Изтълкувай ни тази притча

Отче наш.

„В начало бе Словото“.

15 стих от 15 глава от Матея: „Петър му отговори и рече: Изтълкувай ни тази притча.“

В света, в който живеем, нещата са затворени, много малко знаем. Онова малкото дете, което се ражда, нищо не знае, тепърва има да учи. Някой път ние, които мислим, че много знаем, щом попаднем в трудно положение, виждаме, че много малко знаем. Когато някой човек се разболее, той може да е свършил няколко факултета, при това много малко знае как да си помогне на болестта. Може да не е много учен, ако падне в един кладенец, ще чака помощ отвънка. Наистина ние сме в света на загадките, дето от най-ранна възраст, докато замине човек от земята (в)се трябва да се учи човек. Никога не може да кажем, че знаем. Може да кажем, че знаем някои работи, но понеже не седим на едно место, знанието, което сега придобиваме, може би за бъдеще да ни ползува. Но за всяко ново условие знанието, което имаме, то е само спомагало за онова, което требва да научим. Следствие на това човек постоянно требва да се учи да има будно съзнание. Значи целият свет е в един прогресивен път. Има нещо в света, което се развива, но ние не сме прицелна точка, ние требва да се съгласим с онова, което се развива в света. Вземете в едно военно положение, запример, има война, всичките коне, всичките добитъци вземат и ги карат. Карат ги без да искат. Какво ще кажете? Понеже има война, карат ги, те ни най-малко не знаят накъде, търпят, не разбират какво става, но все-таки по един или друг начин ще вземат участие. Вземете житото, което седи спокойно в хамбаря. Изведнъж изнесат го из хамбаря, турят го за некоя работа. Хората са гладни, война има, требва жито и то отива да помага в тази война. Ако хората не ядат, ще умрат гладни. Въпрос е, защо житото требва да страда? – За да живеят хората. Житото не умира, но страда. Житото не страда за себе си. Страданията на житото носят живот на хората. По някой път защо хората страдат? – За да живеят други същества. Следователно, в природата страданията са една позиция, начин, форма, за да влезе новият живот. И откак светът е създаден, няма друг начин, по който животът иде. Ние, съвременните хора, искаме един живот без страдания. Тогава нека всеки да си даде един отчет: Как може един живот без страдания. Ние предполагаме, но не знаем как. Ние предполагаме живот без страдания. Ако вземете даже най-възвишения живот, вие си представяте живота на рая и същевременно вие имате контраст на рая – ада. Колкото едните са блажени, толкова другите са нещастни.

Сега да ви обясня. Има два начина. Разумните обясняват по един начин, неразумните – по друг начин. В туй няма никакъв произвол. Значи онзи, който страда, той доброволно страда и който се мъчи, той доброволно се мъчи; онзи, който благува, той пак доброволно благува. То повидимому не е така. Сега една притча трябва да се тълкува. В математиката имате да кажем: А:В = С:Д; Имате едно отношение. То е едно просто отношение на известни количествени форми. Но под А:В може да се даде друго тълкувание. Трябва да се преведат в геометрически форми. Следователно, ако едно понятие, едно математическо понятие, то е вътрешната страна. Математиката е една наука за духовния живот, на отвлеченото, дълбокото, което е причината на нещата. Геометрията в дадения случай представя физическия свят, туй, което може да се види, което може да бъде разбрано за нас. Нещата всякога геометрически стават видими; само тогава може да ги опитаме или можем да разберем нещо. Може някой да ви говори за доброто, може някой да ви говори за сладкото, те са неща непонятни. Онова, което вие опитвате, то е разбраното за вас, имате едно понятие. Реалното в света трябва всякога да се опита. Има един вътрешен опит – един опит експеримент. Някой учен човек прави някой опит с някой плъх, тури му инжекция, но този опит не е научен. Ще направиш един опит със себе си да го чувствуваш. Ти правиш опит – удряш с чука един камък. Това е външен опит. Ти с чука да удряш жив човек, ти с този чук да удряш себе си. Удариш камъка, казваш: Няма нищо от един удар. Така е върху камъка няма нищо. Но върху човека? Ако чукаш камъни, нямаш понятие какво нещо е ударът, но ако същият удар падне върху тебе, тогава ще имаш една представа. Тогава с всеки удар ще се породи желание как да го избегнеш. Сега при съвременните условия ние търсим лесния път, ние търсим път без страдание, без мъчнотии, без трудности и искаме всичко да ни е наред. То е идеален свет, то е само за Първопричината, то е вярно само по отношение на Бога. Бог, Който разполага с всичко в света, само за Него това е вярно. За нас, които сме създадени, това не се отнася за нас. Туй, което е приятно за очите, то не е приятно за краката. Да допуснем, ти видиш някое место, много красиво, с очите си го виждаш. На планината очите не могат да идат, тогава караш краката четири, пет, шест часа да пътуват, за да видят очите това, което е красиво. За очите е много красиво, но краката казват: Пришки ни излязоха. Тази красота на нас много скъпо ни струва. Често туй, което устата иска, скъпо струва на ръцете. Устата казва: Онзи плод (в) круша, грозде и всичко това е приятно, но като туриш ръцете да работят, да изработят тия неща, те казват: За устата е много добре, но за нас. Вие как бихте го направили. Казват: Да не работим. Много хубаво, но това не е разрешение на въпроса. Всички да не работим. Тогава, ако всички не работим, какво ще имаме? Мъчнотията не е в работата. Всичката мъчнотия седи в едно вътрешно разбиране. Ние искаме един живот преждевременно. Ние схващаме един живот преди да сме минали известна фаза. Детето не може да се роди юнак. Най-големите герои не са родени герои. Те отпосле са станали герои. Най-първо това дете е слабо, майка му ще го къпе, ще го облича, след 15, 20, 21, 25 години на това дете майка му и баща му като му са помагали, то е станало вече герой. Даже и най-големите животни, всичките животни най-първо са слаби. Вземете един свят човек и той минава по същия път. Гениите на човечеството и те минават същия път, същия процес. Няма дарба в света, която да не е минала по същия път. Онова, Божественото развитие, върви от слабото към силното. Следователно, човек при всичките условия, ако разбира, може да стане силен. Под думата силен ние всякога разбираме разумно. Само разумното в света може да бъде силно. Вземете един параход, който пътува през океана, то е разумното в човека, което го е създало. Ние гледаме по небето хиляди и милиони звезди, които са горе на небето, вижте ги какви пътища, какъв живот, каква разумност, каква интелигентност се крие, какво знание се крие. Ние какво знаем? – Ние се занимаваме с обикновени работи: с ядене, пиене, с много маловажни работи се занимаваме, както малкото дете с куклите се занимава. Не че то е лошо, но този живот е ограничен.

