Идете в Галилея

Добрата молитва.

„В Начало бе Словото“.

Ще прочета 28 глава от Евангелието на Матея.

„Духът Божи“.

От всички хора се иска разбиране. Всеки човек трябва да разбира нещата по особен начин, както той е създаден. Не е въпрос, как другите хора разбират, но как той разбира. Това разбиране е частично заради него. Той не може да наложи своето разбиране на другите. Защото, ако знанието можеше да се предаде по този начин на всички хора, те щяха да бъдат еднообразни. А животът седи в разнообразието, а не в еднообразието.

„Идете в Галилея“. Думата Галилея показва най-високото състояние, което всеки човек може да има на земята. Тази дума означава едно вътрешно разбиране. Сега ние оставаме материалните работи, като второстепенни. Колко голямо трябва да бъде тялото на човека? Колко богат трябва да бъде човек? Колко учен трябва да бъде човек? Ние виждаме, обаче, че всички хора, и учени, и прости, и богати, и бедни, всички умират еднакво. В края на краищата никой нищо не занася със себе си. Богатството, учеността, това са временни пособия, с които хората си служат. Свободата, която хората търсят отвън, не е истинска свобода. Свободата е отвътре. Всички хора трябва да търсят онази свобода, която е поставена у тях вътре, която им е дадена като заложба. Не е въпрос за онази свобода, която те могат да си извоюват. Защо? – Защото ние виждаме, че досега хората все свободата си извоюват, но все още не са освободени.

Казвам: Има две разбирания в света. Едното разбиране е временно, а другото – вечно, постоянно. Някой казва, че човек трябва да държи на своето разбиране. Прав е той, не е нужно всички хора да имат еднакви разбирания. Разбиранията на хората се определят от степента на техните съзнания. Казва се, че човек трябва да има духовни разбирания. Въпросът не е за духовните разбирания на хората. Духовното разбиране подразбира съдържанието на нещата, а смисълът на живота седи в онова съдържание, което човек може да приложи. Сега, като разглеждате живота така, както е създаден, какво ще кажете от ваше гледище за всички ония многобройни форми, в които животът се проявява? Тези форми са неустойчиви. Един ден те ще се изменят и от тях нищо няма да остане. Тогава, за какво ще воювате в света? Има нещо, за което човек трябва да воюва, но това, за което той ще воюва, трябва да бъде неизменно, да има една устойчива цена. Има хора, които разбират живота, но никой не може да знае кой как го разбира. Само гладният може да разбере какво нещо е гладът. Ситият не може да разбере глада. Само жадният може да разбере какво нещо е жаждата. Само страдащият може да разбере какво нещо е страданието. Освен това, като се спирате пред въпроса за формите, чрез които животът се изявява, трябва да знаете, че всички тия форми са все живи същества. Как ще примирите сегашното положение, при което хората се намират? Те все за свобода воюват, а въпреки това никаква свобода нямат. И между религиозните, и между вярващите няма никаква свобода. Според мене свободата трябва да бъде достъпна за всички. В тялото цялото може да бъде свободно, но не и отделните части. Какво ще стане с това тяло, ако краката, ръцете, очите са свободни? Свободата на отделните части се заключава в това да няма никакво пресилване във функциите, които те изпълняват. В света има един план, който трябва да се изпълни. Които не разбират този план, казват: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота не е тук на земята. Ако смисълът на живота беше на земята, тогава всички хора щяха да остават на земята, нямаше да умират. Но понеже всички хора умират, смисълът на живота не е на земята. Тогава къде е смисълът на живота? Къде е смисълът на един цвят? – В неговото разцъвтяване. Къде е смисълът на неговото разцъвтяване? – В неговото завързване и после в неговото узряване. Къде е смисълът на плода? – Плодът трябва да се изяде от някого. Това са все ред разсъждения, които искам да оставя във вашия ум. Казвате, че животът няма смисъл. Не, животът има смисъл за умните хора. Що се отнася до децата, смисълът на живота е съвсем друг. Децата трябва да живеят като деца; възрастните трябва да живеят като възрастни и старите трябва да живеят като стари. Богатите трябва да живеят като богати, в прав смисъл на думата и бедните трябва да живеят като бедни. Аз не говоря за бедните, както вие ги разбирате. Беден човек е онзи, който не е обременен. Богат човек е онзи, който е натоварен. Привидно той може да показва, че няма нищо, но вътре в себе си има нещо, което го смущава, и от което той иска да се освободи. Тази е причината, дето той иска да се осигури. Значи, има две положения в живота: едното положение е, когато бедният иска да се избави от сиромашията си, и второто положение е, когато богатият иска да осигури своето богатство. Това са две положения, в които човек се самозаблуждава. Тъй както хората разбират сиромашията и богатството, това са две положения, две разбирания, които те сами са установени. Това не е Божествен порядък на нещата. От човешкия порядък се раждат ред въпроси, ред противоречия. Казвате: Как ще се оправи животът? Всеки човек трябва да работи върху себе си. Ти никога не можеш да разрешиш един въпрос, който в себе си не си разрешил. Най-първо въпросът трябва да си разрешил вътре в себе си и после този въпрос да има приложение отвън. Всичкото нещастие на хората седи в това, че това, което те не са разрешили отвътре, в себе си, искат да го разрешат отвън. Там е всичката погрешка на хората. То е все едно един човек без глава да тръгне да разрешава въпросите на живота. Основата на християнството седи в това, че има един живот извън този на земята. Не този живот, на който учениците познаха Христа. Христос трябваше да умре за този живот. Като видяха това, те разбраха, че извън този живот на земята има друг един живот. Казвате: Как можете да ни докажете това? – На онези, у които зрението е силно, и които имат зрение, лесно може да се докаже това, но на слепия нищо не може да се докаже. На онзи, който мисли, лесно можете да докажете нещата, защото лесно се поставят за него въпросите. Нужно е една вътрешна опитност, за да се докажат нещата, защото всички хора не са еднакво умни. Запример, вие нямате понятие за един музикант, който развива своята теория в хармонията. Какво ще разберете, ако четете една книга по музика? Нищо няма да разберете. В нея има специални работи. Какво ще ви ползува тази книга? Ако сте един виден музикант, разбирам, да я четете. Но ако не сте виден музикант и не разбирате нищо от музиката, тази книга няма да ви ползува нищо. Какво ще ви придаде вашата музикалност? В дадения случай, музикалността все придава нещо на човека. От Божествено гледище животът без музика остава неразбран. Ако в даден случай, при едно надвиснало тежко положение на главата ти, ти не можеш да си създадеш било с музиката, било с друго нещо такава философия, с която да се освободиш от нещастието си, какво те ползува твоята музика или твоето знание? Представете си, че вие пътувате през една планинска местност. В това време една голяма канара се търкаля по пътя, през който вие трябва да минете. От какво зависи вашето спасение? Вие трябва да се отдалечите 20–30–40 крачки от пътя си и да дадете път на тази канара да мине. Вие ще си починете малко и канарата ще мине своя път. Трябва да впрегнете ума си на работа. Там, именно, ще ви дойде ума на место. Ако вие не можете да си послужите с ума си в този критически момент, защо ви е той?

