1 март 1936 г.,
5 ч сутринта.
(Небето ясно, звезди.
Времето ветровито.)
Нарядът:
„Добрата молитва“
91-ви псалом
„Отче наш“
„Молитвата на Царството“
8-а глава от Първо послание към Коринтяните
„В начало бе Словото“
Сега, по някой път най-хубавите неща са вредни. Когато човек не ги прилага, хубавите неща стават вредни. Някой път, като не се прилагат, са една голяма спънка. Дайте на сиромаха пари и вие ще образувате в него леност. Дайте знание на невежия – вие ще създадете в него гордостта. Дайте сила на слабия – ще образувате насилника. Дайте красота на грозната мома и вие ще образувате суетославието в нея – суетата. Дайте светостта на един човек, който не е приготвен, и вие ще образувате вътрешната гордост, духовната гордост.
И мнозина искате да знаете как се е родил грехът. Това са елементите. Всичката причина е, че всички размишляват, че знаят; и всички мислят, че всичко могат. И всеки се учи, за да стане по-учен от другите; и всеки се стреми да стане по-силен от другите. Греха не го върши Бог, вършат го хората. А кой го върши? Слабият човек. Заблужденията не ги създава Бог, но хората, които нямат знание. Заблуждението е у тях. И по някой път е казано, че има лоши духове. Но лошите духове не са нищо друго освен пак човешки духове. Умрял някой, постоянно се върти около тебе със своите стари навици – баща ти и майка ти и ти дават съвет какво да правиш. И някой път баща ти казва: „Не бъди толкова будала, излъжи хората малко, работата така не се оправя.“ И то това наричаш: някой си дух от Бога, някой ангел. Да, баща ти, който те лъже; майка ти, която те лъже; брат ти, сестра ти, и те са все духове. Свети духове ги наричате вие. Най-първо, [в] сегашния свят, религиозния трябва да го освободиш от големите заблуждения, които има. Светът е пълен само със заблуждения. И като дойдат да постъпят хората, ще видиш какви заблуждения има. Отвънка е добре измазан, но като го бутнеш отвътре, виждаш всичкото. И тогава турската поговорка казва: „[Булунур] чареси“ [...] – тъй като си, виж чарето му какво е. Туй е външната страна. Външността е, която лъже.
Ти търсиш богатството; хубаво е. Ако търсиш богатството за себе си, ти грешиш; ако го търсиш за тебе и за приятелите си, ти грешиш. Ако го търсиш, за да си направиш една къща, ти грешиш. Ако търсиш богатството за децата си, ти грешиш. Същият закон е и за знанието. И за всичко туй, което търсиш само за себе си. Там вече ти грешиш, нищо повече. Дали съзнаваш или не, но постепенно последствията ще бъдат такива. Богатството в света е като една река. Тя трябва да мине покрай тебе и каквото остави, остави; а другото... Щом туриш един бент, да я спреш, ти ще направиш пакост на околните хора; искаш тази вода да я събираш за себе си. Туй е външното разбиране. И всякога е имало противоречия.
Тук, в 8-ата глава апостол Павел – тогавашните християни са решавали дали да ядат от идоложертвеното или не, – най-после той се мъчи да примири нещата. Той казва, че идолът е нищо; има много богове, в които са вярвали хората, не само в един Бог. Но казва за слабия: от свободата, която има, може да се спъне. Свободата, която има слабият, [той] може да се спъне от тази свобода. Онова, което майката яде, детето не може да яде. И товара, който силният носи, слабият не може да носи. И знанието, което е за силния, умния, не е за слабия. И тогава богатството трябва да го направиш слуга, да служи комуто принадлежи. Понеже то е на Бога, всичкото богатство, което имаш, трябва да го употребиш за Божественото в света. И силата, и всичко това, като го употребиш, ти ще се избавиш, да се не впримчваш, да изгубиш свободата си. Понеже, ако някой ти вземе богатството, ако си беден, ще се яви в тебе омразата на онзи, който го е взел. Пък няма да се караш с хората. Щом си богат, караница ще има много. И аз гледам, постоянно тук от десетки години търсят някой герой. Този се обидил, онзи се обидил, богати хора; на този дали нещо, онзи взел нещо.
