Размишление
Ще прочета 9-та глава от Еклисиаст.
„Защото сложих всичко това в сърцето си, за да издиря всичко това, че праведните и мъдрите, и делата им са в ръката Божия. Няма человек, който да знае дали любов или омраза ще бъде: всичко е пред тях.“ (– 1-ви стих.)
„И не ще имат вече никога дял във всичко, що става под слънцето.“ (– 6-ти стих.) – Някои мислят, че докато са на земята, могат да грешат, защото няма да имат дял в това, което става под слънцето. Това е криво разбиране на живота. И на земята ще живееш като праведен, със съзнание, че ще се ползваш от всичко, което става под слънцето.
„Иди, яж хляба си с веселба и пий виното с весело сърце; защото Бог вече благоволи в делата ти.“ (– 7-ми стих.) – Това е правото разбиране на живота. Според това разбиране препоръчва се на човека да яде и да пие с радост и веселие, защото Бог благоволи в делата му. Щом Бог взима участие в делата на човека, животът му ще се изправи.
„Във всяко време нека бъдат бели дрехите ти и миро да не оскудее на главата ти.“ (– 8-ми стих.) Това значи: стреми се на всяко време да бъдеш чист.
„Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, във всичките дни на суетния си живот, които ти се дадоха под слънцето, във всичките дни на твоята суета, защото това е делът ти в живота.“ „(– 9-ти стих.)“ – В този стих се вижда високото разбиране на Соломон. Той казва: Радвай се на живота си с жената, която си възлюбил, а не с тази, която не си възлюбил.
„Всичко, що намери ръката ти да направи със силата си, защото няма ни деяние, ни помишление, ни знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш.“ (– 10-ти стих.) Соломон е дошъл до заключението, че ако човек греши и мисли, че като отиде на другия свят, греховете му ще се простят, той се самозаблуждава и върви в крив път. Гробът или смъртта не изправят живота. Човек трябва да изправи живота си, докато е още на земята. „Защото време и случай се случва на всичките.“ (– 11-ти стих.) – Във времето на Соломон имаше едни случаи на нещата, а в наше време – други. Значи за всяко време има различни случаи. В разнообразието на случаите, именно, се заключава красотата на живота. Едни неща стават при благоприятни условия, а други – при неблагоприятни. Соломон идва до заключението, че човек трябва да бъде доволен от онова, което е вложено в него, и да не търси неща вън от себе си. В противен случай човек се товари с непотребни, излишни работи, които обременяват живота му. Той се чуди защо животът му е толкова тежък, а не вижда, че сам е виновен за това. Като влезете в някой дом, виждате, че стаите са пълни със старини, със символи, които носят щастие, а въпреки това никой от членовете на семейството не е щастлив. На стените висят конски петала, старинни спомени от деди и прадеди, но всичко това обременява живота им без да ги направи щастливи.
Всички хора се запитват откъде иде злото в света. – Злото иде от доброто. – Защо? – Като не знае как да приложи доброто, вместо да предизвика силите на доброто, човек предизвиква силите на злото и става нещастен. Представете си, че в един момък се яви желание да си намери другарка, с която да споделя радости и скърби, да прекара един добър живот с нея. Желанието на момъка е естествено. Той знае, че има някъде душа, сродна на неговата, с която е излязъл заедно от невидимия свят. Тя взела една посока, той – друга и днес взаимно се търсят.
Понеже времето, което ги дели от момента на слизането им на земята, е дълго, и двамата са забравили образите си и не могат да се познаят. Като търси сродната си душа, момъкът погледне една мома, втора, трета и постоянно се лъже: ту я намира, ту се разочарова в нея. Хване една, мисли, че е сродната му душа. След време се оказва, че не е тя; хване втора, и тя не е. Най-после хване една мома и казва: „Тази е сродната ми душа“. Той мисли, че ще живее добре с нея. – Какво излиза? – Не била сродната му душа. В сърцето на момата живее същото желание – да намери своята сродна душа. Като разбере, че е излъгана, тя започва да поглежда към този или онзи мъж, дано излезе от сродната и душа. Мъжът вижда това и започва да се сърди, да я ограничава и ревнува. Приятелите му идват в къщи, поглеждат към жена му – търсят своята сродна душа. В края на краищата той се скарва с приятелите си и животът му се превръща в ад. Вместо търсеното щастие той намира нещастието си.
