Като четете първа глава от Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесет рода: от Аврама до Давида четиринадесет рода; от Давида до Вавилонското преселение четиринадесет рода и от Вавилонското преселение до Христа също четиринадесет рода. Така се запознавате с родословието на Христа. Значи Той води началото си от Аврама.
Тази глава от Евангелието засяга вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват. Тя представлява сложна математическа задача. Такива задачи се срещат в живота на всеки човек. И природата крие своето знание в сложни математически формули и задачи, достъпни само за онези, които имат стремеж към знанието. Всичко в природата е тайно, облечено в символи. Тази е причината, където хората виждат нещата такива, каквито не са в действителност. Вечер, като гледате небето, осеяно с безброй звезди, едва видими с просто око, струва ви се, че са малки. Всъщност учените казват, че те са големи като слънцето. Поставени на далечно разстояние от нас, те заставят човека да мисли, да открива истината и да се развива. Въпреки това човек не е дошъл още до истинското знание, до произхода на вселената и създаването на света. Каква е крайната цел на Битието, какво е целил Бог със създаването на света, не е известно на човека. Съществуват различни хипотези и теории за това, но те не представляват абсолютната истина. Да предполагаш и да знаеш, това са две различни неща. Срещаш едного, казваш, че е сериозен човек. По какво познаваш, че е сериозен? Външно е строг, сериозен, но какво е вътрешното му разположение, не знаеш. Друг някой е външно весел, засмян, а вътрешно е неразположен. Истинският човек и разположението му са скрити от окото на външния наблюдател. Като изучавате човека, виждате, че и най-напредналият е вътрешно неспокоен, все има нещо, което го смущава. Често една дума нарушава равновесието на човека. Ако синът на някои родители е в странство и им кажат, че е болен, те веднага започват да се безпокоят. Защо се безпокоят? Страх ги е да не умре. Те говорят за вечен живот, за безсмъртието на душата, а въпреки това не искат синът им да умре. Значи вярата им в Бога, в безсмъртието на душата не е силна. Вяра е нужна на съвременните хора. Учените говорят за излъчване на човека от тялото, но малцина имат опитността на излъчването.
Павел казва, че бил на третото небе, където видял неща, които нито око е видяло, нито ухо е чуло. Той се излъчил, излязъл от тялото си и така стигнал до третото небе. Състоянието, в което Павел се намирал, наричаме „пробуждане на космическото съзнание“. Това съзнание се отличава с голяма светлина. Според изчисленията на един учен, засега в света има само 19 души, които са дошли до пробуждане на космическото съзнание. Ще запитате защо само апостол Павел имал пробудено съзнание или защо само 19 души досега живеят в своето Божествено, космическо съзнание. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се питате защо един човек е богат, а друг беден; защо една река е пълноводна, а друга е на пресъхване; защо един хляб е топъл, а друг – студен? Това са въпроси, на които лесно може да се отговори. Една река е пълноводна, защото е в началото на движението си, току-що излязла от своя извор; щом се разлее на много места, водата и се намалява и тя постепенно пресъхва. Хлябът е топъл, защото едва е изваден от фурната. Щом минат няколко часа от опичането, той вече е студен. Това са въпроси и отговори, разсъждения, които не разрешават главната задача, т.е. това, което човек търси.
