Размишление
Ще прочета 7-ма глава от Еклисиаст.
„Сърцето на мъдрите е в дом на жалеене; но сърцето на безумните – в дом на веселба.“ (– 4-ти стих.) – Тук Соломон е прав. Днес повечето хора искат да бъдат в дома на веселбата. Да не речеш: „Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от тези?“ (– 10-ти стих.) – Като остарее, човек казва: „Какво беше едно време, когато бяхме млади?“ Когато напусне гората и влезе в дома на господаря си, волът казва: „Какво беше едно време, когато бяхме свободни? Разхождахме се по горите, но днес сме под закон.“ Защото не питаш благоразумно за това.
„Мъдростта е добра като наследието и полезна на онези, които гледат слънцето.“ (– 11-ти стих.)
„Защото Мъдростта е защита, както е защита среброто; но преимуществото на знанието е, че Мъдростта оживява онези, които я имат.“ (– 12-ти стих.)
„Гледай делото Божие, защото кой може да направи право онова, което е Той направил криво?“ (– 13-ти стих.)
„В благополучен ден весели се, а в злополучен ден бъди смотрелив, защото Бог направи едното противоположно на другото, за да не намери човек нищо зад себе си.“ (– 14-ти стих.) – Това е афоризъм. Под думата „афоризъм“ разбираме отделяне на нещо от общото. Афоресали някого, значи отделили го от всички хора.
„Всичкото видях в дните на суетата си.“ (– 15-ти стих.) – Тук Соломон говори за себе си.
„Има праведен, който загива в правдата си; и има нечестив, който дългоденства със злобата си.“ (– 15-ти стих.)
„И намерих, че е по-горчива от смърт онази жена, на която сърцето е примки и мрежи и ръцете и – окови. Угодният пред Бога ще се отърве от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.“ (– 26-ти стих.) – Като говори за жената, Соломон има предвид външната и форма. Значи жената е опасна като форма, а не като принцип. В дадения случай под думата „узи“ се разбират чрезмерните желания, които заробват човека. Чрезмерните желания на човека приличат на трапезата на китайските мандарини, когато канят някой висок гост.
Един виден американец бил поканен на гости в дома на един китайски мандарин, който сложил на масата 40 различни ястия. От учтивост американецът трябвало да опита всичките ястия. След това посещение той се зарекъл да не ходи на гости на китайски мандарини. – Защо? – Стомахът му се разстроил толкова, че трябвало да пази диета цели две седмици.
Често съвременните хора се оплитат в многото си желания, вследствие на което разстройват стомаха си. Ние казваме за тях, че са били на гости в дома на някой китайски мандарин. „Едного мъжа между тисяща намерих; но ни една жена между всички тези не намерих.“ (– 28-ми стих.) – Соломон искал да каже, че между тисящи мъже е намерил поне един, умът на когото е бил в главата му. Обаче между тисящи жени не е намерил нито една, на която умът да е бил в главата. Наистина, това е било във времето на Соломон, преди повече от две хиляди години, но все пак не е утешително за жените. Тази е причината, където много жени искат да станат мъже. Те казват: „Не струва човек да бъде жена“.
„Ето, това само намерих, че Бог направи човека прав, но те потърсиха много измишления.“ (– 29-ти стих.) – Като се отклонил от правия път, човек изгубил изкуството да говори, да мисли и постъпва право. Голямо изкуство е да знае човек как, кога и какво да говори. Голямо изкуство е да знае човек как, кога и какво да мисли. Като се отклонил от правия път, човек изгубил изкуството да говори, да мисли и чувства право, вследствие на което най-малките причини го изваждат от релсите на живота. Достатъчно е като върви из града, да го срещнат десетина души и да го спрат, да го питат нещо. Той ще остане недоволен от тези спирки и ще избягва познатите си. Какво ще правите, ако сте красив, виден човек и всеки фотограф, като ви срещне на пътя, пожелае да ви фотографира? Този ви цъкне с апарата си, онзи ви цъкне, всички искат да ви фотографират. Ако сте в Англия, това положение се търпи, защото фотографът отдалеч още цъка, без да иска разрешение. Но какво ще правите, ако сте в България? Преди да ви фотографират спират ви и питат съгласни ли сте да имате портрета си или не. Представете си, че не срещате фотографи, но – ваши приятели, които започват да ви говорят или за добродетелите, или за грешките и недостатъците ви? И в единия, и в другия случай можете ли да се отегчите и обезсърчите, или да се стимулирате? За пример, както учителят може да стимулира или понижи духа на ученика, така всеки човек може да се стимулира или обезсърчи. Достатъчно е да кажете на човека, че е работлив и от него може да излезе нещо, за да се насърчи. Достатъчно е, обаче, да му кажете, че е ленив, че за нищо не го бива, за да се обезсърчи и отчае.