Съвременните хора се спъват от своите вярвания. Срещат се някои и се питат: Какво вярваш за Христа? – Това са отживели работи. Какво ще говорите за Христа? В каквото и да вярвате, един ден всички хора ще измрат. Един ден и земята ще се стопи. Какво ще питате, как ще се поправи светът? – Това са въпроси, които се отнасят за онези, които разбират нещата. За онези, които не разбират, те все едно, че задават въпроса защо водата се изпарява, защо ледът се топи и т. н. Стопяването на леда ни най-малко не подразбира неговото изчезване. Със стопяването си ледът е минал в по-високо състояние. Това означава подобряване на условията в живота. Христос казва: „Идете в Галилея!“ Галилея – Той подразбира онова вътрешно просветление, през което всеки човек трябва да мине. Някой ще каже, че е чел Евангелието. Не е въпросът в четенето на Евангелието. Ако въпросът може да се разреши само с четене, това е най-лесната работа. Човек може да знае много работи, които стават в природата и да разправя за тях, но ако той няма общение с онези сили в природата или с живот, той нищо не може да постигне. Има един живот, който протича през всички животи и който постепенно тече през всички живи същества. Днес всички хора искат да се освободят и питат защо Господ е създал света така. Отде е дошла тази мисъл в ума на тия хора да питат защо Господ е създал света така? Когато Господ е създал света, Той викал ли е тези хора при себе си? Ако в това време никой не е бил при Господа, тогава и никой няма право да запитва за въпроси, които не се отнасят до него. Никой няма право да пита защо този човек е толкова богат и защо онзи е толкова беден. Впрочем, човек може да си задава и такива въпроси, но то е само губене на време. С това ние не искаме да примиряваме нещата и противоречията в живота. Ние не се нуждаем от примиряване. И да примиряваме нещата и да не ги примиряваме, те ще си останат такива, каквито са. Каквото и да се говори, нещата ще си останат по един точно определен план. И много лекари да има, и малко лекари да има на земята, в края на краищата хората все ще умират. Че някой умрял един ден по-рано или по-късно, или една година или десет години по-късно, какво печели той? Ако така разбираме живота, както и да е, но има неща, в които човек непременно трябва да участвува. Човек трябва да участвува в живота на възкресението. Най-първо ние трябва да се освободим от онези връзки, които ни спъват. Не е въпросът изведнъж да се освободим, но да ги оставим те да се разрешат тъй, както са в природата. Как разбирате това нещо? Ето как се разбира тази мисъл. Каква промяна можете да направите вие в явленията, които стават в природата? – Никаква промяна. Щом дойде пролетта или лятото, вие не можете да направите никаква промяна в тях. Те ще се изявят така, както са в природата без никаква разлика. Никой не може да измени оста на земята или нейния наклон. Значи, и пролетта, и лятото ще дойдат, но по който начин са дошли, по същия начин и ще си отидат.