После, някои разбират честността, запример някой дошъл и казва: „Ти нали проповядваш да се отричаме от частната собственост?“ Те не разбират какво аз разбирам. Аз проповядвам частна собственост. Че, твоята собственост, то си ти сам. Ако ти имаш твоето тяло за себе си, то е частна собственост; ако ти считаш тялото на жена си като частна собственост, само на тебе като мъж, то е частна собственост. Тук се ражда престъплението. И ако тялото ти е дадено да ядеш и пиеш за себе си, ето злото в света. А не че имаш някоя къща – то не е злото. И Писанието казва: „Дайте телата си в жертва жива и свята и благоугодна Богу.“ Значи, ти мислиш, че тялото, което имаш, ти е дадено да живееш. И ти казваш: „Трябва да си поживеем малко.“ И заради туй тяло ти вече ставаш роб. За да го обличаш, да го храниш. И ти нарушаваш Божия закон и влизаш в стълкновение с всички хора. Няма онзи стремеж да обърнеш хората, да предадеш доброто, което е у тебе, а ти искаш да станеш предметно учение на хората, да те уважават, да те хвалят, да мислят високо за тебе и такива глупави работи. Щом те хвалят, мязаш на един паяк, на един пуяк; като пуяка носът ти ще стане по-дълъг 10 сантиметра; като пауна перата ти ще се опрат отзад, ще ги потътрузиш малко. Вие се много жалите, вие се критикувате там, дето не трябва, а дето трябва да се критикувате, нито един не съм срещнал да се критикува там, дето трябва.
Ще ви приведа тогава една приказка. По някой път вие трябва да вземете и да прочетете приказките от „Хиляда и една нощ“. Много хубави работи има там. Цяло евангелие за практическия живот. Казвате: „Хиляда и една нощ“. Много хубави работи има там. Сега накратко аз ще предам една приказка. Много кратко трябва да я предам.
Някой искал да оправи живота си. Там не е така, но аз започвам така. По същество ще предам приказката. Някой си Хасан наричам аз този, който искал да оправи живота си. Неговото име не е било така, но аз го наричам така. Той като търсил, търсил, и най-после намерил една своя избраница и казал: „Тази е, която ще ми донесе щастието.“ Оженва се той за нея, но тя била една лоша магесница, разбирала много от черната магия. Случило се, че той съгрешил нещо и тя го направила куче. След това го натирила вън от къщи, да си върви, отдето е дошъл.
Излязъл той от дома си, със съзнанието, че е куче. Изгубил образа на човек и дето ходел, все плачел, квичал. Дето отивал, навсякъде го гонят, бият го, отвсякъде го натирват – куче е. В себе си той знае, че не е куче, но е човек, обърнат на куче. Един ден той се настанил около една фурна при един фурнаджия. Фурнаджията видял, че това е доста умно куче. Той забелязал, че това куче познавало лъжливите пари, различавало лъжливите от истинските пари. Той се почудил, че това куче отличава истинските от лъжливите пари. Един ден влиза във фурната една богата дама, но веднага забелязала, че това куче е човек.
Тя имала една дъщеря, която се занимавала с бялата магия. Погледнала кучето и му казала: „Ако дойдеш с мене, имам възможност да те спася от положението, в което се намираш.“ Кучето се чудило как да се отдели от този хлебар. Като излязла дамата навън, и то тръгнало подир нея. Влиза в дома на тази мома, дъщеря на госпожата. Като видяла кучето, момата взела малко вода, напръскала кучето и то веднага станало такова, каквото си било – един млад момък. Така се превърнало във формата, в която бил първоначално. Тогава момата му казала: „Сега пак ще отидеш при жена си, но ще се пазиш да не ти напакости, защото, щом е лоша жена, тя пак може да те превърне на куче. Затова, бъди внимателен.“ Той не разбирал нищо от магията, от това знание. Понеже момата владеела това знание, тя казала на този млад човек: „Аз ще ти дам една чаша с вода. Когато жена ти излезе някъде на разходка и се върне, тя ще се уплаши, като те види, че си дошъл, но ти ще хвърлиш водата и ще видиш какво ще стане. Каквото стане, ти ще постъпиш както знаеш.“
Той отишъл в къщата си и жена му, като го видяла, хукнала да бяга. Той я наръсил с вода и тя се изгубила. По едно време гледа, до него седи една черна кобила. „Хм – казал си той, – ти мене на куче направи, чакай сега.“ Туря и юларя, завежда я в обора и започва да я бие. Всеки ден отивал да я налага.
