Плевели

Отче наш.

„Ще се развеселя“.

Ще прочета 13-та глава от Матея, от 24-тия стих надолу.

„Духът Божий“.

„И посея плевели на нивата и си отиде.“

Ще говоря върху думата „плевели“ от прочетения 25-ти стих. В съвременния живот съществуват ред противоречия, без да могат хората да си ги изяснят, без да могат да си обяснят техния произход. Съвременната наука едва сега започва да ни обяснява как са се създали противоречията. Запример, откъде е произлязла болестта малария. Хрумнало е на ума на един комар да си забие хобота на някой човек и като пие малко от кръвта му, после оставя малки същества, които почват бързо да се размножават. Този човек казва: „Здрав бях, а сега съм болен. Откъде ми дойде това нещо?“ Един комар дошел, спрял се някъде, забил си хобота и маларията дошла. И след това този човек ще вика лекар да дойде да го лекува. Понякога трябва да се минат години, докато този човек се излекува. Търговец си, изгубиш 200 хиляди лева и след това в ума ти се яви една опасна мисъл и ставаш неврастеник. Тогава казваш: „Здрав човек бях, но сега съм болен.“ Защо си болен? – Защото си изгубил 200 хиляди лева. Нищо не струват тия 200 хиляди лева, но загубата на тия пари, като комара, оставят в ума ти бацили, които създават неврастенията. Как ще се излекува този човек? – Върнете му тия пари и неврастенията ще изчезне.

„Плевели.“ Тия плевели съществуват навсякъде и съвременните хора ги обясняват по разни начини. Те не спъват цялото човечество, но индивидуално спъват хората, спъват техните мисли, техните чувства, правят големи пакости. Плевелите съществуват навсякъде. Те могат да се родят между двама приятели и да падне един от тях. Какво представят плевелите? – Те представят кривите схващания, кривите заблуждения на хората. Навсякъде съществуват криви схващания и заблуждения. Навсякъде съществува неразбиране на онова, което природата е създала.

Сега ние се мъчим да си обясним защо земята е създадена. Но да оставим този въпрос настрана, той е един широк въпрос. Когато земята се е създавала, нашето съзнание не е било свободно. Защо се е създала земята не знаем, но че сме на земята, това знаем. Човек може да не е присъствувал там, когато се е създавал един голям, модерен параход, но се е качил на него и пътува. Може да не знаете как и кога се е създал големият французки параход „Нормандия“, но можете да се качите на него и да пътувате с него. Сега и в Англия има такъв голям параход, който още не е пуснат в движение. Той носи името на една от английските кралици. Имаме ред изобретатели и изобретения, едни от изобретенията са полезни, а други са вредни. Вземете за пример сегашните картечници. Имаме картечници, които в една минута хвърлят хиляди куршуми – скорострелки. Вредни са също така и задушливите газове. Това е физическата страна. Имаме и книги, било религиозни или научни, или с някакви тенденции, които са поставили хората в крив път. Те учат човека на неща, които не са: и в науката те учат, и в семейството те учат – навсякъде. Говорят за някакво приложение, но като опиташ, виждаш, че няма никакво приложение. Според мене истина е само това, което има поне едно малко приложение в живота. Дойде един лекар, даде ти една рецепта, едно лекарство и ти го вземаш един, два и повече пъти, но болестта не минава. Едно лекарство е ефикасно, когато като го вземеш един път, и с това се свърши. Това показва, че това лекарство помага. Има лекарства, които действуват.

Ще приведа един анекдот, да видите как действува внушението. Някъде внушението не работи, а някъде работи. По какво се отличава реалността в едно отношение от нереалността? С внушението ти може да държиш един човек гладен 20–30–40 деня, но с това внушение той постепенно ще почне да губи от теглото си и ще дойде до положение, дето повече не ще може да издържа. След като го държиш три месеца гладен с внушение, най-после той ще заспи, а щом го храниш, въпросът вече е друг. Той започва да печели по малко в тежестта си, да придобива нещо. Следователно, в живота си ние имаме два процеса: в младините си човек постоянно печели. Детето постоянно расте, в младините си също, и до 45-тата си година все притуря нещо. От 45 години той постепенно губи по малко: с по един милиграм, после с един грам, с един килограм и така тежестта се губи, докато с увеличаване на годините дохожда на 80–90–100–120 години и той изгубва много нещо от себе си, от своето тегло. Ние не си даваме отчет какво става, а казваме: „Остаря този човек!“ Тогава какъв смисъл има един живот, който остарява? Но това не се отнася до живота, животът никога не остарява. Животът всякога е млад. Само в едно отношение съм съгласен с вас, че животът е стар, в смисъл на вечен. Думата „стар“ произтича от думата „сатан“, което значи да се проявиш. Това, което се е проявило в даден случай, е старо. Старият човек, следователно, се е проявил. Стар човек не е онзи, който е изгубил своята сила, но който се е проявил. Но има и второ разбиране. Стар човек е онзи, който е бил първоначално умен и се е проявил, но отпосле е изгубил силата си. Той е бил умен човек, но отпосле е изгубил силата си и станал извеян вече. Хората употребяват думата „извеян“ за стар човек, в смисъл, че не мисли вече. Не е право това. Старите хора са много по-умни от младите. Нищо повече! Това са наблюдения. Обаче когато младият иска да се мери със стария, за да се насърчи, той казва на стария: Той е стар човек, той е отслабнал вече. Не е така. Старите хора са силни. Ето вземете в борбата с нашия пехливанин – Дан Колов, излезе да се бори един млад човек – Ферещанов, но Дан Колов, който беше по-стар от него, го надви.

Понякога вие разглеждате явленията такива, каквито не са. Има неща, които не са обяснени научно. Сега ще ви приведа един анекдот. Един стар дядо видял един трап и си казал: „На млади години прескачах много такива трапове, и сега мога да го прескоча.“ Затичал се и хоп – в трапа. Почнал да мисли и си казал: „На млади години не беше така, но като поостарее човек, така става.“ После се огледал наоколо и като видял, че никой не го вижда, казал: „Каквото беше на млади години, така е и сега, на стари години.“ Глупавият на стари години е глупав и на младини. Човек не е нищо друго освен израз на това, което носи в себе си. Думата „глупав“ ние не вземаме в обидна смисъл, а за недоразвитите способности, които човек има в себе си. Сегашните хора страдат не от недоимък, но от голямо изобилие. Човек има много дарби в себе си, които не е развил и вървят в крива посока на живота, вследствие на неразбиране. В съвременната култура хората търсят своето щастие там, дето го няма. Природата обича разнообразието. Няма две същества в света, които природата да е надарила еднакво. Тя е надарила всички различно. Всеки трябва да се развива в своята среда. Една жена не може да развие качествата на един мъж и един мъж не може да развие качествата на една жена. Те се различават. После, и бащата не може да има качествата на своето дете. Той е бил дете, но това дете, което се ражда от него, има свои качества, които го различават. До известна възраст детето се различава от баща си, но после започва да мяза на него. Гледате един млад човек, сравнявате неговата физиономия с тази в детинството му и след време с тази от детинството му, неговата старост и виждате колко се различават тия физиономии. Грамадна разлика съществува! Вие не можете да намерите спомен от онези благородни черти, които е имал някога. Като че друго някакво същество е сега. Той си носи своите възпоменания от детинството си.

