Ще прочета 24-та глава от притчите. Когато четат притчите, хората искат да намерят в тях нещо поучително за себе си. Те казват, че ако тия неща, за които се говори в притчите, са свещени, те не трябва да се изменят. Право е това, но едно трябва да се знае: само Божествените неща не се изменят. Всичко човешко, обаче, е подложено на постоянни промени.
„Не ревнувай злите хора, нито желай да си с тях.“ (– 1-ви стих.)
„Защото сърцето им прелива от насилие, и устните им говорят за обида.“ (– 2-ри стих.)
По онова време, когато Соломон събирал притчите, хората били по-груби от сегашните. Тогава грехът се е виждал отвън. Съвременните хора са по-културни от ония на миналите векове, вследствие на което мъчно можете да видите погрешките и престъпленията им. Днес мъчно можете да познаете лошия и престъпен човек. Той е добре облечен, внимателен в отношенията си към хората, знае няколко езика, свършил е два–три факултета, писал е статии за подобряване условията на обществата и т.н. Като видите този човек, и вие пожелавате да бъдете като него. Обаче в притчата е казано да не пожелаваш да бъдеш като този човек. За предпочитане е да бъдеш невеж, отколкото да имаш знанието и благата на злия човек. Какъв смисъл има в това, да разполага човек със знание, което може да му създаде големи нещастия и несгоди?
Ще кажете, че въпреки всичко човек трябва да живее. Съгласен съм, че човек трябва да живее. „Ама той трябва да има къща.“ – Вижте, с това не съм съгласен. Животът не се свежда до къщите. „Ама човек трябва да се облича, да има нови, здрави обуща.“ – Животът не се свежда до дрехите и обущата. Човек трябва да знае кое е съществено в живота и към него да се стреми. Съществено в живота е светлината, чрез която иде знанието; съществено нещо е въздухът, чрез който иде силата на човека; съществено е водата, чрез която иде животът; съществено нещо е хлябът, чрез който иде доброто за човека. Има ли човек светлина, и парите ще дойдат. Парите нито се ядат, нито се пият. Като има пари, човек може да направи колкото къщи иска. Какво представляват днешните къщи? Има смисъл да прави човек къщи, но не от камъни, от кал, от тухли, както днес ги правят, но от скъпоценни камъни. Какво може да допринесе каменната къща на човека? Нищо друго, освен нещастия и страдания. Той трябва да живее най-малко 20 години в тази къща, за да преработи донякъде поне този груб материал, от който е направена тя. Не е лесно да преработи човек грубата и низша материя, да я превърне в по-фина.
Сега се явява въпросът: Трябва ли човек да има къща или не трябва? Човек трябва да има къща, но тя трябва да бъде направена от фина, ароматна материя, каквато представлява ароматът на цветята. Тялото е също така къща, но колкото по-добре е организирана материята, от която е направена тя, толкова по-здрав е самият човек. Само с такова тяло човек може да използва благата на живота. Същото казваме и за знанието. Добре е човек да има знание, но то трябва да бъде приложено в живота, да може човек да го използва. Някой човек учил, работил десетки години, но се натъква на противоречия, които не може да разреши със знанието си. Каква полза от това, че той знае кой какво мислил по даден въпрос, а сам за себе си не може да приложи това знание? „Ама еди-кой завършил естествените науки; друг – философия.“ – Не е важно кой какво е завършил. Важно е какво е приложил от своето знание. Лесно е човек да вземе наготово оттук-оттам по малко знание и да го предава на хората. Важно е дали това знание е вярно. „Ама казал го е някой светия.“ – Откъде знаете, че този човек е светия? Ще кажете, че хората го признават за такъв. Това още не е достатъчно. Всеки човек сам трябва да е опитал и проверил нещата.
„Не ревнувай злите человеци, нито желай да си с тях.“ С този стих Соломон съветва хората да не пожелават чуждото, било имот, знание, сила или друго нещо, но да пожелаят да придобият и обработят онова, което Бог е вложил в тях. Пожелай да придобиеш Божественото знание, т.е. знанието на живота. Придобиеш ли това знание, ти ще можеш да прецениш всичко, което срещнеш на пътя си. Значи не се стреми към знанието на злия, който си служи с него за насилие и обида. Злият човек носи злото в себе си. Колкото и да го защитават, един ден злото само ще го предаде.
