязото е направено. На всичките елементи трябва да разпознавате атомите. Всеки един атом какво трябва да допринесе? И да знаеш, тъй както един зидар, да го вземеш и да го туриш на място, на работа. Но, ако ти сам не знаеш да идеш, как да вземеш вода от извора и караш другите хора, какво ще бъде твоето положение? Или казвате някой път: „Много знание не трябва.“ А малкото трябва ли? Знание на човека трябва, с което да прекара живота си. Вас ви трябва знание. Искате да бъдете щастливи, я ми кажете? Щастието, то се обуславя на един вътрешен закон. Кога може да бъдете щастливи? Кога? – Ако знаете. Ако не знаете, всякога ще бъдете нещастни и скръбни, когато не знаете.
После другото положение, казвате: „Тази работа ще се оправи.“ Ще се оправи, когато почнеш да разбираш. Вие имате разбирания, но по някой път, разбиранията на съвременните хора са изкуствени. Чудни работи има, които хората правят. Има фокусници, които дават такива представления, че да се чудиш. Един се постави на една дъска, опъне си ръцете и другият от 4–5 метра разстояние хвърля ножове около него. Отдалече забива ножовете толкова точно до ушите, до главата. Една малка погрешка в хвърлянето, онзи ще плати с живота си. Значи този човек с усилие дава един опит на хората. Ти изтръпнеш като видиш, този нож отива точно на мястото. Сега, ако един човек така се научил да хвърля ножовете, по някой път вие сте нещастни, защото не знаете да хвърляте ножовете. Ще дойдете да направите един опит. Не знаеш как да хвърлиш ножа, някой пострада. Там дето хвърлите ножа, той пострада. Ще имате обратни резултати. Вие седите и казвате: „Той е акробат.“ Ако не знаеш как да хвърляш и да хвърлиш, какво ще стане? Хвърлиш една дума и наместо да покажеш своето изкуство, че знаеш да я хвърлиш, вие пронизвате човека. Един нож, втори, трети. След туй какви резултати имате?
Аз наскоро гледам стоят техници и си дават мнението за една работа. И един, който не разбира и той си дава мнението. Онзи му изкрясква, казва: „Махни се от тук!“ Той не разбира нищо и той си дава мнението сега. Не си давай мнението, ако не знаеш. Ако можеш да го направиш, направи го. Защото по някой път можеш да кажеш една дума, хората не се докачат. Друг път кажеш една дума, хората се докачат. Не знаеш как да употребиш думата. Ти си мислиш, че си добър.
По някой път вие възрастните имате детински характер, един опърничав. Дайте малко храна на детето, то не иска да я яде. Разумно ли е? Не иска да яде, понеже майка му не му дала толкова, колкото то иска. На тази майка, която го обича, то вяра няма. То, като изяде тази храна, ще каже: „Мамо, дай ми още!“ И тя ще му сипе. То ще се разгневи.
Казвам, сега вие разрешавате. Искате да пеете. Ако не знаете вярно да вземате тоновете, някои тонове вземате вярно. Българинът „фа“ го взема вярно. Всеки българин, като дойде до „фа“-то се усмихне. Дойдете до „си“, накарат те някоя стръмнина да изкачиш. Докато се изкачиш, изпотиш се. Казва: „Тази работа е трудна.“ „Фа“-то и „си“-то само за изяснение се различават. „Фа“-то дава нещо, „си“-то взема нещо. Казва: „То човек и без да пее може.“ И без да говори по-може. Ти, ако знаеш да пееш, човек ще станеш; ако не знаеш да пееш, говедо ще станеш. Ако знаеш да пееш, човек си. Ако си онази мълчалива риба, която не знае да пее, нищо няма да излезе от тебе. Вие сега ще пренесете.
