Размишление
Човек носи в себе си три съществени думи: ядене, разбиране и служене. На физическия свят той се нуждае от добро ядене, в духовния свят – от добро разбиране, а в Божествения свят – от добро служене. Значи човек се нуждае от добро ядене, а не от много ядене. Ако яде много и преяжда, стомахът му ще се развали. Като яде умерено, стомахът ще работи повече. Доброкачествената храна пък внася подобрение в целия организъм. И в края на краищата човек изпитва добро разположение на духа и готовност за служене. Може ли да се нарече вярващ онзи, чийто живот не се подобрява?
Следователно, дойдете ли до разумните, Божествени закони, ще знаете, че те не са механически. Който не може да повдигне сърцето си, той не познава духовните закони. – Как може човек да повдигне сърцето си? – Чрез молитва. Който не може да повдигне ума си, не познава Божествените закони. Умът пък се повдига чрез концентрация.
Много от съвременните хора минават за християни, молят се, правят добрини, а същевременно спорят помежду си. – За какво спорят? Истината със спор не се доказва. Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и да го доказвате, нищо не можете да му предадете. Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита. Слабият, виновният търсят защитници. Адвокатите са защитници на обвиняемия, а съдията и прокурорът го обвиняват и се произнасят за виновността му. Сегашното съдопроизводство е сложно, обаче старото турско съдопроизводство било кратко и лесно се свършвало. Съдията питал обвиняемия: „Ти имаш ли да даваш на еди-кого си?“ – „Имам.“ – „Плати му още сега!“ Той плаща и с това делото се свършва. После съдията пита кредитора: „Доволен ли си от длъжника си?“ – Доволен съм. И двете страни си отиват примирени. Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат. С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано. При това положение хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото. Адвокатите им взимат големи суми. Какво се ползват адвокатите от това? Ако е за здраве, с пари здраве не се купува. Напротив, който има много пари, много яде и пие, докато го хване един ден артериосклероза. Казват: „Заболя този човек, старостта го налегна“. – Не е причина старостта, но нередовният живот. Дайте възможност на човека да живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може да го нападне. Стар е само онзи, който не живее правилно. Когато хората слушат да се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират. Понякога това раздвояване идва отвън – думите не са употребени на място. Това показва, че речта не е построена по законите на истината. Реч, която почива на законите на истината, изключва всякаква двусмисленост. Тя си служи с точно подбрани думи. За пример, в такава реч никога не можеш да употребиш думата „обич“ вместо „любов“. Обичта означава едно, любовта – друго. Както стомахът подбира точно каква храна да приеме, така истината си служи с думи, които имат строго определен смисъл. Можете ли да залъжете стомаха си с външния вид на яденето? Какъвто и да е бил външният му вид, стомахът не се подкупва. Щом приеме яденето, той веднага казва: „Добро е“, или: „Не е добро“. Ако не е добро, връща го назад. Така постъпва и истината. Тя чува думите и веднага ги разпределя кои са за нея и кои не са. Истината никога не си служи с думи, които са изгубили първоначалния си смисъл.
Често религиозните казват, че трябва да се живее добре. Когото срещнете, все това казва: „Да живеем добре“. Те говорят за живот, а изключват смъртта. Всъщност думата „живот“ едновременно подразбира и смърт. Не може човек да живее, без да се приближава към смъртта. Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда. Хората искат да живеят без да умират и без да се раждат.
На един прочут цар от древността казали: „За да успее царството ти, трябва да намериш за сина си, бъдещият цар, мома, която не е раждана от майка и не е прегръщана от баща“. Царят се видял в чудо, къде ще намери такава мома. Това била една от най-тежките задачи, която трябвало да разреши. Може ли да се реши тази задача? И да се намери такава мома, тя ще бъде като кукла: красива, приятна за гледане, но дума няма да излезе от устата и.
Такава задача решават много от съвременните хора, светски и религиозни, но задачата им остава неразрешена. Някой търси такъв човек, който да не е направил нито една погрешка в живота си. Можете ли да намерите такъв човек? Преди всичко той ще бъде необикновен, нито ще говори, нито можеш да се приближиш до него. Ако успееш да се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе. Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси. В края на краищата задачата остава неразрешена, но само заставя човека да мисли. Сега, като ви говоря, имам предвид да освободя съзнанието ви от раздвояване. Обикновеното в живота внася раздвояване в съзнанието. Щом се раздвои, човек започва да мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може да направи и т.н. Той търси виновника за своето положение вън от себе си. Наистина, има един виновник, но никой не може да го намери; има и един праведник, но и него не можете да намерите. Има един лош и един добър, но и тях не можете да намерите. Виновникът, праведникът, добрият и лошият се различават, затова се проявяват на всяко време и при всички условия. Ето защо, под „добър човек“ разбираме онзи, който може да прави добро при всички времена и условия. Лошият пък прави зло при всички времена и условия. Ако търсите Христос и за Него казваме същото: Търсете Го навсякъде, при всички времена и условия.
