Ще се похваля. Божественото начало

23 февруари 1936 г.,

5 ч сутринта.

(Хладно е, западен вятър духа,

небето облачно.)

Нарядът:

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

Ще прочета първа глава от Първо послание към Коринтяном.

„В начало бе Словото“

Евангелието трябва да се преведе на един съвременен език, за да бъде разбрано. Че евреите искали знание, елините искали мъдрост, пък християните искали проповядване. Казва – безумство. Някой път мнозина се уморили да служат, уморили се да слушат. То е така, уморява се човек и да яде. След като ядеш 15–20 минути, половин час, умориш се, казваш: „Не искам вече.“ Мислиш, че си разрешил този въпрос. Казваш: „Не искам вече да ям.“ И който те слуша, казваш: „Отсега нататък няма ядене.“ Обаче няма да се минат 7–8 часа, измениш си мнението и започнеш да огладняваш. Казваш: „Пак ще се яде. Но какво ще се яде?“ Има една аналогия, един паралел в опитността. Някой път казват: „Свършихме, изучихме всичко“ – „няма да се яде повече.“ Намериш се в някаква мъчнотия – „пак трябва да се яде.“

Е, какво трябва да се подразбира под думата „проповядване“? Това е закон на Любовта, то е на безумието. Всеки човек, който минава по закона на Любовта, минава за смахнат. Казват: „Тази е детинска работа, любовна работа, безумие.“ А търсене силата вече при знанието, това минава за почтена работа в света. А проповядването на Христа, че онова, което Го е заставило да пострада, не Го е заставила Неговата Сила и Мъдрост, но Любовта Го е заставила. И онази майка, която страда за своето дете – любовта, няма друго съображение. Ако нямаше любовта, тя не би отгледала детето си. Какво ще се ползува тя, ако туй дете стане един философ или един Дан Колов? Какво ще се ползува майката и бащата някой път? Няма никаква връзка. Единственото нещо, което свързва хората, то е Любовта.

Тъй като се разбира, има смисъл проповядването; защото все достига нещо в ушите ти. То е само външната страна на тази проповед. Има една страна, която може да спира човека. Запример вие не бихте отишли на някоя сказка или в църквата, ако имахте скъсани дрехи или скъсани обуща. Вас ще ви е срам да идете. Все искате да се облечете и тогава да идете на църква. Че, то е външната страна. И право е. Хубаво е, отлично, но то е един съвсем светски живот. В света е така. Ама питам сега: Болният, когато излезне отвънка, как е той облечен? Той излиза да диша чистия въздух, да възприеме светлината. Някой път може да го изнесат и необлечен, тъй, на кревата и го носят без мода, но тъй, завит с юрган. Но като излезне той и подиша чистия въздух, от тази светлина той се освежи и възприеме нещо.

Та, не са дрехите, не е шапката, не са обущата, друго нещо има у човека, друга страна. Някой казва: „От вас да разберем ние.“ Не е и в разбирането. Разбирането е да имаш хляб. Но не е и в имането на хляба. Да го имаш, то е пак външното. Те са хубави работи. Но ти, след като имаш, туй което имаш, трябва да знаеш как да го приложиш сега. И тогава иде другото заблуждение. Казва: „Като идем на онзи свят.“ Или пък: „Сега, в млади години, ние още не знаем, но като остареем.“ То е другото заблуждение. Ако на млади години не можеш да приложиш нещо, на стари години – никак. И ако в този свят не можеш да го имаш, в онзи – никак. Затуй бъдете уверени в туй: който мисли, че като иде в онзи свят, ще поумнее, той седи на една крива основа. Че, онзи свят е университет. Този свят са отделенията. Ако ти не си учил в отделенията и нямаш елементарните познания, какво ще научиш в университета там? Високи работи. Ти ще идеш там и няма да те приемат. Ще кажат: „Ти не си за такива работи.“ Хайде пак назад.