Та казвам: Притчите имат нужда да се тълкуват. Погрешката в какво седи? – Ако се тълкува една притча правилно, то е благословение, ако тази притча се тълкува криво, то е страдание. Доброто седи в доброто тълкувание на притчата. Злото произтича, когато нещата се тълкуват криво. Злото не седи в яденето. Някой сготвил хубаво, прекрасно ядене. Ако вие преядете и турите в стомаха повече, отколкото стомахът може да смели, веднага усещате една тежест. Както в ония времена, които описват историците. В Римската империя, в римската епоха, у римляните вкусът за ядене бил толкова развит, че цяла нощ като пирували, вземали някакво лекарство, да повърнат яденето, че пак да ядат. Два, три пъти правили така, за да опитват вкуса. Какво ще бъде това ядене, като ядеш, да го повърнеш, че пак да усетиш вкуса. То е едно неразбиране. Защото животът не седи само в постоянното ядене. Яденето е едно благословение. То е една връзка. Чрез яденето ние влизаме да се запознаем с вътрешната страна на живота. То е връзка. Защото живот с живот се свързва. Казва някой: Някой човек се храни. Животът се поддържа само с живот. Разумното се поддържа от разумно. Силата се поддържа пак от сила. Слабото не може да поддържа силното. Слабото може да стане като условие, за да се образува една връзка. Каква връзка може да има между един силен и един слаб човек. Има една връзка. Има една връзка, че слабият може да мине оттам, отдето силният не може да мине. Една малка мушица може да мине през една малка дупчица, ти, човекът, който си голям, не можеш да минеш. Ако речеш да минеш, ще направиш голяма дупка, ще развалиш работите. Малката мушица може да влезе и да излезе. Тогава слабото по някой път може да помага на силното. Всичките силни работи са станали от слаби; Силните въжета от какво са станали? – От слабите конци, хиляди конци, турени заедно, образуват дебело въже. Тия, слабите букви, образуват една научна теза. Всички тия слаби работи трябва да ги наредим по известен закон, тогава вече те са проводници на онова, разумното, в света. Човек в прогреса на своето развитие трябва да работи над себе си. По някой път вие задавате въпроса: Защо човек трябва да живее? – Човек трябва да живее, човек винаги трябва да богатее. Казва: Аз не искам да бъда богат човек. Вие не сте родени да бъдете богати. – Сиромах съм. – Ти си кандидат за богат. – Аз съм невежа. – Ти си кандидат за учен. Ама съм грешен. – Ти си кандидат за светия, кандидат си за рая. Трябва да намерите пътя на вашето развитие, по който път да влезете в онова, което Бог е дал. За слабите Бог е определил пътя на тяхното развитие: За слабите е силата. Следователно, в света има две движения, аз ги наричам така: слабите възлизат, силните слизат. Когато силният слиза, слабият възлиза. Когато слабият възлиза, силният се качва. Като се срещнат, те вършат Волята Божия. Вземете в природата онзи велик закон: онази вода в океана не може да се дигне така из въздуха, тя се подига на малки капчици нагоре, на много малки капчици се издига нагоре и след туй пада на по-силни капки, поливат тревите. Ако капките не могат да се подигнат горе и ако не могат да станат големи да слязат долу, не е правилен процес. Следователно, ако ти като станеш голям човек, надолу ще слезеш, като станеш много дребнав, много слаб, нагоре ще се качиш. Онези от вас, които са слаби, да си турят раници, нагоре да вървят; онези, които са силни, надолу да слизат. Или другояче казано: Слабите хора са в света, които дълго време са работили, отслабнали са, те трябва да починат. Силният е който почива, той трябва да (е) подтик и да идат да заместят слабите. Така е обяснението. Казва: Аз съм един слаб човек. Почивка ти трябва. На силния работа му трябва. – Невежа съм. – Почивка ти трябва. Трябва да отидеш да спиш. Защото от много работа си оглупял. Сега да ви обясня от какво разбирам. Някой търговец започнал с капитал, учен човек. Представете си в големите европейски градове с милиони разполага. Влезе в борсата, след няколко часа го изваждат, изиграл няколко операции, изгубил всичките пари, заборчал няколко милиона. Хващат го за главата, за краката, излиза, като няма пари, като изгубил всичко, умът не му стига. Докато имаш пари, ти си умен: докато имаш конци, ще плетеш едно въже, като няма какво да плетеш, как ще си покажеш изкуството. Това са само изяснения. Тъй както е това в човешкия живот, тъй както са наредени нещата. Има един живот от Бога, който хората още не могат да разберат добре. Има едно противоречие, което е човешко, което не е Божествено. То се отличава по следното: Човешките порядки всякога започват с щастието и свършват с нещастието; започват с доброто и свършват със злото. Божествените порядки започват с нещастието и свършват с щастието; започват със злото и свършват с доброто. Щом си започнал добре и си свършил зле, ти си в човешкия порядък; щом си започнал с щастието и си свършил с нещастието, в човешкия порядък си. Щом си започнал с нещастието и свършиш с щастието, в Божествения порядък си, щом започнеш със злото и свършиш с доброто, в Божествения порядък (си). То е диагноза. Най-първо трябва да знаеш: Човешкият порядък е временен, в човешките работи няма нещо завършено. След като посееш житното зърно, след 7, 8 месеца ще узрее и ще даде плод. Ако не го ожънеш, ще падне и пак наново ще изникне. Ако го ожънеш, ще имаш полза от него. Но има едно разсъждение: Житото в хамбара трябва да запази своята чистота. Не трябва да искаш, докато житото е в хамбара да се размножи. В хамбаря то никога не може да се размножи. Защото ако в хамбара дойде влага, то ще поникне, но като израсте, не може да даде плод. Ако туй житно зърно иска да спечели нещо, трябва да го посеят на нивата. Но там ще дойдат други страдания. Следователно, всеки един в света, който не иска да страда, той трябва да пази своята чистота. Който иска да придобие знание, той е на нивата, без тия страдания не може. От избора на човека зависят страданията му. Който е на нивата, има какво да придобие. Придобивките идат чрез закона на страданието. И обратният закон: За разбирането на Бога чистота е един метод. Ти, за да живееш при Бога, трябва да бъдеш чист. А за да можеш да живееш между хората, трябва да имаш знания. Някой казва: Да е силен човек. Ти за да живееш един добър живот между хората, може само, когато си умен, не когато си силен. Когато си силен, то е друг въпрос. Умният човек може да живее между хората, а чистият – при Бога. Когато човек слиза от невидимия свят, идва вече на земята. Каква е връзката сега? Казват: Каква полза има от чистотата? Тебе чистотата ти е необходима, понеже от чистота иде животът. Без чистота живот не можеш да имаш. Здравето на човека, то е неговата чистота. Ти когато дойдеш от Божествения свят, Бог ще бъде вътре в тебе. Понеже нечистота(та) е външна обвивка, ти влизаш в света на страданията. Страданията произтичат от нечистотата. Защото този, външният човек, го е страх, ще те окаля навсякъде. Знаем, че страданията произтичат от нечистотата. Много от страданията произтичат от запушване на порите. Следователно, когато някой се простуди, за да го лекуват, ще го разтриват, да се изпоти. Що е потта? Потта е вътрешна вода, която трябва да излезе, да отвори порите да може да диша през кожата, за да може да се възстанови чисто(та), да може Бог в него да работи. Бог чрез чистота постоянно работи. Щом сме нечисти, трябва да чистим външната кал. Какво ни трябва. Трябват ни страдания. Щом станем нещастни, какво трябва да правим? – Трябва да знаеш да се освободиш. Да ви дам един пример. Виждам един бивол легнал в една локва лятно време, зимно време не влизат, но лете, когато температурата е 35 градуса, влезе в локвата. Казваш: Какви глупости. Той се скрил от ония, хапливите мухи. Влиза в локвата, турил един пръст дебела броня, бронирал си кожата навсякъде, като излезе маха опашка. Ако ти не разбираш последствията на този бивол. Той, като маха опашка да се брани от мухите, ще хвърли малко кал отгоре ти. Питам тогава: Погрешката къде е – в мене, който не разбирам, или в бивола. Биволът казва: Лош е този свят. Няколко часа седи там в калта, туря кал да се освободи от мухите. Вие питате: Защо Господ създал света така? Защото млекопитающите станаха много лениви и да се не атрофират техните членове, тия, хапливите мухи, ги безпокоят да си махат опашката, пък махането на опашката раздвижва организъма им, карат ги да работят. Ти си станал, мислиш да работиш, някоя муха ще дойде, тя мисли, че си още говедо, току те ухапе. Ти вече копаеш, работиш, волът не е копал. Тя пак те мушне. Казвам: Не разбираш, ти си много глупава муха. Иде онзи, който не работил, казвам: Остави ме на спокойствие. Недоразуменията между хората се дължат често, както недоразуменията между сегашните мухи. Дойде една, тъкмо си събул чорапите от краката, бос си, ужили те. Ти четеш, тя казва: Стани да работиш. Казваш: Много лоши са тия мухи. Сега аз ви давам приблизително едно обяснение на нещата. Човек трябва да бъде умен, да разбира. Един ден и мухите ще поумнеят и те няма да хапят. Сега защо хапят мухите, кои са причините за това? – Мухите от немай-къде хапят. Тия мухи си имат остри хоботи, пък електричеството се набира на острите места, когато се разваля времето, когато в атмосферата влезе много влага, туй електричество се набира на хобота на хапливите мухи, започва да ги сърби, те ще дойдат да се освободят. Като кацне, електричеството иде в човека, мухата казва: Слава Богу! Тя остави на тебе електричеството, дето те бодне, ти мръднеш крака. Забележете, тия мухи, те, предават известно количество на електрическа енергия. Тя ти предава електричество. Мухата научно това не го знае. Но тя го остава на човешкия крак, на кожата на някое животно. Тогава Бог заставил мухите да карат хората и животните на работа. Като вижда човек как мухите хапят животните, казва, за да не ме ухапят, трябва да работя. Следователно, страданията в света това са хапливите мухи. Ако имаш много страдания, много хапливи мухи те хапят, за да не седиш под крушата с ръцете в джобовете, да разсъждаваш, както онзи философ, който седнал лятно време под една круша, с хубави зрели плодове, гледал нагоре. Казва: Господ не е направил света така, както трябва, толкова големи тикви турил на едно малко ластунче, а на тази, голямата круша, такива малки круши. Тук трябваше да тури тиквите – така си разсъждавал той. По едно време дошъл вятър, пада една голяма круша по носа и го разкървавила. Ние мислим, че нещата не са турени на място. Ако Господ беше направил, както ние мислим, щеше да бъде много по-лошо. И сега има доста големи круши, ако паднат, може да ти счупят носа. Има големи дюли, ако падне една такава дюля по главата, може да те удари силно. Ако света Бог го създаде, както ние мислим, ние ще увеличим нашите страдания. Следователно, при сегашните условия ние трябва да се примирим с нашите условия, но да се примирим значи при ония условия, при които живеем, ще намерим един път, по който можем да преодолеем мъчнотиите, в които се намираме. Та сега главният начин седи в какво? При сегашното възпитание на децата в какво седи покварата на децата. Според моите наблюдения, първата причина не може да забележиш даже една поквара. Аз съм забелязал едно малко момиче пет–шестгодишно, като дойдат гости, то мълчи. Като няма майката, говори, ще кани, ще се разговаря, като чуе, че иде майката, то седне, да се покаже, че нищо не е правило. То вече е една поквара. Майката е закон там, а пък този гостенин е свободата. Майката като дойде, погледне, казва: Да не би тя да е направила нещо против законите. – Нищо. Като излезе майката, пак ще поговори. То казва: Майка ми малко ме ограничава, не ми дава свобода. Детето казва: Какво да правя? Той казва: Не правиш хубаво. Ами че майка си ти я измамваш, казваш, че си седяла мирно, а пък не си седяла. Майката казва: Да не говориш с гостенина, да го гледаш отдалече, а пък ти си приказвала. Гостенинът, казва, той говореше. Или момичето трябваше да попита майка си, да каже: Мамо, моля ти се да ми позволиш да поговоря с нашия гостенин. Гостът трябваше да постъпи педагогически. Това е правилният път, по който детето трябва да се възпита, за да не се развали. Та ние казваме: Да не говорим с този, с онзи. Не, при съвременните условия дайте свобода на детето да се прояви. После като дойде гостенинът и като замине, да каже: Мамо, добре ли постъпих, направих ли нещо, което не трябваше. Другояче ти ще се научиш да лъжеш, да лицемериш; То не е възпитание. В училището има възпитание, закон има там. Учениците, като влезе учителят, учениците са като светии, щом излезе, всички започват да говорят; щом влезе, пак стоят мирно. Това не е никакво възпитание. Не че е лошо, хубаво е! Но с туй ние имаме вече резултат. В туй възпитание учат ни за Бога, казват: Ако вие не живеете добре, ще идете в ада. Ако те е страх от ада, да бъдеш в небето и влезеш от страх в небето, ти нямаш правилно понятие за Бога. Трябва да знаеш, че Бог е благ баща, трябва да имаш синовни отношения. Трябва доброволно да изпълниш Неговата Воля, не от страх да изпълниш Неговата Воля, че ще те тури в ада. Сега този начин на възпитание може някога да е бил полезен, да е бил на място, но при сегашните условия, сега детето израснало, станало възрастен син, бащата ще му покаже законите, ще му ги обясни. – Ти към мене трябва да имаш уважение и почитание, понеже, ако ти не ме почиташ, ако ти не ме уважаваш, не ме обичаш, един ден каквото правиш на мене и твоите деца ще правят на тебе. Следователно любовта, почитта трябва да се върне към тебе. При сегашните условия онова, което вие вършите, доброто ще се върне при вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, (за) да се отнасят и те добре към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да станат проводници за тебе, което Бог е изпратил – при вас да дойде. Законът е там, че вие всякога трябва да държите вашето добро, което направите, да се върне при вас. Доброто от вас да се върне при Бога. Туй добро като дойде при вас, ще остави за вас каквото има, ще се върне после при Бога. Доброто, което правите, ще мине през вас, ще иде при вашите ближни, ще се върне при вас. То иде там, отдето е дошло. Така става подобрението на живота. Така се придобива здраве. Ако искате да бъдете здрави, трябва да желаете здравето на всичките.

