Размишление
Ще прочета 3-та глава от Еклисиаст.
В прочетената глава виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят. Той не е дошъл още до духовния и до Божествения свят, вследствие на което е засегнал само една трета от истината. Той счита, че най-важното нещо на земята е яденето и пиенето, но не е разбрал смисъла на яденето и пиенето, не е разбрал как трябва човек да яде и да пие. Соломон трябваше да живее във времето на Христос, да разбере какво означава хлябът.
„Има време за всяко нещо.“ Така започва трета глава от Еклисиаст. Времето е величина, която има отношение към физическия свят. Значи в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си времето не може да бъде нито добро, нито лошо. То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нещата си стават независимо от времето и образите си съществуват независимо от фотографията. Човек е причина времето да отбелязва добрите и лошите работи. Той става причина да отпечатва фотографията правите и криви образи.
„Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето.“ (– 1-ви стих.)
„Време за раждане и време за умиране.“ (– 2-ри стих.) Има ли нещо лошо в умирането и в раждането? Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота. Човек става слуга – ражда се. След време господарят му го уволнява – умира. Значи раждането е слугуване, а смъртта – уволняване от службата. Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли същото и блудният син? Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше. Един ден той каза на баща си: „Татко, дай ми дяла, който ми се пада. Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе да покажа какво съм научил и придобил“. Баща му отговори: „Синко, ето дяла ти. Вземи, каквото ти се пада, и иди в света да работиш, да забогатееш“. Той каза на баща си, че отива в света да се научи да слугува, но не изпълни думите си. Като влезе в широкия свят, той си каза: „Нека първо да си поживея, да си поям и попия, а след това ще слугувам“. Той направи същата грешка, каквато Соломон направи, и се върна при баща си окъсан, бос и разочарован от живота. Той пак научи много неща, но по отрицателен път.
Повечето хора днес повтарят грешката на блудния син. Едва стават от сън, те започват да мислят за ядене и пиене. Като се наядат и напият, тогава започват да работят, тогава търсят господари, на които да слугуват. И блудният син яде и пи, изпил всичкото си богатство и когато оголя, когато изгуби всичко, отиде та се представи на един господар за слуга. Като го видя, господарят си каза: „Този слуга не е за нищо, освен за свинар. Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат“. Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа да го направи свинар. Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението си и каза: „Тук, при този господар, не мога да ям даже от рожковите, с които свинете се хранят. Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно. Докато бях при баща си, и аз бях добре облечен и нахранен. Ще отида при него и ще му стана слуга“. Той се върна при баща си и каза: „Татко, сгреших и пред небето, и пред земята, не съм достоен да се нарека твой син, но приеми ме като слуга. Искам да ти слугувам, да бъда един от последните ти слуги. Аз мислех, че при тебе е лошо, но видях, че в света е още по-лошо“.
Ще кажете, че това е било във времето на Христос. Това е било и преди Христос, и в Негово време, но то става и днес. И досега още блудният син съществува. Много промени са станали и стават на физическия свят, но светът още не се е изменил. Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре. Щом влезе, то започва да се оглежда натук-натам, да види какво може да задигне. Задигне нещо за ядене и веднага излиза вън, да не го бият. Много хора постъпват като животните. Щом влязат в някой дом, гледат да задигнат нещо и да бягат вън. Ще кажете, че това са апаши. Не е важно как ще ги наречете. Важно е, че апашът се шири в света и гледа да вземе нещо, било от материалния, било от духовния или от Божествения свят. Днес апашът краде и материални вещи, и чувства, и мисли. Тази е причината, където срещате стражари на всяка крачка. Днес всеки човек е стражар на себе си. Всеки се пази да не го оберат, да не му откраднат нещо.