Какво търси човек? – Истинския живот. Всеки иска да намери онзи живот, който да го освободи от смъртта, от болестите, от страданията и мъчнотиите. Вместо това той намира смъртта, болестите, страданията. Човек не е всякога скръбен и нещастен, той има радости и придобивки, но лесно ги губи. Едва се зарадва за нещо, и скоро радостта му се сменя със скръб. Той се чуди какво е станало, че радостта му изчезва. Като че някой го дебне, да му отнеме радостта. Така постъпват някои господари със слугите си. Като свършат работата си, слугите насядат на едно място, радостни и разположени, че нямат работа, но отнякъде се задава господарят и веднага отнема радостта им. Сърцето му се свива неспокойно, че те почиват, а не работят. Сърцето на човека се свива, като види някой по-богат, по-силен, по-красив, по-учен от себе си. Кои са побужденията за свиването на сърцето? Защо да не се радва на богатството, на здравето, на силата, на красотата на своя ближен? Каква е разликата между богатия и бедния, между красивия и грозния, между радостния и скръбния? Един сказчик държал беседа върху бедността, искал да изнесе благото, което тя носи за човека, но като свършил сказката си, слушателите му казали: „Дръж бедността за себе си, а остави богатството за нас“. Сказчикът говорил цял час, но не могъл да убеди слушателите си в ползата от бедността, защото сам не вярвал в нея. Мнозина говорят за бедността, за болестите и за страданията, като блага в живота и условия за човешкото развитие, но не ги желаят за себе си, защото не вярват на тях.
Какво представляват страданията, болестите, бедността? – Те са неразрешени задачи, изостанали от далечното минало. Всеки ги е отхвърлял, не искал да се занимава с тях. Днес те пак са дадени на съвременното човечество, да ги разреши правилно. Дали сегашните хора ще ги разрешат или ще ги оставят на бъдещето поколение, това е въпрос. Когато хората се запитват защо идат страданията, те търсят начин да разрешат задачата си. Обаче онези, които са им дали задачата, следят сами ли ще я решат или ще я препишат наготово от други. Хората не са разрешили въпроса за страданията, за произхода на човека, а разрешават въпроса за създаването на света. Те не познават себе си, не знаят как е създаден човек, а решават далечни, отвлечени въпроси. Срещате учени, философи, музиканти, математици, които не знаят мястото на философията, на математиката, на музиката в своята глава. Те не подозират, че всяка способност има специално място в мозъка. Има учени, които не вярват в магията. Какво всъщност е магията? – Мъдрост. Магът е мъдрец, който със силата на своята мисъл може да носи слабите хора. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е, разбира се. Както силният носи слабия на гърба си, така и мъдрецът влияе на обикновените хора с мисълта си. Професорът не носи ли студентите на гърба си със своята мисъл? Той ги слага на гърба си и ги разнася из областта на мисълта си. Всеки човек, на когото мисълта е силна, влияе на слабите. Един проповедник разправял своя интересна опитност за силата на мисълта и действието и върху човека като светлина. Един ден той излязъл от дома си и отишъл на събрание, където ще държи проповед. Помислил да вземе ръкописа на проповедта си, но си казал: „Добре съм я заучил, мога и без бележки. Имам вяра в паметта си, не ме е излъгвала досега“. Той се качил на амвона и започнал да развива проповедта си. По едно време в стаята влязла една госпожа с черни очила и сериозно изражение на лицето. Като го погледнала, той веднага забравил проповедта си, не могъл да си спомни какво трябва да говори. Изненадан от това, той решил да прекъсне проповедта си и да се извини на слушателите, че не се чувства добре. В този момент вратата се отворила и влязъл един млад човек, с приятно, засмяно лице. Той погледнал към проповедника и внесъл известно разположение в него, с което го извадил от затруднението му. Проповедта възкръснала в паметта на проповедника и той спокойно продължил и завършил работата си. Коя е причината за прекъсването и за възстановяването мисълта на проповедника? Жената с черните очила имала противоположна мисъл на тази на проповедника, поради което изгасила светлината в неговото съзнание. В мисълта на младия господин имало нещо общо с мисълта на проповедника, благодарение на което могъл да запали изгасналата свещ на проповедника и той завършил успешно проповедта си. Значи знанието е в зависимост от светлината.