Питам сега: Какво се ползувате вие от вашето знание? – Вашето знание ще ви помогне дотолкова, доколкото можете да се съобразите с пролетта, с лятото, с есента и със зимата. Следователно, трябва да знаете, че всички несгоди и страдания в живота се дължат все на едно вътрешно неразбиране на живота. Всички страдания, всички мъчнотии в живота се дължат все на това вътрешно неразбиране у човека на дълбокия смисъл на живота. Ето какво аз имам предвид, като говоря за неразбирането на хората. Всеки трябва да знае, че е дошъл на земята с една строго определена цел. Кое е най-важното за човека? – Да намери защо е изпратен на земята и да свърши дадената му работа. Казвате: Ама аз съм свободен. – Да, ти си свободен, но за да работиш. – Какво трябва да работя? – Ти трябва да работиш онази работа, която ти е дадена. Ще кажете. – Отде да знаем каква работа ни е дадена? – Всеки човек знае каква работа му е определена да извърши. Птиците знаят да хвъркат, рибите знаят да плават, а човек знае да мисли. Има работи, които хората сгрешават. Не че не знаят. Те знаят какво им е дадено да свършат, но има неща, които те не знаят. Запример, хората нямат понятие за онези възвишени същества, които са създали вселената. Те нямат понятие за онези възвишени инженери, които са създавали земята и които днес я карат да върви. Учените хора казват, че слънцето привлича земята, а слънцето пък се привлича от друго някакво слънце. Значи, съществува едно кръгообръщение. Да, съществува един разумен свят, в който по-високото съзнание ограничава по-низкото. Навсякъде трябва да съществува този закон: Висшето да ограничава низшето. Следователно, успехът на човека зависи от подчиняване на нисшето му съзнание на висшето в него. Всичкото нещастие на човека седи в това, когато висшето му съзнание се подчинява на нисшето. Ние можем да разрешим този въпрос практически по следния начин. Човек трябва да влезе в себе си, да познае какъв е Божественият план, какво му е дадено да свърши. Дойде ли до това положение, той никога няма да бъде в стълкновение с висшето в себе си. Представете си, че един баща има десет сина. Първият от тях е станал учен, а последният не е придобил никакво знание. Де е погрешката? У кого е вината? Причината за това се дължи на възможностите, които съдържат всеки от тях и които могат най-разумно да използува. От десетте сина всеки ще развие своите способности дотолкова, доколкото е могъл да използува възможностите в себе си за тяхното развитие. Значи, всеки е постигнал повече или по-малко, според степента на своето съзнание. Представете си, че някой религиозен човек, който има знания, се моли на Господа. Как мислите, като има това знание и като се моли по цял ден на Господа, де ще отиде той с това си знание? Ще отиде ли при Господа? Има неща, които за вас сега са непотребни. Например, защо ви са опитностите на миналите векове? Трябва ли пак да повтаряте онова, което сте преживели в миналото? Даже и най-хубави работи да са, щом са били в миналото, те днес не са потребни. Всеки човек трябва да се стреми в дадения случай към Божественото начало, което може да го освободи. Божественото начало в човека е онова, което го освобождава отвътре, а не отвън. Това, което освобождава човека отвън, и то е приятно, но истинската свобода на човека иде от Божественото начало отвътре. Бог освобождава човека, и то не така, както той иска, но както Бог го е създал първоначално. С това вие влизате в едно малко противоречие. Казва Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Как може да ядете един човек и той да бъде свободен? Има една свобода, която зависи от вътрешната обмена между всички живи същества, от каквато категория и да са. Между всички хора трябва да става вътрешна Божествена обмяна, от която ще зависи и тяхното щастие. Тази обмяна се заключава в разумните отношения, които трябва да съществуват между хората.

