„Добрата молитва“
Размишление.
Ще прочета 9-а глава от Деянията на апостолите.
„В начало бе Словото“
Има три състояния, през които човек минава в своето развитие на Земята. Това са елементарни състояния, трябва да ги знаете и да знаете на кое място се намират. Едно духовно състояние не е подобно на детството. На детето други му слугуват. Туй дете не прави никаква пакост никому, само някой път дотяга със своето плачене. Крайно взискателно е детето. Може да не е от зла воля, носи известна слабост, нека всички влязат в положението му. Детето иска да убеди майка си, че то има голяма нужда от нея. Че като расне и порасне, ще и се отплати. Горе-долу е така. Друго положение е зрялата възраст на човека. Когато човек добива знание, мъдрост, когато се ражда доброто и злото, тогава греши човек. Пътят, по който пропада. Той не греши като дете. Той греши като възрастен. Тогава в неговата душа се заражда онова пожелание да е господар, да заповядва; и първият слуга е жената. Жената трябва да извършва всичко, каквото мъжът иска.
Туй състояние съществува и в духовно отношение. Най-първо човек мяза на едно дете, което живее в Любовта. След това дойде една фаза, когато трябва да започне да изучава Мъдростта и тогава в него се заражда гордостта, иска да стане господар. Иска да заповядва на другите хора да мислят тъй, както той мисли. Има едно общо състояние на всички възрастни хора. Те мислят, че от тях няма по-умен и затова се ражда един спор. Ако е един, двама, трима, 15, 20, 100, 200, [...?] лъжа и двамата умират. Всичко се свършва.
Любовта изключва всяка лъжа, всяка лакомия. Те са извън нея. Следователно немислимо е, по никой начин ти не можеш да влезеш в Любовта със своята лъжа и със своята лакомия. Щом се опиташ, смъртта ще дойде. Ти казваш: „Бог нали е Любов.“ Значи Господ трябва да допусне престъпление и тогава да е Любов. Ако Бог допусне престъпление, Той не е Любов. Щом не е Любов, той изключва Себе Си.
Сега, мнозина искат да ги приемат някъде да живеят с някои хора. Те турят нещо в банката, казват: „Вярваме в Бога.“ Те са се осигурили и вярват в Бога. Какво ще вярват в Господа, какво ще им прави Господ? Пари имат, дрехи имат, за ядене имат, в какво ще вярват? Аз съм забелязал и проповядващи, и проповедници, и свещеници как изнасилват истината. Проповедникът проповядва, но не е в негов интерес. Той иска да каже истината, но истината не е в негов интерес, затова той ще позамаже, ще позаглади, някакъв стих ще тури, да го закрие. Не, не, не върви. Друг път проповедникът може да иска да каже истината, но онзи, който го слуша, не му допада. Някои неща допадат, някои неща не допадат. Трябва да се доглаждат. Туй го каза тъй, но то не е тъй, друг един стих има. Не поставяйте в противоречие един стих на друг. Няма да лъжеш, нищо повече! За да лъжеш, всякога подразбира, че ти си един лаком човек. Ти си минал в лъжата в първа степен. Ти си живял в света на лакомията. Като духовен човек не си се освободил от лъжата. Колко пари имате в банката? – „Десетина хиляди лева.“ Той няма 10 000 лева, но 100 000 лева. Защо не казваш колко имаш? – „Не мога да кажа, защото ще дойдат да ми искат назаем пари.“ Ако ти си господар, никой не може да ти вземе твоите пари насила. Ще дойде някой човек да ти иска пари назаем, защо ще те е страх? Кажи: „Не давам.“ Нищо повече. Кажи: „Имам пари, но не съм разположен.“ – „Ама, ще бъда груб.“ По-добре да бъдеш груб, отколкото да говориш лъжата. Кажи: „Имам пари в банката, 100 000 лева, но тебе считам човек, който не плащаш, не мога да ти дам.“ Казваш: „Аз не искам тъй да го обидя.“ Ами като му кажеш лъжа, не обиждаш ли себе си? Значи ти ще опетниш себе си, за да не опетниш другите.
