Слуги на Доброто

26 януари 1936 г.,

5 ч сутринта.

(Небе хубаво, ясно, звездно.

Тихо времето, меко, приятно.)

Нарядът.

5-а глава от Първо послание Петрово.

„Пета“ и „трета“ някой път си мязат по произношение. Те са близки. Та, „т“ се сменя на „п“. Като смениш „п“-то на „т“, ти си като малките деца. Децата често, наместо да ядат зрели плодове, ядат кисели. Не дочакват да узреят плодовете. (Учителят чете главата от Посланието.)

„В начало бе Словото“

Ще ви говоря за нещо много кратко, но съществено, защото дългите работи... Гладният не обича дълго да му се говори. И на болния дълги наставления не давай. Не изваждай слабия на борба, да се бори. Разбиране трябва. Прогресивно, непреривно разбиране и будност на съзнанието трябва. Защото човешкото съзнание не всякога е еднакво будно; някой път мъжделей. И човек много непостоянен е в своите убеждения, в своите вярвания, в своите разбирания. Непостоянен е в своята любов; непостоянен е и в разбирането на истината; непостоянен е и в правенето на Волята Божия. Първите християни са имали дълбока опитност, са казвали, че причината е: човек, той си има един враг; и казва там – Сатана обхождал да намери някого, като лъв рикае, да погълне някого. Някой път вие мислите дяволът да ви срещне като някой вълк. Не, той е едно същество учено, той знае законите на човешката мисъл. И той ще ви засегне там, на много деликатно място, тъй, отдалеч, има висша дипломация, най-висшата дипломация, с която борави отдалеч. И когато иска да ви изкуси, той ще започне с Божията Любов, да ви подхлъзне, да ви изкуси. С Любовта ще започне той. И всичките спорове стават все от любов. Ще те накара да обикнеш живота и след туй за едно парче хляб ще те скарат с другите. Понеже мислиш, че туй парче хляб ще ти даде нещо за живота – ще живееш повече. И ще те скара той.

И аз ви представям, в света има два живота: един живот на злото и един живот на доброто. Единия живот наричам низш живот. Злото е низшият живот, а доброто е висшият живот. Те се отличават. В злото силният господарува. В доброто слабият господарува. В злото слабият слугува, а силният заповядва. В доброто силният слугува, а слабият заповядва. Туй го имайте като максима. Не, като една максима. Временно туй е. Вътрешно, туй е различието. Щом искаш да заповядваш на другите, да ти слугуват, ти си в пътя на злото. Едно желание в тебе има да заповядваш, а другите да ти слугуват – ти си в пътя на злото.

То са потънкости, сега. Щом имаш желание ти да слугуваш и да ти заповядват на тебе, да им слугуваш, и да се не обиждаш, ти си в пътя на доброто. Защото, ако си силен и ти заповядват, ти всякога можеш да се освободиш, ако слабият ти заповядва. Привидно е това. Ти, силният, си господар. Но ако ти някъде си слаб и силният ти заповядва, че искаш да се освободиш, ти си на кривата страна, ти си на слабата страна. Слабият никога не може да се освободи от силния, то е невъзможно. Глупавият никога не може да заповядва на умния. То е немислимо. И лошият никога не може да стане господар на добрия. Доброто е по-силно от злото. Следователно, ако злото ти заповядва някой път, не се безпокой за това. Ако ти вървиш по пътя на доброто, трябва да слугуваш, ако искаш да вършиш Волята Божия.

После, в този, низшия живот има всичкото разделение; което е между хората, е същото разбиране. Даже, туй са все хора, които ги наричат набожни и любещи. И всичките спорове по някой път стават между хора, които най-много се обичат. И когато хората най-много се обикнат на Земята, тогава стават най-големи спорове. Като обикнеш някого, ти заради този, когото обичаш, ще се скараш с целия свят. Едно животно е в състояние за една кост да се бори с 10 кучета. Откъде е това? За костта. То не дава костта. От човешко гледище тази кост може да струва един лев, но това куче мисли, че е цяло стежание, цял имот. Има често братя и сестри, за една къща, направена от камъни, с години ще се съдят за дела, който баща им оставил. За някоя нива с години ще водят дело, за една педя земя ще се мразят.

По някой път вие се спорите, мислите, че живеете добре. Добрият живот си има различие. Тъй, както в музиката един пее и друг пее. Но единият пее с половин тон по-ниско, а другият пее с половин тон по-високо. Единият не взема тоновете вярно, в дадения случай отношение няма. Сега, който не разбира, ще каже: „Все едно, какво има, че половин тон по-високо, по-горе или по-долу?“ Ама не е така. Ако вземеш ти онзи, верния тон на Любовта, и така последователно в този ред на нещата, ти не вземеш вярно музикалните тонове, ти ще попаднеш в грешка. Нещата няма да станат тъй, както ти искаш.

Сега, по някой път аз ви говоря за музиката само като един метод, не разбирам тази, външната музика. Ти можеш да пееш външно, заинтересуван си. Как? Принуден си да пееш. Нима онзи, когото бият, не пее? Пее човекът и всичките ноти ще ги вземе много правилно, тия понижения и повишения, всичкото взима. Тъй, както вие, когато бият някого, аз съм слушал, когато бият някого, той пее. Много хора съм слушал, тази минъорна гама, много вярно взима пониженията, бемолите много вярно взима. Или по някой път много хора могат да вземат повишенията. Плащат много добре. Дайте на един певец и почнете да увеличавате заплатата – ще видите как вярно ще взема диезите. Много вярно взима. В злото има нещо свойствено на човека. Но туй пение не е правилно. Липсва му нещо. То има сухота. И в бемолите има сухота. Може да си скръбен, сух си; може да се радваш и пак да си сух. Туй го наричат мъртвото пение. Особено тия, медните инструменти имат такова едно бездушие, няма душа; не че няма душа, няма живот в пението. Или, човешката мисъл, и тя може да бъде суха. Няма живот. Може човек да ръкомаха ръката, за истината да говори, за Бога, за любовта, и любовта може да бъде суха. Сухотата е хубава в известни условия. Но при някои условия, ако тази сухота постоянствува, не може да има никакво растене.