Следователно, ако стават кражби по всички светове, това не значи, че трябва да считаме тези неща за нормални. Засега светът представлява голяма болница. Това не значи, че болестите, лекарите и лекарствата са нормални неща. Тези неща са нормални само за един неорганизиран свят, но не и за организираните светове. Организираните светове изключват всички аномалии: болести, смърт, кражби, омраза, завист, съмнение и т.н. Ще кажете, че без болници не може. – За неорганизирания свят е така. В този свят болниците са благо за болните. Докато има болни, ще съществуват и болници, и милосърдни сестри, и лекари. Щом болният оздравее, веднага излиза от болницата и се отказва от лекари, от лекарства, от слуги и от милосърдни братя и сестри. – „Ама добре е да полежи човек известно време в леглото си и да му помагат лекари и милосърдни сестри.“ Той сам си знае колко му е добре, но какво ще прави – друг изход няма.
Един гръцки свещеник опявал един умрял и често повтарял: „И-и-и-и“. Един турчин срещнал процесията и си казал: „И-и-и – на тебе ти е добре, но питай умрелия, той ще ти каже какво е положението му“. На турски език припевът „и-и-и“ означава „Добре е“. Значи за свещеника е добре, но важно е колко е добре за умрелия.
Като описва живота си, Соломон се мъчи да даде едно определение за него. В това отношение той прилича на малкото дете, което постъпва в първо отделение и започва да учи буквите. Като научи една–две букви, то се връща у дома си и разправя на майка си и на баща си какво е научило. След това разказва приказки, които чуло от учителя си. Постепенно то започва да пише и мисли, че знае много неща. Всъщност, детето едва е свършило буквара си. Какво може да направи човек с изучаването на буквара? Много има да учи човек, докато разбере смисъла на живота и даде истинско определение за него. „Време е за раждане и време за умиране; време е за насаждане и време за изкореняване на насаденото.“ (– 2-ри стих.) – Това са естествени физически закони. Човек сади лозе, за да има плод; ако лозето не дава плод, той го изкоренява. Соломон минава за мъдрец, но на физическия свят. Той научи много работи на физическия свят и казва, че повече от това знание, което е придобил, никой не може да придобие. Той има предвид житейското знание.
„Видях, прочее, че няма по-добро, освен да се весели човек в делата си. Понеже кой ще го доведе, за да види онова, което ще бъде след него?“ (– 22-ри стих.) – Тук се говори за утрешния ден, т.е. денят на бъдещето. Този ден се познава от настоящето. Някой иска да знае какъв ще бъде животът му след смъртта. Докато се ражда и умира, човек не може да знае бъдещия си живот. Раждането подразбира цаняване на човека за слуга при някой господар, а умирането – уволняването му. Какво придобива човек с постоянното цанене и уволняване? То е все едно да се ражда и умира. Като се отегчи от живота, човек иска да умре. Щом му домилее живота, пак се ражда. Да се раждаш от умиление за живота и да умираш от отегчаване от живота, това не е никакво разрешаване на въпросите. Жената казва, че и дотегнало да гледа мъжа си без работа. Мъжът казва, че му дотегнало да гледа жена си да стои празна и слуги да и работят. И единият, и другият искат да заминат за онзи свят, да се освободят от мъчнотиите на живота. Мъжът и жената са отегчени един от друг, искат да се освободят, всеки да се прояви свободно. Какво ще направи мъжът или жената, ако не могат да се търпят взаимно? Те не могат да се търпят един-друг, а мечтаят да оправят света. Каже ли мъжът, че не може да търпи жена си и иска да я напусне, той ще направи голяма грешка, която мъчно може да изправи. – Защо? – Защото има предвид друга жена. Той мисли, че втората жена ще бъде по-добра от първата. Всъщност, каквато е първата, такава е и втората. Друг е въпросът, ако някой иска да напусне жена си, но да не търси втора. По-добре е като се е свързал веднъж, да не се развързва, докато не реши задачата си правилно. Ако човек се жени и развежда без да мисли сериозно по този въпрос, той изпада в смешно положение.
Синът на един турски бей, млад, красив момък, минавал между хората за умен човек. Като го срещали по улиците добре облечен, свободен и напет, всички го наричали „княз на князете“. По едно време той решил да се годи. Като се годил, всички се произнесли за него: „Сега е близо до хората“. – „Чакай да се оженя“ – казал той. – „Сега е наред с хората.“ Оженил се, но след време решил да напусне жена си. Така станал за посмешище на света. Значи човек започва от положението „княз на князете“ – най-хубавото състояние в света – и най-после става за посмешище на хората. Да се годи човек, това значи да съзнае, че му липсва нещо. Момъкът и момата съзнават, че им липсва нещо и като не могат да го намерят другаде, те го търсят един в друг. Това е неразбиране на живота. Не е лошо, че момък и мома се обичат, но лошото е, когато мислят, че могат да бъдат щастливи.