Тази приказка той разправя на халифа, на знаменития тогава Албрешит. Той биел всеки ден кобилата и питал Албрешита: „Право ли постъпвам?“ По закон постъпваш право, но по милосърдието не постъпваш право. Тя те направи на куче, ти си хвърлил върху нея вода и си я направил на кобила. По този начин ти си отмъщаваш. Как трябва да изпълниш Божия закон? Според закона на милосърдието ти трябва да постъпваш с нея добре. Няма да я наказваш, ще я милваш, ще я храниш добре и всякога ще и казваш какво трябва да направи.
Представете си сега, че някой човек направи едно престъпление, за което го осъждат на обесване и то в една християнска епоха. Казват, че трябва да се обеси, защото някога и той е бесил другите хора. Затова и него сега трябва да обесят. Тебе те одумват, и ти одумваш. Тебе са те крали, и ти крадеш. По закон имаш право на това, но в този закон се крие онова вътрешно насилие, а насилието насилие ражда в света. И Писанието казва: Не си отмъщавайте. Бог казва: Не си отмъщавайте, не давайте място на гнева. Каквото и да стане, не се гневете, не си отмъщавайте. Ако искате да си отмъщавате, оставете на Бога, Той да отмъщава. Божие е отмъщението. Ако иска някой да си отмъщава, да остави на Бога, Той да отмъщава. Ако ти станеш причина хората да стават кучета, с това ти ще станеш причина за себе си да станеш кобила или кон. Такъв е законът. Че ако ти станеш причина с едно животно да се подхлъзне някой, да съгреши, с това ти ще станеш причина сам да се подхлъзнеш, да паднеш в същото положение.
Това са приказките на „Хиляда и една нощ“, че жената направила мъжа си куче, а другата мома, която борави с бяла магия, е могла да превърне жената на този мъж в кобила. Защото голямо наказание е за човека да изгуби своята форма на човек. Но все-таки, между конската и кучешката форма има грамадна разлика. Но и кон да стане човек, пак е голямо наказание. Та, какво казва този халиф? Той казва: „Достатъчно е наказанието и, на тази лоша жена, която е изгубила човешката си форма. И няма защо отгоре на това и наказание да прибавяш и друго наказание.“
Питам тогава: Когато човек съгреши, какво трябва да се прави? Аз гледам, тук постоянно ми говорят за прегрешенията на хората: че този така направил, а онзи иначе направил. Ама какво ме интересуват лошите хора? Какво ме интересува какво можете да направите? Ще направите един човек да стане кобила, която ще биете всеки ден. Какво ще кажете на това? Че „и тя се отнасяла с мене лошо.“ По който начин и да постъпвате, дали ще направите човека куче, кон или човек ще си остане, всички могат да грешат. И човекът греши. Когато жената на този млад човек станала кон, кобила, той всеки ден я налагал с камшик. Грамадна е разликата между куче и кон, но де е човещината ви, когато можете да се биете? Този човек постоянно налагал кобилата с камшик. Каква човещина е тази? Та когато кучето си маха опашката и прави усилия, понякога постъпва много по-добре, отколкото един човек, който има знание и постъпва несправедливо. Един ден, в съдния ден, тогава и животните, и птиците, и по-благородните ще бъдат съдии.