В какво се заключава прилежанието и в какво – леността? Има външно и вътрешно прилежание и леност. Както човек може да бъде външно и вътрешно прилежен, така може да бъде външно и вътрешно ленив. Външната леност се изразява в нежеланието на човека да работи, да учи, да се моли. Колкото да е лоша външната леност, все пак тя може да се преодолее. Страшна е, обаче, вътрешната леност, т.е. пасивност; с нея, именно, човек трябва да се справя.
В прочетената глава Соломон засяга още външната страна на физическия живот, с който се намира в съприкосновение. Той не може да се освободи от мислите на хората, които го обикалят.
Закон е: когато влезе в едно общество, добро или лошо, човек едновременно се влияе от добрите и от лошите мисли на хората, които съставят обществото. За пример, ако влезеш в общество, съставено от земеделци, ще говориш за боб, леща, лук, чесън и т.н. Ако влезеш в музикално общество, ще говориш за музика. Ако влезеш между учени хора, ще говориш за наука. Ако влезеш между религиозни хора, ще говориш за Бога, за ангели, за светии и т.н. С една дума, в каквото общество влезеш, такъв ставаш, ако не завинаги, поне временно. Ако не станеш чисто злато, ще бъдеш поне позлатен. Значи има истински учени хора, но има и позлатени; има истински музиканти, но има и позлатени; има истински религиозни, но има и позлатени. Истинските учени, музиканти и религиозни са от чисто злато, вследствие на което издържат на всички изпитания. Обаче позлатените не издържат на мъчнотии и изпитания.
Сега, като сравняваме хората с предмети от чисто злато и с позлатени предмети, имаме предвид силите, които работят в тях. Невъзможно е мислите, чувствата и желанията на човека да не се отразят на организма му. Колкото по-низши са те, толкова по-тъмен, по-черен е цветът на лицето. Черният цвят показва, че човек е навлязъл в гъстата материя. Колкото по-дълбоко е влязъл човек в гъстата материя, толкова по-голямо е отклоняването му от правия път. В това отношение черната раса е остатък от онези времена, когато човечеството се отклонило от правия път. Чрез непослушание, чрез изпълняване изключително на своята воля, хората се отдалечиха от Бога. Като се натъкнаха на големи страдания, те започнаха да се вслушват в доброто начало в себе си и подобриха малко живота си. Така се създаде червената раса. Колкото повече се подобряваше живота на хората, толкова и цветът на лицето ставаше по-светъл, докато се създаде бялата раса. След нея ще дойде шестата раса, която ще има светли лица. Днес бялата раса работи усилено за създаване на типове от шестата раса. Всички хора няма да влязат изведнъж в шестата раса, но ще има много представители от нея.
Сегашните хора се натъкват на големи изпитания, понеже се сближават много. Докато не се познават още, хората пристъпват един към друг със свещен трепет, с голямо уважение. Обаче като се опознаят отблизо, те започват едни-други да се морализират, да играят роля на теляци. Като ви срещне някой познат, започва да ви прави забележки, че не сте постъпвали правилно. След това ще дойде друг и той да ви прави забележки. Значи един след друг вашите познати идват при вас, като теляци да търкат кожата ви. Има смисъл да дойде един теляк, но какво ще направят десетки теляци? Те ще охлузят кожата ви до протичане на кръв. Това вече не е приятелство. Като знаете това, не постъпвайте и вие като онези теляци, които охлузват кожата на хората. Преди да играете такава роля към близките си, обърнете се към себе си, да видите дали вие имате нужната чистота. Ако себе си не сте очистили, а бързате да чистите другите, вие ще приличате на стария крив рак, който учил сина си да ходи право.
