Тогаз се обърнах аз и видях всичките насилия, които стават под слънцето.(Еклисиаст 4:1) Отче наш
В начало бе Словото
Ще прочета четвърта глава от Еклисиаст.
Духът Божи
Ще взема само няколко думи от първи стих: „Тогаз се обърнах аз и видях“. Казва Соломон, че виждал страшни работи. Когато човек казва, че вижда страшни работи, пита се тогава, какъв е изходният път от тия страшни работи. Какъв е изходният път на болестта? – Здравето. Какъв е изходният път на бедността? – Богатството. Какъв е изходният път на невежеството? – Знанието. Какъв е изходният път на лъжата? – Истината. Така могат да се направят ред още сравнения. И тогава Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. Този стих е цитиран много пъти. „Аз съм пътят, истината и животът.“ Ако този път е такъв обикновен път, както ние имаме шосета, всеки би го намерил. Ако Христос е такава истина, каквато хората я познават, тогава тази истина всеки би я намерил. И ако Христос е такъв живот, какъвто хората имат, тогава всеки би го намерил.
Сега има два начина за говорене. Някога е опасно да говориш на хората. Когато публиката е здрава, на тия здрави хора можеш да говориш по един начин. Когато публиката е от болни хора, на тия хора трябва да говориш по друг начин. На болните хора не може да се говори това, което се говори на здравите хора. Ако на болните хора говориш как живеят здравите хора, как се обличат, как ядат и пият, как ходят на театри и на концерти; после, как си градят домовете, това за болния е голямо отегчение, не му допада. Болните се нуждаят от лекарства, как да се освободят от болестите си. Те ще кажат: „Ние се нуждаем от здраве, да спим добре. Какво ни интересува как живеят здравите хора? Ние страдаме тук в болницата, не искаме да ни се описва живота на здравите хора“. Но във всички положения на живота има два метода. Ако имам един човек, на когото очите са здрави, за него има един метод. Кой е този метод? Ще му отворя прозорците, да влезе в стаята му повече светлина, или ще му кажа да излезе на видело. И по този начин той ще разбере. Питам: Какво ще правиш с един човек, на когото очите са повредени? Този човек трябва да го хванеш за ръката и да го водиш стъпка по стъпка, да му разправяш. При това положение и този човек е вързан, и ти си вързан с него. Той казва: „Не ме пущай, ще загазя някъде“. Ако го водиш в гората, той ще каже: „Не ме оставяй сам в гората, ще се изгубя, трябва да ме водиш“. Някои хора се привързват едни за други и мязат на слепите хора. Той казва: „Какво ме оставяш сам в гората, не е благородно“. Наистина, не е благородно от страна на единия да остави другия сам в гората. Но не е благородно и за слепия да се държи за другия, да го задържа, да не го пуща. Той трябва да го остави малко сам, да му се отворят очите. Има хора, които по естество не са слепи, но очите им са гурлясали, та не могат да се отворят. Очите им имат туткал(?) и той с години седи, не може да се разлепи. Като им се пръсне малко вода в очите, ще прогледат. Много хора са слепи по единствената причина, че имат малко живот в себе си. Живот е онова, което дава онази мускулна сила в човека. Клепачите на някои хора са слаби, вследствие на което не могат да отварят очите си. Тази сила, това динамо на живота, което се развива в тях, е слабо, че не могат да отварят очите си. Казва някой: „Натягват ми клепачите“.
Сега мога да ви дам един съвет, както един професор в странство дал съвет на двама свои студенти. Професорът казал на един от студентите си, който следвал по естествените науки, следното: „Гледай да бъдеш добре с професорите си и да учиш добре предметите, които ти преподават. Ако изпълниш това, от тебе човек ще стане. Ти си си даровит, но две неща се искат от тебе: първо, да бъдеш в приятелски, в добри отношения с професорите си, и второ, да учиш добре предметите, които ти се преподават“. Този студент се среща със своя приятел и казва, че професорът му дал един добър съвет. – „Кажи ми какъв съвет ти даде?“ – „Не, докато не свърша, няма да ти кажа какъв съвет ми даде професорът. Като свърша университета, тогава само мога да ти кажа. А засега той ми забрани, каза ми нищо да не казвам на никого.“ Отива и вторият студент при професора си и иска от него един съвет. Професорът дал същия съвет и на него, но му казал да не казва на никого какво му е казал. Първият студент решил в себе си да изпълни това, което професорът го съветвал, а вторият, още като слушал думите на професора, казал си: „Какво ще слушам аз тези дърдорковци да ми преподават? Аз си оставам на особено мнение по този въпрос“.
