Размишление.
Нарядът.
24-та глава от Евангелието на Лука.
„Духът Божи“
Има една велика Истина, която е подобна на зазоряването, на разсъмване или на изгрева на Слънцето. То е тъй наречената абсолютна Истина, туй, което човек може сам да провери, да опита, върху което той може да стъпи и да живее.
Животът има няколко фази. Както семето, което, като падне на земята, то е първата фаза, първата стъпка, там са големите страдания, които започват. Това семе ще претърпи цяла една криза. След туй започва вторият процес – никненето. Това е само пътят, по който животът се изявява. След израстването ще цъфти. Цъфтенето е третата фаза. Четвъртата фаза, това е оплодяването. Има и други фази. И най-после иде узряването на плода. Това е шестата фаза. Плодът трябва да се опита от някого. И в духовен смисъл, когато някой умре на Земята, това е подобно на плода, стига плодът да не е окапал. Когато някой умре на Земята, него Бог посреща, както ние посрещаме узрелите плодове, обрани в кошницата; вземаме ги със същата обич. Такова е сега уподоблението. Онзи, който живее на Земята, ще каже: „Каква полза има [от] изяждането на един плод?“ Животът на плода минава в една по-висока сфера. От плода нещо все остава. Именно човек е, който дава. Човекът [дава] най-хубаво условие за плодното дърво да расте. След като си изял един плод, този плод расте у тебе. Ако ти си го изял от любов, той не е изгубил, той расте.
По някой път хората разглеждат външната страна на живота, дали Христос е възкръснал. Той е неразбираем. Какво нещо е възкресението? С какво тяло е възкръснал? Дали са Го видели или не са Го видели? Има нещо по-дълбоко от виждането. Ти можеш да видиш много неща и те да бъдат илюзии. Но между илюзията и същината на живота има съществена разлика. Тя седи в следующето. В илюзията нещата всякога губят. Вземете едно дърво и го отсечете. Ако вземе да съхне, то ще почне да губи от своята тежест. Като го теглите всеки ден, ще видите колко губи. Тази загуба показва, че туй дърво не живее в реалността. Но когато едно растение влезе в реалността на живота, то всеки ден придобива по една малка тежест. Туй, което придобива, то е животът.
Следователно има два процеса в света: едни хора, които губят от знанието си – те са в пътя на смъртта. Ако ти губиш от знанието си, ти си в пътя на смъртта. Губиш от здравето си – ти си в пътя на смъртта. Печелиш в съзнанието си – ти си в пътя на живота. Печелиш в знанието си – ти си в пътя на живота. Печелиш в здравето си – ти си в пътя на живота.
Най-голямата придобивка в света, която човек може да има на Земята, то е, когато човек завърши земния си живот. Той ще види първите лъчи на Любовта, Слънцето на живота ще изгрее! Когато го озари първият лъч на Бога, той ще възкръсне, това е диханието на Бога. Казва се: Когато направил Бог човека, вдъхнал му първия лъч, с който [Адам] се пробудил в райската градина. Туй трябва да стане със сегашните хора. Докато Бог не вдъхва в техния ум, в тяхното сърце тази велика истина, хората всякога ще бъдат на кръстопътя.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечен Бог на Живота.
6.20 ч
(Гимнастически упражнения.)
40-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 24.VI.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
|