Сега, за тия изключения, които у хората стават, те вървят по един естествен път. Вземете най-низшето същество на Земята, едно растение най-низшето, има два стремежа. Посейте което и да е семенце, ще видите, че в туй семенце има скрита една амбиция – да изскочи нагоре. Ти го посееш в земята, то ще изскочи един пръст нагоре – тщеславието му е един пръст. И ще се огъне. Друго два пръста ще изскочи, три пръста и ще се огъне. Някое – един метър, 10 метра, 15 метра, 20 метра, 100 метра. И някои дървета има, като погледнат човека отвисоко, то казва: „Този пигмей тук, какво се движи тук? Аз съм отгоре!“ От дърветата има горделиви дървета. И често може да наблюдавате: има някои хора, като минат покрай друг, погледнат нагоре, над тях, казват: „Какво знае той? Нищо не знае.“ Той погледне и мълчи. Някой е министър-председател или завзема някое високо място – той е от тщеславните дървета. Погледне на другите и казва: „Те само обикалят наоколо, но те нищо не знаят.“ Обаче туй, горделивото дърво, което така гледа, и погледнеш туй, малкото същество – човекът, току дойде с брадвата и казва: „Защо ме обиждаш ти мене?“ Сега тия, малките същества, са обидените, те режат дърветата. Той каже: „Онзи ден аз като те погледнах, знаеш аз какво мога да ти направя?“ И започне със своята брадва и турне го на земята. Тия, горделивите дървета направили нещо и туй същество, малкото, започне да ги смирява, да му слугуват. Казва той: „Ще ви направя всинца ви слуги, да знаете как трябва да живеете по Бога!“

Не можеш ти да живееш щастливо в една горделива къща. Като туриш всичките горделиви дървета над главата си, те ще ти повлияят. И един ден те ще принесат нещо у тебе. За горделивите дървета ще започнеш да се съдиш, ще защищаваш дърветата. Едно време ти плачеше, искаше да ги смиряваш, а сега ти си се увлякъл за една дъсчена къща, десетина–двадесет греди, ти ходиш да защищаваш, че тази къща е твоя. Ти си станал два пъти по-глупав от дървото. Утре ще дойде някоя буря, катурне къщата ти и всичката ти надежда, която ти имаше за къщата, отиде. Както дървото мисли, че никой не може да го изкорени, туй, малкото същество – брадвата, може да го отсече. Тъй. Брадвата дойде, задига дървото и го отсича.

Туй сравнение може да го направите. Тоест, ако ти вярваш в твоята банка, в парите в банката, ти имаш веруюто на голямото растение. После, Писанието казва: „този, който стои, да гледа да не падне.“ Има една опасност и за най-правоверните да паднат. Тази слабост се дължи на камъните. Видиш в някое планинско място, като минаваш, някоя канара като те погледне от върха, един километър, два километра, като те погледне, казва: „Този пигмей какво е тръгнал?“ Горделиво гледа камъкът отгоре, казва: „Основа имам.“ И по някой път погледнеш, един камък удари те и върне се екскурзиянтинът с наранен крак. Някой път се случва, че този камък, който иска да каже на горделивото това същество да се не качва горе, то слиза долу, да го блъсне. Той се унижава и постоянно слиза надолу в долината, разлага се на малки прашинки и навлезе в една почва. И като се върне, като се погледне, казва: „Как стана, от тази височина, дето съм на чистия въздух, слезнах в тази кал, да се смеят всичките?“ Тогава човек почва да тъпче горделивите камъни. Сега камъните, които са ви цапнали, за тяхната гордост трябва да ги смирят – и хората правят пътища от тях, от горделивите камъни. И те трябва да се смирят, трябва да станат почва, да си изплащат своите прегрешения.

Та казвам: Ако имате философията на камъните, ще слезнете в долините, на пътища ще станете. Ако имате гордостта на растенията, брадви ви очакват. Следователно, от хиляди години растенията, и те са прогресирали малко. Някои от растенията са прогресирали; тези, плодните дървета са прогресирали. Видели лошата участ, която ги очаква, и почнали даром да дават плодовете си на човека. Казват: „Няма какво да ни сечеш; и ние към тебе няма да гледаме отвисоко, както едно време. Смирение трябва. А ще ти даваме даром нашите плодове, да не ни сечеш.“

Ако си едно горделиво дърво, за да се избавиш, плод трябва да даваш. Ако си един горделив камък и искаш да се избавиш, на скъпоценен камък трябва да станеш. Да се кристализираш и малък да станеш, тъй че да потънеш някъде дълбоко в земята един–два километра. Че да те намери човекът, да те извади и да те носи на себе си и да те милва, ако обичаш.

Дотогава, докато гледате на нещата отвисоко и гледате само на вашите лични интереси... Всеки ден вие се молите за себе си, страдате за себе си, карате се с хората – всичко туй е една низша нишка на личния живот. Навсякъде човек е изтъкан само от нишки. И религиозните хора са пълни само от тщеславие; и като се моли някой, мисли, че много е направил; и като направи едно добро, мисли, че много е направил. Не е лошо, че мисли така. Но сравнено неговото благодеяние с онова благодеяние, което Бог прави – с хиляди и милиони години Той е давал и дава на хората Своето благословение и досега никому не е казвал: „Аз това и това направих за тебе.“ А човек, след като направи десетина добрини, той ще направи една книга, цяла книга ще напише. Имаме доста светии са писали какви подвизи са направили. Често се казват подвизите на светиите, но описват се само добрите страни, а не се описват лошите страни на светиите, които те са направили.