Сега, някои изпадат в друга крайност. Когато някой иска да води праведен живот, започват да гледат хората отвън как ще постъпва. За да познаваш хората, за да съдиш, трябва да знаеш какви са отвътре. Ти не можеш да имаш ясна представа за човека, ако отвътре не познаваш какви са подбудителните причини. Един човек може да не ти даде пари назаем, може да не те приеме вкъщи – каква е подбудителната причина? Апостолите не приеха Анани. Казва апостол Петър: „Защо искаш да лъжеш?“ Сега ти ще спестиш Божествената Правда върху себе си. Ако ти се опиташ да влезеш в Царството Божие и с най-малката лъжа, ти ще намериш смъртта. И жената, и децата ти, всеки, който се опита да излъже, ще намери смъртта. Децата ти, всеки, който се опита, ще намери смъртта. Какво ще трябва да правим? Ще кажеш за колко пари си продал нивата, без да задържиш нито една стотинка. Никой не те кара насила да дадеш. Ти си свободен да задържиш всичко, но не си свободен да лъжеш. В лъжата няма свобода. В лъжата всякога има смърт.
Знаете тази приказка за малкото дяволче, което отишло при големия дявол и му казва една лъжа. Той му казва: „Тази стока е моя, на мене няма да я продаваш. Аз я направих за хората. На мене ще ми казваш истината.“ Туй, което носи живот, туй, което носи щастие, е да говориш истината без лъжа. Който иска да бъде щастлив, да не допуска абсолютно никаква лъжа в себе си. Няма да се опитваш да лъжеш Бога. Няма да се опитваш да лъжеш ближния. И трето, няма да се опитваш да лъжеш и себе си. Опиташ ли се да излъжеш, непременно ще опиташ смъртта. Законът е неизбежен. Никой не може да го измени. Влезнеш ли в живота, ще бъдеш доволен от онова, което Бог ти е дал. Не искай повече от онова, което Господ ти е дал. Искай Бог да благослови онова, което Ти е дал, да го разработиш. Не искай от ближния повече отколкото може да ти даде. Не искай от себе си повече отколкото можеш да направиш.
Питате: „Какво представлява Небето?“ Някои имат смътно понятие какво е Небето, искат да го опитат, както Земята. Човек, за да разбере Небето, трябва да има съответствуващи сетива (чувства). То не е нещо, което може да се опише. Да опишеш на една мравка какво нещо е човек, какво нещо е човешкият живот, е като да описваш Небето на човека. Най-първо, как ще разправиш на тази мравка, че човек е на два крака? Казва: „Как може на два крака? Ние с толкова крака едва се движим, ние [на] по 6 и по 8 крака едва се държим, той на два крака как се движи?“ Не може да обясним. После, онова, което е направил човек за хората, които живеят в този разумен свят, мравката няма понятие. Мравката няма това понятие за Слънцето. Мравката едва вижда Слънцето. Те не виждат никаква звезда. За тях небето е тъмно. Ако на мравките им бяха разправяли, че има небе и на него звезди, те биха се смели и за корема биха се хванали.
Казва някой: „Защо е така?“ Ако един човек със зрение разправя на слепите за Слънцето, те казват: „Ние не сме го видели.“
Има известни чувства в човека, които трябва да се пробудят. Истинската любов човек може да познае. Сега ще ви кажа диагнозата, за да знаете дали вървите по пътя на една любов, която е Божествена. Щом като се отучиш да лъжеш, Любовта е в тебе. Функционира. Щом послъгваш, Любовта я няма. Може да имаш някаква любов, някакво чувство. „Всичко туй – ще ти кажат някои хора – остави настрана.“ Щом Любовта дойде в човека, лъжата я няма в човека. Тогава ще ме попитате: „Без лъжа може ли?“ Може, това е животът. С лъжата хората умират, без лъжата хората възкръсват. Всеки, който иска да възкръсне, трябва да се освободи от лъжата.
Една майка довежда сина си, който по естество е склонен да попийва. Тя иска да го прави светия, той направил една погрешка, тя не иска да я признае, че синът и я направил. Тя се солидаризирала. Така не може да го поправи.