Събрали се двамата студенти и започнали да се разпитват какво им казал професорът. Единият казал, че му е забранено да каже, и другият казал, че и на него било забранено да каже. Първият изпълнявал всичко, каквото професорът му казал, и в края на краищата от него излязло това, което професорът му казал. Той станал такъв, какъвто професорът му казал, че може да стане. Вторият не изпълнил съвета на професора си и от него не излязло това, което професорът предсказал. Като свършили университета, първият студент казал: „Каквото предсказа професорът, стана“. Вторият казал: „Каквото предсказа професорът, не стана“. Питам: Коя е причината за това? Един пророк или един гадател може да предскаже много работи, но има неща, които се обуславят от ред други условия. Някои хора искат Провидението да постъпи спрямо тях по един механически начин. Това значи човек да се лиши от своята свобода. Да се предскаже на някой човек, че от него може да стане нещо, това значи условията на този човек да са богати. Обаче колкото и да са богати условията на един човек, той трябва да приложи нещо към своя ум, към своето сърце, към своята воля – те трябва да вземат участие в неговата работа. И ако някои хора в света сполучат и се подигнат, това показва, че те са верни на законите на Провидението. Ако те не сполучат, това показва, че те са съгрешили в едно или в друго отношение. Три начина има, по които те могат да сгрешат: човек има нещо криво или в своето подсъзнание, или в своето самосъзнание, или в своето съзнание. Обаче в свръхсъзнанието е изключена всякаква грешка. Значи от тези три неща произтичат спънките в живота на хората. Та когато в нашия живот се стекат ред нещастия, трябва да ги търсим или в нашето подсъзнание, в далечното наше минало от ред поколения, или в нашето съзнание, в нашето животинско състояние, или в нашето самосъзнание, в човешкото битие, откак човек е взел човешка форма. Значи първите две положения с изключение от вашето съзнание, остава само третото, което зависи от вашето съзнание, от самите вас. То се крие във вашето съзнание, във вашата природа. Казвам: На времето си Соломон е имал желание да постави една нова наука. Той искал да постави нещо подобно на съвременните науки. Ако той живееше в сегашния век, щеше да бъде един голям психолог, един голям естественик. Той обобщавал фактите, но не ги поставил в една научна форма. Защо именно е било така? Сега например, в окултните науки не се успява, защото има много събрани данни, които не могат да се обобщят. Там един факт има много изключения. Например, във физиономиката е казано, че дългият нос е признак на интелигентност, но всякога не е вярно. После, когато долната част на ухото е добре развита, а самото ухо е голямо, това е признак на дълъг живот, но и това всякога не е вярно. Има известни съотношения. За хората с големите очи казват, че са много впечатлителни, а някои казват, че големите очи показват, че хората са родени вечер, затова и очите им са големи. Донякъде тези данни са верни. В астрологията пък се казва, че планетата Юпитер имала такова и такова влияние върху човека. После се казва, че и слънцето, или Марс, или Венера, или Сатурн – и те имали известно влияние върху човека. Сега как ще обобщим тези положения? Юпитер е едно физическо тяло. Как може това физическо тяло да оказва влияние върху ума на човека? Казват за някой човек, че имал нещо благородно в себе си, че имал юпитеровска природа. Де е благородството на Юпитера? Или казват за някого, че е Сатурнов тип, че гледал мрачно, песимистично на живота, че бил критичен, недоверчив всякога. Защо да е недоволен Сатурн? Той има три венеца, готви се човекът да се жени. Защо трябва да е недоволен? Единственото нещо, което предполагам за него, е, че може да се съмнява дали неговата възлюблена ще го обича или не. Той е единственият, когото от хиляди години насам все венчаят и все още не могат да го венчаят. Това е алегория. Те не могат да го венчаят по единствената причина, че когато трябвало да го венчаят, дошъл и Юпитер и казал, че тази избраница се падала на него. И така Юпитер го катурва от трона му, защото и той искал да се жени за същата. Това са цели разкази, разговор между планетите, които ако се преведат, могат да поставят хората в големи заблуждения. Едно е вярно, че Юпитер, както и всички останали планети, оказват известно влияние върху човека. Когато астролозите говорят за влиянието на планетите, те са имали предвид онова първоначално състояние, когато всички планети са били в един пояс. Тогава всеки пояс се е управлявал от едно разумно същество. И каквото влияние са оказвали тези пояси, тези планети на хората, те днес едва ги разбират. Та едно време, когато тези планети са били заедно, в такива пояси, тогава те са повлияли на хората, а не сега, но те сега ги разбират, когато вече планетите са разделени. Днес те имат съвсем друго предназначение. Един астролог днес по никой начин не може да предскаже какво е влиянието на планетите върху човека. Някои неща са верни, а някои не са верни. Например, някои астролози могат да предскажат някои събития, които ще се случат в скоро време, но те не могат да предсказват далечни събития. Например, сега са предсказани много работи и трябва да се следи дали ще се сбъднат тия неща. За една година някои неща могат да се сбъднат, но някои няма да се сбъднат. Има причина, защо дадени предсказания няма да се сбъднат. Има неща, които липсват на предсказанията. Някои предсказания не са направени, както трябва. Има неща в природата, които са точно определени. В окултната наука има известни максими, които не търпят абсолютно никаква критика. Например, на челото на човека има известни максими, които са особено важни, но тези максими представят съкровена тайна, не е позволено да се изнасят. Щом човек има тези максими на челото си, той непременно ще върви добре. Също така той има известни максими на устата си, на очите си, на ушите, на веждите си, но не е позволено да се изнасят тези максими. Който знае тези максими точно, както са, той може по тях да предскаже нещо точно. Тези максими не могат да се кажат на хората. Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо 5, 6, 7 или повече сантиметра, но все таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела хората пак вършат престъпления. Защо? – Максимите ги няма на това лице.
