15 минути размишление.
Нарядът.
3-та глава от Деянията на апостолите.
Изпяхме „Бог е Любов“. „Слънцето вече грее!“
Когато човек се забърка в някой мъглив ден в планината, той образува един кръг, в който се върти и се връща пак на същото място, отдето е излязъл. Колко време? Различно, ще направи един кръг и пак ще се върне. Каквото и да започва човек, по човешки начин, той все ще се върне на онова място, откъдето е излязъл. Човешкото разбиране е такова. Често човек започва идеално в младини, казва: „Без пари може, без това може...“ В старини, като дойде на същото място, казва: „Не може без пари, без хляб не може, без водица не може.“ И почва да нарежда и съжалява, че на младини не е мислил така.
Когато казвам, че някои неща не са важни, подразбирам, че не вземат едно първостепенно място. Те са едно външно условие, и без тях може. Водата за рибата е една необходимост. Като риба, ако не живее във водата, тя ще умре. Но водата за птицата не съставлява такава необходимост, както за рибата. Птицата може и без вода. Водата за птицата е едно условие, за рибата е живот.
Сега всеки може да цитира стиха: „Бог е Любов.“ Но какво се крие в думата „любов“? Всеки може да цитира: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Но какво се крие в тези думи? Или „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти.“
В прочетената глава се говори за един хром, който седи пред храма и проси. Минават Петър и Иоан покрай него и Петър му казва: „Погледни, ние сребро и злато не можем да ти дадем, но това, което имаме, това ще ти дадем. В Името на Исуса Христа, стани и ходи!“ В този час стана човекът и започна да скача и да слави Бога. Петър и Иоан и да имаха пари, и да му бяха дали, какво щяха да го ползуват? Но това, което имаха и което му дадоха, струваше много повече от всичките други материални средства. Туй, което всякога може да има, това човек не би сънувал, дори това, което му се случи. Този човек беше изгубил своите добродетели и сега ги придоби. Защото краката са на човека, то е пътят на неговата добродетел. И човек е силен тогава, когато има добродетелите. По някой път вие се чувствувате слаб, изнемощял, паднал духом. Вашите крака са слаби, вашите добродетели са слаби! То е състояние. Ще кажете: „Не съм ли аз добър човек?“ Ако вие мислите за доброто като за нещо материално и казвате, че то е нещо външно, само да правите добро, то е едно погрешно схващане. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Доброто у човека трябва да влиза непреривно в неговата душа, както хлябът – в организма. Ти си отпаднал, вървял си дълго по пътя, краката ти не държат, но щом ти дадат малко хлебец и малко чорбица, като си похапнеш, след 10, 15, 20 минути ти ставаш бодър, имаш сили и можеш да работиш. Следователно доброто трябва да го считаме като една насъщна храна, която човек трябва да знае как да я възприема.
Сега, друго нещо има, което спъва хората на Земята. Те казват: „Каква нужда имаме ние да учим, щом имаме Божията Любов?“ Но то е отчасти така. Ти си във въздуха. Имаш всичкия въздух. Хайде, вдъхни си и престани оттам насетне да вдишваш. Не ти трябва повече да поемаш. Но ти издишаш и пак поемеш. Питам: Нали си във въздуха? Всичко имаш. Любовта е един процес, който постоянно трябва да влиза и излиза. Има две страни любовта. Едната е вътрешна, другата е външна любов. Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма да я разбереш. Ако Бог, Който живее в тебе, ти не Го обичаш, нищо не можеш изпълни. Но и онзи Бог, в Който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма да направиш. Това са двете страни на любовта, повече обяснения не са нужни. На слепите хора може да се обяснява. Сляп който е, може да му се обясни. Може да му се каже: „Премини оттук.“ А който вижда, ти само посочваш пътя, и той вижда. Няма какво да му разправяш: „Тази местност погледни я, обиколи я, изчисли я, изследвай я.“ Очи имаш. „Ама колко е висока тази чукара?“ – Иди, измери я. – „Колко далече е тази чукара?“ – Върви и ще измериш, ще изследваш колко е далече. А ти искаш сега наготово някой да ти покаже пътя. Не, ти сам ще изследваш всичко. Онзи, който ще ходи по този път, той ще придобие известно знание за себе си. Но неговото знание не може да бъде и твое знание, едно упътване може да бъде за тебе.
Пътят, който един човек е извървял по Божествената истина, той е валиден, важен само за него. А за тебе може да послужи само като едно условие. Но ти сам, докато не минеш този път, да го видиш във всичката хубост и красота, нищо няма да те ползува неговото знание.
