Всичко е възможно

Отче наш.

„В начало бе Словото“.

Ще прочета 12 стих от 9 гл. на Притчите.

„Духът Божи“.

Ще взема само последните думи от 26 стих на 19 гл. от Матея.

„Всичко е възможно“. Възможно и невъзможно. Кога са възможни нещата и кога са невъзможни. Невъзможно е без вода да се уталожи човешката жажда; възможно е с вода да се уталожи човешката жажда. Невъзможно е без хляб да се уталожи човешкият глад; възможно е с хляб да се уталожи човешкият глад. Невъзможно е без пари да станеш богат, а възможно е с пари да станеш богат. Невъзможно е без знание учен човек да станеш, със знание е възможно. Невъзможно е без добродетели добър човек да станеш, с добродетели е възможно. Невъзможно е без живот да живееш, а с живот е възможно. Невъзможно е без сила силен да бъдеш, а със сила е възможно. Мога да ви изчисля много такива положения, но да не ви занимавам с тях. Възможните неща, това са реалности, с които трябва да оперираме. Невъзможните неща, това са отрицателни работи, това са области на човешката мисъл. В човека има невъзможни работи.

Често ние се натъкваме на невъзможни работи и казваме: Защо тия неща са невъзможни? Ти със сила не можеш да уталожиш жаждата си, но с вода. Ти само с пръст не можеш да поддържаш живота си, но с хляб можеш да го поддържаш. И сегашните хора се чудят защо стават такива промени в живота? Те стават, защото са невъзможни. Умрял някой. Много естествено. Той е умрял, защото е влязъл в областта на невъзможните работи. Осиромашал някой. Защо? Защото влязъл в областта на невъзможните работи. Ожаднял някой. Защо? Защото влязъл в областта на невъзможните работи. Какво трябва да се прави? Влез в областта на възможните работи. Как? Там му е (цаката) сега. Аз мога да ви кажа как, но трябва да плащате по десет хиляди лева и то с французко злато, а без пари не може. Без пари могат да ви се дадат така само едно, две кила. Често идват при мене болни и ме питат: Кажи ми, ще оздравея ли? – Ако имаш вяра, ще оздравееш. Но ти какво мислиш, кажи ми, ще оздравея ли? Той иска да ме хване, като кажа, че ще оздравее, ако не оздравее, да ме пита после защо съм казал, че ще оздравее. Моите предсказания не показват, че той ще оздравее. Аз мога да предскажа по законите на възможностите, ако той има вяра, ако той има сила, ако уповава на законите на природата. При това положение той ще оздравее, но ако не спазва законите на природата, няма да оздравее – нищо повече. В това няма никакви изключения. Следователно, всички противоречия в света произтичат от закона на невъзможностите, а невъзможните неща спадат към друга една област. Това са величини, които спадат към вечното малко в света. Това са величини, с които човек не може да оперира. Запример, как ще оперирате с една величина, която е една десетмилионна част от милиметъра? Тази частица е невъзможна. Как ще определите с нея, кажете ми? Ако ви дам един милион златни монети, направени по тази категория на делението, от по една десетмилионна част на делението, кажете ми, какво ще направите с тези монети? Сега в света се строи един нов телескоп, на който огледалото е пет метра в диаметър. Най-големият телескоп, който съществуваше досега, беше някъде в Калифорния. Той имаше огледало с диаметър два и половина метра. Той докарваше и най-отдалечените звезди на разстояние 500 милиона светлинни години. Новият телескоп открива ония звезди, които се намират на разстояние от земята на хиляда милиона светлинни години. Авторът, който пише тази статия, прави едно сравнение, като казва, че ако след хиляда години някоя слънчева система изчезне, то в тази фотографическа снимка ще се махне едва една малка точица на тия отпечатъци. Едва след хиляда години ще се констатира, че е изчезнала една малка точица от този атлас на звездното небе. Тази точица едва може да се вижда с микроскоп. Казвам: Такива разсъждения са невъзможни даже и за сегашните хора. Човешкото съзнание не е в състояние още да схване това. Вземете млекопитающите, волът запример, който цял ден гледа все към земята, той пък никога не мисли и не подозира за тия неща. Той никога не поглежда към небето и не мисли изобщо. Той казва: Хляб, трева ми трябва – всичко друго е празна работа. И птицата също така все надолу гледа, но като се намери пред някаква голяма опасност, поглежда нагоре. При обикновени условия все надолу гледа към земята. Питам: При тези условия, когато птицата гледа все надолу и когато млекопитающото гледа все надолу към земята, какво са разрешили? Животните си останаха животни благодарение на това чрезмерно наблюдение на земята. По този начин те изгубиха най-благоприятните условия за своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и са в един застой. Не се знае след колко хиляди години ще дойдат нови условия да ги подемат нагоре. Човешката раса е вървяла в друга посока, различна от тази на животните. Творението е вървяло в две линии: всички онези същества, за които Провидението определи, че ще останат в своята еволюция, се казва, че са изоставени от Бога. Другите пък, които вървят напред в развитието си, се казва за тях, че Бог ги е подел. Всяко нещо, което е изоставено от Бога, подлежи на застой, лишено е от развитие. Другите пък, които са създадени от Бога, подлежат на развитие. За първите се казва, че Господ казал да бъдат, да им даде условия за живот, а за човека се казва, че Бог взел участие в неговото създаване и го направил с онези възможности, които са вложени в самия Него. И понеже човек е дошъл последен на земята в своето Битие, то Бог искал да направи човека млад, да обича живота, да бъде полезен на животните; затова Бог взел от естеството на животните и вложил в човешкото естество. По тази причина човекът днес по необходимост носи в себе си животинското естество, носи и човешко естество. Та едновременно той се бори в две посоки с две мъчнотии – с един стремеж нагоре, към Бога, да изпълни Волята Божия. От друга страна той се бори с противодействуващите сили на цялото животинско царство и мисли само за земята. Един ден, когато почне да мисли само като животните, той ще стане подобен на тях и друго същество ще дойде да го замести.