Тези максими ги има само тогава, когато между всички части на човешкото лице има едно математическо съотношение. Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие. Но ако има само едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава, това равенство, което съществува, също се нарушава. И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат. Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това, в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота. При това положение сполуките ще бъдат различни. В неорганизирания свят сполуките ще бъдат много малко, в организирания свят – повече, а в разумния свят постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните. Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето. Но след половин час идват вълните и заличават всичко, каквото сте написали. Какво ще остане от вашата поезия? Всичко това ще бъде пометено. Даже и да поставят една статуя на брега, и тя ще бъде катурната. На брега нищо не може да остане. Това е един променчив свят. На какво може човек да уповава? Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек. Казват: „Този човек е голям юнак“. – Какво струва вашето юначество пред съвременните артилерии и картечници? Ще се скриеш в една дупка от 100 метра и там ще слушаш тътнежа, ще гледаш навън през една малка дупчица, като през мъзгал. Казвате: „Трябва да има човек вяра“. Ако имаш вяра и излезеш през това време вън, какво ще стане с тебе? Според мене, ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле.
Под думата „вярващи“ ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнася до талантливите хора, а суеверието до обикновените хора. Така седи самата истина. Някои казват, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснована само на това, да се вярва, но тя е обоснована на знание. Истинската вяра носи след себе си знание. Вярващият знае нещата. В какво вярва човек? Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности. Аз съм един хирург. Досега не съм правил операции, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе 100 на 100 сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо? – Защото като отивам да правя операцията, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко. Режа само това, което трябва да се реже, и нищо здраво не докосвам. След това зашивам и работите излизат сполучливи. Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции. Така трябва да бъдете във всички области. Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни. За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален. Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо? Казват, че страхът произвел религиите. Ако е така, тогава по-страхливо същество от заека няма. Тогава заекът би трябвало да бъде най-религиозен. Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай заекът трябва да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество. Също така много религиозно същество ще бъде и жабата. Тя даже е най-страхливото, тя е по-страхлива и от заека. Един ден заекът отивал да се дави. Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх се нахвърляли във водата. Тогава заекът си казал: „Значи има и по-страхливи същества от мене“. И така той се насърчил. Не, страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата. Страхът се е явил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил като естествено последствие от това нарушение. Човек е започнал да се плаши от последствията на греха.
Следователно в сегашния живот ние трябва да заменим страха с нещо. С какво? Казано е, че страхът е начало на Мъдростта. Значи страхът е начало, встъпление на Мъдростта. Но като влезеш в Мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата. Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на Мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън. Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш? Това, от което се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа. Можеш ли да се опасяваш от прегръдките на баща си? Това, от което се опасяваш, това са прегръдките на една кобра или на една змия. Защо? – Защото змията има друг интерес. Като те прегърне, тя повече няма да те пусне. Всеки, който те прегърне и те пусне, той е разумен човек. Всеки, който те прегърне и не те пусне, той не е разумен човек, и той мисли само за себе си. Сега аз искам да хвърля една малка светлинка върху вашия път. Вие можете да направите едно възражение. Но представете си, че пътувате през една тъмна нощ и ако аз не ви хвърля малко светлинка, вие ще се сблъскате в едно голямо препятствие. Следователно в този път има едно много опасно място, пред което трябва да ви се хвърли малко светлинка. Като минете това препятствие, тази светлина не ви е потребна вече. Моята светлина ви беше потребна само за това опасно място. Да кажем, че вие се храните. Защо се храните? Тази храна, която приемате, ви е нужна само да задоволи една нужда на организма ви. Ако не задоволите тази нужда, няма да имате сили в този път, в който вървите. Без тази храна вие не можете да извървите пътя: краката ви ще се прекъснат и ще се яви обезсърчение и неразположение. А тъй, като си хапнете, ще се усетите бодри духом. В дадения случай яденето е едно ободряване, за да извървите пътя. Соломон, като се занимавал с окултните науки в своето време, като цар, той искал по този начин да разкрие някои тайни. Като цар, той видял всичкото насилие, което ставало под слънцето. Питам: Защо след като видял всичкото насилие, като цар не турил в своята държава някакви нови закони, да покаже на хората как трябва да се живее. Той правеше експерименти, но не можа да дойде до един извод, да извади такива закони, такова право, с което да покаже на хората как трябва да се постъпва. Сега аз изваждам следното правило: Между две положителни тела с положително електричество непременно трябва да се тури едно тяло с отрицателно електричество. Ако това третото тяло не влезе между първите две тела, непременно ще се образува едно сблъскване, цяла катастрофа ще стане или един взрив, или един отлив – какво ли няма да стане! Две положителни сили винаги раждат злото в света. И две отрицателни сили също раждат злото в света. Обаче една положителна и една отрицателна сила винаги раждат доброто в света, т.е. не го раждат, но дават възможност да се прояви. Следователно на физическия свят имаме две възможности за злото и една възможност за доброто.
