Знайният Бог

Намерих едно капище, на което бе написано: „Незнаемому Богу“.

Когато Павел проповядваше на евреите, почти нямаше разлика в живота на онези, които познаваха Бога, и онези, които не Го познаваха. И едните, и другите живееха почти по един и същ начин. Тогава на какво се дължи човешкото развитие? Общо или единично е развитието? Отделните лица се развиват единично, а народът се развива по определен път. Каквото и да му се проповядва, той неотклонно следва своя път. От хиляди години вълкът е един и същ в проявите си. Ако е станала някаква промяна, тя е микроскопическа. Може би днес той дави овцете по-малко, отколкото в далечното минало. Това се дължи на факта, че днес овцете се намират под защитата на човека, а не на съзнанието на вълка – да не дави овцете. Ако срещне сто овце на пътя си, той ще издави всичките. Питат ли го защо прави това, и той не знае. Предполага се, че това масово давене на овце се дължи на излишната енергия на вълка. Същото правят и мухите. Когато времето се разваля, събира се повече електричество в атмосферата, което се натрупва върху хоботчетата на мухите. За да се освободят от електричеството, което ги дразни, те хапят хората. – Кога се разваля времето? – Когато животът на хората се влошава. Явява се въпросът: сегашните хора ли са по-добри или онези, които са живели в миналото? На този въпрос не може да се даде обективен отговор. Каквото да се каже, отговорът ще бъде субективен. Не можем да кажем, дали съвременните хора са по-добри или по-лоши от онези, които са живели в далечното минало. Ако семейният въпрос се разглежда от положението на жената, вината за погрешките в него се дължат на мъжа; ако се разглежда от положението на мъжа, вината ще бъде в жената; ако се разглежда от положението на децата, вината ще бъде в родителите; и най-после, ако се разглежда от положението на родителите, вината ще бъде в децата. От което гледище да се излиза, все ще дойдем до субективното схващане на хората. Нашата задача не се заключава в търсене погрешките на този или на онзи. Това нищо не ни ползва. Погрешките трябва да се изправят, а не да се изнасят. Срещате един колар и му казвате, че осите на колата са повредени, и го заставяте да спре. Той слиза от колата си, навежда се тук-там, не вижда никаква повреда и казва: „Не разбирам къде се крие повредата. И да я намеря, не мога да я поправя. Аз не съм правил колата, друг някой я правил“. Качва се отново на колата си, шибва конете и казва: „Ще карам с нея, докато мога. Щом престане да върви, ще сляза и ще продължа пътя си пеш“. Каквото е отношението на коларя към колата, такова е отношението на човека към неговия живот. Казват на някого, че не живее добре. Той се оглежда натук-натам, не знае как да изправи живота си. Започват да му проповядват да бъде справедлив, честен, милосърден и т.н. Той се чуди какво да прави. Как да стане милосърден? Как да стане справедлив? Най-после, като не може да изправи живота си, както хората го съветват, той тръгва по своя път и казва: „Друг ми е дал животът, Той ще ме научи как да го изправя“. Наистина, има нещо дълбоко в човека, което му нашепва как да постъпва. Той чувства вътрешно справедливо ли е постъпил или не. Един познат ми разправяше, че колкото пъти се опитвал да говори на близките си, че няма друг живот, че Бог не съществува, вътрешно нещо го изобличавало и му казвало: „Не лъжи себе си, не лъжи и своите близки“. – „Не зная положително дали съществува друг живот.“ – „Ако не знаеш, не говори. Как смееш да говориш за неща, за които нищо не знаеш?“ Ако се опитам да говоря за смъртта, същият глас ме изобличава: „Откъде знаеш, че смърт съществува? Ако искаш да говориш за нещо, говори за живота. Ти живееш и познаваш живота. Обаче какво ще говориш за смъртта, когато не си умирал? За смъртта може да се говори само на теория“. Сега и вие искате да знаете има ли бъдещ живот. Защо ви е бъдещият живот? Ако не можете да живеете добре в сегашния момент, бъдещето няма отношение към вас.

