„Отче наш“.
Ще взема само 18-ти стих от 21-та глава от Евангелието на Йоана. „Истина, истина ви казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше, където щеше, но като остарееш и простреш ръце, друг ще те опасва и ще те води, където ти не щеш“.
„Когато беше млад“. Думата млад, това значи богат човек. Старостта, това е сиромашия. Здравият човек – това е богат човек; болният човек – това е сиромах човек. Умният човек, това е богат човек, глупавият човек, това е сиромах човек. Определени дефиниции!
„Когато беше по-млад“. – Когато беше по-млад разполагаше с известни суми, ходеше, където искаше. Като остарееш, като не разполагаш с никакви средства, ще ходиш при този, онзи банкерин, тогава ще ти налагат високи лихви – ще плащаш по 10, 15, 20, 25, 50 на%. Животът ти ще се влоши. Младостта е привилегия, която Бог дава на всеки човек. Няма човек в света, който да не е бил богат. Ако вие кажете, че не сте били богати, не сте справедливи. Ако сега сте сиромаси, сиромашията зависи от вас. Младостта е от Бога, старостта е от човека. Затуй в небето има само за чешит има 24 старци. Всичките други са млади. Тъй казва Писанието, че само 24 старци има. А пък на земята е пълно със стари хора. Има три възрасти: млади, възрастни и стари. Има една трета млади хора, една трета възрастни и една трета стари. Бедните хора са значи, които уповават на богатите. По някой път младите не се интересуват от старите. Отвличаме се от въпроса. Младостта има една външна страна. Той гледа лицето да е красиво, свежо, мускулите да са загладени, гръбнакът да е изправен. Погледнеш, може да направи нещо. В стария става отслабване на неговите мускули, на неговите нерви, изгубил си капитала и той стане на френската буква s. Най-после се обърне на една въпросителна. И старият човек като осиромашее, пита: Защо светът е такъв? – Щом питаш защо светът е такъв, ти си вече много стар. Ти питаш, но всеки въпрос трябва да носи знание, богатство. Като питаш защо светът е направен така, то е безпредметно. – Такъв е направен светът. Защо е богат? То е безпредметно да питаш така. Богат си, в дадения случай не е важно, че си богат. От това богатство какво може да изкараш за себе си? Едно сравнение. Едно товарно животно като магарето, което е натоварено с 60 килограма злато, богато ли е? – То може да пренесе 50, 60 килограма злато, но нему пак ще дадат малко слама. Ти може да си богат като това товарно животно, но това богатство трябва да има отношение към тебе. Богат си като магарето, за тебе остава само слама. Следователно, външното богатство е резултат на човешкото сърце. Човешкото сърце е резултат на човешкия ум. Човешкият ум е резултат на човешката душа. Човешката душа е резултат на човешкия дух. Човешкият дух е резултат на Бога, на Божественото. Сега всеки един резултат в последствие може да бъде една причина. Аз вземам резултатът, значи в зависимост е. Резултатът не че не е реален, но в зависимост е. Аз като турям тази стълба, показва съотношение, зависимост. Душата зависи от духа, умът от душата, сърцето от ума, човешката воля, човешкият организъм зависят от сърцето.
Днес се задава въпросът: Причината на болестите коя е в света? Или вие често питате: Грехопадението на какво се дължи? – Тъй както се казва в Библията, нищо не обяснява, че Ева яла от забранения плод и направила грях. Това не е обяснение. За едно дете е така, но за един възрастен човек грехът да дойде само защото Ева яла – това не е обяснение. Плодът станал като повод да мине грехът. То е една среда на онзи адепт. Казват, че Ева не е откъснала плода, той откъснал плода и го дал с ръката си. Следователно, той със свойта ръка вложил нещо в плода. Ева като яде от този плод, съгреши. Защото змията се подразбира много учен човек, такъв, какъвто светът не е виждал. Така дойде грехът, но това още не е обяснение. Причината на съвременните нещастия почват от нечистотията, която влезе в умовете на съществата, които са съществували някога във вечността, които са напуснали своята първоначална чистота на ума и от тях започват съвременните страдания. Писанието казва, че ангелите, които напуснаха небето, не устояха на своята чистота. Те затова напуснаха небето. Човек се заразил от тази нечистота. Понеже нечистотата влезе в умовете на ангелите, влязла и в сърцето на хората. Погрешката на ангелите не може да се изправи, погрешката на хората може да се изправи до някъде. Благодарете на това. Сега невидимият свят опитва. Всички казват, че причината на страданията е в сърцето. Следователно, ако ти мислиш криво, ти си вече в една връзка с първата причина, в която нечистотата влезе в човешкия ум. Ако ти си в този свят на нечистата мисъл, тебе не те очаква нищо друго, освен нещастие. Ще се поквари сърцето ти. Щом се поквари сърцето, ще се поквари и човешкият организъм, оттам насетне бял ден няма да видиш. Казва някой: Те са отвлечени работи. Съгласен съм с вас. Всяко нещо има известно разбиране. Всяко нещо, което човек не разбира, е отвлечено. Следователно, трябва едно усилие да разберем причините. Сегашният свят се стреми да обясни някои причини, но те са резултати. Някои обясняват, че причината са икономическите условия. Но то са резултати. – Причината е невежеството на хората. Но то е резултат. Тогава ако невежеството е