Хора със силна и светла мисъл влияят на онези, чиято мисъл е слаба и лишена от светлина. Бог създал света, създал светлината и привидно се отдалечил от хората, оставил ги свободно да се развиват, да мислят, да търсят причините за създаването на Битието. Но хората се ограничават едни други. Всеки иска да се наложи по съзнание, по мисъл и чувства на другите, да им покаже, че е по-силен. Ученият иска да наложи мисълта си на всички хора; религиозният иска да наложи своето верую на другите, да им покаже, че е на прав път. След всичко това хората искат да знаят какво е отношението на Христа към тях. Ако отношението на Христа към хората е външно, физическо, те трябва да дойдат при Него, да се ръкуват, за да им предаде нещо от себе си. За това се изисква много време. Представете си, да дойдат 500 милиона християни, да се ръкуват с Христа! Колко време Му е нужно, да каже по една дума на всекиго? Често хората се сърдят на Христа, недоволни са от Него, че не им проговорил, не им обърнал внимание. Който гледа на нещата материалистически, той се сърди и на Христа, и на Бога. Който вижда вътрешния смисъл на нещата, знае, че Бог живее в човека и човек – в Бога, и не се смущава. Велико е Божието съзнание! То обхваща всички живи същества не само на земята, но във всички светове, и им помага. Бог има предвид техните нужди и ги задоволява. Той се грижи за тях и когато се раждат, и когато умират. Какво представлява смъртта? – Минаване от един свят в друг. Според хората човек се ражда и умира, а според Бог човек минава от едно състояние в друго. Когато една душа се въплътява и слиза на земята, небесните жители скърбят за нея, а хората се радват. Когато напуща земята, небесните жители се радват, а хората скърбят. – „Защо е така?“ – На този въпрос сами ще си отговорите. Хората си задават такива въпроси, на които сами не могат да отговорят. Например, някой пита не може ли да се живее без ядене и пиене. – Ако устата, стомахът и червата не съществуваха, можеше без ядене и пиене. Веднъж те съществуват, не може без ядене и пиене. – „Не можеше ли човек да бъде създаден другояче?“ – Не можеше. Тъй както е създаден сегашният човек, по-добра форма и устройство не можеше да му се даде. Днешният човек е само скица на бъдещия човек. Той не е дошъл още до онова високо съзнание, което ще придобие в бъдеще. Той не е дошъл още до онзи образ и подобие, за който се говори в Битието. Много време е нужно на човека, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта си. Ако сегашният човек, според мнението на учените, е минал през 400 хиляди форми, можете да си представите през колко форми още трябва да минава, за да достигне своето съвършенство. Не е лесно да дойде човек до онова велико съвършенство, да остане тих и спокоен при всички условия на живота и във всичко да вижда добрата страна. Съвършеният човек нито се обижда, нито другите обижда. Той вижда и предвижда нещата, знае как да постъпва и какво да говори. Коя е причината за недоразуменията между хората? – Тяхното несъвършенство. Недоразуменията се дължат на тяхната непредвидливост, на техния невъзпитан език, на тяхното неумение да виждат и чуват нещата правилно. Гледаш някого, измерваш го от главата до краката, не знаеш какво търсиш. Какво ще видиш? – Човек, висок 160 сантиметра, но това не е истинският човек. Преди да се е родил той е бил малък, невидим с просто око, едва под микроскоп можеш да видиш нещо живо, прилично на клетка. Малкият човек е подобен на звезда, която не се вижда с просто око. Като го наблюдавате с телескоп, виждате как расте, увеличава се, става голям. След време се намалява и се изгубва от полето на вашето зрение. Къде отиде големият човек? – Изгуби се, т.