Съвременните религиозни очакват Христос по различни начини, но Той няма да дойде така, както Го очакват. Навремето си, Христос имаше 12 ученика и всеки Го разбираше по различен начин. Един ден Христос ги запита: „За кого ме мислят хората, че съм?“ – „Едни те мислят за пророк Исай, други – за Йеремия, трети – за Илия.“ Тогава Той се обърна към Петър и го запита: „Ти за кого ме мислиш?“ – „Ти си Христос, Син на Бога живаго“, отговори Петър. Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос. Христос му отговори: „Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене“. Обаче не се мина много време, същият Петър, който призна Христос за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него. Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее. Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христос; готов е да жертва всичко за Него, но Петър не познаваше какво се крие в човешкото естество. Наистина, когато хванаха Христос, дойдоха и до Петър. Слугинята в преторията го запита: „Да не си и ти от Неговите ученици?“ – „Не съм, не Го познавам.“ Като се отрече три пъти от Христос, петелът пропя. Тогава Петър си спомни думите на Христос, съзна грешката си и горко плака. Така видя той двойствеността в себе си: Божественото, което вижда и разбира нещата, което е готово на всички жертви, и човешкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво. Такова раздвояване става с всички хора. Виждате някой тръгнал в духовния път, готов е на жертви, но след време се разколебава и казва: „Какво направих аз? Предадох се в служене на Бога, пасох говедата на владиката, а хората около мене си направиха къщи, купиха си имоти и днес разполагам с капитали“. Под думите „пасох говедата на владиката“ разбираме, че проповядвал на хората. Значи той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората. Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а що е по-малко, ще запазят равновесието си. Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е. няма да го засегнат. Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган – смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора. Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: „Къде е Правдата, къде е Любовта?“ След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души. Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания. Следователно не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си. Каже ли някой, че е вярващ, веднага ще му искат свидетелство за свършен курс по вярата. – „Праведен съм.“ – Дай свидетелството си! Който е издържал изпитите си, напред върви; който не ги е издържал, трябва още да учи, да свърши училището на земята и тогава да държи матура.
Като влезете в религиозно общество, навсякъде чувате да се говори за Любовта. Всеки казва: „Трябва да се обичаме! Трябва да ме обичаш!“ Кажете ли на някого, че трябва да ви обича, това показва, че не вярвате на този човек. Влезе ли недоверието между двама души, Любовта ги напуска. – „Трябва да обичаме Бога!“ – И без да казвате това, то става. – Защо? – Човек е уд от Великия Божествен организъм. Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото. Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт. Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката? Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото. Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества. За да не изпада в заблуждения по отношение на Любовта, човек трябва да познае себе си. Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен. Има много начини, чрез които човек може да познае себе си. Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: „Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си“. След това се отдалечавам и наблюдавам какво прави той. Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече каква е неговата любов. Наблюдавайте се и вие, да видите как постъпвате. Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите – малки. Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите – големи парчета, а за себе си – малко. Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен. Който е създал хората, той има право да ги съди, а не аз. – Защо? – Защото истински те люби само Онзи, Който те е създал. Щом те люби, Той знае как да съди и как да раздава благата.
Казвате: „Писано е, обаче, даром да се дава“. Думата „даром“ подразбира даване от Любов. Който дава без любов, всъщност не дава. Истинското даване става с Любов. Който обича, той дава, той прави добро без никакви условия и уговорки. Всяко добро, направено с Любов, не може да спъне човека, нито да съблазни окръжаващите. Като знаете това, давайте с Любов, взимайте с Любов, правете добро с Любов, приемайте доброто с Любов. Това означава стихът: „Даром сте взели, даром давайте“.
И тъй, да направите добро на човека с Любов, това значи да не накърните с нищо неговата воля, неговото сърце и неговия ум. Сега ще ви кажа няколко мисли, които водят към възходящия път. Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои.
Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне.
Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва; по обяд деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава, на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва; смъртта болния угнетява.
Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що в него живее. Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще премахне.