И една книга имате там, Давид е такъв един светия. И Давид е един светия. Давид ще го намерите в православната църква с друго име, но как е станал този светия? Този светия, като бил едно време като цар, имал той един поданик в царството си, него пратил на бойното поле и го утрепаха по един политически начин, така, деликатно, без да знае никой. Жена му била много красива. Казва той: „Нали съм цар, коя съдба, аз съм закон, каквото аз върша, това ще стане. Няма кой да ме съди.“ Но в държавата му се намира и друг светия, който отива да го изобличи. Единият е цар-светия, а другият е обикновен светия. И онзи [е] по-умен. Сега, хваща го, отива, казва на този светия, Давид, казва му така: „Ти си свят човек, [а] в твоето царство не се пазят законите. В един град имаше един беден светия, който имал само едно агънце, една овчица имаше, а пък имаше и друг голям светия в града, който имаше много овци. На големия светия дойдоха гости и той не искаше да вземе едно агънце от своите агънца и да заколи, а взе агънцето на бедния светия.“ Давид казва: „А, как? Кой смее така да направи? Несправедливост!“ Казва: „Трябва да се отсъди! Той е за смърт, който е направил това.“ – „Ти си – казва – този светия.“

И вие сега може да кажете, че „Това е голямо престъпление!“ Но ако ти със своето поведение убиваш най-хубавата мисъл в една душа или нарушаваш едно от най-хубавите му чувства, не си ли ти онзи, горделивият човек? Може да си брат тук, от Бялото Братство на Изгрева, някой изгревчанин, може да си от православната църква, без разлика е това, някой окултист, може да си учен човек – и това е без разлика какво име носиш. Те са редовни, тия имена, които хората носят, те са временни дрехи, с които ти си облечен. Ти си жена – това е само една дреха. Ти си мъж – това е дреха. Ти си цигулар – една дреха е това. Ти си богат човек – една дреха е това. Ти си председател на един съд, ти си някой виден адвокат; че си един цар, това е дреха, някой голям проповедник – това е дреха. Това са играчки, забавачки, забавления. В живота има по-велика цел. Тия са служби, които ти упражняваш. Че си в първото отделение, то не значи, че целия живот трябва да останеш в първо отделение, да се занимаваш само с букваря, нито във второ отделение – с читанката си, нито в трето отделение и четвърто – със своето естествознание; нито в прогимназията – със своята аритметика, нито в гимназията – със своята алгебра.

Сега аз ви навеждам на някои сравнения, които са недостъпни. Какво ще ви интересува вас, че ви пея от ария „Марта“ някое парче? Ще кажете: „Я остави тая „Марта“, а запей ми някоя от старите български песни.“ Кое е в дадения случай, българинът страда от една слабост – от повтаряне. Той обича да повтаря, да повтаря, та главата му побеля от повтаряне. „Заплакала е гората“, „Стоян мами си думаше“, та Стоян впрегнал воловете, биволите си, та ги потеглил и 9 моми погледнал. И казват: „Хубави биволи има.“ Биволите хубави, но Стоян не е хубав. Биволите охранени, хубаво теглят, натоварени по 2000 килограма, теглят. Вие не сте виждали, има такива водачи на биволи, там има такива задни шипове турени и някой път, като ги води, не искат да вървят, той като ги потегли, че тия бодове се допрат на устата, на главата, и те се обръщат. И казват: „Този Стоян!“ Но този Стоян носи бодове. Той, за да покаже на хората, че като си завърти левия крак и десния, тогава биволите ще завърти. И момите казват: „Колко хубаво се върти Стоян.“ Но биволите знаят какво струва това въртене.

Та, аз правя сравнение, момите се въртят от ляво към дясно, а момците – от дясно към ляво. Казвам: Горко на биволите! Няма какво да се въртиш ни наляво, ни надясно. Право ще вървиш. Щом почнеш да се въртиш, идат бодовете. Не извъртай чувствата си, не извъртай мислите си. Нищо повече. Дръж своята мисъл право. Щом можеш да водиш два бивола с ремъци, това не показва как трябва да заповядваш. Така не се заповядва. И ако искаш тебе да те харесат за твоето знание, ако искаш да те харесат за твоята сила или за твоята красота... Че красотата, това е една мазилка в Божествения свят. И момъкът казва: „Божество е това!“ Но каквото е грозотията за физическия свят, това е красотата в Божествения свят. Казвате: „Много е красива мазилката!“ Един ден тази мазилка ще падне. И ще погрознее. Защо? Не е нещо съществено. Защо погрознява? Ако беше съществена красотата, тя ще остане, но тази красота не е съществена. Даже и младостта не е нещо съществено. И старостта, и тя е една мазилка. И младостта е мазилка, и старостта е мазилка. Има една младост разбрана – това е Любовта, разбрана в нейната пълнота; има една старост – това е Мъдростта, разбрана в нейната висота. Да. То е същественото. Но ако ти не разбираш старостта, в която живее Мъдростта, и ако не разбираш младостта, в която живее Любовта, ти си на кривия път. Ясно и категорично! Тогава казвам: Ти, ако не разбираш младостта, в която Любовта живее, ще остарееш и ще оглупееш. И ако не разбираш старостта, в която Мъдростта живее в своята пълнота, ти ще оглупееш и ще умреш. Нищо повече. И ще се свърши. Французинът казва: „Fait accompli“ – свърши се.