Сега няма какво да ви убеждавам в това, но се правят ред опити в това отношение. Представете си, че в една гимназия, дето има 8 класа, един от тия класове, а именно в четвъртия клас, учениците са много непослушни, самостоятелни, не слушат учителите си, никого не искат да знаят. Учителите им се виждат в чудо, не знаят какво да правят с тях. Причината за това е, че всички ученици в този клас са станали положителни. Ако учителите им вземат тяхното положение, нищо няма да излезе. Ако аз съм на мястото на учителите им, ето какво ще направя. Ако учениците от този клас са 20 на брой, ще ги разделя на две паралелки от по 10 ученика, като между всеки ученик поставя по една ученичка: едно момиче и едно момче ще ги наредя, но сам ще си избера момичетата. И така ще имам две паралелки от по 10 момчета и 10 момичета. По този начин ще имам два отлични класа и работата ще върви отлично. В дадения случай жената е проводник на отрицателни сили. Ще употребя тези сили на думата „благодат“, която се употребява в Евангелието. Думата „благодат“, която се употребява в Евангелието, не е нищо друго, освен тези отрицателни сили в природата. Благодатта, благородството спадат към женския елемент. Ти не можеш да даваш, да бъдеш щедър, ако нямаш характер на една жена. Ти не можеш да имаш отлично сърце, ако не носиш естеството на една жена. Ти не можеш да имаш отличен ум, ако не носиш естеството на един мъж. Защо е така, аз оставям тези работи настрана. Който от вас иска да знае нещо повече по този въпрос, той може да чете съчиненията на разни автори. Има много писано по тези въпроси. Хиляди учени хора са писали по тия въпроси. Може да ви вземе много време, за да ги четете, но все ще извадите някои изводи за създаването на съвременното общество. Сега има ред противоречия, които са обосновани на ред криви постановки.
В основите на съвременния обществен строй има нещо криво, което природата иска да го изглади. Ние сме вмъкнали в порядъка, в законите на природата някои наши възгледи, които сега произвеждат един дисонанс, едно страдание. Първият дисонанс се дължи на непослушанието на отрицателния принцип. В райската градина влязла една положителна сила, един положителен елемент, змията, и веднага казала на жената: „Защо не ядете от плодовете на това дърво?“ – „Забранено ни е“ – казала жената. – „Не, ако ядете, всичко от вас ще стане и знания ще придобиете.“ Жената била възприемчива, отрицателна, и веднага се съгласила. Още повече, като и казала змията, че те не са разбрали думите на Бога. Като ядат от това дърво, очите им ще се отворят и ще прогледат, ще разберат смисъла на живота. И жената, със своето лековерие, яде от забранения плод и после каза и на мъжа: „Слушай, ние и двамата сме били в заблуждение, ние не сме разбрали този въпрос както трябва. Мене ми каза един професор, един адепт, че не сме разбрали Бога“. И Адам, понеже жена му яла, и той яде от забранения плод. Но след като ядоха, и в двамата се яви едно ново чувство, отвориха им се веднага очите и първото нещо, което видяха, е, че са голи, че са невежи, че са простаци, че са животни. Ти изгубиха своята вътрешна светлина, усетиха своята слабост и в тях настана един вътрешен смут. Представете си, че до вчера сте вярвали в Бога, но възприемате нови възгледи и започвате да не вярвате повече в Бога. В който ден се усъмните в Бога и се откажете от Него, в ума ви веднага настава една суматоха. Ти казваш, че няма Господ, но Той ти зашие една плесница и се търкулиш на земята. Казваш пак, че няма Господ. Той ти зашие още една плесница и пак се търкулиш на земята. Така лежиш ден–два, краката ти отслабнат и започваш да викаш, да се молиш, обръщаш се към Господа. Щом се обърнеш към Бога, всичко се премахва и ти се чувстваш здрав, бодър. Ти трябва да вярваш, защото със своето отричане ти не можеш да премахнеш реалността, върху която почива цялото битие. Със своето невярване ти не можеш да премахнеш това, което съществува. Или пък със своята вяра ти не можеш да създадеш това, което не съществува. Тези неща, които съществуват, аз ги твърдя, а които ги няма, не ги отричам. Казвам: Това е така, аз го зная. Нещата, които се доказват, те спадат вече към друга категория.