Един ден старият рак казал на сина си: „Синко, не се ходи така. Не виждаш ли, че ходиш криво?“ – „Татко, тръгни пред мене, да ми покажеш как да ходя.“ Старият рак тръгнал напред, но вървял по своему, криво. – „Татко – казал синът, – така и аз ходя. Ти не ми показа нищо ново.“
Казвам: Не може човек да възпитава другите само с думи. Примерът, животът възпитават, а не думите. Да говориш само, без да живееш това, което говориш, то е все едно да поканиш гости в студен, зимен ден около студена печка и да им казваш, че е топло в стаята. Хората седят около печката, но треперят от студ. Който се наема да морализира хората, трябва да бъде запалена печка, да даде нещо от себе си. Без да им говори, без да ги морализира те ще приемат част от неговата топлина и светлина и ще се възпитат.
Съвременните педагози говорят за нов начин на възпитание. Според мене новото възпитание е свързано с правилното слушане. Само онзи слуша правилно, който е в състояние да прилага това, което е чул. Може ли човек да прилага, може и да се възпитава. Ако не може да прилага, не може и да се възпитава, следователно методът не е дал добри резултати. Щом методът на възпитанието не дава добри резултати, той не е нов. Изобщо новото подразбира прилагане на нещата. Ето защо, когато някой казва, че слуша Словото Божие и го харесва, за мене е важно дали го прилага. Ако слуша добре и правилно, той може да прилага; ако слуша и не прилага, това показва, че не разбира. Правилното слушане е свързано с разбиране. Ще кажете, че религията не е за младите. Съгласен съм и аз с това твърдение, но прибавям: всяка религия, която ограничава човека, не е за младите. Това не значи, че на младите трябва да се даде безгранична свобода. Какво лошо има в това, ако пуснеш вола си в гората, да пасе свободно, от никого неограничаван? По-добре ли е, ако го сложиш в дома и от време на време да го водиш на нивата да оре? Стремете се към такава религия, която освобождава човека от хомота. Млади и стари, стремете се към тази религия, която не ограничава, която не казва на човека това или онова да не прави, но му казва какво да прави. Днес старите възпитават младата мома и младия момък, като им забраняват да гледат тук или там, да не се съблазнят. И в края на краищата толкова ги наплашват, че те не смятат да погледнат свободно. С това възпитание хората приличат на Настрадин Ходжа, който днес забранявал на магарето си да яде, на другия ден пак му забранявал, докато съвсем го отвикнал да яде. Един ден Настрадин Ходжа казал: „Чудно нещо, тъкмо отвикнах магарето си да яде и то умря“.
И тъй, истинското, новото възпитание си служи с положителни методи, а не с отрицателни. Защо да не гледа човек красиви моми? Турците казват: „За човека е благословение да гледа красивото в света“. Не само, че е благословение, но даже е здравословно. Бог създаде красотата за човека не да я пожелава и обсебва, но да се учи и да разбере какво представлява разумният свят и как работи той. Следователно гледайте красивите неща, без да ги пожелавате. Те допринасят нещо към възпитанието на човека. Не разделяйте хората на млади и на стари, не поставяйте прегради между тях. Млад и стар, това са две състояния, през които човек минава всеки ден. Добър и лош, това са също две състояния. Като млад, човек е весел и безгрижен, за нищо не мисли. Като стар, той е замислен, грижи се за утрешния ден. Като добър и лош, човек е един и същ, но някога проявява едното си естество, а друг път – другото. Въпреки различните състояния, през които минава, човек казва за себе си, че е създаден по образ и подобие Божие. Лошавината в човека показва, че трябва да се чисти. Водата е създадена, именно, затова, да се чистим. Щом се окаля, човек трябва да знае, че носи доброто в себе си, което е в състояние да го измие. Щом отстрани злото от себе си, той проявява доброто си естество, т.е. своето здравословно състояние. Като знаете това, не мислете, че ще станете по-добри, отколкото сте всъщност. Доброто не се увеличава, но се проявява. Проявете доброто и ще видите, че сте добър човек, създаден по образ и подобие Божие.
