Петък, 5 часа сутринта
Отче наш
(Чете се темата: „Разлика между знание и невежество“.)
Конкретната разлика между невежеството и знанието, каква е? Има разлика. Съществената разлика между бяло и черно, каква е? Учените хора как обясняват? От физическо гледище черната и бялата краска как се обясняват? Простите как обясняват? – Бялото е бяло, черното е черно. Бялото е туй, което се петни, черното е туй, което не се петни. Черното, колкото и да го петниш, по-черно не става. Бялото черно можеш да го направиш, но черното бяло не можеш да го направиш. Невежият от какво произлязъл? От невежеството последствие е невежество. От какво произтича невежеството? – От невежия. Тогава между този, който има знание и този, който няма знание, каква е разликата? В една къща, която има пълна светлина и една къща, която няма пълна светлина, каква е разликата? Едната има повече прозорци, по-хубави прозорци, другата има такива малки мазгали, ако е външно. Ако е вътрешно се разглежда, едната има по-хубава инсталация на светлината. Невежеството има и външна страна. Невежият човек е покрит, покривало има, което му пречи да вижда нещата ясно. Знаещият няма това покривало.
Казвате: „Че онзи, който има знание, какво може да направи?“ За пример, вие нали имате знание по музиката? Какво можете да направите по музиката? Или имате знание по изкуствата. Какво можете да направите по изкуствата? Ако вземете четката и боите, какво можете да направите на платното? Или да кажем, че сте свършили по философия. Колко точки да кажем има във философията? Или свършили сте по естествените науки или по математика. Сега, които са свършили математиката, кои са най-дълбоките математически въпроси, дълбоките въпроси във висшата математика? Дълбоки въпроси има в българското произношение. Българският език има такива произношения, френският, английският има друго. Мислите ли, че английското произношение е по-правилно от българското произношение? Или гърците както произнасяли „тита“, както произнасят за Бога е право. Те дават мек елемент, българите дават твърд елемент. Те с „титата“ дават мек елемент, изнасят езика като змия навън. Българинът свие си джуките и казва „Бог“. Той не иска да го каже изведнъж. Каква е разликата тогава на българското произношение на Бога и гръцкото произношение? Как се отразило върху характера? Че гъркът ще ви извади душата с памук, българинът с трион. Българинът се занимава със земеделие, със земята обича да се бори, с твърдата материя. Гъркът ще се похвали със своето изкуство. Това са наречия.
Нали в сегашния живот имате тона „до“? Имате няколко камертона и следователно имате едно различие в тона с няколко трептения, обоснован е на нещо. Няма да се спирам от къде са взели основния тон. В сегашната музика повод за основния тон от къде е взет? Или исторически, къде ще намерите началото на музиката? Къде се крие историята на музиката? От къде започва историята на музиката? Дълга е историята на музиката. Тогава исторически тия пойните птици къде са се учили? Казват, че музиката започва от човека. Тогава у птиците от кого започнала, от къде са се научили? Славеят къде учи своята музика? Мъчно може да се определи по закона на еволюцията. Може да се обясни, може да се даде едно различие.
Или ако зададете въпроса: Кой по-напред се появил на земята от тревопасните, млекопитаещите и месоядните? Онези от вас, които са естественици, може да обяснят. Добре, ако разрешим този въпрос, кои са се явили по-рано, какво ще ни ползува? Все ще имаме една малка придобивка. Сега тези зададените въпроси, мязат на ребуси. Да кажем зададен ребус се разреши, след като го разрешиш, какво ще придобиеш? Еди кой ребус като разрешите, ще имате такава и такава награда. Или да допуснем, че ученият човек разрешава движението на месечината. Тогава математически може да определите какво е добил ученият човек, след като определите какво практическо приложение има. Или ако някой определи математическото движение на слънцето, какво практическо приложение има? За колко деня се движи слънцето около оста си? (– „Около 25.“) Тогава според онова твърдение, че всичко каквото съществува отвън в природата, съществува и в човека. Ако вземете обяснението на един астроном, който обяснява, вие ще се чудите. Той обяснява, че земята е покрита с един връшник и по този връшник навсякъде има дупки и през тях минава светлината и ние ги виждаме като звезди. Доста хора има, които са вярвали в този начин на обяснение. В същност интересна е мисълта, която дава подтик. Но какво е обективния свят е един от трудните въпроси. Просветените, които изучават тайните, са по-близо до истината. Онези, които не са посветени за тях работата малко по-другояче седи.