Кажете: „Кой научи хората да лъжат?“ Докато не бяха яли от забраненото дърво, хората всякога говореха истината. Откакто ядоха забранения плод, оттам насетне истината не може да кажат. Ти, докато нямаш пет пари в джоба си, не си спокоен; но щом имаш 50 000 лева в касата, ти си още по-неспокоен – мислиш да не те оберат, броиш ги постоянно, мислиш за парите. Всичките наши нещастия в света произтичат от материални отношения.
Сега питам: Онзи, който не се е отучил да лъже, може ли да знае? Онзи, който не се е отучил да лъже, мисли, че всички хора лъжат. Казва: „Без лъжа не може.“ А онзи, който се е отучил да лъже, знае, че половината от хората лъжат. Казва: „Едно време и аз си служех с лъжата.“ Допуснете, че ви срещна след 30, 40, 50 години, някои след 50 години ще ви повикат да дадете отчет. Какво ще кажете? Някои още сега мислите долапи да направите. Няма го майстора, за долапи не мислете. Очистете всичко, наредете сметките чисто. Каквато погрешка ще направите, ясно. Ще кажеш: „Господи, направих тази погрешка, ще я поправя, дай ми време, не е било тъй. Не съм живял както трябва.“ Ще кажеш: „Условията са такива, баща ми, майка ми.“ Не туряй ни баща си, ни майка си, кажи: „Ще изправя.“ Това е човешко, това е християнско. „Погрешките, които съм ги направил, ще ги изправя.“ Всеки човек, който така се приближава при Бога, Господ ще му даде време и съдействие да изправи погрешките си. Това е новата философия в живота. Който иска, може да ви залъгва: „Ти сега си ги лъгал, но втори път, като се преродиш, ще изправиш погрешките си.“ Сегашната лъжа в другия живот не може да се изправи. В другия живот има страдания. Ти сега, в този живот, може да изправиш лъжата. В другия живот ще изправиш последствията. Ако в този живот си бил проповедник, заблуждавал си хората, говорил си лъжа, втори път като дойдеш, ще бъдеш сляп, глух, ням. Какво ще правиш тогава? „Ще се изправя.“ Как ще се изправиш? Никому няма да може да говориш, ще ти затворят очите, ще ти затворят устата, ушите ще ти затворят, да не лъжеш. Ще кажат: „Защо той е сляп и глух и ням?“ Защото е говорил лъжи в миналия живот. Нищо повече. То е по отношение на физическия живот.
Човек не е създаден да носи нечистота. Той е създаден да носи чистотата в себе си. Аз предпочитам страдание без лъжа, отколкото щастие с лъжа. Аз предпочитам всичките несгоди в света без лъжа, отколкото всичките изгоди с лъжа в живота. Защото, ако ти имаш всичките несгоди в живота и имаш истината, ще дойде Божието благословение. Ако имаш всичките благословения, които Бог ти е дал, а живееш в лъжата, всичко туй след време ще се превърне в твое нещастие. Законът е такъв. Свобода има там, дето няма лъжа.
Казва Писанието: „В любовта лъжата е безлюбие.“ Всякога, когато лъжеш някого, ти не го обичаш. Не може да излъжеш един човек, когото обичаш. Като дойде до езика една лъжа, като че те припари Неговото присъствие, в тебе трябва да се яви желанието да вършиш Волята Божия. Дотогава, докато в човека не се яви желание да изпълнява Волята Божия, той не може да има просветление и вдъхновението не може да дойде.
Сега, аз ви говоря за едно положение. Има много християни, които хиляди години са живели добър живот и след това у тях започва един упадък. Четете историята на християнството. В първата фаза християните живееха много добре. Като дойде възмъжаването, имаше избиване на християните. Сега вече християнството е към епохата на старостта. Сега хората още не се познават, че са братя. Има религиозни секти, които признават за братя само тези, които са в тяхната секта. Православният признава за брат само този, който е в православната църква, евангелистът признава само този, който е в евангелската църква, баптистът признава само този, който е в баптистката църква, окултистът признава само този, който е окултист. Но всеки познава само себе си. Хората нито се познават, нито се разбират. Те са остарели, но са оглупели. Новата епоха повтаря историята. Пак трябва да се върне човек в своето детство.