е. умря, замина за другия свят. Значи, както иде човек на земята, така си отива. Дохожда малък и си отива малък. Мнозина се интересуват от големината на вселената. Ако питат мене, ще им кажа, че първоначално тя е могла да се събере в един лешник. Това се вижда невероятно. Един учен казва, че първоначално вселената е била голяма като сапунено мехурче. После тя се е увеличавала и, в продължение на милиони хилядолетия, дошла до положението, в което ние я виждаме. Обаче тя не е спряла да расте и да се развива. Докъде може да стигне в своите размери, не знаем. Като казвам, че вселената някога се е събирала в черупката на лешника, и днес може да се събере в лешникова черупка, но важно е какъв е бил този лешник. Това е неразбран въпрос за човешкия ум, но не по-малко неразбран е въпросът, как е могъл Христос да нахрани петхиляден народ само с пет хляба. Неразбран е този въпрос, но се разисква и възприема от много умове. Ще кажат някои, че хлябовете са били големи. Откъде са взели тогава толкова големи пещи? Значи, ако едното положение е приемливо, другото не се приема. Оттук вадим заключението, че лешниковата черупка е била по-голяма от самата вселена. И тъй, когато разискваме върху безкрайно малкото и безкрайно голямото, вие се обърквате, нищо не разбирате. Като се говори за малкия и за големия човек, също се обърквате. Защо човек е малък и защо става голям? Детето е малко, защото баща му е голям. Неговото съзнание е в бащата. Щом започне да остарява бащата, той предава съзнанието си на своето дете, което постепенно расте и се увеличава. Бащата остарява, а детето расте и започва да мисли. Следователно, ако някой не може да мисли, причината е в бащата: не е станало правилно предаването и възприемането на неговото съзнание. Детето започва да мисли, когато бащата му даде това право. На същото основание казвам: Човек започва да мисли, когато Бог му даде това право.
Следователно не искай да мислиш преди да ти е дал Бог право да мислиш. Не искай да станеш богат преди да си получил разрешение за това. Искай нещо само тогава, когато ти е позволено вече да го имаш. Искаш ли нещо преждевременно и без позволение, ще се натъкнеш на големи мъчнотии. Ако житното зърно иска през зимата да се посее в земята, ще се натъкне на големи мъчнотии – ще измръзне и няма да израсте. Обаче, ако не се посее през есента и остане завинаги в хамбара, пак се излага на страдания. То трябва да се посее навреме в земята, за да израсте и даде изобилно плод. Следователно, който иска да бъде щастлив, не трябва да остава в Божествения хамбар. Дойде ли време за сеитба, той трябва да бъде посят в земята. Ще имате страдания, но ще растете и ще се развивате. Останете ли в хамбара, всички ще бъдете равни, но растене няма. Радвайте се, докато имате страдания, защото те дават подтик, условия за развитие. Страданията са вътрешни подтици, чрез които се пробужда човешкото съзнание. Без тях съзнанието на човека остава в застой. Всеки застой води към леност, към инертност на материята. Щом е дошъл на земята, човек трябва да страда и да се радва, да се развива, да оживи инертната материя. – „Защо съм болен?“ – Защото си инертен. – „Защо съм невежа?“ – Защото си инертен. – „Защо се безпокоя?“ – Инертен си. Всички отрицателни състояния, през които минава човек, се дължат на инертността на материята. За да излезе от тази инертност, в помощ му иде религията. Тя събужда съзнанието му и го свързва с Първата Причина, от която той черпи материали за своето развитие. Само така човек може да изпълнява Божията воля. Щом изпълни Божията воля, той може да изпълни и своята воля. Щом знаеш Божия план и го приложиш, можеш да изпълниш и своя план. Първо ще изпълниш Божествената програма, а после човешката. Като не разбират законите на разумния живот, хората се запитват какви са отношенията на Бога към тях. Това не е тяхна работа. Те трябва да определят своите отношения към Бога – това е първата им задача. Трябва ли детето да се интересува за отношенията на майка си към него? Преди още да е започнало да мисли, майката е определила отношенията си към него. Важно е детето да разбере любовта на майка си и да се ползва от нея. На същото основание задачата на всеки човек е да разбере Божията Любов, да я оцени и приложи в живота си. Ще кажете, че познавате тази любов по любовта на майка си или на своя възлюбен. Това са частични прояви на Любовта. Божията Любов е широка, необятна. Тя държи в себе си всички живи същества. Тя ги е създала, тя се грижи за тях. Никой не е заставил Бога да проявява Любовта си към всичко живо. Ако някоя външна сила може да Го накара да люби, Той не е Бог. Любовта е естествен, непринуден процес. Мнозина се запитват какви са условията, за да се обичат. Първото условие за проява на Любовта е Любов към Бога. Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. После иде любовта към ближния. Като любиш Бога, ще възприемеш Любовта Му и с нея ще възлюбиш ближния си. Как ще любиш ближния си? – Като себе си. Значи любовта към себе си е мярка. Не можеш да любиш ближния си, ако не любиш себе си. Казвате за някого, че е себелюбив. Това е в реда на нещата. лошо е, ако себелюбивият не излиза вън от себе си. Но ако проявява същата любов и към ближния си, той е на прав път. Едно от качествата на Любовта е предвиждането. Който люби, може да предвижда, т.е. да предсказва нещата. Това се дължи на едно вътрешно чувство в човека. Всеки човек, в когото това чувство е развито, може да предсказва. Дадат му да вдигне някаква тежест. Той погледне тежестта и предварително казва дали може или не може да я вдигне. Като направи опит, той се уверява, че чувството му не го лъже. Колкото по-напреднал е човек, толкова по-добре развито е това чувство. Съвършените хора предвиждат всичко, което им се случва в живота, благодарение на това чувство. Несъвършеният не предвижда нещата, не знае какво го очаква. От гледището на съвършения живот това е невежество. За обикновения човек невежеството е благо. Какъв смисъл има за него предвиждането на нещата, ако не знае как да се справи с това, което ще му се случи? Като не разбира Божиите пътища, той ще се страхува без да знае как да си помогне. Ето защо, страхливият не трябва да знае бъдещето си. Той не трябва преждевременно да излиза от условията на обикновения живот. Излезе ли от обикновения живот, той ще се намери пред големи мъчнотии, с които не може да се справи. Какво ще бъде положението му, ако попадне в огнената пещ, както трите момци, за които се говори в Стария Завет? Той непременно ще изгори. За да не изгаря, човек трябва да знае как да повиши трептенията на тялото си, да надминават трептенията на огъня. С това знание човек може да разпръсне всяка бомба и да остане неповреден. Преди да стигне бомбата до него, той може да я пръсне. Казано е в Писанието, че когато земята дойде пред лицето на Бога, тя ще се разтопи. Със земята заедно ще изчезнат и хората, и животните, и растенията – целият живот ще изчезне. Готови ли сте за това? Не сте готови.
Тогава не пожелавайте преждевременно неща, които ще ви спънат в развитието. Мнозина искат да видят лицето на Бога. Готови ли са за това? Ако не са готови, ще се стопят. Затова е казано, че никой не е видял Господа, освен Сина. Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Той познаваше великите Божии закони, но трябваше да пострада от човеците. Христос приложи закона на себеотричането, който проповядваше и на учениците си. Той казваше: „Който не се отрече от майка си и от баща си, от богатството си, даже от живота си, не може да бъде мой ученик“. Този стих може да се преведе с други думи: „Ако не любиш, ако не учиш, ако не обичаш истината и свободата, не можеш да бъдеш мой ученик“. Това означават думите на Христа на съвременен език: „Да дадеш всичко и да започнеш да любиш, да учиш и да обичаш истината и свободата“. Това казвам на българите, това казвам на всичките народи. Какво представлява човекът? – Грамадно езеро или море. Като не съзнава богатството, което носи, той се ограничил в себе си, за нищо не мисли. Време е вече да прокопае канали, да даде нещо от себе си и на другите. Само така той ще се оживи. Какво може да даде едно затворено езеро или море? Затворените езера трябва да се отворят, да се втичат едни в други. Какво прави затвореният човек? Той се индивидуализирал, мисли само за себе си и очаква щастие. Щастието не влиза в затворени езера. То отива там, където душите се обменят, където езерата се втичат и изтичат. Бог прониква от най-малкото същество до най-голямото. Той не се ограничава и не остава да Го ограничават. Той е лъч, който прониква всичко живо. Ако виждаш този лъч, ти си на прав