Христос казва: „Идете и научете хората така, както аз съм ви научил“. Не е въпрос да седите в бездействие, но научете хората на онова вътрешно разбиране, което да даде път на Божественото. Ако сегашното разбиране на хората не е право, тогава и вътрешното им разбиране не е право. Следователно, вътрешното разбиране на хората трябва да се измени коренно, за да се измени и външното им разбиране. Външното разбиране зависи от вътрешното. Най-първо човек трябва да научи себе си. Затова аз изнасям следния закон: Човек не може да бъде свободен, докато не се научи да дава. Свободата първо зависи от даването, а после от взимането. Взимането е процес на даване. Взимането е вторият, крайният процес. Сега всички хора в света са се спрели върху взимането – всички искат да взимат. Всички казват: Добре е да имаме, добре е да е оставил баща ни нещо. Да, но това е крайният процес. Ти не можеш да взимаш, докато не си давал. И Божественото начало се заключава в това, че от онова, което Бог ни е дал, от онова, което е вложено у нас, то иска да вземе. Когато ние искаме да вземем нещо от някого, това е Божествен процес. Бог иска, щото всеки човек, който е дал някъде нещо, да може да вземе. А онзи, който нищо не е дал, не може да вземе. Който нищо не е дал, той нищо не може да вземе. Казвате: Как трябва да разберем това нещо? – Този въпрос е един от най-лесно разбираемите въпроси. Вие имате известни разбирания за Христа, как е дошъл на земята, как е пострадал, но това знание нищо няма да ви помогне. Единственото нещо, което в даден случай може да ви помогне, това е любовта, която ние проявяваме. Следователно, първият процес на живота седи в даването. Бог ни е дал живот, а ние трябва да даваме от себе си. Бъдещето учение седи в това, че всички живи същества трябва да имат желание да дават. Не е въпрос да се изнасилват хората, но всяко живо същество трябва да има желание доброволно да дава, според възможностите, които то съдържа в себе си. Когато нещата не се налагат на човека, те (не) са Божествени. Там, дето има човешки ред на нещата, това е временен процес. При временните процеси, участвуват човешки закони. Сега аз говоря за онзи велик закон на даването, дето и нисшите, и висшите Божествени процеси стават еднакво. Нисшето там познава, че животът иде от висшето.

Сега да дойдем до другата страна. Казвате: Като умрем, тогава всичко ще научим. В какво седи умирането? Умирането седи в разбирането. Ти не можеш да умреш, ако не си разбрал нещата. Истинското разбиране седи в минаване от смърт в живот. Дали ще възприемеш това или няма да го възприемеш, но в края на краищата ти ще дойдеш до същата опитност. Когато почнете да умирате, вие викате в онези, които ви обичат. Могат ли тия, които ви обичат, да ви помогнат? – Могат. Обаче, ти не можеш да помогнеш на някого, докато той не е умрял. Докато човек не умре за своята болест, ти не можеш да му помогнеш. Под думата смърт аз разбирам всички ония неблагоприятни условия, през които човек е минал от хиляди години насам. Той трябва, следователно, да се освободи от всичко онова, което е минал от хиляди години насам. Вземете боата, онази голяма змия, която знае само да хваща жертвите си и да ги души, за да живее. Какво разбиране има тази боа? Тя знае само да хване животното, но ни най-малко не влиза в неговото положение. Казвам: От всички се изисква онова същинско разбиране, което носи сила в себе си. Ако нямате това разбиране в себе си, вие нищо не можете да направите. Ще кажете, че някой иска да ви заблуждава. Не, всеки човек, който не прилага Божиите закони, той сам се заблуждава. От резултатите на своя живот той ще изпита и своите заблуждения. Ако аз не се храня, както трябва, правилно, ще опитам резултатите на моето хранене. Ако не се уча, както трябва, ще опитам резултатите на моето учение. Ако силата, с която разполагам я изгубвам всеки момент, ще опитам какво представя тази сила. Божественото седи в това, че туй, което печелиш, никой не може да ти го отнеме. Щастието на хората седи във вечния живот. Щастието на хората седи в онези малки придобивки, които те имат по отношение на Божественото в себе си. Тъй както в даден случай можеш да се радваш и да бъдеш полезен за себе си, така трябва да се радваш и да бъдеш полезен и на другите. И тъй, ние идваме първо до онова положение да разбираме формите на живота, в които седи ограничението, после трябва да дойдем до съдържанието на живота и най-после идваме до крайния предел, до смисъла на живота. Що се отнася до смисъла на живота, всички хора не могат да го разберат по един и същ начин. Често ние говорим за любовта, но любовта на хората не е една и съща. Един разбира от любовта едно, друг – друго, но в на края на краищата, кой както разбира любовта, той е прав за себе си. Той не е разбрал пълната любов – пълната любов е в степени. В материалния свят любовта е една, в духовния свят – друга, а в Божествения свят – съвсем различна от първите две. Всяка любов има свои граници, в които се проявява, за да може да се разбере. Човек трябва да мине от едно състояние в друго, за да разбере всичките видове любов. Сега всички хора търсят свободата, но къде ще я намерят? Ако вие не придобиете вътрешния живот, ако не влезете във връзка с Онзи, Който ви е изпратил на земята, и ако не чувате Неговия глас, ако не Го разбирате, вие не можете да придобиете свободата. В това седи смисълът на живота. Не е въпрос какво хората могат да ви учат отвън, но важно е да намерите онази вътрешна връзка с Бога. С това човек не трябва да мисли, че не се нуждае от другите хора.