Христос казва: „В Бога всичко е възможно“. За човека, който върви в Божествения път, който върви по онези закони, които природата е вложила, всичко е възможно. Но нека човек само да мисли в какво седи неговата вяра. Ще ви приведа един пример. Един беден човек ходил все по богатите хора и им проповядвал все за Бога, и по този начин просил да му дадат нещо. Дето отивал при богати хора и всички му казвали: Ти си здравеняк, какво ходиш да просиш? Какво ще говориш за Бога. По-добре се заеми да работиш. Десет години той обикалял домовете на богатите хора и се чудил защо богатите са толкова жестоки, че не са готови да помагат на бедните. Като размишлявал по този въпрос, един ден му дошла една светла идея и той си казал: За да дават богатите, и аз трябва да дам нещо от своя страна. Аз отивам при тях, прося, без да им дам нещо. Един ден той отишъл да търси най-богатия човек и си казвал: Този човек все ще има някаква нужда от мене. Като ходил така от град на град намерил най-после най-богатия човек; но му казали, че дъщерята на този богат човек е болна, намира се на смъртно легло. Добре, сега и аз ще му помогна по някакъв начин. Той отишъл в дома на богатия и му казал: Аз се научих, че дъщеря ти е много болна. Аз ще се помоля на Бога за нея да оздравее, но като оздравее, и ти ще направиш нещо за мене, каквото желаеш. – Лесна работа, стига да оздравее дъщеря ми. – Но разбира се, първо аз ще се помоля за дъщеря ти да оздравее, и ако оздравее, тогава и ти ще ми помогнеш. Той започнал да се моли на Бога: Господи, аз се моля, но новак съм в тази работа, тя може да излезе янгъш, но казах, че ще се помоля в Твое име. Да става, каквото ще. Ако искаш, излекувай я. Но ако не искаш, да бъде Твоята Воля. Ако е Твоята Воля, добре, но ако не е Твоята Воля, пак добре. Случило се, че след това дъщерята на богатия човек оздравяла. Богатият му направил къща и оттам насетне сиромашията изчезнала за него. Така той разбрал, че когато искаш, все трябва да дадеш нещо и от себе си, все трябва да направиш нещо. Сега всички хора искат да се поправи светът, без да направят нещо в името Божие. Вие не сте направили нищо още, а само се чудите. Като разправих този пример на едного, той пък ми разправи един друг разказ, писан от един полски писател. Той е следният: Един знаменит художник очаква да получи едно голямо наследство от един свой роднина, че да си оправи работите, както трябва. Случило се, обаче, че този негов роднина изгубил доверието си в своя племенник и не му оставил нито пет пари. Художникът се отчаял и си казал: Отиде вече. Всичко се свърши с мене. Не ми остава нищо друго, освен да се самоубия. Авторът разправя, че в Полша някъде имало специално место, дето отивали всички отчаяни и разочаровани от живота да се самоубият. Тогава младият художник си купил един револвер, оставил палтото дома си и към 12 часа вечерта отишъл на определеното место, дето се готвел да се самоубие, да замине за онзи свят. Той вижда друг един човек, който седи там, също се готви да се самоубие. Художникът се приближил при него и го запитал: Кое те кара да се самоубиваш? Да не си сиромах като мене? – Не, аз съм богат човек, но жена ми ми изневери и нищо друго не ми остава, освен да се самоубия. И ти си дошъл за такава глупава работа да се самоубиваш? Да е за сиромашия, разбирам, но за една жена. Ти си поне богат, ще си намериш друга жена. Той го убеждавал цял час да не се самоубива и в това време дошла една светла идея да нарисува една трагическа картина как се самоубива човек, (на) когото жена му изневерява. След това двамата тръгнали по пътя да се връщат, но художникът казал: Аз те убедих да не се убиваш, но знаеш ли, че аз съм гладен. Лесна работа. Станали ортаци и тръгнали двамата заедно. Тогава художникът му казал: Слушай, аз не съм сам. Имам още много приятели гладни като мен. – Викай и тях. След това художникът нарисувал една картина, която станала много сполучлива и с това работите му се оправили. Този човек, докато мисли само за себе си, решил да се самоубие, но като решил да направи едно добро на някого, и мисълта за убийството изчезнала. С това вече и неговите работи се оправили. Като помага на другите, и неговите работи се уреждат.