Представете си, че момъкът и момата са двата крака на човека. Докато са отделени един от друг, човек не може да ходи. Щом се съберат заедно, те носят тялото, човек ги управлява. Той изнася ту десния крак напред – момъка, ту левия – момата, и върви, движи се. Значи момъкът и момата могат да бъдат щастливи, докато се подчиняват на главата, т.е. на върховната сила. Започнат ли да спорят помежду си кой от двамата да управлява, животът им се разваля. Това е физическо разбиране на живота, а то не разрешава въпросите. Затова казваме, че на земята няма щастие. Физическият свят показва докъде е достигнал всеки човек. Всичко, каквото човек мисли, чувства и прави, един ден ще бъде изложено пред разумния свят, да си даде всеки мнението кой какво е направил. Като се свърши изложбата, всеки ще си вземе своите картини да ги изучи, да разбере какво е постигнал и какво не е могъл и да продължи оттам, докъдето е стигнал. Човек ще се ражда и умира дотогава, докато започне да различава проявите на умствения, на духовния и на физическия свят. Същевременно той трябва така да различава мислите, чувствата и постъпките си, че да знае откъде идва дадена мисъл или чувство – от низшия или от възвишения свят. Щом ги различава, той няма да изпада в заблуждения и противоречия.
„Видях труденето, което даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него.“ (– 10-ти стих.)
„Направи всяко нещо хубаво на времето му.“ (– 11-ти стих.) – И това се отнася до физическия свят. На физическия свят нещата са хубави на времето му. Човек е здрав до известно време, после се разболява. Докато е млад, човек е красив; като остарее, губи красотата си.
„И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил.“ (– 11-ти стих.) – Как може човек да издири и разбере делата, които Бог е направил? – За да разбере това, той трябва да мине от физическия свят в духовния, от духовния – в умствения. След като обходи тези светове, той ще влезе най-напред в Божествения свят и там ще издири, т.е. ще разбере делата, които Бог е направил. Божественият свят наричаме още причинен, т.е. свят на причини и последствия, на съотношение между мислите, чувствата и постъпките.
И тъй, първата задача на човека е да се освободи до известна степен от своята личност. Когато даде предимство на своята личност, човек мисли, че е свободен, че може да прави, каквото иска. За да бъде свободен на физическия свят, той трябва да бъде здрав, богат и силен. Ще кажете, че не се нуждаете от богатство. Ако искате да бъдете свободни на земята, непременно трябва да бъдете богати. Друг е въпросът, ако човек е духовно богат. Щом е духовно богат, той не търси материално богатство. В противен случай той непременно трябва да бъде материално богат. На земята не можеш да ходиш бос и гол – климатическите условия не позволяват това. Следователно докато сте на земята, материалното богатство представлява благоприятно условие. То дава възможност на разумния и съзнателен човек да реализира своите желания, а същевременно да помага и на ближните си.
За да бъде богат, здрав и силен, човек трябва да се ръководи от общото благо, да не мисли само за себе си. Има смисъл да бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл да бъдеш здрав и силен, за да помагаш на ближните си; има смисъл да бъдеш учен, но ако приложиш своята ученост за доброто на цялото човечество. Ще кажете, че и без учени хора може. Не може без учени. Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен. Той иска всички хора да бъдат като него. Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Някои се обиждат от тези думи и питат: „Само учените ли могат да работят?“ Всички хора могат да работят, но работата на учените е по-ползотворна. Не само учените работят добре, но и ония, които имат опитност. Един стар кон карал кола, натоварена с грънци. Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят. Това той научил от опит. Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност. Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: „Братко, защо вървиш толкова бавно? Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома“. – „Не мога, така са ме учили.“ – „Дай на мене колата.“ – „Щом искаш, опитай.“ Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести. Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци. Като видял каква пакост причинил, господарят му го набил добре – дал му първия урок. – „Чудно нещо“ – казал младият кон на другаря си: „Никога не бях носил такъв товар. Втори път ще зная как се карат грънци“. Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания. Ако не знае как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си. За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно. – „Ама аз съм нещастен човек.“ – Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си. – „Как ще се освободим от нещастията и страданията?“ – Като научите уроците си. Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение. Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н. – „Не може ли по друг път?“ – Не може. Определено е на човека по какъв път трябва да мине. Като научи уроците, които му са предадени като на човек, той трябва да мине в по-висока фаза, да изучава уроците на ангелите – да стане ангел.