Та казва: „Да повярваме.“ Първите християни, понеже бяха деца, казват: „Да повярваме.“ Но апостол Павел казва: да напуснем, което е елементарните работи, да вярваме в Господа Исуса Христа. То не е само това вярване. Вярата е една връзка, която се образува, но за вас се изисква нещо повече. Вас ви трябва една връзка, която през всичките условия, през които може да минете, през всичките изпитания, тази връзка никак да не се скъса, нито да отслабне. Няма нещо в света, което може да ви спъне. Ни шапката, ни дрехата, ни обущата, ни обществено положение, ни външни, ни вътрешни неща, нищо в света. Като дойде, да има една вътрешна връзка, която да е независима от всичките положения, които могат да станат. Това е. Свободният човек трябва да има една връзка, която трябва да бъде свободна от всички промени, възможни промени – външни и вътрешни промени, които може да станат. Някой казва: „Аз не може да се моля сега, болен съм сега.“ Другият казва – той пък здрав, казва: „Работа имам, не може да се моля, не мога да оставя.“ Трети казва: „Не съм разположен.“ Е, хубаво. Да допуснем, че ти не можеш да се молиш. Да допуснем, че ти си болен. Но нека вземем яденето в света като една мярка, с която ние трябва да мерим всичките неща в света. То е яденето. Яденето е една мярка. Че кой яде повече? Болният не яде ли? Болният ще пости 2–3 дена, той е светия, 4, 5, 10 дена, и 40 дена има болни, които постят. Ще пожълтее той, но след 40 дена, този, болният, огладнее и казва: „Дайте ми да ям нещо.“ И почнат тогава да му готвят, тъй, много деликатно ядене. Такава супица, направена от пилета, които ядат месце, а които са вегетарианци – една семпла супица от картофи. Това ви навеждам само за обяснение.

Е, сега, какво ви трябва, какво искате, все от Словото Божие да ви се направи? Кокошена супа или картошена супа? „Е, кокошената супа.“ Сега казвам: Трябва да имаш една съвършена вяра в Христа. То е кокошената супа. „Е, повярвай.“ То е вегетарианската картошена супа. Повярвай! Но в света само с картошена супа не минава тази работа. И с кокоша супа не минава. Аз считам супите много вредни храни. И съвременните културни хора със супата си развалили своите зъби, нищо повече. Допринесло е това, че ядеш супата, разширение на зъбите, пука се глечта и после се развалят зъбите. И после, другото, което разваля, е това, от месната храна, като ядеш, влезне между зъбите частици, почне да гние и това разваля зъбите. А растителната храна, от хигиенично гледище, не гние и е по-здравословна. И за да имат хората здрави зъби, аз бих препоръчал, гледал съм колко деца са били бити, че дъвчат дъвка, така са били стевасвани. Купил си за един грош дъвка и дъвче. Как, казва, може то да дъвче? Децата знаят, че трябва да имат една дъвка да дъвчат. То е едно здравословно състояние. То като дъвче, дъвче, натискат се тия зъби, приижда кръвта и стават здрави зъбите, и храносмилането. Дайте на децата да дъвчат дъвка.

Та казвам, в духовния свят все-таки аз ви препоръчвам дъвка, ако искате здрави зъби. Може и без дъвка, но отидоха зъбите. А ще почнат да ви тургат изкуствени зъби и с тях не върви вече. Казва: „Как ще познаем кои са изкуствени зъби и кои са естествени зъби?“ Кое е вярно и кое не е вярно? На онези, които имат изкуствени зъби, дайте им от тази халва, която е леплива, (тя ще ги извади, зъбите). Ако не може да яде халвата, изкуствени зъби има; ако яде халвата, здрави са зъбите.

Един човек, който не може понася всичките страдания, има изкуствени зъби. Онзи, които може добре да ги сдъвка, да понася всичките страдания, той има естествени зъби. Че, зъбите са спомагала на Любовта. Устата представлява мярката на Любовта. А пък устата, именно оттам излизат, от тази любовна врата излизат всичките най-хубави и най-лоши работи. И то благодарение, не че Любовта е виновата, но тя е инспекторът на труда вътре на икономиката, министърът на финансиите е тя. Той финансира, разгръща, разкрива капитала, като влезне в устата, той преобръща и е в ролята на един митничар; гледа какви неща влизат вътре. Някой път той се подкупва, като му дадат няколко хиляди лева, той подписва и влиза в митницата вътре.

Та, невежият... Понеже вие сте ученици, с туй знание може, не че не може да живеете, вас не ви трябва много знание, но с туй знание, ако идете в онзи свят, ще ви върнат назад. Не че аз имам нещо против това. Казва: „Побеля ми главата от учение.“ Побелял не побелял, ще те върнат назад. Онзи свят не е място на невежи хора, той е свят на най-учени хора. И то учени в три направления. Учени във физическо отношение, учени в духовния живот и учени в умствено отношение. Ето всичката философия. Че, един човек, който не знае да живее, той не е учен човек. Един човек, който не мисли, той не е учен човек. Един човек, който не може да се справи с мъчнотиите, той не е учен човек. Учението е, аз взимам, Любовта е един метод за учение. Тя е най-мощната сила, която може да даде стимул да учите. И нещо, което ние обичаме, обикнем, може да учим. Нещо, което не обичаме, ние не се занимаваме с това. Като обичаш някого, искаш да знаеш историята му, откъде е дошъл; като не го обичаш, не искаш да знаеш. Обичаш Бога, почнеш да изучаваш как е създал света, всичките неща. Че учените хора обичат Бога – някоя мушичка, най-дребните неща, ученият ще я гледа, той ще пише Господ какво е направил, за мушичките ще пише, разглежда той какво Господ е направил. Пише на хората туй, което Господ е направил. Вие може да кажете: „Те не са набожни хора.“ Аз считам, учените хора са най-набожните хора. Те не употребяват напразно Името Божие, но много добре разправят за Божиите дела. А пък тези, набожните, те казват, Той Господ всичко направи. Това не е наука. Е, как го направи? „Е, то е Негова работа.“