Трябва да мислиш. Направиш една погрешка и не се спирай върху погрешката, че си направил погрешка. Намери законите, защо излезе погрешката. Изучавайте законите. Не че всякога трябва да обичаш. Кога не трябва да обичаш? Научете закона как трябва да обичаш. Аз, ако бих изучавал любовта, ще изучавам как трябва да обичам. А не: „Това ми е неприятно.“ Този, който ти е неприятен, произтича от тебе. Дойде някой, даде ти подарък, приятно ти е. Дойде друг, задигне нещо, неприятен ти е. То е наука, ти и в приятното и в неприятното трябва да знаеш да ги обичаш. Тия хора, защо трябва да ги обичаш? Защото ако не ги обичаш, ще умреш. Нищо повече. Трябва да обичаш. Без разлика трябва да обичаш, за да живееш. „Защо, казва, трябва да обичам?“ – За да живееш по-дълго време. Това е опит. Казва: „Аз не искам да го обичам!“ – Ти трябва да го обичаш, за да живееш по-дълго време. То е наука. – „Ама мене ми е неприятно!“ – То е друг въпрос. Приятно, неприятно, то е друг въпрос. Ти трябва да обичаш, за да може любовта ти да ти продължи живота ти. Този човек може да ти прави хиляди пакости, но ти ще туриш този закон на любовта. Има един друг свят, който работи. Вие започвате нещата от там, отдето не трябва. Казва: „Не искам да пея!“ – Пей! Защото, ако пееш, значи имаш любов, ако не пееш, нямаш любов. Закон има, един извод. Щом пееш има един резултат, ще живееш по-дълго време. Ако не пееш, нямаш любов, ще живееш по-малко време. Така трябва да разисквате, така трябва да разглеждате нещата. Значи трябва да имате връзка с всичките хора. Вие избягвате хората. Страх ви е от една мечка. Не е лошо да те е страх, има защо да те е страх, но изучавайте естеството на мечката. Много хубави черти има в една мечка. Една мечка е много отмъстителна, но и когато обича, мечката обича. Кое е по-хубаво – да те обича мечката? Вие мислите, да те обича мечката е хубаво. Това са правила, с които трябва да се мери живота.
Имайте връзка с всички хора. „Аз искам да живея сам.“ То са понятия. Как да живеете сам? Покажете ми един човек, който живее сам. Трябва всеки ден да му донасят хляб, вода. Казва: „Сам съм.“ Най-първо ти не мислиш правилно. Никой не може да живее сам. То са само понятия, съвсем други понятия. Тогава докато имаме допирни точки с природата, с всичко онова, което е създадено и разбираме законите, животът върви много добре. Щом ние турим друг един порядък, кажем: „Аз искам да живея сам.“ Но сам да живееш, знание ти трябва тебе. Трябва да разбираш характера на мечката, трябва да разбираш характера на змията, трябва да разбираш характера на всички неща, с които си обкръжен. Отивате вие някъде и започвате в живота. Всички започвате най-първо – той ще пише едно писмо, че обича. Всичко това са рисувани картини, които нямат никакъв смисъл. Като отивате, как показвате вашата любов? Вие измените малко лицето си, станете учтиви. Казва: „Обичам го!“ Иска той да вземе. Вие, за да проявите любовта, не говорете заради нея, ами от прилагането на любовта дайте нещо. Той може да е беден, търси случай да му дадеш онова, което му е потребно. Ще го срещнеш някъде на разходка в планината и без да ти каже той, ти му дай хляб. Днес му дадеш хляб, утре нещо друго, всякога му даваш туй, от което той се нуждае. Този човек може да ти бъде полезен.