Сега съзнаваше Петър. Казва: Изтълкувай ни тази притча. Той се намираше в едно вътрешно безпокойствие на духа. Ти разсъждаваш за хиляди противоречия от хиляди години, които съществуват. Противоречия, които ангелите не са разрешили, противоречия, които боговете не са ги разрешили, и противоречия, които хората няма да разрешат, противоречия, които само Онзи, Който създал света, ще ги разреши. Има противоречия, които никога няма да се разрешат. Защо земята се движи с такава бързина, а не с по-голяма или с по-малка? Туй движение съответствува на онази степен на развитие, до каквато ние сме дошли. Ако земята се въртеше по-бързо, тогава хората щяха да изхвръкнат. Ако вие бихте увеличили земята да се движи хиляда пъти по-бързо, отколкото сега, ако в пространството вие бихте се движили хиляда пъти повече, отколкото сега се движи, знаете ли какво ще стане? Пак философски разсъждения. До вашия живот единично до вас не може да се даде, винаги групово се дава. Трябва да се внесе един закон в света, трябва да има общо приложение за всичките хора. Един закон за всички еднакво да се разбират. Вземете закона за дишането. Всички същества дишат. Този закон на дишането е най-правилният начин да възприемем въздуха и мислите, които идват чрез него, различават се. Понеже ние, сегашните хора, сме заети с известни препятствия, които носим от миналото. Какво можеш да разправяш на един беден човек или болен човек, с какво може да го утешавате. Ти можа да му кажеш, че Господ ще му помогне. Тази идея не е понятна на него. Казва: Как ще ми помогне? Аз не съм глупав. Хората винаги разбират, че Бог ще се прояви чрез някого в света. Този лекар, чрез когото Господ може да се прояви, ако ти не отвориш твоя път, ако ти си един човек много сприхав, ти може за дълго време да спреш да дойде този лекар до твоя дом. Аз гледам някой старец иде при някой банкер, плаче, плаче, банкерът даде един лев. Иде някоя млада красива мома, само две сълзи като порони, той даде 5, 6 хиляди лева. Защо този банкер оценява сълзите на младата мома за 5, 6 хиляди лева, а тия на стария за един лев? Вие ще кажете, че е красива. Но в душата на тази мома има любов. Тя като влезе, запали от четири страни този огън, казва: Моля, моля, хайде вземете. Даде 4, 5 хиляди лева. Като иде старият, той носи толкоз студ, банкеринът се стегне от студ, даде един лев, казва: Да се махаш оттук! Защо? – Изстива. Срещам стария човек, казва: Не ме разбира. Казвам: С този студения характер никога няма да те разберат. Казва: Много опаки е тази мома. Казвам: В нея огън има. Ти се учи от нея, трябва да имаш такъв огън, че като влезеш, да му запалиш сърцето. Ако аз бях на мястото на този, стария човек, ето как щях да постъпя. Сега аз излагам себе си, да не изложа вас. Този, богатият банкерин, дава пари, само трябва да го запалиш от четири страни. Ти имаш красива дъщеря. Ще пратиш дъщеря си, ще даде адреса. Ти като идеш после, понеже тя го е запалила, ти ще идеш да го гасиш. Аз ви говоря в картини: ще го запалиш да гори. Другояче е неразбрано. Човек докато не е започнал да гори, работите не стават. В горенето имат живот вътре. Не горение с дим, горение без дим. Вие сега казвате: Влюбил се. Оставете тези думи на страна. Запалил се човек гори.