И до днес още всички ангели не са научили уроците си, поради което се делят на две категории: ангели на светлината и ангели на тъмнината. Първата категория ангели се движат в абсолютна светлина и поддържат, че доброто трябва да бъде добро първо за окръжаващите, а после за тях. Втората категория ангели се движат в светлина само за себе си, а другите оставят в тъмнина. Затова, именно, те казват, че доброто трябва да бъде добро първо за тях, а после за окръжаващите. Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия. Докато бил на небето, той мислил, че хората живеят добре като тях. За да научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек, да се грижи за него, но в края на краищата се вижда в чудо. Ангелът му казва едно, той върши точно обратното. Случва се понякога, че при усилена работа ангелът не може да повдигне човека, върху когото работи, и заминава за небето с мисълта втори път да дойде да му помогне. Ако другарите му го питат какъв е животът на земята, той отговаря: „Слез сам да го опиташ. Като слезеш, ти ще научиш такива уроци, каквито никой не може да ти предаде“.
Сега, колкото и да ви се говори, вие няма да чуете цялата истина. Това са само обяснения, които ще ви помогнат да разберете поне отчасти състоянието, в което се намирате. За пример, срещате богат, учен, силен човек, всичко има на разположение, но е недоволен от живота. – Защо? – Липсва му нещо. Такова е положението и на обикновения човек, и на великия. Виждате, че и велики хора са недоволни от живота си и са готови да се самоубият. Ето, и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние. И той търси начин за разрешаване на известни социални въпроси. Между Толстой и Соломон има нещо общо. Някои го наричат руския Соломон. На първо време той изправяше грешките по соломонски, но после намери правилен начин за изправянето им и каза: „Мъчно се изправят грешките!“ Питам: Как ще разрешите въпросите си? Ще кажете, че ако на земята не можете да разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христос. Обаче какво означават думите „отиване при Христос“? Само онзи може да отиде при Христос и да стане едно с Него, който има мисли и чувства като Христовите, който има разположение на духа като Христос. Вън от тези неща човек и на този, и на онзи свят не може да разреши правилно задачите си. Искате ли да разрешите задачите си правилно, работете съзнателно върху себе си, да постигнете идеалите на своята душа. Ако мислите, че можете да се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път. Ако е за обикновено приближаване, вие имате на разположение много хора. При човека можете да се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете. Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може да съществува. Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за да разберете себе си, да разберете и човека. Какво правите, когато събирате числата? Вие ги нареждате едно под друго, теглите черта и започвате да ги събирате. Под чертата написвате общия сбор и получавате само едно число – тяхната сума. Следователно, когато започнете да гледате на хората като части на едно цяло, вие можете да разрешите всички въпроси.
Днес много се проповядва на хората, но въпреки това те пак се намират в противоречия. – Защо? – Защото проповедите не разрешават всички въпроси на живота. За пример, земеделецът събира житото си в чували и го занася в дома си. Там той изсипва житото в хамбара, а чувалите остава вън, изпразнени вече. Те започват да се сърдят, да протестират и питат какво става с житото, т.е. с тяхното съдържание. Ако земеделецът е разумен, ще дойде при празните чували и ще им каже, че всяко живо същество трябва да се пожертва в полза на цялото, на общото благо. Докато не познава закона на жертвата, човек не може да разреши противоречията в живота си.