причина, за туй невежество има цяр. Ако са икономическите условия и за него има цяр. Икономията може да седи в нямане на хляб, в нямане на дрехи, в нямане на пари, в нямане на жилища, в нямане на ред и порядък, но всичко туй зависи от човека. В един дом напълно зависи от бащата, щастието на дома. Ако жена му донесла една прикя от два милиона лева, той ударил на широко яде и пие, та изяде всичко. И децата му гладуват. Коя е причината? Ако този баща донесъл два милиона, неговата жена, неговата възлюблена започнала да се облича разкошно, на годината си прави много дрехи, както жената на един американски милиардер. Отива той със своята възлюблена в Париж и там тя направила такава грамадна покупка, като му предоставили чека да го изплати, като отиват в Америка, той решава да се разведе с жена си. Дали му един чек от 15 милиона долари. Той и дава още 6 милиона долари да се освободи от нея. Тъй щото в съвременното човечество има една погрешка, че всички харчат повече, отколкото средствата им позволяват. Вземете в човек има едно желание да бъде големец, или да управлява или да бъде силен. – Не е лошо да бъде силен, да управлява, но ако човек стане силен, какво ще допринесе в света? Силните хамали на пристанището пренасят големите товари, големите торби. Силните борци, които българите имат, борят се здраво. Искаш да бъдеш големец. Трябва да имаш сила. Евреите имаха един цар, той се бори с Голиата, победи го и от там насетне стана цар. Умен човек, написа псалми, написа много хубави работи.
Казвам: „Когато беше млад“. На какво почива щастието? – Религиозните хора казват, че трябва да вярваме в Бога. – Съгласен съм. Но според моите разсъждения, да вярваме само в слънцето, това няма да ни спаси. Ето какви разсъждения аз правя: Ако се затвориш в една стая и вярваш – вярваш в слънцето – но прозорците, всичко това е затворено. Тази вяра какво ще те ползува? – Вярата в слънцето значи да си в съприкосновение с неговата светлина, с ония лъчи, чрез вярата, които излизат от слънцето. Съвременната наука разложила светлината на седем цвята. Сега само седем цвята знаем ние. Казваме, че са толкова. Това не е вярно. Седем цвята сега знаем. Едно време е имало само три цвята, после станали четири, пет, шест, сега сме дошле до седем. В следната раса ще има още един – осем, после девет, 10, 11, 12 – по-висшите светове имат цветове, колкото искат. Вие ще кажете какви са другите цветове? – Нима мислите вие, че нагоре от 40 хиляди трептения, няма звук? – ти не може да го схванеш. Най-високите тонове в пианото не може да схванеш, но едно ухо по-усъвършенствувано може да схване гласовете от 100, 200, 300, 500 хиляди трептения, от един милион трептения. Какви ще бъдат те? – Ако ти употребяваш един тон от 35 милиона трептения, ти само като изпееш тона, мъртвият ще стане. Болестта, както прахът от тъпана, ще отскочи от този човек. Смъртта и тя ще отскочи. Те са отвлечени работи добре.
Вие вземате един хляб, казвате, че е едно кило. Хлябът, който вземате от фурната, мерили ли сте го? – Всичките ви погрешки са, че вие не теглите хляба. Теглете го и вие ще видите, че липсва 10, 15, 20 грама. Оттам произтичат болестите, понеже вярвате в една лъжа. Като го вземеш, ще го претеглиш, да имаш мярка, да видиш колко е. Ще имаш една мярка. Следователно, ще имаш една точна мярка, да не мислиш, че е 1000 грама. Или като го намериш, да имаш вярно понятие за нещата. Вие ще кажете, че такъв един ред на нещата ще бъде съвсем несносен. Но, ако не го спазвате, животът ви ще бъде още по-несносен. Ако не спазвате този порядък на нещата, вие ще опитате какъв ще бъде животът ви. Ако претеглите хляба и при това като го претегляте и намирате, че има примеси, този фурнаджия не го направил както трябва, ще му кажете приятелски по-хубав хляб да прави, по-чист хляб да опече. Хлябът трябва да е чист, да не туря такива примеси. Ти ще му дадеш повече, но хубав хляб да пече от прясно брашно. После, да не туря вода каквато и да е. Ако знаете по някой път каква вода турят, вие не бихте яли. Благодарение, че не знаете. Веднъж мене ме кани един господин с пасти. Казва с хубави яйца са направени. – Аз не ям пасти. Аз ги помирисах. Най-малко 20 яйца има развалени в тия пасти. После тия пасти са опечени със свинска мас и тя е развалена. Като ям, аз ще ги позная. Онзи, който ги е правил, не го виждаш, той турил и хубави, и лоши яйца, и всичките продава за хубави. Та в сегашния свят, хората страдат все от лоши продукти, няма някой продукти чисти. В Америка има много примеси. Там има статистика какви примеси има. В лекарствата има примеси, в захарта има примеси, в ориза има примеси. Вземеш ориз, трябва да го чистиш. Трябва като купиш едно кило ориз, да намериш само едно камъче, но да намериш сто камъчета. – Че колко си дал за камъчетата? Питам: При такъв един ред на нещата как можем да бъдем здрави? Казва някой: Пречистено масло. Какво ти пречистено масло, като го ядеш веднага стомахът казва, че маслото не е пречистено. Питам: От какво произтича това? – От желанието, че всички хора искат да имат много и не държат сметка по кой начин ще спечелят. Бакалинът някой път ще му платиш и той ще те излъже. Всички прокарват нещата така. Даже и вие, които мислите доброто си, и вие прокарвате нещата, не ги довършвате.