Тази притча трябва да се изтълкува. Вие за да не страдате от студа, някой път вие чувствувате, че животът няма смисъл, празнота, студенина, недружелюбни, неприятни, не горят. Като ви запалят, всич(ки)те хора ще се изменят. Като започнете да горите, ще ви стане много топло. Нали тогава хич няма да са студени хората. Щом горите, на тебе ще ти бъде топло и на другите ще бъде топло. Питам сега: Кое е по-хубаво – да горят ли хората или да са студени? Да се топят ли хората или да са вцепенени? Нека се топят, нека се топят снеговете и ледовете горе, ще има благословение. Казва: Стопи се някой. Какво от това, че се стопил? Казвам: Благодари, че се е стопил. Като се стопиш на огъня, ще станеш восък, от който ще направят свещ, на хората светлина да дава и топлина да дава. Щом станеш светлина, ти на много работи има да се научиш. Тогава вие искате да останете незапалена свещ на 70, 80 години, побеляла главата, никога досега да не сте се запалили, сърцето било студено, какво ще научите. Нямате никакъв любовен роман. Аз от всички българи съм срещнал само един баща, тъй искрено ми казваше, че съжалява, че дъщеря му нямала любовен роман с никого. Че ти си се родил да се запалиш, ако не гориш и пет пари не струваш. Свещта трябва да гори. Че какъв морал е това? Че ако ти не гориш, това е безморалие. Ако гориш, ще се определи степента на твоя морал, добре ли гориш или димиш. Другите казват: Съвсем безопасна работа е, не гори тази свещ. То е един нов начин за гледане. Кое е по-хубаво? Всяка една погрешка е възможност за една добродетел. При мене някой дойде и ми се оплаква. Представете си, аз съм един учен човек, лекар съм. Вървя по пътя, някой господин падне, счупи си крака. Аз отивам, оправям крака, изправям счупеното на крака, става връзка, запознаваме се. Не беше ли по-хубаво да се запознаем, отколкото да не се счупи крака и никак да се не познаваме. Ти сгрешиш – счупиш си крака, запознаеш се с Господа. Не струва ли да си счупиш крака, за да се запознаеш с Господа. Тъй гледайте на въпроса. Не сега да казвате, нещастие е, защо трябваше да се счупи крака. Аз давам като едно противоречие, от което не може да излезете. По-добре е да не се счупи крака. Ако може да стане запознаването без счупването на крака, но понеже сме неразумни, някой път насила ни счупват крака, за да се запознаем. Всичките тия противоречия, които съществуват, според думите на Писанието, си имат смисъл. „Всичко онова, което се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро“. В това има един вътрешен смисъл. Ако така мислим, може да проверим. Аз не казвам да вярвате, но всичко туй трябва да се провери в живота. Постоянно трябва да мислим по този начин. Сега аз отхвърлям злото, но по някои други причини, не че злото е лошо. Ако ти в ума си държиш всички ония лоши форми, защото светът не е създаден само от лоши форми. Казвате: Целият свят е лош. То е полюс само. Като казвате, че целият свят е лош, в какво седи лошавината? Тази дума „лош“ е много неопределена. Светът е лош. Но думата лош е форма в ума, понеже тя ще те лиши от възможността да намериш благоприятните условия за твоя живот.