Сега, да оставим човека във всички тия форми. Според приказките на „Хиляда и една нощ“ има причини за всичко това, което е ставало и става. Всяка форма, която можете да възприемете, е едновременно носителка и на добро, и на зло. От знанието може да се създаде и злото, и доброто. То може да стане слуга и на доброто, и на злото. При богатството ти можеш да станеш господар и на злото, и на доброто. Всичко онова, което имаш в себе си, ти можеш да го употребиш и за зло, и за добро. А умният, добрият човек е онзи, който употребява всичко за Любовта Божия, т.е. който служи на Любовта. Единственото нещо в света, което не прави зло, това е Любовта. Ще кажете, че всички престъпления стават извън Любовта. В Любовта никога не стават престъпления. Онази тигрица, колкото и да е лоша, децата, които излизат от нея, тя ги обича – майка е. А онези, които тя не е родила, които любовта не е засегнала, по отношение на тях тя прави престъпления.
Следователно, дето сме засегнати, когото обичаме, зло не му правим. Но когото не обичаме, там всякога сме готови да направим престъпление. Или, казано другояче: под думата „любов“ аз разбирам истинската любов, която се намира при Бога, понеже Той е вечният, в Когото ние живеем и се движим. И ако ние поддържаме Божията Любов, имаме пред вид, че от тази Любов не можем да излезем навън. Следователно, като живееш в Божията Любов, ти никога не можеш да направиш грях. Там имаш всичко. Какво можеш да направиш? И ако в Невидимия свят намислиш някакво престъпление, ще ти дадат това, което искаш – там ще те натоварят с него. Там няма същество, което ти е взело нещо.
В другия свят красотата не е отвън, но е отвътре. Всички души, и ангелите, са красиви, но не отвън. В духовния свят като влезете, ще намерите едно голямо еднообразие. Там няма да намерите голяма външна красота. Като човек вие ще видите красотата, но ангелът вижда красотата само вътрешно. Външното той никога не вижда, не се спира да гледа. Там съблазън не съществува. Ние, като хора, ако влезем в Небето, ще се съблазним, ще пожелаем да бъдем като този или като онзи ангел.
Та, когато вие се изкушавате, ще знаете, че вие разбирате живота отвън. Като погледнете на Божието величие, у вас се заражда желание да бъдете като Бога. Вие желаете да вземете това-онова, вие разбирате работите външно, не ги разбирате вътрешно.
Имаше една наша сестра, която казваше на мъжа си: „Една слабост имам – искам да се осигуря. Тури ми поне 1000 лева в банката, да има на какво да се надявам. Понеже нямам нищо в банката, съвсем ми е празно. Тури ми поне 1000 лева, да има с какво да се залъгвам. А така, без пет пари в банката, какво ще правя?“ Той я пита: „Защо ти са тези 1000 лева? Всичко, каквото имаме вкъщи, всичко е твое.“ – „Не, не, ти ми тури 1000 лева в банката, да зная, че ги имам.“
Сега вие можете да ме попитате на кого говоря. За всинца ви говоря. Нямам никого предвид. Когато говоря за греха, говоря на грешниците. Когато говоря за доброто, говоря на добрите. Когато говоря за разума, говоря на разумните. Когато говоря за силата, говоря на силните, а не на слабите. Когато говоря за красотата, говоря на красивите, а не на грозните – ни най-малко нямам предвид грозните, красивите имам предвид.
Аз искам да разгледам красотата от едно и от друго становище. Това е разбирането ми. Това разбиране никой не може да ви го предаде отвън. Както и да ви се говори, немислимо е да се приложи любовта отвън. Не мислете, че като станете богати, вие ще бъдете добри. И не мислете, че като станете учени, ще бъдете добри. Богатството не трябва да предшествува добродетелта. Доброто трябва да съществува преди, а богатството трябва да дойде като последствие. Или, другояче казано: любовта трябва да предшествува богатството, любовта трябва да предшествува силата, красотата. С една дума: всичко, каквото желаем в света, трябва да се предшествува от любовта. Всичко трябва да се употреби за любовта. Това трябва да се разбере. Ако ти не можеш да употребиш всичко, каквото имаш, за любовта, ти не разбираш живота. И самият живот трябва да се употреби за любовта. Богатство, сила, справедливост, милосърдие, красота, кротост, въздържание – всичко това трябва да се употреби за любовта. Ако ти не можеш да го употребиш за любовта, ти не можеш да бъдеш човек. Ти можеш да бъдеш каквото и да е друго животно, но човек не можеш да бъдеш. Можеш да носиш човешка форма, но човек да бъдеш, да бъдеш възлюбено дете на Бога ти не можеш да бъдеш. Това трябва да го знаете! Бог може да ви търпи, това е друг въпрос.
