Размишление
Мъчно е да вадиш от старите неща нови. Когато обеднее, човек започва да обръща и боядисва старите си дрехи, за да им предаде по-хубав външен вид. Каквото и да правиш, старото си остава старо. Ако дрехата ти е стара, лесно се къса. За стария младостта е стара дреха – той си я представя като нещо минало. За младия старостта е също стара дреха – той гледа на нея като на бъдеще. Защо старият гледа на младостта като на минало, а младият гледа на старостта като на бъдеще това е въпрос, върху който трябва да се мисли много. Казваме, че изток за едного е запад за другиго и обратно – запад за едного е изток за другиго. И това е един от мъчните въпроси за разрешаване. Защо е така Земята знае, това зависи от движението й около своята ос.
Защо страдат хората? – Защото не разбират Живота. Старият страда, понеже е изгубил младостта си. Той седи и мисли какво е било някога, в миналото – представя си как леко се е движил, колко пъргав и подвижен е бил. Като не можа да се върне към младостта си, той казва: "Всичко е минало вече, днес се намирам под тежестта на сто и двадесет годишен живот, голям е товарът ми". Като умножим годините на триста шестдесет и пет дни, дните – на часове, часовете – на минути и минутите – на секунди, ще се получи грамадно число. Тежък е наистина животът на стария, понеже съзнанието му взема участие във всичко, което е преживял и преживява. Старият съзнава какво е изгубил в младините си и съжалява, че това не е направил, онова не е направил. Младият пък поглежда към дядо си и казва: "И аз ще направя всичко, което дядо ми е направил". Има смисъл старият да съжалява за миналото, ако не го използвал разумно. Смешно е, ако съжалява, че не е играл достатъчно на хорото или не се срещал с моми; смешно е, ако съжалява, че на младини не е използвал условията, за да забогатее.
Един стар човек разправяше, че на млади години бил слуга при един богат господар, който оставял касата си винаги отворена. Понеже бил честен, слугата не си позволявал да бърка в касата на господаря си, поради което и до днес останал беден човек. Като млад не му дохождало на ум да вземе чужда пара или вещ, но сега, като се намира в мъчнотии, съжалява за изгубените условия. Значи на младини бил религиозен и не си позволявал да краде, но като остарял, разбрал, че могло да се живее и по друг начин.
И тъй, докато е на Земята, човек все ще съжалява за нещо – или малко е играл на хорото, или много е играл, или е използвал условията на живота, за да стане богат и учен, или не ги използвал както трябва; и най-после или съжалява, че бил религиозен, или съжалява, че не бил религиозен. Все има нещо, за което да съжалява. Това са състояния, през които всеки минава. Така и младата мома, и младият момък в желанието си да се харесат един на друг постоянно съжаляват за нещо. Младата мома всеки ден се облича с нова рокля, дано възлюбеният й най-после я хареса. Не я ли хареса, тя съжалява за приготовленията, които е направила; ако я хареса, тя е доволна и щастлива. Такива състояния има и младият момък, когато иска да се хареса на своята възлюбена.
Ще кажете, че това са обикновени работи. Наистина такива са, но въпреки това отнемат голяма част от времето ви. В края на краищата и младият момък, и младата мома остаряват. Tе вярват в любовта си, но тяхната любов не ги повдига. Tе се радват на дрехите си временно. Иде ден, когато и двамата се разочароват от тях и търсят нещо съществено; те разбират, че това, за което са живели, не носи щастие. Тогава отправят погледа си навътре, дано там намерят същественото. Ако е въпрос за обличане, за нови премени, на физическия свят човек трябва да има сто и двадесет костюма, на година по един костюм; в Астралния свят – хиляда и двеста костюма; в Умствения свят – дванадесет хиляди, в Причинния – сто и двадесет хиляди, а в Божествения свят – милиони костюми. Облеклото на човека представя неговите мисли и чувства. Колкото по-високо се издига човек, толкова повече мисли и чувства има. От тях той тъче дрехата на своята душа, която живее вечно. Мисълта за дрехите или костюмите на хората е предисловие към друга мисъл, към която постепенно отиват. С предисловие си служи всеки оратор, всеки учен и проповедник; така те подготвят слушателите си към съществената мисъл – цел на тяхната реч.