Да допуснем, че си религиозен човек. Сутрин като станеш, най-малко трябва да употребиш 15 минути за размишление. 15 минути си длъжен да се спреш и да чакаш, защото на всеки 15 минути от невидимия свят има по един трен. Ти сутрин като се събудиш, туй време от 15 минути, няма да го употребиш за нищо друго, ще се молиш. Ако не се молиш както трябва, него ден ще ти дойдат най-големите нещастия на главата. Сега да обясня нещата, защо е така. Тръгваш на екскурзия в пусто планинско място, няма нито село, няма нито хижа. Тръгнеш, казваш: Лесна работа! Забравиш да вземеш хляб, забравиш да вземеш пари. В планината няма и вода, пусто е мястото на 10, 15, 20 километра пътуваш, вода не може да намериш, хляб няма. Питам: Какво ще стане? – Ще гладуваш. Ще гледам някой турист да намеря, който е заминал преди тебе и който носи повече хляб. – Туристите, които заминали преди тебе бързат, не може да ги стигнеш. Целия ден опъваш, не можеш да ги стигнеш. Кой е крив? – Още от вечерта, като си науми да ходиш на екскурзия, тури хляба в раницата. На сутринта не бързай, претегли хляба си.
Сега да ви приведа причината точно коя е за човешките страдания. Има четири причини в човека за човешките нещастия в света. Причината може да произтича от човешкото тяло, както е устроено, може да произтича от неговата воля, от това, което вършиш, може да произтича от неговите чувства, може да произтича от и от неговия ум. Причината на болестите може да произтича от въздуха, може да произтича от водата, може да произтича от храната, и най-после може да произтича от светлината. Туй поверие на хората да бягат от слънце, то си има свои дълбоки причини. Някой път трябва да бягаш от слънцето, но не всякога. Трябва да знаеш кога. Някои хора като се наплашили, бягат всякога, и там е погрешката. Ако човек би слушал своята вътрешна интуиция, той сутрин няма какво да се плаши от слънцето, но от 10–12 часа трябва да бъде много внимателен. Има един промеждутък, който не искам да ви казвам, кога е. – Той е пълен с тия, тъй наречените тъмни, черни лъчи и тогава човек слънчасва, получава слънчев удар. Но то е кратковременно, благодарение, че е само няколко минути. Като минат тия няколко минути, всичко минава. Но в тия няколко минути, който се случи, никой не е оставал да не е бил поразен.
Тук мина една буря и изсуши няколко дървета. Имахме едно голямо дърво, зарзала, като удари този черният лъч, изсъхна. Отрязахме го и пак пониква отдолу, но този черен лъч унищожи дървото. То са черните лъчи, които унищожават. По течение вървят. Следователно, добрите мисли, добрите чувства са една броня против черните лъчи на слънцето. Ако ти не си въоръжен с една отлична, чиста мисъл, с отлични чисти желания и чисти постъпки, всякога тази черна светлина може да те атакува. Денем към обед не е хубаво да спите по единствената причина, че ако спиш, може да пострадаш от тях. Ако седиш буден, тъй както конете седят, не е опасно. Да си легнал на леглото, както старите правят, излагаш се на опасност. Никой, който е спал по обед, като се събуди, е неразположен.
„Кога беше по-млад“. – Значи по-умен, по-млад. Хората трябва да разбират. Аз искам да оправим не света, но да оправим нашия вътрешен свят. Не е важно аз в какво вярвам и ти в какво вярваш. То са резултат на нашите криви разбирания. Има един път, по който всички вървим, но как ще го изходим, то е въпросът. Ако този път е планински и ти носиш голям товар, мъчно можеш да се изкачиш. В планинските места, колкото е възможно по-малък товар носи. Когато дойдем да имаме работа с духовния живот на хората, то е същото. Казва: Защо религиозните хора не искат да носят товар? – Религиозният човек – не тъй както в обикновен смисъл разбират религиозен – по възможност трябва да има по-малък товар, за да може да се изкачи на този връх. Като се изкачи, той ще разбере смисъла на живота. Ако аз стана религиозен и нищо не съм научил, защо ми е тази религиозност? Като стана религиозен, че да се запозная със слънцето, това разбирам.