Та казвам: Докато вие във вашите нещастия не се постараете да помогнете на нещастията на другите хора, вие не можете да избегнете от бедното положение, в което се намирате. Този закон е верен и за семействата, и за обществата, и за народите – навсякъде почти го има. Това наричат алтруистическо чувство. Някой казва: Защо трябва да помогне на другите? – Ако помогнеш на другите, ще си помогнеш и на себе си.

„Всичко е възможно“. Кога? Когато постъпваш по Божествено. Как да се разбере коя постъпка е Божествена? – Когато човек не мисли за себе си, а мисли за другите, тази постъпка е Божествена. Този човек всякога постъпва по Божествено. А когато човек мисли за себе си, той всякога върши престъпление. Защо вълкът върши престъпления? Защото мисли за себе си. Защо орелът върши престъпления? Защото мисли за себе си. И ще видим, че всички престъпления в света се дължат на ония условия, при които човек мисли само за себе си. Той мисли, че като се нареди неговият живот, всичко ще се нареди, както трябва. Да, но утре дойде някой по-силен от него и го пожертвува. Така постъпвате и вие. Влезете в курника, хванете една кокошка, но тя закряка. Вие я заколите и нищо не мислите. Ако мислите по Бога, ще кажете: Нека си поживее тази кокошка. Как постъпвате вие? Хванете кокошката, заколите я и си казвате: Тя е кокошка, трябва да умре, за да живея аз. Аз мога да ви приведа ред примери за лошите последствия, които човек носи от своите несправедливи постъпки. Разправяха ми един пример, станал в София. Един касапин искал да заколи един вол; цял час го колил, но не могъл да го заколи. Най-после, от гняв, той го прострял на земята, извадил едното му око и така одрал кожата му. Не се минало и седмица, друг един вол го ритнал и то в същото око, което той извадил на вола. Така изгубил той едното си око. Друг един пример има за потвърдение на горната мисъл. Един касапин, някъде в България, клал говеда цели 20–30 години и то най-немилостиво. Като се оженил, родили му се три деца. Едното било на десет години, другото на шест, а най-малкото на година. Един ден двете по-големи деца си играли, а майката в това време къпела малкото си детенце в коритото. По-голямото от децата казало на братчето си: Ела да ти покажа как татко коли агънцата. То взело един голям остър нож и за да покаже на братчето си как татко им коли агънцата, незабелязано го забило в братчето си и го ранило смъртоносно. Братчето извикало и паднало на земята мъртво. Като чула вика му, майката веднага притичала, оставила детето в коритото. Като я видяло, по-голямото дете се уплашило и хукнало да бяга. В бързината си то паднало, натъкнало се на ножа и умряло. Ужасена, майката влязла в къщи да извади малкото дете от коритото си, но за нейно нещастие, тя го намерила удавено във водата. Значи, този касапин изгубил наведнъж и трите си деца. Ще кажете, че това са изключения. Не, тези нещастия не трябваше да станат. Ако бащата не беше касапин, това нямаше да се случи. Всички нещастия се дължат на такива невъзможности в света. Може ли при такива условия децата да живеят?