Сега да оставим тия неща настрана. Аз наричам тия неща необясними. Според мене нещата, които ние не можем да обясним, са по-приятни за изследване от тези, които можем да изследваме и да обясним. По-приятно е да бъдеш при една голяма река, отколкото при едно малко ручейче, което едва цицирика, че образува само кал. В това малко ручейче нищо няма за обяснение. Седиш при една голяма българска река, при нея има голямо разнообразие, а при ручейчето има само кал. Та, и да обясните малките дребни работи, които всеки може да прекрачи, това не е наука. Големите работи, които не могат да се обяснят, представят интерес. Ние обясняваме само една фаза от големите работи. Запример, ние обясняваме факта, че месечината се пълни и празни. Всъщност месечината пълни ли се и празни ли се? Това са наши понятия. Месечината е една и съща и като се пълни, и като се празни. Тя нищо не губи от тежестта си. В тези фази на пълнене и изпразване тя има особено отношение по отношение на Земята. Наши понятия са тези за разпръсване на месечината. Българите, запример, имат понятие, че могат да свалят месечината на земята и да я издоят като крава. Месечината дои ли се? Не се дои. Това не е право. Някои могат да доят месечината, то е друг въпрос. Това е алегоричен език и който разбира смисъла, знае какво се разбира под думите – да се издои месечината. В тези думи хората са турили една идея. Който не разбира тази идея, може да я изтълкува криво. Понякога ние може да разберем криво и теориите на учените. Понякога може да разберем криво и самите учени. Запример вземете сега земята, така, както съществува и при каквито условия ние живеем. Религиозните хора, запример, мислят, че светът е създаден от Бога, а Бог е най-разумното, най-доброто, най-силното същество в света. Тогава един човек, който не вярва в Бога, ще каже: Как е възможно в един свят, създаден от най-разумното и доброто същество в света, да има толкова много противоречия? Как ще докажете това? Ето, съществуват тия противоречия. Хората се бият, убиват се, изнасилват се помежду си, вършат всички престъпления. Как е възможно тогава в един разумен свят да съществуват такива работи? От друга страна ще кажат някои, че това са изключения, случайности в света. Как е възможно при такива случайности да са се създали такива разумни вагабонти, които да ограбват света? Как е възможно от случайните, от неразумните неща в света да са се създали такива големи различия? Такива различия между хората! И в единия, и в другия случай нещата остават неизяснени. Ние ги схващаме частично и затова казваме, че някои неща са неразумни. Неразумни са тия неща, защото не сме във връзка с тях. Защото всяко нещо, което е свързано с нас, ние считаме за разумно. Всяко нещо, с което не сме свързани, е неразумно за нас, защото няма с какво да го ценим. Тия неща за нас са необясними. Запример всеки човек, който ви обича, вие сте свързани с него, неговата обхода е една. А онзи, който не ви обича, който няма никаква връзка с вас, той ще бъде неразумен за вас, неговата обхода ще бъде неразумна и той няма да иска да знае за вашите възгледи, за вашите чувствувания.

Сега аз обяснявам нещата психически, тъй както са в хората. Между хората отпосле се явява една вътрешна борба, те искат да бъдат свободни. Свободата е един импулс в хората. И природата сама иска да се освободи. Има известни ограничения в природата. И тя се стреми към нещо. – Към какво? – Това е за нас загадка. Това движение, което виждаме в нея. Земята се движи, слънцето се движи, всичко се движи! За какво? И закъде? – Има своя цел. За нас обаче вселената ни интересува дотолкова, доколкото ние можем да бъдем съучастници в благата, които тя има, в работата, която тя върши, и доколкото можем да използуваме тия блага. Нека вземем запример сегашното наше развитие. Има ред теории, създадени на Изток, за противоречията, които обясняват и кръщават с различни имена. Някои, като в Индия, обясняват противоречията с думата „карма“. Някои – с думата „съдба“, и казват: „Съдбата му е такава!“ Други пък – с „предопределение“. Възможно е да е така, във всички тия определения все има известна истина. Питам: когато на един учен се яви идеята да отреже един клон от тръна и да го присади с някой съответствуващ клон, какво ще мисли трънът за това? Това е цяло нещастие за тръна? Ще го пресадят и след време на това клонче ще се роди нещо, което съвсем се различава от тръна. Това клонче няма да се развива като трън, а като нещо друго. Трънът може да се присажда, да стане добра подложка. И обратното може да се случи: На една хубава ябълка може отгоре да и се присади дивачка. Тогава питомната ябълка ще се чуди как именно израснаха върху нея тези диви клончета. Та и сегашните хора са присадки. Те едва сега започват да изучават закона на наследствеността както трябва. Този закон не е нищо друго освен една присадка. Някой е наследил нещо от баща си и от майка си. Какво е наследил? Аз вземам първата причина. Как всички хора са излезли от един и същ източник, те трябва да притежават едни и същи качества. И в своето пътуване едни са отишле напред, а други са останали назад. Но има вторични причини, които са спънали човека в неговата еволюция. Вземете запример, като изучавате типовете според Ломброзо, има престъпни типове, които се отличават по това, че главата им при ушите е широка. После, обективният им ум е силно развит. Моралните чувства в тях са слабо развити. Те имат почти животински апетит. В крадците пък са силно развити ръцете, те имат дълги ръце. Защо в престъпниците и убийците ръцете са къси и пръстите деформирани? Донякъде и брадата им е деформирана. Това се среща в родените престъпници. Има престъпници, които отпосле са станали такива – при социалните условия. Значи има родени престъпници, има и такива, които отпосле са станали такива. В последните черепът отпосле е деформиран. В крадците е обратното: и ръцете са дълги, и пръстите са дълги. Това донякъде може да се обясни със следното: Понеже в ума на крадеца постоянно седи мисълта да открадне нещо, да бръкне в някой джоб, вследствие на това в ръцете им приижда повече кръв и храни тия части повече от другите. Като държи тази мисъл постоянно в ума си, ръцете им стават дълги. Това е станало от ред поколения. Сега онези, които изучават тия науки, ще кажат, че всички хора, които имат дълги ръце, са крадци. – Днес може да не са крадци, но някога са били такива. Сега са само сръчни хора. Какво нещо е кражбата? – Кражбата е плевел. Ти искаш по един лесен начин да добиеш благото в живота, за което някои хора с хиляди години са работили, докато го придобият. Ти искаш на негова сметка да ядеш и да пиеш, а той да работи заради тебе. Това са вътрешни разсъждения, които съществуват. Те си имат своето основание. Съвременните учени хора изследват, че всичко това са все анормални състояния на типове, които са родени при неблагоприятни условия, от майки, които са се намирали в болезнено състояние във време на своята бременност. Бащата пък е имал някакъв порок, или е бил пияница, или е имал друг лош навик. Вследствие на това детето се е родило при много лоши условия. Следователно, ако на това дете не се даде някаква външна помощ, то не може да изправи недъзите, с които е присадено. Запример, три статистики има в това отношение. Ако бащата е бил гневен във време на зачеването на детето, искал да убие някого, но не е имал благоприятни условия да извърши това убийство, понеже тази мисъл е била постоянно в неговия ум, то когато се зачене детето, което може да бъде син, един ден то непременно ще бъде изпълнител на идеите на своя баща. Синът непременно ще извърши убийството. Значи, ако бащата е искал да извърши, но не е могъл, синът непременно ще извърши това убийство. Както един военен дава заповед на своите войници това да направят, онова да направят и те изпълняват, така и синът изпълнява волята на баща си. И след това вие мислите, че сте свободни, не знаете, че изпълнявате волята на баща си, който ви е дал заповед, още преди да се родите, да направите това или онова. Питам: Кой е отговорен за това? – Отговорен си за това, че без оглед си изпълнил заповедта на баща си. Ти трябваше да подложиш тази заповед на критика, даже и в мирно време.

