Добрият живот

Размишление

Ще прочета 6-та глава от Еклисиаст. В прочетената глава се говори за обикновени неща, познати на всички хора. Значи в тази глава няма нищо ново. Когато разказвали нещо на Соломон, той казвал: „Известно ми е това, зная го“.

Веднъж един дервиш срещнал Соломон и му казал: „Ефенди, всичко знаеш, но има нещо, което не знаеш“. – „Какво не зная?“ – „Не знаеш да хвърчиш като птиците.“ – „Така е – отговорил Соломон, – не мога да хвърча.“

Сега и на вас казвам: „Всичко знаете, много неща знаете, но едно нещо не знаете – да живеете добре“. Няма по-велико изкуство в живота от това, да живееш добре. Днес повечето хора водят обикновен живот, вследствие на което се оплакват от сиромашия, от болести, от мъчнотии. Ако пък видят някой постник, пожълтял, с хлътнали очи, те ще го нарекат светия. Това не е никакъв светия. Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно. Така не се става светия. Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия. Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае да живее добре. При всички случаи на живота той знае как да постъпва. Казват, че светията се моли по цели дни. Молитвите не правят човека светия. Обаче добрият и съзнателен живот могат да направят човека светия.

Един дервиш срещнал един турски бей, който оставил тоягата си на земята и се готвел да се моли на Бога. – „Какво правиш?“ – „Моля се, изпълнявам дълга си.“ – „Никакъв дълг не изпълняваш, но се молиш на Господа за пари. Вместо да благодариш за всичко, което ти е дал, постоянно искаш да ти дава – все ще намериш какво да искаш.“ Страшно е положението на човека, когато се моли за материални работи. Той прилича на просяк, който върви подир някой богат човек и непрестанно иска да му даде нещо и после да се хвали, че богатият го облагодетелствал.

„Има зло, което видях под слънцето и го има много между человеците.“ (– 1-ви стих.)

„То е суета и зла болест.“ (– 2-ри стих.)

Това са положения, които показват какъв е бил стария живот на хората. Според старите разбирания религиозният се моли все за материални работи. Той казва: „Каквото поискам от Господа, дава ми се, молитвата ми всякога се чува“. Това не е философия. В Писанието е казано, че Бог знае нуждите на всички същества и преди още да Му се помолят, Той им дава нужното. Значи нищо друго не ви остава, освен да отворите скритите си стаички – затворените си куфари – и да видите какво има там за разработване. Няма нищо, което не е дадено на човека. Ето защо, колкото се отнася до материалното, той няма за какво да се моли – всичко му е дадено. Той трябва само да работи, да използва даденото.

Да се моли човек на Бога, това значи да влезе в общение с Него без да изнася своите нужди. Ако само един човек знае нуждите ти, няма защо да разправяш на всички. Важно е в него да живее Бог. Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне. В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин. Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата. В края на краищата той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал. След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: „Защо не каза това само на мене? Аз сам бях в състояние да му помогна. Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума. Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума. При това само той не е сиромах. Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа“. Сега ние казваме: „В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси. Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство“. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. – „Как да разберем това?“ – Разбирайте го, както искате. Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава. – Защо? – Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал. Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия. Без гимназиално образование не приемат в университета. След всичко това ще дойде някой човек в братството и ще каже: „Аз съм ваш брат“. – Как стана брат? В какво се заключава братството? Ще кажете, че и волът е ваш брат. Вие казвате това, но той съзнава ли, че е ваш брат? Като последно творение на Бога, човек пръв е съзнал положението си като брат на човечеството, като по-голям брат на животните и растенията, вследствие на което се стреми да бъде навсякъде пръв. За да бъде пръв, човек трябва да отговаря на две изисквания: да има отличен ум и добро сърце. Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв. Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад. Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние. Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото. Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща. Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние. Но има ли смисъл човек да се страхува? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място. Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл. Плачът не решава въпросите. Има деца, които плачат за нищо и никакво, но не постигат целта си. Те искат насила да заставят майка си, да им даде това, което желаят. Когато плачът е на място, майката с готовност задоволява нуждите на детето.

Един баща ми разправяше една своя опитност, която имал с детето си. Един ден детето започнало да плаче, да вика, да кряска, но така, че никой не могъл да го смири. Майката, бащата, братята, сестрите му се събрали около него, не знаят какво да правят. Давали му едно нещо, друго нещо, да го залъжат, но то не млъквало. Най-после бащата казал: „Излезте всички вън, оставете ме сам с детето“. Като останали в стаята сами, той седнал срещу детето и започнал да го имитира: както плачело детето, така плачел и той; каквото правело то с ръцете си, това правел и той. Като чуло детето, че друг плаче с него заедно, вдигнало главата си и започнало учудено да гледа защо плаче баща му. То плаче, и бащата плаче. Най-после детето се усмихнало, престанало да плаче и казало на баща си: „Много плачеш, бе татко“.

