Героите

Размишление

В 15-та глава от Евангелието на Марка се описват страданията и изпитанията на Христа пред старейшините и свещениците, пред Пилата, пред римските войници, докато Го заведоха на Лобното място и Го разпнаха. Виждате страданията на един човек, Който дойде в света с цел да помогне на човечеството. Той носеше светли идеи и очакваше да бъдат приети от хората, но остана разочарован. Те не само че не приеха идеите Му, но Го разпнаха на кръста. И това не беше обикновен човек, но Син Божи, Който се почувства изоставен от хората, даже и от Бога, но издържа геройски страданията си и предаде Духа си на Бога. Той беше разпнат и погребан, и на третия ден възкръсна.

Съвременните хора четат тази глава като нещо минало, далечно от тях. Малцина се замислят върху нея, върху дълбокия смисъл на живота. Те не подозират, че това е пътят на човешката душа. Всеки човек ще мине по пътя на Христа. Който е дошъл на земята, страдания и смърт го очакват, в каквато форма и да са те. Ще кажете, че вашият живот ще мине по друг път. Пътят на всички хора води към Голгота. Всеки ще умре, ще го погребат, близките му ще проронят няколко сълзи и най-после ще кажат: „Бог да го прости!“

Каква е крайната цел на живота? – Намиране на Истината. Пътят на Истината води към изпитания, към радости и скърби. Ето защо, който търси съзнателно Истината, ще се натъкне и на драмата, и на комедията в живота. Докато се ражда и умира, човек неизбежно минава и през страдания, и през радости. Престане ли да се ражда и да умира, и радостите, и страданията престават. Докато е на земята, човек се стреми да постигне своите идеали, но не успява. Ако реализира едно от желанията си, десет остават нереализирани. Това е в реда на нещата. Постигнеш ли най-голямото си желание, смъртта те очаква. Постигнеш ли най-високото положение, пак смърт те очаква. Представете си, че всички хора искат да станат царе. Това е невъзможно. Вижте какво става между пчелите в кошерите. В един кошер не могат да живеят две царици. Едната от тях трябва да напусне кошера. Ако не направи това, смърт я очаква. В този случай трагедията е неизбежна. Време е вече хората да се замислят сериозно върху живота и страданията, да не ги избягват. Без страдания няма растене, няма живот. Ако житното зърно не се посади и не умре, няма да израсте. Новият живот иде след мъчнотии и страдания. Ето защо, за предпочитане е да имате и радости, и страдания, отколкото само радости. Ако имате само радости, хората ще ви завиждат, ще търсят начин да ви ограбят. Ако пък сте крайно беден и нещастен, всички ще ви съжаляват.

Следователно човек не трябва да бъде нито много щастлив, нито много нещастен. Страданието спасява човека и от двете положения. – Кое страдание? – Онова страдание, което човек носи съзнателно. Страданието прикрива нещата. Най-голямото богатство и най-голямата беднотия се крият под мантията на страданията. Само онзи, който вижда нещата, може да познае великата душа, скрита под тази мантия. Христос дойде на земята, обвит в мантията на страданията, затова малцина Го познаха. Хората не можаха да си обяснят как е възможно Христос, Син Божи, да бъде изложен на такива страдания и поругания. Наистина, няма човек в света, в миналото и днес, който да е страдал като Христа. Обаче Неговите страдания се възнаградиха. Няма човек в света, чиито идеи, в продължение само на две хиляди години, да имат толкова последователи, както на Христа. Много последователи има Христос, но всички още не са истински християни. Те живеят още със старите си разбирания. Какво се изисква от сегашните хора? – Да се откажат от своите стари разбирания, от гордостта, която ги спъва на всяка крачка. Непослушанието се дължи на гордостта. Бог заповяда на първите човеци да не ядат от забраненото дърво, което беше всред рая, но те не Го послушаха. Достатъчно беше да срещнат змията – ученият адепт – около това дърво, за да послушат съвета му и да нарушат Божията заповед. Бог им даде всички блага и условия за растене и развитие, но те послушаха онзи, който нищо не им даде. Той им каза, че не са разбрали заповедта на Бога и ги посъветва да ядат от забраненото дърво, за да станат като своя Създател.