Един адвокат защитавал един човек, който бил даден под съд, защото откраднал сто лева. В защитата си адвокатът изтъкнал всички външни и вътрешни факти, за да оправдае своя повереник. Той се обърнал към съдията с думите: „Господин съдия, моят повереник е добър и честен човек. Той е взел само сто лева, защото се намирал в големи лишения. Ако имаше намерение да краде, той щеше да вземе 30-те хиляди лева, които се намирали на масата при ония сто лева, за които е съден“. Като се обърнал към своя поверник, адвокатът забелязал, че той плаче. – „Ето, господин съдия, повереникът ми плаче. Той се разкайва за кражбата, която извършил.“ Съдията го запитал: „Защо плачеш? Разкайваш ли се за направеното престъпление?“ – „Аз плача за това, че не съм забелязал на масата 30-те хиляди лева и съм пропуснал случая да взема и тях.“
Казвам: когато се разглежда едно дело, добре е човек сам да каже истината, да не става нужда да се явяват защитници. Така е било между турците. Когато двама турци се явяват пред съдията, последният пита единия: „Имаш ли да вземаш нещо от обвиняемия?“ – „Имам.“ – „Колко?“ – „Сто лева.“ После съдията се обръща към втория и пита: „Ти имаш ли да даваш?“ – „Имам.“ – „Колко?“ – „Сто лева.“ – „Хайде, плати ги още сега.“ Обвиняемият вади парите, плаща и делото приключва. Колкото по-сложен става животът на хората, толкова и съдопроизводството се усложнява. Днес за едно дело от сто лева се викат адвокати, свидетели и го отлагат с месеци, докато един ден нарасне толкова много, че и двете стари съжаляват, че са го започнали. Някога на един панаир откраднали едни чехли от един търговец. Търговецът завел дело против крадеца. Колко стрували тогава едни чехли? Около 25 гроша. За тези 25 гроша търговецът трябвало да изгуби две седмици, да се разкарва по съдилищата. Казвам: Откажи се от своето. Не търси своето право! – Ама честен бил търговецът, не искал да поощрява злото. Честен е той, но не си дава сметка как се е домогнал до кожата, от която прави чехлите. Той одрал кожата на хиляди животни и след това минава за честен.
Съвременните хора трябва да се освободят от своя личен живот. Какво знание ще донесе личният живот на човека? Истинското знание се крие в познаването на истината. Ако след като му каже истината, човек може да го освободи от ограничените условия, в които се намира, има смисъл да се заеме с изправянето му. Обаче, ако не може да го изправи, по-добре да не се меси в неговия живот. Месите ли се в чуждите работи без да можете да ги изправите, вие ще платите с живота си. Вие не знаете да плавате, а се хвърляте в морето да спасявате давещия се. Щом искате да помогнете на давещия се, повикайте някой добър плувец, той да го извади от водата. Ще кажете, че човещината изисква да помагате на хората. Каква човещина има в това, вместо да помогнете на давещия и вие да се удавите заедно с него? Ти ще проявиш човещината си, като се приближиш до човека, който се готви да се къпе, и му кажеш: „Братко, отложи къпането си за друг ден. Този ден е злокобен, не е за рискове“.
В първите четири стиха от 24-та глава на Притчите е казано:
„И устните им говорят за обида.“ (– 2-ри стих.)
„С мъдростта се гради дом, и с разума се утвърждава.“ (– 3-ти стих.)
„И чрез знание клетниците ще се напълнят с всяко многоценно и благоприятно богатство.“ (– 4-ти стих.)
„Мъдрият човек укрепва и човек със знание придобива в сила.“ (– 5-ти стих.) – Значи силата на човека се придобива. Често няколко способности в човека се групират заедно и го правят силен. Как е станало това и той не знае. Голямо невежество съществува между сегашните хора. Като заболее някой, лекът за дадената болест е много евтин, но от невежество те така я усложняват, че плащат даже с живота си. Всяка болест е резултат от нарушение на някой Божествен закон. Причината за заболяването е много проста: сложена е преграда пред някой Божествен закон. Какво трябва да направи човек, за да се излекува? Да махне преградата, която е поставил пред Божествения закон. Щом преградата се махне, енергиите, които са свързани с този закон, моментално ще почнат да действат. По този начин те премахват преградата по пътя на човека. Освободи ли се един човек от тази преграда, с него заедно се освобождават още хиляди хора. В това отношение хората представляват система от скачени съдове, според която ако един човек се разболее или страда, хиляди хора боледуват или страдат заедно с него. Умре ли един човек, хиляди хора умират заедно с него. Законът е такъв.