Плачът се дължи на известен обект. За да престане човек да плаче, трябва да се махне обектът. Обаче дали човек плаче или се радва, това са въпроси, които трябва да се изучават. Каквото и да се случва в живота ви, трябва да го изучавате. Каквито мисли и чувства ви вълнуват, трябва да представляват предмети за изучаване, да знаете техния произход и влияние върху вас.

Днес всички хора говорят за добрия живот и се стремят към него, но не могат да опишат какво представлява той. – Защо не могат да го опишат? – Защото не живеят още добре. Човек може да опише само онова, което е опитал и разбрал. За пример, запитайте един ангел какво нещо е грехът и лошият живот. Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже. – Защо? – Той никога не е грешил, никога не е правил зло. Той вижда, че хората грешат, но как става това, не знае. Някои казват, че добрият живот се заключава в придобиване на блага, други – в правенето на добро. Нито придобиването на благата, нито правене на добро представляват добрия живот. Когато живее добре, човек може да опише в какво се състои добрият живот.

И тъй, хората често грешат, понеже се опитват да говорят за неща, които не познават. Трябва ли всичко да знаете и да опитате? Има неща, които непременно трябва да знаете, но има неща, които не трябва да знаете. За пример, каква полза ще ви допринесе знанието, как е извършено някое престъпление? Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо? Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот. Пазете се от любопитството към злото. Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят какво се говори между хората, да видят какво правят. Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи. Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете. – Как? – По степента на доброто. Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош. Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник. Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му. Или ако видите коня, след него идва конникът. Конят мълчи, но конникът говори. Той говори и за себе си, и за коня. – Кога мълчи човек? – Когато минава през посвещение. Значи животните мълчат, понеже минават през посвещение. Всяко изпитание означава известно посвещение. Наистина, не е лесно да страдаш, да се мъчиш и да не можеш да кажеш една дума за страданията си. Животните се мъчат, изтезават ги и те мълчат.

Следователно, когато дойдем до говора на хората, виждаме, че те говорят най-много, когато страдат. Те разправят за болките си, къде ги боли, как са заболели и т.н. Ако ги боли крак, ще разправят къде ги боли, как се лекуват и т.н. Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от Любовта и болката му ще мине. Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от Истината. Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от Мъдростта. За всяка болест има лек. Няма болест в света, която да не може да се лекува. Ще кажете, че това не са реални лекарства. Това са психически лекарства, които действат рационално. Внесете в сърцето си няколко капки от Любовта, в мозъка си – няколко капки от Мъдростта и в тялото си – няколко капки от Истината и ще видите как ще се излекувате. Много болести се дължат на психически причини. Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е. с психически лекарства. Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка. Когато функциите в задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болки в очите и в ушите. Когато слепоочната част на мозъка не функционира правилно, човек се оплаква от болки в устата. Като знаете, че мозъкът е причина на много заболявания, дръжте го в изправност.

Когато говорим за изправност на мозъка, имаме предвид мислите, които минават през него. Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето са отговорни чувствата. Всяка мисъл носи за човека или благо, или отрова. Същото се отнася и до чувствата и желанията на човека. При това има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други – след време. Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот. Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот. Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда. Той знае всичко, вижда всичко, но важно е какво вие знаете и разбирате. Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си. Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота. Всъщност, това е най-мъчният път. – Защо? – Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите. И в края на краищата ще изгубите времето и условията за работа. Според мене най-лесният път е пътят на добрия живот. – „Кой ще ни научи да живеем добре?“ – Който сам живее добре. Който не живее добре, по никой начин не може да ви предаде добрия живот. Не можеш да предадеш на човека това, което ти сам не знаеш и което не е в тебе. Ако учителят по музика пее и свири правилно, и учениците му ще пеят и свирят добре; ако той сам не пее и не свири правилно, и учениците му ще бъдат като него. Затова е казано, че какъвто е учителят, такива са и учениците му.

Като влезете в някое религиозно или духовно общество, веднага ще дойде при вас някой брат или сестра да ви учат. Те събират около себе си братя и сестри, стават техни учители и започват да ги учат; ще ги научат толкова, колкото те знаят. Едно нещо трябва да знаете: преди да събирате хора около себе си, първо съберете своите мисли, чувства и постъпки, да ги възпитате да се подчиняват на Божественото начало във вас. Ако успеете в това, тогава без да събирате хората около себе си те сами ще ви търсят. Не спазвате ли това правило, вие ще изпаднете в положението на някои проповедници и учители, които вместо да помогнат на своите ближни, внасят противоречия между тях. Един негърски проповедник, някъде в Америка, проповядвал на слушателите си как Бог направил първия човек. Той казвал, че Бог взел от най-чистата и фина пръст и направил от нея човека. За да го изсуши, Той го сложил на един плет, където се пекъл три дни на слънце. Като слушали проповедта, един от слушателите запитал проповедника: „Откъде взел Господ пръти, за да направи плет, на който да суши човека?“ – „Това не е твоя работа“, отговорил проповедникът. – Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят. Изобщо човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил. Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен. – „Ама Моисей казал така.“ – Моисей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света? – „Той е видял нещата по ясновидски начин.“ – И това е въпрос. Четете, изучавайте нещата, но стремете се да ги проверявате по външен и вътрешен път, да не изпадате в противоречия. Не се страхувайте от това, което не знаете, не го избягвайте, но го изучавайте.