Тогава, казвате вие, какво трябва да се прави? Ще слугуваш на Любовта, млад като си, и ще слугуваш на Мъдростта, стар като си. А ще слугуваш на себе си... За да се избавиш от себе си, има само един начин – ще слугуваш на Истината. За да разбереш пътищата на Любовта, трябва да слугуваш на Любовта. За да разбереш пътищата на Мъдростта, трябва да слугуваш на Мъдростта. А за да разбереш себе си, трябва да слугуваш на пътя на Истината. А тази Истина е вътре в тебе. Всичките други неща, всичките други пътища, по които може да вървите, хубави са, но те са временни. Ти не можеш да разбереш Любовта, ако не слугуваш. Защото единственото нещо в света, което не търпи никаква заповед, то е Любовта; единственото, което не търпи заповеди, това е Мъдростта, това е Истината. Щом ти се опиташ да заповядваш на Любовта, ти ще дойдеш до най-големите противоречия; и ако се опиташ по същия начин да постъпиш с Мъдростта, ще ти се случи същото. Щом вървиш по пътя на Любовта, ще вземеш положението на един, който служи, не на един, който заповядва. Щом дойдеш да вървиш по пътя на Мъдростта, ще вземеш положението на един слуга, който служи, но не положението на един господар. Щом дойдеш до Истината – пак същото положение. И ако туй не го научиш – то е всичкото, – ти никога в Царството Божие не можеш да припариш. И казано е там в общ смисъл: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ И казвам: Как ще се смириш? Или, ясно казано: ако не може да служиш на Любовта, ако не можеш да служиш на Мъдростта, ако не можеш да служиш на Истината, ти в Царството Божие не можеш да влезеш. Туй се разбира под думата „служение“.

Казват: „Как да се смиря?“ Вие разбирате смирението на едно дърво, което трябва да се огъне. Вие разбирате смирението на един камък, който отгоре трябва да падне долу на земята. То е само един образ. Но смирението е едно състояние, в което може да се роди най-доброто положение във вашата душа. Че, служете на Бога! Да служите с радост. Че ти не можеш да намериш по-хубаво място от да служиш на Любовта. Това е най-голямото, най-хубавото щастие, да служиш от Любов! То е най-голямата придобивка, да служиш на Мъдростта. Съзнание да имаш, да знаеш как да служиш на Бога. И после, няма по-щастливо нещо от да служиш на Истината. Свободен си там. Такова голямо удоволствие е да служиш при най-голямата свобода!

Та казвам: Тази истина по-ясно не може да се направи. И ако река да я обясня, тя всякога се затъмня. Мъчно може да огънеш едно сухо дърво. Или, да го огънеш, има един начин, по който сухите дървета ги огъват. Ако речеш да го огънеш, сухото дърво, то ще се счупи. Можеш да го огънеш: ще го туриш във вода, да го накиснеш. Тури вода вътре, понеже водата е носител на живота; и туй, дървото, е толкова горделиво, че като изсъхне, казва: „Счупвам се, но не искам да се променя.“ Защото е горделиво. Защо се пречупва? Казва: „Предпочитам да умра, ама не да служа.“ А едно дърво сухо, като го туриш във водата, че се окваси и се огъне. Туй дърво, ще се пукне то, че се е огънало. Пък като те намери на пътя, ще те ухапе; като се блъснеш, ще се удариш. Ще каже: „Ти трябва да знаеш, че имаш един господар! Няма тъй да се носиш.“ Или ще се удариш. Туй, горделивото дърво ще ти покаже, че не постъпваш право – ще те удари.

Туй е същественото, което човек има. Човек е едно горделиво дърво. Най-горделивото дърво в света засега е човекът. И навсякъде той само с обиди е свързан. За нищо и никакво се обидил. Обижда се, че обущата му са скъсани. Обижда се, че шапката му е скъсана. Обижда се, че не го нахранили както трябва. Обижда се, че като говори, не го оценили; че като погледне... Навсякъде се оплаква. Че, кой кого да утешава в света? Целият свят, това са горделиви дървета, ядат се едни други. Само се търпят.

Сега, като слушате, ще кажете: „Че толкова ли ние сме най-лоши хора в света?“ Щом се окаляш, ти си най-лошият човек. Външно то е така. И какво трябва да се прави? Ще се оправиш; и не се каляй. И откъде иде калта? От горделивите камъни. И все-таки, за да ти пръснат главата, трябва някой горделив камък. Ти дигнеш ръка, камъкът ти удари главата. А всичките други страдания идат от дърветата. Хората се научили да се бият от дърветата. Като дигнеш ръката си, то е горделивото дърво. Блъснеш някого. Докато нашите ръце не се смирят, докато вашите камъни не станат като гумени топки... Че човек трябва да бъде гумена топка, че като го блъснеш с камък, да не му пукнеш главата. Че всяка една дума, която казваш, с която ти ще го поставиш, като говориш, какви са намеренията. Ако мисля да обиждам хората, да мислят, че аз съм нещо, не съм като тях, а те са много паднали, то е друг въпрос.

Какво е правото в света? Всички трябва да бъдем благи както Бога. Нищо повече. Моето разбиране е това. Някой ми казва друго. Не. Всички трябва да бъдем тъй благи, както Бог е благ. „Ама можем ли да бъдем?“ То е друг въпрос. Можеш ли? Можеш! То е правило за мен! Да бъдеш благ като Бога. Моето правило: Благ като Бога. Еднакво ще се стремим да бъдем. „Ама не сме.“ То е друг въпрос. То е идеал. Второто правило: Трябва да бъдем съвършени като Него. „Ама можем ли да бъдем?“ То е друг въпрос. Но трябва да бъде. Правилото е това. Идеал е това; дали ще го постигнеш или не, то е друг въпрос. Благи като Бога и съвършени като Бога, и силни като Бога. Трябва да бъдем и силни като Бога. После, още какво? И мъдри като Бога!

Ама ще каже някой: „Дали ще бъда като Него?“ Искам да бъда тъй, както е Той! Така да бъда и аз. И тогава, не като придобия този сила, да се състезавам с Бога. Това е неразбиране. Да се състезаваш с Бога, да бъдеш като Него, да се отделиш от Него, това е неразбиране. Да бъдеш едно с Него! Един орган да бъдеш от Бога. Всеки орган трябва да стане силен, да придобие всички качества, които тялото има, без да се зароди в него желание да излезе вън от тялото. Защото, ако излезе, тялото ще изгуби всички свои постижения. По този начин да живеем, значи да сме в онова положение, в което Бог е. Само при Него можем да бъдем щастливи. Щом излезеш вън от Бога, нещастие те очаква, очаква те безсилие и всички останали злини, които съществуват в света.