Има много фази на детство. Вие сте били деца като риби, вие сте били деца като птици, вие сте били деца на крави, на животни сте били деца. А сега сте вече деца на Бялата раса. Две раси са минали. Вие сте били деца на Лемурийската раса, после на Атлантската раса, а сега сте деца на Бялата раса и още не сте поумнели. Сега остава да станете деца на Шестата раса. От една форма да влезете в нова форма. Сега трябва да разбирате Любовта не както белите я разбират, но както я разбира Светящата раса – расата, в която вие ще се познавате и никога няма да нарушавате закона на Майка си, няма да нарушавате закона на Баща си, няма да нарушавате закона на Божия Дух, нито на Брата си. Има един закон, който регулира отношенията. Братята и сестрите, и те си имат закон в духовния свят. Няма да нарушавате законите на съвършените Братя, които са завършили своето развитие. Вие сте малки деца, имате големи братя и техните закони ще почитате. Има 3 закона: законът на Майката, законът на Бащата и законът на вашите възрастни Братя. Не само закона на Майката ще зачиташ и на Баща си, но ще слушаш и почиташ и закона на свойте Братя и Сестри.
Говоря само на онези, които имат гръбнак. Аз не говоря на всички, защото зная някои от вас, още като излезете оттук, как ще постъпите. Ще постъпите по същия начин, както досега. Правил съм много опити да повярвам една проповед и още не съм излязъл, почват караници, и то я за някакъв стол, я че седнал някой на него или че седнал на първото място; това е човешко. От мое гледище щом речете да учите някого, вие губите. Аз това го зная. Даже един учител, и той, като учи, губи голяма част от времето си за празни работи. Не учи никого, живей както трябва. Няма по-хубаво от това. Бъди сляп за погрешките на хората. Питат те: „Как ще се поправи светът?“ Ти не мисли за света, мисли за себе си, да живееш така, както Бог изисква. Щом се занимаваш с погрешките на хората, ти ще мязаш на една майка, която има кърмачета. Това направи нещо нечисто, тя му изчисти нечистотията, онова дете направи същото, тя и него изчисти и таман свърши с едното, очисти го, другото направи нещо. Хайде, очисти и него. И като погледне третото, и то се оцапало. Докога? До 10 години. На 10 години ще им кажеш: „Хайде да си вървите. Кой каквото е направил, сам да си го чисти!“ И до 10 години е много. Според мене нека чисти до третата година. На 3 години детето нека се цапа и тя да чисти, а после, сложи го да изчисти само.
Три години като живееш в едно общество духовно, ти трябва да бъдеш в състояние да се чистиш сам. Ти имаш известна нужда. Помисли малко. Трябва ли с плач да повикаш майка си или да чакаш сама да дойде? Чакай я малко. А ти бързаш сега, ама точно сега да е, и вдигаш шум. Нека ти стане малко мъчно, погладувай малко. Майка ти като дойде, ще донесе хляб. Ти ще кряскаш 2–3 часа, да узнае цялата махала; след като те сполети някакъв изпит, нещастие, ти ще обикаляш цялата махала да разправяш колко си пострадал. Щом разправяш всичко, ти си малодушен човек, който не може да носи страданията. Казваш: „На мене ли намери Господ да даде тия страдания? Аз ли съм най-големият грешник? Я виж еди-кой си как живее. Аз по 5–6 пъти на ден се моля, пък ме сполетяват толкова нещастия.“ Ти търсиш правото си. Ти си от Лемурийската раса – човек, на когото желанията са все незадоволени. Всичките лемурийци отидоха в Червеното море и заради тях то още е затворено. И досега лемурийците не са освободени, и досега са затворени.