Еди-кой си списател, лингвист, езиковедец написал тази книга. Е, кой го направи? Тя е негова работа. Но аз трябва да изуча тази граматика. Ако не я разбира, без граматика не може да се говори. Казва: „Добре да е написана.“ За да говориш, граматика трябва. Човек нали трябва да е учил по тази граматика, да знаеш как да произнасяш думите. Че, майка ти нали те е учила на тази граматика? – „Ама човек и без книга може да учи.“ – Не, не. Не може. Аз бих желал някой да ми покаже, който без книга да се е учил. Ама майката от нейните книги, вътре в мозъка, каквото е приела, по всичките правила, по които тя е научила езика, тя ще го предаде на децата си. И после ще дойде учителят отвънка и той ще допълни онова, което майката не е допълнила.

Та казвам: Сега някои от вас искате знамение. Знамението е за неверующия, знанието е за силните, а любовта е за слабите. Ако някой е болен, ако някой е слаб, ако някой е обезсърчен, ако някой е хилав, аз съм проповядвал да се хване за Любовта. Пък онези, които не са такива, те нека се държат за знамението, нека се държат за знанието. Щом се намериш в трудно положение, безизходно положение, дръж се за Любовта. Нищо повече. Нямаш каруца – дръж се за Любовта. Нямаш пари – дръж се за Любовта. Болен си – дръж се за Любовта. Нямаш никого на света – дръж се за Любовта. Има разногласие вътре в тебе – дръж се за Любовта. Нищо повече. Каквото и да е противоречие, единственото нещо в света, което може да примири хората, то е Любовта. Отпосле ще дойде силата, знанието, знамението ще дойдат по-после. Те са външната страна на земния живот.

Апостол Павел казва: „Ще се похваля с кръста Христов.“ То значи: Ще се похваля с любовта, с вярата в Бога. Това е. Бог е Любов. С туй ще се похваля. Тази Любов, която внася в мен този живот. Аз, хилавият брат повидимому, но като влезне Любовта, тя е, която обработва; чрез нея всичките онези знающи хора, учени хора, са станали учени – по единствената причина на Любовта. Може би в миналото, в далечното минало някога, Любовта ги е благословила. Тя е животът, но те скоро са забравили и казват: „Ние вече не се нуждаем от Любовта.“ Те са на погрешен път. Никога не напущай Любовта. Тя е основата на всичкия човешки прогрес. Само че много неща, които вие сте научили от Любовта, вие ги забравяте и казвате: „И без нея може, и без любов може.“ Може до известно време. Щом си се наял, без ядене може. Но щом огладнееш, без ядене не може.

И казвам: Сегашните противоречия, защото раждат се във вас противоречия, както духовната църква се е разделила, сега и вие се делите. Аз често слушам, някой казва: „Той е още невежа, не разбира.“ Един ми пише писмо от провинцията, доста напреднал брат, казва: „Нямам никого освен тебе.“ Тъй започва писмото си. И след туй ми чете една лекция и ми казва: „Имаш някои, които имат криво мнение за тебе. Мислят, че си Бог.“ Тъй. Аз казвам: Трябва да правите разлика, всеки човек е Божествен, но не е Бог. Божественото е едно, а Бог в този смисъл е друго нещо. Не съм аз същество, което съм създал света. А че съм Божествен, аз това го зная. Нищо повече. Защото не може нещо да излезе от Бога, което не е Божествено. Той мисли, че другите нямат вярна представа. Но и той няма вярна представа. Ако някой дойде и после ме замазва малко. „Ти – казва – имаш широки възгледи, ти разбираш тия работи.“ И той мисли, няма някой, който може да ме хвали. И най-после, той ме хвали в писмото и казва: „Помни ме – казва, – помогни ми нещо.“ Туй е външната страна. Един човек, който мисли, че в този смисъл човек може да се заблуди.