Представете си, че един човек е лишен от всичките свои сетива. Значи той няма никаква връзка със слънцето. Слънцето е първичната причина, на физическото поле, за да се отворят очите, носът, ушите, устата. Слънцето е подействувало. Има известни сили, има известни лъчи на слънцето, които са подействували за създаването на сетивата. Ако ред лъчи, които създават очите, които създават ушите, носа, устата, липсваха, се явяват болестите. Някой път хората боледуват, по единствената причина, че те се лишават от тази храна на слънцето. Сега може да ви наведа много примери. Да ви наведа един пример някой път, може да ви заблудя. Може да ви наведа как някой лекар лекувал – може да ви заблудя. Лекарят не може да лекува. Лекарят може да ви постави в хигиенични условия, в хигиенична среда всред природата, отчасти може да снеме товара. Но той да лекува е невъзможно. Онова, което лекува в света, но (то) е природата, не хората. Че някой се молил и с молитвата оздравял, с молитвата, той е асистент. Казва: Аз се молих и тъй оздравях. Христос, който разбираше закона, казва: „Да ти бъде според вярата“. Както вярваш, тъй да ти бъде! Следователно, във вярата е, не зависи ти какъв си. Дали си човек на някое религиозно общество, дали си учен човек, дали си професор, какъвто и да си, зависи от вярата ти. Ако ти имаш вяра, вярата ти ще определи онова становище на твоето бъдеще. Не, официално ти в какво вярваш, но в същност какво е твоето верую спрямо онова, което ти виждаш. Сега, което ви говоря, аз не искам да ви убеждавам, да ви казвам, че вие нищо не разбирате, нищо не знаете. Но искам да ви наведа един факт. Вие отивате в едно кино, виждате, че пътници, туристи се качват по Алпите. Какво ще ви ползува? На платното виждате как се качват туристите и казвате: Видях туристите как се качват. Най-първо не е права идеята. Право е да кажеш: Видях сенките на туристите, които се качват нагоре. А той казва: Видях туристите как се качват по високите места. То е обикновен говор, който не е верен. Питам: Ти какво ще се ползуваш от това? Ти искаш да видиш едно кино, а те мързи да идеш на Витоша или на Черния връх, или те мързи да идеш на Рилските езера. – Кой ще ходи да се поти? – А да ходиш да се потиш по киното може. Аз бих се изпотил десет пъти в Рилските планини, отколкото в киното. В киното нещата са невярно свързани, няма нищо последователно, скърпени неща са, няма нищо естествено. Аз виждам добрата страна, че всичко това е направено за ефект. Но всичко това има обратни резултати. Театърът е възпитателно средство. Киното е възпитателно средство. Методът, начинът, по който са написани филмовете, не постигат целта. Не, че лоша картината, но един филм трябва да се преведе в неговата вярност. Гледам сегашните художници-модернисти, не ги критикувам. В природата имало един момент, той бил най-красивият и те искат него да нарисуват. Като гледам картините и се чудя какво представя. Преди няколко деня гледах една картина, казвам: Туй ли е Мусала? Излизам, гледам Мусала има 150 точки, гледам картината, едва има 15 точки, основни точки има. Най-първо ще схванеш веждите на един човек как са. Сегашните цивилизовани дами си скубят веждите, правят ги тънки. Защо ги правят тънки? – Аз зная защо. Правят ги тънки, после ги боядисват. Дебелите вежди са свързани с обективния ум, показват краен материализъм, като на Тарас Булба. Онези тънките вежди показват една Божествена интуиция. На някои жени, които вървят по мъжка линия, веждите са дебели. Казва: Може ли да бъда религиозна? – Казвам: Като си оскубеш веждите. Или другояче казано: Да измениш начина на своята мисъл. У тия хора с обективен ум, има един вечен страх. Тия хора с дебелите вежди, мускулите им се удължават, образуват се прави линии. Казва: Виж какъв мъжки тип! Казвам: Болезнен мъжки тип. Казва: Виж врата как задебелял. Казвам: Това е начало на болест. Тънкият врат и дебелият врат, това са признак на едно болезнено състояние. При моите изследвания съм намерил, че има съотношение. Има математическо отношение към носа – каквато е широчината на носа, такава трябва да бъде окръжността. Има пропорция. Два пъти мярката на ръката е мярка на врата. И два пъти мярката на врата е мярка на ръката. И два пъти мярката на врата е мярка на кръста. Сега ако вземеш благоутробието на някои хора, има десет вратове. Като гледаш, линия няма. Кръстът трябва да бъде тънък. Природата обича кривите линии. Раменете у мъжа трябва да бъдат широки. Туй показва енергичност. Кръстът трябва да бъде тесен, бедрата не трябва да бъдат широки. В жената раменете трябва да бъдат тесни, бедрата – широки. Природата така създала нещата. Ако жената е с тесни бедра, ще страда; ако мъжът е с тесни бедра, ще страда. Онзи с широките рамене мисли по-хубаво, със закръглените рамене чувствува по-хубаво. Ти си отвън, няма какво да