После, всяка една наука, която вие изучавате, трябва да и намерите мястото. Аз, като пея някога пея за нещо. Вие ще кажете: „Вземи една ария.“ Има много арии, които ще взема. Ама не да правите онази погрешка. Вие правите погрешки. Сега да не правите погрешки. Не е за осъждане. От тия несъвместимите неща, какво излиза? Една майка изпраща сина си в света да стане човек и му казва: „Синко, ще ти дам два съвета – когато видиш някой умрял, ще започнеш да се кръстиш. А пък, когато срещнеш една сватба, че венчават някого, ще започнеш да играеш.“ Казва: „Ако тия неща ги запомниш, всичко ще ти върви!“ Случило се тъй, че той срещнал умряло, но не могъл да познае, че е умряло и помислил, че е сватба и започнал да играе. Онези, които погребвали умрялото, го набили. Казват: „Ти подиграваш ли се? Ти, като срещнеш умрял човек, ще се кръстиш.“ Втори път той видял една сватба. Казва си: „Този е умрял“, и започва да се кръсти. Пак го били.
Сега трябва да направите един превод. Какво значи умрялото? Не очаквайте от умрелите идеи това, което те не могат да ви дадат. Ти очакваш и казваш: „Чакайте сега, чакай аз да го наредя него, че да му окажа.“ Вие го нарязвате. Кой пример ще приложите? Искате да нарежете някого, за да ви тръгне напред. Именно това нарязване ще развали работата. Ще кажеш някому тъй: „Ти си невъзпитан, ти си дивак!“ Ти ще опетниш себе си, защото тия, грубите вибрации [ще] те увредят тебе. Ти кажеш някой път нещо и ти се унижаваш. Ти си невъзпитан. Но туй невъзпитание действува върху тебе. После вие мислите, че всичките хора мислят, че отвън ще минеш. Казва: „Ти трябва да бъдеш добър!“ Повърхностно е това. Трябва едно коренно разбиране на съзнанието. Ако живеете в един свят, затворен, намирате се между невежи хора, дето нищо не разбират, ти искаш да бъдеш добър. Лесно можеш да станеш добър между хората. При сегашните хора лесно можеш да станеш добър. Той говори лошо заради тебе. Дай му една английска или една турска лира и веднага за тебе ще мисли много добре. Вие искате да бъдете добри. Гледам аз тук от няколко години казват: „Не искам да говоря с нея, не искам да се примиря, тя е невежа, тя е така.“ Онази, чака другата да се оправи. И тя чака другата да се оправи. То е безпредметно. Ти отиваш в един свят, дето не търпят противоположности. – „Този е дивак.“ Който е дивак за тебе, той е едно любящо същество за другите. Тогава как ще се примириш? Единият казва: „Цял дивак!“ Другият съвсем другояче гледа. Туй, което ти констатираш може да е вярно, но то е едно условие, дето ще се покаже твоето знание. Някои хора са много дребнави. – „Един път ти така каза.“ – „Че какво съм казал?“
Трябва да обичаме Господа. Изучавал ли си закона, как се обича Господ? Кажете ми сега, как трябва да обичаш Господа? Как ще го обичаш? Срещнеш ти на пътя една котка, на която кракът е счупен. Ако вземеш и поправиш крака, то е вече обич към Господа. Къде ще покажеш любовта си към Бога? Видиш някое растение, изкопано някъде, оставили го, ще изсъхне, ще умре. Ти защото обичаш Господа, ще го вземеш, ще го посадиш. После ще дойдеш до хората. Бедни хора навсякъде има, ти ще помагаш и никой да не те знае, то е любов. Ще започнеш опитите на любовта. Направете такива опити и ще видиш, какво влияние имат. Вие се занимавате с високите положения на любовта. Има висши положения, но сега ги няма. Вие седите и казвате: „Мене никой не ме обича.“ В света вие не сте дошли вас да обичат. Вас хората ще ви обичат само тогава, когато знаете хубаво да пеете. Всеки ще иска да ви слуша. Но тъй като сте последни певци, никой няма да ви слуша. Никога не отивай да пееш, ако не знаеш хубаво да пееш. Пей за себе си, никога не пей на хората.