Понеже гордостта се криеше дълбоко в тях, те пожелаха да станат велики като Баща си, да се проявят, и ядоха от забранения плод. И до днес още хората хвърлят вината за страданията и нещастията си върху Адам и Ева, като забравят, че и те не са престанали да ядат от забранения плод. Някои хора изяждат най-малко по един плод на ден от забраненото дърво, повечето изяждат по два и по три плода. Преди да се произнася за нещо, човек трябва да го е изучил и разбрал. Не го ли познава, ще изпадне в големи противоречия. Чувате някой да казва за себе си, че е добър, справедлив човек. – Добър е, но при условие. Ако нахраните едно животно и задоволите нуждите му, и то е добро. Оставете го гладно два–три дни и се опитайте след това да го докоснете. То веднага ще се озъби срещу вас, ще покаже истинското си естество. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи върху своя характер, да изглади всички грапавини. Не постигне ли това, той не може да влезе като гражданин в Царството Божие. И да влезе там, няма да се ползва от благата, на които другите се радват. Той ще бъде чужденец в Царството Божие. Там не приемат хора с отрицателни черти в характера си. Завистта, злобата, омразата не виреят там. На земята допущат отрицателни характери, за да се изправят. Значи изправянето става тук. Завиждаш на приятеля си, че е цар или че заема високо обществено положение. За да го свалиш от това положение, ти събираш около себе си хора, които да ти помагат. Устройвате комплот и сваляте приятеля си от мястото, което заема. Обаче на небето не се позволяват никакви комплоти. Там ще те оставят сам да действаш, без никакви съучастници. Ти ще се намериш в положението на Давида, който се борил с Голиата. Който от двамата надвие, неговата страна минава за победител. Но и това не разрешава въпроса. Ще снемеш едного от мястото му, ще се качи друг. Завистта пак ще остане в сърцето ти. Когато не могат да разрешат въпросите на живота, хората се запитват защо идат страданията. Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитваме защо човек се мие, защо яде, защо иска да стане богат, учен, силен и т.н. Щом има желания, той прави дългове, които не може да изплати, и започва да страда.

Следователно, ако не искаш да страдаш, не яж, не мисли за богатство, за знание, за сила. Ще кажете, че не може да се живее без ядене, без знание и богатство. Не може, наистина, без ядене и без знания, не може и без богатство и сила, но въпреки това човек пак умира. Не е страшна смъртта, страшен е онзи живот, който води към смъртта. Опасен е страхът, който води към смъртта. Мнозина се страхуват да се проявят, да не сгрешат. Така те не проявяват нищо лошо, но и от доброто се въздържат. Те изпълняват точно заповедите на Мойсея – да не убиват, да не крадат, да не пожелават чуждото и от голямо въздържание преждевременно умират. Не е важно какво не трябва да прави човек; важно е какво трябва да прави. Моисей написа заповедите си на две плочи: на едната написа Божиите закони, дадени в положителна форма; на другата написа човешките закони.

Той написа в положителна форма следните заповеди: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си. Да почиташ баща си и майка си“. Тези са най-хубавите заповеди, които трябва да се изпълняват. Те са вечни и се отнасят до всички времена и епохи, до всички хора.