Коя е основната мисъл на моите проповеди? – Любовта. Всички хора говорят за Любовта, без да я познават. Всеки казва, че обича някого. Как ще опише проявите на своята любов? Ще кажете, че мъчно се описва Любовта. Разнообразна е Любовта, не се поддава на описание. Слугата обича господаря си по един начин, майката обича дъщеря си по друг начин, бащата обича сина си по трети начин. Любовта не се описва с думи. Колкото и да говориш на глухия за Любов, нищо няма да разбере. Любовта иска дела, а не думи. Ще кажеш на човека, че го обичаш, но той веднага ще те пита какво нещо е обич. – "Гори ми сърцето от любов." – "Какво нещо е горенето?" – "Готов съм на всички жертви." – "Какво представлява жертвата?" – "Искам да те гледам." – "Защо искаш да ме гледаш?"
Както и да говорите на човека за Любовта, все ще остане нещо неразбрано в него. Искате да го видите, да бъде близо до вас, но като се приближи, отегчавате се, искате да се разделите. Защо се отегчавате? – Защото закривал Слънцето и не виждате предметите. Защо не виждате? – Очите ви затварял. Каква любов е тази, която затваря очите и ушит на хората, да не виждат и чуват? Мъж и жена се обичат, но като поживеят няколко години заедно, отегчават се един от друг, не се търпят. Мъжът се бърка в работите на жена си, а жената го кара да излезе вън, да я освободи, сама да си работи. Мъжът ходи от стая в стая и пита жена си защо готви така, защо нарежда кладата така, а не иначе, какво чете, защо се моли, в какао вярва и т.н. Всеки трябва да бъде свободен да прави онова, което душата му желае. Защо ще се месиш в чуждите работи? Нека всеки вярва в това, което му дава сила и подтик в живота. Не се опитвайте да учите човека в работи, които вие сами не познавате.
Често хората говорят за Любовта, без да я познават без да са я опитали. Любовта е вечен и непреривен процес. Тя не се пипа, понеже е крайно подвижна, не стои на едно място. Любовта се движи с бързина по-голяма от тази на светлината. Като влезе в един дом тя оставя това, което носи за него, и веднага си заминава. Ако е било тъмно в този дом, тя го изпълва със Светлина. По това се познава присъствието на Любовта. След време Светлината се изгубва и в дома отново настава тъмнина. Човек започва да плаче, че е изгубил Любовта си. Сама по себе си Любовта не се губи, но човек е така устроен че не може да задържа дълго време Любовта. Като знае това, Любовта често го посещава в разни форми и начини. Бащата плаче и страда, че е изгубил любовта на сина си; майката плаче, че е изгубила любовта на дъщеря си; господарят се оплаква, че е изгубил любовта на слугата си; слугата пък е изгубил любовта на господаря си и т.н. Всички хора се оплакват от безлюбие. Вярващият, като влезе в едно религиозно общество, в първо време е вдъхновен, готов на всякакви жертви; след известно време вдъхновението му изчезва и той се чувства изпразнен, отегчен. Всеки се пита къде отиде Любовта, защо го изостави. Това е предисловието на Любовта. Който разбере предисловието и го използва разумно, той е готов за непреривната Любов.
Какво значи да използваш разумно Любовта? – При всяко нейно посещение да се повдигнеш поне с милиметър от първото си положение. Когато Любовта те посети и остави Светлината си, не стой на едно място – използвай Светлината й, за да се повдигнеш едно стъпало по-горе. Като те посети втори път и види, че не си на същото място, тя пак оставя Светлината си – и този път се повдигаш едно стъпало по-горе. Като правиш това, ти всякога ще се ползваш от благословението на Любовта. Помнете: Любовта никога не минава по един и същи път. Следователно вие трябва да се нагаждате към нея, а не тя към вас. Който се оплаква от безлюбието на хората, той стои на едно място, не се повдига. В това отношение той прилича на дете, което обикаля крушата, хвърля камъни върху нея, дано падне някоя круша право в устата му. Крушите падат една след друга на земята, но то не се навежда да си вземе, а чака отгоре някак да му падне. Какво очаква и то не знае. Всички плодове на дървото опадат, а детето стои с отворена уста, не може да опита нито един плод.