И тъй, като ви говоря за вътрешната свобода, разбирам единението за изпълнението Волята Божия при тези условия, при които сега се намирате. Запример, някой казва: Защо съм дошъл при тези бедни условия? Казвам – който иска да разбере живота, той трябва да го приеме такъв, какъвто му е даден. При този живот, който ви е даден, при онова, което е вложено у вас, седи разрешението на вашия живот. По човешки ще ви кажа: Вашето щастие седи в онова, което майка ви е вложила още при раждането ви. В това ваше богатство седи и вашето щастие. Ще кажете: Не може ли да бъда създаден по друг начин? – Как трябваше да бъдете другояче създадени? Да бъдете другояче създадени, това значи да имате други разбирания. Не, така не може да се разсъждава. Често хората, като искат да се издължат, правят известни погрешки. Погрешките им седят в това, че те искат да минат по един лесен път. Когато Адам и Ева съгрешиха, техният грях се дължи именно на същата погрешка. Те казваха: Може да се живее и по друг начин, по-лесно. Вследствие на това тяхно разбиране дойде изкушението в рая. Те си казваха: Човек не трябва да слуша, той трябва да бъде свободен, да прави, каквото иска. В рая се явиха две разбирания: Едното разбиране беше на Бога. Той каза на първите човеци: От всички дървета можете да ядете, но няма да ядете само от плодовете на дървото за познаване доброто и злото. Другото разбиране дойде отпосле. То беше разбирането на змията, която им каза: Ако ядете от забраненото дърво, вие ще придобиете всичко, каквото желаете, ще станете като Бога. Съвременните хора живеят според второто разбиране. Те са опитали всичко в света и какво придобиха в резултат на това разбиране? – Те научиха какво нещо е страданието. Днес всеки човек страда. Казвате: Кога ще се освободим от страданията? – Престанете да ядете от плода на забраненото дърво – нищо повече. – Ами от кои да ядем? – Хиляди дървета има в света, яжте от техните плодове. Не яжте само от забраненото дърво. Кои са плодовете на това дърво? Често в човека се явяват такива мисли, чувства и постъпки, които не му подхождат. Според Божия закон, има една крива мисъл, едно криво чувство, една крива постъпка, които човек никога не трябва да приема в себе си, нито да ги извършва. Всичко друго човек може да прави, но не и тази крива постъпка. Хората искат да знаят какви резултати ще произведат именно тази крива постъпка, това криво чувство и тази крива мисъл. Какво ще произведат? Те ще създадат ред нещастия и страдания на хората, което всеки ден виждаме.

Христос казва: „Идете в Галилея“. Той казва на учениците си: Вие видяхте онзи опит, който направих. Ще знаете, че и вие ще минете по същия път, по който и аз минах. Никой няма да се освободи от този път, но той трябва да бъде герой – геройски да умре. Човек трябва да умре като герой. И тогава животът придобива друг смисъл заради него. Днес от всички хора се изисква геройство във всички области на живота. И в материалния свят се иска герои, и в духовния, и от умствения свят. Това са три свята, свързани в едно. Защо? Защото материалното богатство е резултат на умственото богатство на човека. И духовното богатство зависи пак от ума на човека. И добрите постъпки на човека пак зависят от неговия ум. При сегашните условия хората искат да избегнат страданията. И възпитанието на човечеството върви все в това направление. Казвам: Никога не избягвайте страдания, които сам си създал, за които сам си причина. Ако искаш да избегнеш страданията, не трябва да грешиш – нищо повече. Веднъж си направил една погрешка, бъди герой да я изправиш. Погрешката може лесно да се изправи. – Как? – Не яж. И наистина когато някой човек се разболее, лекарите му препоръчват да не яде. Той е бил богат човек, ял кокошки, агънца, но лекарят веднага му забранява да яде всичко това и му казва, че трябва да яде само много лека супица, малко млечице и нищо повече. Като оздравееш един ден, пак можеш да ядеш. В това седи философията. Всички хора разполагат със своята съдба и казват: Какво трябва да се прави сега? – Ще съграждаш живота си според онези мисли, които са вложени в тебе. Ще съграждаш живота си според онези чувства, които са вложени в тебе. И най-после ще съграждаш живота си според онези материали, които имаш в себе си. Не както другите хора могат да те учат, но както ти разбираш нещата. Ние имаме хиляди начини за живеене. Рибата може да живее риба, при съвсем други условия от тия, при които другите животни живеят. Птицата може да живее при съвсем други условия. И човек живее при особени условия. Това са степени на живот, през които човек някога е минал.