Погледнете физиономистите, които казват: „Дълъг му е носът.“ Аз рисувам египетски. Понеже египтяните са били геометрици, са рисували с прави линии. Кривите линии са от гърците, те дали дълбочина. Правите линии дават само формата. Кривите линии дават дълбочина на предмета. Казва: „Дълъг му е носът.“ Има едно съотношение. Трябва да се определи. Каква е мярката? Колко трябва да бъде дълъг носът? – Пет–шест до седем сантиметра. Като каже: „Дълъг нос има“, какво разбира? Като каже: „Голяма уста има“, каква е мярката на устата? Големи заблуждения има. Дълъг нос 5,5–6,5 повече рядко може да се случи нос дълъг 8 сантиметра. Сега ние си представляваме дълъг нос. Зад този нос, като кажем, се намира силата, която се крие зад носа, интелигентността на човека се намира. Носът е резултат. Зад този нос имаме идея, която е поставена. Представете си, на този тип, нарисувания, носът е дълъг колко сантиметра? (Учителят показва 9 сантиметра.) Че дефектът на тази фигура къде е? На колко години представлява да е този? (– „Петдесет.“) Повече, доста повече. Тия уста са много тънки, съотношение има на линиите на горната част на бърната и на долната. Долната челюст е по-издадена, много по-големи възприятия има, той има по-слаба деятелност. В месоядните как са челюстите, как са поставени? Горната е по-силно развита. В тревопасните как е въпросът? Тези въпроси не са ви занимавали. Трябва да се занимавате със себе си, защото много от човешките мисли се наслояват. Цялото лице, челото, всичко това е построено от наслояване на човешките мисли от хиляди поколения.
Ако ти развиваш в себе си изкуственото в тебе чувство – обич към яденето, обичаш да си вкусваш, да похапваш, непременно ще се развият бърните. Бърните ще бъдат по-дебели. Тия хора, които имат дебели бърни обичат да си похапват. Онези, с тънките бърни, у тях яденето е по-слабо развито. Ако искаш да направиш бърните си по-дебели, ще обичаш да ядеш, да имаш вкус, ще дойде повече кръв. Известни части от умствената деятелност се отразила в носа, в ушите, в пръстите, навсякъде човек мисли постоянно. Ако иска човек да поправи тялото си – да моделира мислите си. Когато мислите станат по-хармонични в него, поколение с поколение се изправя. Ако човек има идеалистически подтик в живота, той ходи прав. Щом стане малко материалист, той започва да се навежда надолу към земята. На стари години човек изгубва своята вяра в Бога. Изгубва вярата в себе си, в своите ближни, веднага той започва да се прегърбва. Взема едно прегърбено положение. Така запример, може да се обяснят и всичките криви линии. Вземете гръбнака, гръбначния стълб е един перпендикуляр. Какво трябва да бъде отклонението от перпендикуляра на гръбнака? Кривината на гръбнака показва характера.
По някой път вие искате да се самовъзпитавате. Не може да имате самовъзпитание, докато не разберете строежа на вашето тяло. Трябва да имате нещо обективно. Трябва да имате ясна представа за строежа на човешкото тяло. Колкото човек е по-благороден в своите постъпки, толкова и строежът на тялото е по-добър. Формите са отражение на един вътрешен живот, на неговата мисъл. Как ще определим вътрешното? От резултатите можем да съдим.