Сегашният живот определя вашето бъдеще. Има смисъл болният да говори за бъдещ живот, но не и здравият. Болестта е противоречие за болния, и той мечтае за друг живот, в който няма болести и страдания. Тъй щото, когато хората говорят за бъдещ живот, ние разбираме желанието им да живеят спокойно, добре, без болести, страдания, мъчнотии и противоречия. Едно се иска от човека: да се освободи от заблужденията си. За тази цел, той трябва да се вглъби в себе си, да види какво е писал там Бог и на Него да уповава. Хората лесно се заблуждават, защото уповават на различни авторитети. Светският казва: „Еди-кой си учен така писал“. Религиозният казва: „Еди-кой си пророк или апостол така писал“. И едното, и другото мнение е важно, но какво ще кажеш ти? Как мислиш ти върху даден въпрос? „Еди-кой си учен, философ отрича съществуването на Бога, на възвишения свят.“

Има неща, които могат да се отричат, но има неща, които по никой начин не могат да се отричат. Как ще отречеш въздуха, водата, светлината, храната? Как ще отречеш живота? Достатъчно е да те стисне някой за врата, за да кажеш: „Въздух искам!“ Как ще отречеш живота? Можеш да не живееш, както искаш и разбираш, но както и да живееш, все е живот. И кучето живее, макар че не разбира живота си, но вие не можете да отречете и неговия живот. Всеки е опитал живота и неговите блага, затова не може да го отрече. На думи всичко може да се каже, но действителността е друга. Колкото и да отрича нещата, човек не може нито да ги създаде, нито да ги унищожи. Той може само да констатира нещата, но не и да повлияе на тяхното съществуване. Освободете се от личното гледане и схващане на нещата. някой казва, че всяко нещо, което му се отразява благоприятно, е добро. Не всяко нещо приятно за вас е добро; и не всяко неприятно е зло. Има случаи, когато неприятните за вас неща са приятни на други. На крадеца е приятно да бръкне в някой джоб и да вземе известна сума, но това не е приятно на онзи, който е обран. Казано е в Библията: „Не кради!“ Според някои философи кражба не съществува. Те казват, че не може да се открадне един предмет, защото не може да се изнесе вън от земята. Може само да се премести от едно място на друго, но все пак той си остава на земята. Всъщност ограбеният мисли другояче. Той казва: „Всеки човек представлява особен свят“.