И тъй, когато се обезсърчите, помнете, че сте на физическия свят и се намирате в положението на празен чувал, на който житото е изсипано в общата житница на живота. Житото, което е било във вас, не е ваша собственост. Вие сами не сте работили за него. Много хора пред вас, добри и трудещи, са работили заедно. Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие да го вземат, когато им потрябва. Днес им трябва, днес го взимат. Трябва ли да се обезсърчавате от това? Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите си с години? По-добре е да го пожертвате, да го дадете на добрия и разумен земеделец да го изсипе в хамбара си, там да презимува, за да може рано напролет да го посее на нивата, да се ползва от него цялото човечество. Щом сте чували, все чували ще си останете, безразлично дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя. Житото не може да увеличи вашата цена. Чуждото си остава чуждо. Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди. Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата, да се ползват мнозина от тях, а не само един човек. Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва да има движение. Ако останат на едно място, те ще мухлясат и ще се вгорчат. Движението подразбира прилагане. Без прилагане капиталът остава мъртъв.
Като ви говоря така, аз не разрешавам въпросите, но и не казвам, че всичко е суета. Думата „суета“ е образувана от три срички: „су-е-та“. Сричката „су“ на турски означава вода. Значи водата е важна като носител на живота. За новороденото дете пък млякото е носител на живота. Детето приема наготово млякото, което майката приготвя. То не може само да си приготвя храна. Ето защо, докато майка му се грижи за него, то е в реалността на живота. Щом майка му престане да му дава готова храна, то влиза в суетата на живота. Към частичката „су“ се прибавят и останалите срички „е-та“. Майката дава на детето си твърда храна и го учи само да дъвче, само да приготвя храната си.
Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия на живота, да се откажете от философията на Соломон. Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите. Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността, и силата си. – Защо? – Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н. На онзи свят има души, които служат на Бога от Любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби. Там учените хора се различават коренно от учените на земята. Те носят в себе си положителната наука на Любовта. Там няма богати хора, както на земята, да разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили. На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби. Отидете ли на онзи свят, всякакъв спор престава. Вие не можете да спорите, да протестирате защо еди-кой си има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк. Това е философията на Соломон. Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: „Суета на суетите, всичко е суета“. И затова докато дойде този ден, той си казва: „Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия, да зная поне, че се наживях“. Така е казал и Соломон, но това показва, че и той не е разбрал дълбокия смисъл на яденето. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си“. Следователно яденето има смисъл за човека дотолкова, доколкото внася в него живота. Вън от това разбиране яденето става причина за престъпленията в света. То заробва и ограничава човека. Гледате как детето, за да открадне една–две ябълки от дървото на съседа си, прибягва до различни лъжи, кражби и престъпления. То взима ябълките и бяга. След това пъдарят го гони, иска да го бие. Кражбата не разрешава въпросите, нито боят изправя хората.
Дръжте в ума си мисълта, че светът не може да се оправи по отрицателен път. Ще кажете, че писателите и поетите пишат хубави книги, с които изправят хората. Ще кажете, че учените правят открития, с които помагат на народа си. Да, писателите пишат книги, но и те сами не са изправни. Учените правят открития, с които имат предвид благото само на своя народ. Те помагат на народа си, а избавят другите народи. Това не е истинско изобретение. Светът така не се изправя. Ние признаваме само онези изобретения, които представляват благо за цялото човечество. За да се изправи животът на хората, всеки човек трябва да работи съзнателно за своето изправяне. Хората мъчно се изправят, защото помнят повече злото и пакостите, отколкото добрините, които едни на други си причиняват. – „Защо е така?“ – Защото днес злото, лошите мисли и чувства, пуснати в обръщение, са повече от добрите, които всъщност са по-многобройни, но са в запас. Те чакат времето на своето проявяване. Сегашните хора говорят за вяра, без да я прилагат. Те говорят за Любов, за изпълнение на волята Божия без да я изпълняват. Има смисъл да говори човек за вяра, за Любов, за изпълнение волята на Бога, но ако е готов да приложи всичко това. Няма ли тази готовност и този стремеж, думите му остават напразно.