И тъй, ще знаете, че който е намерил сродната си душа, той се е примирил с целия свят. За него зло не съществува. Обаче, който не е намерил сродната си душа, той постоянно се лута, гневи се, роптае против злото, против неправдите в света. – Кога може човек да намери сродната си душа? – Когато съзнанието му се пробуди и се научи да слуша и никога да не отлага нещата. Който се е научил да слуша гласа на Божественото, никога не се натъква на злото. – „Ама защо светът е създаден така? Защо съществува злото?“ – Защото не слушаш гласа на Божественото. Вън има голяма буря, вятърът вие силно. Ако излезеш по това време сред природата, вятърът ще си поиграе с тебе: шапката ти ще хвърли настрана, очите ти ще напълни с прах и т.н. Той си пее своята песен и не иска да знае за онзи, който се изпречва на пътя му. За да не те вее, скрий се в стаята си. Или стани толкова малък, че да не може да те хване. Божественото разполага с два метода срещу злото: или да не се изпречваш на пътя му, или да се смалиш или увеличиш толкова много, че да не може да си играе с тебе. Значи, за да се бори със стихиите на природата, човек трябва да бъде по-силен от тях. Силен човек е онзи, който може да се смалява, да става невидим, и да се увеличава, да става голям, да изпълва цялата вселена. Който иска да стане виден човек, всички да му се кланят, трябва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва вселената. Който иска да бъде неуязвим за злото, трябва да става малък и с микроскоп да не се вижда. Следователно не питайте защо съществува злото, но потърсете причината в себе си. Преди да търсите причините на злото вън от себе си, търсете ги в себе си. Защо се дразни човек? Ще кажете, че отвън някой го е предизвикал. Не е така. Ако едно тяло е поставено в равновесие, никой не може да го изкара от положението му. Ако едно вещество е чисто и поставено при външни и вътрешни условия да не ферментира, никаква сила отвън не може да го застави да ферментира. Как ще обезверите човека със силната вяра? Как ще заблудите човека с правата мисъл? Как ще вкарате в крив път човека с висок морал? Ето защо, въоръжете се със силна вяра, с права мисъл и с висок морал, за да устоявате на злото. При това положение злото не може да съществува. Силната и права мисъл е огън, който всичко разтопява. Няма крепост в света, която може да устои на този огън.
Като говоря за вярата, за правата мисъл и за морала, това не значи, че те не съществуват в света. Аз правя сравнение между вярата, която се колебае, и онази, която устоява на всички мъчнотии и изпитания. Аз говоря за правата мисъл, която твори и съгражда нещата. Аз говоря за онзи морал, който извира от душата на човека, а не се налага отвън, чрез закон. Външният морал е подложен на промени, а вътрешният е вечен, неизменен. Той се отнася до всички живи същества. Това е моралът, който се диктува от Любовта. Не може да бъде човек морален, ако няма Любов в себе си. Той не може да бъде добър, ако няма вътрешни условия да прояви доброто, което е вложено в него. – „Ама сиромах съм, не мога да бъда добър.“ – Ти се лъжеш. Няма сиромаси в света. Аз не вярвам в съществуването на сиромашията. Тя е човешко изобретение. Който казва, че е сиромах, лъже себе си, лъже и хората. Който настоява, че е сиромах, нека дойде при мене, да продаде сиромашията си. Обаче досега никой не се е явил да продаде сиромашията си, което показва, че тя не съществува. Как ще продадеш това, което не съществува?
Като ученици, вие трябва да разбирате нещата добре. Това може да стане само тогава, когато човек се откаже от старите си разбирания, навици и отношения. – „Ама така сме живели досега.“ – Това не е важно. – „Ама грешни хора сме.“ – „Това не е вярно.“ Дали сте грешници или праведни хора, това не е човекът. Че сте учени или прости, и това не е човекът. Това са външни прояви, върху които не се спирам. Това е все едно да облечете новите или старите си работни дрехи, а дрехата не определя човека. Аз деля хората на две категории: хора, които мислят, и хора, които не мислят. Лошавината на хората се дължи на това, че те не мислят. Когато мислят, хората са добри. Когато отваря очите си, за да вижда нещата ясно, човек е добър. Когато ги затваря и ходи със затворени очи между хората, той е лош. Без да иска той се блъсне в един, в друг; натисне едного, настъпи другиго и т.н. Не е лесно да се движи човек със затворени очи на публични места. За да не се спъвате в движенията си, за да не блъскате хората и те да не ви блъскат, отворете очите си, хвърлете превръзките си, вие не сте родени слепи или без очи. Един варненски чорбаджия женил дъщеря си. Този ден, именно, в дома му дошъл един гъдулар, който придружавал един просяк-слепец. Гъдуларят свирил и след това събирал милостиня за слепия. Като ги видял, чорбаджията сърдито им казал: „Махайте се оттук! Днес ли намерихте случай да дойдете при мене? Сега ще взема една тояга и ще ви прогоня!“ Като чул сърдития глас на чорбаджията, пръв избягал слепият, а след него гъдуларят. Чорбаджията гледал след просяка и се чудел как може слепец да бяга толкова бързо. След това той влязъл в къщата си, при гостите, и казал: „Братя селяни, днес направих едно чудо. Аз не знаех, че мога да отварям очи на слепи, а сега подгоних с тоягата си един слепец и той веднага прогледна и хукна да бяга по-напред от гъдуларя, който го водеше и свиреше“. Значи гъдуларят е добрият човек, а слепият – лошият, когото водят. Всеки има по един добър и един лош човек в себе си. Добрият води лошия, а не лошият – добрия. Това, именно, показва, че доброто е по-силно от злото. Какво е нужно на човека, за да приложи доброто? Какво е необходимо, за да се оправи светът? – Трябва да дойде чорбаджията с тоягата си и да прогони слепия просяк. Когато чорбаджийската дъщеря се жени, никакви просяци не трябва да обикалят дома и. Който търси истинския път в живота, той не се нуждае от просяци. Новият морал е еднакво важен и за гъдуларя, и за слепия. Като го приложат, ще видят, че и двамата са на крив път. Защо трябва гъдуларят да придружава слепия, който играе роля на сляп? Защо човек трябва съзнателно да слага превръзка на очите си и да минава за сляп? При това, когато ядат и пият, те не играят никакви роли. Щом тръгнат на печалба, и двамата играят чужди роли. Не е позволено на човека да печели с чужди роли.
