Слово и Живот

Размишление

4-та глава от Йеремия.

Много странности има в съвременния живот. Кои са причините за тия странности, не се знае. Някои предполагат, че причините се крият в далечното минало; други пък казват, че причините са в сегашния живот. Също така и причините на страданията се крият, според едни – в далечното минало, а според други – в настоящето. Кое от двете предположения е право, не може да се каже. Едно е вярно, а именно: някои страдания се явяват като последствия на миналото, а други крият причините си в настоящето.

Мнозина четат книгата на пророк Йеремия, но малцина я разбират. – Защо не могат да я разберат? – Нямат опитностите, за които пророкът е писал. Те не познават живота на тогавашните народи, не знаят какви отклонения са правели, за да преживяват описаните страдания. Същевременно пророкът предсказва и бъдещите страдания на народите.

Често хората се запитват защо идват страданията. – Това е въпрос на бъдещето. – Защо се радва човек? – Това е въпрос на настоящето. Значи като страда и като се радва, човек се учи. Една от причините на страданията се крие в неразбирането на живота. Който не разбира живота, страда; който го разбира, се радва. Понеже страданието и радостта се сменят, затова когато някой разбира нещата, радва се, а друг се обърква и страда; когато някой се обърква от неразбиране и страда, друг пък се радва. Когато някой се ражда, друг умира. Когато богатият губи богатството си, други печелят. С една дума, радостите и страданията в живота се сменят, поради което всеки човек взима участие, както в общите страдания, така и в общите радости. В този смисъл страданието и радостта са необходимост в живота. Без тях човек не може да се развива. Пророкът казва, че Бог е милостив и благоутробен. – Къде се вижда милостта Божия? – В страданията на човека. Като страда, човек търси помощ. Единственият, Който се притичва в помощ на човека при всички случаи и го освобождава от страданията, е Бог. – От какво произлизат страданията? – От малки причини. Понякога малки причини произвеждат големи страдания. За пример, ако напишеш едно писмо без препинателни знаци, мисълта се изменя. Обаче ако поставиш точките и запетаите на място, вие разбирате смисъла на писмото и не изпадате в заблуждение. За една запетая могат да обесят човека или да го свалят от бесилката, зависи какво е съдържанието на писмото.

Помнете: малките причини произвеждат големи страдания. Ако зачертаете само една буква на някоя дума, може да измените хода на цялата работа. Ето защо, човек трябва да знае законите, по които се нареждат човешките мисли, чувства и постъпки; той трябва да знае и законите, по които се развиват човешките дарби и способности, с които е надарен. Не знае ли тези закони, той ще се намери в голямо противоречие. Има тънкости в живота, които трябва да се знаят. Който не ги знае, при най-малкото невнимание от негова страна може да произведе цяла катастрофа. За пример, ако някой невежа се намери пред един учен, невежият веднага се чувства малък, унизен и пожелава да се отдалечи от учения. В ума му става голямо смущение, той се обезсърчава и животът му се обезсмисля. – Защо става това? – Невежият казва, че ученият е виновен, унизил го. Всъщност причината е в невежия. Като мисли, че нищо не знае, ученият приема мисълта му, но понеже не се занимава с дребнавости, отблъсва тази мисъл и тя отново се връща при онзи, от когото е излязла. Защо невежият не се спре пред учения с желание да чуе и разбере нещо от него, а трябва да мисли, че нищо не знае и не разбира? За да влезете във връзка помежду си, дръжте положителни мисли в ума си и вярвайте на възможностите, с които сте надарени. Държите ли отрицателни мисли в ума си, вие приличате на човек, който отправя струя вода нагоре във въздуха. Каквото и да прави, струята неизбежно ще падне върху него. Значи отрицателните мисли, чувства и постъпки се връщат към човека, от когото са излезли, а положителните се приемат и задържат от онзи, към когото се отправят, за да се обработят и дадат добър плод. Щом вържат и плодът узрее, изпращат го пак при онзи, който е изпратил мислите. Като знаете това, изграждайте разумно бъдещето си. Затова е казано, че човек сам твори съдбата си, сам създава щастието си. От човека зависи да бъде щастлив или нещастен. Обичайте, изпълнявайте Божията воля, за да бъдете щастливи. Ако не обичате и не изпълнявате Божията воля, щастието ще бъде далеч от вас. Когато Бог обича и грешните, както и праведните, с това Той учи хората на своите закони. Той казва, че като обичаш, любовта ти ще се върне пак към тебе. Нищо в природата не се губи, но само се видоизменя. Колкото малка и да е любовта ви, щом я изпратите към някое разумно същество, то ще я приеме, ще я обработи и ще ви изпрати от нейните сладки плодове, да ядете и да благодарите. И тъй, има два закона в света: закон на любовта и закон на безлюбието. В първия закон влизат всички положителни мисли и чувства, а във втория – всички отрицателни. Първият закон определя щастието на човека, а вторият – неговото нещастие. Вторият закон е изразен чрез българската поговорка: „Който копае яма на другите, той сам пада в нея“. Този закон може да се обясни и чрез един анекдот на Настрадин Ходжа. Настрадин Ходжа често посещавал богатите, да му помогнат с нещо, да облекчи материалното си положение, обаче всички го пъдели. Като не му помагали доброволно, той решил насила да си вземе това, което му се пада. Така си мислел той. За тази цел взел една пила и през една тъмна нощ се спрял пред къщата на един богаташ и започнал да пили бравата на вратата. Един познат минал покрай него и го запитал: „Какво правиш тук, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на кимане.“ – „Ами защо гласът му не се чува?“ – „Утре ще му се чуе гласът.“