И тогава ще има живот като този на Сатаната, който се е отделил от Бога. Той се е състезавал с Бога, но е толкова горделив, че казва: „Този човек, когото Господ е направил по Свой Образ, за него нито пет пари не давам.“ Ритва го настрана. Казват, че в България има светии, добри хора. Дяволът тогава се разритва между вас, иска да покаже, че нищо не струвате. Дяволът всеки ден ще ви каже в ума, че тези хора не са такива, каквито ги препоръчват. „Ама, че той знае, учен човек е.“ – „Не е такъв – казва дяволът. Преди всичко той не е такъв, какъвто се представя.“

Като дойде при мене дяволът, казвам му: „Ти благ ли си като Бога?“ Той мълчи. Казвам: „Колко агънца има в корема ти? Колко агънца досега си изял?“ Понякога аз го изненадвам. Дяволът минава за светия, когато иде при мене. Той казва, че е вегетарианец, че обича да се моли, но аз го изненадвам. Намеря го вечер с шиш в ръка. Скрил се някъде вечер и пече агне, маже кебапа си. Казвам му: „Добър вечер! Доста хубава е тази храна.“

Следователно, ако вие за едно ваше кратковременно желание нарушавате Божия закон, вие сте в кривия път на дявола. Искаш да се оплачеш на Бога, казваш: „Дотегна ми светийският живот, дотегна ми да се моля.“ Мислите ли вие, че ако коленичите и вдигате ръцете си нагоре, това е молитва? Това е само едно състояние. Отсега нататък трябва да се учите. Молитвата е един метод да се научиш как да говориш. Тя е граматика. Духовната граматика е молитвата – нищо повече. Ако не знаеш как да се молиш, не знаеш и да говориш. Граматика е нужна. Молитвата е духовната граматика. С това разбирам, че в обикновената граматика има буквоядство, за една запетая могат да те скъсат и цяла година да повтаряш класа за една запетая, или за двоеточие, или за удивителна.

Аз съм забелязал, че и като говоря на вас, понякога в гласа ми минават някои струи, от вас поставени – че аз всичко виждам! Има една страна, която вие схващате – това е отражение на вашата гордост. Понякога вашата гордост се отразява в мене, има едно ехо, което после се отразява пак върху вас. Като говоря, чувствувам, като че аз съм горделив, а то е отражение на вашата гордост. Някой път нещо ми казва: „Защо говориш на тия будали? Нищо няма да излезе от тях, остави ги. Защо си хабиш времето? Дали ще свършат работата? Остави ги тия.“

Това е вашето състояние, аз зная това. Едно отражение, съзнаваш го. Тогава аз искам да постъпя по правилото и казвам: Ще бъда благ, както Бог е благ. И ще постъпвам така мъдро, както Бог постъпва. И ще обичам истината, както Бог е истинен. Верен и истинен е Той всякога. Защото, другояче, ти ще се разочароваш, ако мислиш, че хората могат да те обичат. Ако днес те обичат, утре няма да те обичат. Защото, ако те обичат за твоята красота, красотата ти утре ще изчезне. Ако те обичат за твоята сила, и силата ти ще изчезне. Ако те обичат хората за знанието ти, и знанието ти ще изчезне. Любовта трябва да произтича от нещо съвсем постоянно. Най-първо, не търси хората да те обичат. Ти се учи да обичаш, без да очакваш някой да те обича. Ако Бог иска да Го обичаме, това е по единствената причина, да бъдем ние щастливи. Той не се нуждае от нашата обич, нищо повече. Единственият път, по който можеш да бъдеш щастлив, е да обичаш Бога. Ти трябва да Го обичаш. Той е Цялото. Ако не Го обичаш, ако не си благ като Него, ти не можеш да бъдеш щастлив. Защо трябва да Го обичаш? За да бъдеш щастлив. Другояче не може. Ти ще се спреш там. Друг отговор няма. Някой казва: „Защо трябва да любя?“ За да бъдеш щастлив. Щастието пък е път към съвършения живот. Ти не можеш да влезеш в съвършения живот, докато си в тъмнината. „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“

Та казвам: Сега ви предстои една трудна задача. По новия начин аз ви давам един метод – ще държите изпит. Ако сте по стария начин, винаги ще ви късат; ако вървите по моя, по новия начин, винаги ще издържите изпита си. Докато сте в стария път, всякога комисията ще ви къса. И светия да си, и учен да си, все ще ви късат. Защото всеки ден вас ви късат. Аз гледам, всички съвременни хора са все скъсани. Пък някога човек за пет пари съгрешава.

Вземете един светия, запример, може да съгреши за нищо и никакво. Сега на ваш, разбран език ще говоря. Светията говори с една много красива мома, по Бога направена. Но веднага при него идва и друг светия. Първият вземе една особена поза. Най-първо, преди да е дошъл вторият светия, той се усмихва на момата, а като дойде вторият светия, той взима една сериозна поза. Според моето схващане това е една погрешка. Той взима една поза, с която иска да покаже, че е светия, че не се увлича, че не може да го съблазни младата мома. Това иска да покаже пред втория светия. Че, той се е съблазнил вече. Съблазанта седи в това, дето иска да се покаже. А в него ни най-малко не трябва да има желание да се покаже, че е светия. Като дойде вторият светия, първият трябва да се усмихне и да каже: „Както виждаш, закъсахме я.“ Къде е смирението сега? По-добре да се постави в положението на закъсал човек, отколкото да се постави като един благочестив човек, което не е вярно. По-добре да се смири и да признае, че е закъсал, да каже на другаря си: „Както виждаш, при такава мома човек не може да не закъса.“