Не само това, но ние трябва да бъдем като Бога. В какво отношение? Да не правим зло. И Христос казва за Бога, че Той не съди никого. Бог поучава хората, но никого не съди. И когато някой падне, Той му казва: „Стани, напред върви!“ На невежия казва: „Не се безпокой!“ На учения, на всички казва: „Станете и напред вървете!“
Казва се в един от стиховете: „Ако някой люби Бога, той е познат от Него.“ Любовта Павел я схваща като непреривен процес. Не мислете, че любовта се прекъсва. Не, чувството, любовта на човека към Бога трябва да бъде непреривен процес.
Съзнанието на човека трябва да е будно, той трябва да живее в Бога. Ние трябва да се освободим от външните влияния. Ние се стремим да се освободим от влиянието на дявола. Дяволът влияе на всички хора. Като се върти около тях, той се опитва да им влияе. Виждате някой грозен човек и се възмущавате от неговата грозота. Виждаш някой добър човек – веднага в тебе се заражда користолюбие, искаш да бъдеш красив като него. Че ти пожелаваш неговата красота. Представи си, че в света само един човек може да бъде красив. Какво ще правите тогава? Представете си, че всички хора не могат да бъдат красиви. Представете си, запример, такова противоречие. Аз ще ви го обясня. В света може само един да бъде красив. Ако вземем човека, той трябва да бъде красив. Но неговата ръка трябва ли да бъде красива като него? Тогава де ще бъде ръката? Тя ще бъде красива като ръка, но не като човек. Ако ти съзнаваш, че не можеш да бъдеш като Бога, тогава, като дойдем до Него, всички можем да бъдем в единство. Един е Той. Това значи: ти трябва да имаш вярата, да бъдеш благ като Бога.
Казваш: „Може ли да бъде това?“ Може. Ако не се отделяш от Него, може. Но щом се отделиш от Бога и си представиш, че подобен на тебе няма, ти си в пътя на греха. Щом мислиш, че като тебе няма подобен, ти си сам идеал за себе си, ти си вече на кривия път.
За да помогнеш на другите, ти трябва да бъдеш едно с тях. Днес едва ли ще се намери някой, който да умре за ближния си. Писанието казва: Като бяхте грешници, Христос умря за вас. Кое е онова, което заставя Христа да умира за нас? Кое Го застави да умре за нас като грешници? Съвсем друго разбиране има в това. Това е Божественото разбиране. Това е малко обективно казано. И апостол Павел казва на едно място: „Бог беше в Христа и примиряваше света със Себе Си, като не им вменяваше техните грехове.“ Той не мислеше за техните грехове.
Майката е недоволна от дъщеря си, бащата е недоволен от сина си, учителят е недоволен от учениците си, жената е недоволна от мъжа си – всички са недоволни. Питам тогава: Какъв е този живот? Ние ще кажем, че светът е такъв. Не че светът е такъв, но това е нашето разбиране. Но трябва, като живеете в един свят на противоречия, да бъдете доволни. Защото, като влезете в Небето, в един свят, дето няма противоречия, вие всички ще бъдете светии. В този свят, обаче, да бъдете светии, да светите на хората, да бъдете горящи свещи за тях – това е изкуство. Вие трябва така да светите, че като минавате покрай хората, да не се спъват. Или, казано с други думи: между лошите хора да бъдете добри, да им услужвате. На всеки едного да услужвате.