Всички хора се намират в положението на Настрадин Ходжа: каквото са свирели в миналото, днес се чува гласът му. Добре ли са свирили или зле, всичко ще се чуе. Ако навремето не се е чул гласът му, днес ще се чуе. Днес се жънат плодовете на миналия човешки живот, поради което едни казват, че животът е тъжен, а други – че е добър. Които са живели в закона на Любовта, се радват на добър живот; които са живели в закона на безлюбието, се оплакват и казват, че животът е тежък. Животът не е нито тежък, нито лек, но последствията от живота на хората биват добри и лоши. Това не значи, че трябва да се проповядва на човека за ада, за страшния съд, за мъчението. Проповядвайте на хората Любов, говорете им за изпълняване на волята Божия и ще видите, че никакъв ад, никакво мъчение не съществува. Доброто е вложено в човека. Нищо не му остава, освен да го прояви. Затова хората се нуждаят от разумни проповедници и учители. Човек трябва да освободи ума си от всички заблуждения, да отвори място за новите идеи. Не слушайте проповедници, които ви говорят за вечния огън и за мъчението, нито такива, които създават своеобразни теории за сътворението на света.

Един негърски проповедник казвал на слушателите си, че Бог направил човека от пръст и го сложил на един плет да го суши. Един от слушателите го запитал: „Откъде намери Господ плета, на който сушил човека?“ – „Това не е твоя работа!“ Значи слушателят нямал право да запитва проповедника. Вярно е, че Бог сушил човека и до днес още го суши, но не на плет, както проповедникът казал, но като го прекарва през страдания. Всеки човек трябва да мине през страдания, да се пречисти и да светне. Без страдания няма чистота и светлина. – Какви трябва да бъдат страданията? – Разумни. Само Бог създава разумни страдания на хората. Те са неизбежни. Няма човек, който може да се освободи от тези страдания.