Това зависи от сърцето вътре, а не от външната обстановка, от мисълта. Има нещо тайно в сърцето. Каква е моята скрита мисъл, която Бог вижда? Бог търпи нещата, но ние по никой начин не можем да изменим закона на Любовта. Или, ако аз съм един светия, като дойде при мене този брат, ще му кажа: Аз намерих тази професорка, светия е тя. Наскоро е слязла от Небето, но понеже съм невежа в тази работа, повиках я да ми предава уроци. Понеже усещам, че има една слабост някъде, тя ми преподава първите уроци – че като гледам на красивите работи, да не се съблазнявам. И понеже тя едновременно е предметно учение за мене, професорка е, да не се съблазня в нея. Не е грехота, че я гледаш, но грехота е да я пожелаеш. Щом пожелаеш да имаш красотата на момата, ти вече си съгрешил, ти си в пътя на греха. Ти се радвай, че тя е красива. Не желай да бъдеш красив като нея – нищо повече. Двама души не могат да бъдат еднакво красиви. Ако единият е красив, другият ще бъде грозотия. Как мислите вие, в една картина сенките имат ли някаква цена, изпъкват ли така, както изпъкват линиите на веждите, на носа, на устата? Профилът, който изпъква, както и светлите страни на лицето, те са важни. И днес всички хора обръщат внимание на светлите страни, а не на тъмните. Тъмните са само за фон. Казвате: „Колко хубаво, колко светло е лицето.“ Защо? Турена е някаква сянка на лицето, за да изпъкне светлото.

Сега тук се изисква голямо внимание. Защо? Да не би моята реч може да бъде толкова гореща, че да попари листата ви. Има една опасност. Аз не ви говоря за морал, защото, според мене съвременният морал, това е безморалие. Целият човешки живот, с всичката му възможност, аз го виждам, той е пълен с нечистота. И всичко това трябва да се филтрира. Не че водата е развалена, но тази вода трябва да мине през филтър, да се филтрира. После, тя трябва да мине през няколко филтри, съвършено да се освободи от всички ония вещества, които не са свойствени на водата и да остане водата сама.

Нашият живот също трябва да се освободи от всички мътилки, които сме събрали. И развитието е един процес да се освободим от неща, които не са свойствени на живота. Защото няма някой от вас, който да не е страдал. Щом страдаш, значи има една мътилка в тебе. Всяко страдание се дължи на нещо чуждо в човека. Може да не го знаеш, но си недоволен. Това е една мярка. Чуждо има в тебе. Може да не знаеш къде е това, но един ден си неразположен – мътилка има в тебе; недоволен си – има нещо чуждо; но щом се освободиш от мътилката в себе си, колкото микроскопическа да е била тя, радостта ще дойде. Радостта е признак на това, че си видял една капчица на Слънцето. Като видиш тази капчица, като роси, която отразява слънчевите лъчи, ти се радваш на чистотата на тази капка. Ние всякога се радваме на онзи живот, на малките капки в живота, които отразяват чистотата. Това значи радост. Като виждаме, че сме се окаляли, това е вече скръб. Ние скърбим за окаляните капки и се радваме за пречистените капки. Това трябва да знаете.

Та, сега ви давам три филтъра: ще филтрирате вашия живот чрез Любовта, ще филтрирате живота си чрез Мъдростта и най-после ще го филтрирате чрез Истината – както вие разбирате. Какви са правилата на църквата, на този, на онзи, всичко това турете настрана. Хубави работи са те. Но казвам: За всичко това се иска един филтър. Няма в света друг филтър, чрез който ние можем да филтрираме живота си, да го пречистим и да бъдем благоугодни на Бога. Не мислете, че с вашите молитви вие можете да умилостивите Бога. Той е буден, когато вършим Неговата Воля. Той е в съгласие с нас, когато нашата воля е в съгласие с Неговата Воля. Ние трябва да имаме предвид всякога Славата Божия. Аз да мисля за Бога, а Той да мисли за мене. Той да ни въздава, както Писанието казва: да ни въздигне Бог. Ако Бог не те въздигне, никой не може да те въздигне. Сами можете да слизате, но сами не можете да се въздигнете. Сам по себе си човек не може да се въздигне. Семето го въздига Слънцето. Топлината и светлината въздигат Слънцето. Дървото също Слънцето го въздига. В него има желание само, стремеж, а Слънцето е, което го повдига.

Следователно по същия начин и ние растем – по единствената сила на Божията Любов, която ни въздига. И ако имаме любовта, ще се повдигнем, ще растем в Божията Слава. Ако нямаме любов, не можем да израснем. И планина да си, пак е потребна Божията Мъдрост – силата на Бога ще те повдигне до планината. Ако Божията Сила те повдигне, ти планина ще бъдеш; ако не те повдигне, ти в долината ще бъдеш. Синовете Божии не трябва да служат на дявола. Можете да имате познанство с дявола, можете да ходите на лекциите му, слушайте го, разбирайте се с него, но не му служете – нищо повече. Макар и десет торби със злато да ви дава, нито един килограм заради него не пренасяйте. Не пренасяйте нито съчка.

Една сестра, като слушала лекцията ми, се обезсърчила, казва: „Колко мъчно се разбира това, което Учителят казва. Как да живеем? Ние не знаем.“ Казвам на тази млада сестра: Ти не си разбрала. Младият трябва да си бъде млад. „Ама, този да не погледнеш, онзи да не погледнеш. Какво да правиш? Все на земята да гледаш ли?“ Не, това аз не съм говорил. Навсякъде ще гледаш. Ще знаеш, че на една фотографна плоча не се снемат две картини едновременно, а ти на една плоча снимаш едновременно десет картини. „Много замотана е тази работа.“ Ще гледаш, злото не е в гледането. В какво седи злото? Хората обичат дявола повече, отколкото Бога. Там е злото. Злото седи в това, че ние обичаме себе си повече, отколкото Бога. Ние обичаме себе си повече от ближния си. Или, ако обикнеш ближния повече от себе си, пак си в пътя на злото. Обичай! Да обичаш така, но в твоята обич да не се заражда никакво изкушение.