Двама души спорят. Единият отива да вземе билет за влака, чичо му на умиране, последният влак трябва да вземе, за да стигне навреме, да го направят наследник. Някой на гарата му казва една обидна дума, той се скарва и пропуска влака. Защо трябваше да се разправя с такива работи се(га), когато отива да го направят наследник, като се върне, тогава да се разправя, нека върви по пътя си сега и да мисли за чичо си. Вие ще се спрете за една обидна дума, че сте нещастни, изгубите вашето наследство. Оставете вашите нещастия, вие сте кандидат за небето. Вие отивате за наследство, какво ще се спирате, че някой ви казал, че сте невежа или че сте простак. Вие не вървите по правия път. Нека си говори, аз съм човекът, който зная дали вървя по правия път или не. Той нищо не разбира. Аз за себе си зная колко ми е силата. Ти, казва, не знаеш. Всеки ден опитвам силата: дигна един камък от десет килограма, дигна друг от 20 килограма – юнак съм. Дигна от 40, 50, 90, дойда до сто, не мога, моята сила не работи. Някой път някой знае много езици. Питам едного дали знае английски. – Знае. Докато се разговаряме до десет изречения, знае, после спира. Казва: Толкоз зная, как се иска вода, хляб и т. н. Но като дойде до онези сложни разисквания, там вече престава да мисли, той няма знание. Казва: Той е религиозен човек. Знае само молитвата Отче наш, друг знае десет молитви, това не е религиозен живот, то са заучени фрази. Това не е никакъв духовен език. Духовният език е следното: Аз съм посял градина, имам ниви стотина декара. Настанало суша, отдавна няма дъжд. Обръщам се към невидимия свят, казвам: Суша има, моля, пратете ми дъжд. Имам дъжд. Казва: Случайно. Утре на другите ниви поискам дъжд, пак пратят. Казва: То е случайно. На другите ниви не пада, изсъхнали нивите, а аз каквото кажа, става. Казва: Ти си голям простак, суеверен. Аз не искам да бъда учен като вас, да ми изсъхват нивите. Аз, простият човек, имам мир, разбирам живота. Тия, учените, постоянно се тревожат и за учени минават. Учени хора сте за тревоги, признавам, аз съм учен човек, който минал тревогите, сега минавам в нов клас без тревоги. Може ли? – Може. – Как? – Като го знаеш. Целият ден ти си се пънкал, работил си десет часа. Твоята работа аз за един час я свършвам, после чета, чета, свиря. Ти понеже не знаеш, десет часа ще работиш, аз, който зная, работя един час и цели девет часа ще почивам. Аз такъв невежа бързо ще свърша работата, хората ще се пънкат. Че това е разсъждение, това е логика. Казва: Много работя. Един е свършил работата за един час, друг свършил за десет часа. Трябва да се знае. Една шивачка целия ден шие, крои, пори, шие, пори, казва: Омръзна ми шивачеството. Не, не знае как да шие.