Познаването на добро и зло в човека смъртта въведе, да му е господар, докато достигне познанието на Единния, Истинен Бог, в Когото животът е без ограничение. Той е Единният на вечната, разумна Любов – Той – от Когото отначало Любовта заблика – Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец – връзка с необятната Истина, що всичко със светлина огради.
Постави Тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада.
И повика духа на човека отдалеч, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай – му проговори Тя, – чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на свободата, наградата на живота и насладата на светлината“.
Но човекът на видимото не постави думите в сърцето си: леността го хвана – мярката на свободата на земята остави; жажда за познаване на доброто и злото в пътя го намери; за тях той наградата на живота продаде; славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на светлината на пазара изпрати – слугиня да стане и него да храни.
Прокобни станаха думите на Истината; робството на смъртта дойде и господар на човека стана и накара го земята да рови; внесе то всичките ограничения – свободата да гони, изгуби човекът силата си; дойде сиромашия, скръб, страдание и мъка в живота внесе.
Уплаши се човекът, от страх на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби светлината. И остана скиталец по земята, той – младият син на Виделината.
И плака той дълго време в своето робство. Припомни си той думите на Истината и разкая се за постъпката си и пожела да се върне в Любовта.
Чу тогава вътрешния глас на Истината в него да говори: „Вземи мярката на свободата в ръката си; постави наградата на живота венец на главата си; и сложи насладата на светлината огърлица на душата си“.
Любовта е любов за светлината на ума.
Мъдростта е мъдрост за живота на душата.
Истината е истина за свободата на духа.
Люби всичкия живот, всичката светлина, всичката свобода!
Мъдър бъди, на Истината всякога верен остани!
„Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои.“ – Светлината представлява Божественото в човека. Въздухът представлява духовното в човека. Затова, именно, Божественото в човека тича, а духовното, в сравнение с Божественото, пристъпва. Водата са чувствата в човека. Почвата представлява физическото в човека. – Това са символи, закони, които трябва да се преведат, да станат понятни и приложими в живота.
„Животът здравия радва, смъртта болния угнетява.“ – Светът не е за болни хора, защото смъртта ги угнетява. Животът е за здрави хора, да ги радва.
„Духът отрудения утешава.“ – Като работи и като учи, духът ще утеши отрудения.
„И постави Истината: Свободата за мерило, животът за награда и светлината за наслада.“ – Това са три мерки, с които разумният човек трябва да си служи. Свободата е мерилото в живота. Животът, това е дипломът, наградата за ученика. Светлината за светило – това е човешката мисъл. Правата мисъл е наслада в живота на човека. Човек трябва постоянно да мисли, да разбира кои желания са Божествени и кои – не. На първите да дава ход, а вторите да слага настрана.
„Постави го Тя пред себе си и започна да му говори.“ – „Тя“ подразбира Истината. Истината е мерило на живота. Тя носи свободата, която всеки човек сам трябва да си извоюва.
За всяко нещо, което правите, трябва да имате мярка. Тази мярка трябва да бъде постоянно в ръката ви. Животът, който ви е даден, трябва да бъде венец на главата ви. Той е наградата, която имате и която трябва да цените. Светлината, знанието трябва да бъдат наслада на живота ви. Ако светлината и знанието не са наслада на живота, те не са истински, не са положителни величини.
Три са правилните мерки в живота: Да мери с принципа на Великата свобода. Да увенчавам делата си с Вечния, с Божествения живот. Да се наслаждавам с Божествената светлина и знание.
„И сложи насладата на светлината огърлица на душата си.“ – Всеки може да сложи огърлица на душата си, но само когато разреши всички противоречия в живота си чрез Божествената светлина. Разрешените противоречия са огърлица на човешката душа.
„Любовта е любов за светлината на ума.“ – Любовта се проявява само при светлината на ума. Без Любов добро не съществува. Любовта обхваща цялото естество на човека: неговото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
Мъдър бъди, на Истината всякога верен остани!
Вода, която извира, тече. Край нея всичко расте.
Свещ, която гори, свети. Край нея се чете.
Очи, които гледат, виждат. С тях по пътя се ходи.
Ум, който мисли, се повдига и добрият живот издига.
Сърце, което желае доброто, всичко постига.
Воля, която работи на Любовта, слуга става.
Необятната Любов, необятната Мъдрост, необятната Истина всичко разрешават.
Обичай Онзи, Който те обича!
Мисли за Този, Който всякога те има предвид!
Слугувай само на Онзи, Който ти показва пътя на Истината!
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
Утринно Слово от Учителя, държано на 26 май 1935 г., София, Изгрев.
|