Разправяше ми един познат военен как генералът му дал заповед да застреля няколко души. Той му казал: „Господин генерал, преди да изпълня заповедта, искам да ми дадете писмено някакъв документ, да зная кой ще носи отговорността за изпълнение на тази заповед. Искам да видя държавният глава подписал ли е тази присъда. Също така искам да зная народът желае ли това нещо. Ако това е само ваше желание, аз искам да намерите друг някой, който да изпълни тази заповед. Аз отказвам да я изпълня.“ Казвам: Така и вие в живота си трябва да подложите на критика всички ваши лоши постъпки. Трябва да знаете на какво основание трябва да изпълните нещо. Ако една постъпка е разумна, можете да я изпълните, но ако не е разумна, ще се откажете. Но да оставим това настрана. Трябва да знаете, че сегашният строй, през който хората минават, не е произволен. Човечеството е минало през много строеве, има още да минава. Каквото и да мислите вие, той е наложен от по-високо място. Сега, според Дарвиновата теория, кажете коя е била подбудителната причина, задето от животно е произлязъл човекът? Има едно предположение, според което от разумното разумно излиза. Следователно, за да излезе човекът от животното, трябва да е имало една разумна причина, която е работила. Виждате един часовник, но той не е създаден от само себе си. Той не съзнава своето съществувание, но е създаден от една разумна сила, вън от него. Той не съзнава своето съвършенство да показва времето. Един ден, като се развали, той ще отиде при един часовникар и пак ще се върне назад.

Та казвам: У нас има известни идеи, които не са наши. У нас са напластени много архаични идеи. Според Дарвиновата теория ние сме минали през 400 хиляди форми на животинското царство. Всички тия животински форми са оставили у нас своите качества, своите навици. Често в човека се заражда желание да глътне някого. Това е желанието, което рибите имат. То е остатък от времето, когато сте минавали през рибия живот. Понякога у човека се явява желание да обеси някого. Това е желанието на паяка да хване една муха и да я обеси на своята паяджина. Понякога се явява в него желание да хване някого, да го обвие и да му счупи костите. Това е желанието на лъва, на тигъра, на леопарда. Лъвът като хване едно млекопитающе, чукне го с лапата си по главата, счупи я, излезе му мозъкът и по този начин вижда работата му. Та като казвате, че някои неща у вас са наследствени, питам: От кой баща са наследени? Значи, вие имате 400 хиляди форми бащи. Мога да ви ги наредя всичките. Та като казвате, че нещо сте наследили от баща си или от майка си, питам ви: От кой баща и от коя майка от всички тия 400 хиляди видове животни сте наследили дадено качество?През всички тия малки и големи форми сте минали. Във всяка в тези форми ти имаш майка и баща. Кой баща поддържате вие? Турците, които не обичат да мислят много, казват: „Акълъ зарар.“ Това значи: Седем ката горе, седем ката долу – повече от това, от дявола. Няма защо повече да се мисли. Пак ще ви приведа примера за онзи негърски проповедник, в Америка, който минавал за голям философ. Един ден той разправял на слушателите си как Господ създал човека. Като разправял, че цели шест дни работил, докато ги направи, най-после им казал, че Господ турил човека на плета да се суши. Тук се сушил той цели три деня, докато хубаво се изсуши. Като го изсушил, той му вдъхнал нещо в ноздрите. Той станал жива душа, подскочил и се проявил като човек. Като го слушали, един от събранието го запитал: „Господин проповедник, отде е взел Господ този плет, кой го е направил, за да се суши там човекът?“ – „Това не е твоя работа“ – отговорил проповедникът. Значи, негова работа, на проповедника е работа да разправя как Бог сушил човека на плета, а негърът няма право да пита кой е направил този плет? Каква е била идеята на проповедника? Аз мога да обясня какво означават тези пръти, но не мога да обясня каква е била идеята на проповедника. Проповедникът е създал един много оригинален образ. Той мислил много механически, не че бил създаден човек, тъй както той е мислил. Създаването на човека представя един дълъг период от време. Много време се е минало, докато Бог събере всичкото вещество, от което е създал тялото на човека. Не става дума за неговия дух, но само тялото на човека. Понеже така е било писано, че след като човек е бил направен от пръст, после му се е вдъхнал дух, т.е. човекът станал жива душа. Там всичко е било предвидено. Няма нещо, което да пожелаете и да го няма там. И сегашните най-нови изследвания показват това. Като не знаят тия работи, мнозина мислят, че рибите са невежи. И те си имат градини, и те си имат фенерчета. Даже и хората нямат такива фенерчета, каквито някои риби носят със себе си. Някои риби носят по две фенерчета на опашката си, на устата си – по четири–пет фенерчета носят със себе си, да се осветляват. Защо им са тези електрически батерии? Откъде са ги взели? Сега кой ще ни доказва това? Или ще почнат да ни доказват колко разумно е бил създаден светът от Бога, как го е създал и т.н. Тогава ние ще изпаднем в едно противоречие.