Следователно опасността от този закон се състои в това, че по невнимание човек може да причини пакост на хиляди хора. Този закон има и добра страна, а именно: Ако един човек забогатее, с него заедно ще забогатеят хиляди хора. Този закон може да се формулира по следния начин: щастието на един носи щастие на хиляди хора. Нещастието на един носи нещастие на хиляди хора. Въпреки съществуването на този закон, българите често употребяват поговорката: „Всяка коза за своя крак виси“. Един беден човек живял в дома на един богат и без да иска виждал престъпленията, които богатият вършел. Той често му казвал: „Приятелю, това, което правиш, не е добро“. – „Не е твоя работа. Всяка коза за своя крак виси.“ Един ден бедният човек намерил на полето една умряла коза. Той я сложил на гърба си и я донесъл в дома на богатия. Вечерта, преди да си легне, той закачил козата на вратата на стаята си и я оставил да виси закачена цяла седмица. Козата започнала да се вмирисва. Като минавал край стаята на бедния човек, богатият се погнусявал от миризмата на умрялата коза и му казал: „Моля ти се, махни козата от този гвоздей. Хвърли я вън някъде, не мога да понасям миризмата и“. – „Няма нищо, тя виси за своя крак.“ – „Не усещаш ли, че миризмата и се носи из цялата къща?“ – „Разбираш ли, приятелю, защо обръщам внимание на твоите погрешки? Твоите погрешки и престъпления миришат като тази коза. Те се отразяват вредно не само на тебе, но и на твоите ближни.“ И така, помнете, че неразумният живот на един човек се отразява вредно върху всички хора. Човек не може да живее безотговорно. Той носи отговорност за своите добри и лоши мисли, чувства и постъпки. Каквото прави човек, това се отразява и върху неговите ближни. Като знае отговорността, която носи за постъпките си, човек трябва да живее добре. Добрият живот носи здраве. Като се приближите до човек, който живее добре, от тялото му се отделя особено ухание, особен нектар, подобен на този, който цветята отделят. Уханието, което лъха от здравия човек, надминава аромата на всички познати нам цветя. Каже ли човек за себе си, че е добър, нека се помирише. Ако от него лъха благоухание, той е добър човек. Не усети ли такова благоухание, да знае, че не е добър, не е развил още в себе си качества, които издават ухание. Когато искат да кажат за някой човек, че не е добър, българите си служат с поговорката: „Който го помирише, носът му капва“. Бъдете цветя, от които да не окапва носът на хората. Помирише ли ви някой, носът му трябва да оздравее, а не да окапва. Добрият човек се отличава още и със самообладание.
Едно момче отивало в гората да сече дърва. Баба му казала: „Синко, ако срещнеш мечка, не се плаши, не бягай, но прочети три молитви. Щом прочетеш молитвите, мечката ще се върне от пътя си“. Момчето научило молитвите и тръгнало към гората. Щом влязло навътре в гъстата гора, то видяло, че срещу него иде голяма мечка. За да я върне от пътя и, момчето прочело първата молитва, но мечката спокойно си продължила пътя. То прочело и втората молитва, но мечката приближавала вече към него. Уплашено от мечката, момчето набързо се покатерило на близката круша и така се спасило от нея. Наистина, щом молитвите не помагат на човека да се спаси от някакво бедствие, по-добре да се упражнява да се катери по дърветата. Като се качи на някое дърво, той ще избегне опасността, която приближава към него. Молитвата има сила само за човека на самообладанието. Няма ли самообладание, човек трябва да търси друг начин за спасение. Защо ви е нужна молитва, ако с нея не можете да върнете мечката от пътя и? Човек не трябва да бъде суеверен. Той трябва да говори само онова, което може да направи. Не може ли да направи това, което говори, той заблуждава себе си и близките си.
В един от големите европейски градове се явил един адепт. Той събрал много хора около себе си и започнал да им разправя, че със силата на мисълта си може да спре експрес. Те се заинтересували и пожелали да направи пред тях опита. Обаче той им казал, че за да направи опита, му са нужни скъпоценни камъни и злато. Кой каквото могъл, дал на адепта, само да направи този опит. В един определен ден всички се качили на експреса заедно с адепта и гледали как ще направи опита. В един момент той скочил от експреса със златото и скъпоценните камъни в джоба си и изчезнал от погледа им. Експресът продължавал да се движи непрекъснато, адептът се изгубил някъде, а с него заедно и опитът пропаднал.