Ето, да ви дам един пример. Ако вървя с една конска кола, която няма яеве, и ако искам да направя добро на един беден човек, по никой начин не бих го качил на своята кола. Защото, като слезе от колата, той ще каже: „Разтърси ме.“ Според мене, аз ще направя едно зло. Аз ще го оставя по-добре да върви пеш и с това ще му направя едно добро. Ако го туря на колата, той може да спести време, но не съм направил истинско добро. Разбирам да направя добро, ако двата крака на един човек са счупени, тогава съм му направил половин добро, като го кача на колата си, но тогава трябва да туря десет яя на колата си. И при това положение пак ще се оплачеш. Колкото леко и да те пренеса, пак ще се оплачеш, че много съм те раздрънкал, разтърсил. Ще кажа: „Ще ме извиниш, колата ми няма 20 яя.“ Ако продължаваш да се оплакваш, ще кажа, че много съжалявам за това. И ако втори път счупиш крака си, ще намеря кола с 20 пружини. По-добре да те возя в моята десетпружинена кола, но когато краката ти не са счупени. Всеки човек, който не знае как да обича, краката му са строшени. Всеки човек, който не знае как да работи с ръцете си, ръцете му са строшени. Всеки човек, който не знае как да говори с езика си, езикът му е строшен. Всеки човек, който не знае как да гледа, погледът му е строшен. Всеки човек, който не знае да разбира работите, неговата мисъл е строшена. Това разбирам, така виждам нещата.

Да се учиш от хората трябва. Като погледнеш хората, да ги съжаляваш. При всички случаи те трябва да дойдат до едно пълно разбиране, да изпълняват Волята Божия, да служат на Бога, да бъдат готови на жертва, не за себе си, но за ближните си. Да се жертвуваш за себе си, това е безпредметно. Даже и за ближните си да се жертвуваш е безпредметно. Какво ще се жертвуваш за един пияница, който цял ден пие? Какво ще се жертвуваш за един млад момък, който мисли само да се облече, да отиде да се продава на младите моми? Или какво ще се жертвуваш за една мома, която мисли само да се въздигне, да прави реклами, да завърти ума на този или на онзи момък, да въздиша по нея?

Аз виждам много хора, които въздишат. Те не знаят какво нещо е въздишката. Така трябва да въздишаш, че никой да не те знае. Така да скърбиш, че никой да не подозира твоята скръб. Аз наричам истинска скръб тази, при която никой да не подозира твоята скръб. Това е майсторлък, да знаеш как да въздишаш. Това въздишане е толкова музикално, че никой не подозира твоите въздишки. Сега гледам, толкова силно въздишат хората, че моите уши без малко да се пръснат, тъпанчето едва издържа. Тогава аз турям памук в ушите. Като взривове са, толкова силни са тези въздишки, че трябва от време на време да турям по малко памук, да не се пръсне тъпанчето ми. Аз не искам да не въздишате, но никой да не чува вашето въздишане. Плачете, но никой да не вижда плача ви. Плачи така, че всички хора да се веселят от твоя плач. Защото всеки иска като актьора, като плаче, и другите да плачат като него. Не желай хората да плачат като тебе. Плачът е хубаво състояние. Аз наричам плача изкуство. Според мене плачът е учение да знае човек добре да изтрива прозорците си, с такива кожени парчета, че да почнат да скърцат прозорците. И като погледнеш през прозорците, предметите стават ясни.

Скръбта винаги трябва да произвежда топлина. Когато някой скърби, аз считам, че у него е настанала зима и той запалва собата си. Казва някой: „Много скърбя.“ Така е, зимно време е, все трябва да запалиш собата си. „Какво трябва да направя?“ След три месеца ще излезеш навън. Като дойде пролетта, през лятото ще излезеш и скръб няма да имате. Тогава няма защо да гори собата.

Това сравнение мъчно можете да го разберете. Сравнения и да се дадат, мъчно могат да се разбират. Ние имаме желание, когато се проповядва, това подразбира, че има нещо в света, което иска да препятствува на желанията ни. Не е въпрос да ядеш, но малко трябва да ядеш. Ако преядеш, ще страдаш. Учи, но малко учи, хубаво учи. После, бъди винаги доволен от малкото, което имаш. Бъди доволен от малкото, което всеки ден се дава. Не повтаряй нещата, но бъди доволен. Не желай да имаш много богатства, но желай да имаш толкова, колкото е потребно. Втория ден да се удвои, да се утрои, но всякога колкото ти е потребно. Когато приемаш, да има едно изтичане навън. Не задържайте нещата за дълго време в себе си. Какво значи да не ги задържате? Ако за дълго време задържаш храната в стомаха си, ти ще го повредиш. Ако за дълго време задържаш Божията Светлина, ти ще се повредиш. И ако за дълго време задържаш Любовта, ти пак ще се повредиш.

Как ще разберете това? Това са дълбоки работи. Щом ти желаеш нещо в себе си, ти си се обезверил. Остави любовта в тебе да проникне. Ти не дели любовта. Щом се опиташ да делиш любовта, ти ще направиш прегрешение. Запример ти искаш само да докоснеш дрехата на един светия. Защо? В тебе се ражда желание да пипнеш дрехата му, да пипнеш и космите му, да пипнеш и ръката му – тези желания не са лоши, но с това ти грешиш. В това няма никакъв грях. Грехът е в пожелаването. Бъдещите резултати са лоши, защото в тебе има една користолюбива мисъл. Ти не си доволен само от пипането на дрехата, от пипането на космите му, затова после искаш ръката му, искаш да го целунеш, какво ли не.

Тия работи не са лоши, но те говорят за неразбиране на живота. За да разбереш един човек в Божествения свят, трябва разбиране. Като се обикнат двама души, те ще се слеят един с друг. Тези двама души стават една душа. Пък всички души като се обикнат в Господа, ще станат една голяма душа. Като им дотегне това състояние, ще почнат да се отделят една от друга и като им стане мъчно, отново ще се съберат.