Един евангелски проповедник разправя на сина си: „Синко, ти не знаеш ли колко разумно е създал Господ света? Трябва да знаеш това. Виж само как е създаден щъркелът с дълги крака, да ходи на високи места и с дълъг клюн да лови лесно жабите и змиите. Виж само каква разумност съществува в света!“ Синът казва: „Татко, за щъркела ще бъде хубаво с този клюн да лови лесно жабите и змиите, но за жабите и за змиите какво ще бъде?“ Бащата намира, че с дългия си клюн щъркелът да лови жабите и змиите е много закономерно, но за жабите и змиите какво ще бъде, той не знае. Там неговата закономерност спира. Ние се отдалечаваме по този начин, отдалечаваме и животните от себе си. Има други хора, които гледат по друг начин. И те имат свое мнение. Според тях цялото животинско и растително царство не е било нищо друго освен човекът, разложен на своите части. Цялото животинско и растително царства, които съществуват, се дължат изключително на човека. Човек прави опити със себе си – нищо повече! Господ го е пратил като господар на земята и той си прави опити. А природата постоянно коригира неговите опити. Прогресът седи в това, че природата постоянно коригира неговите постъпки. Тя казва: „Не е право!“ Сегашният морал на хората е по-висок, отколкото едно време. Хората едно време са били по-жестоки, отколкото сега. Запример, влезте в света на рибите и ще видите голямата тяхна жестокост. Рибите, които са студенокръвни, се гълтат цели. Даже и сега ще намерите, че една риба е нагълтала една по-малка от нея. Тя пък е нагълтала още по-малка и т.н. Ако разпорите корема на една голяма риба, ще видите, че в нея има друга, която е нагълтала трета. Три риби можете да намерите в корема на една голяма риба. И при този живот в океана никой няма право да протестира. Ще те нагълтат и нищо повече, никой не хроникира даже тези престъпления. Обаче природата е намерила, че това положение е един от опитите на човека. Едно време Блерио прокара канала. Това представя цяла епоха. Предсказваше се навремето какво голямо благо ще има от аеропланите, а сега тия аероплани снасят своите яйца във въздуха. Те могат да снесат едно яйце от хиляда тона, пълно с взривни вещества. Като падне това яйце на земята, то се размътва наоколо. Хиляди малки се измътват от него. Защо ги прави човек? Всеки човек иска да уплаши другия, да му покаже, че е по-силен. Ето, имаме една война, която сега се води между етиопците и италианците. Италианците употребяват своите аероплани, своите топове и най-модерни оръжия, а етиопците се защищават по стар начин. Италианците се извиняват пред другите народи, че водят една цивилизована война, за да освободят своите от робство. Но дали ще постигнат това или ще създадат ново робство, това е друг въпрос. Защото робството се прекратява в една форма, а се ражда в друга. В едно отношение робството се прекратява, а в друго не. Хубаво е желанието да се създаде свобода на всички, но не се постига това желание. Хубави са всичките теории на хората, те имат свое предназначение. Има учени, има религиозни теории, всички имат за цел да освободят човека от робството. И в науката, и в религията, и моралистите – всички искат да освободят хората от робството. Но щом приложат своите теории, в едно отношение ги освобождават, в друго ги заробват. И в религията е същото: Като освободиха хората от едни заблуждения, наложиха им други. Запример, хората вече минаха фазата на идолопоклонството, в неговата груба форма. Ние вече на големи идоли не се кланяме, но в Индия, в Китай ги има още. Обаче нашите идоли са в банките. Като вземете един чек, отидете с него в някоя банка, поклоните се, кажете някоя дума и веднага ти плащат. Само Франция колко милиарда има! Тя държи своите пари 25 метра под земята. Америка ги държи още по-долу. И това са християнски държави, но техният Господ е долу, под земята някъде. Турците казват: Имаш ли пари, има Хасан, нямаш ли пари, няма Хасан. Дали съзнаваме това или не, борбата вътре пак съществува. Борбата съществува независимо от нашите идеи. Съществува една борба, в която, искаме или не искаме, ще вземем участие. Не е изяснено накъде ще гледаш. И между най-добрите хора пак ще има едно състезание. Борбата се започва от най-малките форми, от учениците, от едно поощрение, докато дойде до най-грубите състезания. Като дойдете до външните страни, до политическия живот, там всеки иска да има власт. Слушал съм някой българин да казва: „Да ме направят министър, ще обеся всички.“ Това е стара идея. Кога не са бесели, кога не са убивали? Кога не са клали? Кой как дойде, все коли и беси. Едни ще изчистят, други ще дойдат. В един от островите на Индийския океан се явили едни плъхове, които били много опасни. Затова поискали от Египет, от техните плъхове, които унищожавали другите. Обаче египетските плъхове били по-опасни от другите, които се размножили на острова. Та самият наш метод, който ние употребяваме за изтребването на нещо, става по-опасен от другия.

Сега ние казваме: Нали човек е направен от Бога, как и откъде се е родило злото? Христос казва: „Враждебник човек е посадил това.“ Какво да правим, да го изтръгнем ли? – Не, има известен период, през който ще го държиш и след това разумно ще се справиш с него. Кога? – Като дойде времето на жетва, тогава ще събереш плевелите на една страна, на едно място, а житото на друго и така ще се освободиш. Във второто поколение, за плевелите не може да има присадка. Запример, човек може да тури една присадка, но природата е турила една преграда на този процес. Ти може да съчетаеш една кобила с едно магаре и да имаш един катър, но от катъра по-нататък нищо не можеш да направиш. Катърът си остава катър, той е завършено явление. Значи, ти може да направиш само едно престъпление в живота си, второ престъпление не може да направиш. Природата е турила край на всички престъпления. Но на доброто не е турила край – само в това се различават. Доброто се разплодява, а злото не се разплодява. Че злото съществува, съществува от едно съчетание на доброто със злото. Когато се казва в Писанието, че грешните ще изчезнат, това значи, че те няма да се раждат и сами по себе си ще изчезват. Ако двама грешника се съединят на едно място, те не могат да родят дете. Ако се съединят един грешник и един праведен, само тогава могат да родят едно дете. Ще се роди един катър, но катърът остава безплоден. Значи всички постъпки, които са неестествени, природата ги е осъдила на безплодие, вследствие на което те сами се заличават. Те могат да съществуват един период от 10, 20, 30, 40, 50, 100 години най-много, след което те се заличават. Следователно, когато питаме как ще се оправи светът, казвам: Светът сам по себе си ще се оправи! Тогава и ние ще се оправим. Когато казвам, че светът сам ще се оправи, аз имам пред вид следното: Има три проявления – има един свят, който е механически, разумността я няма там. Той е като една кола. Има един свят, който е разумен, разумността в този свят е отвън. Той представя кола, в която е впрегнат един кон. И най-после имате третото положение: Колата я няма, но човекът се качва на коня – разумността е отвътре. Във втория случай, колата се движи, но конят я тегли. В третия случай човек язди коня, той го управлява. Има и четвърто положение: човекът слиза от коня и нито колата я има, нито коня, човекът сам си върви. Това е истинското положение.