Често хората прибягват до гадатели, да им предскажат какво ги чака. Не е лошо човек да посещава гадателите, но да не се разочарова. Като се намери в трудно положение, той иска да се облекчи по някакъв начин, но работите му пак не се нареждат. Гадателят му казва, че работите му ще се наредят добре, но не излиза така. Защо? От срока зависи. Има гадатели, които предсказват нещата за къси срокове, а други – за дълги срокове. Тъй щото една работа може да се нареди след 20 години, а може и след 200 години. Според това и резултатите ще бъдат различни. Има гадатели, които се прехранват с гадание. Те са приложили дарбата си като занаят, вследствие на което правят големи грешки в предсказанията си. Някой гадател казва на младия момък, че ще се ожени за млада, красива мома. Обаче не му казва, че тази мома ще му създаде големи страдания. Защо му създава страдания? Защото иска да се слуша нейната воля. Жената иска да пее в къщи. Мъжът пък настоява, че петел ще пее в дома им, а не кокошка. Не е важно кой ще пее, мъжът или жената. Важно е да се чуе мнението на разумния. Ако жената е по-умна, нека се чуе нейната дума. Ако мъжът е по-умен, нека той каже думата си. Давайте предимство на разумния човек, бил той мъж или жена. Не само това, но хората спорят какъв трябва да бъде пророкът – мъж или жена. Като четете Библията, там има повече пророци, а малко пророчици. Човекът може да бъде пророк, а не мъжът или жената. Щом е истински човек, и мъжът може да бъде пророк, и жената може да бъде пророчица. Пророкът съдържа в себе си и двата принципа – мъжки и женски. Женената жена и жененият мъж не могат да бъдат пророци. Ожени ли се пророкът, от потомството му нищо не остава. Какво потомство остави Моисей? Моисей имаше особена мисия в света. Яков не беше пророк, затова остави 12 сина, 12 племена. Какви са отличителните качества на пророка? Пророкът трябва да има светъл ум, мощен дух, вярна интуиция, с която да предвижда неща, които ще станат в далечно бъдеще. Висшият ум трябва да бъде развит в пророка, а не обективният. Пророкът трябва да бъде смел, решителен, да не се страхува дали това, което предсказва, ще се сбъдне. Това, което пророкът предсказва, съществува някъде. То става в някакъв свят, по-висок от този, в който живеят обикновените хора. Работата на пророка се заключава в това, да отиде в онзи висок свят, където нещата вече стават, да ги провери и да ги опише така, както в дадения момент се извършват. За Христос е казано, че е съществувал преди създаването на света. Всички пророци са предсказали онова, което щяло да стане с Христос.
Както може да се предсказва за великите хора, така се предсказва и за обикновените хора. Пътят на всеки човек е начертан, но ако е разумен, той може да използва условията, които му са дадени, за да придаде нещо към онзи план на живота, който му е определен. Човек трябва да бъде разумен, да не се води по чужди умове. Трябва ли да слушате ума на онзи, който се движи в диаметрално противоположна посока на вашата? Колкото да е добър и учен един човек, ако животът му е противоположен на твоя, ти трябва да се пазиш от него. Където ходи, каквото прави, с когото да се среща, човек непрекъснато е изложен на чужди влияния. Като знае това, той трябва да бъде буден, да се пази. Няма човек в света, който да не е изложен на влияния. Това не значи, че трябва да се страхувате, но като държите съзнанието си будно, вие ще знаете на какво се дължат известни състояния и лесно ще се справяте с тях. Ако са чужди, трябва да ги изучавате, да знаете откъде идат и каква цел имат. С влиянието се обясняват много нежелателни прояви на човека. За пример, ако попаднете всред разярена тълпа от хора, и вие ще преживеете същото настроение.
Един наш приятел, миролюбив човек, попаднал всред тълпа от хора, които слушали един оратор. Възмутени от неговата реч, те надигнали камъни да го бият. Стражарите ги разпръсвали, заставяли ги да се разотидат по домовете си, да не стане някакво нещастие. Като гледал разярената тълпа, този миролюбив човек взел камък и го отправил към стражаря. Понеже не могъл да улучи добре, камъкът паднал върху главата на един беден човек. Като видял това, той веднага отишъл при бедния човек, извинил се и благодарил, че камъкът бил малък, та не му причинил вреда. После сам се чудел на себе си как могъл да се поддаде на чуждо влияние.
Човек трябва да има самообладание, да не се поддава на мисли, с които може да навреди, както на себе си, така и на окръжаващите. Като не мислят много, хората се заканват едни на други, готови са на саморазправа. Постоянно слушате един на друг да си казват: „Аз ще ти покажа кой съм. Аз ще ти кажа истината, да не мислиш, че не разбирам“. Добре е човек да говори истината. Истината прави човека свободен, но Истината не може да се приложи на земята. За да говори Истината, човек трябва да се е издигнал над обикновения уровен на живота. И онзи, който възприеме Истината, също трябва да се е издигнал над обикновените условия на живота. Лекарят пипа пулса на болния и си мисли: „Този човек няма да оздравее“. Като го погледне в очите, той му казва: „Ще оздравееш, болестта ти не е опасна“. Болният е чувствителен, той слуша какво му говори лекарят, но същевременно възприема мисълта му и се отчайва. Без да искат, лекарите уморяват болните. За да не уплаши болния, лекарят си мисли едно, а казва друго. За да не се поддаде на мисълта на лекаря, болният трябва да има силна вяра.