Сега аз говоря на съвременните религиозни хора, оставам външните на страна. Аз говоря на онези, които искат да бъдат религиозни. Казвате: Към коя религия принадлежа? Не е въпросът към коя религия принадлежиш. Религията е метод за постигане и облагородяване на човешката душа. Във всички религии съществуват само три принципа. Там съществува една вечна Любов, която включва благото на всички същества; там съществува една вечна Мъдрост, знанието на която обгръща всички; там съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества според степента на тяхното развитие и разбиране. И като се казва вярвайте в Бога, питам: Каква полза ще имаш, ако вярваш в Бога? Вярата е само пътят към Бога, а да знаеш само този път, това още нищо не те ползува. Следователно, като тръгнеш в този път, ти трябва да приложиш Божията Любов, Божественото Знание, Божествената Истина, от чиито резултати ще се ползуваш. От Божествената Любов ще имаш резултати на онзи вечен живот, който ще влезе в тебе. Велик е животът на Любовта. От Божествената Мъдрост ще придобиеш знанието, от Божествената Истина ще придобиеш свободата си. И като придобиеш тези неща, ще кажеш: За Бога всичко е възможно. И когато казваме, че в Бога всичко е възможно, ние живеем за Бога. Ние не съзнаваме още това, но когато съзнаем, че Бог живее в нас, второто начало, само тогава всичко ще стане възможно. Само тогава ти ще можеш да определиш какви трябва да бъдат твоите отношения към Бога, но не само твоите временни отношения, а и тия във време на тъги, скърби, в радости и в падения, и ставания. Във всички случаи на живота отношенията на човека към Бога трябва да бъдат едни и същи. Ти можеш да изгубиш цялото си богатство, но твоите отношения към Бога никога не трябва да се изгубят. Целият свят може да се обърне против тебе, но ти никога не трябва да обърнеш отношенията си към Бога. Ти трябва да предпочиташ най-големите страдания, но никога да не изменяш на онези принципи, върху които почива твоят живот. Никога не мисли, че можеш да умреш. Ако някой ти каже, че трябва да се откажеш от това, което проповядваш, или че ще умреш, ти не трябва да вярваш. В това отношение Христос направи един опит, Той доказа, че онзи, който следва Бога, не умира. Аз предпочитам смъртта за истината, отколкото живота за лъжата. Питам: Колко време остана Христос в смъртта? Само три дни. А вече две хиляди години, откак Той живее. И 500 хиляди хора вървят в Неговия път. Те още не са дошли до Неговото вярване. Мнозина от вас сте още оглашени. Аз гледам как като ме срещне някой, казва: Този е от еретиците. Аз съм бил еретик, а той е правоверен. Може да се познае кой е еретик, а кой е праведен. Тогава, като срещна този правоверен, аз се радвам, че съм го срещнал и му казвам: Моля ти се, ела с мене да помогнем на един умирающ. Ако аз не мога да помогна с молитвата си, ти ще му помогнеш. За мене е безразлично кой е този човек, който може да помогне, важно е, че аз се нуждая от един праведен. Кой е той, не е важно. За мене е важно да се свърши едно добро дело, а кой го е свършил, това не е важно. В света ние сме само служители, а онзи, истинският, който върши работата, това е Бог. Вие мислите, че като се помолите на Бога, и вашата молитва се чуе, че това вие сте свършили сами. Не, в дадения случай аз съм само едно условие. Когато петелът изкукурига и съмне, нима без неговото кукуригане не съмва? И без петел може да се съмне, но по-хубаво е да има петел. Ако петелът мисли, че като изкукуригал съмнало, може да се постави на опит и да види, че и без петел съмва. Някой казва: Аз в този път няма да вървя. И без да вървиш в този път, пак ще съмне. Друг казва, че не вярва в това. Ако не вярва в това, той ще си направи пакост сам на себе си. Човешко е да вярваш, а животинско е да се съмняваш. В какво трябва да вярваш? В Любовта или в безлюбието? В Мъдростта или в невежеството? В Истината или в лъжата? В Свободата или в робството? В живота или в смъртта? – Разбира се, че в живота трябва да се вярва.

Казвам: Сега всички вие се намирате в една епоха, дето търсите изходния път. Мнозина се поставят на една хлъзгава почва, както някои богати синове, разчитат на богатството на баща си и не се учат. Много християни има, които разчитат на добродетелите на Христа, на светиите и казват: Ние сме грешни хора, ще се помолим и ще ни се даде, каквото ни е нужно. Не се поставяйте на тази хлъзгава почва. Казва някой: Като повярва човек, всичко става. Двама светии, които живели заедно, често спорили помежду си: единият вярвал в думите на апостол Павла по буква, че с вяра всичко става. Другият вярвал в учението на Якова, че за всяко нещо си има дълбоки причини. Живели тия двамата светии 20 години в пустинята и не могли да разрешат този спор помежду си. Единият поддържал една теория, другият – друга. Един от тях един ден останал дома да готви. Турил боб да се вари, но не поставил никак сол. Като се върнал вторият, взели да ядат. – Защо няма сол в боба? Повярвай и ще се осоли. Нали ти поддържаш теорията, че като вярваш, всичко става според вярата ти. Да, но тук не може да се приложи тази теория. В такъв случай ще излезе, че моето учение е по-право. Следователно, доброто в света трябва да се възприеме, без разлика отде иде. И вярванията на хората, че Христос ще ни помогне, е един механически процес, който е чисто външен. Онова, което Христос е вършил, е вътрешен процес. Каквото вършеше Христос, казваше: „Аз и Отец ми едно сме“. Някои цитират този стих и казват: Аз живея в Отца си, и Той живее в мене. Ако наистина Христос живее във вас, и вие в Него, но не само на думи, не само да носите Неговото име, тогава всичко ще бъде възможно. Питам: Ако Христос живееше във вас, щяхте ли да ме питате де е Христос? Мнозина са ме питали де е Христос сега? Казвам: Христос е там, дето ти не си. – Как тъй? – Тъй е. Човек е в слънчевата светлина, дето е слънцето. Човек е и извън слънчевата светлина. Там, дето не е слънчевата светлина, ти не можеш да бъдеш под благодатта на слънцето. Казвам: Това са ред начини не само за разсъждение, но това са практически работи из живота как трябва да се живее. Някой казва: Животът трябва да мине така. Ти не казвай така. Животът не минава. Не казвайте, че като умре човек, всичко се свършва. Добрите неща не се свършват със смъртта. Ами като се роди човек? И с раждането нищо не става. Като се родиш, ти влизаш в една бакалница да пазаруваш, но като си напазариш, каквото ти трябва, бакалинът казва: Каквото си взел, ще платиш, и ти дава сметка. Ти влизаш в света, дето Бог ти е дал всичко и мислиш да излезеш така, без да платиш нещо. Казано е в Писанието: „Словото няма да се върне без да принесе своя плод“.