Не стойте с отворена уста пред Любовта, но бъдете будни, да приемете Светлината й и да се повдигнете стъпка нагоре. Стоите ли на едно и също място, много време ще чакате, докато ви посети отново. Като стоите на едно место, нито една круша няма да дойде при вас. Има круши, които дават плодове непрекъснато, през течение на цялата година – тези круши наричаме райски. Лимоните и портокалите приличат отчасти на райските круши, само че те растат на топло, при специални условия. Като отидете при дървото на лимона или портокала, всякога ще намерите плод – едни връзват, други са вече зрели. Обаче не всеки може да отиде на мястото, дето лимоните и портокалите растат и зреят.
Будно съзнание и трезва мисъл се иска от всички. Само така можете да се ползвате от посещението на Любовта; само така ще разберете Божиите пътища. Останете ли в положението на дете, което иска баща му да мисли като него, да нарежда работите му както на него е угодно, нищо нима да разберете. Разумното дете се приспособява към баща си, а неразумното плаче, сърди се, иска той да се нагоди към него. Не повтаряйте погрешките на вашето детинство. Повдигнете се стъпка нагоре, да приемете благото на Любовта. Турете човешкото настрана и дайте път на Божественото в себе си. Само така ще се освободите от човешките внушения, които се движат в съзнанието ви, както картините на някой филм. Съзнанието е чувствителна плоча, на която се отпечатва всичко. Не можеш да помислиш, да почувстваш или да направиш нещо, което да не се отпечатва на съзнанието. Някои отпечатъци са приятни, а някои не са и човек се чуди как да се освободи от тях.
Преди години срещнах един стар човек, който се оплакваше, че нещо го мъчело. Какво го мъчи, не смее да каже. Най-после се разположи, отпусна се и заговори: "Преди един месец видях на улицата една красива мома, която се отпечата в ума и в сърцето ми, и до днес не мога да се освободя от образа й. Искам да не мисля за нея, но тя навсякъде ме следва. Имам няколко сина, всички женени, не може да ми стане снаха. Какво да правя, как да изхвърля образа й от ума си?" – Няма защо да я изхвърляш, но ще я приемеш в себе си. Тя се е изпречила на пътя ти, за да ти обърне внимание, че не си живял добре. И сега имаш възможност да изправиш живота си, да проявиш Любов към ближния си. Старецът се чуди как е възможно младата мома да влезе в него. Най-после разбра, че като се разшири и отвори сърцето си за всички хора, заедно с тях ще влезе и младата мома. Той започна да съжалява защо не е млад сега, да изправи живота си и да приложи Любовта правилно. Казах му, че и днес може да се подмлади. – "Как?" – Като влезеш в ретортата. На всички казвам: който иска да се подмлади, трябва да влезе в ретортата, да прекара там девет месеца. След това ще излезе навън млад, енергичен, жизнеспособен, готов за работа и жертва. – "С момата ли ще вляза в ретортата, или сам?" – С момата. – "Щом и момата ще бъде с мене, готов съм още сега да вляза в ретортата."
Какво представя красивата мома? – Божественото Начало в човека. Следователно, който иска да се подмлади, трябва да прояви Божествените мисли и чувства, които са вложени в него. Красивата мома и красивият момък са символи на Божествения живот и Божествената Истина. Стремете се да проявите Божественото, а не да го обсебвате и да му ставате господари. Как ще станете господари на Слънцето? Да се ползвате от слънчевата светлина и топлина това е в реда на нещата, но никой няма право да заповядва на Слънцето.
