Размишление 15 минути.
Изпълни се нарядът.
Учителят прочете 10-а глава от Деянията на апостолите.
„Духът Божи“
Туй, което успокоява, туй е Духът. Има трояко разбиране в живота. Трояко успокоение има в живота. Когато човек успокоява от материални работи, той се приготовлява за ново обезпокояване. Щом се успокои, че е дошло богатството, то се отнема, после пак идва богатството. Щом ученият човек се успокои, че придобива знание, той го изгубва. Щом изгуби знанието, той се безпокои. Това е материална, външна, променчива страна. Спокойствието е като дима на една къща, в която горят въглища. Щом изгорят въглищата, димът изчезва, изгуби се спокойствието на тези хора, които до известно време бяха разположени, а сега всички са се сгушили и казват: „Нямаме въглища.“
При туй положение се задават ред въпроси защо е така. Може да питате колкото искате, но на някои въпроси природата никакъв отговор не дава. На въпроса, че някой е жаден, природата може да му посочи мястото, където има вода, но защо е жаден, не се отговаря. Най-първо жадният човек трябва да намери онази подходяща вода, която трябва да утоли неговата жажда. Гладният трябва да намери хляба, да яде, да утоли своя глад. Ако яденето е било много солено, човек след това пие много вода и с това той си създава неприятност. Цяло бакърче не му стига вечерта и като стане на другия ден, има разстройство. Казва: „Малко соленичко беше яденето, повечко вода пих.“
Казвам ви това за разяснение. В духовния живот трябва много тънко разбиране, за да разбере човек отношенията в живота. Животът не е нещо, което може да го разясниш на хората. Какво нещо е животът? Това е един жив вътрешен опит. Онзи, който има този вътрешен опит, невъзможно е на него да изясняваш какво нещо е животът. Невъзможно е да изясниш какво нещо е състоянието на духа. Може да го уподобиш на вятъра. Може да го уподобиш на някое движение, но само онзи, който го е опитал, може да разбере. Някога хората искат да знаят дали ангелите се явяват в човешка форма. Те може да се явят в човешка форма и да изчезват и после ще се заражда в ума дали това, което виждаш, е реално или е нещо въображаемо.
Засега считаме за реални неща само тези, които ние пипаме. Действително пипането е най-старият усет в човека. Само неща, които можем да пипнем или да видим, да чуем, са реални. Туй произтича от едно заблуждение. Мислим, че имаме всичките сетива. Всичките сетива в човека не са събудени. Има други сетива. Има една област, която човек не разбира, понеже няма нужните сетива. Те не са още събудени. И на този човек, колкото и да му говорите, той не може да ви разбере. На слепия, колкото и да му говорите, той не може да ви разбере. На слепия, колкото и да му говориш за светлината, това е за него неизвестна област. На глухия, колкото и да му говорите за слушането, това е за него неизвестна област. Най-първо човек трябва да се събуди. Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло, и насън не е дохождало на човека това, което той е видял на Небето.“ Богатият насън не е богат. Ученият насън не е учен, а случва се обратното – невежият в действителност насън да е учен. Сънувал един учен човек, че е едно дете, което пъпли и се чуди как той, ученият човек, да бъде дете и да пъпли и да не може да говори. Той говори, но като малко дете. Събужда се, знанието му е на място, а в съня е друго.
Много хора на Земята са много учени сега, но ако се събудят в другия свят, ще бъдат невежи и дали ще се събудят в другия свят, е въпрос, защото, ако слепият човек се събуди в действителния свят, той ще бъде сляп, а насън може да вижда. Слепите хора насън виждат, а в действителния свят са слепи.
Сега, да дойдем до онова, което е съществено за нас. В аналогията има една опасност. Някой път някои искат да обяснят една аналогия. Но една аналогия може да я поставиш не на място и да извадиш неверни заключения. Ти казваш: „Какво нещо е човекът?“ Едно същество на два крака. Ако по тези два крака заключавате, че те са същественото качество на човека, ще извадите заключение, че всяко същество, което има два крака, е човек и вие ще дойдете до криво заключение. Човек е едно същество, което има понятие за един особен ход, за права стойка. На всички животни им липсва това понятие за правата стойка. Животните не знаят какво нещо е права стойка. За тях това нещо е непонятно. За вас правата стойка е нещо естествено. Като се изправят, казват: „Това не е за нас, това е неестествено. Пълзящата или хоризонталната стойка е за нас, само човекът е запознат с правата стойка.“ Само човек е запознат с духовния свят. Животните абсолютно никаква представа нямат от духовния свят. Те виждат някои работи от другия свят и се плашат. Те считат, че всички тези неща, които виждат, че са от този свят. Има животни, които виждат умрели хора и се плашат от тях. Кучето вижда умрелите хора. Седи в някой ъгъл, гледа някое видение и лае. Човек казва: „Това куче лае въздуха.“ Това куче вижда човека и го гони. Кучето не може да предположи, че има свят на духове, за кучето това видение е разбойник, неканен гост, и лае.