Да кажем, че един господар намери един слуга и постоянно го бие, че не му върши работата както трябва. Днес го прати за хляб, не го донесъл навреме – господарят го налага. Добрият човек казва: „Аз ще донеса вместо него.“ Добрият човек отива на фурната навреме и донася хляба навреме. Той казва: „Защо ще го биеш? Аз ще донеса хляба.“ И погледнеш – ти му ставаш един добър слуга. Защо трябва да си хабиш ръката да го биеш? Иди вместо него да донесеш хляба. И тогава, като му услужа, ще повикам този слуга и понеже съм учен човек, турям своя образ на слугата и господарят мисли, че все слугата му служи. На слугата казвам: „Слугувай на господаря си така, както аз му слугувам.“ И тогава господарят ще мисли, че все аз му служа. Тогава и ти ще бъдеш доволен, и господарят ти. А лошият слуга носи моя образ. Или, турете на лошия човек друг образ и ще видите как хората ще придобият друго понятие за него.
Да ви представя това на ваш език, за да ме разберете. Да кажем, че имате една грозна мома, която всички подтикват. Всички казват за нея: „Тази грозотия.“ Но турете в банката 10 милиона златни звонкови на нейно разположение и ще видите, че веднага тя ще стане красива. Веднага ще се намерят много кандидати да я обикалят. Всички ще казват: „Доста е красивичка.“ Ако аз бях пожелал 10-те милиона лева, щях да туря една красива маска на грозната мома и ще я гледам всякога красива. Действително, парите правят човека красив. Така е днес поне.
Че, грозният човек, като има някакъв идеал, той е красив. Грозотата произтича от нямане на идеал. Който няма, той става грозен. Аз да ви кажа защо хората погрозняват. Вие казвате: „Остарях.“ Защо сте остарели? От страх. Казвате: „Това нямам, онова нямам. Аз не съм умен, не съм богат...“ Като държите все такива отрицателни идеи в ума си, вие ще остареете преждевременно. Отрицателното внася грозотата в човека. Искаш да бъдеш силен, а мислиш, че не можеш да бъдеш силен и ставаш слаб. Искаш да бъдеш учен, а за това се иска труд, но ти не искаш да се трудиш и оставаш невежа. Знанието не иде така лесно. Ако държиш в ума си мисълта за това, което искаш и можеш да постигнеш, ти ще станеш красив. Защото доброто, което правиш, то носи красотата в тебе. То носи силата в себе си. Самото добро носи сила в себе си. Доброто носи и богатство. За мене доброто носи всичко. Ти не можеш да бъдеш добър и да бъдеш сиромах. Ти не можеш да бъдеш добър, а да си глупав човек. За мене това са неща несъвместими. За света как мисли, това е друг въпрос. Доброто носи всичко в себе си – ако имате доброто в себе си, а не как го разбирате. Какво хората разбират, това е друг въпрос – какво имате в себе си, това е важно. Ако имате доброто в себе си, вие всичко имате. А като разбираш доброто, ти не можеш да имаш всичко. Разбирането е едно, а това, което имаш, е друго. Това, което може да стане твоя същина, то е друг въпрос.
Какво се казва в Писанието? Че Адам познал доброто и злото. Това е познание отвън. Той не е имал доброто в себе си, но то е познание отвън. И тогава, мнозина питат: какво трябваше да направи Адам? Не трябваше ли да яде от дървото? Той имаше право да яде само тогава, когато придобие доброто. Но понеже Бог знаеше, че Адам нямаше още доброто в себе си, каза му: „Няма да ядеш от дървото за познаване на доброто и на злото.“ Докога няма да ядеш? Докато станеш добър.
Една философска мисъл е тази, която се нуждае от много обяснения. Добрият Бог със зло не изкушава, защото е добър. Той е всеблаг, не се изкушава. А понеже ние не сме всеблаги, ние се изкушаваме: нямаме всичко. Но Бог всичко има. Той няма защо да се изкушава, Той има всичко на разположение. Понеже ние нямаме всичко, следователно имаме от какво да се изкушаваме. Падането на човека седи в това, че той иска нещо, което няма, и желае да го придобие. Там е падането на човека. Ако има всичко, той няма защо да се изкушава.