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Това значи: който не приеме Словото, няма Живот в себе си. Словото освобождава човека. От какво го освобождава? – От старото, което служи за тор. Със старото можете само да наторите нивите си, но не можете да се храните с него. Новото е храната на човека. Докато сте млади, хранете се с новото, та като остареете, да имате материал за бъдещето. Ще кажете, че човек трябва да се осигури. Не е въпрос за осигуряване, но за съграждане на своето Духовно тяло. На Земята човек живее с физическо тяло. Физическият и Духовният свят се различават коренно един от друг. Тази е причината, дето човек се смущава на Земята от такива неща, които в Духовния свят не го смущават. Тук бедни и богати живеят заедно, а в Духовния свят те са на различни места. Защо? – Защото в Духовния свят беден е грешникът, а богат – праведният. Там грешникът и праведният не живеят заедно. Бедният живее в ада, а богатият – в Рая. В притчата за бедния Лазар и богатия виждаме, че като напуснал Земята, Лазар отишъл в лоното на Аврам, между богатите и праведните; богатият, който живял в охолност и изобилие, след смъртта си отишъл в ада, между бедните и грешни хора. Като разбрал положението си, богатият започнал да се моли на Аврам да изпрати Лазар при него, да накваси малко гърлото му, че е пресъхнало. Аврам му отговорил че това е невъзможно, защото има пропаст между тях. – "Тогава нека Лазар отиде при братята ми на Земята, да ги научи как да живеят." – "И това е невъзможно" – отговори Аврам. Защо богатият се обърна за помощ към Лазар? – Защото не се беше освободил още от своето господарство. Той гледаше на бедните като на слуги, а не на равни на себе си. Той мислеше, че и тук може да използва Лазар, но разбра, че духовните закони са различни от земните.
И тъй, докато сте на Земята още, освободете се от старите навици и недъзи на богатите. Не мислете, че външно бедният може да бъде ваш слуга. Той е външно беден, а вътрешно богат – разполага с големи знания и опитности. Ако е решил да изправи живота си, богатият сам трябва да отиде при духовния човек да се учи от него. Който не разбира закона, радва се, че някой богат го поканил у дома си да му проповядва. Как ще проповядваш на човек, който мисли само за ядене и пиене? По-скоро той ще те завлече при себе си, отколкото ти да го повдигнеш. Словото Божие се благовества на сиромасите, т.е. на онези, които имат уши и очи да виждат и слушат това, което им се говори. Сиромасите са празни шишета, в които можете да сипете нещо; богатите са пълни шишета, които първо трябва да се изпразнят, след това да се налее ново съдържание в тях – само така то ще се задържи и използва.
Пазете се от старото, което руши и подяжда човешкия живот. Недоволството, съмнението, подозрението, завистта са стари навици, които причиняват разрушения. Защо се съмнявате в Господа? Ще кажете, че Той ви е изоставил. Не ви е изоставил Бог, но вие Го напускате. Когато синът умре, баща му ли го оставя? Колкото и да страда за умрелия си син, бащата е принуден да го изостави. Ще го държи ден-два у дома си и на третия ден непременно ще го занесе на гробищата. Ето защо, за да не принуждавате Бога да ви изпрати на гробищата, бъдете всякога будни, да прилагате Любовта. Който прилага Любовта, той е вечно млад и красив; отнемете му Любовта и вижте как ще погрознее. Пазете Любовта, която ви е дадена. С други думи казано, не отхвърляйте Бога от себе си, за да не изгубите Любовта и Живота си. Не давайте назаем това, което ви е дадено. Можете ли да дадете очите, ушите, ръцете и краката си назаем? – Не можете. Следователно, ако трябва да видиш нещо, ще го видиш със своите очи; ако трябва да чуеш нещо, ще го чуеш с ушите си; ако искаш да хванеш нищо, хвани го с ръцете си; ако искаш да отидеш някъде, иди с краката си. Не давай удовете си назаем на когото и да е, нито вземай назаем чужди удове.