В човека има едно лъжливо учение, едно лъжливо разсъждение, според което той казва: Аз съм свободен. В какво седят принципите на свободата? Ако аз постъпвам несправедливо спрямо хората, аз не съм свободен човек. Ако мисълта ми произвежда безпокойствие, аз не съм свободен човек. Ако болестта ми ме парализира, аз не съм свободен човек. Ама човек трябва да бъде свободен. Да, човек трябва да бъде свободен по ум, по сърце, по воля, по здраве. Болестите не трябва да го гасят. Той трябва да покаже на болестите, че е по-силен от тях. Като ви дойде някоя болест, вие се уплашите и казвате: Ще се мре вече. Защо ще се мре? Какво разбирате под думите „ще се мре“? Ако под думата смърт разбирате, че отново ще живеете, има смисъл тази смърт, разбирам да говорите за нея. Но ако под смърт човек разбира, че всичко с него се свършва, той се намира в закона на най-голямото ограничение, в закона на най-голямото робство. Понякога вие вадите криви заключения и казвате: Не искаме да се лекуваме при лекари. Други път като заболеят, веднага викат лекар. Едни казват, че могат сами да се лекуват, нямат нужда от лекари, а други търсят лекари. Ако лекарят не може да ви лекува, вие сами себе си не можете да лекувате. Може би лекарят, който е дошъл да ви лекува, е изпратен при вас с цел да го обърнете вие към Бога. Сегашните лекари трябва да се обърнат към Бога. Нека си бъдат пак лекари, но ако се обърнат към Бога, те ще бъдат десет пъти по-добри, отколкото са сега. Ще кажете на лекаря, че ако той вложи вяра в лекарството си, това лекарство ще бъде по-ефикасно. Защото, ако лекарят не дава нищо от себе си, той не може да лекува. Не е въпросът само да се залъгваме. Всеки лекар, след като е предписал известна рецепта, той трябва да е вложил вече нещо в нея от себе си. Лекуването на болния зависи от това, което лекарят е вложил в лекарството. Когато лекарят дойде в дома на болния с едно чисто желание той да оздравее, това негово желание непременно ще подействува.

Казвам: Всичко е възможно. Човек има всички възможности, има възможност да се занимава с всички професии. Нещата, обаче, не трябва да се разрешават индивидуално. От какво зависи щастието в един дом? От какво зависи щастието между бащата и майката, между синовете и дъщерите в един дом? Щастието зависи от Любовта, която може да има между всички членове на семейството; щастието зависи от онази Мъдрост, която управлява всички; щастието зависи и от Свободата, която съществува в дома. Същите принципи съществуват и в обществото, и в народите, и в цялото човечество. Дето и да сте, Любовта не може да бъде нито религиозна, нито обществена, нито човешка. Любовта е безпартийна, тя няма никаква партия. Любовта не може и да се дели, тя не може да бъде нито животинска, нито човешка. Под думата животинска любов, разбираме, че животното, което не е разбрало Любовта, я проявява по своему, и ние наричаме тази любов животинска. Грешникът, който не е разбрал Любовта, разбираме, че той има грешни схващания за Любовта. Любовта във всички условия си остава неизвестна. Любовта има еднакви отношения и към праведни, и към грешни, и към животните. Любовта иска да поддържа живота на всички същества, но обаче да не се изменя формата им. Човек трябва да измени формата си. Най-първо той е започнал в утробата на майка си от една микроскопическа клетка, и в продължение на девет месеци той е минал през ред фази на млекопитающите, докато най-после е дошъл до положението на дете, като расъл, развивал се и най-после умира. Това нищо не значи. Ние говорим за съзнанието на човека. То е като положението на богатия, който постоянно преустройва своята къща. Ние разбираме, че умните хора преустройват своите къщи. Навсякъде нещата се преустройват: къщите се преустройват, градовете се преустройват, обществата се преустройват. Дето се разбират законите на нещата, там всякога съществува едно разумно преустройство. Дето не съществува това разбиране, настава едно заглъхване.