Една млада мома минавала за глупава между познатите си, които се мислели за многознаещи. Тя се занимавала със змии. Хващала ги, укротявала ги, играела си с тях. Един ден тя скрила една змия в ръката си и като се срещнала с познатите си, пуснала змията между тях. Като я видели, всички се разбягали от страх. – „Чудно нещо – казала им тя, – страхувате се от една змия, която Бог е създал, а се представяте за много знаещи. Донесох ви един екземпляр да го изучите, а вие бягате от него. Къде остава вашият научен интерес?“

Представете си, че змията е една лоша мисъл, лошо чувство или желание. Защо не ги изследвате, а бягате от тях? Трябва ли да се страхувате от лошите мисли, чувства и желания? И те могат да се възпитават, както и змията. В днешно време даже отровата на змията се употребява против някои болести. Всяко лошо и страшно нещо крие в себе си някакво добро, но трябва да знаете как да го използвате.

Помнете: лошите, страшните неща каляват човека. Значи човек трябва да се кали, да стане търпелив. Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота. Само при тези условия човек вижда каква вяра има, доколко мисли право и какво търпение има. Следователно стремете се да разбирате нещата правилно, да не кажете като Соломон, че всичко е суета. Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им. Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета. Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате. Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте. Полейте го с малко вода и го сложете на печката, докато се запече от двете страни. Водата, т.е. животът, носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри. Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото. На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение. Ако не знаете как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях. Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята. Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте. Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте. Изучавайте ги, вижте какво носят те за вашето бъдеще. Човек гради бъдещия си живот, именно, от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е. които го посещават. Като ги изучавате, вие придобивате знание да подреждате нещата, т.е. да поставяте всяко нещо на мястото му и да градите бъдещето си.

Сега, както и да се говори на хората, те могат да разберат нещата, само когато ги живеят. Много може да им се говори за Любовта, за Мъдростта и за Истината, но ако не ги прилагат, нищо не могат да разберат. Не можете да предадете на човека нещо, което вие сами не знаете. Законът е такъв. Някой взел един позлатен предмет и го предлага като чист златен. – Как познава, че е златен? – По лъскавината, по блясъка. Обаче има една българска поговорка, която казва: „Не всичко, което блести, е злато“. Наистина, като взема пробния камък, опитвам няколко пъти и виждам, че предметът е само позлатен, не е от чисто злато. Следователно, когато говорите за златни, за ценни неща, приложете и към тях пробния камък, да ги изпитате. За всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка има пробни камъни, чрез които можете да ги изпитвате доколко са от чисто злато, доколко са ценни и устойчиви.

Дръжте в ума си мисълта: никой не може да ви обича за това, което не сте. Могат да ви обичат за това, което сте. Златото, скъпоценният камък са ценни за това, което са, но не и за това, което не са. Не можете да дадете на простия камък такава цена, каквато има скъпоценният. Някой пита: „Защо давате такава голяма цена на този човек?“ – Защото заслужава. – „Защо на мене не давате същата цена?“ – Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен. Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена. Като знаете това, не питайте защо този или онзи се ценят скъпо, но работете, да се справяте с мъчнотиите и страданията. Като минете през мъчението, труда и работата, и вие ще придобиете нужната цена, ще станете скъпоценен камък.

Сега, искам да запомните следните мисли: да имате прави мисли, прави чувства и прави постъпки. Не е важно толкова да правите добро, колкото да имате прави мисли, чувства и постъпки, чрез които да вървите в правия път. Само по този начин можете да бъдете благоприятни за окръжаващите и да имате приятели. Ако не следвате правия път на живота, вие ще имате повече неприятели, отколкото приятели.

И тъй, за да познаете дали сте благоугодни на Бога, идете на някое нечисто, блатисто място и вижте дали ще се накаляте, дали ще ви хапят комари. Ако калта се лепи по дрехите ви и комарите ви хапят, вие не сте благоугоден на Бога. При това положение ще боледувате, ще страдате от нечистотиите в живота. Ако калта не се лепи по дрехите ви и комарите не ви хапят, вие сте благоугоден на Бога. Вие живеете във външна и вътрешна чистота, в мир със себе си и с окръжаващите.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

Утринно Слово от Учителя, държано на 17 март 1935 г., София, Изгрев.