Обърнал се Соломон и видял всичките насилия и страдания, които стават под слънцето, и нямало кой да ги утеши, нямало кой да ги спаси. Обаче въпросът останал в ума на Соломона неразрешен. „Така е – казва Соломон. – Няма кой да те утешава, няма кой да те спаси. И най-после, няма кой да те утешава и като няма кой да те спаси, тогава поне яж и пий. Като няма утешител и като няма спасител, поне ще ядеш и ще си хапнеш. И тогава каквото ще да става.“ Досега всички носят тези правила на Соломона и според тях живеят. Обаче Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който Ме яде и който вярва в Мене, ще оживеея“. Питат: „Кога ще стане това?“ – Още днес може да стане. Като повярваш, още днес можеш да оживееш. Сега някои очакват да дойде Христос, че да възкръснат. Бъдещото възкресение е за децата; настоящето възкресение е за мъдреците, а миналото възкресение е за старите хора.
Като говоря по този начин, ако ме слушат някои религиозни, ще се намерят в чудо. Добре, отивам при един бакалин да купя ориз. Питам го: Хубав, чист ли е оризът ти? – „Да, много е чист, първокласен е.“ Взимам ориза и виждам, че има много камъчета. Казвам: „Този ориз не е чист, не е първокласен“. И тогава преброявам колко зрънца ориз има в един килограм. Например, че в един килограм ориз има 12,000 зрънца. Започвам да го чистя и намирам, че 1,200 камъчета се намират в един килограм ориз. Чист ли е този ориз? – Ни най-малко не е чист. Разбирам да има едно или десетина най-много камъчета в едно кило ориз, но да има 1,200 камъчета, това вече не е чист ориз. Питам: Колко такива възгледи, като тия камъчета, има в нашите схващания за живота? Чисто ли е това, което вие знаете за живота? Например, вие казвате, че е чисто вашето разбиране за обичта, и казвате, че трябва да се обичате. Най-първо, какво разбирате вие под думата „обич“? Да обичаш един човек, това значи да му дадеш най-хубавата храна да яде, да му дадеш най-чистата вода да пие, да му дадеш най-чистия въздух да диша, да му дадеш най-хубавите книги да чете и най-после да го туриш на най-хубавото място. Най-хубавото място, това значи да го поставиш в една хубава плодна градина, да работи, и всеки месец да му пишеш по едно хубаво писмо – значи 12 писма да му пишеш през годината. С тези писма да го питаш как е градината, какви плодове дава и т.н. Това разбирам аз под думата „обич“ или „любов“. Така е направена и самата природа. Сега има известни положения в света, при които хората често изпадат в състоянията на млекопитаещите. Съвременните хора не са напълно свободни. Те се намират в една голяма зависимост. Тяхната свобода е външна свобода. Като извоюват своята външна свобода, те виждат, че има нещо вътре в тях, което ги заробва. Вие трябва да се освободите, но как трябва да се освободите? Вземете, например, какво е правото на овцата? Какви права има една майка овца? Всяка година нейните деца могат да се продават. Изобщо, нито нейният живот, нито този на мъжа и, нито този на децата е сигурен. Ти имаш една овца, но ни най-малко не мислиш за нейната свобода, нито за свободата на своите окръжаващи. Да оставим това, но ти имаш слуга в дома си и ни най-малко не мислиш за неговата свобода. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците проповядват една добра черта. Те се отнасят добре със слугите си. Там слугата започва работата си сутрин от 8 до 12 и след обед от 2 до 6. В останалото време през деня те са свободни. Ако пък се случи някой слуга да работи вън от това определено време, тогава му се плаща извънредно за тези работни часове. Обаче в България не е определено колко време трябва да работи слугата. Той е зает от сутрин до вечер. Това се дължи на културата, която имаме.
Питам тогава: Как ще се образуват вътрешните отношения между хората? Най-първо, като се вгледате в нашия живот, ще видите, че отношенията между господари и слуги не са уредени; отношенията между синове и дъщери и родители не са уредени; отношенията между мъжете и жените не са уредени. Има известни икономически условия, които са влезли в живота и са попречили на правилните отношения между хората. Понякога синовете и дъщерите нямат нужното уважение към бащата си по единствената причина, че той е сиромах и няма нужните средства, за да ги поддържа да следват в странство. Вследствие на това те не са разположени към бащата. Обаче ако бащата е добре материално, донякъде синовете и дъщерите са разположени към него. Също така и отношенията между мъжете и жените не са уредени. Днес донякъде и жените, и мъжете са по-съзнателни, но все още вътрешните им отношения не са уредени. Например, днес жената няма още това дълбоко вътрешно отношение и уважение към мъжа. Отвън само тя глади и маже. Нямам нищо против това. И то не е лошо, но казвам, че това не е основа, върху която може да се гради. На тази основа нищо не може да се гради. Като влезе мъжът в дома си, жената отвън е мека, глади, но той чувства, че дълбоко някъде вее една студенина от жената към него. И тогава мъжът казва за жена си: „Кораво сърце е това, не се живее с нея“. Също така и мъжът понякога говори мекичко, любезничко, но жената чувства, че от него вее студенина. И най-после, като не могат да намерят това, което търсят, те казват: „Такъв е животът, така ще се живее“.