Съвременните хора четат Свещените книги, говорят за убеждение, но търсят лесния път. Те искат да станат добри, учени, богати, силни, без страдания. Това е невъзможно. Доброволно ще приемете страданията, които идат, и ще вървите напред. Иначе те сами ще ви се наложат. По-добре е нещата да стават по добра воля, отколкото чрез насилие. Христос даде най-добрия пример за това. Той прие доброволно страданията, понесе ги съзнателно, за което беше възнаграден. Петър се опита да Го разубеди, да не се проявява открито. Той Му казваше: „Да отидем на друго място, където ще ни приемат с любов. Да напуснем еврейския народ. Ти си Месия, дошъл с велика задача на земята. Ако те хванат и убият, няма да изпълниш предназначението си. Пък мисли и за нас. Ако преследват тебе, и нас ще преследват. Какво ще стане тогава с нас?“ На всички негови съвети Христос отговори: „Махни се от мене! Ти не мислиш право, не познаваш Божиите закони“. Сега и на вас казвам: Колкото и да се плашите от страданията и да ги избягвате, не можете да се освободите от тях. Със своя живот Христос показа какво ви очаква. Той се моли за себе си, да се отмени участта Му, но не Го послушаха. Следователно и вас няма да послушат. Най-многото, което може да стане, е да се отложат страданията ви за известно време, но не и да се отменят. Няма по-голямо благо за човека от това, да приеме страданията си доброволно и да умре на кръста като герой. Христос умря на кръста геройски. Много от римските войници, които видяха геройството на Христа, се разкаяха и повярваха в Него. Те казаха: „Този човек е велик“. Те първи Го признаха за герой. Всички хора, които видяха Христа и Го познаха още преди разпъването Му на кръста, повярваха в Него, разбраха учението Му и днес са Негови последователи. Които не Го видяха на времето, и до днес още се лутат със своето верую, обезверяват се и търсят път без страдания и мъчнотии. Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме“. Така е, всички хора знаят нещата отчасти. Когато умрат и възкръснат, тогава ще знаят Истината, тогава ще разберат смисъла на живота. Сегашните хора искат да знаят ще възкръснат ли след смъртта си. Че ще умрат, това всеки знае, но дали ще възкръснат, това малцина знаят. Има начин, по който и това можете да знаете. Нека всеки се опита може ли да прекара един ден, от сутринта до вечерта, без да допусне в ума си една лоша мисъл, в сърцето си – едно лошо чувство и във волята си – една лоша постъпка. Който може да направи това само за един ден, той има условия да възкръсне. Не можете ли поне един ден да прекарате в тишина и спокойствие на ума и на сърцето си, не сте готови още да възкръснете. Правете опити да изчистите ума и сърцето си от утайките на миналото, да се приготвите за светли и честити дни.

Човек е дошъл на земята да воюва със злото, да се справи с него, да стане герой. Да воюваш, това не значи да убиваш. Когато Петър отсече ухото на един от римските войници, Христос му каза: „Скрий ножа си в ножницата, защото който вади нож, от нож умира“. Смъртта не разрешава въпросите. Човек трябва да минава от смъртта към живота, а не от живота към смъртта. Това не подразбира, че човек трябва да бъде пасивен, да не се интересува от живота. Казват за някого, че е търпелив. Защо е търпелив? – Защото е пасивен към проявите на живота. Дейност, активност се иска от всички. Като живееш, ще се бориш и ще издържиш в борбата. Когато беше на кръста, Христос понесе най-голямата борба, но накрай победи. Както изгони търговците вън от храма, така изгони от своя храм всички нечисти мисли и чувства, всички изкушения и противоречия. Той не остави нито една чужда мисъл в себе си и каза: „Домът ми ще бъде дом за молитва, храм на Господа. Не позволявам да се върши търговия в него“.

Сега, като наблюдавам хората, виждам, че всеки носи на гърба си надписи, които определят положението му. Те са остатъци от далечното минало, с които трябва да се справи. Един писал на гърба си, че е нещастен, че живее в лишения и мъчнотии. Друг писал, че е сприхав, гневен, никой да не се доближава до него, да не избухне. Трети писал, че е болен, че има големи страдания. Всеки търси вината в окръжаващите и продължава да носи надписа на гърба си. Това е криво разбиране. Снемете тези надписи от гърбовете си, за да се освободите от наслояванията на миналото. Откажете се от преходното, временното и дайте място на Божественото в себе си, което вечно живее. На цялото човечество предстои една голяма война за живот или смърт, за освобождаване или заробване. Всеки иска да бъде свободен. От какво? – От вътрешните заблуждения, съмнения, подозрения, противоречия. Откаже ли се от тях, той е придобил истинската свобода. Дойде ли до старите си навици, човек трябва да застане смело пред тях и да каже: „Свобода или смърт!“ Ако търси абсолютната свобода, без ограничение на стария, изопачен живот, той ще намери смъртта. Ако търси смъртта, за да се освободи от задълженията си, той ще изгуби свободата си. Така трябва да се говори и на стари, и на млади. Какво правят старите хора днес? Те учат младите, говорят им за живота, но се страхуват да изнесат истината. Ще кажете истината на младите! Ще кажете, че им предстои голяма война. Ще воюват със злото в себе си, докато победят. Като проповядвате някакво верую, ще говорите истината без обещания, без залъгвания. Някои религиозни хора мислят, че като направят едно добро, ще платят дълговете си, т.е. ще се простят греховете им. Това е заблуждение. Не само добро ще направиш, но ще дадеш живота си.