В една американска църква, в която проповядвал знаменитият проповедник Спържен, се събрали най-богатите членове, да търсят начин, как да помогнат на своите бедни братя. Повечето от тях изказали мнение да се обърнат към някои богати хора в града, да поискат от тях помощ. Като изслушал мнението на всички, Спържен казал: „Братя, защо трябва да изкушаваме Господа? Защо трябва да Го молим да отваря сърцата на богатите хора в града, когато ние сами сме достатъчно богати. Ето, аз давам една голяма сума. Ако всеки от вас даде нещо, ние ще задоволим своите бедни членове“. Всички присъстващи одобрили съвета на Спържен и в няколко часа имали на разположение значителна сума.
Сега и на вас казвам: Когато се яви нужда да помогнете на някого, не търсете помощта отвън. Вижте дали вие първи не можете да му помогнете. Ако вие можете по някакъв начин да му помогнете, ще му помогнат и другите. Очаквате ли само отвън помощ, нищо няма да получите. Много мъже и жени са взели крив път в живота си, само по причина на безучастието, което близките им проявяват към тях. Покажете, че можете да помагате на ближния си, за да го насърчите, да се убеди, че не е сам в живота си.
Сегашните хора се оплакват от живота, казват, че животът им бил тежък. – Защо е тежък животът им? – Защото никой не ги обичал, никой не зачитал направеното от тях добро. Според мене те искат много. Какво добро може да направи човек? Преди всичко правенето на добро е достояние на Бога. Че си дал една дреха на някого или че си му купил една книга, това още не е добро. Да дадеш живот на човека, както и всички условия за живеене, това е добро. Обаче само Бог може да направи това добро. Въпреки това Той никога не казва, че хората не са признателни. – Защо не се оплаква от хората? – Защото не очаква благодарността им, т.е. не очаква да Му се плати. Ако хората са признателни и благодарни, това е за тяхното повдигане и облагородяване. Въпреки големите грижи, с които човек е обиколен, в края на краищата той изгубва живота си и се оплаква на Бога, че хората са лоши. – „Какво искаш сега?“ – запитва го Бог. – „Искам да придобия живота си отново.“ – „Какво научи на земята?“ – „Разбрах, че най-ценното нещо, което има човек, е животът. Искам пак да се върна на земята, да изправя грешките си и да живея добре.“
Помнете: всичко, което става на земята, е предметно учение. Вие минавате през една гора. Вятърът вее, клоните на дърветата се люлеят. Един клон ви удря силно по лицето. Вие сте недоволни, че клонът ви ударил, и се сърдите. На кого се сърдите? Трябваше да бъдете внимателни, да знаете как се ходи в гора, между дървета. Вината е във вас, а не в клона, който сам е блъскан от вятъра. Днес вятърът люлее и блъска не само клоните, но и хората. Те се блъскат едни-други и после търсят вината вън от себе си. Вятърът вее – има малка вина за блъскането на клоните и на хората, но хората имат възможност да не се поддават на вятъра. Като стоят на по-голямо разстояние един от друг, те никога няма да се блъскат. Щом са близо, блъскането е неизбежно. Божествено ли е, когато хората се блъскат и мушкат помежду си? Седнали няколко души на една маса, да ядат и пият заедно, а постоянно се мушкат. Това е човешки порядък, а не Божествен. Докато хората се мушкат, блъскат, обиждат, всякога ще има плач, скърби и страдания. Който не мушка, не се блъска и не обижда, той се радва. Значи като се говори на хората и се изнасят грешките им, те са недоволни. Които не правят тези грешки, радват се и са доволни. Когато едни хора се радват, а други – скърбят, ако са разумни, те могат да си помагат взаимно: радостните ще помагат на скърбящите. Ако не са разумни, те се отдалечават едни от други. Ето защо, за да не се отдалечавате, плачете, когато всички плачат; радвайте се, когато всички се радват. Радостите и скърбите крият в себе си известни блага, които трябва да се използват. Ако човек скърби и не се ползва от благото, което скръбта носи, той нищо не е придобил; ако се радва и не се ползва от благото, което радостта носи, пак нищо не е придобил.