Сега всички се занимавате с обикновените, с ежедневните постижения. Заинтересувани сте от онова, което ви засяга в ежедневния живот. Земеделецът се интересува дали ще има сняг или няма да има, дали ще има дъжд или няма да има. Тухларят се интересува дали ще има сухо време или няма да има. Търговецът се интересува ще има ли алъш-вериш. Някой списател, като напише една книга, интересува се ще има ли тираж книгата. Ако една книга има тираж, какво се постига? Онзи, който написал книгата, за него нещо се постига, но може ли от тиража на книгата да съдиш за вътрешното съдържание? Тази книга е написана, че повече хора се интересуват от тази книга, какво има? Да кажем, ако научно разправяте за окултните науки, колко хора ще се интересуват? Много малко ще се намерят. Но станете един гадател да предсказвате съдбините в близкото бъдеще, за утре, за други ден, веднага ще има голям интерес. Казва: „Не ми разправяй научната стана, но ми кажи нещо, което има резултат.“ Даже учени хора има, аз съм забелязал, всичките учени хора имат едно лековерие. Много пъти съм увещавал научно, но му кажа: „Ти имаш една черта, която показва голяма дарба, гениалност.“ Той забравя научните работи, в един логичен ред казва: „Я ми кажи, къде е тази черта?“ Ще започне да търси къде е. Аз казвам: „Не мога да ви кажа, но имате тази черта.“ Питам, какво е разбрал той? Вече заинтересуван е. Казвам: „Тебе те очаква това и това.“ После ще мисли. Събуден е в него един интерес. Аз му описвам от научна страна работите как седят. Казва: „Тия работи не са доказани.“ Не се интересува човекът. Щом му кажа, че има една гениална черта, засяга се неговата личност.
В окултната наука, това което изучавате трябва да ви засегне отблизо. Най-първо трябва да се освободите от един ненужен товар. Един окултен ученик трябва да се освободи от онова, което е ненужно, непотребно. Някои неща има, които след сто години ще дойдат. Сто години да го носиш, без да ти трябва, няма смисъл. Остави го настрана, няма какво да го употребиш. За него ще платиш повече, отколкото струва. След сто години ще си купиш нещо по-хубаво. Сто години да го носиш, ще платиш десет пъти повече отколкото струва.
Сега в живота, кои неща са потребни от ваше гледище? Кое е потребно в живота? Най-потребното във вас е вярата. Вяра в този смисъл, да [е] оптимист човек, да вярва, каквото и да се случи да вярва, че ще се оправят работите. Да мяза на онзи английски списател, който загазил в борчове, кредиторите искат, той им казва: „Дайте ми време да се отплатя.“ Добре, как се придобива вярата? Човек се ражда с вяра, но вярата във всички не е развита. Аз говоря за онази вяра, която има приложение в умствения живот. Вяра, която няма приложение не е вяра. Вяра, която дава подтик за постижение.
Да допуснем, че вие в живота имате известни спънки. По някой път питате защо са спънките. Представете си, че вие сте един земеделец, имате известна площ земя, която трябва да обработвате. Някъде земята е добра, няма никакви камъни, някъде е камениста и ако речете да орете, много работа, вашето рало ще се строши. Коя е причината? Защо почвата на едната нива е добра, а почвата на другата нива е слаба, камениста почва? Къде седят причините? По какво се отличава една добра от една лоша нива? Казваш, че почвата на дадената нива е лоша. В тази, последната, трябва повече да работиш – наторяване трябва. Другата почва има свои заложби. Какво трябва да прави земеделецът, ако нивата има много камъни? Трябва да очисти нивата от камъните, да ги събере. Мъчнотиите, които имате, как ги дигате? Как се справяте с мъчнотиите, които имате?