Като четете книгата на пророк Йеремия, виждате, че той пише за болните хора, т.е. за ония, които не изпълняват Божия закон. Той им предписва специални рецепти, капки и хапове, които трябва да употребяват. От тях здравето им няма да се подобри, но поне ще придобият опитности, да се научат да живеят добре. Това, което пророк Иеремия казал на съвременниците си, не се отнася за вас, но трябва да знаете, че и вие ще минете през мъчнотии. Вашите изпитания и мъчнотии ще бъдат различни от тия, които хората на миналото са преживели. Изобщо явленията в природата никога не се повтарят. Това, което е изкушавало хората на миналото, днес не може да ги изкушава. Изкушенията на сегашните хора са от друг характер и произход. За да се освободят от изпитанията, от мъчнотиите и страданията си, хората трябва да се съблекат от старите си възгледи, както Моисей събу обувките си и тогава стъпи на мястото, което Бог му посочи. Свято нещо е животът, даден на човека, затова той трябва да живее добре, да изпълнява великите закони на Битието. Че наистина старата дреха трябва да се хвърли, виждаме от новороденото дете. Докато е било в утробата на майка си, то е било в ризка, намирало се в ограничителни условия. Там е било под закон, нямало е право да диша, да издаде звук. С раждането си то се освобождава от ризката, която го ограничава, т.е. от старата си дреха. Най-голямото робство за детето е било времето, през което е прекарало в майчината си утроба. Като излезе оттам, отрязват закона, който го свързвал, хвърлят мантията на стария му живот и то влиза в нов живот, при нови условия. Обаче по навик хората не го оставят голо, свободно от ограничения, но веднага го слагат в пелени, стягат го с повой. Детето започва да плаче и да протестира, че от едно ограничение минава в друго.

Като изучавам хората, чудя се какво става, че сами се натъкват на страдания. От една страна Бог ги освобождава от страданията, а от друга страна те се натъкват на нови страдания. Ще кажете, че страданията идват в света, защото хората грешат. Това не разрешава въпроса. Не е важно, че хората грешат; важно е всеки сам да съзнае това. Не е важно как е създаден светът; важно е като е създаден, да проникнете в неговия вътрешен смисъл, да разберете Божиите пътища и Любовта така, както днес се проявява. Това значи да ходи човек в правия път на живота. Рече ли да се занимава с външната страна на нещата, той се заблуждава, влиза в крив път. Като дойдете до човека, занимавайте се с неговия вътрешен живот, а не с външността му. Външният човек не е нищо друго, освен автомобил, който ту спира, ту се движи, според волята на господаря си. Който не разбира това, отдава всичкото си внимание на автомобила. Като видят някой министър, кланят му се. И това не е лошо, но истинският министър е вътре. Него трябва да намерите и да го поздравите. Майката се радва на детето си, т.е. на неговото автомобилче. Един ден автомобилчето му изчезва – задигнал го някой. Майката плаче, страда, търси детето си. Всъщност детето е около нея и в нея, но само автомобилчето е изчезнало. Страшно е, ако и детето е изчезнало. Обаче има случаи, когато заедно с автомобила задигат и господаря. Ето защо, изучавайте своя вътрешен живот, както и този на своя ближен. Що се отнася до външния живот, до външните неудобства, те са временни, странични явления. Те не трябва да влизат във вътрешния живот.

Два порядъка съществуват в света: Божествен и човешки. Божественият порядък носи всички блага, всички условия за развитие и напредък на хората; човешкият порядък носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства. За да бъде щастлив, човек трябва да отдели човешкия порядък от себе си, да го сложи настрана и да се държи само за Божествения. – Какво ще стане с човешкия порядък? – Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини. Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това – в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли. Затова, именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен. Между кой народ ще се роди, не е важно. Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма. Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата. Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза. Това означава стихът: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Водата представлява човешкия порядък, а Духът – Божествения. Следователно човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие Любовта. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. Който мине през трите врати – пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък. Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък. Не е така. Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг. Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията? Умрял ли е той? Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира. Той се отказва от стария си занаят и напуска кръчмата. – Къде отива? – В църквата. Идете в църквата да видите как се моли. Пред него стои Евангелие, а не чаша, пълна с вино.

Ето защо, когато ме питат къде отиват умрелите, казвам: Умрелите са в църквата, молят се. Значи който умира за виното, отива в кръчмата. С други думи казано: Който умира за човешкия порядък, влиза в Божествения. Който умира за Божествения порядък, отново се връща в човешкия. Има случаи, когато мъдрецът или адептът, който живее в Божествения порядък, влиза в кръчмата да пие една чаша старо вино. С това той иска да каже, че в изключителни случаи една или половин чашка вино може да се употреби за цяр от хора, които имат слаб стомах. И Павел препоръчва на хора със слаби стомаси да употребяват по малко винце, по сто грама на ден, докато се засили стомахът им и докато придобият апетит.