Като ученици, вие трябва да различавате мислите на хората от това, което разумната природа е определила. Лекарят мисли едно, а природата – друго. Тя е определила на всеки човек колко време ще живее. И ако живее съобразно нейните закони, той ще остане на земята точно толкова време, колкото тя е определила. За да реализира плана на своя живот, човек трябва да изпълнява всичко онова, което добрите и разумни същества му препоръчват. Не изпълнява ли съветите на добрите хора, той не може да се ползва от тях. Ще кажете, че с молитва всичко се постига. Молите се, но въпреки това нищо не постигате. Защо? Не знаете как да се молите. Казвате: „Отче наш, Който Си на небето“. Вие се обръщате към Бога като към ваш Баща, но болестта не ви напуща. Продължаваш по-нататък: „Да се свети името Твое, да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята“. Ти желаеш да се освети името Божие на земята и да се изпълни Неговата воля, а въпреки това страдаш, боледуваш. Защо? Защото не си проникнат дълбоко от това желание. И така, колкото да мислите, вие не можете да се освободите от скърбите и от мъчнотиите. Човек не може всякога да бъде разположен и весел. Често скърбите и нещастията си пробиват път през радостта, а радостта си пробива път през скърбите. Знайте, че всяка скръб и всяко нещастие си имат своя причина. Някой се моли, плаче, но скърбите не го напущат. Той е недоволен от Бога, че не го слуша, че не приема молитвите му. Много естествено. На всеки човек са дадени права и задължения. Той използва правата си, а задълженията си пренебрегва. Той се ползва от всички блага, които Бог му дава, а не изпълнява това, което се изисква от него. Като се намери в затруднения, човек пита как и кога ще се оправи светът. Светът, който Бог е създал, е оправен, но човешкият не е оправен. Задачата на всеки човек е да изправи своя вътрешен свят. Изправи ли своя свят, човек ще види, че външният свят е изправен.
Бог е дал живот на човека, дал му е същевременно и блага, чрез които да използва този живот. Има два пътя, чрез които Той изпраща благата си: по пътя на радостите и по пътя на страданията. Когато иска да приготви някой човек за сериозна работа, да го натовари със специална мисия, Бог го прекарва през големи страдания, през строга дисциплина. За да накара Иона да отиде в Ниневия да проповядва Словото Божие, Бог го прекара през големи страдания. Като разбра, че трябва да изпълни тази задача, Ион се отказа от нея и замина с кораб за Испания. Той си каза: „Аз познавам Божията Любов. Бог ме праща в Ниневия да проповядвам на хората, да им кажа, че ще минат през голям огън, но Той ще се смили над тях, ще ги прости, а аз ще се изложа“. Обаче след като прекара три деня и три нощи в утробата на кита, Ион се върна отново в Ниневия да изпълни възложената му мисия. Жителите на Ниневия се разкаяха и Бог не наложи наказанието си върху тях. Ион си каза: „Аз знаех, че така ще бъде“. След известно време, когато Ион съжалява за изсъхването на тиквата, която сам посадил за защита от горещото слънце, Бог му казал: „Ако ти съжаляваш за една тиква, която израства за една нощ, не трябва ли аз да пощадя този 80-хиляден народ, а между тях и деца, които не различават дясната си ръка от лявата?“
Като изнасям постъпките на хората, това не значи, че трябва да се съдите. Колкото да се крият погрешките, един ден те ще излязат навън, ще станат достояние на всички. Някой изповядва греховете си, а после съжалява. Щом съжалява, той не е дошъл още до истинското разкаяние. Като се разкае, човек трябва да бъде готов да се изповяда. Като се изповяда, трябва да е готов да изнесат греховете му пред хората на всеослушание. За да се простят греховете на човека, те трябва да се изнесат навън. Когато греши, човек не се страхува; когато греховете му се изнасят навън, той започва да се страхува. Значи той се страхува от хората, а от Бога не се страхува. Ще дойде някой да се изповядва и не казва какви грехове е направил, но се нарича голям грешник. Той се страхува да каже греха си, да не се изложи. При такава изповед греховете не се прощават. Само свободният човек може да се изповяда. Насила човек не може да се изповяда. Геройство се иска от човека, за да се изповядва. В историята на човешкото развитие само двама души са се изповядали искрено: св. Августин и Толстой. В книгата „Моята изповед“ Толстой е безпощаден към себе си. Той изнася фактите естествено и показва слабите страни на богатите и на сиромасите. Като прави своята изповед, Толстой търси път на изправяне. Най-после той намери път за изправяне на своите погрешки.
Като четете Притчите, вие трябва да ги превеждате, да разбирате вътрешния им смисъл. Само по този начин ще се ползвате от тях. Прочетете 10-ти и 11-ти стихове от 24-та глава на Притчите:
„Ако покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.“ (– 10-ти стих.)
„Избавяй водените на смърт; и не се оттегляй от онези, които са доведени до клане.“ (– 11-ти стих.)