Представете си, че мине един ученик и ви каже: „Вие не сте даровит човек.“ Вие му повярвате, че нямате никаква дарба. Или ви каже: „Вие не живеете добре.“ Какво трябва да правите, как трябва да се живее? Ако сте даровит как трябва да живеете? Има един разказ: Един окултен ученик, който следвал окултните науки, той си носил един пояс около своя кръст, не го снемал. Пък всичкото нещастие седяло в тоя пояс. Колкото пъти да му казвали: „Извади тоя пояс, скъсай го“, той казвал, че не може да се скъса, дебел е. Учителят на този ученик му дал една игла и казал на ученика: „Ще прочетеш колко нишки има тоя пояс и всяка нишка ще скъсаш! Ще извадиш едната нишка, ще я скъсаш, после втората ще извадиш и ще скъсаш и така ще прочетеш всичките нишки.“ Ученикът след като прочел колко нишки имал поясът, той се скъсал. Нишка по нишка трябва да четете. Щом вече си започнал да се занимаваш със своите погрешки, ти си започнал с изправлението. Изправлението не може да стане изведнъж. Вие мислите, че известна ваша погрешка може да я поправите изведнъж. Или пък мислите, че известна дарба може да я изявите. Положителните и отрицателните черти не може изведнъж да се турят в действие. Навсякъде се изисква време и работа. Да се поправи една погрешка, изисква се едно усилие. В развиването на една дарба законът е все същия. Има една последователност, постепенност, която трябва да се прилага.
Мен ми разправяше един евангелист. Той започнал да пуши тютюн и като станал евангелист, искал да остави тютюна, искал да поправи погрешката. Казва, няма да пуши и пак пуши. Един стих тури, други стих тури, не може по никой начин да се отучи. Две–три години се борил със себе си, четири–пет дни не пуши и пак започне. Един ден се помолил на Господа, казал: „Господи освободи ме от този дявол!“ Не е много голям дявол да пуши тютюн. Хванала го магарешка кашлица, държала го близо четири месеца. Като рече да пуши – закашля. Четири месеца като го държала магарешката кашлица, отучил се да пуши тютюн. Казва: „Слава Богу! Освободих се!“
Или да допуснем, вие имате голямо любопитство. Всичките хора не са еднакво любопитни. Искат да видят някъде какво има. Има един турски анекдот. Един закъсал в живота и като мислил, мисли какво да направи, най-после взел една волска глава, турил я в една стая, запалил една свещ и на врата[та] писал така: „Който влиза пишман ще стане и който не влиза и той пишман ще стане.“ Хората чета[т]: „Който влиза пишман ще стане и който не влиза и той пишман ще стане.“ Хората били любопитни да видят какво има. Влизат вътре виждат една волска глава с една запалена свещ вътре. Всички седят отвън, казват: „Какво има?“ Онзи, който излиза, казва: „Влез и виж!“ Онзи, който влязъл не иска да се изложи сега. Този седи и събира парите. Хубаво, онзи който създал този анекдот, какво е разбирал? Като влезе някой учен, вижда волска глава, той разбира, че се изложил, като излезе казва: „Влез, че провери.“ Събрали се онези, които влезли вътре, питат го: „Защо ни изложи нас?“ – „Не ви изложих.“ Казва, че има мъртви хора, които не мислят, мъртви са. Те имат нужда да запалят една свещ. Той искал да каже, че всеки човек, който не мисли в света, той е една мъртва волска глава. Ученият мълчи.
Казват: „Ученият човек е натоварена камила, пълна библиотека. Невежият е празна библиотека.“ Ако носиш пълна библиотека на гърба си и ако носиш празна библиотека, какво ще добиеш? Сега има учени, които имат сто тома в библиотеката си, а пък други нямат нито една. Питам, в какво седи преимуществото? Че в единия има възможност. Този, който няма библиотеката, ако в него се зароди желание един ден, какво трябва да прави? Той как трябва да разреши въпроса? Той трябва да иде при онзи, който има книгите и да каже: „Не може ли да ти стана слуга, да чистя само праха на библиотеката, ще я държа в изправно положение.“ Да стане библиотекар в някоя библиотека, тогава с много малка заплата, все ще отвори някоя книга и ще научи нещо. Сега вие се спирате и казвате: „Понеже не съм даровит човек.“ Вие нямате книги, може да станете слуга някъде. Заложби във всичките хора има. Но всичките хора не са еднакво работили, а всичко зависи от работата. Някои хора са работили хиляди години, колективен труд. То не е работа на един човек, хиляди същества са работили. За днешната наука са работили хиляди учени хора и имаме този резултат. Не е резултат на един човек. Доброто не е резултат на един човек, но на хиляди поколения. Много хора трябва да се ангажират с една работа. С един човек доброто не може да бъде. А за да бъдете добри, вие непременно трябва да се свържете с добрите хора. Вие сами за себе си не може да бъдете. Една капка, ако не [се] свърже с цялата река, нищо не може да направи. В реката има приложение, една сила е. Но знанието, което има, само по себе си е неприложимо.