Казвам: Сега има едно социално разрешаване на противоречията, които съществуват за хората. Хората трябва да се ръководят, те трябва да мислят, да поемат новите идеи, или една идея. В това отношение те трябва да направят един опит, не се изисква дълго време. Най-първо ще се направи един социален опит. Затова в сегашния период, хората трябва да намалят размножаването си. Те трябва да дойдат до положението във всяко семейство да има по две деца само: едно момче и едно момиче. Сега хората ги насърчават да се размножават повече, но те не знаят, че няма условия за това. Навсякъде няма условия – и в селата, и в градовете. Обаче, така, както се увеличават децата, животът ще стане несносен, няма да има храна, няма да има земя за всички. Какво ще правят гражданите с тези деца в оскъдните времена, които днес светът минава? И търговията не върви, а децата трябва да се отглеждат. За тия деца се изискват средства, а те са повече, отколкото са средствата. С това не искам да кажа, че хората не трябва да се размножават, но всякога, когато животът се поддържа, трябва да има толкова средства, колкото са хората или толкова хора, колкото са средствата. Сега е точно обратното, защото държавите се занимават съвсем с други въпроси, те се занимават с икономическите въпроси, а не разглеждат въпроса икономически как може да се оправи светът. Нека се раждат толкова хора, колкото са средствата, а останалите да чакат там, дето са. Ще кажете: Да оставим всеки човек да се роди там, според както Господ е дал. Питам: Ако оставиш нивата си неразорана, какво ще израсне от нея? Ако не я разореш, тръне и бодили ще израснат върху нея. Ако я изореш, все ще даде нещо, даже и най-проста да е почвата и. Значи в живота е нужна една правилна философия. Хората трябва да бъдат искрени, честни, справедливи и да желаят доброто на своите ближни, преди те да са дошле на земята. Трябва да знаете, че като дойдат на земята, трябва да има предвидени условия за тях. Преди още да станат майка и баща, родителите отпреди 20 години насам трябва да знаят с какви средства разполагат, за да създадат потомство. Пък и държавата трябва да знае това нещо. Не е само да се каже, че някоя жена е бременна. Бременната жена трябва да се постави при най-добри условия. Не се ли постави при такива условия, тя ще роди плевели. В бременното си състояние тя е крайно чувствителна. Следователно, не я ли поставят при съответни условия, ще осакатят зародиша и. Старите гърци са знаели това и са го спазвали. Когато някоя жена у тях била бременна, те са я поставяли при най-хубава обстановка, при най-добри условия. Окръжавали са я с най-хубави картини, давали и са да чете най-хубави книги и по този начин са и въздействували в добър смисъл, давали са и добър подтик. Затова виждаме между гърците толкова красиви типове. Особено такива са били старите, класическите типове. Това показва, че великите хора на миналото са имали права идея в това отношение. Не е въпросът да се пеят тъжни песни на бременната жена, но най-хубави песни, най-хубава музика. Картините също така да бъдат най-художествени. Ако едно дете се роди при такива условия, то ще има добри заложби в себе си. Сега ние вървим по закона на наследствеността. Ако има такива условия, няма да се родят гении, но поне ще има по-добри съчетания в живота на тия деца. Защото и без това в природата има доста големи мъчнотии, които трябва да се преодолеят. И без това природата е създала на хората доста големи мъчнотии, тъй щото те сами не трябва да си създават ненужни страдания и мъчнотии.