Сега вие казвате: Каква е връзката между силните и слабите. Аз да ви обясня: Вземам моята дреха, този ръкав е силен. Слабите са тук наредени по ръбовете като войници. После тия джобове са силни, слабите отстрани наредени им помагат. Ако не са слабите, ще изгубя ръкава. Ако слабите ги нямаше, ще изгубя джоба си. Благодарение на слабите, че джобът остава на мястото, ръкавите остават на мястото. Благодарение на слабите хора в света, героите остават на мястото. Ако бяха всичките тъй, щеше да бъдат големи..... Слабите хора в света това са бримките, връзките, с които Бог ни връзва, че ние стоим на място. Слабото се връзва с възел. Следователно, ти казваш: Аз, слабият човек, какво може да направя? Ще държиш, ти си малко шевче, на място си. Хиляди такива слаби като тебе образуват един ръб. Ще държите цялото, ръкавите. Няма какво да се обезсърчават в света слабите хора. Само че вие сте хвърлили око да станете силни, да станете ръкав. Още за ръкав не е дошло времето. Ще чакаш. Че това е философия. Аз като гледам, казва: Какво гледаш на ръкава? Слабите хора в света вършат много добра работа. Силните не разбират работата. Конците разбраха, конците държат работата. Щом си слаб, на място си; щом се разгневиш, на място си. Дойде някое страдание, ти вече усещаш, то е придобивка, ти си почувствувал болките на целия свят. Влюбил си се в някого, чувствуваш болките на всички. Дошла светла идея в ума ти, радвай се. Ти влизаш в този свят на мисъл на целия свят. Направил си едно добро, радвай се, че си направил връзка с доброто. Виждаш и злото, пак се радвай, ще придобиваш опитност: ще знаеш какво е зло. Кажеш ти една обидна дума, стане ти мъчно, радвай се, че си казал една обидна дума. Значи какво нещо е страданието? Като кажеш една обидна дума, ще видиш тежестта на тази дума, втори път ще се пазиш. Това са притчи, които постоянно трябва да се тълкуват. Седите и се молите да ви се даде малко друг живот. Хубаво. Стар ли да бъдеш или млад да бъдеш. Аз бих предпочел да бъда млад, никога не бих предпочел да бъда стар. Някъде бих предпочел млад да ме мъчи, някъде бих предпочел стар да ме мъчи. Как се тълкува тази притча? Дойде един при мене и казва: Запали ми се сърцето. На 45 години човек, казва, женен съм, дъщеря имам, запали ми се сърцето, видях млада мома, не може да спя вечер, из ума ми не излиза. Казвам: Престани да мислиш. – Да не дава Господ, мъча се, ама хубаво е, какво лошо има, да се мъча. Жена ми е ревнива, ако се научи, охоо. Тебе не те е страх от Господа, от жена ти те е страх. – От жена ми ме е страх, от Господа не ме е страх. Нас, всичките хора, от хората, от жените, но от Господа не ни е страх. Нека дойде свещеният страх от Бога! Този, другият страх, навън да излезе, на негово място нека дойде Любовта. Не роптай, че се запалило сърцето ти. Като дойде Любовта, благодари, че си се запалил от четири страни. Няма нищо лошо в това. Щом реагираш в Любовта, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Щом искаш да се освободиш от Любовта, ще дойде най-голямото нещастие. Никога не се старайте да се освободите от Любовта. Освободете се от вашите криви разбирания, от вашите криви постъпки, криви мисли, криви чувства, но от Любовта ни помен от мисъл да се освобождавате. То е най-свещеното. Че Бог, Който ви посетил, ако Той ви напусне, то е смърт. Ами че за такива разбирания ние казваме: За този мъж няма да мислиш, за тази жена няма да мислиш. За кого да мислим? – За Бога. Каква мисъл имаме. Ние казваме, че в Него живеят всичките хора, а казваме да не мислиш за някого. Това е едно противоречие. Щом трябва да напуснем всичките хора, Бог не е в тях, ако Бог е в тях, какво лошо има, че обичаш този човек. Казвам сега: Къде е лошото? Казва: С Любовта не се занимавай. – Ами с какво друго да се занимавам? – С наука. Че жената тя е в науката. Хванеш някоя буболечка – женска, хванеш някое дърво – женско, хванеш някой скъпоценен камък и той женски. И скъпоценните камъни са женски. Аз тук на иглата имам една жена. Скъпоценните камъни, които пречупват слънчевите лъчи, то са децата, раждат ги. Една жена ражда, пречупва слънчевите лъчи. Красива е. По някой път казват: Да се освободим от жените. Как ще се освободим от жените? Правилно трябва да се разбира смисълът. Казвам: Този камък много добре прави, много добре разрешава този въпрос на светлината. Казвам му: Аз бих желал да бъда чист като тебе. Чист е този камък. Досега не ме оцапал, досега горчива дума не ми казал. Приятел съм с него. Какво да си изкривя душата. Хубаво, как да се освободя от мъжа и как да се освободя от жената. Свобода има, само ако обичаш. Да се освободиш, значи да обичаш. Българите казват: Или да обичаш, или да бягаш. Къде трябва да бягаш? Къде ще идеш, къде ще избягаш? Любовта е най-силният магнит, като минеш някъде, ще те привлече, после никой не може да те извади. В Бостон от гражданската война бяха останали две оръдия, направил(и) от тях магнит, някога бил най-големият – сега има по-голям от него. Там мнозина имали много смешни опитности. Той бил толкоз силен, че 500, 600 килограма дигал. Приближи някой с подковани обуща, току виж, обущата изведнъж се залепят, той се намери на гръб и той се залепи, извади обущата, остави ги. Всички, които отиват, били предупредени, като отиват там, никакви гвоздеи, никакви петала, часовници, всичко оставят на страна, защото всичко привлича. Вие когато се приближавате при Божия Любов, ще се оставите от всичките противоречия, защото всичко ще залепне. Като залепнат обущата, ще ги оставиш.