Да оставим този въпрос сега, защото мнозина, след като разправям тия неща, ще намерят сума ти противоречия в кого ли не. Всички питате: „Как да го разбираме, това? Как да обичам човека, как да го любя, как да постъпвам?“ Няма какво да постъпваш. Този човек като дойде, ти, да речем, си един фурнаджия, ще му дадеш един хляб, ще го изпратиш мило да си върви по пътя. Той си има ръце, уста, да иде да си намери една маса, да яде, където иска. Ако аз съм градинар, ще дойде при мене, ще му дам едно кило круши, да вземе крушите и да яде, където иска. Какво ще му казвам: „Братко, ела тук.“ То е лицеприятно. Каква маса имат птиците? Ще вземеш крушата с трите пръста, ще я туриш в устата и ще дъвчеш. Аз говоря за онези, които ще влязат в Шестата раса. В Шестата раса няма да има маси, няма да има тенджери, паници и лъжици. Такива работи няма да има. После, няма да става нужда да вземаш пари назаем, да има съдба, да плащаш, затвори. Не. Ти ще бъдеш сам на себе си съдия. Господар и слуга ще бъдеш на положението. Ако ти не си в състояние сам да се справиш със себе си, ще ти пратят друг и тогава ще имаш много неприятности. Ще дойдат неблагоприятните условия.
От какво произтичат всичките нещастия в живота? От неизпълнение Волята Божия. Ако човек не е готов да изпълни Волята Божия, той не може да бъде щастлив, той не може да влезе в Царството Божие. Някои от вас ставате християни, за да се оправят работите ви. Освен че няма да се оправят работите, но ще се забъркат повече. Вие може да сте християни само, а да сте живели добре, ако сте зачитали майка си. Вие може да бъдете християни, ако зачитате баща си, ако го обичате. Вие може да бъдете християни, ако обичате вашите братя и сестри.
Учението Христово в нова форма го изнасям. Аз говоря не за вашите постъпки, а за строежа. Когато повикаме човек да ни строи къща, трябва да бъде майстор, да изпълни плана както е предвиден и за каквото е предназначен. Вие сте дошли в света и на всеки едного Бог е дал план. Ние сме зидари. Ако вие не градите според плана, вие ще бъдете отговорни. Аз ви казвам прозорците да бъдат два метра и половина широчина, вие си ги правите един метър и половина. „Ама аз мисля за икономия.“ Никаква икономия! Аз съм казал две тухли, а той турил половин тухла – пак за икономия. За икономия турил най-калпавите и във всичко все икономии правите. Никакви икономии не искам. Искам работата да стане добре. Ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Любовта, който носи Живот, ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Мъдростта, който носи Знание, ако ти в живота си не можеш да внесеш онзи елемент на Истината, която носи Свобода, питам тогава, каква къща ще съградиш? За да бъде човек благоприятен на Бога, за да може да му повери Бог онова, което той иска, той трябва да има елемента на Любовта, трябва да има елемента на Мъдростта и елемента на Истината. Тогава ще бъде благоприятен, тогава ще минава, както един цар минава. Цар, който е свободен, а не цар, който е роб.
Сега мнозина възразявате: „Ние сме синове на Бога.“ Не. Ние сме роби на света. Целия ден те пердашат от единия край до другия, а казваш, че си син Божи. Какъв син Божи? Пишеш на баща си, но ни глас, ни вест. Баща ти казва: „Никакви средства не му пращам, той е разточителен.“ Всинца имате опитността.
Апостол Павел имаше опитността. Трябваше първо да падне от своя кон, да изгуби своя ум, да ослепее. Слепотата е една преграда. Слепотата е най-старото учение. Той трябваше да ослепее за старото, да му се отворят очите, да види новите условия на живота, при които трябва да живее. След като му се отвориха очите, оттам насетне казва: „Считам всичко онова, което съм изживял досега, за измет.“ Ако ние не ослепеем за миналото и ако не прогледнем за бъдещето, ние сме още един Савел, който се е качил на коня и отива за Дамаск, да оправя света.
Постарайте се през тази година да изпълните трите закона, защото ще предизвикате на изпит. Речеш да живееш по любов – дойде някой, предизвика те. Това е един изпит. Питай вътре в себе си да говориш ли този път, или да мълчиш, и тогава, каквото кажеш някому, така да го кажеш, че никой да не те укорява. То ще помогне в облагородяване на неговите чувства. Важното е да ти говори истината. Ако ти говори истината, колкото и да е горчива, тъй е. Той казва, че ти не си добър човек, което подразбира, че не постъпваш тъй, както Господ ни учи. Ти постъпваш тъй, както всичките хора постъпват. „Ти постъпвай като мен, но не постъпвай както хората изискват.“ Веднага ти ще кажеш: „Ти не си ми учител.“ Не. Той не ти е учител, но казва: „Аз съм едно външно лице и ще донеса това до твоя учител. Ще му кажа, че „един от твоите ученици не постъпва според твоето учение.“ Аз не съм ти учител, но съм кореспондент.“ Някои наричат такива хора „доносчици“ и всеки човек, който види нашите постъпки, той ги занася пред Господа. Ти ще изнесеш една моя постъпка пред Господа, но друг път друг човек ще изнесе пък твоя неправилна постъпка. Трябва да знаеш, че както ти виждаш погрешките на хората, така и някой ще види твоите погрешки.