Казвате: Защо е дошел Христос на земята? – Христос дойде на земята, за да донесе на хората една наука, с която да им покаже как да живеят, за да се обновят във всички направления. Не само духовно, не само за онзи свят, но и за този свят. Той донесе идеята за братството, че всички хора да се смятат братя помежду си. Той казва: Един е вашият Отец, затова не считайте, че имате много бащи. Един е вашият Отец, а вие сте всички братя помежду си. Следователно, вашият Отец иска вие всички да живеете, не отвън чрез закон да ви заплашват, но от Любов към живота. Така всички ще бъдете едно помежду си, но по закона на Любовта. Но за да имаме този закон, какво възпитание трябва да имаме? И после онзи, който прави доброто, не само той да се остави да бъде използуван, но и онзи, на когото правят добро, и той трябва да помага. И двамата да работят за благото на другите. При сегашните условия ние искаме да направим хората членове на братството, т.е. не членове, но да проникне в тях идеята за подигане на човечеството, да се внесат в тях новите идеи: чистият въздух, чистата храна, чистата вода, чистата светлина, всичко чисто в света! Нас ни трябва първо идеята да обусловим всичко, както в природата, после да изучим по-отвлечената, разумна природа. Има една нова наука сега, която аз наричам параметафизика. Нещата, които не можем да обясним, а можем да приложим, те са важни. Следователно, според тази наука, ние трябва първо да изучим нещата в природата, а след като ги проучим, тогава да ги приложим. А сега ние първо създаваме теории за направата на света, а после искаме да преустроим нашия живот. Животът по този начин не може да се преустрои. Първо ние трябва да знаем живота, а после да създадем теории за преустрояването му. Първо човек трябва да знае хубаво да пее и да свири, а после да създаде теория на музиката. Ти можеш да знаеш теории, а да не можеш да пееш. А можеш да пееш добре и без да знаеш теорията. На когото съм предавал моята теория на музиката, все ще каже, че е неразбираема. Аз казвам, че тонът „до“ означава яйце, което иска да се излюпи. Как може да бъде така? Тонът „ре“ е излюпилото се вече яйце, което се движи и ходи. Тонът „ми“ е пилето, което е почнало да мисли. Че каква е тази музика? – Това не е никаква музика. Аз съм правил ред наблюдения по отношение на музиката и съм забелязал, че всички богати и щастливи хора имат една щастлива песен, няма да я кажа каква е. Те си я тананикат и стават богати. На тези хора им върви, а на онези, на които не върви, причината е тази, че не знаят песента, която богатите свирят и пеят. Има цяла статистика за това. Онези ученици, които обичат да пеят, които имат своя песен, всякога им върви в уроците. На всички способни, гениални, даровити деца или ученици им върви в училището, понеже те си имат своя песен, която постоянно си пеят в училище. Никой не ги чува, те тихо си я тананикат. Те сами си дават такт. Като влезе в клас, учителят погледне към учениците си, способният ученик го погледне спокойно, с отворено лице, и като че ли иска да каже на учителя си: „Дигни ме, аз зная урока си!“ И учителят го познава, че е готов с уроците си, но не иска него да дигне. Учителят ще погледне към другите ученици и като види, че някой се е сгушил, крие се, него ще дигне на урок. Учените са дошле до идеята, че животът е вечна хармония. Навсякъде днес ще намерите хора фанатици, и учени, и религиозни, и социолози – те са ограничени, не разбират нещата в тяхната дълбочина. Като погледнете техния череп, ще видите, че има все нещо изопачено в техния череп. Някога ще ви говоря върху думите – изопачен череп. Има хора с много правилни черепи, а има такива, черепите на които са доста изопачени, неправилни. Във всичките им части не съществува хармония. Като погледнете към долнята част на брадата, у някой човек, че тя е малко издадена навън. Брадата представя една плоскост. Ушите му са хубаво поставени. Носът е малко назад прилепен, но има една хубава постановка. После, долната част на ушите е широка, а горнята е тясна. Такива уши мязат на животинските, дето горнята част на ухото е заострена, а долната – широка. В човека горнята част на ухото представя разумното, затова трябва да бъде широка, а долнята част представя животинското, затова трябва да бъде тясна. В един правилно развит организъм трябва да има известно съотношение между всички части. Между широчината и дължината на ръката и мозъка трябва да има известно съответствие. Между дължината и широчината на ръката и самия мозък трябва да съществуват правилни отношения. Правилна пропорция. Малко хора има с правилно развити ръце. Някои ръце по отношение на лицето са доста добре построени. Колкото е дължината на ръката, толкова дълго трябва да бъде лицето. Някога пръстите на ръката са с два сантиметра по-къси или по-дълги. При това пръстите трябва да са добре затворени, да имат хубава форма. Някога ще се спра да ви обясня какво означава правилна форма. Трябва да има хубаво съчетание на линиите. Но съществуват известни препятствия в линиите. Дето съществува някакъв дефект в очите, или в носа, това говори и за известен дефект и в мозъка на човека. Следователно, ние трябва да започнем от мозъка, за да изправим всички дефекти в човека. Един американски учен представя една картина, в която е изобразен един престъпен тип, когото всички искат да морализират. За тази цел всички го стрелят – цялата му глава е станала на решето – отгоре, отдолу, отстрани, отзад, дано убият злото у него, обаче никой не е могъл да улучи на това място, дето е злото у него. Този учен казва, че злото е в малкия мозък на човека. Този човек има слабост към жените и от любов към тях ги души. И след всичко това ще говорите на този човек за Господа. Той нищо не знае за Него. Няма какво да го морализирате. На този човек трябва да се говори както железарят говори на желязото. Той взема желязото и го туря в огъня, като му казва: „Ти трябва да любиш!“ Като го нагорещи добре, ще го извади от огъня и ще започне с чука: трака-чука – „Ти трябва да се подчиниш на законите.“ После пак ще го тури в огъня, пак ще го чука и т.н. Но трябва да слуша и да се подчинява. Казвате: Господ ще оправи света! Как мислите, че Господ ще оправи света? С чука отгоре. Чукът ще играе отгоре ви. Така постъпва и скулпторът, когато прави своите статуи. Вие мислите, че тази работа ще стане много лесно. Не, няма да стане лесно! Някои от вас ще бъдат чукани повече, а някои – по-малко.

Сега вие имате големи постижения, но в бъдеще условията на живота ще бъдат по-трудни. Тогава ще се предизвикат у вас много способности. Вие със старото знание лесно ще се справите, но за новите условия се изискват нови знания, нови методи. Също така и вярата, която сега имате, няма да ви помогне. Ако детето иска да разполага със своята детинска възраст и когато възмъжее, няма да може да направи нищо. Или ако със своята възмъжалост човек може да се справи и като остарее, и тогава няма да може да си помогне. Защо? – Защото всяка възраст се отнася за своето време. Защо човек остарява? – Защото не разполага с такава сила, каквато е имал като възрастен. Щом изгуби силата си, той започва да остарява. Старите хора стават банкери, турят парите си в банките и престават да работят. Така те се обленяват, изгубват силата си. Не преставайте да работите! Аз съм наблюдавал какво правят учениците и не съм намерил нито едно изключение в това отношение. Запример, някой чиновник казва: „Да изкарам 15 години да работя, ще се пенсионирам и ще започна да работя в духовно отношение.“ Обаче какво става? Като се пенсионира, заминава за онзи свят и пак не може да работи както е мислил. Казвам: Не чакайте да станете пенсионери и тогава да работите. Работете на всяко време и без да сте пенсионери. Като станете пенсионери, ще ви задигнат на онзи свят. По-хубаво пенсиониране от отиването ви горе няма. Да чакате да ви пенсионират и тогава да работите, това е неразбиране на идеята. Вие трябва да имате естествен подтик да работите. Че сте били чиновници, това нищо не значи.

Чиновничеството нищо не може да ви пречи. Някоя жена казва: „Аз съм жена, нищо не мога да направя.“ И като жена можеш да направиш нещо. – „Аз не съм даровит.“ – Колкото си даровит, толкова можеш да направиш. Всеки човек на своето място представя една важна единица. Малкото пръстче на ръката не е само украшение. Човек за нищо не би дал да му се отреже. Като видите един цигулар, той свири, служи си с малкото пръстче, взема някои тонове, които с другите пръсти не могат да се вземат. Големият пръст върши друга работа. Големият пръст е алфа. А малкият е омега. Големият пръст е начало, а малкият – край. С малкия и с големия мериш нещата, казваш: Една педя. Когато големият пръст се обиди нещо, тогава малкият казва: „Можеш да започнеш да мериш от мене първо.“ Обикновено правилно е да се мери с големия пръст първо, а после с малкия. Кой начин е по-хубав? В старо време мериха от големия пръст към малкия, а в ново време мерят от малкия към големия. Големият е начало, а малкият е краят на нещата. Следователно, големият пръст представя разумното начало, което трябва да ръководи нещата. Малкият пръст е малко шмекер, той показва слабостта на човешкото естество. Ако оставите той да ви ръководи, всякога ще ви сметне, ще ви излъже нещо. А големият е майстор, той гради. Силата на човека се равнява на големия пръст. Ако отрежат големия пръст на човека, той нищо не струва. Големият пръст представя Божественото начало в човека, а малкият пръст – човешкото начало. Останалите пръсти седят между тия два. Те гласуват понякога за малкия пръст, а понякога – за големия.