Първото нещо. Вие казвате, че хубаво говоря. Хубаво говоря и аз зная, Любовта внася едно подмладяване на живота. Любовта има едно качество: Любовта е тази сила, която подмладява. Любовта е това, което носи здраве, което носи мир, светлина за тялото. Условия са това. Само при Любовта умът функционира правилно. Аз не говоря за човешките чувства, те имат съвсем друг произход. Същината на нещата е друга. Любовта е мощна сила в света. Целият свят е създаден върху този принцип на Любовта. След нея се проявява Божията Мъдрост и Истина. Тия трите принципа работят. Ако във вас първият принцип не го познавате, той ще внесе подмладяване. Вие ще станете млади. След това ще внесе мисъл, че онзи, който обича, той не може да умре. Ако си на умиране и обичаш, ще оживееш. Човек, който има Любов, той не умира. Хората в света умират по единствената причина, че не работят. Ние имаме два полюса: единият полюс е в небето, другият полюс на земята. Докато има равновесие между действуващата сила на Любовта на полюса, който седи в небесните жители и в полюса на земните жители, ние се намираме в центъра, ние живеем в средата, ние живеем на земята. Ако започнат нишките да се късат, че този не те обича, онзи не те обича, онзи център на небето станал толкова силен, че те привлече и ти умреш. Не си умрял, привлича те другият свят. Някой път тези нишки станат толкова силни, хората като те привлекат, ти идваш на земята, слизаш отгоре. Едни хора отиват горе, други слизат на земята. Ако вие умирате, на земята не обичат, горе ви обичат. Ако от горе слизате, на земята ви обичат повече, горе по-малко, затова слизате. Тъй щото, като виждате, вие, които сте дошли на земята, обичани сте. На земята сте обичани повече. Един ден когато престанат тук да ви обичат, ще идете горе тогава. Казвате: Еди-кой си умре. Не го обичаха. Бащата има Любов към дъщерята и майката има Любов, като дойде възлюбленият, наредят се всички негови роднини, по-силни са, току задигнат момата в чуждия дом. Казва: Дадохме нашата дъщеря. Не я дадохте, но взеха ви я. Тъй седи въпросът. Като привличат, тя се отрича от всички, от майка, от баща.