Аз бих желал всички хора да знаят, че са Божествени. Ама лошото е там, че един като мисли, че е Божествен, мисли, че другите не са Божествени. Злото не е, че аз мисля, че съм Божествен, а [че] мисля, че другите не са. Злото не седи, че аз съм богат, но злото седи в това, че когато аз съм богат, не искам другите да са богати. Злото не седи в това, че аз съм силен, но злото седи в това, че аз не искам другите да бъдат силни. Злото не седи, че аз зная много, но злото седи в това, че като зная много, не искам другите да знаят много. Там е злото.

Тези са работите; и по някой път вие се спъвате и в другите работи. „Е – пита философът, – защо Господ допусна греха?“ Някой пита: „Защо го допусна Господ, греха? Защо го създаде?“ А то, греха, хората го създават. Хората от доброто създават греха. Ама то как ще се създаде? Ама че ти продаваш ориз, а тургаш пясък в ориза. В килограм продаваш стотина грама пясък. И като туриш, казваш: „Тя, материята, е все от Бога, Бог създаде ориза, създаде и пясъка.“ Но ти като туриш двете материи, които не са еднородни, ориз и пясък, които не са еднородни по своето развитие и по степен и качество, ориз и пясък, в себе си създадеш едно криво понятие – образуваш греха в себе си, образува се едно фалшиво понятие. Продавай на човека чистия ориз, не тургай пясък вътре. Е, продаваш на един човек една дреха, казваш: „Вълнена е тази дреха“, а тя – две нишки са от памук, една нишка е вълна. „Тя е вълнена – казва, – как да не е?“ Но турете вие под микроскоп – вълнените нишки и памучните се различават. Вие наблюдавали ли сте какви са памучните нишки, нишките на памука? На вълната нишките са както на тросъка, а пък на памука са тъй навити, увити. Като я погледнеш, различава се. Вълнените нишки се отличават от памучните. И като погледнеш под микроскоп, ще видиш, че той една трета е казал истината, а две трети той ме е излъгал, защото две нишки са от памук. Не че памукът е лош, но той ми е дал една дреха, която не е вълнена. Може аз, ако разбирам, ще кажа: „Той е добър човек.“ Вълната е лош проводник на топлината, а пък памукът е добър проводник. Следователно лятно време е за предпочитане да носиш памучни чорапи, а не вълнени. А зимно време е за предпочитане да носиш вълнени чорапи. Тъй е. Но ако този господин ми беше дал тези чорапи лятно време, ще му благодаря. Но понеже ми ги дава за зимно време, памучните, той ме е излъгал. Зимно време ми трябва топлина, а лятно време ми трябва хладина.

Питам: Де е грехът? В памука ли е грехът, във вълната ли е грехът? Грехът нито е във вълната, нито е в памука. Памукът е толкова почтен, колкото и вълната. Но защо ти, като казваш на човек, казваш, памук няма вътре. Ти отричаш реалността. Не е въпросът там, една нишка вълна и две нишки памук или две вълнени и една памук, или някой път има копринени платове, основата е памучна, а вътъкът е коприна и всичко туй минава за коприна. А то не е тъй. Коприна е, когато и основа, и вътък е коприна, и двете са коприна. Не че е лошо, но де е престъплението? Че не казва работите тъй, както са. Ти казваш, че обичаш Господа, ама основата ти е памучна, а вътъкът ти е вълнен. Ти казваш, че обичаш Господа, а основата ти е памучна, а вътъкът ти е копринен.

Де е сега слабостта на Любовта? Коприната какво е? Тя е проводник на топлината. Аз така мисля. Коприната е лош проводник на топлината. Следователно с копринени дрехи ти не можеш да проповядваш. Човек, който обича коприна, той е егоист, който обича себе си. А пък който носи памучни дрехи, той е по-щедър, той е от благородните. Но това е логически. Тогава ще кажете, че не трябва да носим копринени дрехи. Може някой копринен нагръдник, но всичко да е копринено? Че копринени чорапи, че копринена риза, и всичко да е копринено? Аз не бих носил всичко копринено. Но памучно ще нося. Памучното е по-здравословно. Така е. А коприната и вълната тургам в две противоположни. Вълната седи малко по-високо от коприната.