Следователно, когато някой ме обере, моите неща отиват в друг свят, в света на крадеца. И философският възглед за кражбата, и възгледът на обрания са особен род коментарии на въпроса. Това е все едно да разглеждате въпроса, защо някои хора са добри, а други – лоши. Добрият казва, че такъв се е родил; и лошият казва, че такъв е роден. Ябълката е създадена да ражда ябълки, а трънът е създаден трън. Нито ябълката може да стане трън, нито трънът може да ражда ябълки. Ябълката може да подобри естеството си, да се облагороди, но не може да стане нито круша, нито друго някое дърво. Следователно, колкото и да разисквате върху въпроса, може ли животът да се подобри, ще знаете, че човешкият живот може да се подобри и измени, но не и целокупният. Като облагородява характера си, човек постепенно подобрява живота си. Ето защо, стремете се да подобрите своя живот, но не да изменяте общия, целокупен живот. Съвременните хора се нуждаят от ново верую, ново разбиране на живота. За да се домогнат до новото, те трябва да изхождат от Божественото в себе си, което различава нещата и определя кои са прави, кои – криви. Вън от Божественото никакъв идеал не съществува. Без него животът на човека е подобен на животинския. Всички пороци и слабости в човека се дължат на животинското му естество. Той възприел качествата на животните, затова понякога проявява инстинктите и желанията на мечката, вълка, тигъра, заека и др. Например, двама души се скарват и се проявяват като мечка, тигър, змия и др. Единият казва за другия: „Ще изпия кръвчицата му!“ – Така постъпва и мечката. Това не е нещо ново. Друг казва: „Ще го удуша!“ – Така постъпва паякът. Човек възприел качествата на животните и за да се освободи от тях, трябва да работи съзнателно върху себе си. Не е лесно да станеш истински човек, създаден по образ и подобие на Бога. Значи човек минава от животинската фаза в човешката и от човешката в Божествената. Всички хора ходят на два крака, но не всички имат човешко сърце. Затова е казано в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско, т.е. човешко“. Съвременните хора се намират в периода на познаване на доброто и злото. Познаването на злото води към животинското царство, а познаването на доброто – в човешкото царство. Запитвате защо човек трябваше да яде от забранения плод. – Защото още не беше ликвидирал с животинското начало в себе си. Бог му забрани да яде храни, които ял в далечното минало, когато бил в животинското царство. Той му каза: „Ако ядеш от забранения плод, ще страдаш и ще умреш“. Животните минават през страдания, каквито човек не може да си представи. Те нямат съдилища, нямат никакво право, на което да разчитат. В животинското царство правото е на силния. Като дойде нещастието, животните упражняват краката си. Колкото по-бързо бяга животното, толкова по-голяма е вероятността да се спаси. Спасението му е в бягането. Достатъчно е да проникнете в живота на рибите, да видите какъв ад съществува там. Те се гълтат едни-други, без да могат да протестират, да търсят своето право. Страшно е положението на съществата, за които няма закон и справедливост. Единственото същество, което днес се ползва от закона на правото и справедливостта, е човекът. Като се натъква на низшето и висшето начало в себе си, той започва да се бори, докато едното от тези естества вземе надмощие. Божественото в него му казва: „На вълка е позволено да дави овцете, но на тебе, като човек, не е позволено. На паяка е позволено да оплете муха в мрежата си, но на тебе, като човек, не е позволено това. Нямаш право да оплетеш подобния си в своята мрежа!“ За да прояви Божественото, човек трябва да вярва в него. Ще кажете, че човек трябва да бъде добър. Въпросът не е за добрината на човека, важно е той да постави Божественото за основа на своя живот. Останалото ще дойде само по себе си. Златото съществува на земята, няма да го създаваме днес. Необходимо е само да се сложи в обръщение. Следователно не се стремете да бъдете добри. – Защо? – Защото доброто е вложено във вас. Обаче застанете на страната на доброто. Това е естественият път на човешкото развитие. Там, където доброто не е поставено за основа на живота, иде израждането, разрушаването. С това се обяснява изчезването на човешки раси, на отделни народи, общества, семейства и индивиди. Само онези раси, народи, общества и семейства ще останат за вечни времена, които са поставили Божественото Начало за основа на живота. Иде ден, когато положението на цялото човечество ще се подобри. Как и кога ще стане това? – Когато хората тръгнат по естествения път на развитие.

Този път се определя от закона на Любовта. Той изключва войните, които досега са ставали и стават. Много войни, външни и вътрешни, са ставали, но човечеството още не се е освободило. И войните са донесли известни блага, но по-големи са разрушенията от тях, отколкото благата. Хората са дошли до мисълта, че съществува Божи Промисъл, но често се разколебават в него: ту вярват в съществуването му, ту се съмняват. Щом изгубят вяра в Божия Промисъл, те започват да вярват в парите. Мнозина гледат на парите като на божество и казват: „Има Бог в света“. Щом изгубят парите, и вярата в Бога изчезва. Истински вярващ е онзи, който при всички условия в живота си уповава на Бога. И като богат, и като беден той признава Бога и на Него се надява. Какво прави, обаче, онзи, който изгубва парите си, общественото си положение и остане на пътя без никаква помощ? Той се моли на Бога, но не получава отговор на молитвата си. Ако при това положение вярата му не се разколебае, той е издържал изпита си. Той влиза вече в Божествения свят и разполага с големи възможности. Не търси вече помощ и подкрепа отвън. Докато разчитате само на външна помощ, вие сте на крив път. Отвън се дават само условията на човека, а отвътре – възможностите. На земята човек е екскурзиант. Където замръкне, трябва да си запали огън, да се стопли и изсуши, ако дъжд го е валял. Дърва лесно може да намери, но кибрит трябва да си носи. Дървата и кибритът представляват условията, а възможността е в самия него. Той ще нареди добре дървата, ще сложи запалка и ще цъкне кибрита. Щом запали огъня, има право да се ползва от него. Следователно, който не носи огъня в себе си, нищо не може да направи. Съвременните хора се запитват защо съществуват противоречията в живота. Една от причините за противоречията между хората е отсъствието на огън. На всички са дадени условия и възможности, но малцина проявяват възможностите си. – Какво представляват възможностите на човека? – Вътрешният огън. Огън трябва да имате! Който носи огъня на Любовта в себе си, той е учен, силен, свободен. Където и да отиде, навсякъде ще бъде добре приет. Който няма огъня на Любовта в себе си, той е слаб и невежа. Където е Любовта, там е изобилието, светлината, свободата и знанието. С това се обяснява защо някои хора успяват и в учение, и в придобиване на богатства, а други живеят в лишения, в мъчнотии и страдания. Когато между господаря и слугата има любов, и двамата изпълняват задълженията си правилно: слугата работи добре и с усърдие, а господарят увеличава заплатата на слугата си. Където Любовта отсъства, отношенията между хората са неправилни. Едно е нужно на сегашните хора: да поставят любовта, вярата и надеждата за основа на своя живот. – Коя любов? – Христовата. – Коя вяра и надежда? – Христовата. Заради любовта си към Бога Христос се пожертва за цялото човечество.

