Сряда, 5 часа сутринта
Ще прочета 10 гл. от Евангелието на Марка: ([ст.2]: „…Дали е простено на мъж да напусне жена си?“; [ст.14] „…Оставете децата да дойдат при мене“; [ст.21] „…иди и продай все що имаш, и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръстът, и ела та ме последвай.“)
I. „Простено ли е на мъж да напусне жена си?“
II. „Оставете децата да дойдат при мене.“
III. „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на бедните и ела, та ме последвай.“
Три неща има в прочетеното, за което трябва едно ново разбиране. Днес Евангелието се чете и разбира в неговия буквален смисъл. Вземете един прост пример – храненето. Всеки знае да яде, но има един правилен начин за ядене. Всеки знае, че храната трябва да се сдъвква добре, защото ако работата на зъбите се остави на стомаха, много болести се явяват. Но колко души мислят това, когато ядат? Мнозина мислят, че могат да ядат всичко. Храната трябва да бъде здравословна, за да бъде и телото здраво. Това е за изяснение.
Първото положение в прочетената глава е за мъжа и за жената. Ако вземете казаното, само от външната му страна, излиза, че мъжът живее само за себе си. Христос казва: „Ще напусне човек баща си и майка си ще се прилепи при жена си.“ Но тази жена умира. Тогава? Този закон е неприложим, ако имаме предвид хората, които умират. Например, другарят на някоя жена или другарката на някой мъж умре – замине някъде, не се обажда, нито пише. Търсят се и не се намират. А са оставили баща и майка. Как е възможно да се живее по-нататък? Значи, Христос подразбирал мъже и жени, които не умират. Защото когато Бог е създал хората, те не са умирали. Жената ще поставим на местото на сърцето и мъжа на местото на ума. И законът става верен и приложим по отношение на човешкия ум и човешкото сърдце. Ако се извади сърдцето на човека, той не може да живее. Значи сърдцето и умът са във връзка. И когато те имат един дом, тогава телото живее.
Някой казва: „Защо ще обичаш жена си?“ А може ли да се живее без сърдце? И ако не обичаш жена си ще работи ли тя за теб? Докато мъжът мислеше като жената и докато жената мислеше като мъжа, човек живееше вечно. Смъртта дойде когато престанаха да мислят еднакво. Знаете случая със змията. Тя научи жената да не се подчинява на мъжа. И жената се поддаде на изкушението, като яде от забранения плод. Тогава те напуснаха правото верую и тръгнаха по друг път, по който днес всички хора вървят. Всички недоразумения спорове, злини идат от това, че хората все още продължават да ядат от забраненото дърво. Болен си – ял си от забранения плод. Жена не живее добре с мъжа си – яла е от забранения плод. За да се избегнат всички тези противоречия и нещастия, трябва да не ядете от забраненото дърво. Ще каже някой: „Не може!“ – Ако искаш, всичко е възможно. Христос казва: „Жената трябва да мисли като мъжа.“
Второто положение е, че хората трябва да станат като децата. Някой казва: „Аз трябва да опитам всичко.“ Няма нито един от вас, който да не познава този закон, който да не е ял от забранения плод. Затова станете като децата, без да критикувате, без да ядете от забраненото дърво.
И третото положение е: „Иди продай всичкото си имане, раздай го на бедните и ела, та ме последвай.“ Питам, какво те ползува богатството ти, щом умираш? Може да си много учен, но умираш. Какво те ползува това знание? Христос казва: „Дай всичко това, което не те ползува на бедните.“ Така трябва да постъпи всеки, който търси новото учение. И ако си болен ще оздравееш, ако умът ти е отпаднал, ще оздравее, ще се поправи.
Някой казва: „Не може!“ Представете си един господар, които 20 години е използувал труда на своя слуга без да му плаща и му заповядва: „Няма да се мърдаш от местото си докато дойда.“ Идва обаче Христос и казва на слугата: „Хайде, ела с мен!“ Кого трябва да послушаш? Христа ли или стария господар? Щом Христос ни призове, трябва да го последваме. „Но какво ще кажат хората?“ Хората ще кажат това, което каже старият господар: „Стой на това место, без да мърдаш.“ Идва господарят, впряга воловете, отива на нивата, оре, сее, закарва, докарва колата. И когато волът остарее, той или ще го продаде или ще го заколи. Старият господар постъпва и с вола и със слугата по един и същ начин – неблагодарно.