Преведете сега. Този е иносказателен език. Когато ти говориш красноречиво, тъй мислиш отвънка и мислите ти са логически свързани, коприна е това. Не допущаш никаква погрешка. Хубаво е това. Е, хубаво говориш за Любовта. Тъй, като пишеш някоя статия за Любовта, никаква погрешка не допущаш. Казва: „Отлично си писал за Любовта!“ Но дойдеш да прилагаш Любовта – тъй, както е написано, не може да се приложи. Казват, че човек трябва да обича другите както себе си. А дойдеш да приложиш – трябва да се пожертвуваш за другите, като дойде да се пожертвуваш, казваш: „Това не е лесно.“ Казваш: „Трябва да се отречеш, да се жертвуваш.“ Но като дойде да се жертвуваш, виждаш колко мъчно е да се жертвува човек. Много лесно се говори, но като дойде...

Тогава направете някой път един малък опит. Направете, да се опитате, тъй, да ви сготвят едно хубаво ядене, нека кажем, че ви направят една хубава баница, така направена! Или ориз със захар направен, или попска яхния, или някой десерт, най-хубавото; и тъй, два дена да сте били гладни и чакате за това хубаво ядене. И таман са ви го донесли и дойде един друг брат отвънка, който е беден, и да му го дадат, това ядене; и като го погледнете, яви се една бучка. Казвате: „Отде се намери сега да дойде! Не може ли да чака аз като ям? Да се наям аз, че тогава да дойде.“

Любовта отвънка много добре върви, много добре говори, теоретически добре върви, но като дойде туй чувство... А в Невидимия свят тази мисъл се предава и може да се случи и с тебе. Ти не можеш да го премахнеш. Таман хората са направили баница, и ти кажеш: „Откъде пък се яви този?“ И като излезнеш от тази къща, ще кажеш: „Не ме приеха добре тия хора. Нещо студено ме приеха.“ Студено, но аз разбирам: не са добри проводници на Любовта. Значи, живеят повече за себе си. Но аз, който се оплаквам, ще кажа: „И аз ще постъпя така.“ Аз съм слушал, много сестри казват: „Отсега нататък аз ще правя като тях.“ А пък аз казвам в себе си: Та кога ли си постъпвал другояче? На себе си казвам.

Сега, тия са атавистически черти, наслоени. Не че са много. Аз, който виждам, чета си морал, казвам: Не е така. Христос тъй е казал: Господ не е с човешкото, а другото. Има едно същество, което казва: „Защо си такъв глупец? Не може така. То съвсем не може така.“ То все говори, онова си знае своето време. Най-първо трябва да се приложи онова, което Бог изисква от нас. Има в нас едно Божествено естество, което изисква да се приложи Божият закон. То е законът на Свободата. Има едно същество в нас, което противодействува, защото човек още не живее в своя си свят. Човек е един чирак, той живее между два свята, но той свой свят няма. Човек се отличава с това, че той няма свой свят. Там е злото на човека. Ангелите, запример, си имат свой свят, те не може да се изкушават. Той не може да греши. Те живеят в един свят, дето са изолирани от греха. Те си имат свой свят. Собственици са. А ние нямаме свой свят. Ние сме слуги и служим на двама господари. Между ангелите сме живели, между падналите духове. От едната страна, отляво, злото ни влияе, адът е там; от дясната страна е раят, и той ни влияе. Те са два свята. От ляво ти пошепват, казва: „Ти си гледай работата, гледай къщи да си имаш, женица да си имаш. Деца да си имаш. Службица да си имаш. Парици да си имаш, че като умреш, да те погребат хубаво.“ Е, туй ще ти разправят. Дойдат от другия свят, от рая, казват ти: „Баща си ще напуснеш, майка си, всичко ще дадеш.“ Е, едно противоречие е сега. И ти най-после се объркаш.

Една сестра ми разправяше, че се объркала тя. Една сестра ми разправя, объркала се тя вътре, не знае какво да прави. Бори се, от едната страна и говорят едните, от другата – другите. Сега, кого да слушаш, кой е прав? Според мен от лявата страна са кривите, нищо повече! Отдясно са правите, онези, които служат на Бога. Те и онези служат на Бога, но по особен начин те служат на Бога. И тях, за да ги избави Господ, за да ги накара да вършат Волята Му, Господ по някой път употребява, един метод има. На човешки говоря сега.

Едно време старите български чорбаджии, като забогатеят, скриват си парите някъде и минават за много бедни. Той все ще се оплаква: „Нямам, осиромашах.“ А той заровил парите някъде – едно гърне, две гърнета има заровени. И тогавашните разбойници разбират това, казват: „Той има, но са заровени парите.“ И една вечер дойдат вкъщи, напекат ръжена на огъня или турят една верига – като му припари, той каже: „Чакай, чакай, имам заровени пари.“ Отиде, извади гърнето. Казват: „Още имаш ли?“ – „Е, нямам.“ Пак като му припари: „Е, имам, имам.“ И най-после, като дойде, казва: „Братя, нямам вече. Две гърнета имах, като спечеля още пак елате, сега, оставете ме да си живея.“

Та, от онзи свят, тези от лявата страна, като забогатеят, Господ им турга такива нажежени вериги, за да дадат нещо от това. Онези от онзи свят, от рая, като им каже нещо, те веднага изпълнят Волята Божия.