път. Ако виждаш Божието присъствие в слънцето, във водата, във въздуха, в растенията, в богатството и в сиромашията, в здравето и в болестта, в знанието и в невежеството, ти си на прав път, ти си щастлив човек. Величието на Бога се проявява във всичко – и в живота, и в смъртта. Като се ражда дете, хората се радват на новосъградената къща. Като умре някой, хората страдат. Какво нещо е смъртта? – Събаряне на старата къща и съграждане на нова. Какво страшно има в това? Понякога става нужда да се събори цялата къща, някога – само стените, а някога – само да се пречисти. Всичко, което става, е за добро. Хората искат да ги завари Христос в старите им къщи. Това е невъзможно. Старите къщи, старите разбирания, старите умове и сърца са отживели времето си. Всичко, което сега имате, не е в състояние да изплати и най-малкото, което Христос може да ви даде. Нови сърца, нови умове, нови разбирания са нужни на хората. Христос носи новото вино, което може да се налее само в нови мехове. Религиозните цитират Христовите думи, че човек трябва да се пожертва. Какво означават тези думи? Да се пожертва човек, това значи да отвори касите на своето сърце и на своя ум, да извади богатството, което се крие в тях. Той е затворил това богатство. Хиляди години са изминали вече и богатството му стои неизползвано. – „Какво ще направя с това богатство?“ – Много неща ще направиш. Едно се иска от тебе – да извадиш богатството си и да започнеш да го раздаваш. За себе си искаш много неща, без да мислиш, че трябва и ти да даваш. Ще кажеш, че само Бог може да помага. Така е, но Той се проявява чрез хората. Те са проводници на Неговите блага. Ако проводниците не работят, благата ще престанат да текат. Ще кажете, че не искате да работите, да учите, да копаете. Щом се отказвате от труд, работа и учене, вие сами подписвате присъдата си. Който не работи, не може да се усъвършенства.
Ползвайте се от светлината на деня, за за придобиете онова, което душата ви желае. Денят е ваш, годините са на ваше разположение. Работете, докато сте млади. Очаквате ли старостта, тогава да се усъвършенствате, вие сами ще се изненадате. Щом остареете и не можете да се движите, ще търсите тояги, с които да се подпирате. Тогава ще разчитате на тоягите, а не на вашите сили. Такава старост отдалечава човека от Бога. Стремете се към вечното подмладяване, което ще ви приближи при Бога. Значи младият се приближава при Бога, а старият се отдалечава. Дайте място на Бога в себе си, Той да работи във вас и да ви повдига. Ако сами не можете да се повдигнете, дайте път на Божественото Начало в себе си, то да работи във вас. Какво представлява Божественото в човека? Това е неговото вътрешно, неизменно верую. Ако ви попита някой какво е вашето верую, кажете: „Вярвам в Единния Вечен Истинен Бог, Който ми е говорил в миналото, Който ми говори сега и Който ще ми говори в бъдеще. Вярвам в Господа и Неговия Дух, Който създава условията на моето спасение. Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл да спаси света“. Христос казва за себе си: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи на другите. Аз дойдох да им дам живот и то изобилно“.
Така трябва да разбирате Христа и да Го търсите в себе си, а не вън от себе си. Когато в ума ви влезе една светла мисъл и в сърцето ви – възвишено чувство, които ви причиняват радост, ще знаете, че Христос ви е посетил. Следователно търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън.
Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън. Познаването е в зависимост от Любовта. Не можете да познаете човека, докато не го обичате. Любовта е закон за опознаване на душите. Вън от Любовта човек е нещастен. Любовта носи щастието. Където е Любовта, там е знанието, там е свободата, там е животът. Без Любов нищо не се постига. И тъй, който иска да бъде ученик на новото учение, трябва да люби, да учи и да обича истината и свободата. Люби, учи и свободен бъди, това е мотото на новото учение.
Божият Дух носи всичките блага на живота.
Утринно слово, държано от Учителя на 22 септември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.
|