Запример ти носиш 200 кила злато на гърба си. Ако един човек дойде и ти вземе стоте кила, ти ще усетиш една благодат, че със 100 кила товарът ти се е намалил. Ти считаш, че той ти е направил добро. Но ако ти носиш две кила само и ти вземат едното кило, ти веднага ще повдигнеш цял въпрос. Малките работи раждат всичките съблазни между хората. И сега аз говоря на онези от вас, които искат да се освободят от големите противоречия в живота. И ако ви кажа да бъдете добри, добри вие няма да станете, но ще се стремите. Може някой да ви похвали. Питате дали сте успели. Не, придобийте доброто в себе си. Или, влюбете се в Господа така, както се влюбват в света.
Ще кажете: „Как става тази работа?“ Ако не знаете, гледайте как се влюбват младите моми и момци. Влюбете се в Бога. „Не зная къде ще Го намеря.“ Как се влюбва младият момък? Той търси момата. Тук гледа, там гледа, не му се харесва една, не му се харесва друга, докато един ден я зърне някъде и сърцето му се запали. А вие ходите и критикувате младите. Че, те ви показват пътя, как можете да се справите. Най-големите проповедници са момите и момците. Младият момък казва: „Ако ти обичаш Господа, както аз обичам моята избраница, главата няма да те боли. Но ако не Го обичаш така, и две глави даже ще те болят.“ И младата мома казва същото: „Ако ти обичаш Господа както аз обичам моя избраник, няма да страдаш.“ Казвате: защо Господ създаде младите моми и момци? Да упътят учениците в правия път. Понеже учениците понякога кривват в пътя, младите моми и момци отвън им казват: „Като отивате на училище, вие ще обичате Господа така, както ние обичаме.“ Те са писаният Божи закон: ще обичаш Господа така, както младият момък обича младата мома. Или, обратно: както младата мома обича младия момък. Нищо повече.
Та, вие ще се учите при младите. Старите да се учат при младите за любовта. А младите да се учат от старите. За какво да се учат от тях? Когато майката роди дъщеря или син, в моите очи, тя го е родила, за да и покаже правия път, как тя да обича Господа. Синът казва: „Мамо, аз ще си намеря една избраница, аз ще я обикна и ако ти можеш да обичаш Господа така, ти ще се радваш, че си ме родила. Но ако не разбереш това, ти ще съжаляваш, че си ме родила.“
Онези от вас, които сте намислили да се жените, женете се, ни най-малко не ви забранявам. Чудни сте вие. Казвате: „Учителю, трябва ли да се женим?“ Женете се. Много проповедници казват да се не жените. Тия проповедници са измежду вас. Това говори за вашите егоистични цели. Някои от старите, от женените казват: „Ако бяхме Ви срещнали по-рано, нямаше да се женим.“ Казвам: Вие нищо не сте разбрали. Няма какво мене да обичате. Ако чрез любовта си към мене, или ако с моята любов можете да намерите Бога, вие сте на прав път. Но ако чрез мене вие можете да се заблудите и съблазните, вие сте на крив път. Ако моята любов може да ви повдигне, и да ви даде подтик да обичате Бога, вие сте на прав път. Но ако моята любов може да ви съблазни, вие сте на крив път.
Такова е моето разбиране. За мене е същото и по отношение на любовта ви към хората. Докато любовта ви към хората е един подтик да обичате Бога, вие сте на прав път. Щом любовта на хората ме съблазнява, вие сте на крив път. Какво ще ме съблазни това, че някой обикнал някого? Аз отправям ума си към Бога и казвам: Какво е седнал този? Той обича една жена. Аз веднага пренасям ума си към Бога и казвам: Този човек е благороден. Тази жена още нищо не е дала за него и той я обича, прави такива големи жертви за нея. А аз, на когото Бог е дал толкова неща и прави такива жертви за мене, не Му отдавам тази любов. Този човек още нищо не е получил от тази жена и прави такива жертви за нея, а той я обича. Неговата любов заслужава похвала. А аз, разумният човек, на когото Бог е дал всичко, седя и се чудя как да обичам Господа и къде да Го намеря. Този мъж е намерил начин как да обича момата. И казвам: Той е по-умен от мене. Аз, умният човек, не зная още как да обичам Господа.