Казвате: Човек трябва да се стреми да придобие нещо повече от това, което има. Когато напълниш шишето си с вода, има ли смисъл повече да се пълни? Колкото и да го държите под чешмата, то не може да събере повече от един килограм вода. – Защо? – Толкова е неговата вместимост. Като знаете това, не се пресилвайте. Не слагайте в ума си повече мисли, отколкото можете да носите. Значи ще вземеш толкова, колкото можеш да носиш. След това ще даваш толкова, колкото си взел. Това е закон на равновесие, който трябва да спазвате. Този закон се прилага и при дишането: колкото въздух приемеш, толкова ще изпуснеш навън. При това, като дишаш, ще възприемаш по една добра мисъл. Като издишаш, ще изпращаш в пространството по една добра мисъл. Не можеш да се ползваш от нещо, без да благодариш за това, което си получил. Това е все едно да станеш съдружник на някого, без да дадеш нещо от себе си. Един турчин кафеджия излязъл пред кафенето си да чука кафе в специално издълбан камък, според турския обичай. Като вдигал и слагал чука, той пъшкал от тежестта му и издавал звука „ха“. Един млад турчин се спрял да гледа как се чука кафето и казал на кафеджията: „Слушай, аз съм без работа. Хайде да станем съдружници: ти чукай кафето, а вместо тебе аз ще казвам „ха“. – „Съгласен съм“, казал кафеджията. Като счукал кафето, започнали да го посещават повече клиенти, отколкото по-рано. Той взимал парите от тях и ги прибирал в касата си. Младият съдружник стоял около кафеджията и очаквал да получи някакво възнаграждение. Обаче кафеджията даже не мислил да дели с него печалбите си. Младият турчин потърсил разрешение на въпроса чрез съда. Като обяснили работата на съдията, последният казал на кафеджията: „Ще вземеш една тенекиена кутия, в която ще поставяш парите. Като падат парите и чуеш звука „тин“, това „тин“ ще дадеш на съдружника си“.
Приложете това разрешение и към своя личен живот. Изпаднете ли някога в безделие, не очаквайте на хората да ви възнаградят. Можете да имате желание за работа, но желанието без прилагане нищо не струва. Много желания имат хората, но не са ги приложили и след това обвиняват Бога, ближните си, съдбата си. Това се дължи на изопачените човешки разбирания. Всеки трябва да работи. Даром нищо не се дава. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи. Всеки има задължения в живота. Не можеш да се ползваш от благата на живота, ако не даваш нещо от себе си. – „Колко да давам?“ – Това не е определено. Няма закон в света, писан или неписан, който да определя степента на даването. На едного ще дадеш повече, на другиго – по-малко. Важно е да изпълняваш задълженията си и то от Любов и съзнание. Само при това положение животът ти ще бъде хармоничен.
Следователно хармонията е необходима, както в музиката, така и в живота на човека. Колкото повече дарби и способности е развил човек в себе си, толкова по-хармоничен е животът му. Ако изучавате човешката глава от гледището на френологията и на физиономиката, ще видите, че в нея има много центрове, които отговарят на различни способности и чувства. Колкото повече способности е развил човек, толкова по добре е оформен неговият череп. В човешката глава има специални места за музика, за математика, за пазене на равновесие, за справедливост, за сравнения, за изобретения, за надежда, за вяра, за приятелство, за семейни чувства и т.н. Колкото по-добре е развит мозъкът на човека, толкова по-големи са възможностите му за връзка с разумните същества. При това казваме, че човек трябва да има права мисъл. Само онзи може да има права мисъл, който е развил голяма част от своите способности и чувства и може да ги приложи в живота си. Правата мисъл подразбира добрите условия в живота. Който има права мисъл, предвижда нещата, никой не може да го лъже. Той е в състояние да измени кривата посока на движение на всеки, който влезе в съприкосновение с него. Много естествено. Той е подобен на силен огън. Кой няма да се стопли и разшири, като се приближи до него?