Питам сега: Какви са методите, които трябва да се приложат в света? В съвременния свят, между всички народи съществува желание всички да се повдигнат. Сега народите в цяла Европа се индивидуализират, всички се изолират. Франция се изолира, Англия се изолира, Германия се изолира, Русия се изолира – всеки разглежда въпросите от свое гледище, от свое икономическо гледище. При това положение никой не е свободен. Едно време достатъчно човек да имаше пари, взимаше си билети и отиваше, дето искаше в странство. Сега, обаче, никой няма право да излезе от своята държава и да отиде в друга, ако последната не му позволи. Ако му позволи, ще може да отиде, ако не му позволи, не може да мръдне от своята държава. Това не е нищо друго, освен индивидуализиране. Ако краката на човека искат да ходят, и той ходи, ако не искат да ходят, и той не може да ходи. Предполага се, че един ден ще дойде индивидуализиране на цялото човечество. Днес всички народи се оформяват като органи на едно цяло. Представете си, че разумните хора дойдат в един спор помежду си, какво ще бъде положението на цялото човечество? И човек от своя страна представя един такъв общ организъм. Има една държава, която сега се образува, сега се твори. Да ви кажа коя е тя. Новата държава, в която светът ще влезе, това е човешката глава, човешкият мозък. Всеки носи тази държава в миниатюр в себе си. Засега тя има три билиона и 600 милиона клетки. Тези жители се вместват в едно пространство със следните размери: в дължина 19 сантиметра средно. В широчина около 15 и половина сантиметра и на височина в кубическо отношение около 15 см. В тази малка държава живеят тези три билиона и 600 милиона клетки и се спогаждат помежду си. Представете си, че и всички добри и разумни хора по света влязат в едно споразумение помежду си? Какво ще бъде положението на света? То ще бъде десет пъти по-добро, отколкото е сега. При това, човешкият мозък още не е сформируван. Той сега се сформирува. Всичкото зло в света се дължи на недоброто сформируване на човешката глава. Не че е лошо това нещо, нито е зло, но казвам: Има неща в човешката глава, които още не са добре сформирувани. И сега някои питат: Как трябва да живеем? Ще живеете по същия начин, по който е създадено вашето сърце Доброто човешко сърце е по-добре създадено днес от неговия мозък. Злото в света произтича от два фактора: от недобре организираните мозъци на мъжете и от недобре организираните сърца на жените. В жената умът е по-добре организиран. Тя е по на прав път от мъжа, но по отношение на сърцето тя е на крив път. По отношение на сърцето мъжът е на правата страна. Обаче, по отношение на своя ум, мъжът е на съвсем крив път. От ума на мъжа се раждат всичките престъпления. Кой върши войните в света? Все мъжете създават войните. Кои се бият? – Мъжете. И като извършат хиляди престъпления, ще си турят знакове, че били герои, че избивали братята си, и най-после ще пишат исторически събития. И това било морал.

Сега аз говоря от едно общо положение, от гледището на един висок морал. А хората казват, че така било създадено от Бога. Какъв е този морал? Въпреки това, всички цитират закона: Не убий! Ако е въпрос да се секат сухи дървета, това е друга работа, но да се секат онези живи, плодни дървета, това не разбирам. С какво може да се оправдае европейската война в 1914 година? Каква култура беше тази, когато тия християни се биха помежду си цели четири години? Могат да се оправдаят и обясняват войната както искат, това е друг въпрос, но по същина тази работа хубава ли е? Не е права, не е добра тази постъпка. Но законът казва другояче, той гласи, че всяка война произвежда известни злини. Съгласен съм, че според великия Божествен план всяко зло в света се обръща на добро. По отношение на Бога е така, няма да остане една лоша постъпка, която да не се обърне на добро. Но по отношение на нас не е така. Когато някой отива да извърши едно престъпление, нека първо се запита дълбоко в себе си, право ли е това, което върши, или не? Когато един мъж натупа жена си и и припише ред грехове, право ли е това? Когато една жена бие мъжа си и му приписва ред грехове, право ли е това? Когато една сестра бие брата си, право ли е това? Или когато братът бие сестра си, право ли е това? В това няма никакъв морал. Даже и в това отношение хората са останали назад в своето съзнание. Те искат да подобрят своя живот, но не знаят, че по този начин не могат да го подобрят. Не е въпросът само за войните. Казват, че не трябва да се воюва. Аз отивам по-далеч. Аз не говоря за онези клоне, които падат. Това е безпредметно за мене. Аз не говоря за онези стени, които падат. Аз изхождам от гледището, че когато се строи една къща, тя трябва да се строи по високи правила, които законите на природата изискват. Ти ще я съградиш така, ще и поставиш такива греди, че никога да не се съборят. Не е въпросът какво днес става, но какво трябва да градим за бъдеще, понеже се казва, че трябва да възпитаваме младежта. Мнозина поддържат, че бъдещото поколение трябва да се възпитава в бащината си религия. Че в какво е вярвал вашият баща? В какво са вярвали вашите възпитатели? Ако под думата вяра на вашите бащи, разбирате това, в което Бог вярва, и аз съм съгласен с вас. Ако е въпрос да се говори за вярата на вашия земен баща, за такова възпитание не съм съгласен. Тъй не се възпитава. Ако един човек си позволява на бойното поле да убива, той може да убие и всеки министър, всеки цар, той може да убие и баща си, той всякого може да убие. Чудни са хората. Те трябва да знаят, че щом човек веднъж се научи да убива, той всякога ще бъде готов по своята воля да убива когото и да е.