Та, някой път все трябва да ви бият, да страдате дълго време, да боледувате, за да ви дойде на ума да направите нещо добро. Да ти дойде на ум това. Тъй е. Всички казват: „Ама Той, Господ, че Той дал страданията.“ Докато разбереш да направиш Волята Му. Понеже Той дава, Господ изисква и лошите, и добрите хора да бъдат щедри. Пък лошите хора са се ухитрили. Те казват: „Господи, ние вършим Твоята Воля. И ние даваме.“ Е, как? Той набие някого, казва: „Трябва да даде.“ Е, настевасва го хубаво. И той дава. „Като го наложих, то е все даване.“ Бой му дал. Като бият някого, той не дава ли? Дава.

Но да дойдем сега до разбраното. Като ученици, трябва да разбирате, да изучавате себе си. Понеже бъдещото училище зависи от разбирането на закона на Любовта. Не се самозаблуждавайте от щастието на един ден. Ако искате да бъдете хора щастливи, за да ви благослови Господ, да имате Неговото благоволение, вие трябва да изпълнявате Волята Божия; за да бъдете щастливи, не за един ден, ама през всичките дни на вашето съществувание. Трябва да бъдете щастливи. То е Божественото. А щастливият човек влиза в положението на нещастните. Тъй е, че щастливият човек може да влезне в положението на нещастния, но нещастният не може да влезне в положението на щастливия; богатият може да влезне в положението на бедния, но бедният не може да влезне в положението на богатия. Не може да влезне, защото ако той влезне в положението на богатия, той е богат вече. Той трябва да е умен, за да може да влезне в положението му.

Защото подразбирам: Да влезнеш в положението на един човек или на физическия свят, или в духовния свят, или в умствения, ти непременно трябва да бъдеш богат. Това е като едно правило. Ако мислиш, че по друг начин можеш да образуваш една връзка... Не може да се образува по друг начин една връзка. Ти не можеш да образуваш връзка без любов. То е връзка туй, което свързва хората. Любовта е една връзка, за да може да се предаде едно Божествено благо. Никой не може да ти предаде едно Божествено благо, ако той не тури Любовта като една връзка. Тя е пътят само, по който благото може да се предаде.

Да кажем, дойде някой дух у тебе, казват: същество. Някой път виждаш ти духовете; някой път и аз виждам духовете. Казвам: Виждам ги. Аз не ги виждам тъй, както хората ги виждат. То е смешно, това са сенки. То е един екран, направен там. За да влезнеш в онзи свят, то трябва ония същества да ти говорят. Когато ми говори едно същество, произвежда неговият говор в мен, образува една връзка много хубава, по закона на Любовта. И ми говори. Казва: „Говори по закона на Божията Мъдрост, Божията Истина.“ Туй същество за мене е реално. Не важи формата, дали го виждам или не го виждам. Говори ми то. Туй същество ми говори. Аз се намирам в известно положение, утеснено. То казва: „Не бой се, твоята работа утре по обяд ще се оправи. При тебе ще дойде един господин.“ Аз не го виждам, слушам глас, говори. Той ми говори: „Защо си се обезсърчил? Господ ще нареди работите.“ Аз казвам: „Наредил работите? Ще намеря друг Господ.“ Казва ми: „Не говори така.“ И ми казва: „Ще мълчиш сега до обяд. Утре по обяд тази работа ще се оправи. Ако не се оправи – тогава. Сега да мълчиш, нищо повече. Утре ще се оправи работата. Ще се скриеш вътре, ще мълчиш.“ Казва: „До обяд утре ще мълчиш; няма никакво противоречие. И ако си измениш мисълта, ще се влошевят работите. Ако до обяд не стане, тогава може да си философствуваш.“ Сгуша се аз да чакам, сега. Гледам си часовника: Аха, остават пет минути – няма. Една минута. Дойде последната минута – туй, което каза, стана. Е, как? Тъй стана, че и аз се чудя, станала е тази работа. Е, как стана? Никой не е влезнал, гледам, на масата има един сомун хляб. Хляб нямах на масата, а сега имам хляб. Кой беше? Откъде дойде? Казвам: Как не го видях хляба там? Съвсем топъл хляб. Туй, което искаш, има го това! Казвам: Все ми каза и бързо стана. И как стана, не го зная. Хлябът е там. И се чудя. Откъде ще дойде? От тавана? Не е. Вратата бяха затворени, прозорците бяха затворени. Дотам не съм спал, нещо, че не съм го видял. Чудна е тази работа! Пак казва този глас: „Слушай, ти престани с твоята философия. Както се ражда житото, както се раждат плодовете, така се роди и този хляб на масата ти.“ Аз сега се обърках. Казвам: Че как? Класът на житото аз виждам, има там стрък. На ябълката виждам, дърво има. А моята маса как ще роди? Казва ми той вътре: „Пък приеми нещата тъй, както са, после ще ги разбереш.“ Нищо повече. Не мисли, че всяко нещо, което ти не разбираш, то не е вярно. Има неща, които ти си разбрал, и са неверни; а има работи, които не си разбрал, а са верни. Ще ги разбереш тия работи.