Вие правите такива опущения и по туй, което сега разбирате, вие не можете да проявите вашия талант, своя талант не може да проявите, своята гениалност не може да проявите. Тъй както сега казвате: „Ние се задоволяваме с малкото“, това не [е] философия с малкото да се задоволяваш. Имайте съприкосновение, по възможност да си опитваш силата. Където дойдете да можете да разрешите една мъчнотия. Не скъсвайте връзките в света. Не се изолирвайте съвършено, понеже ще спре вашето развитие. Ти се намираш някъде, пари нямаш. Дотогава докато нямаш обуща, всичко туй, какво трябва да направиш във външния свят. Казваш: „Мене ми дотегна да живея!“ Че като ти дотегнало, кой ще ти помогне? На всички дотегнало. Онзи старият човек, който остарял, нему не му ли е дотегнало? Какво трябва да прави старият човек?
Та казвам, вие имате едно положение временно. Като ви говоря, имате неща, които ви спъват. Ако знаете как да ги изхвърлите, ще ви тръгне напред. Нали сте видели някъде малки бентове, подпират водата, не може да върви, махнат този бент, всичко тръгне напред. Ти туриш една мисъл и мислите си имат закони. Всяка една мисъл носи със себе си особен вид материя. Трябва да знаеш тази мисъл какво носи със себе си. Аз съм наблюдавал. Отива някой някъде и още от първата дума може да се знае какъв е. Ама че тъй е. Ако някой ученик отиде при един професор музикант, още от първия тон, който вземе, професорът знае какъв е ученикът. Ако първия тон вземе невярно, казва: „Няма да го приема в училището.“ Първия тон не си взел вярно. Ако можеш още от началото да вземеш вярно първия тон, няма изключение в това. Трябва да мислиш. Ако вземеш началото вярно, всичките тонове ще вървят. Ако вземеш първия тон криво, ти не можеш да пееш. Началото трябва да бъде вярно. В духовния свят е така. Началото трябва да бъде вярно, всичките погрешки ще се изправят.
Тогава казва: „Ние ще станем добри!“ Добър трябва да бъдеш. Как ще станеш? Да бъдете добри. Не искам ученици, които стават добри. Искам ученици, които са добри в началото. Като дойдеш да вземеш тона, верен трябва да бъде. Не така, за бъдеще да бъде верен. И то не е дошло. На друго място трябва да се учиш. Така трябва да бъде мисълта във вас. Ако вземеш верен първия тон, всичко друго ще върви. То са закони. Ако първата мисъл в твоя ум е вярна и всичките мисли ще бъдат верни. Ако първата мисъл е крива, тази крива мисъл ще привлече всичките криви мисли. Една крива мисъл, трябва да знаеш обстановката. То е другото положение. На един чукар, на един планински връх, ти можеш да кажеш: „Аз ще намеря вода!“ Никаква вода няма да намериш там. Дето почвата е огъната, там може да намериш. Всякога водите са в ония огънатите пластове. Ако ти не се огънеш, никаква вода не може да се събере в тебе. Ако ти си чукара нагоре, то е друг въпрос. Ако не ти върви, чукара си. Ако ти върви, долина си. И там страданията какви са? Страданията какви са? Страданията в живота не са нищо друго освен – има превръщане чукарите в долини, а в долините има, става хляб. Ще знаете. Вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем.“ Вземете в музиката, има един пробен камък. Един пее една песен правилно, но липсва нещо на песента. Дойде друг, като го слушаш, тебе ти е приятно. Какво има в един тон? Какво има в единия тон и в другия? В единия тон има разбиране. Този като пее, знае че пее и разбира за какво пее. Другият иска да мине.