Често хората излагат най-красивите си стремежи и идеали на изкушения, на поругания за нищо и за никакво, за някакви малки външни постижения. За да издържите на изпитания и мъчнотии в живота си, вие трябва да се ползвате от Притчите като правила. Всяка притча е правило, което може да се приложи. Помнете, че колкото повече учите, колкото повече ви се говори, толкова повече се изисква от вас. Ще дойде ден, когато и на вас ще се даде задача, подобна на тази, която се даде на Иона, да проповядва в Ниневия. Да проповядвате на хората, това значи да ги обърнете към Бога, да се разкаят за греховете си и да тръгнат в правия път. Как ще изпълните тази задача? Който се е опитвал сам да се обърне към Бога, той знае колко мъчно може да изпълни тази задача. Въпреки това, щом задачата е дадена от Бога, човек трябва да я приеме и приложи.
Според някои християни в Америка пълно обръщане на човека е това, в което едновременно със сърцето му се обръща и кесията. Те вярват само в това обръщане. Обаче, ако сърцето на човека се обърне към Бога, а кесията му не се обърне, това не е истинско обръщане. Всички хора искат да бъдат добри. Не е въпрос в добротата. Преди всичко човек трябва да обърне сърцето си към Бога. Щом обърне сърцето си към Бога, той непременно ще бъде добър. Понякога той ще прояви и злото в себе си. Злото е неизбежен спътник на доброто. Като яде, човек е доволен, изпитва задоволство. Като се смели храната, той непременно трябва да изхвърли навън непотребната храна. Не я ли изхвърли, стомахът и червата му ще се затруднят.
Изхвърлянето на нечистотиите навън е злото в света, но без него животът не може да съществува. Злото е резултат на доброто, което действа в човешката душа. При сегашното развитие на човека, при състоянието, в което се намират неговото съзнание и чувства, злото е необходимост. Това не значи, че злото трябва да се насърчава, но при известни случаи то е необходимо. Когато стомахът и червата са пълни, злото трябва да дойде в помощ. Обаче, когато стомахът и червата са изчистени, злото не е потребно.
Като знаете това, не се месете в задачата на злото, което действа по свой собствен план. Не се стремете да изкорените злото от себе си преждевременно. Направите ли такъв опит, вие ще си причините още по-голямо зло от това, с което се борите. Един велик адепт решил да се бори със злото в себе си. От когато намислил да направи това, той изчезнал от лицето на земята. Не се борете със злото, нито търсете причината за него. Ще кажете, че причината на злото е дяволът или външните условия. Причината за злото е в самия човек, понеже не разбира Божиите пътища. Ако човек храни ума, сърцето и волята си със съответната за тях храна, злото, само по себе си, ще се обезсили. Пчелата дава мед, защото се храни със специална за нея храна. Обаче започне ли да употребява храната на човека, нищо няма да остане от нея. Човек трябва да се откаже от стария начин на готвене. Той трябва да употребява нова храна, но и да се храни по нов начин. Щом се домогне до това, той ще измени и начина на живота си. Новият начин на приготвяне на храната, и новият начин на хранене естествено водят човека към добър живот.
Първото нещо, което се изисква от ученика, е да проучи въпроса за правилното хранене. Той трябва да знае каква храна да дава на своите мисли, чувства и постъпки. Също така той трябва да знае каква храна да дава и на своя организъм. Намери ли съответната храна за тялото си, за своите мисли, чувства и постъпки, човек става пълен господар на себе си. Сегашният човек не може да се похвали с това. Той се намира под влияние на своята личност. Щом е недоволен от някого, той ще се скара с него. И след това и двамата ще говорят лошо един за друг. За да се разберат, поне един от тях трябва да отстъпи, да се извини. Карат ли се, това показва, че не са разбрали великото учение на Любовта. Щом не са го разбрали, те по никой начин не могат да го приложат. Всеки се дърпа настрана, не иска да го тъпчат. Има ли нещо лошо в тъпченето? Ако грънчарят не тъпче глината, нищо не може да направи. Ако земеделецът не тъпче гроздето, нищо не може да направи от него. Ще каже някой, че условията го тъпчели. Ако, наистина, условията тъпчат човека, това още не значи, че тия условия са лоши за него. Ако условията го тъпчат, това значи, че разумният свят иска да извае от него хубава статуя. Като проследите живота на великите хора, на гениите, на светиите, ще видите, че те са минали през големи изпитания и страдания. Днес всички хора говорят добре за тях, но върнете се назад, в тяхно време, да видите как са ги тъпчели техните съвременници. Един от пророците на миналото, като не разбирал защо идват изпитания върху него, обърнал се към Господа с думите: „Господи, защо си застанал на пътя ми като мечка?“ Това значи неразбиране на Божиите пътища.