работиш. Чувствуваш, трябва да работиш. Жената е в къщи, тя трябва да има криви линии, за да чувствува повече. Като видиш, че един човек работи, веднага влез в неговото положение. Чувствата служат като мярка. Сърцето в света е създадено, за да намали страданията на хората. С ума си не можеш да намериш начин, метод да намалиш страданията. Сърцето е, което ще даде вътрешния начин. Той работи, страда, труди се, влез в положението му. Веднага трябва да се роди желание да намериш начин да намалиш страданието. Ако в тебе няма сърце, имаш един слуга, ти ще го хукаш и най-после ще го умориш. Ние, съвременните хора, сме създали злото. И религиозните хора, и светските хора, ти имаш един слуга, хукаш го, хукаш го, той като излезе подире ти, говори по твой адрес. После на баща ти, на майка ти, чете молитви. Аз съм виждал такива хора. Тогава казвам: Ти не си умен господар. Срещал съм някой господар, който разбира, дошъл неговият слуга, той го потупва по рамото, казва: Може ли да направиш това? Той го погледне, поусмихне се, влезе, свърши работата, върне се човекът радостен. Другият господар ще повика слугата, ще го хука, пък като замине господарят, слугата ще го хука. Някои чиновници по министерствата постоянно критикуват, псуват своите началници. Може да си директор, всичките учители ще те псуват. Ако си учител, учениците казват: Да се махне от главата ни, да ни освободи. При такива разбирания ние искаме да живеем по Бога. Каква религия има в това? – Че обществен строй, че морал, че дълг, че учение, какво ме интересува? Един англичанин, един французин, американец, който по този начин потупва слугата си, или един българин, какво разбиране има в това? Един учител, един професор, извадят ученика, той се пообърка, казва: Няма нищо, задачата е трудна, ще я оправиш. Ще му помогне, ще седне на мястото си. Аз съм слушал учители в гимназията да казват: Голям простак си, нищо не знаеш. Аз виждам добрата страна в това. Като му каже, че ти си простак, той с това иска да събуди желание у ученика да каже: Аз няма да бъда простак, ще започна да уча. То е педагогически метод до някъде. Казвам: При сегашните условия на живота, трябва да се създаде едно училище, в което да се приложи един метод на разсъждение, една нова философия. Някои казват: Какво е твоето учение? Казвам: Аз нямам учение. Те мислят: Какво ли искам да кажа? – Че един художник, като рисува една картина, тя не е негова. Той взел сюжета от някъде, взел тялото на едно магаре, копитата на коня, рогата на един вол – това не е изкуство. Изкуство е да представиш природата тъй както си е. Едно дърво като цъфти, да представиш дървото във форма на цъфтене. После като завърже плод, като узрее плодът, и най-после като опадали плодовете, всички тия форми, в които природата се проявява, ти като художник трябва да ги представиш според едно вътрешно разбиране. Да не се влияеш от никакъв модернизъм. – Неспособните хора създадоха модернизма! Ще тури едно тенеке, понеже не знае да рисува. Аз съм най-големият художник-модернист. Една тенекия, едно гърне човек много вещо ще ги нарисувам – ще изкривя устата на някъде. Това не е рисувание. Този хуморизъм, който се туря, много зле влияе. Всеки от вас е до някъде модернист, по някой път хуморист. Някой след като приказва, изкриви си устата. Никога не си изкривявай устата! – Изслушайте. Кажи: Аз да бях на негово място, по-добре нямаше да направя. Викай този човек, дай му един метод, малко светлина му хвърли в ума. В нас има известни навици. Някой казва: Аз зная това, не мога да го слушам. Научете се да слушате. Аз се отличавам с едно нещо: Обичам да слушам.
Един ден тук, аз се разхождам. Минава един господин интелигентен, учен. – Моля, господине, можете ли да ми позволите да вляза да вида пчелите? – Казвам: Заповядайте! – Отварям вратата, влиза. Той разглежда пчелите, после ми държа една лекция. Започва да ми дава наставления: Тия пчели ще ги турите там – 20 години съм се занимавал с пчеларство. Казвам: Отбелязал съм, при първи случай ще го приложа. Той ни най-малко не ме пита, аз какво зная за пчеларството. Туй, което каза, за мене беше ценно. Аз от тия неща, които ми разправя, си извадих заключение. Той ми говори за търтеите, той ги наблюдавал. Казва: Когато много търтеи се намират в един кошер, много мед изядат, да се махнат. Аз зная, то е така при слабите пчели, но при силните пчели, търтеите не са опасни. Търтеите са мъжкият елемент, който дава енергия на всичките работници и на царицата да снася яйца. Търтеите са възлюбените на царицата. Тя снася по няколко хиляди яйца, благодарение на тях. Ако не са те, тя ще изгуби вдъхновение, не носи яйца. Тогава в нея се заражда желание да се дойде до естествен брой. Някои царици започват да снасят само яйца-търтеи – в нея се заражда желание да има мъже, току ги калъпи, няма работници, дойде се до крайност.