Сега, мнозина ме срещат и ми казват: „Аз обичам еди-кого си.“ Пък аз зная защо го обича. Момата е красива, богата и целия ден момъкът тича подир нея, защото е хубава и богата. Ни най-малко не я обича. Това са младежки долапи. Момата тича подир някой момък, защото е красив, здрав, свършил е два факултета, княжески син е. Много го обича и тича подире му. Онази мома, която тича подир момците, е глупава мома. И онзи момък, който тича подир момите, е глупав. Всичките, които тичат по света, са глупави хора. Няма какво да тичаш подир тази мома. Тя си има баща, майка, има си братя, остави момата свободно. Не я безпокой. Радвай и се, че тя е свободна. Не искай да и се натрапваш, защото един ден, след като дойде да живее с тебе, тя ще намери, че си много груб. Ако се направи една статистика, не зная колко моми ще бъдат доволни от своите възлюблени. Не зная и колко момци ще бъдат доволни от своите възлюблени. Колкото ще бъдат доволни от едната страна, толкова ще бъдат доволни и от другата страна.
И между християните има влюбени, и там се влюбват в един учител и казват: „Като него няма!“ А малко по-късно казват: „Той не бил такъв, какъвто мислехме.“ Хората всякога търсят учител, който да мяза на тях. Всякога търсят един Господ и Той да мяза на тях. Търсят такъв Господ, че каквото поискат от Него, да им го дава. Казват: „От Господа по-добър няма.“ Молят се веднъж, дваж, 10 години, 20 години. Господ ги прекара през едно изпитание, през второ, прекара ги през болест, както онзи, който е боледувал 38 години. Казвате: „След 38 години, като уредя работите си, и аз ще стана християнин.“ Ще дойде Христос и ще каже: „В Царството Божие вие не може да влезете, докато не укрепнете в любовта.“ Да имате онзи мир, да сте доволни от себе си. Вие не можете да сте доволни без правата мисъл, без мъдростта, ако нямате истината вътре в себе си. Това не е само разсъждение, но казвам: Нямате ли любовта, мира, мъдростта и истината в себе си, винаги ще бъдете недоволни, все нещо ще ви е криво. А причината седи в самите вас, защото в света вие сте дошли до служите на Бога, Волята на Бога да изпълнявате, а не волята на някоя дама. Най-първо ще служите на майка си, после на баща си, после на вашите братя, на четвърто място ще дойдете да служите на себе си. Човек, който не е служил на майка си, на баща си и на братята и на сестрите си, който е чакал само да му служат, той не е човек. След туй ти ще знаеш как да служиш и на себе си. Ще служиш на себе си по същия начин, както си служил на майка си, както си служил на баща си, на братята и на сестрите си.
Сега вие ще кажете: „Тази работа е трудна.“ Трудните работи са за Божиите хора. Старите хора е трудно да ги накараш да отидат на Витоша, но за здравите е лесно, за младите [е] удоволствие. За развитите хора знанието е хубаво, но за онези, неразвитите, е трудно. Любовта в недоразвитите е страдание, жертва трябва да правят. А за добре развития любовта е едно удоволствие – и най-хубавото удоволствие, което човек може да има. Какво повече от това – да раздаваш ония блага, които Любовта носи в себе си? Какво ще изгубиш, ако даваш по една чаша вода? Какво ще изгубиш, ако може да отвориш прозорците и да влезе чист въздух? Какво ще изгубиш, ако запалиш свещта, да светнеш на човека? Едно удоволствие е да направиш една услуга. Не се изисква голяма работа. Трудните работи в света са непостижими за вас. Те са човешки работи. Божиите работи, ако ги разбирате, и децата могат да ги направят. Един християнин, ако има този дух на едно дете, по-лесно може да служи на Господа.