И най-после се е създала поговорката за жената: „Жена ли е, тя е змия, но гледай поне да не е отровна“. Това не е философия. Ако жената е наистина змия, защо трябва да се жениш за нея? Който мисли така, той трябва да знае, че тази жена-змия ще роди деца, които ще мязат на нея – змийчета ще бъдат. Значи онова, което мислите, то става. Сега трябва да дойдат нови писатели, които да освободят мислите на хората от ред заблуждения на миналото. Прави са хората, но те трябва да знаят, че в съзнанието им има ред неща, които са стари и трябва да се извадят навън, да се заместят с нови, да се превъзмогнат. Това е геройството на човека – да се освободи от старото. Като се казва на човека, че трябва да търпи, мнозина мислят, че търпението е слабост. Но и Христос говори за търпение. Питам: Кой е по-юнак, който търпи, или който не търпи? Един лекар, мой познат, ми разправяше една своя опитност: „Дойде – казва той – при мене един българин и ми разправя от какво страда. Казвам му, че трябва да се направи операция. – „Добре.“ – „Да, но затова трябва да се направи упойка.“ – „Не, без упойка.“ – „Как може без упойка? Операцията е сериозна.“ – „Няма нищо, аз съм българин, ще търпя. Ти само ще вземеш ножа и ще го прекараш спокойно, ще си направиш операцията, а за мене не мисли.“ – „Как така? Ти ще мръднеш, не ме туряй в беля.“ – „Не, давам ти честна дума, че няма да мръдна никак.“ И наистина, аз започнах операцията, но чудо, като гледам този човек, седи спокоен, гледа какво правя, но не се мръдна, седи като мумия. Като свърших операцията, той ме попита: „Господин докторе, свърши ли се?“ – „Свърши се.“ Казвам: Това е един светски човек. Колко вярващи ще се намерят, които биха издържали в ръцете на един такъв доктор хирург? Аз зная още един такъв пример, за наша сестра, която е прекарала една доста сериозна операция без упойка, само че тя през всичкото време на операцията е чела, колкото молитви е знаела. А за този българин не се знае дали е чел някакви молитви. Той е човек със съзнание. Като се свърши операцията, той казал на доктора: „Господин докторе, свършихте ли операцията?“ Той казал: „Господин докторе, трябва да знаете, че аз съм българин, като кажа нещо, и го правя“. Такива трябва да бъдат всички българи. Сега аз ви говоря какъв трябва да бъде българинът, но разбира се, когато попадне в ръцете на умния, на опитния хирург. Докторът реже, а вие трябва да имате онова олимпийско спокойствие и като свърши лекарят, да кажете: „Свършихте ли вече?“ Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията, на които ще се натъквате?
При сегашните условия ние се намираме в един сбор от минали последствия. Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия. Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов. И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят. Този българин имаше нещо, на което уповаваше. Щом така е търпял, аз го наричам хас българин. Казва се, че Бог е дълготърпелив. И той е показал дълготърпение. Имал качеството на Бога. Той си казвал: „Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания. Толкова хора страдат, и аз мога да страдам. Ти прекарвай ножа си, а аз ще ти докаже, че има един българин, който може да търпи. Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа „ох“. Без упойка ще понеса всичко“. И тъй, лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа. Това е един отличен пример, достоен за подражание. Та когато дойде до всеки едного това положение и Провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате? Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие. Вие трябва да търпите да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, непотребното от вашия организъм. Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: „Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш“. Пък и лекарят ще си каже: „И аз научих един добър урок. Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин“. След това този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: „Благодаря ви, господин докторе, ще ме извините, че ви направих малко труд. Благодаря ви за услугата“.
Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави? Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят, както трябва. Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услуги, които природата прави на хората, е извънредно слаба. Де когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край. Или че светът не е направен добре. Навсякъде все оплаквания ще срещнете. Това не е статистика, но това са наши възгледи. Ние вървим по един научен път. Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим. Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота. Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне. Вътрешните противоречия в живота са най-страшните противоречия. Например, представете си какво е положението на една душа високо организирана, която се чувства съвършено усамотена, никой не се намира около нея. Знаете ли колко е тежко това положение. Представете си, че сте в един хотел, оставен сам, и хотелът гори, цял в пламъци, а вие не можете да излезете. Какво ще бъде вашето положение? Такъв пример имаме. Случило се е това в Африка. В един голям хотел избухнал пожар. Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела и нямало отде да бяга. По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрана на хотела. Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях, на височина около 70–80 сантиметра(?) от земята. Така седял той известно време. Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат. Стохилядна публика го гледала отдолу. Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му. Веднага като слязъл на земята, около него се събрали репортьори, да го питат какво е било положението му, като висял на кабела. Той казал: „Господа, като се направи втория опит, тогава вие вземете това място, да разберете точно какво е било моето положение. Иначе то не може да се опише. Това е едно безизходно положение, особено, което не се описва. Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете“. Има неща в света, на които трябва да ви поставят, за да ги разберете. Има неща в света, които аз наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия. Реалното е това, което всички разбират. Има нещо разумно в света, в което всички живеем. Това разумното ни обгръща. Има една разумност в света, която постоянно ти шепне. Има нещо разумно, което обгръща всеки човек. И ако вие се вслушвате в него, ще видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота ви. При каквото лошо положение и да се намираш, това разумното ти говори: „Не се бой, тази работа ще се оправи“. И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение. Съвременните хора са обезсмислили това вътрешно говорене. В каквото безизходно положение и да се намираш, това разумно начало в тебе ще ти покаже един път за излизане, но трябва да намериш този път. Ще го намериш само ако слушаш разумния глас в себе си. Ако го слушаш, ти винаги ще излезеш на правия път.