„Изтълкувай тази притча“. Трябва да се тълкуват притчите и да се осмисли вътрешният живот. По възможност по-малко противоречия. Да се въдвори по-голяма хармония между вас, да дойде подмладяването. Всички, както виждаме, сте остарели. По някой път може да се заплетете. В работите на земята има едно заплитане. Много моми се заплетат, не могат да се оженят. Знаеш защо не могат да се оженят? Десет момци ги искат, не могат да разрешат въпроса кой да е, не може да се оженят. Ако е един, тя ще се ожени, ами пет, шест души я искат, всичките я държат ако, че не я дават. Някоя мома искат да завържат с няколко момци, но като я завържат, тя не може да се ожени. Единият казва: Или мене, или никого. Другият казва същото. Някои моми се оплакват, че не могат да се оженят. На вас казват: Пет любовници имат. Ако е само един, може да се ожени. Аз обяснявам този закон. Не може да влезеш в правия път, не може да подобриш живота си, двама любовници имаш. Той иска да се жени. Който иска да стане добър, той се жени. Като не може да се ожени, не може да стане добър. Защото онзи, лошият човек, е неженен човек. Лошите са, които не са женени. Женени са добрите. Да му мислят онези, които не са женени. Неженените са лоши, понеже онези, като са се влюбили, не им дават да се оженят, да станат добри. Като се оженят, тогава стават добри. Аз разбирам оженен да бъдеш, в състояние да вършиш доброто. Щом човек не е в състояние да върши доброто, неженен е. Някой път думата женитба означава свобода в един смисъл. Защото щом си при баща си, при майка си, има ред правила. Това няма да правиш, онова няма да правиш, оня се връща, няма никаква свобода. Щом се ожениш, този, възлюбленият, казва: Ела при мене, ти ще бъдеш като царица. Цялото ми царство ще бъде на твое разположение, венци турят на главата. Дали ще бъде така, то е друг въпрос. Тя, горката, тури венците.

Изтълкувайте тази притча. Що са скърбите, друг е въпросът. Аз говоря за поляризирането на Любовта, когато въздействува на видимия и невидимия свят, то е така. Онова положение, което нас може да ни избави, зависи от нас, зависи аз къде ще дам своята Любов. Едните ще ме привлекат и другите ще ме привлекат. Там, дето насоча своята Любов, то е разрешението, там ще идеш. От вас зависи накъде вие ще насочите вашата Любов, за да работите. То ще бъде разрешението на въпроса.

Тайна молитва.

2-ра неделна беседа от Учителя,

държана на 29 септември 1935 г.

Изгрев