Като ученици, съветвам ви да прилагате за физическия свят две главни добродетели. Първата добродетел гласи: човек трябва да говори така, че никого да не боде. Втората добродетел е следната: като го боднат, никога да не се обижда. Ще кажете, че не е лесно да се живее според дадените добродетели. Наистина, не е лесно да страда човек, без да се отпечата страданието на лицето му. Щом страда и се мъчи, лицето му се изкривява в конвулсии. Малко хора има, които страдат, без да дават израз, че имат страдания. Колкото и да се владее, лицето му все ще се сгърчи повече или по-малко. Щом си допуснал да се счупи кракът или ръката ти, това показва, че не си много умен или съзнанието ти не е било будно. Ето защо, като тръгваш някъде, постоянно се моли да не се спънеш и счупиш крака си. Както си излязъл здрав от дома си, така трябва да се върнеш.
Като ученици на Великия живот, вие трябва да бъдете здрави, да водите чист и нормален живот, свободен от всякакви противоречия. Многото желания внасят големи противоречия в живота. Това виждаме в живота на Соломон. Той имаше много желания, които прояви външно в събиране на много жени около себе си. Соломон имаше 300 жени и 900 наложници, чрез които се натъкна на големи противоречия. – Откъде дойдоха тия противоречия? – От ограничаването на жените. Той нямаше право да ги ограничава. Да имаш 1200 жени и да не можеш да се справиш с тях, това е все едно да имаш 1200 английски лири и да не знаеш как и за какво да ги употребиш. Еднобрачие се изисква днес. Една жена или един мъж трябва да имаш, да можеш да се справяш с положението, в което се намираш. Мъжът трябва да разбира жената, а жената – мъжа. Жената е извор, от който тече Божието благословение. Чрез това благословение се проявяват всички жени. По-добре е да имате една чешма, която постоянно блика, отколкото да имате хиляди чаши, пълни до горе с вода. Да имаш една жена, това подразбира да имаш една идея за Бога, като носител на живот, на знание и на светлина, на свобода и простор, отколкото да имаш хиляди жени, т.е. хиляди идеи за Бога, които носят цялото нещастие и зло.
Следователно, ако имаш една идея за Бога, ти си в еднобрачния живот; ако имаш две идеи, ти си в двубрачието; три идеи подразбират трибрачен живот и т.н. Стремете се към еднобрачието, което осмисля живота и поставя човека в правия път.
Първото нещо, което ви предстои, е да се освободите от безпокойството. Не се безпокойте, че имате малко пари; не се безпокойте, че не сте много здрави. От вас зависи да имате много пари или да бъдете напълно здрави. Здравето се обуславя от хигиената, която човек пази във физическия, в сърдечния и в умствения си живот. Хигиената на физическия свят изисква от човека да знае как да яде, да пие вода и да диша и най-после да знае как да спи. Не е в многото ядене, но в умението да се приема храната с Любов и разположение. Ако вземе първата хапка с Любов, човек ще се благослови. Пиеш вода, а не знаеш как да я употребиш. Пий водата на глътки и с Любов. Често, като легнеш да спиш, с часове се въртиш на едната, на другата страна и не можеш да заспиш. – Защо? – Не си доволен от това, което имаш. Ако имаш десет лева, ще искаш 20, 30 или повече; колкото повече имаш, толкова повече ще бъдеш недоволен. Имаш жена, деца, къща, ниви, лозя, пак си недоволен. Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е нещастен.