При сегашните условия на живота хората не могат за дълго време да се задържат в един и същ порядък. Затова ги виждате ту в църквата, ту в кръчмата; ту в Божествения порядък, ту в човешкия. Докато обича, докато е щедър и услужлив, докато е доволен, човек е в църквата; щом престане да обича, щом одумва и критикува хората, щом е недоволен, той е в кръчмата. И праведният човек може да сгреши; за една малка грешка да излезе от църквата и да влезе в кръчмата. Като знаете това, бъдете предпазливи, да не излизате вън от Божествения порядък. Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине. Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е. Обаче отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет. Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: „Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина“. Въпреки всичко той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: „Диогене, това ли е твоята философия? Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години? Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка? Трябваше ли от една малка несгода да развалиш разположението си?“

Сега и на вас казвам: Вземете поука от Диоген и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво. Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които могат да го изкарат от Божествения порядък. Ще кажете, че вярвате в Бога. Това не е достатъчно. Само с вяра не се живее. Право разбиране трябва да имате. Някои минават за благочестиви, но само външно са такива. При най-малкото изпитание те губят своето благочестие. Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите колко са благочестиви. Те веднага скачат на крак и слагат в действие своята картечница. Какво лошо има в това, че казали нещо за тях? Ако е вярно, нека се изправят; ако не е вярно, трябва ли да се сърдят? Как ще придобиете търпение, ако не се научите да изслушвате хората? Каквито думи и да казват за вас, трябва да ги понасяте с търпение. Лошият човек е във вас, във вашите мисли и чувства, трябва да го търпите. Кой не е изпитал това? Тъкмо се въодушевите от някоя възвишена идея, искате да направите едно добро, но в ума ви веднага нахлуват лоши, страшни мисли и вие се отказвате от идеята си. Това са мислите на лошия човек във вас, който иска да ви спъва. Изслушайте го с търпение, но не приемайте мислите му като ваши. Щом се изкаже, той ще се отдалечи от вас. Тогава вие ще направите доброто, което сте намислили.

Съвременните хора са дошли до един кръстопът, до големи противоречия и търсят начин да се освободят от тях. Единствената сила, която може да освободи човека от противоречията, е Любовта. Затова е казано да възлюбиш Бога и ближния си. Много спомагателни сили има Любовта, но те са временни. Само тя остава вечна и неизменна. Само Любовта е в състояние да освободи и да повдигне човека, за да постигне всичките си желания. Ще кажете, че искате да станете царе, князе, министри. И това е възможно след време, но не е съществено. Какво по-голямо благо можете да очаквате, ако с една дума сте в състояние да лекувате болни, да възкресявате мъртви, да освобождавате човека от сиромашията и несгодите в живота им? Това може да прави само любещият, който е дал път на Божественото в себе си.

Има ли такива хора в света? Има, разбира се. Всеки може да бъде такъв. Всеки може да говори меко и сладко, да помага на хората. Ако се отправи позив към хората, да се явят кандидати за Любовта, всички ще дойдат, но се иска хора със съзнание и разбиране, а не войници, които да чакат заповеди само отвън. – Как може да придобие човек Любовта? – Чрез Словото. Казано е в Писанието: „В начало бе Словото и Словото бе Бог. Всичко чрез Него става“. Следователно, когато Словото влезе в човека, ще пресъздаде неговия живот. Казано е в Битието: „Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над нея“. – Докато Словото не беше се проявило, земята беше пуста и неустроена. Щом Словото се прояви, земята започна да се устройва и се оформи в този вид, в който днес я виждаме. „Ще изпратя Духа си.“ – Къде? – В човека. – Значи, когато Духът влезе в човека, животът му ще се измени, както се изменя лицето на земята.

„Който има уши да слуша, нека слуша.“ Това значи: който разбира, малко му се говори; който не разбира, много трябва да му се говори. На глупавия ще говориш високо, да те чуе; на онзи, който има добре развито ухо, тихо, нежно ще говориш. Възлюби Бога в себе си! Възлюби ближния си вън от себе си. Този е пътят, по който човек трябва да върви.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Утринно Слово от Учителя, държано на 14 юли 1935 г., София, Изгрев.