Да допуснем, че вие сте учител. Учителите имат разни педагогически методи. Вие сте учител във второ отделение. Има някои ученици способни, някои от тях са съвсем мързеливи. И за тия, мързеливите ученици, учителите по някой път употребяват пръчка. Старите методи са това. Те употребяваха 4–5 пръчки. Ако не знае, един ще го вземе на гърба, а другите ще налагат. Някои деца се научиха да четат като ги бият. Някои не се научиха. След туй имаше методи да ги бият по ръката, после им удряха плесници, най-после възпитанието, учителите ще хванат ученика за ухото. Сега кой метод бихте избрали за най-педагогичен? Да го бият по задницата, да го бият по ръката, да му ударят плесници или да му теглят ухото. Влиза един учител, вижда, че туй дете обича сладкиши, обича бонбончета, даде му едно бонбонче, казва: „Утре ако поучиш, ще ти дам две бонбончета.“ Нито по задницата, нито го бие по ръката, нито тегли ушите. Той тури в ума на детето една идея, която стимулира неговия ум. Природата почти по същия начин възпитава хората. Все ще даде на хората. Навсякъде разни системи употребяват. Някой човек налага, някой побутва с малки бонбончета. Питам, ако вие възпитавате себе си, кой метод ще употребите при самовъзпитанието?
Как трябва да изправим? (Учителят поправя нарисувания образ.) Има едно състояние болезнено, от което трябва да се освободите. Докато човек има това състояние, той не може да се учи. Най-първо известно състояние трябва да го измените в себе си. Общи състояния има, човек трябва да оздравее. Защото знанието е постижение само на здравия човек. Само здравият човек може да учи. Болният човек, той косвено учи, но в болния човек, туй състояние, той няма възможност, силите за учение се поглъщат от противоположни действия. Най-първо трябва да имате едно здравословно състояние, за да учите. Щом нямате здравословно състояние и науката ви ще бъде такава. Не сте правили опити.
Да кажем, ако не ядете 24 часа, мерили ли сте си врата, да видите колко е намалял. Да ви дам един опит на вас. Който няма работа, след като пости 24 часа, премерете, вижте врата си колко е изтънял, след като се наядеш, пак премери врата. И като постиш три дни, премери врата, който може един ден, който може два дни, който може три дни. Да видим какви ще бъдат данните. Точно, много хубаво ще мерите. Ако сами не можете да мерите, ще идете при един ваш приятел, той да измери точно до милиметър тъй. Да видим какви данни ще имате. Най-първо преди да сте постили ще си премерите врата и след туй като запостите, като достигнете края на поста, пак ще се премерите и като се наядете, трети път ще си премерите врата. То е един опит, не че големи постижения ще имате. Да видим каква разлика ще имате. Понеже постите 24 часа, да постите точно. Ще започнете или от 7 до 7 часа вечерта, или от обяд, то [е] точно 24 часа. За следна седмица може ли да имате данните? (– „За втория петък.“)