Какво е нужно на човека, за да бъде щастлив? За да бъде щастлив, човек трябва да признае дълбоко в себе си, че е добър. Само на себе си кажете, че сте добри, не и на хората. Обаче, ако някой вън от вас каже, че не сте добри, не се мъчете да му доказвате обратното, но кажете: „Възможно е да не съм добър. Навярно съм затворил крана на чешмата си. Сега ще отворя крана си, да потече изобилно от водата ми, да задоволя всички“. Значи, когато крановете ви са отворени и водата ви изобилно тече, вие сте добри. Щом затегнете крановете си, ставате лоши. Днес повечето хора завъртват крановете си, да не плащат много. Човешките работи са с кранове, а Божиите – без кранове. Идете на планината и вижте какво е положението на водите. Там всички извори са без кранове и водите текат свободно. Когато намерят някой извор, хората веднага го ограничават: слагат му кран и го отправят да тече в посока, каквато те намират за добре.
Мнозина казват, че човек трябва да върви по правия път. Други казват, че човек трябва да върви надясно, трети държат за лявата посока. Всъщност коя посока трябва да държите? Как тъкат жените? Те взимат совалката и я пъхат ту отдясно, ту отляво и платното се тъче. Значи не е важно в каква посока се движи човек; важно е платното да се тъче. Ето защо, като срещна един човек, аз не гледам накъде върви, в коя посока се движи, но гледам тъче ли нещо и какво тъче. При това, колкото по-бързо се движи совалката, толкова по-добре е за самия човек, както и за окръжаващите.
Сега и на вас казвам: Вървете и надясно, и наляво, но тъчете платното, което ви е дадено. И като го изтъчете, ще си направите една хубава дреха. Ако можете сами да шиете, добре; ако не можете, ще потърсите някоя добра шивачка, тя да я ушие. Като облечете дрехата си, ще бъдете доволни, че сте я изтъкали и ушили сами. Това значи да мисли човек право. Няма по-хубаво нещо за човека от това, да мисли право. – Защо? – Защото правата мисъл освобождава човека от всички непотребни мисли и желания. Тя очиства пътя му, поставя го в пълен ред и порядък. Това е правият път. Значи път, който е свободен от безпокойства и отрицателни мисли, в който всичко е поставено в пълен ред и порядък, наричаме прав. Следователно, ако днес сте болни, утре ще бъдете здрави. Не мислете върху отрицателните си прояви, но мислете върху благата, които ви са дадени. Какво по-велико благо можете да очаквате от живота, който ви е даден? При това Бог ви е поддържал толкова хиляди години насам до днес. След всичко това, като дойдете до смъртта, започнете да се страхувате. Като умрете, вие мислите, че отивате при Бога като при свой Баща. Защо трябва да се страхувате? Ще кажете, че този човек е млад, не трябва да умира. – Той не е умрял, на екскурзия е отишъл. – „След колко години се преражда човек?“ – Който върви по закона на Любовта, преражда се след 1500–2000 години; който върви по свой закон, преражда се след 45 години; и най-после, глупавият се преражда веднага.
Какво представлява прераждането? – Прераждането е закон за освобождаване на човека от неговите грешки и заблуждения. Праведният, обаче, никога не умира. Той излиза от една къща и влиза в друга. Той никога не отива и на небето. – Защо? – Защото за него небето е мястото, където Бог живее. Където Бог не присъства, там е адът. Земята пък е място на лошите условия, т.е. на гъстата материя. Който търси Бога, ще Го търси и вън, и вътре в себе си.
Мнозина се безпокоят в живота си, защото търсят Бога там, където не е, вследствие на което живеят без вяра. Където отиват, каквато работа предприемат, постоянно се безпокоят: какво ще стане с децата им, какво ще стане с жена им, с търговията им и т.н. Те лягат без вяра и стават без вяра. Лягайте с вяра в доброто и ставайте с вяра. Това не значи, че човек трябва да стане индиферентен. Той трябва да вярва в доброто и в красивото и да не се безпокои за нищо. Нещата стават така, както са определени.