Ще воюваш със злото и за да се справиш с него, ще пожертваш всичко, каквото имаш. Йов мина през големи страдания, но не даде всичко. Той не издържа войната докрай. Понеже имаше синове и дъщери, те пострадаха за него, а той и жена му оцеляха. След това отново придоби загубеното: родиха му се синове и дъщери, по-добри от първите; богатството и силата му се увеличиха. Значи синовете и дъщерите на Иова станаха жертва за баща си, а Христос трябваше сам да умре, нямаше кой да се пожертва за Него.

И тъй, положението на женените се различава от това на неженените. Женените, които имат синове и дъщери, наполовина разрешават задачите си. Чувате ги да казват: „Ние не можахме да постигнем желанията си, но синовете и дъщерите ни ще продължат нашата работа“. Значи има кой да ги замести. Какво остава за неженените? – Сами да носят своя кръст. Ако го изнесат достойно, ще постигнат желанията си; в противен случай нищо няма да постигнат. Всичко зависи от тях самите. Какво се разбира под „женен“ и „неженен“? Жененият символизира човешкото естество в човека, а нежененият – Божественото. Който е готов да служи на Божественото, трябва да се самопожертва. Жертва, направена от любов и съзнание, води към живот и свобода.

Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи човешкото трябва да се пожертва за Божественото. Стане ли обратното, човек се натъква на страдания, мъчнотии и противоречия. Днес почти навсякъде човешкото господства, потиска Божественото. Тази е причината, поради която всеки иска да заеме първото място. Учени и прости, вярващи и невярващи се борят за първи места. И във времето на Христа майката Заведеева дойде при Него да иска първите места за синовете си: единият да седне отляво на Христа, а другият – отдясно. Христос я запита: „Могат ли те да пият от чашата, от която аз пия, и да се кръщават с кръщението, с което аз се кръщавам?“ – „Могат.“ – „Те могат да пият от моята чаша и да се кръщават с моето кръщение, но да седнат отляво или отдясно, това Бог определя.“ Тази майка не знаеше какво иска. За да седнат отдясно или отляво на Христа, синовете и трябва да минат през живота и страданията Му и след като възкръснат, тогава ще им се определи мястото и службата. Хората се страхуват от смъртта, понеже не разбират какво носи тя. Чрез смъртта човек се освобождава.

Следователно тя е велик акт на освобождаване. Когато се ражда, детето заплаква, защото иде на земята да страда. Значи като се ражда, човек плаче; като умира, престава да плаче, защото и страданията се свършват. Всъщност и след смъртта има страдания, но съвършено различни от земните. Следователно, докато се ражда и умира, човек не може да бъде свободен. Свободата се определя от знанието, от разбиране смисъла на живота и на смъртта. Който не разбира какво нещо е животът и какво – смъртта, живее само за слава и за почести. Той иска да бъде знаменит човек, да му се кланят, да вярват в него. Каква полза имате от вярата на хората? Днес ще вярват, а на другия ден ще бягат от вас. Не постъпиха ли така и с Христа? Като Го хванаха войниците, всички, които вървяха с Него, се разбягаха. Даже и най-преданите, които ви се изповядват в любов, ще ви изоставят. Петър, който беше готов да се жертва за Христа, се отрече три пъти от Него. За да се укрепи вярата ви, трябва да видите Христа след възкресението. Учениците на Христа станаха истински Негови последователи след възкресението Му. Тогава те тръгнаха да проповядват и станаха мъченици за Словото Божие. С песен и усмивка на уста те отиваха на кладата. Герои бяха тези хора! Какъв герой е този, който не може да понесе най-малкото страдание? Срещате го, плаче, рони сълзи, че бил гладен, два дни не ял. Чудно нещо! Христос пости 40 дни и издържа, а той не ял два дни и вдигнал толкова шум около себе си. Ако пости 40 дни като Христа, ще приеме Божието благословение, ще мине за герой. При това има смисъл да пости човек, но да придобие своята свобода, както и свободата на своя народ. Един ирландец пости 80 дни и замина за другия свят, но след смъртта му Ирландия се освободи.