Сега ние можем да нанесем човешката ръка върху неговия мозък. Ние можем да я нанесем на вътрешния живот на човека. Та вие трябва да знаете всички ваши удове, техните размери и отношения. Трябва да знаете какво означават движенията и кои движения са правилни. Това е необходимо за вашето самовъзпитание. Запример, някой седи и движи рамото си. Какво означава това движение? Като движите често рамото си или нещо пипате, с това усилвате рамото си, ставате годен да носите по-голям товар. Ти ще станеш материалист и ще разбираш добре работите. Но за да разбираш добре смисъла на живота, ти трябва да се занимаваш, да работиш. Наблюдавайте великите хора, какви движения правят, и от тях се учете. Това ще ви послужи като добър метод за самовъзпитание. Техните движения са особени. С това аз не искам да разкривам онова, което човек сам може и трябва да направи и постигне. Понякога човек се чувствува силно възбуден, гневен, иска да се бие с този, с онзи. Какво трябва да направиш, за да се успокоиш? Хвани лявата си ръка и я поглади така десет пъти, като започнеш от единия до другия край на пръстите, отгоре на ръката. След това отвори ръката си отвътре и пак започни да я гладиш, от пръстите и ще слизаш постепенно надолу. Така направи десет пъти. След това виж какво ще усетиш. Казвате: „Какво ще си гладя ръката?“ Ако не направиш това упражнение, ще удариш някой човек по главата, ще му причиниш някаква вреда и след това ще те съдят, ще те затворят в затвор десет години. А така, като направиш упражнението, ще избегнеш затвора. Ако някой мъж обича да потупва жена си, ето какво трябва да направи тя, още преди да е дошел мъжът и от работа. Нека поглади десет пъти дясната си ръка отгоре и да каже: „Колко си добър!“ Дясната ръка представя мъжа в човека. Като дойде мъжът, той ще бъде разположен и няма да бие жена си. Това могат да правят и учениците, и студентите, когато искат да предразположат някой свой учител или професор, който се отличава с голяма сприхавост. Като изляза на изпит при този професор, предварително ще погладя дясната си ръка няколко пъти и ще кажа: „Колко е добър моят професор!“ Така ще издържа по-лесно изпита си. И вие трябва да правите това упражнение. Какво правят сегашните ученици? Като се явят на изпит при някой сприхав учител или професор, те чупят ръцете си една в друга, търсят начин да облекчат положението си, да смекчат характера на своя професор или учител. Това е един научен метод. Сега оставям на вас, вие да усъвършенствувате въпроса по-добре. Тъй щото, когато сте нервни, когато сте възбудени, прекарайте дясната си ръка върху лявата отгоре, от пръстите надолу десетина пъти, и ще забележите, че настроението ви, неразположението ви веднага ще се измени. Събраната енергия у вас ще се асимилира и вие ще имате едно здравословно състояние. Хората трябва понякога да говорят на ръцете си, да си въздействуват сами. Първият пръст е свързан с хора от едно разумно общество. И като го погалиш (показалеца), веднага съществата от небето, които са свързани с този пръст, поглеждат към тебе и ти помагат. Когато пипнеш третия си пръст, Сатурн, ти се свързваш с други същества разумни, гениални, които веднага ти се притичват на помощ. Като пипнеш четвъртия, безименния пръст, ти веднага се свързваш със съществата на слънцето. И ако си малко болен, те веднага ще ти се притекат на помощ.

Казвате: Верни ли са тия работи? – Опитайте ги! Не ви казвам неверни неща. За себе си аз съм ги проверил и зная, че те са верни. Остава вие сами да ги проверите, да видите дали са верни. Можете да намерите друг начин да направите опита. Викат ме един ден при един наш приятел, който заболял. Понеже не мога да отида при него, казвам на близките му: Нека изпие три–четири чаши гореща вода и всичко ще мине. На другия ден ми казват, че пил гореща вода, но нищо не станало, не му помогнало. „Колко чаши вода е пил?“ – „Пи четири–пет чаши.“ – „А колко време?“ – „В продължение на четири–пет часа.“ – Не, така не се пие гореща вода! Ако искате да се лекувате с гореща вода, ще пиете пет–шест чаши гореща вода лъжичка след лъжичка, но в продължение само на половин час. Наистина ще се присилите малко, но ще си помогнете. Някой път работите не стават по аристократически, но по демократически начин. Ще вземеш мотиката и ще копаеш. Не ще копаеш като дядо си и баба си, ти си от едно поколение по-напред. Ти ще израстеш, ще се присадиш на дядо си и на баба си като едно клонче и ще израстеш като тях. Идущата година и върху теб ще израснат.

„Плевелите.“ По този начин само ще се освободите от плевелите. Ще усилите житото, плевелите няма да корените, но те сами по себе си ще изчезнат. Като усилите вашите добри способности, вашите хубави способности, плевелите ви, т.е. вашите вътрешни недъзи, няма да имат условие да се развиват. Ще дойде ден, когато плевелите няма да могат да растат, тогава ще дойде жетвата. Тогава човек ще се справи със своите сили, ще бъде здрав и ще мисли правилно. Щом мисли правилно, той ще може да приложи всяка права теория в живота си. Онези от вас, които сте напреднали, трябва да приложите новите идеи. Представете си, че някой от вас се чувствува неразположен, гневен, температурата му се повдига. Какво трябва да направи? Пийте гореща вода – нищо повече! Като се изпотите добре, ще можете спокойно да заспите и състоянието ви ще се измени. Колкото и да сте зле, всяка вечер пийте гореща вода и си кажете, че състоянието ви ще се подобри и няма да мине много време, вие ще бъдете съвършено здрав. Казвате: „Кой знае какво ще стане с мене? Състоянието ми ще се влоши.“ – Не, дръжте в ума си само положителни, хубави мисли! Всякога, когато казвате, че утре ще бъдете по-добре, чрез тези положителни мисли Бог действува у вас и ви помага. Когато казвате, че утре ще бъдете по-добре, това е Божественото, което действува у вас. Когато казвате, че положението ви ще се влоши, това е човешкото, което действува у вас. В Божественото всякога работите стават по-добре. В човешкото работите стават по-зле. Когато свързваме човешкото с Божественото, ние всякога куцаме. Никога не свързвайте човешкото с Божественото, защото формите на човешкото не могат да издържат на потенциалната енергия, която се съдържа в Божествените форми. Това е разбирал Христос със стиха: „Никога не наливайте ново вино в стари мехове, защото ще се разпукнат.“ Никога не наливайте Божественото съдържание в човешка форма, т.е. в човешки ум, защото ще се разпръсне. Като знаете това, ще разберете защо никога не се е случило така, както мислите, както сте мислили.