Казвам: Противоречията, които Соломон е видял, в тях имало едно голямо развитие. Христос казва: „Не мислете, че в многото си говорене ще бъдете послушани. Отец ваш знае от какво имате нужда. Вашият Баща на небето знае от какво имате нужда. Вярвайте в Него и от това, от което имате нужда, Той ще ви помогне“. И после казва: „Космите на главата ви са преброени. Знайте, че нито един косъм от главата ви няма да падне без волята Божия“. Следователно, ако един косъм от главата ви няма да падне без волята Божия, какво има да се съмнявате? Щом се съмнявате, това показва, че друга е вашата воля. С това не искам да ви упреквам, но казвам колко много сте се отдалечили от тази вътрешна връзка. Колко много се е увеличило у вас съмнението. Казвате: „Господ с нас ли ще се занимава?“ Това показва, че имате особено мнение. С тези ли ще се занимава? Щом ти си дошъл в една крайна нужда, в която никой не може да ти помогне, разбира се, че Бог е Пръв, Който ще ти помогне. Ти се намираш в едно голямо противоречие, от което никой не може да те извади, никой не може да ти помогне.
Бог казва: „Аз Съм пръв и последен“. Следователно, когато се раждаш, ти ще срещнеш Господа. Когато умираш, пак ще срещнеш Господа. Когато се раждаш, Бог е Първият, Който ще те срещне, ще те даде на майка ти и ще каже: „Отгледай това дете и колкото ти струва, Аз ще платя за него“. Като умираш, Господ казва: „Погребете го и каквото струва, Аз пак ще платя за него“. Тъй щото, и при влизането в живота Бог те посреща, и при излизането от живота Той пак те посреща. Казвате: „Докажете ни това!“ – Аз бих желал друг някой да ви го докаже. Тези неща, които виждам, които зная, са толкова ясни за мене, че няма нужда да ги доказвам. Аз не искам никакви доказателства за светлината. Аз не искам никакви доказателства за това, че имам ум или че имам сърце, или че имам воля, или че имам живот. Що се отнася за другите работи, аз съм готов да слушам. Ако някой ми говори нещо за развитието на моя ум или за облагородяването на моето сърце, или за постепенното усилване на моята воля, аз съм готов да слушам.
Казвам: Вярата сега е потребна в новия живот. Вяра е потребна на хората сега, за да дойдат в света и да използват бъдещите условия. Не е въпросът да създават. Ние, хората в света, нищо не създаваме, но трябва само да градим. Под „създаване“ съвременните хора разбират условията, които ни са дадени. И тези условия трябва да се използват добре. Сега, като срещна един лекар, ето какъв трябва да бъде той. Като ми даде едно лекарство, аз ще го питам: „Това лекарство, което ми даваш, уверен ли си в него 99 на 100?“ – „Уверен съм.“ Или той трябва да каже: „Аз съм уверен в това лекарство 75 на 100, или 50 на 100, или 25, или 10 на 100“. Всеки лекар трябва да има една определена статистика, да знае всяко лекарство колко на 100 може да лекува. Има някои лекарства, които не действат върху известни темпераменти, не могат да ги лекуват. Да допуснем, че някой дохожда при един банкер и му казва: „Господине, искам да ми дадеш пари на заем, но с условие да ми ги дадеш с най-ниската лихва“. Той се обръща към банкера като към един благороден човек. Тогава банкерът му казва: „Добре, ще ти дам с 5 на 100, но с условие да си платиш точно на време. Сега доволен ли си?“ – Вижда „ми се малко висока цената. Не може ли по-малко от 5 на 100?“ – „Хайде, тогава с 4 на 100. Но за тебе искам и ти да изпълниш задължението си точно на време, да бъдеш честен.“ Това значи отношение. Казвам: Трябва да се образуват между хората отношения на издържане в дадена дума. Всеки трябва да държи на думата си.