Та казвам: Човек е кошер, и вътре в него има царица, има работници, има и търтеи, че се старайте да изтрепите вашите търтеи. Не се стремете да се освободите от вашите погрешки, не се стремете да се освободите от вашите лоши мисли, които минават, не се стремете да се освободите от вашите лоши желания, които минават. Вие не ги създадохте, те са посторонен свят. Че минава някаква местност пред вашите очи, нищо.
То е факт, който трябва да проучвате. Нещата, които се омазват, ще дойдат хубавите работи след туй. Вие в живота може да имате много лоши мисли, те да не ви спъват. Може да ви спъне само онова, вашите криви заключения.
В една беседа съм казал, че човек може да се спъне от доброто и от злото. Един добър човек може да те спъне, може да те обезсърчи. Един руски цигулар слушал един виртуоз, мисля, че това било в Одеса. Като си отишел вкъщи, казва: Аз не мога да стана такъв цигулар. Тегля си куршума, обезсърчил се. То е една човешка лудория. Някоя мома не може да вземе някой момък, иска да се отрови. Защо? – Ти имаш едно желание, което не се задоволява. Да ви приведа сега кой е този момък. Ако ти имаш едно съкровено желание, ако ти не може да го постигнеш, ти искаш да се самоубиеш. Ти без това желание ще минеш, то не ти е нужно. Какво ще допринесе един момък на една красива мома? – Най-голямото нещастие. Грозният може да е по-добър, да и допринесе голямо щастие. Ако е грозен, тя може да бъде сигурна, че другите жени няма да се влюбват в него. И грозната жена е по-сигурна, отколкото красивата. Богатият човек е изложен на повече изкушения. Богатия може да го претрепят някъде, отколкото някой сиромах. Бедния никой не го закача. Казва: Остави бедния да си върви.
Казвам: Законите в природата имат една разумност. Ние някой път роптаем. Има някои неща, против които трябва да роптаем. Те са онези неща, които ние сме създали – човешките работи. Непременно трябва да се освободим от тях. Но онова, което природата ти е дала, не се стреми никога да се освободиш от него – по човешки говоря. То е едно благо, то е един материал, то е едно богатство. Ако го разбираш, ти ще се ползуваш. Казвам: Ако вие проучавате този закон, ако вие обичате живота, както някои хора го обичат, вие можете да поправите живота. Само с две думи, вашето материално положение ще се изгуби. Аз ще ви кажа. Аз съм превождал този пример. Отива един беден човек, след като ходил по всичките врачове, хиромантисти, физиогномисти, след като му врачували на кафе, не може да се поправи. Отива при един мъдрец и му казва: Дойдох при тебе последен, ако ти не ми помогнеш, няма да живея в света, не може да изтърпявам живота. Мъдрецът му казал, че тук в града скоро ще се разболее дъщерята на най-големия богаташ. Всеки ден ще ходиш да питаш как е дъщеря му. Когато кажат, че лекарите са дигнали вече ръка, и когато се отчае този банкерин, ти ще идеш при банкерина и ще му кажеш само две думи: Ще оздравее дъщеря ти! Казва: Как ще се оправи тази работа? – Ти ще кажеш: Ще оздравее дъщеря ти! После идеш при него и питаш: Дъщеря ти оздравя ли? – Той ще каже: Оздравя! Оттам нататък всичките ти работи ще тръгнат напред. Казва: Как да го разбирам? – Аз да ви го тълкувам, не съм длъжен. Но как да го разберете? Този банкерин, той е заинтересован, ще се оправят работите. Казва: Много ти благодаря, каквото каза, стана. Оттам насетне работите ти се оправят. И аз ще ти направя работата ми (ти) добре, ти спаси живота на дъщеря ми и аз ще постъпя по същия начин. На вас мъдрецът казва: Не пропущайте този път, като дойде този случай, кажи: Дъщеря ти ще оздравее! – Ама кога? – Важното е да кажеш тези думи. Ти си в най-трудното положение на живота, ако в този случай ти не може да кажеш, работите ти кога ще се оправят? Или преведете сега: Ние казваме, че имаме Любов към Бога. Наближило е да умираш. Кажи: Господи, от умрели хора ти нямаш нужда. Нека живея да работя за тебе, да живея на земята, да работя, да те обичам. Ние, съвременните хора, трябва да се научим да обичаме Господа. Всичките нещастия произтичат от онзи факт, че ние не обичаме Господа. Аз не говоря за един външен Господ, онзи Господ, който в нас живее, казва: Не прави това! – Ти не го слушаш в себе си. Майката не го слуша, приятелят ти не го слуша, слугата, господарят, навсякъде има непослушание. Ако всички ние сме на правия път, ако нашите вярвания от толкоз хиляди години не са заблуждения, нека дадат резултат. Според мене едно верую, което има резултат, то е правото верую. Онова верую, Любовта към