„Ако покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.“ С други думи казано: Ако във време на затруднения ти се уплашиш и разколебаеш, силата ти е малка. Малка е силата на страхливите хора и за тях е казано в Писанието: „Страхливите няма да наследят Царството Божие“. Защо се страхува човек? Защо се изкушава? – Защото е слаб. Ако дадете парче месо на овцата, ще се изкуси ли? Няма да се изкуси. Обаче, ако и дадете свежа, хубава трева, тя ще се изкуси. По отношение на тревата тя има слабост, но към месото е устойчива. Котката пък можете да изкусите с риба или с шкембе. Достатъчно е тя да види едно шкембе в ръката ви, за да тръгне след вас. Смешно е да гледате как котката върви след човека, който носи в ръката си риба или шкембе. Смешно е за котката, наистина, но още по-смешно е да видите как човек върви подир парче шкембе. Като вижда погрешките на хората, човек иска да ги изправи, но не вижда своите погрешки от миналото. Първата задача на човека е да изправи своята карма, т.е. да изплати дълговете на своето минало. Като изправя своята карма, той неизбежно се натъква на някои чужди погрешки. Щом се натъква на чуждите погрешки, той не трябва да ги избягва, но да потърси начин за тяхното изправяне. Тъй щото, човек трябва да се заеме с изправяне на всички неща, които са преплетени с неговата карма. Христос дойде на земята да разплете и оправи чужда карма – кармата на цялото човечество. За да се справи с тази задача, Той трябваше да обърне течението на природните сили. Не беше лесна работата на Христа. Той изпълни задачата, която невидимият свят беше Му възложил, но кръв излезе от порите Му. На всеки човек е дадена една задача, която трябва да разреши. В изпълнение на задачата си, човек не е сам – Бог присъства в него и всеки момент го изпитва. Като греши, Той го поучава, съветва го втори път да не прави същата погрешка. Като греши и като върши добри дела, човек трябва да се самонаблюдава, да разбере под чие влияние се намира. Щом се изучава, човек идва най-после до съзнанието, че не той сам, но други същества, лоши и добри, го подтикват към нещо добро или лошо и той ги слуша. За да не се поддава на лошото влияние на съществата в себе си, човек трябва да има светлина, да вижда нещата ясно. Чрез самонаблюдение, чрез вяра човек ще дойде до положение да се противопоставя на лошите влияния в себе си и да дава предимство на добрите. Уповавайте се на Бога, Който работи във вас. Вярвайте на Словото Му и не се спъвайте от своето минало.
Като ученици, вие не трябва да се смущавате от мислите и желанията, които минават през вас. Много лоши и добри мисли и желания ще минат през вас, но те трябва да изчезнат. Те са поройна вода, която трябва да мине и замине, докато намери своето място. Човек живее в един колективен свят, където еднакво го засяга и доброто, и злото. Хората са тясно свързани един с друг, вследствие на което като греши първият от редицата, грехът се предава и на последния. Засега човек още не е господар на себе си, вследствие на което не може да бъде независим. Като знаете това, вие трябва да бъдете будни и разумни, да не се поддавате на влияние. Ако се случи да паднете, пазете се поне да не отидете в пропастта. Ако се окаляте, не се смущавайте – ще се очистите. Ако се намокрите, ще се изсушите. Едно трябва да имате предвид: да не изгубите живота си. Всичко друго се изправя лесно. Лошите мисли и желания ще минат през вас, ще отнемат мира ви, но това да не ви смущава. Дръжте мисълта си будна, да не прекъсвате връзката си, откъдето иде Божествената светлина. Че ще минете през мрак и тъмнина, това е неизбежно. В края на краищата светлината ще победи. Носете страданията геройски, с вяра и упование в Божествения Промисъл. Каквото преживеете, всичко е за добро. От страданията и изпитанията вие трябва да се учите, да станете силни.
Кой човек е силен? Силен човек е онзи, който носи страданията с радост. Силният се познава по това, че като го лишават от известни блага и възможности, той пак не се обезсърчава. Кой го лишава от блага и възможности? Страданията. Човек трябва да има силна вяра, която и при най-големи страдания да не се разколебава. Като вярвате и не се разколебавате, към вас ще се присъединят възвишени същества от невидимия свят да ви помагат. Работата, която трябва да свършите на земята, не е само ваша. Тя е колективна. Затова е казано, че човек не живее само за себе си. Затова се казва: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Ако някой човек си позволи да извърши една голяма кражба, с него заедно ще държат отговорни всички ония 20 хиляди души, с които е свързан. Той не знае къде са тези хора, но независимо от това отговорността е обща. За да не страдат тези хора с него заедно, той трябва да бъде внимателен, да не греши. Ако някой печели, с него заедно се ползват и тези 20 хиляди души. Изобщо, всеки човек участва в общите печалби и загуби. Понеже печалбите в живота на хората са повече от загубите, в края на краищата всеки човек ще има печалби. Засега вие плащате глоби само, но ще дойде ден, когато ще получите печалбите не само от вашия живот, но и от живота на всички онези хора, които са живели добре. Тогава пък ще се ползвате и от лихвите на доброто. Щом сте участвали в доброто, вие непременно ще се ползвате от неговите печалби. Днес от всички хора се изисква щедрост. Щедростта е Божествено качество. В този смисъл всеки човек може да бъде като Бога. Давай не в размерите, в които Бог дава, но в човешките размери. Имаш или нямаш възможност да даваш, дръж поне в ума си мисълта, че трябва да даваш. Вие искате да забогатеете – че тогава давайте, правете добро! И в крайна сиромашия да е, човек пак може да прави добро, да дава. Като държи в ума си мисълта, че трябва да дава, работите му постепенно ще се наредят добре.