И тогава, имате онзи пример, когато Христос взел петте риби и хлябовете. Е, как стана това? Сега всички го доказват научно. Учениците са разчупили хлябовете и всяко едно парче се е увеличило с 5000. Толстой писал една книга, той го доказва другояче. По Толстоевски ще ви го докажа. Той как го доказва? Той иска да се освободи от едно съмнение, защото непонятно му е, както за мен, че хлябът е на масата. Но той казва: „Всичките тия хора имаха хляб в торбите си – някои много малко, а някои – по два сомуна. Те като видяха, че тия, които дадоха петте хляба и петте риби, им се отвориха сърцата, и всички почнаха да дават, което имаха. И така се увеличи хлябът на Христа.“ Това е малко близо до ума. Той е реалист. И като му погледнете веждите, така са, както на Тарас Булба, надолу. Той е материалист. Другояче Толстой не може да мисли. Не че не е вярно. Така е приблизително, но делата на Христа не само по този начин може да се обяснят.

За едно явление, да се обясни, няма само един начин. Най-малко две обяснения са потребни за всяко едно явление; щом е едно обяснението, то не е вярно. Всякога самата истина седи по три обяснения, всяко нещо може да се обясни по три начина. Една мисъл, ако ти не си я мислил, тя не може да се превърне на чувство. Тя не може да се облече във формата на чувство. Една мисъл, която ти не си я почувствувал, тя не може да се превърне в една постъпка. Следователно постъпката най-първо е съществувала в ума. То е вярно. Хиляди други начини има. Аз го обяснявам: тази постъпка е минала в чувствата и най-после е дошла във физическото поле. И ти ще обясниш една постъпка по три начина. Как тя е слязла от един свят във втори и се е проявила в трети, значи Силата. Най-първо в света трябва да дойде Знанието, после ще се прояви Силата и тогава ще дойде Любовта. Любовта е, която използува нещата.

Казва Павел: „Сега ще се похваля с кръста Христов“ – ще се похваля с Любовта, която свързва хората; ще се похваля с Любовта, която внася мир на ума, на сърцето ни; която носи здраве на ума и сърцето ни и носи всичките Божии блага.

С туй трябва да се хвалим. А другите, съмненията, които ви идват, какво трябва да направите с тях? Те са извънка Любовта. Вие искате да бъдете щастливи извънка Любовта. Запример ти искаш да станеш богат. Ти богат никога не можеш да станеш. Богат ще бъдеш само когато вървиш по пътя на Любовта. Знание можеш да добиеш само като вървиш по пътя на Любовта. Всичките постоянни блага се дават чрез закона на Любовта – чрез страданията. И туй, което се проповядва, страданието – с кръста Христов, туй се подразбира. И вънка от страданието... А страданията са едно изявление на Любовта.

Страдание, в което ти не можеш да приложиш Любовта, то не е страдание, то е мъчение. Страданието е Любовта. То е най-малкото. И Любовта ще те научи. Когато разбереш Божиите пътища, страданието ще стане много приятно. Като го видиш, ще му се зарадваш. То няма да ти бъде тъй отвратително, както сега. Защото нали страданието е нещо, което е много скромно. То не е облечено хубаво. Но веднъж като го опиташ, какви блага има туй страдание, вътрешни блага, ти не се отвращаваш от него. Значи, Любовта е внесла своите велики блага в страданието. Който е готов да възприеме страданието, ще възприеме и Божиите работи. Затуй на много хора горчив е този хап. Пък на вас ви казвам: За да не бъде горчив хапът, ще вземете за правило Любовта.