Сега, другата страна: Има някои хора верующи, които могат да се обезверят. Обезверяване в хората може да стане. Обезверяването може да стане по единствената причина, че се суспендират онези чувства, в които вярата се проявява. И тогава тази чувствителност, с която човек познава духовния свят, се притъпява и като се притъпи вкусът на човека, той никаква сладчина не може да усеща. Някои може да тури една бучка захар в устата си и усеща сладко, а пък на някого може да турите 10–15 бучки и не усеща нищо.
Та, съзнанието е причина, дето някои хора не може да вярват, понеже в тях е недоразвит или притъпен този усет. Вярата, ясновидството, виждането в онзи свят зависят от особен център, който хората имат на главата си горе. Тези хора се отличават. На другите хора не са им направили прозорците. Някои хора нямат прозорци. Някои хора можем да уподобим, че над тях едва сега са заръчани прозорците - да дойдат майстори, да направят прозорците, ще влезе слънчевата светлина. На някои хора къщата им е много светла, а на някои – съвсем тъмна. Някои мислят, че това е една дарба. Тази дарба всички хора имат, но всички не се занимават с чувството на вярата. Някой път те считат, че вярата е преходно чувство. Че е една илюзия да вярва човек. Това зависи от неговия ум. Човек, който има вяра, той има един отлично възпитан ум, за да може да направи едно различие в онези неща, които вижда.
В прочетената глава се явява ангел Господен на Корнелия и му разправя: „Ще повикаш апостол Петър и той ще ти разкаже за всичко, което те интересува.“ Сега някои иска да направят съобщение с Бога. Някой ангел да дойде, но и ангелът, който дойде тук, на вас ще ви каже същото. Ангелите не се занимават с това да разправят много. Те са заети. Ако отидете при някой виден професор, той си има свои асистенти и няма да ви обърне никакво внимание, а ще каже: „Идете при асистента.“ Той ще ви опита. Тези, видните професори, се явяват в редки случаи. Големите музиканти не може да ги намериш навсякъде. Обикновените музиканти ходят навсякъде, но даровитите, гениални музиканти много рядко се явяват. Един техен концерт, то е епоха. А пък обикновените музиканти дават много обявления, за да идат хората при тях.
Вън от това, онези, които се занимават с околния свят, трябва да притежават известни качества. Сега, да обясня: Онзи, който иска да бъде певец, той трябва да има качества вън от разбиранията на музиката. Той трябва да има глас и то един отличен глас. Няма ли този глас, той певец не може да бъде. И само при един отличен глас този певец може да покаже на хората какво нещо е пеенето, изразено в човешкия език, защото и самият говор на хората, и той е музикален.
Някой път хората сравняват музиката и поезията. Музиката и поезията вървят заедно. Един поет не може да бъде поет, ако не е музикален. И музикантът не може да бъде музикант, ако не е поет. Едновременно те вървят. Поетът, за да изрази своя опит, той трябва да има музика вътре в себе си. Ако няма музика, той не може да бъде поет. Онова, което прави впечатление на хората, е не само изказването на думите, но и гласът, с който се изказват думите. Много пъти ти може да изнесеш думата любовно, но ако тази дума не произнесеш музикално, ще направи друго впечатление. Колкото един човек е по-музикален, толкова е по-благороден. Един човек, като го чуеш да пее, ще знаеш какъв е характерът му. Запример аз вчера свиря на пианото. И там разправям: „Ще ви кажа една тайна. Няма да я казвате другиму. В пианото кой е най-мекият тон. Ще пазите тайната и може да я съобщите само на този, който ви даде 10 000 лева.“ Пианото има само един тон, който е най-мек. Като го знае човек, може да стане музикант. И в човека има един тон, който човек трябва да знае.
Та, хубаво е по някой път да слушаме някой човек да пее. За да слушаш, трябва да имаш едно ухо, което да разбира пеенето, да разбира думите, които се пеят. Защото, ако един глух човек слуша, той ще види, че певецът само си отваря и затваря устата и ще каже: „Какво този човек само се прозява на сцената? Стига толкова прозяване.“ После си маха ръката. Глухият ще каже: „Тези работи ги знаем.“ За глухия ще има само махане на ръката на певеца. А пък онзи, който има чувство и слух, ще изпита едно услаждане в душата си.
Вие говорите за ясновидение, за яснослушане. Това, което ти слушаш, може да иде отдалече. Някой пее в Америка, ти можеш да слушаш гласа му тука. Досега това беше непознато, но сега, като се пее по радиото, по един механичен начин се предава гласът. В Лондон пеят в една опера, а пък тука, в София, слушат. Един човек, у когото има развито това чувство, той си има едно отлично вътрешно радио. Слуша музика. Някой път по това радио се чува голям крясък и съскане. Под музика разбирам следното: онзи крадец, който е тръгнал да краде, като чуе някой да пее, да се откаже от намерението да краде.