Помнете, че в природата има щастливи числа. Пазете се да не паднете в заблуждение. Щастливите числа или щастливите случаи, които може да се обяснят. Минаваш някъде, някой човек се дави. Можеш да му помогнеш, спираш се, помагаш му. От там насетне твоето положение ще се подобри. Минаваш, някой човек се дави. Казваш: „Да го извади друг.“ От там насетне твоето положение се влоши. В природата всякога, когато ти даде случай, от който можеш да се ползуваш и ти не го използуваш, може да се зародят обратни реакции. Да кажем даде ти случай, при някое хубаво плодно дърво минаваш, нападали круши, ти си зает с работа. Спреш се, вземи няколко круши, то са условия. Казваш: „Кой ще спре да бере круши?“ Зает си с някоя голяма работа, бързаш. Всеки един случай, който ви се даде, не го изпускайте. Да допуснем, че срещнеш един човек обезсърчен, разправя, че работите не вървят. Какво ви костува вас да го насърчите? Казвате: „От днес нататък ще ви тръгне работата!“ И тръгнат работите. Или видиш някой болен, кажи: „Ще оздравееш!“ Виждаш някой беден, сиромах, кажи: „Ще се подобри твоето положение. Както виждам на вашата ръка е писано, сиромах не може да останете.“ Ами че когато вие се обезсърчите, това не сте вие, това е чужденец. Сега как си обяснявате, възможно ли е ти, който си насърчен, да се обезсърчиш? Възможно ли е златото, желязо да стане? Или да кажем, желязото злато да стане, може ли? При дадени условия човек, който е бил насърчен, е злато. Обезсърчил се той, мисли, че неговото злато се обърнало на желязо. Онзи, който се обезсърчил, това не си ти. На него му кажи: „Твоята работа ще се уреди!“ Неговите работи са свършени. Като се обнадежди, неговите работи ще се уредят. Той може да ти препятствува. По някой път имаш песимистично настроение. Казваш: „Днес се нахраних, утре дали ще има храна? От къде ще взема храната?“ Питам, този, който ви смущава за утрешния ден, ти ли си или друг?
Вашата работа мяза на онзи беден човек, който отишъл при един благодетел и му казал: „Окъса ми се ризата, дайте ми една риза!“ Дали му. – „Имам един брат и той няма риза, дайте ми и за брат ми. После, имам и баща и баща ми няма, дайте ми и за него.“ Така той наредил десетина души все ризи нямат. Питам: Първата риза е за него, другите ризи за кого са? Вие често се занимавате с ризите на вашите приятели, братя, бащи, на майки, на дядо, на прадядо. Кое е по-хубаво, да искате заради тях или да кажете: „Намерих аз един благодетел, идете вие да искате.“ Или да кажем, вие сте един учител, давате една задача, някой ученик не знае. Кое [е] по-хубаво, да му дадеш начин да разреши сам задачата или вие да я решите, заради него? Много майки и бащи има, които, за да не се размъти главата на детето, да не се занимава с мъчни задачи, казват: „Няма да го пращаме на училище. То ще си пука главата.“ Ами че обезсърчението, каква е задачата? Вие как лекувате обезсърчението? То се лекува, вие чакате да престане само. Никога не сте се постарали обезсърчението да го премахнете.