Та казвам: Любовта изключва всякакво убийство. Под думата убийство е следното: ти никога нямаш право да разрушиш един живот, който Бог е поставил в света, който е създал. Аз говоря за Божественото. Ти нямаш право да го лишиш от живот. Всяко същество има право да живее. Ние не говорим за онези неща, които хората са направили. Това е друг въпрос. Никой няма право да измени Божествения ред на нещата. Никой няма право да измени постановленията на природата. Ако ние ги изменим, ще дойдат най-лошите последствия в живота. Тъй трябва да се обосноват нещата. Не е въпросът да поддържаме един личен принцип, за свои лични удоволствия. Не е въпросът да теглим правото само към своя страна.

Казва Христос: „В Бога всичко е възможно“. Значи, всичко е възможно, когато човек работи със закона на Любовта; всичко е възможно, когато човек работи с онзи велик закон на Мъдростта; всичко е възможно, когато човек работи с онзи велик закон на Знанието и с онзи велик закон на Свободата и на Истината. Тази Свобода, именно, трябва да включва в себе си всички онези разумни същества, в които има един импулс, един трепет. Това са бъдещите основи, върху които може да се съгради една държава, един дом, едно училище, едно общество, една религия, па и каквото и да е в цялото човечество. Ако се поставят такива основи, всякога ще има резултат. Тогава всяко общество, всеки дом ще успее. Ако не се поставят тези основи, няма да има никакъв резултат. У нас, запример, първо ще се погледне отрицателно на всяко ново движение. Ето, нашето духовенство и досега още има лошо мнение за богомилите. Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите. Те са виновници за нещастието на българския народ. Те поставят богомилите виновни за всички престъпления. Така и нашите журналисти ме учудват. Например, един български вестник пише, че някой дъновист убил сръбския крал. Това се писало после и в сръбските вестници. Но после един от сръбските вестници опроверга това, като пише, че дъновистите са хора философи, миролюбиви, те не могат да извършат никакво убийство. Питам: Какво се ползуват българските вестници, ако кажат, че онзи, който убил краля в Марсилия, бил дъновист? Това е невъзможно. Защо? – Невъзможно е човек да върви в закона на Любовта и да извърши някакво престъпление. Аз говоря за Любовта, оставям думата дъновист. Аз зная добре какви са задните цели на тия, които пишат по вестниците. За мене имената не важат, но казвам: В Любовта не могат да се вършат никакви престъпления. Никой не може да се оправдае със своите слабости или със своите вярвания. Не, Любовта изключва всякакви престъпления. Аз не мога да върша никакви престъпления в Любовта. Защо? – Защото, ако Любовта дойде да управлява в света, тя няма да пусне на земята да живее нито един престъпник. Тя няма да ги пусне, и после да ги убива. Тя предварително ще им каже, че земята още не е за тях. Тя ще ги изпрати на друго место. Нито Мъдростта може да върши престъпления. Сегашната наука показва какви са последствията на престъпленията. Казвате, че хората трябва да се женят. Но (има) известни хора, които сега не трябва да се женят. Сега са дошли до положение даже някои хора са се скопявали. Това се практикува в Америка и другаде. Мъже и жени, които не могат и не трябва да създадат поколение, се скопяват. Аз отивам по-далече. Когато един мъж няма чист и светъл ум, по-добре да се не жени. Когато сърцето на една жена не е изправено, да се не жени. Докато умът на мъжа не се изправи, и докато сърцето на жената не се изправи, да не се женят. Щом мъжът изправи ума си, и жената сърцето си, те могат да се женят. Иначе, те ще предадат своите лоши качества и на децата си. Ако се съберат мъж и жена с такива лоши наклонности, какво поколение ще създадат? Когато майката и бащата видят, че сърцето на дъщеря им не е изправено, да кажат: Нашата дъщеря още не е за женене. Защо? Сърцето и още не е изправено. Когато те видят, че умът на сина им не е изправен, да кажат, нашият син още не е за женене. Защо? Умът му още не е изправен. Сегашните хора бързат да женят синовете и дъщерите си за някакви си сто или двеста хиляди лева, и като дойдат лошите последствия, казват, че условията на живота били такива. Някои и без пари се женят, но носят тежките последствия на това бързане. Невъзможен е семейният живот при такива условия. Всичко е възможно при закона на Любовта. Един добър живот е възможен при закона на Любовта. Мъже и жени, които влизат в такъв брак, ще бъдат благословени, и децата им ще бъдат благословени и няма да има сиромашия между тях.