Какво ще разберете сега? Това е една съвсем неразбрана идея. Човек съвсем ще се обърка. И ще каже тогава: „Какъв смисъл има животът?“ Аз не съм против това, което сега става, но съм против начина, по който сега животът се подобрява. Тия, щастливите моменти са кратки. След всеки момент на щастие, нещастието е десет пъти по-голямо. Запример направиш една малка погрешка – видиш момичето на един богаташ, плеснеш го малко, закачиш го, но дойде бащата и за това пипане с ръката удари ти десет тояги. Питам: Това пипане струва ли си? Казва бащата: „Не го пипай. Защото десет тояги ще ти наложа.“ И след това десет деня наред трябва да ти турят компреси. Питам: Има ли смисъл да погладиш това момиче? Не го бутай. Задоволи се само с гледане, с усмивка, а се откажи да пипаш. Защото не е умно това. Това е само едно изяснение. Има такива процеси в душата. Дяволът ще те постави на такива изкушения, ще ти каже: „Бутни го.“ И после три седмици наред ще има компреси.

Няма някой от вас, който да не е налаган. Вие сте толкова налагани, при това аз виждам колко сте неподатливи. И после считате това за гордост. Кой от вас не е налаган? Не бутай. Писанието казва: „Не желай!“ Има неща, които никога не трябва да пожелавате. Желай онова, което е потребно за твоята душа. Желай да имаш Любовта, да бъдеш в съобщение с нея – ти да и слугуваш. Желай да слугуваш на Мъдростта, на Истината. Ти можеш да бъдеш щастлив само тогава. При това положение вие ще добиете онази красота, сила и знание, които никой не може да добие. И тогава ще се създадат между вас тия правилни отношения, които желаете. Казвате: „Как ще ги придобием?“ По този път, по който сега вървите, е непостижимо. И хиляди години да желаете това, пак няма да постигнете нищо. Хиляди години наред да се събирате на общества, не че нищо няма да постигнете, ще прогресирате по малко, но това ще бъде дегизиране, както правят онези моми, които си турят белило и червило, да бъдат хубави само за един ден. Или ще бъдете като онази красива мома, която, като се явите при нея, нахранени с чесън, веднага ще отиде белилото и. От чесъна всичко ще се развали.

Сега да се върнем към същественото. Два живота има в света: животът на доброто и животът на злото. Единия живот, на доброто, го наричам живот на слугуване, а другия живот аз наричам живот на господаруване. Според мене засега откажете се от живота, който носи господаруването и приемете живота на слугуването. Такъв е моят съвет. Пък, ако имате някакво ваше мнение, можете да го опитате. Защото, не че не знаете как трябва да постъпите, но не искате. Казвате: „Какво ще стане с нас, ако се откажем от господарството си, да станем слуги, да изгубим своето достойнство?“ Човек не може да влезе в Царството Божие, ако не изгуби своето достойнство. Ще се запознаеш с горделивия камък, който трябва да слезе долу, да стане на пръст, че от него да излязат соковете, да влязат в плодовете. Ще кажете тогава, че и от камъните може да излезе нещо. Както казва Христос на онзи дух на изкушението, че не само с хляб от камъни може да се живее, това значи: не е гордостта, която може да даде смисъл на живота. Това е дълбока философия. Но мнозина не разбират това, те са профани. Думата „профан“ не е българска. Заблуждение е да се мисли, че от камъните всичко излиза. Ако можете да направите тия камъни на хляб, всичко ще имате. Така е казано на Христа. Но Христос отговори: Не само с хляб може да се живее, но от всяко разумно, разбрано слово. Не е силата, с която можеш да превърнеш камъните. Ти можеш да ги превърнеш. Не е мъчно да превърнеш камъните в хляб. Лесна работа е тази, но всеки, който яде от този хляб, той ще умре. Онзи хляб на живото Слово, който го яде, той ще живее.

Казвам: Запазете сега в ума си едно нещо само, а другото оставете настрана. Да остане в ума ви мисълта: господари или слуги на доброто или на злото. И после, трите метода: да слугувате по методата на Любовта, да слугувате по методата на Мъдростта и по методата на Истината. И това е цялата лекция. Другото, което съм казал, оставете настрана. Като че не съм го говорил.

И тъй, три неща да останат сега, които са щастливи, и две – нещастни. Значи, всичко пет неща. Господарят и слугата са нещастните. Тогава, за да превърнете числото 2, което е нещастно число – това са коментарии, – за да направите числото 2 щастливо, трябва да слугувате на числото 1, на Доброто. Ще станете слуга. Слугата е щастливо число, господарят е нещастно число. Вторият метод пък: за да станете син или чадо на Бога, вие трябва да знаете да слугувате на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Само тогава можете да станете чада Божии. Щом не знаете да слугувате, никога не можете да станете чада Божии. Та, казвам ви как да станете синове Божии и как да се научите да превръщате нещастните числа в щастливи. Понякога някой е господар, но от слуга можете да го направите господар. Това е изкуство. Ще слугуваш на числото 1 – на Доброто. Доброто е числото 1. Злото пък е числото 2. Понеже мъжът стана жена, той съгреши; и понеже жената стана слуга на мъжа, и тя съгреши. Следователно ще престанеш да си жена и като жена ще престанеш да слугуваш на мъжа – нищо повече. Сега ще объркате тази работа. И това забравете сега. Защо? Защото сегашният ви живот ще отиде.

Сега, слуга на Доброто. Това е ясно. Не господари на злото. Синове на Бога с методите на Любовта, с методите на Мъдростта и с методите на Истината! Това пожелавам на всинца ви да го приложите. Това е едно учение, което е вярно сто и едно на стоте, без никакво изключение. Това е моето учение. Това е едно чисто учение, от което ще имате резултати.

7 ч сутринта без 25 мин

Божият Дух носи всичките блага на живота.

19-о неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 26.I.1936 г., 5 ч сутринта

София – Изгрев