В новото разбиране, обаче, човек трябва да се освободи вътрешно, новото е изгрев, старото е залез. След изгрева, човек отива на работа по новото разбиране, с любов. Но трябва да имате една положителна вяра, вяра която всичко може. Защото, какво ще ви ползува една вяра без последователност? Например, някой казва, че отива, че отива на работа, а вместо това отива в кафене. Това се повтаря на другия ден, на третия и четвъртия. Мнозина вярващи не вършат това, което Бог иска. Но в изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа. Така човек прави връзка с Бога и Той идва да живее в неговата душа. Ако Бог не живее в твоята душа, ти не можеш да се развиваш правилно. Но преди това ти трябва да поставиш ума и сърдцето на местото им. Да изчистиш нещата, защото не може да се живее в една къща изоставена и порутена, без врати и прозорци. Човек може да живее по неволя в такава къща, но няма да бъде здрав.
„От къде ще вземем хляб“, постоянно се питате вие. Пита и старият господар. А старото учение прилича на вола, който след като е орал цял ден на нивата, вечер получава малко слама. Ами воловете в гората не ядат ли? Те са се откъснали, избягали от хомота и за тях има прясна, свежа трева.
Може някога старият господар да поиска да уреди живота си по друг начин. Вече 8000 години хората се мъчат да уредят живота си, а нищо още не е уредено, защо? Защото се постъпва по стария начин. Господарят прибира зърното, а вола получава сламата, а и сламата и зърното ти си изработил. На теб остават грижите, тревогите, т.е. сламата, която ядеш.
Вие не ядете хубав хляб. Хубавата храна идва от Бога. Ние трябва да търсим готова храната, но трябва да имаме любов в душата си. А любовта не е човешко чувство, тя е Божествено. Всеки трябва да го има. Това със закон не може да се наложи. Тъй както птицата, когато се роди и хвърка и рибата, като се роди плува, тъй и вие трябва да се надявате, че животът ви ще се нареди.
Казвате: „Видяхме Учителя!“ Какво сте видели? Учителят трябва да ви научи да живеете по Божествения закон, да не умирате. Учител е този, който ви дава добрата храна, не слама. Светлината, която възприемате, е храна; въздухът, който дишате, е храна; земята, по-която ходите, е голямо благо. Когато Учителят дойде, всички болести и тревоги изчезват. Когато Учителят дойде, Той ще снеме юларите от главите ви, ще ви освободи от ярема на стария господар и ще ви предложи да ядете от най-хубавия хляб. Почувствувате ли всичко това, видели сте Учителя. Няма нужда от доказателства. Вие трябва да мислите по този начин. Представете си, че ви донесат хубав хляб, а вие почвате да питате, къде е сеено житото, къде [е] смляно, как е омесено и т.н. Каква полза ще имате от това? Предложат ли ви хубав хляб, яжте, а после питайте от къде е и как е направен. За любовта се говори, след като човек я възприеме. Щом ядете от хубавия хляб, който Учителят ви дава, вие вече имате връзка с Него, дошъл е часът на вашето освобождение от хомота на стария господар.
Христос казва: „Аз съм живия хляб.“ Яжте от този хляб и вашия живот ще се осмисли. Онази светлина, която ще проникне в съзнанието, ще ви възрадва. Богатият казва: „Всичко изпълних!“ – „Едно ти не достига – раздай старото!“ Старото, това е тор, който трябва да се изхвърли на нивата. Остави го и ела та ме последвай. Това значи да приемеш новото, т.е. любовта, която ще внесе в душата ти мир и радост и ще изпълни живота ти с всички добрини.
Дойде ли старият господар, идва и старият живот, животът на сламата и на ярема и на смъртта. Новото учение е без хомот, без остен, без слама, без смут. Там хората живеят в любов. Сега, ако сте приложили това, което ви казах, видели сте ме, видели сте Учителя. Следващия път, като дойде, искам да ви видя без юлари, болни да няма между вас.
Животът в новото учение има смисъл. Така са живели всички добри хора, така живеят и в другите светове. Казвате: „Дали има друг свят?“ Яжте от хубавия хляб, който ви предлагам, а после ще приказваме.
Запомнете три неща от Евангелието: Да напуснеш баща си и майка си – старото, което умира и да се прилепиш при жена си – първата жена, която Бог направи от реброто на Адама. Станете като децата, не критикувайте. Раздайте старото!
Божественото трябва да се възстанови в живота. Аз няма да ви говоря за страданието, защото не познавам как боли стомах от тревога, как мъка стяга гърдите и как главата тежи от грижи. Това вие по-добре знаете. Станете всички граждани на Царството Божие! Заживейте в любовта и всичките ви страдания ще изчезнат.
49 лекция на Общия Окултен клас
19 септември 1934г.
Казанлък
|