Един апаш отишъл да слуша една опера, в която пеела една видна певица и апашът си взел билет, та когато хората се захласнат в пеенето, когато богатите се захласнат, той да ги обере. Но като слушал апашът тази певица, и той се захласнал. Отива веднъж, два пъти, 5–6 пъти отива с цел обиране и все се захласва. Казал си: „Ще си загубя занаята.“
Ако няма захласване в една идея, ти не си на правия път. Захласване трябва да има. Някой път хората се опасяват от захласването. Или, другояче казано: Мисълта на човека може да бъде погълната от онова великото, хубавото в човека. Допуснете, че вие имате една голяма болка, която ви измъчва и не може да се обърнете. Идва един човек и ви отнема тази болка. Няма ли да се захласнете? Настава успокоение и вие се захласвате в спокойствието, което този човек ви дава, а не мислите вече как да се обърнете. Захласнете се в едно ново положение, в онова успокоително състояние. Сегашният живот наподобява това болезнено състояние. Ако вие се намирате в захласнато състояние, може да ви кажа, че сте болен. Казвам: Ще дойде време и ти ще се захласнеш. Най-първо си се забързал, докато дойдеш до морето, ще се спреш. До морето бързаш, а при морето ще се спреш. Да ходиш по водата не можеш.
В този смисъл духовният живот е разрешаване на велика задача на земното съществуване. Това, което угнетява хората, това, което донася всички страдания, това е загубването на онова великото, хубавото. Щом човек се свърже с духовния свят, той вече влиза във Вечната реалност. Що е духовният свят? Това е живот на вечното подмладяване.
Някой ще каже: „Има ли онзи свят?“ Чел съм разни философи и ясновидци какво говорят за духовния свят и по някой път и аз се поусмихвам, поусмихвам се на някои, които описват духовния свят така, както трима американци са се усмихвали в Лондон. Те били най-високите американци. Най-високият от тях бил Джон Холт – 2 метра. Другият след него имал 1 метър и 95 см, а пък третият бил висок 1,90. Като отишли в Лондон, видели едно обявление, че някой ще говори сказка за американците. Полюбопитствували да отидат да видят какво ще каже този сказчик. Сказчикът казва: „Американците са дребни“ и почва да ги описва. Говорил дълго, публиката се смаяла малко. Става най-ниският от тримата и казва: „Господа, сказчикът казва, че американците са ниски хора. Аз съм американец с 1,90 м височина. Ако има друг американец, нека каже.“ Става вторият, който бил 1,95 м и най-сетне, като става Джон Холт, висок 2 метра, публиката започва да се смее, а пък ораторът изчезнал от сцената.
Другият свят, според мен, това е свят на вечното подмладяване. Вечното подмладяване, това е смисълът на живота. Тук хората остаряват и умират, а пък там се подмладяват постоянно. Които отиват в другия свят, все се подмладяват. Какво нещо е другият свят? Свят на вечно подмладяване. А пък това вечно подмладяване става по закона на Божията Любов, която възвръща на хората това, което те са изгубили. Като изгуби човек любовта, на Земята той е вечно недоволен, кисел, съмнява се, сърди се. Гневи се, критикува навсякъде. А пък онзи, който се подмладява, той е всякога доволен. Човек, който е доволен, той е в процеса на подмладяването. А който е недоволен, той е в процеса на остаряването. Доволството е процес на подмладяването. Това се дължи на другия свят.
Всеки човек, който дойде на Земята, ще остарее. Животът на Земята е на остаряване. Щом остарееш напълно, трябва да вярваш, че си в този свят, а пък щом умреш, пак трябва да вярваш, че си в този свят. Щом ти говорят, че ще се подмладиш, трябва да знаеш, че си в другия свят. И там не се прави разлика вече между един народ и друг народ. Между децата няма никога различие. Децата не правят разлика, а пък възрастните хора, старите хора правят всички различия. Човек, който прави различия между един човек и друг човек, той е от този свят. той ще види един човек колко му е тялото високо, колко е богат. А в духовния свят казва: „Това не е важно.“
Когато ние говорим за сърцето на човека, ние под думите „добро сърце“ на човека разбираме другия свят. Щом имаш добро сърце, ти си от другия свят. Щом имаш добър ум, ти си от друг свят. Щом имаш добра воля, ти си от друг свят. Щом имаш изкълчено сърце, ти си от този свят. Щом имаш изкълчен ум, ти си от този свят. Щом имаш изкълчена воля, ти си от този свят. Хората от този свят са с изкълчени сърца, с изкълчени умове, с изкълчена воля. Хората на бъдещето са хора на духовния свят, на които Бог говори.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота.
46-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 2.IX.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