Сега вие, като изучавате окултната наука, какво искате да постигнете? Казвате: „Да му погодим малко.“ Хубаво, какво ще постигнеш? Хубаво, не че е лошо? Ама наука е. Ти си неразположен, аз мога да прекарам своя пръст по линията на сърцето си и да изменя всичкото свое състояние. Зная как. Някоя мисъл те мъчи. Ако хвана и си туря пръста на линията на ума, ще ви стане ясна тази мисъл. Но трябва да знаеш от къде да туриш. От къде трябва да туриш? На сърцето от къде се влияе? Сърцето иска отгоре, а умът отдолу нагоре, противоположно на сърцето. Ако ти знаеш да прекараш първия пръст, показалеца на дясната ръка по умствената линия, трудната мисъл ще ти стане ясна. Защото вие всякога изучавате човешката ръка, човешкото око и сега изучавате само физиологическата страна. Трябва да познавате естеството на човешкото око. Откъде то дошло, окото? Окото е дошло у човека от някъде. От къде дошло ухото? И то е дошло от някъде. Откъде е дошъл човешкият нос? И той е дошъл от някъде. Или устата от къде е дошла? Да знаеш откъде е дошло и да имаш една вътрешна връзка с окото. И сега, когато човек изучава окото, окото е един орган, който ще ви свърже с първоначалната светлина, от която светът е създаден, затова е дошло вашето око. Не само да гледате с окото. Ами с туй око трябва да привлечете светлината, която създала нещата, светлината, която носи щастие, светлината, която носи знание. Затуй е окото. Не само човек да гледа една черна дъска или една книга. Ще дойдат и тия неща, но с окото той трябва да се свързва със светлината, да научи законите на тази светлина.
Та казвам колко ви трябва на вас? Вие сега не знаете на къде да гледате. Трябва ви най-малко, не се изисква дълго време да гледаш. Но като не знаеш да гледаш с години ще гледаш, тук гледаш, там гледаш. Парите гледаш на някого, отвориш една книга, гледаш и чудиш се, защо не си станал умен човек, защо не се усилва. По този път нищо не се добива. Ти ще се научиш най-първо да възприемаш светлината и ще се научиш защо този човек станал списател и тогава ще ви кажат, защо вие сте останали назад. Не знаете как да гледате. Нищо повече. – „Защо съм толкова прост?“ – Не знаеш да гледаш. Едно обяснение. Най-първо като имаш очи, ще благодариш на Бога, ще се свържеш с природата и ще започнеш да изучаваш тази светлина. Щом добиеш истинската светлина, законът действува. Ако имаш тази светлина, на хората около тебе ще им бъде приятно. Вечерно време ти можеш да бъдеш приятен всекиму, когато в тъмната нощ имаш светлина. Ако нямаш свещ, не можеш да бъдеш приятен. Имаш свещ и онзи, който носи свещта, още отдалеч е приятен.
Та казвам, в тъмния живот всеки от вас трябва да носи светлината. Не с малки работи да се задоволявате. Не бъдете малки своенравни деца, за ябълка да се гневите и то на кого? На майка си. Какво правят майките? Вземат една тояга. – „Ще ядеш?“ – „Няма!“ – „Ще ядеш с бой!“ Ако попитате защо ви бият – ти се блъснеш в стената, то е бой. Тук се блъснеш, там се блъснеш. Сега всяко блъсване, всяко страдание, всяко недоволство, то е бой. Като се блъсне човек, не трябва да се сърди. Тогава ще туриш очите в посоката да приемеш светлината, която ще ти помогне, да те освободи от страданията. Сега дават много хубави методи. Казват: „Помоли се на Господа.“ Молиш се. Писанието казва: „Искате и не приемате.“ Защо? Защото искате. Но да се молиш, то е цяла наука. Ти като се помолиш, в тебе съзнанието работи. Казваш: „Не ме слуша Господ!“ Че кой е крив? Наука е то. Не знаеш да се молиш. Искате и не получавате. Радвай се, че като поискаш да дойде. Аз може да ви покажа начин, по който вие изгубвате добрия начин. Не се страхувайте. Във вас има един страх: „Чакай, какво ще кажат хората.“ Не какво ще кажат хората. Не че не е право, каквото казват хората. Право е, научете се [да] работите. – „Ама как да работим?“ Отворете си очите и гледайте хубаво да възприемете онази светлина в света, която твори. Ти като възприемеш тази светлина, всичко ще се оправи. Искаш да идеш при хората. Тия хора, при които искаш да идеш, ако имаш светлина, ти ще бъдеш при тях.