Какво се иска от съвременните хора? – Да извадят мухлясалия хляб от торбите си и да го хвърлят вън. После да изперат торбите си и да отидат на фурната да ги напълнят с пресен хубав хляб. В това се заключава новото, Божественото, което иде сега в света. То не се занимава с старото, с мухлясалия хляб. Защо? – Защото старото не носи никакви блага за човека. Това казва апостол Павел в посланието си. Старото да се изхвърли навън, торбите да се изпразнят! Оценявайте благата, които днес се дават, а не миналите блага от времето на Мойсей. Днешният ден е важен. Той е Божествен ден. Използувайте благото, което сегашният момент носи, той е изгревът на Живота. Мнозина съжаляват, че не са живели във времето на Христа. Няма защо да съжаляват. Христос възкръсна, следователно и днес живее и проповядва. Защо не приемете и не приложите Словото Му? Много от сегашните християни приличат на евреите – и те чуват и гледат, но не приемат Словото на Христа. Защо? – Защото се държат за старите човешки разбирания.
Христос казва на Петър: "Това кръв и плът не ти го е открила, но Отец ми, който живее в мене." Слънцето изгрява всяка сутрин, но ако спиш, няма да видиш изгрева, няма да възприемеш Божествената Истина. Събудиш ли се навреме, ще видиш изгрева и ще възприемеш Истината. Как ще разберете стиха, дето Христос казва: "Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?" Ако Христос дойде днес на Земята, хората ще се питат: "Отде дойде този, къде се е родил?" и т.н. И това е на място, но най-добре е да се възприеме Словото и да се приложи. Всички знаят, че Бог е Любов, че Той е всесилен, всеблаг, всепрощаващ, но истинското Знание се заключава в изпълняване на Божията Воля. Който изпълнява Божията Воля, ще опита Неговото благословение.
Будно съзнание е нужно на човека. Ако не е будно, причината е в самия него. Съвременните хора са крайно обременени, носят големи тежести. Време е да се освободят от тях. Как? – Ще отворят торбите си и ще изхвърлят навън непотребните мисли, чувства и желания. Изхвърлете мухлясалия хляб навън! Един хляб в торбата е достатъчен, но пресен, доброкачествен. Един костюм ви е достатъчен, но да бъде винаги чист, да свети. Ангелите имат само една дреха на гърба си, но постоянно я чистят. Щом се яви едно малко петно, те сядат на електрическия стол, пускат тока на Любовта и дрехата веднага светне. Правете и вие като тях, чистете дрехата си с тока на Любовта. Който не знае да чисти дрехата си, постоянно ще се съблича и облича. Събличането е смърт, обличането – раждане. Това наричаме прераждане. Вложете в умовете и в сърцата си по една мисъл, по едно чувство, които не цапат дрехата. Как можем да разберем света и Живота само с една мисъл и едно чувство? – Две очи са нужни на човека. Той вижда света с две очи и го разбира. Една Божествена мисъл и едно Божествено чувство са достатъчни. Те са двете очи, през които човек вижда целия свят и го изучава. Какво правят онези, на които очите отслабват? – Tе носят очила, но и с тях не виждат добре. Някои хора носят по няколко чифта очила, които постоянно променят, но и с тях не виждат добре. Много мисли и желания в човека са многото очила на очите им. Приемете Божествените мисли и чувства в ума и в сърцето си, да бъдат очите ви здрави и съзнанието ви – будно.
Гледайте на Живота през очите на Любовта. Само така ще придобиете истинското Знание, което обикновеният човек не може да ви даде. Който гледа с очите на Любовта, ще приеме онази Светлина, която не може да мине през обикновените човешки очи. Ако се нуждаете от очила, идете във фабриките на Любовта, дето произвеждат стъкла, през които минава Божествената светлина. Който възприема Божествената светлина през очите си, той вижда света, който Бог е създал, разбира го и лесно разрешава задачите си.
Желая на всички да гледат през очите на Любовта и да приемат нещата в тяхната същина.
Бог е Дух и Божият Дух носи Свобода.
Утринно слово от Учителя, държано на 29 март 1936 г., 5 ч.с. София, Изгрев
Copyright (c) 1997 Publishing House "Byalo Bratstvo" All Rights Reserved
|