Сега някой от вас може да каже: „Дали е тъй или не?“ Оставете този дявол. На дело проверете го. Утре до обяд. Сега, аз като говоря, аз ви казах: днес до обяд, не утре. Днес до обяд мълчете. Проверете го. Мълчете до обяд, да го проверите. Има две неща, които вие не сте проверили. Вие не сте проверили Любовта; имате една любов, която аз наричам, тя е временна. Тя е направена от паяжина. Аз говоря за Любовта, която не се къса. Каквото и да стане, никой не е в състояние – и цялата вселена на тази нишка да я окачиш, тя няма да се скъса. Да дойдат всички дяволи, да се качат на гърба ти, пак няма да се скъса. Да те сломят, да те направят на прах, тя пак ще остане. Няма да ти мръдне окото. Казваш: „То е хептен да е герой човек.“ Без Любовта човек герой не може да бъде. Следователно само с Любовта човек може да бъде герой. И на вас ви казвам: Само чрез Любовта може да се подигнете, не да се сгушите. Не казвам да се сгуши някой човек. Ама като вървиш, ще си държиш съзнанието, че всичко можеш. Не да бъдеш така сгушен, не, не. Но да дойде туй съзнание във вас, че не ви е страх.

Ще ви приведа един пример и ще заключа с него. Някой път Любовта в мен ме кара, една слабост, да ви говоря много. Все съм решавал да не говоря много, защото, като говоря, изсипва се шишето и излиза навънка. И трябва да го събирам. Сега, из модерния свят, види се, така е направена тази приказка, върви една съвременна дама, не ги зная, другари ли са или женени са, върви тя и носи една хубава чанта и омбрела. Отвънка се разхождат, казва на другаря си: „Тъй, както си вървял, не може. Ние трябва да си осигурим още по-добре живота; трябва да ми купиш още по-хубава чанта от тази, и омбрела трябва да ми купиш друга.“ Носи тя едно палто и казва: „Туй палто овехтя нещо, по-хубаво трябва, не може така. Ти трябва да разбираш тия работи. Този старомоден [живот] не може, по-моден [живот] трябва човек да води.“ Другарят, който върви с нея, гледа: там, из гората, една мечка иде. Той се качва на дървото. Тази дама оставя чадъра и чантата и дрехата, и качва се и тя на дървото. И той я пита: „Жена, какво ни трябва сега?“ Иде мечката, бута ги с муцуната си тъй.

Казвам, да преведа сега: Смъртта не е ли тази мечка? Като дойде смъртта – тази мечка, тя е смъртта, – ти ще оставиш и чантата, и омбрелата, и дрехата. Къде ще ги носиш? Ще идеш горе на крушата. То е друг живот горе. Тия неща са потребни – и чантата, и омбрелата, и дрехата е потребна, но временно е това. Не да се отказваш, но знай, че те са временни работи. Същността е вътре в тебе. Сега, не да се отказвате от външното. Обличайте се хубаво, но не разваляйте Любовта с вашите хубави дрехи. И не разваляйте Любовта с вашите стари дрехи. Ти като погледнеш обущата си, стане ти мъчно. Позарадвай се, че имаш някои прозорци отворени. Като си погледнеш обущата, отворени са прозорците. Че хигиенично е – два прозореца от двете страни. А като дойде Любовта, тя ще направи нови закръпки. И тя има мода. Тя даже като дойде, ако имате сто закръпки, тя ще ги вземе, старите закръпки, и ще ви тури нещо по-ново, по-хубаво от старото. Любовта може да направи много хубави работи.

Любовта е една магическа сила – когато дойде, от всичките ваши сегашни разбирания, всичките ваши противоречиви мисли, чувства и постъпки тя ще вземе, и изведнъж; и ти ще се чудиш в едно кратко време как е станало това. Вие ще се почувствувате доволни и свободни. И ще видите: всичко старо изчезнало. Тя носи всичкото добро в света, всичкото ново. Тя ще ви облече.

Та казвам: До обяд днес вярвайте и не питайте как ще бъде тази работа. Като стане. Онова, което става вътре в мен, моята душа, то е важно заради мен. Туй, което в мен може да стане, то и отвънка може да стане. Туй, което в мен не може да стане, и отвън не може да стане. Онзи мир, които в мен може да дойде, той ще се проектира и отвънка. Онова знание, което може да дойде вътре, то може да дойде и отвън.

Та, всичките неща идат най-първо отвътре. А то е законът на Любовта. Той действува отвътре, за да се прояви отвънка.

И тъй, имайте вяра. И възприемайте Любовта. С какво? Казва: „Ще се похваля с кръста Христов.“ Ще се похваля с Любовта, която се е проявила чрез страданията на Христа в света.

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

6.15 ч

(На поляната – упражненията.)

21-во неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 23.II.1936 г., 5 ч сутринта,

София – Изгрев