Сега аз ви говоря за някои неща и ви казвам, че тия работи са мъчни. Не е лесна работа. Казвате: „Прости!“ Не е лесна работа да простиш. Не на лице, когото не обичаш, да ти стане приятел. Този човек, който те мразел, правил ти хиляди злини, че като му простиш, той да е готов за тебе всичко да направи. Тогава ти си му простил. Имате съвсем повърхностно познание. Такава прошка в света няма. Казва: „Аз косур не му хващам.“ Ти не хващаш много косур, но ти седиш и казваш: „Той ми направи голяма пакост.“ Ще забравиш всичко, няма да се занимаваш с отрицателни работи. Нищо повече. Не се занимавай с отрицателното. После, когато станете богати, може да се занимавате, но щом сте сиромаси, не се занимавайте. Ти си сиромах. Дал си един грош някому и си го записал. На стотина души си дал стотина гроша и ходиш от всичките и ги искаш. И те са сиромаси като тебе. Не ходи да искаш от тях. Не мисли за грошовете. Вика те един човек да работиш, ти за един ден ще ги спечелиш. Забрави ги. Иди да работиш. Нищо повече. Когато аз говоря за Бога, забравете вашите грехове. В какво седи грехът? Може да си грешник, но решиш в даден случай да работиш. Казваш: „Греховете.“ Забравете греховете. Господ казва така: „Обърнете се към мене и аз ще залича всичките ви грехове. Потърсете ме.“ Значи: Ще ви дам работа. То е знание. Сега потърсете ме.
Та, първата светлина ви трябва. Едно състояние, в което да не мърморите в себе си. Мърморко знаеш какво значи. Видиш някого – засмееш се, видиш другиго – намръщиш се. Това не е знание. Еднакъв ще бъдеш. Окултни ученици – някой път се засмеят, някой път се намръщят. Не е лошо и едното и другото, но за вас са потребни сега най-добрите условия. Не се мръщете. Най-първо като седите, стремете се да не се мръщите. Речеш да свиеш веждите, отвори се. Всякога умът ти да бъде буден. Един ден като се развиеш, само тогава може да правиш каквото искаш. Дотогава, докато не си научил законите, правилото туй ще бъде.
Сега във вас ще остане мисълта: „Лесно се говори, мъчно се прави.“ Вие имате съвсем крива идея. Когато майка ви раждаше, с гняв ли ви роди тя? Майка ви като ви роди, засмя се и и стане леко. Тя още в началото, още в раждането ви каза: „Ще бъдеш доволен, в даден случай, на онова, което природата ти е дала.“ Което Бог ти дал в себе си, бъди доволен в даден случай на това, за да дойде другото. Защото Бог винаги работи в съзнанието. Не мислете, че вие като сте тъжни и скръбни, не знае. Вие сте своенравни деца. За някакво парченце дигате шум. Не дигайте никакъв шум. Бъди благодарен на парчето, ще дойде друго. Ти казваш: „Кога ще дойде?“ Не мисли за времето. Времето е на твое разположение. Сега не говоря лично за някого. За мене е безразлично, дали ще разберете или не. Ако си послушен, тояга няма да има. Ако си непослушен, навсякъде ще има тояга. Трябва да знаеш как да слушаш. Да слушаш някого, значи да ти е приятен, че слушаш. Седиш тих и спокоен, много добре говори. Да намериш в гласа му някоя хубава черта. Аз зная, че това няма да го направите. Казвам, има една област, в която сте влезли и ако искате за бъдеще трябва да работите върху нея. На първо място научете се хубаво да гледате, да имате една вътрешна светлина.
Сега кое разбрахте? Кое може да направите? Една хубава паста можете да изядете. Има ли някаква мъчнотия? Няма никаква мъчнотия. Научете се хубаво да ядете пастите.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът!
35 лекция на Младежкия клас
11 септември 1936 г.
Изгрев, [София]
|