Казвам: Съвременните хора отлагат нещата, като умрат, тогава ще постигнат своите копнежи и идеали. Те очакват на другия живот. Аз разбирам нещата малко по-другояче. Новият живот още сега не може да започне. Ние очакваме да влезем в другия свят, но достатъчно е да изменим своите мисли и чувства да влезем в този свят. Другият свят е светът на Любовта. И тогава ще почнем да мислим като светиите, като благородните хора в света. Онзи свят е свят на Любовта; дето няма омраза, дето няма лъжи и престъпления. В този свят съществуват най-хубавите чувства, там царят най-светлите мисли. Вие сега очаквате след като умрете, след като ви четат надгробна реч, да отидете в онзи свят и там да постигнете всичко. Наскоро ми разправяха един случай, какво чули някои мои познати на един сеанс. На този сеанс се явил един техен близък, който им казал: С вашите похвали вие ми причинихте повече бели, отколкото добрини. Вие разправяте за мене, че съм живял добър живот, че съм би_и, аз видях, че не съм водил добър живот. Бил съм богат, но не съм използувал богатството си, както трябва. Това значи една непроверена надгробна реч. На земята ме хвалят, а тук ми измъкнаха всичките престъпления. И сега аз искам да се върна отново на земята да изправя всичките си грешки и престъпления, да изправя живота си. Различни са понятията на хората за онзи свят. Онзи свят е свят на Любовта, свят на Знанието, което повдига хората, свят на Истината. Този свят е тук, и ние живеем едновременно и в него, и тук.

Казвам: Всички трябва да бъдете носители на Божественото. Всички добри хора така трябва да мислят. Всички учители, свещеници трябва да приемат това учение и да мислят по новия начин. Това не е монопол нито за мене, нито само за вас. Всички с един ум трябва да схванете това и да кажат: Така трябва да се живее. Всички религии трябва да си подадат ръка, защото само по този начин при съвременната криза, която съществува, може да се помогне на бедните хора и да се покаже пътя, по който трябва да вървят. При каквито хубави реформи да има съвременното човечество, трябва да се създаде работа на хората. Без Любов не може да се създаде работа. Българската дума работа е много съдържателна. Първият слог, „ра“ е взет от египетския език и означава Бог на слънцето – Бог Ра. Вторият слог, „бо“ означава мястото на Бога. Третият слог – ти – работи. Значи, ти трябва да работиш с Бога на слънцето и с местото на Бога. Това значи работа – да си едно с Бога, едно със слънцето и едно със себе си. Кога трябва да се работи? Ще работиш, когато слънцето грее, когато Бог работи върху тебе, и ти трябва да разбираш този Бог, Който ти говори. Това значи работа: Ра – изгрява слънцето; бо – Бог е излязъл пред тебе, гледа те и ти, човек, който се събуждаш, трябва да работиш. Това е тълкуванието, което аз давам на думата работа. Ако някой от вас може да даде по-хубаво тълкувание, аз съм готов да го приема.

„Всичко в Бога е възможно“. Затова, не се обезсърчавайте. И като се обезсърчавате, насърчавайте се. Питам: Как можеш да умреш, ако вярваш в Бога? Хората умират от безлюбие. На майките казвам така: Ако вие любите децата си, както трябва, те никога няма да умират. Когато детето на някоя майка умира, то умира от страх. Тази майка не обича, както трябва детето си. Една майка ми разправяше следната своя опитност: Детето и заболяло сериозно и лекарят казал, че ще умре. Тя прегърнала детето си и казала: Господи, не Ти давам детето си. Ти ми го даде, защо го взимаш сега? Аз ще го възпитавам да живее добре. И наистина, детето и не умряло. В Писанието е казано: „Бог не благоволява в смъртта на когото и да е грешник“. А ние казваме, че Бог взима децата ни. Не, когато умре детето на някоя майка, това показва, че тя има някаква погрешка, която трябва да я изправи. Ако някое дете е създадено със слаб, хилав организъм, то умира, за да се създаде с нов, здрав организъм в друг живот. То може да умре и втори, и трети път, докато най-после създаде една хубава къща, в която може да живее по-дълго време. Но казвам: Веднъж създадено едно здраво тяло, в което човешкият ум може да се развива, в което човешкото сърце може да се облагородява, това тяло трябва да се пази свещено. Не чакайте да умрете, че като се родите отново, тогава да свършите работата си. Не, извършете работата си, както трябва.

„Всичко в Бога е възможно“. Всичко е възможно за онзи, който вярва в Бога. Всичко е възможно за онзи, който обича Бога. Всичко е възможно за онзи, който изучава законите, които Бог е положил в света. Всичко е възможно за онзи, който обича Истината.

„Благословен Господ Бог наш“.

Тайна молитва.

6. неделна беседа от Учителя,

държана на 4 ноември 1934 г.

София, Изгрев

(Приятно, меко време, малко мъгливо, но и слънцето грее)