Как може сиромахът да стане богат? Чрез щедростта. Като развива в себе си щедростта, той най-после ще стане богат, ще му се даде възможност да прояви своята щедрост. Сиромахът вижда около себе си бедни вдовици, сирачета, болни и си казва: „Веднъж да забогатея, няма да оставя сираче или вдовица около себе си да страдат“. Един ангел върви след него и пише обещанията му. Най-после му дават възможност да забогатее. Като стане богат, той забравя обещанията си и нищо не дава. Ангелът пише и това. Един ден пак отнемат богатството му, докато го направят човек, който изпълнява обещанията си. В този смисъл сиромашията и богатството са полюси на живота, през които човек неизбежно трябва да минава, за да расте и да се поучава. За онзи, който изпълнява обещанията си, и сиромашията, и богатството са благословение.
Щедростта не се изразява само в материално даване. Човек трябва да бъде щедър и в думи, и в чувства, и в добри мисли и постъпки. Виждате, че някой сгрешил – не го съдете! Кажете му: „Ще се оправи работата, не се смущавай“. Някой объркал работите си. Кажи му няколко добри, ободрителни думи. Виждаш, че някой страда. Не казвай, че това е карма, която сам трябва да носи, но спри се пред него и му кажи: „Братко, не се отчайвай, всичко ще се оправи“.
Двама приятели често си говорили за Божия промисъл, за вярата на човека, но били на две различни мнения: единият вярвал в Бога, в Божествения Промисъл, а другият отричал тези неща. Те живели в един град в Америка някъде. По едно време единият от тях, атеистът, заминал за Ню Йорк, а другият останал в същия град. Като се видял сам, между непознати хора, без работа, той се притеснил и заболял. Дошло му на ум да се обърне към приятеля си за помощ, затова му написал писмо със следното съдържание: „Ти казваш, че Бог помага, че съществува Божествен Промисъл. Ето, аз се намирам в крайна нужда; кажи ми сега как и къде да се обърна, да намеря Бога, да разбера Неговия Промисъл“. Другият му отговорил: „Още докато получиш моето писмо, работите ще се наредят, но ако не излезе така, веднага ми пиши, аз ще ти изпратя известна сума, която съм спестил“. Минали се две–три седмици, той не получил отговор от приятеля си. Докато си мислел какво ли е станало с него, той получил писмо от Ню Йорк от приятеля си, в което пишел: „Както каза, така излезе. Получих известна сума, с която посрещнах всичките си задължения. От тия пари ми останаха и за път. Сега бъди свободен, не мисли повече за мене“.
Бъдете смели във вярата си. Знайте, че в Божиите обещания няма обратни решения. Когато помага, Бог изпраща помощта си на време. – „Ама времената са усилни, тежки.“ В усилни времена, именно, човек не трябва да се разколебава. Ако в усилни времена се разколебава, вярата му е слаба. Всичко, което Бог е предначертал, ще стане на своето време. Щом вярвате, че Бог е създал света, че Той държи съдбата на хората в ръцете си, трябва ли да се разколебавате? Не желайте нещата да станат на времето, което вие сте определили. Имайте търпение да дочакате времето, което Бог е определил. Всичко, което Бог е обещал, ще стане, но на своето време.
Един приятел, добър, религиозен човек, споделяше своя опит. Съседите му го намразили нещо и по всякакъв начин му пакостели. През едно сухо лято те впрегнали водата на близката река да полива оризището им, но съзнателно препятствали на съседа си, не му давали от своята вода, и той да полее оризището си. Не само това, но те успели да го наклеветят в нещо, заради което го затворили. Като бил в затвора, той се молел на Бога да оправи тази объркана работа. Какво се случило? В това време, именно, върху неговото оризище се излял проливен дъжд, а върху оризището на съседите не паднало нито капка. Благодарение на този дъжд оризът излязъл много добър. Неговият ориз бил най-едър и най-хубав в сравнение с ориза на всички съседи. Никоя друга година той не е имал такъв ориз. Защо? Бог го полял. Съседите му препятствали, но Бог му помогнал. Всички забелязали това нещо. Казвам: Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас?
Следователно, за да бъде Бог с вас, не се колебайте във вярата, в надеждата и в любовта си. И в затвор да сте, дъждът пак ще се излее върху вашия ориз.
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
Утринно слово от Учителя, държано на 16 декември 1934 г., София, Изгрев.
|