Една млада мома разправяше една своя опитност. „Когато бях млада мома, мислех си, че ще се оженя за някой добър, богат момък, ще си наредя къщата добре. Казах си, че всичко искам, но не искам болен мъж да го гледам. Какво стана после? Даде ми се точно това, което не съм мислила и което не мислих, исках. Мъжът ми скоро заболя и боледува цели седем години. През това време той стана толкова нервен, толкова сприхав, че мъчно можеше да му се угоди. Това негово състояние ме научи на много неща, придобих търпение.“ От това, от което се страхувала, това и се паднало. Но коя е причината за това нещо? Причината се дължи на факта, че тя се е оженила за друг мъж, а не за този, който и бил определен от Бога. Затова именно мъжът и трябвало да боледува, да научи урока си. Следователно, ако в живота си имате противоречия, ще знаете, че вие сте се омъжили за мъж, който не ви е бил определен от Бога. Сега не остава нищо друго, освен да търпите. Онези, които идват при мене и разправят положението си, казвам: Ако бяхте дошле при мене преди да се ожените, щях да ви кажа дали сте един за други. Но понеже сте бързали и не сте питали, сега не остава нищо друго, освен да се търпите. Сега не правете втора погрешка – да се развеждате. Първата погрешка сте направили, прибързали сте да се ожените за човек, с когото не си схождате, поне втората погрешка не правете. Разправят за един турски княз на князете следното нещо. Той си казвал често: „Дотегна ми този живот вече! Хайде да се сгодя, да видя какво ще стане.“ Хората казвали за него: „Сега си близко до всички хора.“ После си казал: „Хайде да се оженя!“ – „Сега си с хората наедно.“ Като поживял с жена си една година, казал: „Ще се разведа.“ – „Сега си станал маскара, по-долу от хората.“ Не правете и вие същото, защото и за вас ще кажат, че сте слезли по-долу от хората. Сега от всички се изисква едно ново разбирание, което да регулира вашето битие. У всинца ви има нещо, което регулира живота ви. Това нещо често ви подшушва, кога по-силно, кога по-слабо, но вие трябва да го слушате. В някои от вас интиуцията е по-силно развита, а у някои – по-слабо развита. Някои хора предчувствуват нещата. Дръжте се с тях, дружете с такива хора! Дружете с хора, които мислят право. Дружете с хора, които имат добре развити морални чувства. Казвате за някого, че е много сприхав. Сприхавите хора са добри. Ако се качиш на един сприхав кон, за половин час ще те заведе. Ако се качиш на слабо конче, хилаво, няколко часа ще те кара. Как мислите, светлината не е ли сприхава? По-сприхаво нещо от светлината няма. Отдето мине, всички ще осветли, на всички ще даде нещо. Следователно, ние се нуждаем от сприхави, от разумни и добри хора. Гледаш някой сприхав човек, всички го дирижират, всички искат да им свърши нещо. Жена му го кара да направи това, да направи онова, туря му бент, иска да му покаже как трябва да направи една работа. Като се види заобиколен с бентове, той се разритва и казва: „Аз не се ожених за бентове, аз се ожених за жена. Ритам вече!“ Казвам и на жени, и на мъже, които сте идеалисти: Като видите, че ви турят бентове, не можете да се проявите, ритайте!

Сега ще ви приведа един пример из живота на българите. Един българин венчавал един млад момък, станал му кум. Като дошло време за хората, кумът казал на младоженика: „Слушай, ще играеш на хорото, но кумец си, няма да казваш: „Иху-ху!“ Ще играеш тихо, без да викаш така. Ако издържиш, ще ти дам една крава с телето.“ Той започнал да скача на хорото без да казва: „Иху-ху!“ По едно време хорото се разиграло живо и кумецът казал: „Кръстник, ритам и кравата, и телето, но казвам: „Иху-ху!“

И тъй, ако жена ти дава крава и теле, кажи: „Ритам и кравата, и телето и казвам: „Иху-ху!“ Ако мъжът ти иска да те ограничи с една крава и едно теле, кажи: „Господ ми е дал ум, сърце и воля и аз искам да постъпвам според тях. Ако ти ми туряш бентове – Иху-ху!“ И мъжът да каже на жена си: „Господ ми е дал ум, сърце и воля и аз искам да постъпвам според тях. Ако ти ми туряш бентове, жена – Иху-ху!“ Ако постъпвате така, казвам: Имате право. Следователно, в света трябва да се създаде идея за право, за свобода. Семейният живот трябва да представи основа на живота. Жената трябва да влиза в положението на мъжа и мъжът да постъпва по Божествен начин. Ако тя направи една погрешка, нека да не казва това на мъжа си веднага. Нека почака да мине един ден, или една седмица, или един месец и тогава да му каже. Понякога и мъжете знаят как да се отнасят с жените си. Един ден един млад мъж отишел с жена си на гости при своя кръстник. Като седнали да вечерят, жената започнала да побутва мъжа си да не яде много, защото обичал повечко да си похапва. Но той казал: „Слушай, жено, няма защо да ме буташ. И вкъщи ме буташ, и тук ме буташ. И при кръстника ли ще ме буташ?“ Ако бях на мястото на кръстника, ето какво щях да направя. Щях да туря кумеца да седне срещу кумата, а кумецът – срещу кумицата, и така нямаше да може да го мушка жена му. По този начин кумецът изложил жена си.

Казвам: Няма нищо по-лошо от това, когато искаме да се спираме един друг в своите прояви. Оставете всеки човек свободно да се проявява. Вие никого няма да изправите. Нито аз ще го изправя, нито вие ще го изправите. Оставете пияния сам да си падне, не го бутайте. Не мислете, че вие ще оправите света. Ако мислите по този начин, тази идея трябва да излезе от ума ви. Вложете в себе си най-хубавото и най-благородното и ще видите, че можете да придобиете и да развиете онова, което Бог е вложил във вас. Другите работи оставете настрана. Ако ви оставят да изправите вие света, добре. Но ако не ви оставят, изправете себе си. Оправете своя ум и ще бъдете щастливи. Щом оправите себе си, ще дойде тогава Божието благословение. Тогава Господ ще каже на жетварите: „Помогнете на този човек!“ И въпросът ще се свърши.

Та сега за всички се изисква едно ново разбиране, една нова мисъл, една нова свобода. Всеки човек трябва да даде свобода на себе си, да даде свобода и на другите. И тогава всички да се молят за своите ближни. Този е пътят, по който ще стане новото въздигане в света!

Благословен Господ Бог наш.

Отче наш.

9-та неделна беседа от Учителя,

държана на 17-ти ноември 1935 г.

София, Изгрев