Спасението на човечеството зависи от Любовта. Който люби, ще бъде спасен. Любовта е мощна сила, която прониква в съзнанието на човека, за да разбере, че благата в живота са общи и достъпни за всички хора. Всеки ще се ползва от тях според нуждите си, без да ги трупа, без да се осигурява. Бог осигурява човека за един ден, а дяволът – за десетки години. В желанието си да се осигури за далечното бъдеще той забравя същественото, отдалечава се от него и докато се осигури и успокои, дохожда смъртта и го завлича. Защо му е това богатство? Къде остава осигуровката му? Вложете любовта и вярата си в Бога и на Него уповавайте! Съвременното общество трябва да се постави на нова, здрава основа, с нови разбирания. Старите разбирания са дали своето; новото време изисква нови разбирания. Едно време, според стария закон, евреите принасяли жертва на Бога за прощение на греховете, но днес този начин за изкупване на греховете не се прилага. Църквата лесно разрешава въпроса за прощаване на греховете и престъпленията. Обаче съдът не прощава лесно греховете и престъпленията на хората. Против тях се завежда дело и ако обвиняемият не се оправдае, слагат го в затвор за няколко години. Жертвата не изкупва греховете. Човек се освобождава от погрешките, когато ги изправи и престане да греши. Това се постига само при изобилието на живота. Докато живее в лишения, той все ще греши. Недоимъкът ражда злото, а изобилието – доброто. Пазете се да не се прояви животинското естество във вас, да ви напакости, както разярената котка може да се хвърли и върху господаря си. Един познат разправяше своя опитност с котката си. Един ден тя влязла в стаята му и изяла голямо парче сирене. Той се ядосал и решил да я накаже. Набил я така, та да помни, друг път, да не краде от господаря си. Гневът му се предал на котката, и тя, като разбрала какво я очаква, събрала всичката си смелост и се готвела да се хвърли срещу господаря си. Той се уплашил от смелостта и и решил да избегне катастрофата. Ако беше се докоснала до него, тя щеше да обезобрази лицето му с ноктите си. И животинското естество в човека може да се опълчи против него, както котката против господаря си. Какво ще правиш тогава? Ще отвориш вратата на стаята си, да излезе вън, както постъпил господарят с разярената котка. Христос казва: „Не противи се на злото!“ Злото в човека е неговото животинско естество. За да не пострадаш от него, ще приложиш метод, чрез който ще го укротиш. Щом се прояви това естество в тебе, ти ще стоиш далеч, няма да се свързваш с него. Ако си възседнал луд кон и не можеш да го укротиш, слез от него, извади юлара му и го пусни в гората на свобода. Останеш ли на гърба му, ще ти се случи някакво нещастие. – „Искам да го възпитам, да стане кротък.“ За да го укротиш, нужно ти е време. А сега не чакай да те хвърли коня от гърба си, ти сам слез на земята и го пусни в гората. Защо идат нещастия и страдания в живота на хората? – Защото не искат да слязат от гърба на лудия кон. Друг е въпросът, ако знаете езика на животните. Те се подчиняват на човека само тогава, когато той ги разбира и влиза в положението им. Има индуси, които знаят езика на змиите, на свирепите животни и се разговарят с тях. Змията е жестока, но се привързва към човека. Чрез музиката тя може да се укротява. Който знае нейния език, разговаря се с нея и тя не го хапе. Някои пчелари работят с пчелите спокойно, без да ги жилят. Те отварят свободно кошерите на пчелите и вадят мед, без да ги ужили ни една пчела. Понякога всички пчели излитат от кошера, кацат върху пчеларя, и той свободно си ходи от едно място на друго, върши работата си, без да го жилят. Всички същества са свързани помежду си, но трябва да знаете езика им, да ги разбирате. Връзката се дължи на обичта им към човека. Щом го обичат, те се привързват към него. И тъй, изучавайте животните, да познавате качествата им. Когато искат да кажат за някого, че не постъпва добре, наричат го животно. Значи той проявява животинското си естество за сметка на човешкото, което се отличава с разумност. Животното няма представа за Бога и ако се кланя на някого и го зачита, това е незнайният Бог. Обаче истинският човек се кланя на знайния Бог, т.е. на Бога на Любовта. Хората едва сега започват да изучават Божията Любов и да я прилагат. Това, от което страдат, е човешката и животинската любов. Те създават големи мъчнотии, страдания и противоречия. Божията Любов, обаче, освобождава човека от страданията и противоречията.