Мислите ли, че един син, на когото бащата е благороден, богат, влезе в ума му мисълта, че баща му не го обича, той се обезсърчи. Той вижда, че бащата спрямо единия син е особено разположен, тъй му се струва. За мене това е естествено. Едното е дете на 5–6 години с неразвит ум. Другият син е на 21 година, праща го в училище, шие му по-хубави дрехи, купил му кон. Този малкият казва: „Баща ми има особено разположение към брата ми.“ Това малкото дете има разсъждения, но то не разбира, че е малко. Брат му е на 21 година, бащата има особено разположение към него. – „На мене такива работи не ми прави.“ – Това е разликата. Туй различие вие виждате в света. Природата по някой път е благосклонна към някого, заради тяхната възраст. Спрямо вас не е благосклонна по отношение на вашата възраст. То са ваши субективни схващания. На еди кой си човек му тръгнало напред. Той е възрастен, на 21 година, ти си още на пет години. Ако на тебе баща ти даде един кон, какво ще го правиш? Ако трябва да го пасеш, да му носиш вода, да го возиш в дама, да го чистиш, ти малкото дете можеш ли да вършиш тия работи с големия кон? Няма да можеш, то не е за тебе. Това е голямо противоречие. Вие сте малки деца с големи идеи. Казва: „Аз съм станал на 45 години.“
Събрали се един западнал човек, един западнал вол, един западнал кон, западнало куче, един западнал вълк, една западнала мечка. Човекът се оплаквал – не му върви. Магарето и то се оплаквало, че не му върви. Вълкът се оплаквал, че не му върви. Какво казал човекът, какво казал волът и какво казало магарето: „Едно време вървеше на нашите. Доде имаше самар имаше и храна, сега няма храна, няма и самар.“ Под думата магаре виж аз какво разбирам. Един човек, който е горделив, той е в положението на едно магаре. Магарето, той е един човек, упорито е, тщеславно, твърдо, дошло до центъра. Нещастието на вола, вълка, мечката седят на друго място. Вълкът е чрезмерно разрушителен. Вълкът е тип на краен егоизъм, магарето е представител на крайното тщеславие, а пък вълкът на крайно разрушителен егоизъм. И тогава начина за поправяне? Защо седи туй нещастие на магарето? Навсякъде станало прозвище, все за него говорят. Горделивият човек чака всички да говорят за него. Магарето иска същото. Най-големите анекдоти са за магарето.
Когато един човек иска да се лекува от един недъг, трябва да намери едно магаре. Например, как природата лекува магарето. Магарето, при реването е добило една черта, която по друг начин не може да добие. Туй животно добило вкус да разбира от хубава вода. Ти ще намериш хубава вода, тъй както магарето, за което всички се смеят. Ако искаш хубава вода ти тръгни подир магарето. Аз тълкувам, само магарето може да ти покаже истинския път как да живееш, защото водата е емблема на живота. То казва: „Ако искаш да се къпеш, да се миеш, човек ще станеш, ако не, като мене ще носиш товари. Аз съм нещастно.“ Нещастното магаре вече може да намери най-хубавата вода. То, като намери хубавата вода, то къса тия конци, то ще се освободи от туй положение.
Представете си, че една човешка душа е турена в една магарешка форма. Ще каже някой: „Че как може една човешка душа да носи магарешка форма?“ Представете си, че вие сте царски син с хубави дрехи облечен, с огърлица, с диадема на главата. Един ден паднете роб, турят ви халат, едни окъсани обуща. Казвате: „Как е възможно?“ – Възможно е. Не се заблуждавайте с тия неща. Външните неща са път на вашето развитие. Вие седите и всички мислите, че сте нещастни, не ви върви. Има нещо, което не разбирате в окултната наука. Мнозина казват, че в окултната наука те учат дълбоки работи, тънки работи. Кои са най-тънките работи в окултната наука? Кажете ми! Питайте онези, които казват. Попитайте един окултист, кои са най-тънките работи в окултната наука. В алхимията превръщат желязото в злато. Те най-простите хора знаят как да го правят. Ти не можеш да преобразиш своя характер, ако не можеш да превърнеш този елемент. Разни елементи турят и турят повече злато в себе си. Но то не е да извадиш от храната, превръщане трябва. Туй което ти можеш да превърнеш в себе си, то остава твое. Онова, което на заем вземаш ще го дадеш. Ти не можеш да подобриш характера си, ако не си дошъл да превърнеш един елемент в друг. Една мисъл, едно чувство в тебе, ако не можеш да го превърнеш. Ако едно кисело чувство не можеш да го превърнеш, да направиш опит, в едно благородно чувство, тогава не разбираш закона. Цялата окултна наука е превръщане на чувствата, на мислите. Щом може да превърнеш една мисъл, да и дадеш друга насока, една постъпка – ти по същия закон може да я превърнеш.