Съвременните хора не са дошли още до положение да се жертват за свободата на своя живот. Ако днес излязат на полесражението, ще изгубят. Кой е готов да увисне на кръста като Христа, да Го подиграват, да Го плюят, да Го изтезават? Христос чуваше всичко, но не възропта, не се усъмни в Бога, не се обезвери. След всички поругания Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си“. Всеки човек ще мине по пътя на Христа, ще бъде подиграван, осмиван, изоставен от близките си, от приятелите си, даже и от Бога. Около него ще настане мрак и тъмнина. Страшна е тъмната зона, през която всеки човек трябва да мине; още по-страшно е, ако се обезвери и разколебае в Бога. Който издържи докрай, той ще бъде спасен; той ще се нарече герой. Христос казва: „Отец е в мене, и аз в Него“. Като Го приковаха на кръста, остана сам. Онзи, Който беше в Него, Го изостави. Той се обърна към Бога с думите: „Отче, защо си ме оставил?“ Като не получи никакъв отговор, Христос разбра, че това е един от въпросите, които не може да се разреши, и спокойно предаде Духа си в ръцете на Бога. Този е пътят, през който минава човешката душа. Човек слиза на земята, слага раница на гърба си и отива на бойното поле да воюва. Той мисли, че ще се върне здрав и читав, ще го посрещнат с музика и песни, но остава разочарован. Там го посреща свиренето на куршумите и едва сега разбира, че няма да се върне. Който е отишъл на бойното поле, или герой ще стане и ще усили вярата си в Бога, или всичко ще изгуби и ще бъде победен. Животът е пълен с бойни полета, и вие трябва да бъдете готови да се сражавате достойно и с чест. Герои трябва да бъдете! Ако приемете смъртта, ще придобиете живота; ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Тогава ще преживеете най-голямото разочарование.

Приемете смъртта, за да придобиете най-голямото благо – Любовта, носителка на вечния живот. Пилат запита Христа: „Ти ли си царят на Юдеите?“ Христос му отговори: „Ти казваш“. Ако Христос беше цар Юдейски, нямаше да бъде съден и разпнат. Понеже не беше такъв, в което Го обвиняваха, Той беше изложен на поругания и най-после Го разпнаха. Човек трябва да бъде изоставен от всички, за да се освободи от заблужденията. Докато има поне един човек, на когото да разчита, той не може да се освободи от заблужденията си. Изгуби ли и него, остане ли съвършено сам, той е свободен от заблужденията си, от робството и ограниченията и минава от смърт към живот. Само при това положение човек разчита на Божественото Начало в себе си. И тъй, бъдете готови за последния изпит, когато останете сами. Ако не разчитате на Божественото, смърт ви очаква. Разчитате ли на него, живот ви очаква. Христос казва: „Не се доближавайте при мене, защото не съм възлязъл още при Отца“. Тъй щото, когато искате да видите Божието лице, ще знаете, че първо трябва да минете през кръста. Който не е минал през страшния кръст, той не може да види лицето на Бога. Докато дойде това състояние, отдалеч ще надзърта, както евреите мечтаха цели 40 години за обетованата земя. И тъй, да види човек лицето на Бога, това значи да бъде велик герой, да се е сражавал със смъртта и да е придобил живота.

С други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобил свободата, който е пожертвал човешкото в себе си, т.е. всички човешки желания за сметка на Божественото. Той е приел Божия Дух в себе си, станал е едно с Бога. Такова е положението на всички, които приеха Христовото учение и се пожертваха за Него. Те отиваха с радост и песен на кладата и умряха като мъченици. Дайте път на Божественото в себе си, за да придобиете вечния живот, да станете едно с Бога.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 3 ноември 1935 г., 5 ч. сутрин,, София, Изгрев.