Христос казва: „Идете в Галилея“. Човек трябва да отиде в Галилея, да се повдигне на тази степен на съзнание. казвате: С беднотия живее ли се? Беднотията е само едно условие. Не, човек трябва да има вяра в онова, което Бог е създал. Той трябва да вярва и в хората. Ако вие нямате вяра в хората, с които живеете, и се пазите от тях, като от вълци, какъв е смисълът на живота? Не е въпрос да разчиташ само на майка си и на баща си. Ти трябва да разчиташ на всички онези хора, които те обичат. Те не са един, двама или трима Те са милиони хора, които ти не познаваш. Цялото щастие на човека седи в онези хора, които го обичат. Дали съзнава това той или не съзнава, не е важно. Бъдещето учение в света се заключава в това да разчиташ на онез хора, които те обичат. Другояче казано: Разчитайте на любовта на Бога. – В какво седи тази любов? Да отидем на църква и да се молим? Не, всичко е в любовта на Бога. Вие трябва да видите тази любов във всички хора. Ако можете в даден случай да видите тази любов, вие сте придобили нещо. Индусите правят различни опити за усилване на своята вяра. Един англичанин разправял, как един индус го учил да усилва своята вяра. Той го поставял на един камък, и то на такова место, отдето минавали всички най-свирепи зверове: тигри, лъвове, боа и др. Като седял на камъка, той трябвало да държи ума си толкова съсредоточен, че да забрави всичко около себе си. Най-малкото раздвояване на ума коствало живота му. Докато умът му е бил съсредоточен, всяко животно, което минавало покрай него, чувствувало, че този човек живее някъде високо и си казвало: Ти не си заради мене. Обаче, ако умът му се раздвои и слезе долу някъде, животното веднага ще го нападне. Днес хората изучават закона за усилване на тяхната вяра. Те правят опити, като този англичанин, но понякога хвръкват от този камък, на който живеят. На какво се дължат страданията на хората. На това, че умът им се лесно раздвоява. Не само вяра се иска от човека, но той винаги трябва да се подчинява на великото в себе си. Докато той се подчинява на висшето начало, нисшето всякога ще му служи. Разправяха ми един пример за един градинар в Пазарджишко някъде. Той имал в градината си много гъсеници, не знаел какво да прави с тях. За тази цел той извикал един дервиш и го запитал как да се освободи от гъсениците. Дервишът прочел нещо от някаква книга и всички гъсеници се събрали на куп на края на градината. Градинарят запитал дервиша: Да ги убия ли? – Няма защо да ги убиваш. Тури ги в една кошница и ги занеси далеч някъде, вън от градината си. Сега и вие искате, като градинаря, да се освободите от всички паразити в себе си. Не, в избиването на тия паразити не е разрешението на въпроса. Всичко седи в онази мисъл, която имате в живота си. Казвате, че животът е непоправим, че не можете да се справите с живота си. Не, това е криво заключение. Това е заблуждение. Бог, Който обгръща нещата, е дал възможност на всяко живо същество да се справи по някакъв начин с мъчнотиите си.