Сегашните хора не могат да кажат истината. Всички те обичат да преувеличават. И в статистиката има преувеличение. Във всеки дом, като влезеш, нещата няма никога да ги намериш такива, каквито трябва да са. Действително има една оптическа измама. Ако едно тяло е далече, ще го видиш малко. Ако е близо, ще го видиш голямо. Какъвто и да е предметът, ще го туриш на мястото, където е най-приятно за очите. Един човек ако е много близо до тебе, не е добре. Мястото, откъдето може да го видиш най-добре, то е нормалното. Не се приближавай близо до човека повече отколкото трябва, защото ако ти се приближиш много, ще нарушиш неговата свобода. И ако ти се приближиш много, ще дадеш възможност друг да наруши твоята свобода. Всеки да зачита свободата на другия. Ти се интересуваш от един човек какво върши. Не се интересувай кой какво върши, но се интересувай ти какво вършиш.
Ако отидете на Небето, ще ви поставят на 3 изпита. Първо, вие отивате като един ученик на новото учение. Първият изпит ще бъде пред райската врата. Там ще има един умрял човек. Ако вие може да положите ръката си върху него и да го събудите, ще влезете в Царството Божие. Ако не може да го събудите, ще се върнете назад. Първият изпит ще бъде това. Вие ще кажете, че сте живели добре. Христос ще каже: „Щом сте живели добре, положете сега ръката си умрелият да стане, че и той да влезе с вас.“ Този изпит ще имате: да съживите умрелия и той да влезе с вас. Не само ще се върнете, но ще турят умрелия на гърба ви, да го носите.
Сега може да кажете: „Дали ще е така?“ Няма да се мине дълго време, някой след 20 години, някой след 5 години ще бъде подложен на този изпит и ще види една велика истина. Вие имате една представа за Бога, но нямате още онова свещено понятие за Него, че Бог е едно същество и няма друго в света тъй свято и чисто като Бога. Като дойдете до Бога, трябва да имате една идея възвишена, да забравите в себе си образите. Образ на всичките добродетели е Бог, най-красивият, и по-добър пример от Него нямаме. Вие мислите, че сте направени по образ и подобие на Бога. Плана го имате, но не сте направени още по образ и подобие, защото, ако бяхте направени, ако сте родени така, тогава – „роденият от Бога грях не прави.“ Щом като правиш грях, значи не си роден, но трябва да се родиш.
Питам: Какво трябва да бъде вашето бъдеще? Не сега какви сте и какво сте спечелили, аз за него не правя въпрос. Какво сте придобили и какво знаете? Трябва да станете деца на Шестата раса. Трябва да изучавате какво нещо е Божествената Истина. Аз толкова години съм изучавал хората така: аз влизам вътре в хората и ги изучавам какви са. Виждам първо, че са крайно нетърпеливи. Виждам къде са техните слабости. Като изляза от тях, те казват: „Мяза на нас.“ Аз като изляза, те виждат моите слабости. А аз като вляза в тях, понякога в мен се заражда желание да лъжа. Каквито са те, и аз ставам такъв. Веднага си отбелязвам всичко. Имам тефтерче, в което отбелязвам промените в състоянията и казвам: Обичат да лъжат. Обичат да крадат. Добро не правят. За всяко направено добро вземат стократно. Някъде другаде като вляза, виждам, че в мен се заражда желание да направя добро. Това значи, че и те са добри. Като в едно огледало. Каквито са те, такъв ставам и аз. Всичко се отразява. Където и да вляза, дълго време не седя. Пет минути, докато направя тази проверка, са достатъчни. А после правя баня с вода, която нагорещявам до 4000 градуса и през този огън минавам. Скъпо ми коства, но само веднъж го правя. Не го правя всеки ден.
Ще дойде време и вие да правите опити. Животът е опит на съзнанието. И може в някой от вас този процес да е продължителен. Ако вие не сте осветлени, ще паднете от коня и тогава ще идете в Дамаск, там ще ви паднат люспи от очите. Това е естествен път. Апостол Павел от голяма ревност трябваше да ходи в Дамаск и той не можеше да се обърне, преди да беше отишъл в Дамаск. Изпитът е крайното състояние.