Та, ще се учите от другите. Казвам: Учете се от любовта на младите. Учете се от любовта на онези, които обичат. От тях се учете. Вижте онзи офицер как обича сабята си. Той я извади, намаже я с масълце, тури я в ножницата си, пак я извади, милва я, говори и и казва: „Тя ще ме прослави в света.“ Че, кой ще те прослави тебе? Ако сабята може да прослави войника, и твоята любов може да те прослави. Ако ученият човек извади книгата и каже: „Тя човек ще ме направи“ – че, като четеш книгата на любовта, тя ще те направи човек. Казват: „Този, глупавият, какво се е влюбил в тази книга?“ Не казвам, че този човек се е влюбил, но ще вървя в неговия път. Та, един се влюбил в сабята си, друг – в книгата си, трети – в къщата си и аз казвам: Следвай техния пример.
Който разбира. А който не разбира, той нека господар да стане. Който разбира, слуга да стане. Който разбира, нека се жени. А който не разбира, той сам да ходи, да се не жени, сам да живее. Сами да живеете. Който е богат, да се жени. Който е сиромах, да се не жени. Който е силен, да се жени. Който е слаб, да се не жени. Разберете сега. Така е въпросът.
Разбирате ли това? Не сте разбрали. Аз не поддържам вашите възгледи. Тоест вашите възгледи не ги поддържам, аз поддържам своя възглед, а не вашите. Казвате, че един брат не обичал еди-коя си сестра. За мене тази сестра е предметно учение. Как да не я обича? Гледам, тя ходи с него под ръка. Защо и трябват повече братя? В дружбата си човек може да дружи само с едного. Щом дружи с повече, той е вече в стълкновение. Как ще разберете това?
Двама американци, приятели, се сдружават да търгуват заедно. Всеки от тях влага, запример, по 5 милиона долари. И по едно време те казват: „Да се пооженим.“ И двамата намират по една избраница. След 3 години се скарват с жените си, не могат да живеят добре. Идва единият и казва на приятеля си: „Не мога да живея с жена си. Съвсем опака е тя. Ще се разведа с нея.“ И другият започва да се оплаква от своята жена. Случило се, обаче, че едната жена хвърлила око на другия търговец и втората жена пък – на първия търговец. Тогава те решили да разменят жените си и пак продължили приятелството и търговията си. Те още по-напред бяха разменили жените си, преди да се оженят, а казват, че после ги разменили. Сега ги туриха на място. Единият казва: „Сега много добре си живеем. Отлична жена била твоята.“
Върнете се сега към истинското положение на нещата, [не] да ги размествате. Това значи: не размествайте нещата. Противоречието иде от размяната на нещата.
Сега, ни най-малко аз не засягам сегашния порядък. Той е погрешен порядък. Ти живееш в една къща, но си под наем. Не че ти е приятно, но си заставен да живееш в тази къща. Не е грях, че живееш в една такава къща, тебе ти трябва по-хубава, но ще търпиш. Добре е, че някога пиеш от вода, която не е толкова хубава, но от немай-къде я пиеш. Ти от немай-къде се покриваш с един юрган, който не ти е по характер. Ако остане на нас, ние ще си вземем юрган от хубав памук или вълна, че като легнеш, да ти е приятно. Същото се отнася и до дрехите.
Та, онова, което ще внесе сега подобрение в живота, това е Божията Любов – Любовта. И ако по този начин вие разбирате Любовта, у вас ще влезе подмладяването.
Ще кажете: „Това, старото разбиране?“ Вие ще оставите старото разбиране настрана. Вие ще оставите старите неща, няма да ги носите. Няма да ги късате – старите листа сами по себе си ще окапят, вятърът ще ги отвее и новите листа сами по себе си ще израснат. Оставете у вас новите листа сами да израснат. И оставете старите листа сами да окапят. И когато вятърът ги отвява далеч от вас, не жалете за тях. И когато новите идат, не плачете за тях. Когато вятърът ги донася близо до вас, не се спъвайте от тях. Радвайте се на новите листа, които израстват. Те ще ви дадат новата насока и новата философия. Следователно, сега да съм ясен.
Божият Дух носи всичките блага на живота.
6 ч 10 мин
(На поляната – упражненията.)
22-ро неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 1.III.1936 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев
|