Сега да дойдем до разумното разрешение на нещата. Питам: В какво седи правото верую на сегашните християни? Въпросът не се разрешава с това кой колко дава, но кой колко взема. Един свещеник разправял на своите пасоми по какво се познава правоверният човек и казал: Онзи човек е правоверен, който повече дава. Като дойде въпрос за самия свещеник, нека той приложи своята философия към себе си, да види колко и той е правоверен. Ако той взима повече, а по-малко дава, въпросът не може да се разреши. Та силата на човека седи в онова, което той в даден случай може да даде. Това е Божествената заложба в човека. Онова, което даваш, е Божествено, но и онова, което взимаш, то пак е резултат на това как си използувал Божественото. Казвате: Где е човекът? – Дето е Бог, там е човекът. Дето не е Бог, там и човек не е. Докато човек мисли, че във всеки даден случай той може да постъпва, както иска, в това няма никаква свобода. Често рибарите са забелязали, като разпорят една риба, че в някоя има друга някоя. Значи, една риба е погълнала друга. Втората пък е погълнала трета, но човек със своята мрежа улавя тази последната, и той най-после я поглъща. Навсякъде става такова поглъщане, но кой е спечелил най-много. Първата, която е погълнала втората риба, нищо не е спечелила. Втората, която е погълнала третата, също нищо не е спечелила. Но и човекът, който е погълнал последната риба, пак нищо не е спечелил. Докато хората поддържат тази теория на изтреблението едни други, те не могат да осмислят живота си. – Е, няма какво да му мислим. Не е въпросът в това, но вие трябва да знаете, че печалбите и успехите в живота на човека се заключават само в даването. По-блажен е, казва се, онзи, който дава. Всички съвършени хора трябва да дават. Какво да даваме, като нямаме нищо? – „Идете в Галилея и там ще ме срещнете“. Обаче, някои от учениците на Христа се усъмниха и казваха: Тази работа няма да излезе на добър край. Съмнението води към придобиване на вътрешно знание. Силата на човека седи в това, което той може да провери, а не в това, което не може да провери. Всеки въпрос, който в даден случай човек може да провери, е верен. Но всеки въпрос, който той не може да провери, не е верен. Щом дойдете до Божествения свят, всички въпроси на живота имат своето разрешение. Изпитанията и на бедния, и на богатия са еднакви, и резултатите са еднакви. Богатият трябва да даде всичко, а бедният трябва да съзнае, че не му трябва богатство. Богатият трябва да се откаже от своето богатство, а бедният трябва да каже, че не му трябва никакво богатство. Сега като се разиграват лотарии, мнозина се питат: Ако ти се падне един милион лева, какво ще правиш с него? – Не е въпрос в парите. Да разчитате на парите, това е заблуждение. Сега аз не искам да проповядвам едно учение човек да се откаже от богатството си, но казвам: За да разреши правилно основните въпроси на живота, преди всичко човек трябва да реши правилно основните въпроси на живота, човек трябва преди всичко да провери в себе си. Той не трябва да учи хората, че не трябва да бъдат богати. Напротив, той трябва да им казва, че те трябва да бъдат богати, но за себе си трябва да знае, че и богатството, и сиромашията са едно и също нещо. Така е за съвършения човек, а за обикновения не е така.

Казвам: Сега трябва да се приложи законът на даването или изявяването на Божията Любов. Къде седят мъчнотиите в живота? – В просията. Дохожда някой и казва: Ти за Господа няма ли да дадеш нещо? Докато има просия в света, никакво Божествено учение не съществува. Дойде някой в дома ви и започва да се оглежда натук-натам, да иска помощ. Това не е Божествено учение. Когато дойде някой у дома ви, той трябва да почувствува, че у вас има любов. Дето има любов, там има готовност на услуги, на помощ. Някой влезе у дома на своя ближен и веднага казва: Тук няма ли любов? Когато човек постъпва по Божествен начин, той има съвсем други прояви. Един дервиш среща един богат турчин. Спира го и му казва: Можеш ли да ми направиш една малка услуга. Имам нужда от малко пари. Турчинът веднага изважда кесията си, в която имал златни, сребърни и медни пари. Казал му: Вземи си, колкото ти трябва. Дервишът бръкнал в кесията и взел само един грош. Защо взе толкова малко? – Толкова ми трябват. Това значи проява на любовта. И двамата имат любов в себе си. Никой никого не използува и всеки има доверие в брата си, в своя ближен. Този пример има и друго приложение. Ти можеш да опиташ човека в неговата малка любов. Човек трябва да се изпитва в малката любов. Ако изпитвате любовта на човека в многото, което той може да даде, това не е никаква любов. Важно за вас е, че любовта цари навсякъде.