Сега, като ви проповядвам, имам предвид да ви направя съучастници в благата, от които аз се ползвам. Понеже пия чиста планинска вода, аз искам да ви заведа при извора и вие да пиете от тази вода. Щом ожаднеете, аз ще ви заведа при извора, да пиете от неговата вода и да благодарите. Всеки трябва да се стреми да стане съучастник в Божиите блага. Постигне ли това, той трябва да направи и ближните си съучастници в благата, които му са дадени в живота. Следователно добро е онова дело или онази постъпка, чрез която вие можете да направите ближните си съучастници в благата, които ви са дадени. От своя страна и те трябва да ви направят съучастници в своите блага.
И тъй, да проявите доброто в себе си, като направите ближните си съучастници в своите блага, това е втора стъпка на живота, за която Соломон говорил. Това значи да възлюбиш ближния си като себе си. Ако не можеш да споделиш благата си със своя ближен, ти не го обичаш. Иначе каквото и да говорите за Любовта, това са празни думи. Когато слезе на земята, Христос искаше да сподели с хората благата, в които живееше. От две хиляди години насам Христос работи в това направление, именно, да направи хората съучастници в благото, в което Той живее, а не да ги обърне към Бога. Обръщането на човека към Бога произтича от отношенията на хората един към друг. Ако отношенията между тях са правилни и всеки е готов да сподели благата си със своя ближен, само по себе си, по естествен път, човек ще се обърне към Бога. Ето защо, не мислете, че можете да обърнете човека към Бога, ако не сте готови да го направите съучастник в своето благо, колкото малко и да е то. – „Ама трябва да помислим за себе си, да си хапнем и пийнем.“ Ти бъди готов да пожертваш своето благо и не мисли за ядене и пиене. Какво по-сладко и по-богато ядене и пиене можете да имате от това, да направите ближния си съучастник в своите блага? При това положение и двамата ще ядете сладко, с разположение. Като казвам, че трябва да направите ближните си съучастници в най-малкото благо, с което разполагате, това не значи, че трябва да се отворите безогледно към тях. Споделете със своите ближни всичките си блага и не се страхувайте от нищо. Успеете ли в това, вие ще придобиете малка светлинка, която ще внесе новото във вас. Това значи втичане или влизане на Божествената вълна в човека. Благото на всеки човек представлява малки изворчета от невидимия свят, чрез които идват Божествените блага и се втичат в душата на човека. Като знаете това, отворете тези изворчета към своите ближни, за да потекат Божиите блага и към вас, да опитате изобилието на живота. Колкото повече хора станат съучастници във вашите блага, толкова повече се увеличават те и вие ставате съучастници в общите блага на живота.
Това, което днес ви проповядвам, е проста философия, която мъчно се прилага. Обаче приложите ли я, противоречията ви сами по себе си ще изчезнат, животът ви ще влезе в нова форма и вие ще кажете: „Животът има смисъл, струва да се живее, заслужава човек да служи на Бога“. Само при това положение има смисъл да бъде човек слуга и господар, ученик и учител, майка и баща, съдия, адвокат и лекар. Само при това положение нещата се осмислят, въпросите придобиват вътрешно разрешаване и човек минава от ограничение в свобода, от смърт в живот. Смъртта е крайното ограничение на живота, а животът – крайното ограничение на смъртта.
Следователно животът не е нищо друго, освен участието на човека в благата, с които всички хора се ползват. Не можете да се запознаете с човека, ако не споделите с него своите блага. И той не може да се запознае с вас, ако не постъпи по същия начин. Ако Христос не ви направи съучастници в своите блага, ако и вие не Го направите съучастник в своите блага, между Него и вас никаква връзка не може да съществува.
Сега вярвам, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, говорил съм ви на разбран език. Кой човек не разбира какво означава смъртта? Ако кажете на някого, че болната му жена ще замине за другия свят и след смъртта и ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата. – Какво представлява болната жена? – Тя е старият живот, който е на заминаване. Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив. – Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов? – Той трябва да направи ближния си, т.е. Христос, съучастник в своите блага. Само по този начин ще се домогнете до Божиите блага. Това значи влизане на човека в новия живот.
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
Утринно Слово от Учителя, държано на 24 февруари 1935 г., София, Изгрев.
|