Всяка дума има значение за даден период. Например, когато някои хора се женят, те казват, че ще си бъдат верни до гроб. Значи след гроба няма да бъдат вече верни. Тя или той казват, че ще си бъдат верни до гроба. – Аз пък не искам хората, които ще ми бъдат верни само до гроба. Че до гроба всички хора са верни – това не е нещо особено. Други пък казват: Аз пък казвам, че верността трябва да представя една характерна черта в човека. Спрямо себе си човек трябва да бъде верен – нищо повече. Когато някой се отнася спрямо мене така, както не трябва, това не значи, че и аз трябва да се изменя. Аз трябва да бъда верен спрямо онези принципи, които аз разбирам, а не както той разбира. Той ще постъпи така, както разбира нещата, аз пък ще постъпя, както аз разбирам. Ние, съвременните хора, се месим там, дето не трябва. Мнозина религиозни хора се месят там, дето не трябва. Те се месят в съвременния строй и казват, че министрите не постъпвали добре. Та вие не знаете защо и как трябва да постъпят. Когато един министър не постъпва така, както мисли, това показва, че той не е силен човек. Той например е дал на място една заповед, но има стотици и хиляди подведомствени, които не са изпълнили заповедта му, както трябва. Той не е виновен за това. Преди всичко, един министър не може да види всички ония неуспехи, които се явяват впоследствие. Той не е ясновидец, да може да види и да предвиди всичко. Казвате, че министрите не управлявали добре. За да могат министрите да управляват добре, преди всичко цялото общество трябва да се превъзпита. Като започнете от най-малките деца и стигнете до най-големите, всички учители, съдии, чиновници, всички трябва да се превъзпитат, да имат едно общо съзнание, едно общо схващане. Във всички трябва да има добра воля, за да могат работите да вървят добре. Ето един пример от обществено съзнание. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците, като минават покрай някои градини, дето са нападали плодове, никога няма да се наведат да събират плодовете. Ако сте някъде в ориента, ще видите, че ориенталците току се навеждат да събират накапалите плодове, казват: „Да не гният поне“. Не само това, но те даже късат и от плодовете на дърветата, направо си късат плодове. Това е характерно в американците, те не са родени така, но са се превъзпитали от ред поколения. Там всеки има, преизобилно е всичко, но главното е, че това е тяхна характерна черта. Там рядко ще срещнете човек, който взима от чуждите плодове. Сега българинът трябва да развива вярата си, той има вярвания, вярата в него е слабо развита. Ако дадете на българина пари на заем, да му услужите, той веднага ще ви има доверие, но ако му откажете, той веднага се разколебава, губи доверието си към вас. Това не е вяра. Той не трябва да се съмнява. Той никога не трябва да очаква от мене или от кого и да е повече от това, което мога да направя заради него.
Казва Соломон: „Обърнах се и видях всичките нещастия и насилия под слънцето“. Той обаче не е могъл да даде някаква рецепта против тези нещаствие, но казва: „Така е направил Господ“. Но другите пророци след Соломона казваха: „Не е така“. Те коригираха Соломона и казваха: „Бог не съизволява в смъртта на грешника“. Но когато дойде Христос, Той каза: „Отец ваш знае от какво имате нужда, затова разумно търсете, хлопайте и просете“. От това, което имате нужда, ще бъдете послушани. Но Той се обръща към онези, които имат вяра, които имат доверие към Бога и които е изпратил на земята. За нас е привилегия, че сме изпратени на земята, че ни е възложена работа – да се учим. Бог е предвидил всичко за нас не само за сегашния ни живот, но и за бъдещия, който ние не знаем. Сега аз говоря общо. Но има някои, които са напреднали, те виждат това нещо, те го знаят. който е излязъл от сегашното състояние, той ще знае тия неща. Ако някой човек живее в състоянието на рибите, как би могъл да разбере сегашния живот? Или ако някой живее в състояние на птиците, как ще разбере сегашния живот. Или ако се намира в положението на животно, как би разбрал сегашния живот? Та казвам: Има същества, има хора, които са излезли от ограничителните форми, и това, което за вас се вижда далечно, за тях е ясно. Те виждат тези блага и ги използват. Но това е въпрос на съзнанието. Една малка постъпка може да поправи вашето положение. Ще ви приведа един пример. Един богат търговец в Ню Йорк писал във вестниците, че търси един честен касиер. Веднага се явили при него около 10–20 души с различни препоръки, но никой от тях не хванал око на търговеца. Най-после, иде един млад, спретнат момък, но преди да пристъпи към търговеца, той видял на земята една малка книжка, навел се, дигнал я и продължил до търговеца. „Господине, четох във вестниците, че търсите един честен касиер. Аз идвам при вас, но нямам от никого препоръка.“ – „Да, но вие имате една от най-добрите препоръки. Това навеждане на земята да дигнете книжката, е най-добрата ви препоръка. Това показва, че вие сте на място като касиер.“ Казвам: Едно ваше разумно навеждане на земята ще бъде вашата най-добра препоръка. Или една постъпка, направена на време, както трябва, ще бъде вашата най-добра препоръка. Ето защо, и на вас казвам: Очаквайте препоръките си не от външни хора, но от едно подигане на книжката от земята. Щом подигнете тази книжка на време, вие ще бъдете назначени за касиер при богатия търговец. От вас не се изисква много, освен да дигнете малката книжка от пода на учреждението. И като влезете вътре, вие ще бъдете назначени точно на онова място, за което е дадено обявление във вестниците. Следователно, като влезете в учреждението на природата, вие ще бъдете назначени точно на онова място, за което тя е дала обявление.
Благословен Господ Бог наш
Тайна молитва
Неделна беседа от Учителя, държана на 24 февруари 1935 г., София, Изгрев.
|