Ако вземете една дълга музикална струна, ако опъвате какви ще бъдат трептенията? Ако съкратите тази струна и пак опънете, какви ще бъдат трептенията, нали ще се увеличат? Ако разделите на две струната, трептенията се увеличават, ще имате по-висок тон. Следователно, всеки тон е по-висок, щом има по-високи трептения. Вие не можете да образувате тия трептения, ако не съкратите струните. Един цигулар трябва да изучава изкуството да съкращава. Изкуството седи в съкращаването на тия положения на тоновете. Ако той може правилно да ги съкращава, той е добър цигулар, оттам зависи щастието на човека. И твоята съдба, това е струната, на която ти свириш. Всичките нещастия във вас това са струни, на които вие свирите. Това е само едно твърдение за онези от вас, които разбират. Който не разбира, той не може да си представи, как ще бъде една струна. Ти имаш едно неприязнено чувство, то е една струна. Туй неприязнено чувство, приятно или неприятно, една и съща струна е – съкращението е различно. Чувството е една струна, на която се образуват тия тонове. Неприятното чувство е неправилен тон. Измени малко позицията на това чувство, измени го в приятно. Или пък имаш една неприятна мисъл, струната е същата. Неприятната мисъл е струна. Ти не мислиш правилно, ти не си съкратил струната тъй обективно. Измени твоите мисли, ще се оправи. Имате вече една фаза, имате нещо криво. В какво седи кривото? – В твоите мисли. Ти не си поставил на място мислите.
Та сега аз ви навеждам на тия неща да мислите. Всичките хора са учени, но придобитите резултати са важни. Всеки иска да бъде богат, всеки иска да бъде даровит. Но то вече е придобивка на труд, от всичката тази работа. Във вас най-първо трябва да се създаде желание да работите и после наследените черти ще дойдат, то е изработен труд. Сега трябва да се работи. Всички влагате в себе си хубави мисли. Всяка сутрин, като ставате, поне за десет деня прилагайте една хубава мисъл. Всяка сутрин, още от леглото като станеш наложи си една хубава мисъл! Това за десет деня. Ти ще кажеш: „Туй, което вложа, ще стане ли?“ То е друг въпрос. Вложи една мисъл както единия лев вземаш и туряш в касата. Като станеш сутрин една мисъл всеки ден. За 365 деня по една мисъл. Не каква и да е. Тури най-хубава мисъл, от която ти да си доволен, но да не се зароди в тебе желание, че трябваше да каже друго нещо. Тури една хубава мисъл: „Утре да имам най-хубавия хляб, пресен, направен от прясно брашно. Един хубав сомун.“ Дали утре ще дойде хляба или не, то е друг въпрос. На другия ден бих казал: Една хубава шапка. На третия ден – едни хубави обуща. Вие какво бихте турили сега? Вие ще турите, ще кажете така: „Аз бих желал да имам десет милиона!“ Много ви са десет милиона. Десет милиона долари може ли да ги носите, но злато, не книжни? Туй, което можеш да носиш. Колко килограма човек може да носи на гърба си, но да може сто километра да пропътува. – Десет килограма. Всеки килограм по двеста наполеона, всеки наполеон по 500 лева правят всичко български левове един милион. Туй е, което ви трябва. Туй е, на което можеш да разчиташ. Туй, което можете да турите в стомаха, то е мярка. Всякога човешкия стомах вземам за мерило. Туй, което можеш да вложиш в стомаха, то е реалното. Туй, което можеш да вложиш в ума, то е реалното. Природата е дала мерки. Според тези мерки, колко ви трябва? Не трябва повече отколкото може да се тури в стомаха. Това, което туряш в стомаха, то е мярката. Туй трябва да вземете. Другото оставете настрана. То е бреме.
Не мислете, че сте най-нещастните в света. Никога като станеш сутрин, не мисли, че си най-нещастно същество. Изгонете тази мисъл. Не мислете, че сте най-нещастен човек, мисълта не е права. Не можеш да живееш в един Божествен свят и да си нещастен. То е вече предубеждение. Не сте нещастни хора!
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът!
23 лекция на Младежкия клас
28 февруари 1936 г.
Изгрев, [София]
|