И сега, всички вие, които сте тръгнали за Дамаск, трябва да слезете от конете си. Всеки един човек, който е недоволен от живота, той отива за Дамаск. Ще паднете от коня, ще блесне светлината, ще станете всички доволни. Или, другояче казано: Всички трябва да се заемете да изпълнявате Волята Божия, като оставите настрана какво е положението, то да не ви интересува. Каквото трябва, без да се интересувате, ще достигне до вашите уши. Съвършено трябва да станете глухи за света. Апостол Павел казва: „Всичко считам за измет, освен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Не външно да се откажем, но вътрешно. Че вънка има бури, че вятър духа – нека духа, нека гърми, нека има прах в света. Той има своето предназначение. Светът не е направен само за нас. Някои лоши работи в света има, но те са работи на личния живот. В Писанието се казва: „Бог толкова възлюби този свят, че даде в жертва Своя Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ Да любим Сина, но не и света. Ние света с нашата любов не можем да го поправим. Бог, Който е всесилен, Той ще поправи света. Но нашата любов да обърнем към себе си, да изправим своя живот. Мене са ме питали мнозина как да оправят живота си. Трябва да вляза първо в тебе, да узная изправил ли си се и колко. Макар че после ще ми трябват, като изляза, 4000 градуса температура. В такава гореща вода трябва да се потопя. И след като направя тази баня, мога да ви кажа изправили ли сте си живота, колко сте го изправили и какво ви остава да изправяте.
Искам сега да бъдете служители на Любовта, служители на Мъдростта и служители на Истината. Да имате любов към майка си, да имате любов към баща си, да имате любов към вашите братя и сестри и да изпълните напълно съвършената Воля Божия.
И тогава ще носите онова бъдещо благословение, за което никога няма да се разколебаете, ще благославяте този час, в който сте започнали новия живот. В това е смисълът на живота, това е основанието. Понеже смъртта един ден ще похлопа, ще дойде последният ден и каквото намерите и продадете, ще го вземе и ще останете така. Ако сте живели в Любовта, тя ще ви бъде наследство. Ако сте живели в Мъдростта, тя ще ви бъде наследство. Ако сте живели в Истината, тя ще ви бъде наследство. Другото всичко от този свят ще отиде и нищо няма да остане. Този живот, който сега имате, той ще бъде валиден за вас, тъй както когато сънуваш един сън, че живееш в голяма къща, цар станеш, приятно ти е в съня. А щом се събудиш, виждаш, че си овчар с тояга, дрехите ти скъсани, сам си, нямаш богатство, нищо нямаш. Един ден ние ще имаме разочарованието, ще се събудим от този сън, няма да се мине дълго време, ще ни събудят. Вие още спите, починете си сега. Щом ви събудят в духовния свят, вече ще ви проводят на работа. Не чакайте да ви събудят, защото този господар, на когото сега служите, той е много груб. Той, като дойде, няма да ви бутне нежно, както майка ви, а ще ви бутне с крак. Вие ще скочите, ще се уплашите. Затова трябва да станете, преди той да е дошъл. И той дори ще каже: „Съжалявам, че не ги заварих да спят.“
Вие сега носите характера на апостол Павел, който казва: „Какво искаш, Господи?“ – „Ти иди в Дамаск и Аз ще ти кажа какво трябва да правиш.“ След това Господ изпрати един човек, един ученик, Анания. Бог каза на Анания: „Иди, защото съсъд избран ми е той, да носи Моето име пред народи и царе. Аз ще му покажа що има да пострада за Името Ми.“ Анания казал на Павел, че Господ го провожда да му помогне да прогледа и да се изпълни с Дух Свят и той положил ръцете си на очите на Павел и последният прогледнал и казал: „Ще извърша това, което Бог казва.“
Желая сега всички да извършите това, което Господ е казал.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог.
45-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 26.VIII.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.*
* Беседите на 5.VIII.1934 г. и на 12.VIII.1934 г. са поместени в томчето „Великото в живота“. На 19.VIII.1934 г. е събор. Беседата е поместена в томчето „Часът на Любовта“. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев.)
|