Който носи свещения огън в себе си, той е придобил Любовта в душата си. За такъв човек се отнася стихът: „И вдъхна Бог дихание в него, и той стана жива душа“. Кое е отличителното качество на човека, който носи свещения огън в себе си? – Той гори и не изгасва. Той носи нов живот в себе си. Обаче не всеки огън е Божествен. И барутът, и динамитът се запалват и горят, но тяхната запалка се отличава от запалката на свещения огън. Стремете се да запалите Божествения огън в сърцето си. Ще кажете, че познавате този огън. Не е достатъчно само да го познавате, но трябва да го имате, да гори той във вас. Не е достатъчно само да разбирате музиката, но трябва да свирите. Истинското знание е, когато човек сам може да свири, да прави нещата, да знае да живее правилно. Не е достатъчно само да разбирате своето естество, но трябва да го управлявате.

Животинското естество трябва да се подчини на човешкото, а човешкото – на Божественото. Станете ли господари на животинското си естество, вие можете да влезете в новия живот, да бъдете ученици на Великата школа на живота. „Бог, прочее, като презираше времената на невежеството, сега повелява на всичките человеци навсякъде да се покаят. Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно чрез человека, когото е определил, и даде уверение на всичките, като го възкреси от мъртвите.“ (– 30-ти, 31-ви стихове.) Под „човек“ се разбира съвестта, съзнанието, Божественото в нас, което ни съди. То показва, че пътят, по който вървим, не е прав. То вижда и онези погрешки, които другите не виждат. „А те, като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: „За това пак щем те слуша“.“ (– 32-ри стих.) Който живее в животинското, е мъртъв. За да възкръсне, той трябва да стане господар на животинското си естество и да прояви Божественото Начало. Днес от всички се иска съзнателна, разумна работа. Някои не успяват в живота си, защото очакват на богатството на баща си. И това е добро, но какво ще правите, ако баща ви не е оставил външно богатство? Ще се впрегнете на работа. Бог е вложил във всеки човек богатство, което трябва да се обработва. На всеки е даден най-малко по един талант, но той може да се увеличи. Не бъдете лениви, като онзи слуга, на когото господарят дал един талант, а той го заровил в земята. Ще кажете, че човек не се нуждае от много знания. Важно е, че всеки се нуждае от знание, което трябва да се прилага. Истинско, положително знание е нужно на човека. Христос казва: „Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие“. Ражда се човешкото, а животинското се преражда.

Тъй щото, не мислете за прераждането, но за новораждането, за което говори Христос. „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.“ Роденият от Духа грях не прави и не умира. Роденото от плътта, т.е. животинското, греши и умира, затова трябва да се преражда. Роденият от Бога се въплътява, нито се ражда, нито преражда. Работете върху себе си, да се новородите от Духа и вода, вечно да живеете. Имайте вяра в Божественото, което живее във вас. Само така Бог ще бъде на ваша страна. Благословени сте, ако вярвате в онова, което Бог е вложил във вас.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 5 януари 1936 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.