Казвате: „Нищо ли не сме направили досега?“ Аз не отричам вашите успехи, нито вашите опитности, нито мъчнотиите, през които сте минали. Аз не отричам и пътя, по който сте вървели, но ви говоря за новия път, към който душите ви се стремят. Ще кажете, че познавате този път. Не го познавате. Този път предвижда нови мъчнотии, обаче той носи и нови постижения. Новият път е път на Любовта. Където влезе Любовта, произвежда преврат: ако прозорците на къщата ви са тесни, тя ще ги разшири; ако до това време сте живели в сиромашия, тя ще ви направи богати. Любовта носи изобилие. Тя произвежда и физически, и духовен преврат в хората. Любовта освобождава ограничените, угнетените и поробените. Който не приема Любовта, той търси ангелите, светиите и добрите хора вън от себе си. Между светии живее, светиите търси; между добрите хора живее, а тях търси.
Днес ви прочетох седма глава от Еклисиаст, за да ви освободя от юларите, които сами сте сложили на главата си. Ако не завинаги, поне за един ден бъдете без юлари, да опитате свободата, към която се стремите. Щом хвърлите юларите си, идете в гората, да си починете. Ще кажете, че нивите ви ще останат неорани и несети. – Нищо от това, поне земята ще си почине. Считай, че всичките ти работи са наредени. – „Ама искам да забогатея.“ – Колко злато можеш да носиш на гърба си? Ти не можеш да носиш на гърба си повече злато от това, което се съдържа в твоята кръв. Знанието ти пък се определя от фосфора, който се съдържа в твоя мозък. От вярата, която носиш в себе си, зависи да влезеш по-навътре в рая. Като мислиш добре за Бога, хората ще те приемат в себе си. Като мислиш добре за хората, Бог ще те приеме в себе си. Ти вярваш, че Бог е на небето, а не вярваш, че живее в хората. Значи в по-далечното вярваш, а в по-близкото не вярваш. Вярвайте в своя ближен, в когото Бог живее. Каже ли ви една сладка дума, Бог е в него. Каже ли ви една горчива дума, Бог не е в него. Тази е причината, където вие ту се качвате, ту слизате.
Дръжте в ума си положителна, неизменна идея за Бога. Дойдете ли до тази идея, не постъпвайте, както правят някои скъперници със своите коне. Вместо да ги водят на паша, да губят време, те ги впрягат да орат по цели дни. Вечер, като се връщат от оран, слагат на очите им зелени очила, за да изглежда сеното зелено и да си представят, че ядат зелена трева.
Сега и на вас казвам: Сложете настрана сеното и зелените очила, които имате като идеи за Господа. Те са верни, но само привидно. Идеи, които умират, които ограничават човека, не са истински. Приемете новите идеи за Господа. Мислете за Него така, че всякога да ви е леко и приятно на душата. Мислете за Господа така, че да чувствате красотата в света, да имате импулс за работа. При това, каквато работа започнете, ще я свършите с успех. Който има идея за Бога, свети. Като го погледнете, приятно ви е да го гледате: лицето му е светло, очите – ясни и засмени. Всеки мускул на лицето му е свободен, по него можете да четете всичко, каквото той преживява. Моисей казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и с всичката си сила“. Това е първата заповед, която е дадена на човека. Изпълнението на тази заповед определя пътя на истинското щастие. Друг път за щастие няма. Каквито теории и философии да ви препоръчват, вън от тази заповед те не са нищо друго, освен 300-те жени и 900-те наложници на Соломон, които го поставиха в големи противоречия. Много жени и наложници може да има човек, много пари може да има, с голяма слава и почести може да се ползва, но всичко това е суета пред мисълта, която човек трябва да има за Бога в душата, в ума, в сърцето и във волята си. Единствена тази мисъл осигурява щастието му. Днес ви пожелавам да бъдете свободни от всички грижи, смущения и безпокойства. Мислете за всички хора добре. Прекарайте поне един ден в радост и светлина, да гледате само красивата страна на живота.
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
Утринно Слово от Учителя, държано на 24 март 1935 г., София, Изгрев.
|