Христос казва: „Идете в Галилея“. Това значи: Повдигнете със съзнанието си. Това не значи, че ще можете да приложите казаното, но казвам какъв е законът. Ако не приложите този закон на даването, вие не можете да се освободите от страданията си. Такъв е Божественият закон. Вие ни най-малко не мислите за Бога, а трябва да изпълните Неговата Воля. Не изпълните ли Волята Божия, вие ще имате опитността на света, ще се родят толкова нещастия в живота ви, че мъчно ще се освободите от тях. Най-после ще дойдете до положение да се оплаквате от живота си и ще казвате, че всичко ви е дотегнало. Казвате: Какво трябва да правим? – Ще се върнете по обратния процес. Хиляди дела има заведени против вас. Какво трябва да се прави? – Ще започнеш да се разплащаш. Този си обрал, онзи си обрал – ще им върнеш това, което си взел. На този ще платиш, на онзи ще платиш, докато най-после се освободиш да се разплатиш. Този си обрал, онзи си обрал – ще им върнеш това, което си им взел. На този ще платиш, на онзи ще платиш, докато най-после се освободиш от всички престъпления, които те ограничават. Мнозина казват, че това учение не може да се приложи. Единственото учение, върху което почива животът, това е учението на Любовта. Когато хората казват, че това учение не може да се приложи, те изхождат от анормални състояния в себе си. Щом това учение е неприложимо, нека приложат онова, което е приложимо. Не е въпрос да се опитват само нещата, но след като е опитал човек едно учение, нека опита и друго, да види какви резултати ще има. Не е достатъчно да се каже, че хората трябва да живеят добре. Добрият живот седи в изпълнението на Волята Божия. Лошият живот, според мене, седи в изпълнението на човешката воля. Да се върши Волята Божия в света, това е добро. Да се върши човешката воля, това е злото в света. Тогава не остава нищо друго, освен или на хората, на себе си да служиш, или на Бога, т. е. на Божественото. Това е един вътрешен опит, на който всеки трябва да се подложи. И като опитате, няма да казвате, че вие сте го намерили. Когато опитвам това учение, аз го зная вече, понеже върху него съм съградил своя живот. И като приложа това учение, аз ще добия възкресението, ще влезе в живота, а не в смъртта. Така само ще се освободя от всички страдания и мъчнотии. Това е правото учение. Та ако не можете сами да постигнете нещо, поне не ставайте спънка едни за други. Някой се е нагърбил да приложи това учение. Вие му казвате: Не прави даже опити, това учение не е за сега, то е неприложимо още в живота. То е за другото прераждане. За това време го оставете. Аз пък казвам: Оставете настрана закона за прераждането. Има един закон по-велик от този за прераждането. Той е законът за изпълнение Волята Божия. Щом изпълните Волята Божия, вие ще бъдете Син Божи и ще кажете тогава, че животът има смисъл. Казвате: Какво трябва да правим тогава? Трябва да служите на Бога, като Синове Негови. Ако един ден само служите на Бога, целият свят ще се оправи. Кога ще стане това? – За него няма срок. Колко години ще минат, докато се приложи това учение, и съвършените хора не се занимават с този въпрос. Те го остават като въпрос за вечността. Обаче, има един пункт, в който всички хора могат да се примирят. Този пункт е Любовта. Щом всички хора се примирят ще настане едно блажено състояние. Колко години трябват, за да дойде това време? – Цяла вечност. След това ще дойде един нов порядък на нещата, при който хората ще могат да приложат повече неща.

Христос казва: „Идете в Галилея и учете това, което сте научили от мене“. И ако го приложите, като влезете в небето, ще го проверите. Като влезете в небето, само тогава ще проверите дали това, което сега ви говоря, е вярно. Само там ще проверите вашето верую, вашата любов. Любовта не може да се провери на земята. На земята няма никаква проверка. Проверката става само в онзи свят. Няма човек, който да не провери това, но ще го провери на онзи свят. Само там става истинското проверяване на нещата. Идете, казва Христос, в Галилея и там ще ме срещнете. Там ще проповядвате учението за Любовта. Това учение се заключава в братство между всички хора да живеят братски, хората трябва да си прощават. Ти не можеш да простиш на човека, докато не го обичаш. Ти не можеш да простиш и докато не те обичат. Следователно, и двата закона ще прилагате: ще обичате и ще ви обичат. Не мислете, че можете да простите на някого без да го обичате. Без обич няма прошка. Докато единият, и другият не приложат Божия закон, не изпълнят Волята Божия, никаква прошка не съществува. Та при всички условия на живота си дръжте дълбоко в себе си това учение, защото дали сте учени или ще бъдете учени, това зависи от учението, доколко сте го приложили. И силата ви зависи пак от него. Мнозина мислят, че трябва да бъдат силни. Не, в изпълнението на Волята Божия не влиза силата. Бог не се нуждае от силни хора. Единственият силен човек, това е Бог. Единственият силен в света е сам Бог. Бог не се нуждае от силни хора. Той знае какво може да произведе силата без любовта. Единственото нещо, което Бог изисква от своите деца, е послушание. Не робство, но послушание. Понеже има всичко в себе си, Бог знае какво ще допринесе послушанието на хората. Той знае какви резултати ще има послушанието. Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения. Ако вие мислите, че вън от Бога можете да бъдете свободни, да имате свобода, вие сте на крива посока.

„Идете в Галилея и там ще ме срещнете“. Сега и на вас казвам: Приложете учението на онази беззаветна Любов, не да се проповядва само на думи, но и да се живее. Всеки човек, който е дошъл до това учение, той ще върви в света и ще знае причините, защо съществуват нещастията. Този човек е в състояние да се оправи с всички мъчнотии.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

32. неделна беседа от Учителя,

държана на 5 юли 1936 г.

София – Изгрев