Сега, от всички хора се иска съзнателна работа, за да влязат в новия живот. Детето, което започва да учи музика, трябва усилено да работи, за да стане виден музикант и виртуоз. В този смисъл първите години на работа и усилия, които ученикът прилага, за да постигне нещо, наричаме стар живот. Щом започне да свири добре и всички го признаят за музикант, той влиза вече в новия живот. Докато е в стария живот още, човек прави грешки, мъчи се да изкара нещо хубаво. Влезе ли в новия живот, той престава да греши. Новият живот изключва грешките и престъпленията.
Соломон казва: „Да се весели в живота си с жената, която е възлюбил“. – Коя е тази жена? – Сърцето. Значи жената е сърцето в човека, а мъжът – умът. Затова, именно, е казано: „Нито жена без мъж, нито мъж без жена“. С други думи казано: нито сърце без ум, нито ум без сърце. Като говорим за жени и за мъже в грубата, т.е. физическата им страна, ние ги разглеждаме като животни, които не са дошли още до онази висока степен на развитие да мислят право. Дойде ли до това положение, човек се съзнава като душа и започва да търси своята сродна душа. Той търси и Христос като колективен дух, т.е. като сбор от разумни души, излезли от Бога.
Мнозина се питат по кой начин могат да се домогнат до правата мисъл. По два начина: или чрез голям страх, или чрез силна любов. Значи човек трябва да преживее голям страх или силна любов, за да заработи умът му, да се прояви правата мисъл в него. Казано е в Писанието, че начало на Мъдростта е страх от Господа. Значи, когато човек се уплаши силно, съзнанието му се пробужда и той започва да мисли право, т.е. става мъдър.
Христос, обаче, препоръчва друг метод: Любов към Бога. Като обикнеш Бога, ти започваш да мислиш право. Страх от Бога и Любов към Бога, това са двата метода, чрез които човек намира своята сродна душа. Щом намери сродната си душа, той намира и Христос и става гражданин на Царството Божие. Този е естественият път, по който човек може да се развива. Този е пътят, по който трябва да върви той, за да постигне желанията си. Това не става изведнъж, но постепенно.
Някои искат да бъдат гениални и мислят, че геният може да се прояви изведнъж. За онзи, който не може да проникне в миналото, геният се ражда в един момент; обаче онзи, който вижда в далечното минало, знае, че за да се роди гениален, човек е работил усилено в миналото. Не само той, но и неговите деди и прадеди са работили усилено и в края на краищата, с общи усилия, са създали един гениален човек. Не е лесно да стане човек гений или светия. Първо, той минава по пътя на обикновения човек и след хиляди години, чрез съзнателна работа, става гений или светия. Много упражнения трябва да прави ученикът, докато стане виден човек в областта на науката или изкуствата. Значи първо ще работи човекът, а после – Бог. Когато е време за работа, не изпускай добрите условия. Когато дойде времето да работи Бог в човека, тогава човек ще гледа и ще се учи.
И тъй, като ученици, стремете се към добрия живот, да развиете своите дарби и способности, да станете виртуози. Стремете се и към красивия живот, към красотата. Израз на красотата е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Красота, която не произлиза от дълбочината на духа, на душата, на ума и на сърцето, не е истинска. Такава красота всеки момент може да изчезне. Както човек сваля маската си и показва истинския си образ, така се губи онази красота, която не произхожда от дълбочината на човешкото естество. Който служи на душата си, той е красив, той вечно се подмладява.
Как може да се подмлади човек? – Много начини има за подмладяване, но всеки трябва да си избере такъв, който му подхожда. За пример, ако можете да прочетете Стария и Новия Завет 99 пъти и да го приложите, вие ще се подмладите. И 90-годишните баба и дядо ще станат млади, весели, жизнерадостни. Младия всички го обичат. Опасно е днес много хора да ви обичат. Радвайте се, ако само един човек ви обича. Обичат ли ви много, вие ще станете нещастни. Всички ще искат нещо от вас. Не е лесно в един и същ момент човек да задоволи много хора. Не е важно да обичате много хора и много хора да ви обичат. Важно е като обичате, да бъдете проводник на Божията Любов. Казано е в Писанието: „Представете вашето тяло в жертва жива, свята и благоугодна“.
Сега и на вас казвам: Предложете ума, сърцето и тялото си в служене на Великото. Станете проводници на Великата Божия Любов, за да се радвате вие, да се радват и окръжаващите.
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
Утринно Слово от Учителя, държано на 7 април 1935 г., София, Изгрев.
|