После, друго. Понякога казваме: „Вие трябва да живеете по Бога!“ То е пак същият закон. Как се живее по Бога? За да живееш по Бога, основното нещо е да бъдеш справедлив. Ти не можеш да бъдеш добър, не можеш да бъдеш милостив, преди да бъдеш справедлив. Справедливостта у всинца ви трябва да стане като една основна черта. Справедливостта е тактът на живота. Да бъдеш упорно справедлив. Не си ли справедлив, ти не можеш да бъдеш и милосърден. Не можеш да проявиш и доброто, защото милосърдието, това е още по-дълбоко нещо. Справедливостта е нещо външно, а милосърдието отвътре трябва да го имаш. В туй неразбиране ти сега искаш до добиеш милосърдието по външен начин. Справедливостта се изявява по външен начин. А милосърдието се придобива по вътрешен начин.
Казваме, че човек трябва да бъде справедлив, понеже туй е полезно заради него. Смисълът на човешкия живот е в постоянното усъвършенствуване! Човек не е съвършен. Даже и един светия на Земята, и той има известни недъзи, от които трябва да се освободи. Недъзите може да са мисълта за жена, за щастие, много работи може да са. Добре, но всеки един човек, който е още в плътта, той е свързан с известни ограничения. И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може да бъде съвършен. Давид имаше своята опитност, той казва: „В грях ме зачена майка ми.“ Не майка му, но той сам се зачена в грях. Давид, според своите разбирания, казва: „Господи, имам всичкото добро желание да Ти служа, но майка ми ме тикна в един крив път. Зачена ме в грях, та не мога да Ти служа. Затова бъди милостив към мене!“ Донякъде беше прав. Но не зная, когато той направи греха, дали майка му е дала този съвет, дали майка му го е тикнала да го прави.
Ще се намерим в едно противоречие. Ако Бог живее в нас и ние живеем в Бога, тогава как ще поясните постоянните погрешки, които ги правим? Как ще си ги обясним? Сега, това са въпроси за вътрешни, мистически размишления. Те не се обясняват. Щом почнеш да обясняваш какво нещо е любовта, ти изгубваш това, което имаш. Вътрешните неща не могат да се обяснят. Има неща, които се разбират без обяснение. На един човек ти можеш да му обясниш какво нещо е топлината. Но и без да му разправяш, той знае – нека само пипне печката и ще разбере какво нещо е топлината. Той ще почувствува. Туй, което почувствува той, то е топлината. Когато топлината мине през човешкото тяло, няма какво да му се обяснява. Без топлина човек се вкочанясва. А с топлината постоянно се разпуща неговият организъм. Тялото почва да се движи. Ние правим аналогия. Когато топлината, любовта влезе в човешката душа или в човешкото сърце, всичките удове, които са вкочанясали, постепенно добиват една пластичност. Някой път сърцето му се вкочанясало и той не намира никакъв смисъл в живота. Щом влезе любовта, веднага се размрази сърцето, започват да се развиват семената, да цъфтят цветята. И човек казва: „Животът има смисъл!“
Първото нещо: Бъдете справедливи в своите разсъждения! Защото всеки ден правите погрешки. И всеки ден страдате. Защото не сте справедливи. Бог ви е дал много благословения, но вие виждате някого и започвате да се оплаквате, че все нещо ви липсва и упреквате Господа. Като че Господ е виновен. И ще кажеш като Давида: „В грях ме зачена майка ми. Ако Господ ми беше дал един по-голям ум, едно по-голямо сърце, аз нямаше така да направя.“ Не, не, ти не разсъждаваш справедливо! Нима, ако имаше по-голям ум, щеше да направиш доброто? Че ако е така, Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога. Питам тогава: Кое го накара да направи прегрешение? И после да го изхвърлят на свинете? Ако речем ние да разберем този въпрос, да го обясним, всинца ще се окаляме! Аз не обичам да разправям как е станало грехопадението. Аз не искам да се занимавам с него, защото ще се окалям. Аз не искам да се калям. Питат: „Ама как е съгрешил Давид? Обяснете.“ Не искам да се калям. Ако искаш да знаеш това, мога да ти кажа пътя как да се изкаляш. И когато излезеш навънка, ще знаеш как си се окалял. Питат някой пиян как се окалял. Връща се той вкъщи, пита го жена му: „Как си се окалял?“ – „Е, наш Пенчо ме срещна на пътя и каза: „Хайде, за здраве да идем да пием по една чашка.“ Та, по една чашка, по две... та се напих. И като вървях, забърках пътя и хлътнах в една локва. Ако не бях пил, нямаше да падна в локвата.“ Щом човек се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре! За здравето на този, за здравето на онзи... Пита го жена му: „Сляп ли беше?“ – „Сляп не бях, но пиян бях!“ Казва на жена си: „За хатър не трябваше да пия. Ако не бях пил, в локвата нямаше да вляза!“
Има два вида любов. Някой път любовта на света може да ни окаля и да ни вкара в локвата вътре. И после да ни изнесат. Обичай нещата, без да се привързваш към тях! Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни предмети, които [си] обикнал повече. Щом се привързваш, грехът е неизбежен. Обичай всичко в света, без да се привързваш. Да ти бъде едно условие. Не мисли, че както пиеш една чашка винце, ще разрешиш нещо. Погледни виното, вкуси го с езика си, един–два, четири–пет пъти, близни с езика си и остави чашата. Защото, като изпиеш цялата чаша, че втора, трета, на ден можеш да изпиеш 10–15 чаши и ти ще влезеш в локвата. Кажи на кръчмаря: „Моля, дайте ми една чаша вода.“ Ама може ли без да пиеш вино? Може без да пиеш. Само близвай нещата.