Бога, когато направим връзка между всички хора, да живеем добре, да се обичаме, да си помагаме, то е веруюто в света! Без разлика на народи, нека бъдат българи, англичани, но тия народи взаимно да си помагат. Отношението, че един е баща, майка или син, или дъщеря, между учители и ученици, обмяна трябва да има. Туй отношение трябва да работи, между тях да има една връзка на Любов, когато всеки да се радва на положението. Слугата да се радва, че е слуга, твоят господар е много учен човек, той не може без тебе. Един като е капелмайстор, не значи, че знае повече от онези, които свирят. Той само обръща листата и маха, а онези, които свирят, повече знаят от него. Благодарение на тях този капелмайстор е капелмайстор. Ако една царица нямаше работници, какво щеше да направи? Тя може да снася хиляди яйца, ако няма кой да топли да се мътят, да се люпят, какво щеше да стане? После царицата не да ходи да работи. Тези работници са много учени, те знаят с каква храна да хранят работниците, знаят с каква храна да хранят мъжките пчели, търтеите, след туй знаят как да хранят царицата. Тия работници са толкоз умни, те уреждат работите в кошера. Ако си работник, трябва да знаеш да разбираш живота.
Дошел един човек, че те обидил. Направи ти опит, кажи: Аз ти давам хиляда лева за тази дума, втори път ако ми кажеш, още ще ти дам. Колко от вас бихте дали хиляда лева за една обидна дума? – То е нова философия на живота. То е когато Христос проповядваше: „Любете враговете“. Да любиш врага си, да му даваш по хиляда лева. Този човек ти прави пакост, ти да го обичаш! Да го обичаш, понеже в този човек има едно Божествено начало. Ако ти се отнасяш към Божественото начало, както трябва, Бог като се събуди в него, той ще ти плати десетократно, за онази услуга, която си направил. Ти като любиш лошия човек, няма да го любиш за неговата лошавина, но заради Онзи, Който живее в него. Тебе ще те обичат не заради тебе самия. Ние сме обичани не заради самите нас, ние сме обичани заради онова, което живее в нас, заради онова Божественото в нас. То е обичта. До толкоз до колкото човек проявява Божественото, оттам произтича Любовта. Без Божественото в света никаква Любов не може да има, никакво щастие не може да има, не може да прогресира сърцето на човека, човек млад не може да бъде. Той винаги ще бъде стар, недоволен от живота.
Сега туй до известна степен мяза на морализиране. Задайте си въпроса: Дигнете вашия показалец, какво трябва да върши той? Ако той не е доволен от своето положение, казва: Малък съм много, много съм тънък. Какъв трябва да бъде? – Трябва да бъде по-дебел. Ако всичките пръсти пожелаят да станат по-големи, човек ще се деформира. Вие в дадения случай бъдете доволни от положението, което имате. Това, което желаете за в бъдеще, ще го имате. Няма желание в света, което да не го постигнете, то е въпрос само на време. Може сега да стане, може утре, може след десет, 15 години, след 120 години, ще го имате. Уверявам ви, че на последния ден когато ще си заминете, това желание ще се изпълни. Представете си, че вие сте били влюбени в един момък, искате да имате мъж най-красив. Бъдете уверени, че като станете баба на 120 години, като умираш, той ще дойде, ще се засмее, ще те погали, ще те помилва. Ще кажеш: Синко, защо не дойде когато бях млада? Той ще те целуне и сега неговата целувка ще бъде чиста. Ти ако си дядо на 120 години, младата мома ще дойде на последния ден на твоето заминаване, ще те целуне. Дядото ще каже: Дъще, защо не дойде по-рано, когато бях млад, ами сега? – Все-таки ще дойде. Всичките други работи са израз на нещо велико, дълбоко вътре в човешката душа. Хората като не разбират са турили неразбрани думи. Да прегърнеш един човек значи, аз разбирам да го заобиколиш с най-хубавите условия на живота, че той да е радостен, щастлив. То е Любов. Под думата целувка разбирам да му дадеш най-хубавата мисъл, най-хубавите желания, където ходи да чувствува, че в него има нещо. Той може да приема и да дава. Теб може да те целунат десет пъти по устата, то е емблем. То е право, аз виждам. Ще приведа един български пример.
Всеки българин, когато нямаше кибрит в селата, имаше една кесия и в нея един кремък, огниво и прахан. Иска да си запали огън в планината, извади кесията, дръпне огнивото по кремъка, запали се праханта, духне и запали се огънят. Ако те целуне някой по твоята уста, ако се запали огънят на Любовта, и свърши работа, то е целувка, разбирам това. Някой цъка, цъка, влажен е кремъкът, огнивото, праханта.