Та, ще бъдете справедливи спрямо себе си, спрямо Божиите разпореждания! Като направите някоя погрешка, бъдете справедливи! Каквото и да направите, в себе си бъдете справедливи! То е благородство на душата. Защото можете да бъдете справедливи! Като се самоосъдите повече отколкото трябва, то е лицеприятие. Някой път си турите едно голямо наказание – то е пък друго лицеприятие. Ще си теглиш една присъда. Бъдете справедливи! Ще си кажете: „Ти трябва да близнеш само от виното, 10 пъти да близнеш от винцето, а ти изпи 10 чаши, затова аз те наказвам на 3 деня арест и 3 деня да седиш гладен! И от дома да не излизаш навънка!“ Една присъда е това! Първата присъда! Три деня да не излизаш от дома. После, втори път като направите престъпление, втората присъда: – 10 деня арест и 10 деня пост. Увеличавайте присъдата, та този синко майчин, след като дойде до 40 деня да пости, тогава ще се изправи! Ще каже: „Разбрах.“ Закон му турете. Има един у тебе, който е много упорит! Но 40 деня като пости, [това] е крайният предел, до който той може да упорствува. И аз мисля, Христос като пости 40 деня, Той го опита. Той седеше, когато му казваше Христос: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Христос казва: „Не!“ И в пустинята го съди. Казва: „Не! Пост!“ Три деня, десет деня: „Не.“ Петнайсет, двайсет деня пост! „Не.“ Трийсет деня, трийсет и пет деня! И когато дойде до 40 деня, казва: „Ще изпълня всичката Ти Воля, само – хлебец!“ Казва Христос: „Много добре, както Господ иска, ще бъде!“ Напоследък огладня и лошият дух отвътре излезе навън! Казва му, че не го познава. Казва: „Гладен е този, да го нахраним. На човека му трябва малко хляб. Дай му, колкото да яде.“ Казва Христос: „Не само с хляб може да живее човек, но с всяко Слово Божие! Най-първо със Словото Божие трябва да се храни.“
Всякога, след като го възпиташ, непременно ще дойде изкушението, потайно вътре някъде. Ти имаш едно скрито желание, не го знаеш какво е, по Бога ли е. Това ли е? Някой лош дух ли е? Ти трябва да опиташ, докато се убедиш от Бога ли е туй желание. Ние трябва да опитаме нашите мисли от Бога ли са и желанията ни от Бога ли са. И след като намериш онзи, скрития вътре в тебе, и разбереш, че е той, той ще излезе навънка! И ще заеме положението на един светия, да те изкушава, но ти няма да се предаваш на никаква слабост!
Всички сте дошли на Земята да учите и не трябва да бъдете роби на външните условия, в които живеете! Но всичко трябва разумно да използувате! Грехът е примка. Примка е той. То е както лют пипер. Нали знаете тези, шопските, лютите чушки. Като го близнеш, тъй за цяр може, за треска може. Но ако мислиш, че след като ядеш, човек ще станеш, празна работа е. Близни го и тогава всичко изпитвайте, доброто дръжте! След като изпитате нещо, дръжте онова, което е Божествено. То ще служи за повдигането на човешката душа и за усъвършенствуването и.
Сега, на упражнения!
(6 ч)
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа и проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечен Бог на Живота.
(На полянката всички направихме с музика евритмичните си упражнения.)
42-ро утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 15.VII.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