„Когато беше млад, ходеше където искаше“. Когато остарееш, ще те погребват, ще те водят дето не искаш. Ако си млад, ще изпълниш Волята Божия, ще ходиш където искаш. Ако не вървиш по Волята Божия, ще те водят на където не искаш, главата ще ти оголее, ще се охлузи и от тебе нищо няма да остане най-после. Та сега казвам: Да ви оставя мисълта: „Когато беше по-млад“. – Млад е онзи, който е запознат със светлината на Любовта. Има един лъч в света. Всяка сутрин като изгрее слънцето, трябва да знаеш кога е, трябва да станеш рано. Първия лъч на слънцето, аз го наричам – лъч на Любовта. Ако ти десет пъти може да го хванеш през годината, то е доста. Някой път излезеш, то е облачно, не може да го хванеш. Трябва да търсиш най-хубавия ден, когато слънцето изгрява, трябва съзнанието ти да бъде будно. Тия хора от окръжаващата среда да не те спъват, да не се отвлича вниманието. Ти гледаш слънцето, мислиш за жена си, за децата си, нищо няма да постигнеш. Ти за да хванеш този лъч на Любовта, трябва сърдцето, волята да бъдат свободни от всички влияния. Ако хванеш този лъч, то е посрещане на слънцето!
Пише един сръбски журналист, че ходили да посрещат слънцето и казва: Нищо не са придобили. Прав е човекът. За да придобиеш, то е една наука. То не е так проста работа. Казва: Слънцепоклонници. Едно време имаше слънцепоклонници, но те нищо не допринесоха. Ти може да се кланяш колкото искаш. Във времето и пространството Бог е турил един лъч, ако можеш да хванеш този лъч, ти си посрещнал слънцето. Как ще го намериш? – Ще учиш. Как? – Ще намериш един професор, ще те учи. Учителите във всички тайни школи са учили учениците на времето, кога може да хванат този лъч. Те ще прогресират. Трябва да бъдем запознати с природата.
Та казвам: Всеки един ученик в една школа, в едно верую, той най-първо трябва да се освободи по възможност от всички не нужни страдания. Имаш разстроен стомах. Трябва да поправиш стомаха. Имаш разстроени дробове, трябва да поправиш дробовете. Имаш разстроени уши, трябва да поправиш ушите си. Мозъкът е малко разстроен, трябва да се поправи. Туй трябва да стане – поправянето, ако искаш да бъдеш здрав, и щастлив. Защото не трябва да бъдем в анормално състояние. Ти трябва за разбираш това, което става в природата. При това ще се учиш да бъдеш търпелив, няма да се дразниш от хората. Кой как дойде иска да говори дълго време, ти ще кажеш: Сега нямам време, много сте говорлив, но ще ме извиниш, но имам работа – чиновник съм. Ако не ида на време, ще ме уволнят. След една седмица ще бъда свободен. Той е умен човек. Казва, че иска да го слуша.
„Когато бях млад“. – Млад човек е онзи, който е готов да услужи на всичките. Млад е онзи човек, който носи всичките страдания, който носи всичките несгоди. Млад е онзи, който се учи, който обича, който не лъже, който не го е страх – безстрашлив е. Млад е, който работи, изплаща на време всичко. Млад е онзи, който е изправен, който не е изправен, той е стар човек. Млад човек, според мене е, човек изправен във всичките си положения. Млад човек всеки може да бъде, стига да му знае цаката.
Христос казва на Петра: „Когато беше млад, ти ходеше където искаше, като остарееш, ще ходиш където не искаш“. Казва му Христос: „Гледай да не остарееш!“ Понеже ако остареете, единственото нещо, което ви остава, е погребението. Затуй ви казвам: Бъдете млади, Бъдете готови да служите на Любовта. Бъдете готови всяка сутрин, през годината поне два три пъти да хванете онзи лъч на Любовта. Не го схващайте буквално. Ти като схванеш този лъч, ти ще се обновиш. Този лъч като влезе в тебе, ще влезе и в окръжаващата среда. Баща ти ще се измени, майка ти ще се измени. Този лъч магически ще подействува. Той е един съзнателен лъч. Сега аз не ви искам да вярвате в тия работи. Искам да ги опитате и намерите, че са верни, кажете, че е така. Сега ни най-малко не ви задължавам. Може да кажете: Пари, пари. – Аз да ви кажа къде има пари. – В океана има десет милиона разтопено злато. Направете една фирма и започнете. Десет милиона злато, какво голямо количество!
„Когато беше млад, ходеше където искаше“. Аз желая да ходите където искате. Това ви пожелавам: За бъдеще да бъдете млади!
Тайна молитва.
39-та беседа, неделя,
държана от Учителя
на 15-ти септември 1935 година
София, Изгрев
|
